МОТИВИ ПО ПРИСЪДА НОХД № 773/2015г.
на ДнРС
Районна прокуратура гр.Дупница е повдигнала обвинения
против Е.В.Р. за престъпление по чл.343,ал.3,б.“а“ във вр. с ал.1,б.“б“,
предл.І НК във вр. с чл.342,ал. НК и против
З.А.Г. , за престъпление по чл. 343,
ал.1,,б.“б“,пред.І НК във вр с чл.342,
ал.1 НК.
В обвинителния акт се сочи,че
подсъдимия Р. на 29.03.2014 г., около 17:10 ч. на ПП
Е-79, при км 325+225 (отклонението за автокъщата
на Студента) в условията на независимо съпричинителство със З.А.Г. ***,
независимо един от друг, при управление на лек автомобил „Сеат Ибиза” с
временни регистрационни табели 003В966, собственост на „Еуроспринт” ООД гр.
Дупница, е нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 6, т. 1
от ЗДП във вр. с чл. 47, ал. 3 от ППЗДП във вр. с чл. 50, ал. 1 от ППЗДП, като
не е съобразил своето поведение с въведената с пътен знак „В 26” забрана за движение със скорост, по-висока от означената - 60 км/час /пътният
знак В 26 е поставен на главен път Е-79 при км 325 +170 и забраната важи на разстояние 50 м след него/; по чл.
21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДП, като при избиране скоростта на движение е
превишил сигнализираната с пътен знак „В 26” стойност на скоростта от 60 км/час, движейки се със скорост от 117 км/час в зоната на действие на знака, поставен в
неговата посока на движение; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на ППС са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с ... характера и интензивността на
движението и са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта иди
да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за
движението”, като не е съобразил своето поведение с интензивното движение на
ППС и пешеходци в района автокъщите; чл. 150 от ЗДвП, че всяко ППС, което
участва в движението по пътищата трябва да се управлява от правоспособен водач,
като е управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза” с временни регистрационни табели
003В966, без да е имал съответната правоспособност, по непредпазливост е
причинил тежка телесна повреда на пътника в лек автомобил „Сеат Ибиза” - С.Н.Н. с ЕГН:********** ***,
изразяваща се в обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта
/частична компрометирана вербална експресия/ и на сетивен орган /зрението -
конвергиращ страбизъм /кривогледство/.
Обвинението срещу Г. е,че по същото
време и на същото място , в условията па независимо съпричинителство с Е. ***,
независимо един от друг, при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с
рег.№ КН 37
10 АС, негова собственост, е нарушил
правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 49 -„Водач на ППС, което излиза от земен път на път с настилка е длъжен да
пропусне движещите се по пътя с настилка ППС и пешеходци”; чл. 50, ал. 1 - „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни
да пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство”; чл.6, т.1
-„Участниците в движението съобразяват своето поведение ... с пътните знаци” и
чл. 50 и чл. 53 от Наредба 18 за сигнализация
на пътищата с пътни знаци - не е спазил пътен знак относно предимство, а
именно: знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” и чл. 25,
ал. 1 - „Водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е
маневра, ... преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него...”, като внезапно навлиза на ПП Е-79 от пътно отклонение,
без да осигури предимство на движещият се по ПП Е-79 в посока гр. Дупница лек
автомобил „Сеат Ибиза” с временни табели 003В966, управляван от Е. ***, като по
непредпазливост е причинил тежка телесна на същия пострадал-Н., причинявайки му
посоченото по-горе увреждане.
Съдът е конституирал пострадалия Н.
като частен обвинител, по направено от него своевременно искане.
Поверениците на същия излагат доводи за
доказаност на обвинението и предлагат на двамата подсъдими да бъдат наложени
справедливи наказания.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението и предлага двамата подсъдими да бъдат
признати за виновни, като им се наложи наказание, с приложение на чл.66,ал.1 НК, както и подсъдимия Г. да бъде лишен от право да управлява МПС.
Двамата подсъдими не дават обяснения, като производството по
отношение Р. е проведено при усл. на чл.269,ал.3,т.3 НПК.
Защитника на Р. излага доводи,че не е осъществил
изпълнителното деяние, тъй като не нарушението на правилата от страна на Р. е
довело до настъпване на ПТП-то, а същото е изцяло по вина на подсъдимия Г..
Защитника на Г. излага противоположни доводи, за виновно поведение само от
страна на Р., за причиняване на пътнотранспортното произшествие.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства- показанията
на разпитаните свидетели , комплексната
медико-автотехническа експертиза, и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Частният обвинител Н. извършвал продажба на автомобили в
автокъща „Даяна“ в гр.Дупница. На 39.03.3014г., подсъдимият Р., заедно с негов
приятел отишли в автокъщата с намерение
да закупят автомобил. Р. харесал автомобил „Сеат Ибиза“ и поискал да го
изпробва, макар че не притежавал свидетелство за управление. Същият се качил в
автомобила, като заедно с него се качили приятеля му- на предната седалка до
шофьора и Н., който седнал на задната седалка. Р. излязъл от автокъщата и
потеглил с автомобила по ПП Е-79 посока гр.Дупница.Същия се движел със
скорост от около 115кв/ч., при ограничение на скоростта от 60км/ч. в района на
автокъщите, въведена с ПЗ В26.
По същото време, подсъдимия Г. бил в друга автокъща, където
закупил джанти за лекия си автомобил. Същият се тръгнал с управлявания от него
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ и излизайки от земния път пред автокъщата,
предприел маневра завой наляво, без да намали скоростта на движение и без да се
съобрази с ПЗ Б2, / да спре и пропусне движещите се по пътя с предимство/, за да
се включи в лентата за движение на ПП Е-79 посока гр.Дупница.При тази маневра,
автомобила на подсъдимия Г. навлязъл
лявата лента на платното за движение на ПП Е-79, пресякъл
осевата линия и преди да завърши маневрата, навлязъл под ъгъл в дясната за
движение посока гр.Дупница. В същия момент, се блъснал в движещия се в същата
посока лек автомобил, управляван от
подсъдимия Р..В резултат на този удар, автомобила на Р. се отклонил на дясно в
чакълестия банкет и се ударил с предната
си дясна част в бетонна ограда на автокъща. Вследствие на откатната сила от
удара, автомобила се върнал назад, завъртял се наляво и се обърнал върху
дясната си част,отново удряйки се в оградата.В резултат на тези удари, седящия
на задната седалка Н. полетял напред и
надясно,ударил главата си в рамката на задната дясна врата и средната дясна
колона на автомобила,вследствие на което
получил черепно мозъчна травма/ счупване на черепната основа и дясна слепоочна
кост, тежка контузия на мозъка.
Автомобила ,управляван от подсъдимия Г.
също се отклонил вдясно на чакълестия банкет ,в резултат на удара в другия автомобил,
и спрял на около 35-40м. от мястото на удара.
Работещите в близките автокъщи лица и техни клиенти видели
настъпилото ПТП, сигнализирали
полицейските органи и Спешна помощ, и помогнали на пристигналите на
място служители на полицията и
медицински лица да извадят пострадалия Н., който бил закаран в ЦСНМП.
Комплексната медико-автотехническа експертиза ,
приета от съда като обективна и компетентна и неоспорена от страните, установи,че
автомобила, „Фолксваген Пасат“, управляван от подсъдимия Г. се е движел с около
40км/ч, навлязъл е на платното на пътя с предимство,извършвайки маневра завой
наляво, без да намали скоростта и е ударил движещия се в неговата посока
автомобил“Сеат Ибиза“. Същият е могъл да предотврати удара, ако е намалил
скоростта и изчакал преминаването на
движещия се в посока гр.Дупница автомобил „Сеат Ибиза“.
Автомобила „Сеат Ибиза“,управляван от Р. се е движел със скорост около 115км.ч,при
която скорост не е могъл да спре и предотврати
удара от автомобила „Фолксваген Пасат“. Същия би могъл да спре , от
момента, в който другия автомобил е навлязъл в
лентата му за движение, ако се е движел с разрешената скорост от 60км/ч.
Механизма на причиняване на
увреждането на Н. е в резултат от удара на автомобила „Фолксваген пасат“ в лекия
автомобил“Сеат Ибиза“, който го е отклонил надясно по чакълестия банкет, което
е довело до удар с предна дясна част в бетонната ограда на автокъщата, и откатната сила, причинила връщане назад ,
завъртане наляво и обръщане отново на
дясната част. При удара в бетонната стена, Н. е полетял напред и надясно и е ударил главата си в рамката на дясната
задна врата и средната колона, в резултат на което получил черепномозъчна
травма, довела до обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на
речта /частична компрометирана вербална експресия/ и на сетивен орган /зрението
- конвергиращ страбизъм /кривогледство/.
С оглед на така установеното,
съдът счете,че подсъдимите Р. и Захариев са осъществили от обективна и субективна
страна следното:
ОБЕКТИВНА
СТРАНА
Обекта на престъплението са обществени отношения,
свързани с транспорта ,като в конкретния случай касае безопасността на движение. Двамата подсъдими,
независимо един от друг, са осъществили изпълнителното деяние на престъплението- същите
са причинили тежка телесна повреда на пострадалия
Н. , нарушавайки различни правила за
движение по пътищата при управление на МПС- лек автомобил. Подсъдимият е Г. е
задълженията си като водач на МПС,
визирани в чл.49 ЗДвП-излизайки с
автомобила си от земен път на път с настилка да пропусне движещите се ППС по
този път;, чл.50,ал.1 ЗДвП-задължението да пропусне движещите се ППС по пътя с предимство,
нарушиле и изискванията, визирани в чл.20 и чл.43 от Наредба 18 за сигнализация
на пътищата с пътни знаци, като не е спазил
своето поведение с пътен знак Б2-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ Именно нарушението на тези правила за движение по пътищата, са
довели до отнемане на предимството , на движещия се по път с предимство „Сеат
Ибиза“,в резултат на което е настъпил удар между автомобилите и съответно
причиняване на телесното увреждане на пострадалия, което се явява пряка е и непосредствена последица от деянието на подсъдимия
Г..
Подсъдимият Р., извършвайки също нарушения на
правилата за движение по пътищата, надвишанайки разрешената скорост на
конкретния пътен участък- същия се е движел със скорост от 115км../ч, при
ограничение 60км/ч, въведено с ПЗ В 26, която висока скорост е довела и до
невъзможност да спре при възникналата опасност за движението, е нарушил
изискванията на чл.6,ал.1 ЗдвП във вр. с чл.43 и чл.50, ал.1 ППЗДвП ,като не е
съобразил своето поведение с ПЗ В26;, чл.21,ал.2 ЗДвП- като е превишил
значително разрешената скорост, както и чл.20,ал.2 ЗДвП, не е изпълнил
задължението да намали скоростта и спре, при предизвиканата от Г. опасност за
движението. Извършените от подсъдимия Р. нарушения на правилата за движение по
пътищата , са довели до невъзможност
същия да предотврати удара с автомобила, управляван от Г.,което е довело до
причиняване на телесното увреждане на Н..
Подсъдимия Р. е извършил горното деяние без да притежава свидетелство за
управление на МПС т.е. същият е бил неправоспособен, което е нарушение на
чл.150 ЗДвП.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост
и от двамата подсъдими, , като с оглед действията на всеки от тях по
осъществяване на изпълнителното деяние, обективират различна форма на непредпазливост.
Подсъдимият Г. ,неспазвайки правилата за движение
по път с предимство, е проявил груба
небрежност. Същият, като водач на МПС, нарушавайки посочените по-горе правила
за движение не е предвиждал общественоопасните последици от деянието-
причиняване на телесно увреждане на Н., и не е искал тяхното настъпване, но е
могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Подсъдимият
Р.- неправоспособен вода, движейки се със скорост, значително надвишаваща
значително разрешената такава е проявил престъпна самонадеяност. Същият е
съзнавал общественоопасните последици от деянието не и считал,че може да
предотврати тяхното настъпване.
С оглед на изложеното, съдът счете,че подсъдимият Р.
е осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.3,б.“а“
във вр. с ал.1,б.“б“, предл.І НК във вр. с чл.342,ал. НК, а подсъдимият Г. този
по чл. 343, ал.1,,б.“б“,пред.І НК във вр
с чл.342, ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна, призна ги
за виновни и им наложи наказания.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът
определи наказанията,съобразно изискванията на чл.54 НК, като взе предвид вида
и пределите, визирани в чл.343,ал.1 НК по отношение Г. и чл.343,ал. НК по
отношение Р., степента на обществена опасност на деянието и извършителите,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, подбудите за извършване на
деянието.
Степента
на обществена опасност на деянието е висока, предвид вида на засегнатите обществени отношения и
сериозните общественоопасни последици,
настъпващи от това посегателство.
Степента
на обществена опасност на подсъдимия Г. е ниска. Същият не е осъждан, като не
се събраха каквито и да било доказателства за други противоправни прояви.
Степента
на обществена опасност на подсъдимия Р. е висока. Същият е осъждан и за други
престъпления.
Смекчаващо
вината обстоятелство за Г.-чистото му съдебно минало.
Отегчаващо
вината обстоятелство за Р. –миналите му осъждания.
Съдът
определи наказанията, като взе предвид изложеното по-горе и най-вече
сравнително дългия период- повече от четири години, от извършване на деянието,
до настоящата присъда, като наложи наказание от 8 месеца „лишаване от свобода“
на Г. и е една година „лишаване от
свобода“ на Р.. Предвид размера на наказанията, както и че Г. е неосъждан, а Р.
е осъждан на „Пробация“, съдът прие,че
са налице предпоставките на чл.66,ал.1 НК и по отношение на двамата подсъдими и
отложи изтърпяването на наказанията за срок от 3 години.
На
осн.чл.343г НК съдът лиши подсъдимия Г. от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Съдът
прие,че с така наложените наказания, ще се постигнат целите на същото, визирани
в чл.36 НК- да се поправят и превъзпитат подсъдимите, като им се отнеме
възможността да извършат други престъпления, както и да се въздейства
предупредително и възпитателно и на останалите членове от обществото.
На осн.чл.189,ал.3 НПК съдът осъди двамата подсъдими да
заплатят деловодни разноски в размер
на 1145лв., сторени на досъдебното
производство и 998,60лв. в хода на съдебното следствие.
В мотивите си по-горе, съдът е изложил съображения опровергаващи
тезата на защитниците на подсъдимите,и не следва да ги повтаря.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: