№ 340
гр. К., 10.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
СъдебниВАНИЛИЯ Н. ВЪЛЧИНКОВА
заседатели:ДЕСИСЛАВА Г. ЧИПИНСКА
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
и прокурора А. П. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристиан Д. Колев Наказателно дело
от общ характер № 20251430200038 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Районна прокуратура гр.Плевен – редовно призована, се представлява от
прокурор А. Т., съгласно Разпореждане на Адм.ръководител на РП Плевен.
Подсъдимият Е. В. К. – редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Г. и
адв. П. В., двамата от АК Плевен, с представени пълномощни.
Частен обвинител Д. Ц. А. – редовно призован, се явява лично и с адв. Д.
П. от ПлАК, с представено по делото пълномощно.
Вещото лице Н. М. М. - редовно призован, се явява, като съдебното
заседание се провежда с видеоконферентна връзка, установена със съдебната
зала в РС Плевен, където се намира вещото лице.
Вещото лице П. И. Л. – редовно призован, се явява, като съдебното
заседание се провежда с видеоконферентна връзка, установена със съдебната
зала в РС Плевен, където се намира вещото лице.
Вещото лице С. Д. К. – редовно призован, се явява, като съдебното
заседание се провежда с видеоконферентна връзка, установена със съдебната
зала в РС Плевен, където се намира вещото лице.
В съдебната зала се явява свидетелят Г.И.К. - доведена от страна на
подсъдимия.
Съдът докладва постъпила по делото с вх.№2772/04.09.2025г. комисийна
съдебномедицинска експертиза от вещите лица доц. д-р П. И. Л., доц.д-р С. К.
и д-р Н. М..
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
1
Прокурора: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Подс. К.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че са налице процесуални предпоставки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 272, ал. 3 от НПК снема самоличност на свидетеля,
както следва:
Г.И.К., с ЕГН **********, родена на **.**.****г. в гр. К., с постоянен и
настоящ адрес: гр. К., ул.“***** ******** №*, неосъждана, съпруга на
подсъдимия;
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК и обеща да каже истината.
СНЕ САМОЛИЧНОСТ на вещите лица, като констатира, че двама от тях,
а именно: Н. М. М. и П. И. Л. са със снета самоличност в предходното с.з.:
С. Д. К. на 63 години, без родство със страните, неосъждан.
Напомни на вещите лица наказателната отговорност по чл. 291 от НК и
същите обещаха да дадат вярно и безпристрастно заключение.
На основание чл. 280, ал. 1 от НПК съдът пристъпва към разпит на
свидетеля.
Разпит на свид. Г.И.К.: Съпруга съм на подсъдимия Е. К.. Делото се води
за конфликт между Д. А. и Е. К.. Вечерта на 24.06.2024г. бяхме на терасата си
и лицето Д. А. дойде пред нас с колата си. Е. излезе, нещо си говореха в
разстояние от не много време, за 5-6 минути и Е. се прибра. Г-н Д. А. си
тръгна с колата. Когато те си разговаряха до колата, аз бях на терасата и чаках
да вечеряме там. Колата се намираше на 5-6 метра от терасата, на която се
намирах аз. Не помня какъв цвят беше автомобила на Д. А.. Моят съпруг не
влезе в автомобила му. От части чух разговора им, като чух, че става дума за
животните - за овце. Д. е отправил заплаха към Е., че ще хвърли на животните
жито, като да ги отрови. Не се караха. Нямаше викове и крясъци. Това беше
миналата година. Това се случи на адреса, на който живея и който посочих по-
горе а именно на улица „***** ********. Доколкото знам Д. претендира, че
мястото, на което овцете на съпруга ми са пасяли, е негово. Д. претендира там
да не ходят нашите овце. Те и преди това са имали контакти по този въпрос. И
двамата бяха извън автомобила на Д.. Е. стоеше пред портата, вратницата, а Д.
стоеше до шофьорската врата на автомобила си. Двамата разговаряха на
разстояние. Д. се качи в автомобила си и си тръгна. Заплахата за житото
2
Въпрос на адв. П.: В този момент ли чухте заплахата със житото?
Отговор на свид. Г.К.: От части чувах разговора им. Не мога да отговоря
дали съм чула заплаха, защото не го чувах добре. Чух само, че става на въпрос
за тези животни, за овцете.
Въпрос на адв. П.: През цялото ли време присъствахте на разговора
между Д. и Е.?
Отговор на свид. Г.К.: Аз бях на терасата. Нямаше как да седя през цялото
време да слухтя. От терасата аз видях, че си тръгва Д.. Бях на терасата през
цялото време преди Д. да си тръгне. Разговорът беше дълъг може би около
десет минути или по-малко, нямам спомен. Д. като дойде, слезе от колата и
извика съпруга ми по име. Не мисля, че в нито един момент бяха близко един
до друг по време на разговора. Не съм чула да се повишава тон.
Прокурора: Нямам повече въпроси.
Адв. П.: Нямам повече въпроси.
Адв. В.: Нямам въпроси.
Адв. Г.: Нямам въпроси.
Съдът приключва разпита на свидетеля Г.К. и я освобождава от съдебната
зала.
ПРИСТЪПВА към изслушване на вещите лица по изготвената комисийна
съдебно-медицинска експертиза, чрез видеоконферентна връзка, която се
осъществява с присъствието на вещите лица в съдебна зала на РС Плевен.
Вещото лице П. И. Л.: Ние сме направили заключението на базата на
писмените данни по делото. Поддържам заключението, което сме направили.
Счупването може да се получи при падане. Това са двата механизма, които
сме посочили в експертизата, а именно: единият механизъм е директна травма
- удар, а другият механизъм е така нареченото изтръгване, но за да се получи
това счупване при падане първо искам да кажа, че когато някой пада, се
задействат рефлекси на самозащита и обикновено се подпира на ръцете си и
на дланите и счупването се получава в различна област - в областта на китките
на ръцете, така нареченото типично счупване. За да падне на лакът това
означава, че лицето трябва да е било в безсъзнателно състояние или
зашеметено, за да няма никакви рефлекси. Но за по-вероятен механизъм,
който приемаме и който сме описали това е ударът с вратата на автомобила,
защото това счупване изисква интензивен, рязък и силен удар, който не може
да се получи при падане върху повърхността от собствен ръст или от
седалката на колата.
Вещото лице Н. М. М.: Категорично споделям становището на колегата
в.л. П. Л.. Казал съм, че би било възможно при свободно падане на пътната
настилка да се случи това счупване. Обсъждали сме възможните механизми и
това сте ме попитали за възможните механизми и аз съм отговори, че е
възможно при падане.
Вещото лице П. И. Л.: В делото не намирам информация за това падане,
3
което би могло да предизвика счупване на синуса, което вие обсъждате. Може
при падане да бъде счупен синуса, но ние обсъждане не теоретично как би
могло да бъде причинено съответното счупване, а обсъждаме при случая. Не
може да се случат двете наранявания едновременно при падане, категорично
не може. Когато човек в съзнание пада на земята има защитни рефлекси, те не
зависят от неговата воля, те са защитни и са рефлекси, т.е. всеки реагира в
тази ситуация. Реакцията е подпиране на ръцете и запазване на лицето. За да
се получи това счупване трябва лицето да е в някакво безпомощно състояние -
в загуба на съзнание, тежко алкохолно напиване. В съзнание е трудно да се
приеме, че тази травма би могла да бъде причинена. По теория при падане на
земята може да бъде счупена тази кост и счупване на лакътния израстък, но по
никакъв начин не може да се получат и двете едновременно при това падане.
Чисто механично и двете не могат да бъдат получени при едно падане. Ние
обсъждаме някакъв контрол, материали, които се намират в делото и в това
дело има данни за тежък силен удар с вратата на автомобила. Човекът е
сравнително млад, относително нещо е потискане на рефлексите и не може да
се приеме, че е свързано единствено и само с възрастта, зависи и от
здравословното му състояние, заболявания и състоянието му като цяло.
Вещото лице С. Д. К.: Обсъждаме като цяло две увреждания - счупване
на предна стена на ляв синус и лява лакътна кост. Възможно е при падане да
се счупи лакътния израстък на лакътната кост, но няма данни за рана или
охлузване, което би трябвало да се очаква при падане на пътната настилка. От
друга страна би могло при падане напред и наляво да се счупи максиларен
синус, само че в тази област е констатирано охлузване само в страничния край
на лявата вежда. Не е установено по-грубо увреждане, а при такъв удар би
трябвало да има и рана в областта на веждата и по-широко охлузване в
областта на скулата, каквито няма. С едно падане не могат да се обяснят и
двете увреждания при падне на пътната настилка. Освен това липсват данни за
падане от собствен ръст, а данните са за евентуално падане от седалката на
автомобила, което е малка височина. Всички изложени до тук данни, които
обсъдих, изключват възможността двете увреждания да са получени при едно
падане, тъй като при падане назад може да се получи счупване на лакътя, но
счупване на синуса може да се получи само при падане напред, а няма данни
за такова падане. От всичко казаното до тук ние приемаме, че вероятният
механизъм на получаване на увреждането е удар с вратата така, както е
съобщил пострадалия, тъй като другият механизъм е просто вероятен.
Вещото лице Н. М. М.: На досъдебното производство съм изготвил
експертиза, която е на Ваше разположение. Отговорът ми на въпрос № 4 е
кратък и пределно ясен. Още тогава съм дал механизма на получаване на
уврежданията.
Прокурора: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението.
Адв. П.: Нямам повече въпроси към вещите лица. Да се приеме
заключението.
4
Адв. В.: Нямам повече въпроси към вещите лица.Да се приеме
заключението на експерта.
Адв. Г.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото заключението по съдебно медицинска
експертиза от вещите лица Н. М. М., П. И. Л. и С. Д. К..
На вещото лице Н. М. М. да се изплати възнаграждение в размер на
452.40 лева /четиристотин петдесет и два лева и 40 ст./,
На вещото лице П. И. Л. да се изплати възнаграждение в размер на 452.34
лева /четиристотин петдесет и два лева и 34 ст./, съгласно представената
справка -декларация.
На вещото лице С. Д. К. да се изплати възнаграждение в размер на 452.40
лева /четиристотин петдесет и два лева и 40 ст./.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
Съдът запитва страните имат ли искания за извършване на нови
процесуално-следствени действия, необходими за обективно, всестранно и
пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и становищата им по
приключване на съдебното следствие.
Прокурора: Моля да приключи съдебното следствие. Нямам искания за
други доказателства и други следствени действия.
Адв.П.: Нямам искания за събиране на доказателства. Да приключва
делото.
Адв. В.: Моля да се приключи съдебното следствие и да дадете ход на
съдебните прения.
Адв. Г.: Моля да се приключи съдебното следствие и да дадете ход на
съдебните прения.
Подс.К.: Да приключва делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 283 от НПК прочита и приема писмените доказателства
по делото.
Съдът счете, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което и
на основание чл. 286, ал.2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ:
5
Прокурора: Уважаеми г-н съдия, уважаеми съдебни заседатели,
поддържам изцяло повдигнатото обвинение за това, че на 24.06.2024г. в гр. К.,
чрез нанасяне на удар с предна лява врата на лек автомобил марка „****“,
модел „*****“ с рег.№ ** **** **, подсъдимият Е. В. К. е причинил средна
телесна повреда на Д. Ц. А., изразяваща се във фрактура на олекранона
(лакътния израстък) на лява ръка, което е довело до трайно затруднение на
движението на лявата ръка - престъпление по чл.129, ал.1 вр. ал.2 от НК. В
днешното съдебно заседание беше изслушан и новозаявеният доведен
свидетел в лицето на Г.К., която е съпруга на подсъдимия. Това обстоятелство
е особено важно. Важно е, защото показанията на същата не кореспондират
със събраните по делото доказателства, а именно, че се е случило точно това,
за което е обвинен подсъдимият К.. Радвам се, че в днешното съдебно
заседание наред с показанията на свидетеля, изслушахме заключението на
тройната съдебно-медицинска експертиза. Вещите лица бяха категорични, че
причинените увреждания на пострадалия Д. А. не могат да бъдат получени по
друг начин, освен с описаният в обвинителния акт, какъвто и пострадалият
заявява начин, а именно удар с вратата на лекия автомобил, който е бил
интензивен, умишлен, за да доведе до съответното телесно увреждане. Ето
защо при така събраните доказателства, като представител на Районна
прокуратура поддържам повдигнатото обвинение по отношение на
подсъдимия Е. В. К.. Тъй като същият не се признава за виновен и не изразява
съжаление за извършената постъпка, а от друга страна е с чисто съдебно
минало, към настоящия момент е реабилитиран за предходно осъждане, ето
защо моля съдът, ако признае подсъдимият Е. К. за виновен в така
повдигнатото му обвинение да му наложи наказание лишаване от свобода в
рамките на средния размер, предвиден от законодателя. В НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до шест години. Аз предлагам
съдът да му наложи наказание лишаване от свобода в размер на три години,
като предвид чистото съдебно минало на подсъдимия изпълнението на
наказанието да бъде отложено за срок от четири години. Считам, че такова по
вид и размер наказание ще визира целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от
НК.
Адв.П.: В тази връзка считам, че от събраните доказателства, някои в
цялост гласни и писмени такива, безспорно се установи описаната от
представителя на прокуратурата фактическа обстановка, изложена в
обвинителния акт. Затова не считам за нужно да излагам подробни мотиви.
Единственото спорно в това дело беше механизмът, по който евентуално е
получена от него средната телесна повреда, както и другите леки телесни
повреди, които не влизат в това обвинение, като моля да съобразите, че
вещите лица бяха категорични, че всякакъв друг механизъм извън посочените
в обвинителния акт би бил теоретичен, но нележащ на никакви обективни
данни, находки и доказателства. Изрично посочиха, че на ръката няма
съответно охлузвания или друго, което да води до извод възможен такъв, че
доверителят ми е падал на неравна повърхност, каквато е пътната настилка.
6
Нито съответно може да се твърди за две падания – веднъж, при което да бъде
да се счупи ръката и второ - да се счупи синуса, каквато е защитната позиция,
но на база обективните данни и приложените по делото медицински
документи правилно вещите лица са стигнали до извода, че всички телесни
увреждания в своята съвкупност биха могли да бъдат получени по единствен
възможен начин, а именно при удар с вратата на автомобила и то в достатъчна
степен интензивен. Ето защо считам обвинението за доказано както от
обективна, така и от субективна страна, т.е. няма как подсъдимият да не е
целял и да не е знаел какво може да причини и какво съответно би се
получило с това негово действие - засилване на тази врата към човек, който в
този момент е целял да излезе, т.е. след като се е надвесил извън колата и
затова се присъединявам и към изказаното на прокурора да му бъде наложено
наказание около средата, съответно по Ваша преценка с приложен подходящ
изпитателен срок, като моля на основание чл.189 от НПК да възложите и
всички направени от доверителя ми разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно представените пълномощни от досъдебното производство и
съдебното такова към молбата за конституиране като граждански ищец и
частен обвинител. Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия съдебен акт.
Адв. В.: Уважаеми г-н съдия, уважаеми съдебни заседатели, с внесения в
РС К. обвинителен акт на подзащитния ми е повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление по смисъла на чл.129, ал.1 вр. ал.2 от НК за
това, че на посочената дата причинил средна телесна повреда на пострадалия
Д. А., изразяваща се във фрактура на лакътния израстък на лява ръка, довело
до трайно затруднение на движението на лявата ръка. Аз ще моля да
постановите присъда, като го признаете за невиновен за това да е извършил
престъплението, за което е обвинен с внесения обвинителен акт, тъй като
НПК е категоричен, че една присъда не може да почива на предположения на
съдът. Когато обвинението не е доказано по един несъмнен начин, по
настоящото дело има налице само предположения какво се е случило на
24.06.2024г. В хода на съдебното следствие бяха положени значителни усилия
да се изясни обективната истина за случилото се на 24.06.2024г., както от
страна на всички страни, така и от страна на съда, като ръководен решаващ
орган на съдебната фаза на процеса. Въпреки положените усилия не може да
се формира категоричен и несъмнен извод, че Е. В. К. е причинил на Д. А.
средна телесна повреда по начин, посочен в обвинителния акт. Пълноценното
изясняване на фактическата обстановка по настоящото дело, както и по доста
подобни дела в случая е затруднено съществено, защото на мястото на
инцидента според обвинението са присъствали само участниците в него -
пострадалият и подсъдимият, респективно обвиняемият. В този случай за съда
е необходимо всички събрани, различни от показанията на участващите в
инцидента, свидетелски показания от други лица да бъдат ценени критично и
да бъдат проверени версиите на пострадалото и обвиняемото лице с другите
безспорни по делото доказателства. Представителят на районна прокуратура
отбеляза единствено, че не следва да кредитира показанията на днес
7
разпитаната свидетелка Г.К., защото видите ли била съпруга на Е. К.. Да, тя е
съпруга на Е., но също така е безспорно, че тя е единственият очевидец на
това какво се е случило пред дома на Е. К. въпреки показанията на другите
свидетели по делото, от които единият е син на пострадалият - Ц. А., а другата
е свидетелка, която беше доведена по искане от частното обвинение -
съпругата на пострадалия. Със същата сила мога да заявя да не се кредитират
техните показания, тъй като ще бъдат заинтересовани. Останалите свидетели
са полицейските служители, като техните показания не изясняват в
конкретика какво точно се е случило. Както казах за проверка на версията на
участващите в инцидента следва да бъде проверка чрез анализ на събраните
по делото доказателства. Както частното, така и държавното обвинение не
анализираха по никакъв начин събраните гласни доказателства. Единственото,
на което се позовават е на съдебната експертиза, с която казват вещите лица,
че вероятен механизъм е този, който е описан в обвинителния акт. Делото не е
решено от тази експертиза, защото вещите лица казаха, че теоретично е
възможно. Всички ние сме зрели грамотни хора и можем да преценим, че при
едно падане всеки може да си счупи ръка, нос или скула или каквото и да е
друго. Не е необходимо да има охлузване по ръката, за да се приеме, че
счупването на лакътя е при падане на земната повърхност, защото ако е бил
облечен с дълъг ръкав, тогава е ясно, че няма да има такива охлузвания, а само
счупване. Аз ще си позволя пред Вас да направя анализ на показанията на
явилите се свидетели, които подкрепят обвинителната теза, и по-скоро да
наведа на Вашето внимание съществени противоречия, които са налични в
сведенията, които те дават първо пред органите на досъдебното производство,
а после пред настоящия съдебен състав и това е нормално, тъй като когато
един човек лъже, той много бързо забравя какво е излъгал, и след време няма
възможност да възпроизведат лъжата, която е казал веднъж по същия начин
после отново. Докато истината ще я помни винаги. От казаното от Ц. А. - син
на пострадалия Д. А. моля да имате предвид следното: На досъдебното
производство той е разпитван на 17.12.2024г., а пред настоящия състав той
беше разпитан на 20.05.2025г. Както заявих в неговите показания са налице
съществени противоречия, които и настоящият съдебен състав констатира и
което наложи да се приложи процесната техника четене на показания, дадени
в хода на досъдебното производство. В първите си показания на досъдебното
производство свидетелят заявява, че вечерта когато уж е станал инцидента
баща му се е прибрал около 19.00- 19.30 часа, бил е адекватен и спокойно е
разказал какво е станало, като е казал, че всичко е нормално и е влязъл в
банята и се е изкъпал. След като са провели разговора и след като е казал, че
се чувства добре, със собствения си автомобил Д. е заминал за кошарата,
където е останал да пренощува. Пред съдебният състав вече Ц. А. разказва
съвсем друго, а именно, че баща му се е прибрал същата вечер в 18.00-18.30
часа, бил е във видимо недобро състояние. Единственото, което е успял да му
каже е било кой го е извършил това и след това баща му е заминал за
кошарата. Той е бил в лоша кондиция, не е влизал в банята да се къпе и чак
8
след като излязъл от болницата след няколко дни, е разказал какво се е
случило, а именно, че е имало разговор с Е., побой и т.н., като Ц. А. заявява,
че в същото време животните били обслужени от баща му преди да се
прибере вкъщи. След като се констатираха тези противоречия, съдът прочете
показанията, депозирани на досъдебното производство и свидетелят пред нас
заяви, че поддържа това, което казва пред съда, т.е. близо година след
инцидента, като отрича това, което е заявил на досъдебното производство да е
истината. По отношение на показанията на доведената в съдебна фаза съпруга
на Д. А. - П. А., тя не е разпитвана на досъдебното производство. Тя в
рамките на едни показания за 10 минути в съдебното заседание говори
коренно противоположни неща. Започна в показанията си с твърденията, че
въпросната вечер съпругът й се е прибрал и по лицето му е текло кръв, той е
отказал да влезе вътре да се измие, останал на чешмата. Когато тя влязла да
вземе кърпа, за да му изнесе, то вече го е нямало, като е споменал, че е бил
при Е., но не е казал повече подробности. На другия ден на обяд, след като
съпругът й се прибрал от първото посещение от болницата, й бил разказал
какво е станало, като малко по-надолу тя заявява, че когато мъжът й на другия
ден се върнал от болницата, той мълчал и нищо не й споделил. По отношение
на това кой е оправил животните вечерта, когато Д. се е прибрал с кръвта по
лицето си, П. заяви, че животните са били оправени от сина й Ц., защото
мъжът й не могъл да ги оправи. Докато Ц. заявява, че баща му е оправил
животните. П. каза, че Д. не е влизал в банята да се къпе така, както заявява в
показанията си синът й пред полицията. Не без значение са противоречията,
които се съдържат в показанията на пострадалия. Действително показанията,
които са дадени пред полицейските органи Вие не можете да ги ползвате,
когато формирате своя извод за наличие на вина или липса на такава, но е
показателно в случая на 25.06.2024г. на следващия ден след инцидента същият
при даване на обясненията си пред служител на полицията заявява, че
случката пред дома на Е. се е случила в 20.00 часа, а синът му пак в такива
сведения пред полицията заявява, че това е станало в друг посочен час.
После, когато се дават показанията часът се измества към 17,30 часа. Всички
тези противоречия, според мен разколебават до голяма степен извода да се
даде вяра в твърденията, както на пострадалия, така и на неговите най-близки
роднини, в случая син и съпругата му. От друга страна, показанията на Г.К.
както заявих действително, тя е съпруга на подсъдимия, но тя е единственият
очевидец. Същата заяви, че не е имало физически контакт между тях, нейният
съпруг не е влизал в нито един момент в автомобила и двамата са били извън
автомобила. Нищо не пречи, когато Е. е бил извикан пред полицията да каже,
че не е бил извикан от Д., но той коректно е обяснил, че Д. е идвал, карал се е с
него по повод неправилни обвинения, тъй като овцете не са били в имота, за
който той претендира, заплашвал е него, както и овчаря му. Абсолютно
коректно Е. и неговата съпруга не са отрекли, че Д. предната вечер е идвал
пред тях. Много трудно за възприемане е да се приеме, че при такова счупване
на лакътя, Д. ще може да шофира личния си автомобил в рамките на 15
9
минути, като всички попитахме за разстоянието до дома му и кошарата,
където е отишъл да спи. Според данните на пострадалият пътуването с
автомобил е около 10-15 мин. Аз не мога да допусна, че това разстояние ще
позволи Д. да управлява безпроблемно личния си автомобил, безпроблемно да
се грижи за животните си, които гледа в кошарата, да ги издои и т.н. Явно това
счупване и тази увреда се е случила на друго място и при други обстоятелства,
за които само пострадалият знае с конкретика. С оглед изложеното, моля да
приемете, че доказателствения материал, събран по настоящото дело,
независимо от положените усилия, е недостатъчен и да сформирате
категоричен и несъмнен извод, че именно Е. К. не е извършил деянието,
описано в обвинителния акт и за което е бил предаден на съд. Дори няма да
моля алтернативно да пледирам, ако решите да го съдите, защото считам, че
категорично единственият справедлив съдебен акт е признаването му за
невиновен, тъй като се доказа по несъмнен начин, че Е. К. не е виновен за
извършеното престъпление.
Адв. Г.: Поддържам становището на колегата.
Реплика на Адв. П.: Понеже се твърди как е причинена телесната увреда и
периода, в който е причинена или получена съответната травма, моля да
съобразите снетите епикризи. На следващо място има изготвена докладна с №
1586 от 27.06.2024г. по описа на РУ К.. В нея изрично се пише, че на
25.06.2024г. в РУ К. е получен сигнал в ЦСМП Плевен, че при тях е лицето Д.
Ц. А., който е пострадал. Това е отразено и в съответните епикризи. Щом
самите лекари възприемат, че става въпрос за побой, няма да се гадае за
падане. По отношение на твърдението, че доверителят ми е довел съпругата
си за свидетел, това не е вярно, тъй като тя беше искана от съда и призована с
призовка, за разлика от защитата, която доведе за разпит съпругата на
подсъдимия. Що се касае до показанията на съпругата на подсъдимия, моля да
съобразите това, че подсъдимият твърди, че е имало скандал между него и
доверителя ми, а свидетелката твърди за един обикновен разговор, т.е. самата
тя не подкрепя обясненията на подсъдимия и нещо повече тези заплахи
изведнъж така, както е станало на момента, впоследствие се оказа, че е било
след това. Те са изолирани тези показания и не съответстват и не следва да
бъдат кредитирани. Ето защо аз поддържам изложеното от прокуратурата и от
частното обвинение до момента и моля да осъдите подсъдимия Е. К.,
съобразно направените искания.
Право на лична защита на подсъдимия:
Подсъдимият К.: Нямам какво да добавя. Поддържам казаното от
защитника ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ.
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ.
10
Последна дума на подсъдимия Е. В. К.: Няколко дни преди случая един
бик преби Д. А.. Искам справедливост.
След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на
тайно съвещание за постановяване на присъдата.
След проведено тайно съвещание съдът на основание чл. 310, ал. 1 от
НПК ОБЯВИ присъдата си чрез прочитане в съдебна зала, като РАЗЯСНИ на
страните срока за нейното обжалване или протест, а именно в 15-дневен срок
от днес пред ПлОС.
Предвид постановения съдебен акт, с който съдът призна подсъдимия Е.
В. К. за виновен в извършено престъпление по чл.129, ал.1 вр. ал.2 от НК,
съобразно разпоредбата на чл.309, ал.4 от НПК съдът прие, че взетата по
отношение на него на досъдебното производство мярка за неотклонение
„Подписка” следва да бъде потвърдена до влизане на присъдата в сила.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ в сила взетата в досъдебното производство спрямо подсъдимия
Е. В. К. мярка за неотклонение „Подписка” до влизане на присъдата в сила.
Настоящото определение подлежи на обжалване пред ПлОС в 7-дневен
срок от днес.
Председателят на състава определя на съдебните заседатели
възнаграждение от бюджета на съда съгласно Заповед №35-АД/08.04.2025г. на
и.ф. Адм.ръководител на РС К..
Протоколът се написа в съдебно заседание и приключи в 16:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11