Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. С., 19.09.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20-
ти състав, в публичното заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 9529/2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно активно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците Д.Б.А. и Я.А.А.
твърдят, че на 03.09.2014г. на главен
път І-4 в посока от гр. Варна към гр. С. в района на м. „Функата“
при км. 85, синът им В.Я. А. бил водач на л.а. Тойота Корола,
с ДК № *******като поради силно деформиран асфалт на пътното платно в неговата
лента за движение загубил устойчивост и навлязъл в насрещната лента за движение
и се ударил в товарен автомобил „Ивеко“, с рег. № *******,
като в следствие на произшествието А.
починал. Твърдят, че причината за произшествието се дължи на лошото състояние
на пътя, което не позволявало на автомобилите да се движат нормално. Сочат, че
отговорност за това носи ответникът Агенция „П.И.“, тъй като на основание чл.
30, ал. 1 от ЗП тя е длъжна да осъществява дейностите по изграждане, ремонт и
поддръжка на П.та от републиканската пътна мрежа, но същата не изпълнила
задълженията си за ремонтиране на този силно компроментиран
участък от пътя, въпреки че той бил с голяма интензивност на тежки пътно-
транспортни произшествия, именно поради тази причина. Сочат,
че със смъртта на В.изгубили единственото си дете, че връзката между тях била
изключително силна и не могат да преживеят загубата му. Считат, че справедливият
размер на дължимото от ответника обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди възлиза на сумата в размер на по 250 000лева на всеки един от тях и
претендират тази сума, ведно със лихва за забава от датата на деликта- 03.09.2014г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът Агенция „П.И.“ оспорва исковете.
Твърди, че с договор от 08.06.2006г. възложила на „Х.д.П.“ АД извършване на
рехабилитация по проект „Транзитни пътища“ ЛОТ 5, ремонт на път І-4 Севлиево-
Велико Търново от км. 69+832 до км. 101+457, като в хода на изпълнение на
работите се установило, че процесният пътен участък не може да бъде изпълнен
качествено в рамките на проекта, тъй като поради наличие на неподходяща
геоложка структура /свлачищни процеси/ е налице
необходимост от нови проекти решения, за изпълнението на каквито нямало пари по
проекта. Твърди, че въпреки това процесният пътен
участък бил добре сигнализиран за наличието на опасни неравности по пътя като
твърди причината за произшествието да стои единствено в поведението на
починалия водач, който не е съобразил скоростта на движение на управлявания лек
автомобил с наличните на място пътни знаци за наличие на опасен участък и за
ограничаване на скоростта за движение, както и с лошите метеорологични условия.
Оспорва и размера на иска.
Третите лица- помагачи на ответника „П.-
Г.“ АД и „Р.“ ООД оспорват исковете. Твърдят, че не е налице неизпълнение и /
или неточно изпълнение на възложени им с договор работи, като сочат, че
конкретният пътен участък изрично е изключен от работите по проекта, който им е
възложен. Поддържат възраженията на ответника за настъпване на произшествието в
следствие противоправното поведение на сина на ищците, като водач на моторното
превозно средство, с което произшествието е настъпило.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Отговорността по чл. 49 то ЗЗД
обективна, има гаранционно- обезпечителен характер и е за чуждо противоправно
поведение. За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е
необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието или бездействието
на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на определена работа е
настъпила смъртта на сина на ищците, от която те са претърпели неимуществени
вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда
по справедливост. Тежестта на доказване на тези факти е у ищеца, като на
основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да обори при условията на пълно главно доказване
презумпцията за вина като докаже, че е изпълнил всички свои задължения по
поддържане на пътя в процесния пътен участък, както и че противоправният
резултат е настъпил единствено в следствие противоправното поведение на починалия,
респ. че с поведението си той е улеснил настъпването на пътно- транспортното
произшествие.
На 03.09.2014г. е съставен протокол за
ПТП № 23, в който е посочено, че същия ден, около 12.45ч. е настъпило ПТП в
района на РП І-4, км. 85+000 между участник 1 л.а. Тойота Корола,
с ДК № *******и участник 2 т.а. Ивеко, с ДК № *******.
В протокола е посочено, че починал в следствие на произшествието е водачът на
лекия автомобил В.Я.А.. За настъпилото произшествие е образувано досъдебно
производство, което е прекратено с постановление от 18.05.2015г. на прокурор от
Окръжна прокуратура гр. Г..
Не е спорно между страните, че пътният
участък на който е настъпило произшествието е такъв с повишена концентрация на
пътно- транспортни произшествия, както и че същият е част от републиканската
пътна мрежа. Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че
процесният пътен участък е част от работите по проект „Транзитни пътища-4“ ЛОТ
№ 5, по който възложител по договор от 08.06.2006г. е ответникът, изпълнител- „Х.д.Пътища“ АД, а строителният
надзор по проекта е възложен на „Р.“ ООД. Установява се от констативен акт за
установяване на годността за приемане на строеж от 01.11.2013г., че работите
възложени по проекта за изпълнение са приети, с изключение на четири участъка,
един от които пътно тяло при км. 83+300 /“Функата“/
на път І-4, по отношение на които са установени неподходящи геоложки структури
и необходимост от нови проекти решения, като с решение на Управителния съвет на
Агенция „П.И.“ е прието този пътен
участък да се извади от предвидените за изпълнение работи на обект ЛОТ 5, по
програма „Транзитни пътища 4“. Горното се установява и от събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Р.и С..
Според показанията на свидетеля Л.С.той
е бил председател на комисия, като представител на Агенция „П.И.“, чиято цел е
било да предаде за експлоатация участък от път І-4 в рамките на Габровска
област. По време на изпълнение на договора били установени 4 свлачищни района, които не можели да бъдат завършени в
рамките на проекта, поради липса на пари и били изключени от него. Свидетелят сочи, че в рамките на проекта са
извършени строителни работи на „Функата“ по
заздравяване, направен е ремонт, асфалтът е фрезован
и е изпълнен изравнителен пласт, но въпреки това свлачищните
процеси са продължили и към момента на подписване на акт 15 участъкът отново е компроментиран- имало пропадания, които нямало как да бъдат
поправени с ново наливане на асфалт. Свидетелят сочи, че знае, че след
съставяне на акт 15 по проекта по отношение на местност „Функата“
не са извършвани кардинални строителни работи по заздравяването му.
Според показанията на свидетеля Я.Д. той
е служител на Пътна полиция гр. Севлиево и е посетил ПТП, настъпило на
03.09.2014г., при което имало сблъсък между товарен и лек автомобил и лицата в
лекия автомобил били починали на място. Свидетелят сочи, че познава пътния
участък, той бил с концентрация на ПТП и бил сигнализиран първо с пътен знак А4
и табела, че е налице участък от 1500м. с концентрация на ПТП, след него бил
поставен знак за ограничение на скоростта от 60км.ч., а след това на 50км.ч..
Свидетелят сочи, че и към датата на инцидента тези знаци били на място и в
двете посоки за движение. Свидетелят описва участъка с хоризонтални и
вертикални неравности и коловози по асфалта. Към момента на произшествието
свидетелят сочи, че метеорологичните условия били изключително лоши, валял изключително
силен дъжд. времето било дъждовно.
Според заключението на първоначалната автотехническа експертиза скоростта на движение на л.а.
Тойота Корола преди и към момента на загуба на
устойчиво движение е 82-83 км.ч.. Вещото лице сочи, че по данни от протокола за
оглед, на 35 метра преди мястото на удара, спрямо посоката на движение на л.а.
Тойота са описани неравности, които се намират в десния край на пътното платно
и през тях да минали само десните колела на автомобила, което е довело до
несиметричност на силите и страничното отклонение на автомобила в ляво, при
което настъпва ударът му в движещият се в своята лента за движение товарен
автомобил, за който ударът е бил непредотвратим. Според допълнителното
заключение на автотехническата експертиза към момента
на настъпване на произшествието пътният участък е сигнализиран за водача на
л.а. Тойота със следните пътни знаци: в началото на десен завой, преди
процесния ляв завой, на 700м. преди ориентира- паметна плоча- пътен знак А4
„Място с концентрация на ПТП“, като под знака е указана дължината на участъка
от 1500м.; в края на този десен завой е поставен пътен знак А 26 „забранено е
движението със скорост над 60 км.ч.“ и пътен знак А12 „Неравности по платното
за движение“; по средата на правия участък преди процесния ляв завой, в
началото на бетонна подпорна стена е поставен пътен знак А26 „Забранено е
движение със скорост над 50“. Вещото лице сочи, че при това разположение на
знаците водачът на лекия автомобил „Тойота“ е имал възможност да ги види и да
се съобрази с тяхното предписание, при което отклонението на автомобила не би
настъпило.
Според заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза причината за смъртта на В.А. е съчетана травма от
несъвместими с живота увреждания на череп, сърце, аорта и черен дроб.
Относно претърпените от ищците
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията
на свидетелката Тотка И..
Според показанията на свидетелката И. тя
е майка на ищцата Д.А.. Свидетелката сочи, че В.бил много добро дете, живеел с
майка си и баща си и отношенията между тях били чудесни. Родителите му
осигурявали добро образование, учел езици. Когато починал бил единственото им
дете, смъртта му ги потресла. Д. изпаднала в депресия, от която още не е
излязла, Я. станал дебел и започнал да пие много. Свидетелката сочи, че година
преди датата на депозиране на показанията им се родило друго дете с помощта на
лекар.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.1 от
Закона за пътищата Агенцията „П.И.” като юридическо лице е длъжна да
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища, а съгласно чл. 36з. от закона, агенцията, чрез
териториалните си звена и съответните служби за контрол на безопасността на
движението по пътищата на Министерството на вътрешните работи установяват и
обезопасяват ежегодно участъците с висока концентрация на пътнотранспортни
произшествия, по правила определени в Наредба № 5 от 2003 г. за установяване и
обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия и
за категоризиране безопасността на пътищата. Според разпоредбата на чл. 10 от
наредбата дейността по обезопасяване на участъците с
концентрация на ПТП се планира от администрацията на АПИ /когато става въпрос
за републикански пътища/ и се финансира по оперативни програми изготвени от
нея.
В настоящия случай се
установява, че процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа и
е такъв с концентрация на пътнотранспортни произшествия. Установява се, че
същият е бил част от проекта за рехабилитация на пътната мрежа, по който
възложител е ответникът, както и че мястото на произшествието в хода на
изпълнение на работите, изрично е изключен от договора с изпълнителя на
проекта, тъй като са установени свлачищни процеси, с
оглед на които са необходими допълнителни строителни работи, които не са
предвидени средства в рамките на този проект. Установява се от събраните по
делото писмени, гласни доказателства и заключението на приетата автотехническа експертиза за опасния пътен участък е добре
обезопасен с пътни знаци, съобразяването на които би предотвратило настъпването
на процесното произшествие. Съдът
намира, че в конкретния случай причина за настъпване на произшествието е както
бездействието на служителите на ответника за възлагане на строителни работи по
безопасно изграждане и/ или ремонтиране на процесния пътен участък в м. „Функата“, така и поведението на водача на л.а. Тойота, син
на ищците, който с поведението си е нарушил правилата за движение на чл. 20,
ал.2,
чл. 21, ал.1, чл. 6, т. 1, предложение трето от ЗДвП, като е карал с превишена
скорост, несъобразена с конкретните пътни условия- проливен дъжд, както и
наличните на място пътни знаци указващи наличие на неравности на пътното платно
и участък с повишена концентрация на ПТП.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на предявения иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищците Д.Б.А. и Я.А.А.
неимуществени вреди от смъртта на сина им М.Х.Г.е сумата от 120 000лв.. За да
определи размера, съдът отчита обстоятелството, че се касае за загуба на дете,
с което ищците са живеели в едно домакинство, с което били в отлични отношения и в чието добро
бъдеще инвестирали и разчитали. Също така съдът отчита обстоятелството, че се
касае за загуба на единственото към датата на деликта дете на ищците, което е
било в активна възраст и бъдещето е било пред него- към датата на смъртта си В.е
бил на 21 години. При определяне на обезщетението съдът отчита, че смъртта на В.е
променила изцяло живота на ищците- майката изпаднала в депресия, бащата започнал
да консумира повече алкохол и рязко напълнял. Същевременно съдът отчита
обстоятелството, че ищците са събрали сили да имат още едно дете, на чието присъствие
следва да се радват и на което за в бъдеще ще могат да разчитат, независимо от
непреминаващата скръб за загубеното дете.
При определяне размерите на обезщетенията съдът отчита и конкретната
икономическа конюктура в страната.
Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с оглед конкретния обективен принос на ответника в настъпване на
противоправния резултат, спрямо този на починалия водач на МПС, като в тази връзка
съдът намира следното. Съдът намира, че приносът на В.Я.А. за настъпване на
произшествието е голям, тъй като поведението му представлява тежко нарушение на
правилата за движение по пътищата- той е нарушил няколко съществени правила,
при спазване на които произшествието не би настъпило въпреки наличието на
сериозни неравности на пътния участък. Отговорността на ответника е обективна,
като в тази връзка следва да се отбележи, че въпреки, че процесният участък не
е безопасно изграден са създадени всички условия за предотвратяване
настъпването на произшествия чрез правилно разполагане на пътни знаци,
съобразяването на които би предотвратило настъпването и на процесното ПТП. Ето
защо съдът намира, че обективният принос на ответника в настъпване на
противоправния резултат е 20%. Предвид изложеното съдът намира, че предявените
искове следва да бъдат уважени за сумата от по 24 000лева и отхвърлени за
горницата до пълния предявен размер от по 250 000лева.
На основание чл. 86, ал. 1, във вр. 84, ал. 3 от
ЗЗД на ищците следва да бъде присъдена и законната лихва върху размера на
обезщетенията от датата на деликта- 03.09.2014г. до окончателното плащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати ищците сторените от тях разноски по делото съразмерно с уважената част
от исковете в размер на по 26,88лева.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. К.И.Н., ЕГН: ********** на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част
от исковете в размер на 1253,76лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1120,00лева.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не
му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ „П.И.“, ЕИК: *******, гр. С., пл.
*******да заплати
на Д.Б.А., ЕГН: ********** и Я.А.А., ЕГН: ********** на основание
чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от
по 24 000лева, на всеки един от тях, представляваща дължимо обезщетение
за неимуществени вреди претърпените от ищците
от смъртта на сина им В.Я.А., настъпила
в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.09.2014г., на главен път І-4 в посока от гр.
Варна към гр. С.,
в района на м. „Функата“,
при км. 85+000, в
близост до гр. Севлиево,
поради наличие на съществени неравности
и коловози в дясната част на пътното
платно, за поддържането на което задължение имат служителите на
ответника,
както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на по 26,88лева- разноски, както ОТХВЪРЛЯ исковете до
пълните
предявени
размери
от по 250
000лева, от всеки един от ищците.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
„П.И.“, ЕИК:
*******, гр. С., пл. *******да заплати на
адв. К.И.Н., ЕГН: ********** на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1253,76лева.
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ „П.И.“, ЕИК:
*******, гр. С., пл. *******да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер 1120,00лева- държавна такса.
Решението е постановено при участието на
„П.- Г.“ АД, ЕИК: *******и „Р.“ ООД, ЕИК: *******, като третите лица- помагачи
на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: