Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 03.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 1512 по описа за 2019г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на „Еос Матрикс“ ЕООД
гр.София срещу С.И.Б. ***, по предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове по чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за парични вземания за частично дължима главница и за дължима мораторна лихва
по договор за потребителски кредит от 21.04.2009г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
възразена от длъжника по нея и ответник по иска.
Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД гр.София твърди, че придобива вземане от ответника, произтичащо
от сключен между ответника и „Стопанска и инвестиционна банка“ АД договор за потребителски
кредит по преференциални оферти от 21.04.2009г., с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 29.09.2014г. за посочените в исковата молба суми.По договора за кредит ответникът като кредитополучател погасява част от месечните
си вноски и дължимо е задължение
от 16 611.15 лв., изискуемо изцяло след изтичане на
крайния срок за изплащане на
кредита. След придобиване на паричното вземане по договора за
кредит и на основание чл.99 от ЗЗД, ищецът е уведомил длъжника, че е негов нов кредитор
съгласно пар. 5, т.2 от договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 29.09.2014 г. и т.4 от приложено пълномощно,
с което ищецът изрично е упълномощен от цедента да
съобщава от негово име цесията на длъжниците.Уведомленията са получени
лично от ответника на 17.05.2017 г. Неплащането на дължимите суми обосновава правният интерес на ищеца
като кредитор да се снабди
със заповед за изпълнение на
парично задължение за част от
дължимите суми -
2 346.07 лв. от дължимата обща главница от 13 957.22 лв. и за мораторна
лихва от 2 653.93 лв., за която в съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат уточнява, че се
претендира върху цялата дължима главница от 13 957.22 лв. Поради възразяване
на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК ищецът иска посочените парични вземания да се установят
за съществуващи спрямо ответника-длъжник по договора за кредит,
по който вземането на праводателя
му е цитирано в посочения договор за цесия.
Ответникът С.И.Б. с отговор по чл.131
от ГПК чрез адвокат пълномощник оспорва исковете при възражение
ищецът да няма процесуална легитимация на кредитор и съответно право на иск
по чл.422, ал.1 от ГПК,
тъй като не разполага с надлежно упълномощаване да съобщава цесията: с представеното пълномощно от 17.10.2014 г. с нотариална заверка на подпис
с N 6902 при посочения нотариус, цедентът „СИБанк“ АД упълномощил цесионера „Еос Матрикс“ ЕООД да реализира правата
на „СИБанк“ по отношение единствено
на длъжници спрямо които има
вече образувано заповедно, исково или изпълнително производство, и към момента на съставяне
на пълномощното спрямо ответника не е образувано нито едно от
посочените производства; нищожно е на основание чл.26,
ал.2 от ЗЗД представеното друго в
обикновена писмена форма пълномощно без дата
и нотариална заверка на подпис, с което
цедентът упълномощава цесионера да изготвя,
подписва и предприема действия по връчване
на уведомления за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за цесия
по отношение на длъжници и физически
лица, описани и индивидуализирани в Приложение 1 към договора за
цесия, поради липса на предписаната
от закона форма, въз основа на което пълномощно „Еос Матрикс“ ЕООД е преупълномощило адвокатско дружество „Иванов и Денев“ да уведомява
всички длъжници по договора, при
което и Ж.Д.Д. в качеството
на управляващ съдружник е подписал уведомлението за извършена цесия без представителна власт по арг. от чл.5.3 и чл.6.3.8 от договора за цесия от
29.09.2014. Когато частното правоприемство се основава на договор
за цесия, на общо основание
следва да се представят доказателства
за уведомяване на длъжника, тъй
като в противен случай цесията няма да има
действие по отношение на него
съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, при което щом не е налице валидно упълномощаване, не е налице валидно
съобщаване на цесията, и не
е възникнало задължение на длъжника да
престира на цесионера в съответствие с чл.99,
ал.4 от ЗЗД.Ответникът не оспорва, че в действителност
на 21.04.2009 г. е сключил посочения в исковата молба договор за
потребителски кредит, но отрича вземането по този договор да
е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
29.09.2014 г., сключен със
„СИБанк“ АД и по този договор да
е уведомена, че дължи изпълнение на ищеца. Възраженията
си основава на това, че ищецът твърди,
че ответникът е уведомена за цесията на
17.05.2019 г. с уведомление с изх.
N 3032/14.05.2019г. и изх.
N 3033/14.05.2019г., първото
за прехвърляне на вземания, а второто за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем,
в които уведомления е посочено, че с договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 29.09.2014 г. „СИБанк“ АД е прехвърлила на Еос Матрикс“
ЕООД вземанията си към ответника, произтичащи от договор за потребителски
кредит по преференциални оферти от 21.04.2009 г. Това твърдение се оспорва като
несъответстващо на обективната действителност, защото ответникът на 17.05.2019г. получила уведомления с посочените номера и дата, но за
прехвърляне на задълженията й към „СИБанк“ АД на „Еос Матрикс“ ЕООД с договор за продажба
и прехвърляне на вземания не от
дата 29.09.2014 г.,
а от дата 28.09.2012
г., и се релевира,
че ищецът е съставил неистински частни документи/приложените към исковата молба
уведомления/ и дори ги употребил,
което представлява престъпление по чл.309 от НК, обстоятелствата за което се установяват и от представените писмени доказателства, оспорени от гледна
точка на тяхната истинност с отговора на исковата
молба. Наред с това ответникът заявява възражение за погасяване
по давност за претендираното от ищеца парично
вземане към дата 28.09.2017 г., към която е изтекъл срок от 5 години,
който срок е почнал да тече
от момента на сключване на
договора за цесия на 28.09.2012 г.. При условията на
евентуалност, предвид последно платена на 28.05.2013 г. вноска от 200 лв., преведена
на цедента, без за това
ответникът да е уведомена, се заявява
възражение за погасяване по давност на паричното вземане на ищеца към дата 21.07.2018
г., отчитайки, че при частично или
непълно неиздължаване кредитът се счита
за предсрочно изискуем.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен
адвокат поддържа исковете, моли за уважаването им и за разноски по делото, с
уточнение, че е допусната техническа грешка в получените от ответника уведомления,
в които е посочена една дата на договор за цесия и приложен договор за цесия с
друга дата и уведомление, а именно: „Иванов и Денев“ е адвокатско дружество,
което представлява „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София по
много видове облигационни правоотношения и съответните цесии към тях, и при
изготвяне на уведомлението за цесия, което е връчено на ответника, сътрудникът
изготвя стотици уведомления по бланка и от предходната бланка остава дата на
договор/друг/ за цесия и няма злоумишлени действия; на по-късен етап за това да
има по въпросното досие копие от уведомленията за цесия, се изготвя от друг
сътрудник уведомление за цесия с изходящ номер, който е въведен в изходящата
поща на адвокатското дружество; едва след възражението на ответника е узната
допуснатата техническа грешка; договор за цесия от 2012 г. съществува, но
правилният е този, който е приложен с исковата молба; за същия длъжникът е
надлежно уведомен; вземането, което е цедирано, за което е издадена заповед за
изпълнение, и това, което се претендира да се установи за съществуващо в
настоящето производство по чл.422 от ГПК, произтича освен от сключения между
праводателя на ищеца и ответника договор, и от прехвърлянето му по договор за
цесия от 29.09.2014 г., посочен в исковата молба; уведомление, с което да е
поканен ответника да заплати на основание цесия от 29.09.2014 г. не е изпратено
на ответника и изпратено е такова с погрешно посочена дата на договор за цесия.
В съдебно заседание ответникът
чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу исковете, претендира за
отхвърлянето им и за разноски по делото, в т.ч. поддържа възражението, че
ответникът е получила уведомление, че вземането е прехвърлено по друг договор за
цесия и едва за целите на
процеса са съставени съответните уведомления.
Районният съд като прецени
събраните по делото доказателства, в т.ч. неоспореното от страните заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, и доводите на страните, приема за установено
следното:
Предявеният иск е по чл.422, ал.1 вр чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК за парични вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит от 21.04.2009 г., сключен между „Сибанк“ АД и ответника С.И.Б., по който първата
е прехвърлила с договор за цесия от
29.09.2014 г. вземанията си
на ищеца, и конкретно за установяване
на сумите по частично дължима
главница от 2 346.07 лв., от общо дължимата
главница от 13 957.22 лв., и мораторна лихва от 2 653.93 лв. за периода
от 21.08.2016 г. до
21.08.2019 г., уточнено да
е спрямо цялата дължима главница по договора
за потребителски кредит от 21.04.2009г., което е в съответствие със
заявеното в заповедното производство вземане, като се претендира
и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и разноските по делото.
Сключването на договор за потребителски
кредит по преференциални цени на 21.04.2009г. между „Сибанк“ АД като кредитор и С.И.Б. като
длъжник, ведно с условия за кредитна програма „Сибанк
Авангард“, не е спорно между страните. Кредитът е обезпечен със залог върху вземания по трудово
правоотношение, с подписан погасителен план, съгласно който е отпуснат кредит от 22 000 лева, със срок на
издължаване 90 месеца, с погасяване чрез месечни анюитетни
погасителни вноски по разплащателна сметка, с падежна дата по погасителен план
на 21-во число от месеца, при ГПР 11.52 % и възнаградителна
лихва от 10.45 %, формирана от БЛП от 6.40 % и преференциална лихвена надбавка
от 4.05 % , определени в чл.3, ал.4 и чл.4, ал.1 от договора, с първа падежна
дата 21.05.2008г. и последна такава на 21.10.2016 г. При забава на плащането на
месечната погасителна вноска, е дължима освен договорната лихва, и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, уговорено в чл.4, ал.4 от договора.Кредитът
е усвоен изцяло на 21.04.2009г. и погасен до размер от 8 042.78 лв. главница и 6 809.24
лв. лихва в съответствие с погасителен план: главница по месечни вноски с падеж
до 21.09.2012г. е погасена изцяло, а тази по месечна вноска с падеж 21.10.2012г.
е погасена частично до сумата 109.59 лв., с непогасена разлика от 123.22 лв.,
както и непогасена главница за всички оставащи вноски, всичко в общ размер от
13 957.22 лв., към дата 07.11.2013г., към която просрочието на кредита е
над една година, възлиза на 3 059.15 лв., банката кредитор отписва дълга
по него от баланса и го отнася в задбалансова сметка;
лихвите са погасени до 21.11.2012г., и към дата 07.11.2013г. просрочени са
1 184.85 лв., а начислените за забава са 404.11 лв.; на 28.05.2013г. и на
05.07.2013г. по обслужващата кредита сметка са внесени съответно 200 и 100 лв.,
отнесени за погасяване на начислени лихви, и това са последните плащания по
кредита.Към дата 21.10.2016г./краен срок на договора за потребителски кредит/ и
към дата 21.08.2019г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК/ непогасената
главница по кредита е 13 957.22 лв.; законната лихва за забава за периода
от 21.08.2016г. до 21.08.2019г. е 714.31 лв. върху частично претендирана
главница от 2 346.07 лв. и
4 249.54 лв. върху общо дължимата главница от 13 957.22 лв..По време
на действие на договора не е променян лихвеният процент от 10.45, кредитът не е
обявен за предсрочно изискуем и след отнасянето му в просрочие е цедиран.Тези обстоятелства са установени от договора за
потребителски кредит с приложенията му и неоспореното заключение на ССчЕ.
На 29.09.2014г. банката –кредитор
сключва с ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София възмезден договор за прехвърляне на парични вземания, с
който продава свои вземания, описани и индивидуализирани в Приложение N 1, с длъжници-физически лица,
задължени по договор за потребителски кредит, уведомленията до които за цесията
се изготвят и изпращат от цесионера/ищеца/, след подписване и подпечатване от
цедента/банката кредитор/ съгласно чл. 5.2-чл.5.5 от договора за цесия, като
цедентът упълномощава цесионера с нотариално заверено пълномощно на подписи на
17.10.2014г. да го представлява още преди цесията да има действие спрямо
длъжниците и трети лица, по отношение на длъжници, посочени в Приложение 1,
спрямо които има образувано вече заповедно, исково или изпълнително
производство към 29.09.2014г., предвид клаузата на чл.6.3.8 и чл.6.2.7 от договора
за цесия, че цесионерът се задължава да уведоми третите страни за всички негови
права и задължения, произтичащи от договора за цесия, и да им представи до
датата на плащане на цялата цена по договора за цесия нотариално заверено
пълномощно във връзка с изпълнение на договора, с оглед уговорките в договора
за действието на цесията преди плащане на цената по нея и по отношение на
длъжници с образувани съдебни и изпълнителни дела. Наред с това на основание
чл.99 от ЗЗД цедентът писмено потвърждава цесията от 29.09.2014г. и писмено
упълномощава цесионера да го представлява по цесията от 29.09.2014г. като
изготвя, подписва и предприема действия по връчване на уведомления за
извършеното прехвърляне на вземанията по договора, в т.ч. да преупълномощава с тези права адвокати и/или адвокатски
дружества, както и трети юридически и физически лица за уведомяване на
длъжниците на основание чл.99 от ЗЗД.В Приложение N 1 като
длъжник по договора за потребителски кредит от 21.04.2009г. е посочена ответникът със задължение
в общ размер от 16 611.15 лв., от което 13 957 лв. задбалансова главница, 1 129 лв. законни лихви и
1 525 лв. задбалансови лихви, всички към дата 26.08.2014г.,
посочена като дата на предсрочна изискуемост, но без да са налице твърдения, а
и доказателства да е обявена такава.
На 14.05.2019г. до ответника са
изготвени уведомления с изх. N 3032/14.05.2019г. и с изх. N 3033/14.05.2019г.,
първото от „Сибанк“ ЕАД чрез пълномощник адв.Ж.Д. за извършеното прехвърляне на вземания с договора
за продажба на вземания от 29.09.2014г., а второто от ищеца чрез пълномощник адв.Ж.Д., представляващо покана за плащане по посочена на
новия кредитор банкова сметка.***жения на исковата
молба. И за двете уведомления
твърденията на ищеца са, че са получени от ответника на 17.05.2019г., с
представени пълномощни, с които ищецът упълномощава „Адвокатско
дружество-Иванов и Денев“, представлявано от адв. И.С.И. и от адв.Ж.Д.Д. да уведомяват длъжници
по договори за цесия, сключени от ищеца, както и в съдебни, изпълнителни и
други производства, с които права адвокатското дружество е преупълномощило
адвокати, сред които и адвокат Ж.Д.Д..Представени са
от ответника и получените уведомления с изх. N 3032/14.05.2019г. и с изх. N
3033/14.05.2019г., първото от „Сибанк“ ЕАД чрез
пълномощник адв.Ж.Д. за извършеното прехвърляне на
вземания с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.12.2012г., а
второто от ищеца чрез пълномощник адв.Ж.Д., представляващо
покана за плащане по посочена на новия кредитор банкова сметка ***рляне на вземания от 28.12.2012г., които именно съдът приема,
че са получени от ответника-уведомленията са в държане на ответника, както и представеният
пощенски плик с изходящ номер/клеймо, идентично с това на представената от
ищеца разписка-известие за доставяне, които обстоятелства ищецът не спори и
признава, че е допусната техническа грешка в изпратените до ответника
уведомления, в които датата на цесионния договор е
невярна.Това признание е несъмнено и поради постъпилото по делото, по искане на
ответника, уведомление от „ОББ“ АД/правоприемник на „Сибанк“
АД съгласно вписванията в ТР към АВп/, че с договор
за продажба и прехвърляне на вземания от
28.09.2012г. не е прехвърляно вземане на банката от ответника, както и поради
представеното от самия ищец Приложение N 1 към договор за прехвърляне на парични вземания от
28.09.2012г., сключен между ищеца и „Сибанк“ ЕАД, в
което името и съответно задължението по договора за потребителски кредит от
21.04.2009г., сключен с ответника, не фигурира.
Предмет на делото и предмет на
доказване е определеното от правното твърдение на ищеца в исковата молба по
чл.422 от ГПК съществуване на подлежащото на изпълнение вземане, за което е издадена заповед N 481/21.08.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1082/2019г. на РС-Кърджали.Основанието, на което се претендира да съществува вземането за
главница и обезщетяващата забавата й лихва, е доказано главно и пълно от ищеца.Договорът,
от който произтичат задълженията на ответника за неплатена кредитна главница и
обезщетение за забавата й не е оспорен от ответника, който не оспорва
легитимацията на кредитора по него, но оспорва легитимацията на ищеца като
негов правоприемник по договора за цесия.Тази легитимация е установена от
неоспорения договор за цесия от 29.09.2014г., която е потвърдена от цедента в
полза на цесионера, който е упълномощен да уведомява, както и да упълномощава
адвокатско дружество/адвокат да уведомява длъжниците за прехвърлянето, и без
значение е дали упълномощаването е с нотариална заверка на подпис на
представителя на цедента, защото законът не изисква специална форма за договора
за цесия, съответно за упълномощаването за представителство по него, изключая
за упълномощаване на адвокат, за което е достатъчна обикновена писмена форма/чл.25,
ал.1 от ЗА/, така както няма изискване за специална форма за доказване за
уведомяването за цесия, която да предпоставя валидността на тези действия,
защото писмената форма на всички тези действия е за доказване, при което
възраженията на ответника, основани на клаузата на чл.6.3.8, вр. чл.5.3 от договора за прехвърляне на парични вземания
от 29.09.2014г., са неоснователни и необосновани.Съгласно клаузата на чл.6.3.8
цесионерът/ищецът/ се задължава да уведоми третите страни за всички негови
права и задължения, произтичащи от договора за цесия, и ако действа преди
датата на плащане на цялата цена по договора за цесия, да им представи
нотариално заверено пълномощно от цедента във връзка с изпълнение на
договора.Освен, че клаузата има значение за вътрешните отношения между цедент и
цесионер, тя касае третите лица само до момента на плащането на уговорената за
цесията цена от цесионера на цедента. С клаузата е постигнато съгласие за
предварително действие на договора, което е поставено в зависимост от волята на
цедента-да даде на цесионера упълномощаване в специална форма още преди да
плати цената на прехвърлените вземания.Доказва го както даденото пълномощно с
нотариална заверка на подпис на представителите на цедента, което по съдържание
ограничава представителната власт на цесионера, така и даденото в обикновена
писмена форма второ пълномощно цесионерът да представлява цедента по договора
за цесия въобще, което тълкувано с клаузата на чл.6.3.3, вр.
чл.6.3.8 и чл.6.4 и даденото от цедента на цесионера потвърждение за
извършеното прехвърляне на вземанията, обуславя извод за плащане на цената на
цесията и пораждане на безусловното й действие както между страните по нея,
така и относно третите страни, включ. длъжниците по
прехвърлените вземания. Правопораждащото действие на
цесията от 29.09.2014г. и достигането на
уведомлението за цесия до ответника като длъжник по прехвърленото процесно
вземане, с връчване на исковата молба, доколкото преди делото уведомлението е
ненадлежно поради несъответствие на съдържанието му с договора за цесия, с
който обективно е прехвърлено вземането, обуславя материалноправната
легитимация на ищеца като кредитор на вземането, по което отговорността за
изпълнение е на ответника като длъжник.
Независимо от това, че длъжникът-кредитополучател не е
уведомен преди настоящото съдебно производство за цесията в полза на цесионера-ищец,
то уведомяването за същата е надлежно осъществено с връчване на исковата молба,
към която са приложени както уведомителното писмо за цесия, така и договорът за
цесия, упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми длъжниците за
прехвърляне на вземанията и потвърждаването на цесията от цедента на цесионера,
които обстоятелства съдът е длъжен да вземе предвид на основание чл.235, ал.3
от ГПК като обстоятелства, настъпили в хода на делото и обуславящи
легитимацията на ищеца да претендира като кредитор изпълнение от ответника-
длъжник по прехвърлените вземания.Узнаването на цесията в хода на делото
подлежи на съобразяване от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК и съответно
ползва ищеца, в който смисъл е съдебната практика, а възражението на ответника,
че щом цесията не му е съобщена, няма действие спрямо него, е неоснователно. За
да породи цесията действие, съобщението за същата трябва да бъде извършено от
цедента-чл.99, ал.3 от ЗЗД, но цедентът може да упълномощи цесионера да изпрати
съобщението, тъй като не се касае до лично и незаместимо
действие.Съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а е от значение само за надлежното изпълнение на легитимирания
кредитор, и длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само,
ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението.Така
съдът като съобрази Определение N 987/18.07.2011г. по гр.д. N 867/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение
N 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д. N
12/2009г., II т.о., ТК, Решение N
3/16.04.2014г. на ВКС по т.д. N 1711/2013г., I т.о., ТК и Решение N 78/09.07.2014г. на ВКС по т.д. N 2352/2013г.,
II т.о., ТК, както и Решение N
137/03.06.2015г. на ВКС по гр.д. N 5759/2014г., III г.о., приема, че получаването
от ответника на уведомлението за цесия в хода на делото като приложение към
исковата молба, съставлява надлежно уведомяване на длъжника, пораждащо правните
последици на чл.99, ал.4 от ЗЗД, при липса на специални изисквания в закона за
начина на уведомяване на цесията и при липса на оспорване на автентичността на уведомлението, приложено
към исковата молба.От значение е достигането до длъжника на уведомлението и
дали същото изхожда от легитимирано лице, което в случая е установено при
неоспорено надлежно авторство на уведомлението и на упълномощаването за това,
дадено от цедента на цесионера и от цесионера на адвокатското дружество, в
което представляващ съдружник е адв.Ж.Д., при което
ирелевантно е дали уведомлението, предхождащо настоящото производство е
надлежно, щом не се твърди претендираното вземане да е изпълнено изцяло или
отчасти на предишния кредитор-цедент, с оглед и на установените от неоспореното
заключение на ССчЕ размери на дължими по
потребителския кредит главница и законна лихва. Срокът на действие на
потребителския кредит е изтекъл на 21.10.2016г. За периода на действие на
договора е допустимо да се претендира обезщетение за забава, каквото е
допустимо да се претендира върху неплатената главница и след изтичане на срока
на договора. Уговорката за това в
чл.4, ал.4 от договора за потребителски кредит е ясна и разбираема-частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена
с наказателна надбавка в размер на законната лихва от деня следващ падежната
дата на месечните вноски, когато е налице
забава в плащането им. Тази уговорка е съответна на закона- чл.19, ал.2 от ЗПК отм. и
чл.33, ал.2 от действащия ЗПК регламентират обезщетението за забава по потребителските
кредити до размер не по-голям от законната лихва.Така за срока на действие на
договора е дължима уговорената възнаградителна лихва,
каквато ищецът не претендира, и надбавката за забава/наказателната законна
лихва/, а след срока му кредиторът може да претендира обезщетение, което не
надвишава законната лихва съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК, защото
паричното изпълнение е винаги е забавено и съгласно чл.79, ал.1 предл.1-во от ЗЗД кредиторът може да претендира изпълнението заедно с обезщетение за забавата,
което при паричните задължения по потребителски кредити е лимитирано до размера
на действащата законна лихва по чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД.Ищецът допустимо и
основателно претендира обезщетение за забава за 3-годишен период, изтекъл към
сезирането на съда по реда на чл.410 от ГПК на 21.08.2019г., както и считано от
21.08.2019г. до окончателното плащане на частично претендираната главница, като
изтеклото обезщетение за забава претендира върху цялата неплатена главница,
дължимият размер на която от 13 957.22 лв. е безспорно установен.
Ответникът не твърди и не доказва
изпълнение на договора за претендираните с исковата молба размери на главница и
мораторни лихви, а размерът на неизпълнение на задълженията за плащане на
месечни погасителни вноски и закъснителни лихви се установява от неоспореното заключение
на ССчЕ.Неотносими към
предмета на делото са възраженията на ответника относно необявена, но възможна
предсрочна изискуемост, което е право, а не задължение на банката –кредитор
съгласно чл.430 от ТЗ, вр. чл.60, ал.2 от ЗКИ.Предметът
на делото е обусловен от неизпълнение на договора след настъпване на крайния му
срок на 21.10.2016г. И този срок поставя началото на течението на погасителната
давност за неиздължената главница и
обуславя неоснователност на възражението на ответника за погасяване по давност
на процесната главница по арг. от чл.110 от ЗЗД, а и на
лихвите за забава съгласно чл.110 от ЗЗД и чл.111 б „в“ от ЗЗД, предвид срока,
за който се претендират.Течението на погасителната давност за кредитната
главница, а и на акцесорните й лихви за забава, не е обусловено от това дали са
цедирани и кога са цедирани, а кога същите са падежирали.Главницата
се претендира частично от цялата падежирала на
21.10.2016г. неиздължена остатъчна главница. При липса на обявена предсрочна
изискуемост на кредита, изискуемостта му настъпва на падежа, т.е. при изтичане
на срока на действие на договора.Вземането за главница се погасява с общата
погасителна давност от 5 години по
чл.110 от ЗЗД и до предявяване на иска на 21.08.2019г./арг. от чл.422, ал.1 ГПК/ срокът от 5 години не е
изтекъл.По въпроса коя давност е приложима за кредитната главница и налице ли е
периодично плащане по смисъла на чл.111 б „в“ от ЗЗД при договор за заем, с
Решение N 103 от 16.09.2013г. по т.д. N 1200/2011г., ТК, I т.о., се приема, че задължението
като парично е делимо и допустимото съгласно чл.66 от ЗЗД уговаряне да се
погаси с отделни вноски не превръща тези вноски в периодични плащания. Разсрочването
на плащането на кредита на отделни вноски не променя самостоятелността на
задължението за връщането му и приложим към правоотношението по кредита е
общият давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Т.е. дори
вземането по кредита да е цедирано и по-рано, но след възникването му, това в
случая не би имало значение за погасяването му по давност.
Периодът, за който се претендира законната
лихва върху неплатената и непогасена по давност изцяло дължима главница, е от
21.08.2016г. до 21.08.2019г..Съгласно чл.111 б „в“ от ЗЗД вземанията за обезщетения,
лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, който срок не е изтекъл към предявяване на иска на 21.08.2019г. и
лихвите се претендират в границите на този срок, следователно не са погасени по
давност.
Обезщетението за забава като
акцесорно парично задължение е обусловено от съществуването на главно
задължение, от което то е производно, но това е без значение за възможността да
бъде предмет на самостоятелна искова защита, тъй като е отделно притезание, макар и зависимо, но само в смисъл на
основателност на твърдението за съществуването им. И при доброволното
изпълнение, и в изпълнителния процес, при частично плащане, което кредиторът е
приел /чл. 66 ЗЗД/, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД в определена поредност се
погасяват най-напред разноските, след това лихвите и накрая главницата, без
законът да прави разлика между различните видове лихви - възнаградителна
или мораторна /за забава/, договорна или законна.С т. 1 на ТР 3/2017 от
29.03.2019г. на ОСГТК на ВКС се прие, че когато извършеното плащане не е
достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение
на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал.2 от ЗЗД, приложими, ако липсва уговорка между страните, определяща други условия и
ред за прихващане на изпълнението, какъвто в случая страните по потребителския
кредит не са уговорили.В мотивите към т.1 на ТР е посочено, че правилото на
чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената
по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл.111, б.”в” ЗЗД в
сравнение с общата погасителна давност за главницата.Това разрешение е
приложимо относно претендираните мораторни лихви, уговорени в договора за
потребителски кредит.Предявяването на иск за част от главницата /частичен иск/
и за лихвата за цялата падежирала главница, изтекла
до предявяване на иска, съставлява изявление за готовност кредиторът да приеме
плащане в погашение в поредността по чл.76, ал.2 от ЗЗД- на цялата лихва,
обезщетяваща забавата на остатъчната непогасена в срок кредитна главница до
21.08.219г., и на част от остатъчната
непогасена главница – ако длъжникът плати, погасява лихвите и частичната главница,
но остава задължен за непредявената разлика на главницата, както и за
съответните й лихвите за забава след периода на съдебно установяване на тази по
частичния главен иск.Така кредиторът избягва изтичането на кратката за лихвите
погасителна давност и запазва възможността, при липса на доброволно, макар и
забавено изпълнение, за съдебна защита на непредявената съдебно част от главния
дълг. Това изявление на кредитора не е в противоречие със закона и е съответно
на чл.76, ал.2 от ЗЗД, но му възлага в доказателствена тежест да установи размера
на цялата дължима главница, за да установи, че предявената от нея част подлежи
на изпълнение от длъжника, съответно и какъв е размерът на лихвата, която
обезщетява забавата й, т.е. размерът на дължимата по потребителския договор
главница, като и основанието за това, което не е спорно, обуславя крайния изход
на делото и по двата предявени иска, които като основателни и доказани подлежат
на уважаване в съответствие с възразената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, в тежест на ответника са направените по делото от ищеца разноски в пълен
размер - от 100 лв. за
държавна такса и от 250 лв. за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ в настоящото производство, и от 100 лв. за държавна такса в заповедното производство. Ответникът по арг. от чл.78, ал.3 от ГПК няма право на разноски.
Мотивиран от изложеното,
Районният съд
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.И.Б. с ЕГН **********,***,
че „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, има парично
вземане от С.И.Б., произтичащо от неизпълнение на договор за потребителски
кредит по преференциални оферти от 21.04.2009г., сключен със „Сибанк“ АД, в размер на сумата 2 346.07 лв.,
представляваща част
от общо дължима по договора за потребителски кредит главница от 13 957.22
лв., ведно със законната лихва от 21.08.2019г. до окончателното плащане на
сумата, както и в размер на сумата на 2 653.93 лв. законна мораторна лихва
за периода от 21.08.2016г. до 21.08.2019г. върху сумата 13 957.22 лв., за
което вземане е издадена Заповед N 481/21.08.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. N 1082/2019г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА С.И.Б. с ЕГН **********,***,
да заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 450 лв.,
представляваща разноски по делото, от която 350 лв. в настоящото производство и
100 лв. в заповедното ч.гр. д. N 1082/2019г. на РС-Кържали.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: