ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 10 състав в
закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 15406 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът – В.К.А.,
твърди, че е признат за собственик по давност на недвижими имоти. Правото му на
собственост е оспорено от ответника „Е.Б.” ЕООД, който е предявил иск с правно
основание чл.108 ЗС, за което е образувано гр. д. № 7229/2006 г. по описа на
СРС, 46 състав, като производството по делото е висящо и понастоящем. Твърди,
че пред първоинстанционния съд не е проведено пълно и главно доказване както на
иска, така и на възраженията срещу него, тъй като нито ищецът, нито ответникът
са използвали всички процесуални възможности, които са били преклудирани в това
производство. Счита, че това поражда правния му интерес, с което да се признае
по отношение на двамата ответника, че сключеният между тях договор за продажба
на недвижим имот е нищожен поради липса на предмет. Твърди, че предметът на
договора е съществено различен от този, описан в нотариалния акт на ищеца, като
не е взета предвид заповедта за одобряване на последното изменение на
дворищната регулация, наложило извършването на поправки в нотариалните актове.
В хода на посоченото производство В.К. Антон е пропуснал своевременно да оспори
по реда на ГПК представения от ищеца по това дело нотариален акт, с който
ответниците по настоящото дело са сключили договор за продажба, както и
представения констативен нотариален акт, с който ответника „Е.Б.” ЕООД е
признат за собственик на недвижимия имот. Не е предявил инцидентен установителен
иск до приключване на устните състезания пред първата инстанция за прогласяване
нищожност на оспорената сделка. Изложени са съображения, че не е налице
съгласие на продавача за сключване на договора. Претендира съдът да прогласи
нищожност на разпоредителната сделка между ответниците, както и да отмени
констативния нотариален акт на ответника „Е.Б.” ЕООД.
Ответниците – „П.Х.”
АД и „Е.Б.” ЕООД, са депозирали в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, с който
оспорват предявения иск. Излагат съображения, че за ищеца не е налице правен
интерес от предявяване на иска, както и процесуална легитимация за това. Ищецът
претендира прогласяването на нищожност на сделка, по която не е страна, нито
правоприемник или процесуален субституент. Като трето лице, за да бъде искът
допустим, ищецът следва да обоснове правния си интерес. Целеният от него
резултат – да бъде отречена материално – правната легитимация на ответниците
като собственици на прехвърления имот, не може да бъзе постигнат чрез
провеждането на установителния иск по чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като решението по
него не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността. В условията
на евентуалност излагат съображения, че искът е неоснователен.
С разпореждане от
проведеното на 20.11.2013 г. съдебно заседание съдът е определил на ищеца
двуседмичен срок, в рамките на който с писмена молба, с препис за другите
страни да изложи фактическите обстоятелства, които обуславят правния интерес от
предявяване на иска, предмет на делото, както и да изрази становище във връзка
с релевираните възражения от ответниците.
В рамките на
определения срок е депозирана молба от ищеца, в която е заявил, че правният
интерес е обусловен от обстоятелството, че по една или друга причина в
производството пред СГС и СРС не е направено искане за прогласяване на
нищожност на съответните сделки и е настъпила преклузия за това в
производството пред СГС, ІV А състав. В случай, че отпадне материалната
доказателствена сила на продавача, купувачът не би могъл да се ползва с това
доказателство, което е оспорено по надлежния начин и не може да докаже своята
активна легитимация.
Ответниците са
изразили становище по направеното уточнение в рамките на определения от съда
срок, като са изложили съображения, че изложените в уточнителната молба доводи
на ищеца не обуславят правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Позоваването на определението на ВКС във връзка със спирането на гр. д. №
8363/2011 г. е неоснователно и недостатъчно да обоснове правния му интерес, тъй
като установителният иск за нищожност на договора за покупко – продажба се
явява обуславящ по отношение на ревандикационния иск, но само ако обуславящият
иск е допустим.
По делото е
депозирана молба – отговор от ищеца, в която е заявил, че правният му интерес от
предявяването на исковете е налице, тъй като се стреми да установи със силата
на пресъдено нещо по отношение на ответниците, че същите са сключили правна
сделка, която не поражда правни последици, тъй като е нищожна. По този начин
ищецът ще установи, че спроното правоотношение не съществува, тъй като то му
пречи като собственик на имота да упражнява правото си на собственост в пълен
обем. Вторият ответник също твърди, че е собственик на имота и се легитимира с
нотариален акт, като смята, че той е собственик на имота. Счита, че е налице
правен спор по отношение на собствеността на имота, но доколкото ищецът е във
владение на имота, за него не съществува правен интерес а води ревандикационен
иск, а само установителен. В случая се оспорва нотариалния акт не като документ
– автентичност или съдържание, а се оспорва валидността на облигационното
правоотношение, с вещно – прехвърлителен ефект.
При тези обстоятелства съдът приема от правна страна
следното:
Правният интерес от
търсената с иска защита е процесуална предпоставка за предявяване на иска,
доколкото само при наличието на такъв може да се обособят онези гражданско –
правни отношения, които се нуждаят от съдебно установяване, като същевременно
се очертаят лицата, легитимирани да го търсят.
По въпроса дали е
допустимо предявяване на иск за нищожност на сделка от лице, което не е страна
по сделката, е налице трайно установена практика на съдилищата, съгласно която
никой не може да предявява чужди права от свое име, освен в изрично
предвидените от закона случаи на процесуална субституция. Правен интерес от
предявяване на иска е налице само по
отношение на притежателите на материалните права, засегнати от правния спор,
както и че третото лице, което не е страна по сделката не разполага с иск за
прогласяване нищожността й, тъй като с извършената сделка правната му сфера не
е засегната (определение № 366 от 13.062011 по ч. гр. д. № 141/2011 г., ГК, ІV
ГО на ВКС; определение № 605 от 07.08.2012 г. по ч. гр. д. № 378/2012 г., ІV ГО
на ВКС; определение и др.).
Процесуално
допустимо е да се претендира нищожност на сделка, по която ищецът не е страна,
само при наличието на правен интерес за това. В случая правния си интерес от
предявяване на иска се извежда от това, че ищецът, в качеството си на ответник
в производството по гр. д. № 7229/2006 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав, е
пропуснал възможността да оспори представените нотариални актове, както и да
предяви инцидентен установителен иск за нищожността на извършената с единия от
тях правна сделка.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 5 от 18.10.2012 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, т.1 недопустим е иск за установяване неистинност на документ по чл.124,
ал.4 изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се
позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по
висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал
срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК. Съдът счита, че тези разяснения следва да
намерят приложение и в аналогичните хипотезите, когато се касае за оспорване
валидността на правна сделка, както е в разглеждания случай. Ищецът извежда
правния си интерес на пропуснатите в хода на производството пред СРС
процесуални възможности да оспори валидността на сделката в срока по чл.154,
ал.1 ГПК (отм.), които не могат да бъдат санирани чрез предявяване на отделен
иск, дори пропускът да е осъществен при действието на отменения ГПК
(определение № 9 от 09.01.2013 г. по ч. гр. д. № 7173/2013 г., ГК, І ГО на
ВКС).
По изложените съображения
съдът счита, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска, предмет на
делото, поради което производството по делото се явява процесуално недопустимо.
Тъй като са налице предпоставките на чл.130 ГПК исковата молба следва да се
върне, а образуваното въз основа на нея производство следва да се прекрати.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата
молба, вх. № 120246/19.11.2012 г. и приложенията към нея на В.К.А., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес гр. С., бул. „Б.” № **, ет.* – адв.
В.П.Г..
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 15406/2012
г. по описа на СГС, І ГО, 10 състав, образувано въз основа на тази искова
молба, като процесуално недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
връчването му на ищцата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: