Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Козлодуй, 28.05.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи
състав, в съдебно заседание на 14.05.2019г. /четиринадесети май две хиляди и деветнадесета
година/, в състав:
Председател: Цветанчо
Трифонов
при
секретаря Галина Дикова
като
разгледа гражданско дело № 1502 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно
по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл. 37в, ал. 5 ЗСПЗЗ.
Образувано е по
жалба на „Ю.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Марио Кирилов Асенов, със
седалище и адрес на управление *** против Заповед № 242 от 01.10.2018г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие”, гр.Враца, издадена по реда на
чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, с която е определено разпределяне ползването на масивите
между собственици и/или ползватели в землището на с.Михайлово, общ.Хайредин за
стопанската 2018/2019 година в частта по отношение на земеделски имот № 023010 с площ 36,169 дка.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваният административен акт е незаконосъобразен в обжалвана част, тъй
като цитираният по-горе земеделски имот в землището на с.Михайлово неправилно е
включен в разпределението и е признат за ползване на третите страни - "А."
ЕООД, "А." ЕООД, "А.Г." ЕООД, Адрес:с***, "ДУБЪЛ
BE" ЕООД, "ТУНДРА - ИТСВ" ЕООД, " Х.А." ЕООД, В.Г.И., Е.И.Й.,
„ЗЛАТИЯ АГРО", "К." ЕООД, "Р.О." ЕООД, С.Н.Й., Х.И.А.,
ТУЛЯНСКА ЗЕМЯ", „МАНАСТИРИЩЕ 2000", „МАНАСТИРИЩЕ 2015", ЕТ
„ЛУИЗА - СВЕТЛИНА ТОЧЕВА", ЕТ „А.Д.", ЕТ „АНТО - ТОДОР АЛ. - ЕМИЛ
АЛЕКСИЕВ", И.П.Т., Н.Г.В., „Т.А.“ ЕООД и Ц.Ц.И..
Твърди, че неправилно и в разрез със закона не е съобразено негово заявление № 451
от 08.08.2018г., в което е заявил, че желае да бъде
изключен от процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ горе посочения имот и да бъде
оставен за ползване в реалните му граници, тъй като за същия има неизяснена
колизия на права, като се легитимира като негов наемател с Договор за аренда
вписан в служба по вписванията с акт № 130, том 1, вх.№ 261 от 17.02.2015г. на
Служба по вписванията – Козлодуй, т.е. основанието за оспорване е по чл. 146,
т.4 АПК, поради неизяснена колизия на права за стопанската 2018/2019г.
В последното съдебно заседание
жалбоподателят не изпраща представител.
Ответната страна Областна
дирекция „Земеделие” Враца чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Цветомила Димитрова, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по съображения
изложени в представения писмен отговор, а именно:
На първо място Заповед №
242/02.10.2018 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - гр.
Враца, издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за разпределение на масиви
за ползване между собственици и ползватели в землището на с. Михайлово, общ.
Хайредин за стопанската 2018/2019 г. е законосъобразна, издадена от компетентен
орган в кръга на неговата материална и териториална компетентност и в законовия
срок. Оспорената заповед е издадена в предвидената форма - в писмена форма и
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-3 и т. 5-8 от АПК. При издаването на
заповедта административният орган е спазил и нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като е посочил фактическите основания за издаване на акта. Сочи, че в
настоящия случай в оспорения акт изрично е посочено, че се издава във връзка с
доклад на комисията, в който са обсъдени и изложени доводи по подаденото от
жалбоподателя заявление с вх. № 451 от 08.08.2018 г.
до председателя на комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ с искане имот № 023010 в
землището на с. Михайлово, общ. Хайредин да бъде изключен от процедурата по чл.
37в от ЗСПЗЗ и да бъде оставен в реални граници, тъй като за същия има
неизяснена колизия на права. В доклада на комисията и по-точно в точка 1 от
същия е посочено, че за извършени дейности към доклада е изготвен и протокол №
6/17.08.2018 г. на комисията по чл. 37в, назначена със Заповед № 144/02.08.2018
г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - гр. Враца. В раздел I,
т. 2 от същия протокол комисията е обсъдила подаденото от жалбоподателя
заявление с вх. № 451 от 08.08.2018 г., като е
установила, че за имот № 023010 в землището на с. Михайлово, общ. Хайредин, в
ОСЗ - Козлодуй има регистриран договор за аренда, сключен между Министерство на
земеделието, храните и горите и Н.Г.В., който е валидно правно основание за
ползването на имота. Договорът е сключен след провеждането на търг за отдаване
на земи от ДПФ, тъй като е със статут частна държавна собственост. На
06.11.2015 г. в ОСЗ - Козлодуй е постъпило Постановление от 04.11.2015 г. на
Районна прокуратура - гр. Козлодуй с вх. № 494/06.11.2015 г., в което е
безспорно установено, че Емил И. Димитров, с който ЕТ „Марио Асенов - Юлстрейд - Юлиян Кирилов" е сключил договор за аренда,
като е използвал неистински официален документ. Освен това в решение №
253/03.07.2018 г. на Районен съд - Козлодуй се признава за установено, че МЗХГ
е собственик на имот № 023010, представляващ нива от 36,169 дка в землището на
с. Михайлово, общ. Хайредин. Предвид това комисията е взела единодушно решение
да не уважи подаденото от жалбоподателя заявление, тъй като не са налице
сочените от него обстоятелства.
Твърди още, че относно същото
заявление, до жалбоподателят е изпратен отговор - от Директора на Областна
дирекция „Земеделие" - гр. Враца, с който същият е уведомен, че имотът
като част от ДПФ е отдаден под аренда с договор № 6/18.09.2017 г. на основание
чл. 47м, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на Н.Г.В.. В регистрите на ОСЗ - Козлодуй за този
имот фигурира като валидно правно основание за ползването на имота договор №
6/18.09.2017 г., сключен с Н.Г.В..
Твърди, че възраженията на
жалбоподателя, че същият има валидно правно основание за ползването на имота,
позовавайки се на договор за аренда, сключен между Емил И. Димитров и ЕТ „Марио
Асенов - Юлстрейд - Юлиян Кирилов", са
неоснователни, като излага следните съображения:
За сключването на договора от
страна на Емил И. Димитров е използван неистински официален документ -
нотариален акт за имота. Това обстоятелство е установено и доказано в хода на
прокурорска проверка. Използвайки неистинския документ за собственост лицето
Емил И. Димитров сключва договор за аренда с ЕТ „МАРИО АСЕНОВ - ЮЛСТРЕЙД -
ЮЛИЯН КИРИЛОВ". Този договор е регистриран в Общинска служба по земеделие
- гр. Козлодуй и е посочен от арендатора като правно основание за ползване на
имота. Арендаторът по договор за аренда с вх. № 261/17.02.2015 г. многократно е
уведомяван от наша страна, че е сключил договор с неистинския собственик на
имота и предвид това следва да прекрати сключения договор. След уведомяване от
Районна прокуратура - гр. Козлодуй за резултатите от проверката, договорът за
аренда е изваден от регистрите на ОСЗ - Козлодуй.
Съгласно гореописаното и предвид
факта, че имот № 023010 е част от Държавния поземлен фонд /ДПФ/ и като такъв се
отдава под наем или аренда само, след провеждане на търг или конкурс, като
самата процедура е строго формализирана и се открива със заповед на Министъра
на земеделието, храните и горите и на Директора на областна дирекция
„Земеделие" - чл. 476 и сл. от ППЗСПЗЗ. Сочи, че е недопустимо и
незаконосъобразно такъв имот да бъде предмет на частноправни сделки. В тази
връзка е подадена искова молба от Министъра на земеделието, храните и горите
срещу ЕТ „МАРИО АСЕНОВ - ЮЛСТРЕЙД - ЮЛИЯН КИРИЛОВ" с правоприемник „Ю."
ООД и Емил И. Димитров за прогласяване на сключения договор за аренда за
нищожен, тъй като противоречи на закона и добрите нрави предвид статута на
имота, той не може да бъде обект на частноправни сделки, а се отдава под наем
или аренда само чрез търг или конкурс/ има невъзможен предмет, тъй като този
договор е сключен от лице, което не е истинския собственик на имота, без
съгласието и знанието на действителния собственик на имота. Излага още, че по
случая е образувано гр.дело № 553/2018 г. по описа на Районен съд - Козлодуй.
До настоящия момент няма произнасяне на съда по съществото на спора. Тези
обстоятелства са отчетени от комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ и въз основа на тях
комисията е взела решение да не уважи искането на жалбоподателя за оставянето
на имота в реални граници. Следователно правилно и законосъобразно имотът е
включен в разпределението на масиви за ползване в с. Михайлово, общ. Хайредин.
Заинтересованите страни "А."
ЕООД, "А." ЕООД, "А.Г." ЕООД, Адрес:с***, "ДУБЪЛ
BE" ЕООД, "ТУНДРА - ИТСВ" ЕООД, " Х.А." ЕООД, В.Г.И., Е.И.Й.,
„ЗЛАТИЯ АГРО", "К." ЕООД, "Р.О." ЕООД, С.Н.Й., Х.И.А.,
ТУЛЯНСКА ЗЕМЯ", „МАНАСТИРИЩЕ 2000", „МАНАСТИРИЩЕ 2015", ЕТ
„ЛУИЗА - СВЕТЛИНА ТОЧЕВА", ЕТ „А.Д.", ЕТ „АНТО - ТОДОР АЛ. - ЕМИЛ
АЛЕКСИЕВ", И.П.Т., Н.Г.В., „Т.А.“ ЕООД и Ц.Ц.И. не
вземат становище по жалбата и в съдебни заседания не се явяват физическите лица
лично, нито чрез представител, а за юридическите лица техен представител.
В хода на съдебното дирене са
събрани писмени доказателства, от които съдът съобразявайки и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото
административна преписка е видно, че началото на административното производство
е поставено с издаването на Заповед № 144/02.08.2018г. на Директора на ОД
”Земеделие” Враца /приложена по делото и цитирана в оспорения акт/, с която на
основание чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ е назначена комисия, която при непостигане на
споразумение или при
постигнато доброволно споразумение между собствениците и/или ползвателите да състави проект за разпределение на
ползването на земите по масиви, като представи доклад за това. Персоналния
състав на комисията се установява от доклада по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ приложен в
делото на л. 40-47, в който са описани длъжностите на лицата, от където се
прави извод, че в състава й са включени именно лица, отговарящи на критериите
по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ.
По делото се установява, че комисията
е изготвила доклад по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ, в който е отразила, че подадените в
срока по чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ декларации по чл.69 от ППЗСПЗЗ са 9 броя, а по
чл.70 от ППЗСПЗЗ са 41 броя заявления. Изготвени са и са предоставени регистрите
съгласно изискванията на чл.73 от ППЗСПЗЗ. Комисията е констатирала, че за
предходните стопански години ползвателите на частни земеделски земи по чл. 37в,
ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ за землището на с. Михайлово
са изплатили задълженията си и са внесли в Община Хайредин дължимите суми, за
което общината е представила писмена справка. В т.2 на доклада е отразила, че в
срока на чл.37, ал.2 от ЗСПЗЗ
ползвателите за землището на с.Михайлово са входирали
в ОСЗ-Козлодуй доброволно споразумение за ползване на земите в землището на същото
село с рег.№ 6/30.08.2018г. В т. 3 на
доклада са отразени разпределените масиви съгласно доброволното споразумение за
ползване на масивите от ползвателите.
Видно е от приложения доклад е,
че в него комисията не е обсъдила подаденото от жалбоподателя заявление,
на което той се позовава в жалбата и представените с него договор за аренда, от
който черпи правата на ползване, нито е съобразила основанието, с което се
легитимира като арендатор на имота.
Въз основа на така изготвения от
комисията доклад съдържащ споразумението за разпределяне ползването на масивите
Директора на ОД ”Земеделие” Враца е издал Заповед № 242/01.10.2018 г. на
основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ за разпределение на масивите за ползване в
землището на с.Михайлово, общ.Хайредин, за стопанската 2018 – 2019 г.
Приложени са писмени
доказателства удостоверяващи спазване на процедурата по чл.72, ал.4 ППЗСПЗЗ,
общинската служба по земеделие да публикува обява за изготвените предварителни
регистри и карти на масивите за ползване в кметството и в сградата на
общинската служба по земеделие, както и, че обявата е публикувана и на интернет
страницата на общината и на съответната областна дирекция
"Земеделие".
При така установеното от
фактическа страна, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства и при извършена служебна проверка на оспорения административен
акт, съобразно изискванията на чл.168, ал. 1 АПК, и преценка за наличието на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като
подадена от легитимирана страна, в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК и при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът не споделя възраженията на ответника за липса на правен
интерес у жалбоподателя да оспори административния акт по който не е страна. Актът
засяга негови права и жалбата му е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспореният административен акт е
издаден от Директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Враца, в
качеството му на орган, притежаващ материална и териториална компетентност
съгласно чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ и в законовия срок. Спазена е установената форма,
тъй като оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по
чл. 59, ал. 2, т. 1-3 и т. 5-8 АПК. Според съда административния орган е спазил
и нормата на чл. 59, ал. 2 т. 4 АПК, тъй е посочил фактическите основания за
издаване на акта, въз основа на които да бъде проверено разпределянето на
ползването на спорния земеделски имот №
023010 с площ 36,169 дка, включен
в доброволно споразумение за ползване на земите в землището на село Михайлово с
рег.№ 6/30.08.2018г. за ползване на земеделските земи, изготвен на основание
чл. 37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г. Фактическите основания са
мотивите на органа за издаване на акта, а липсата им опорочава административния
акт, доколкото без тях не е възможна проверка за съществуването на фактите,
послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността
му. Като неразделна част от административния акт, когато е писмен, мотивите
също трябва да се изложат писмено. Същевременно мотивите, послужили като
основание за произнасянето на административния орган, могат да бъдат изложени
отделно от административния акт. Възможно е мотивите да предхождат
постановяването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на акта. Ако последният е издаден на основание на такива
подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаване
на акт /в този смисъл и дадените с тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на
ВС разяснения/. В настоящия случай в оспореният акт изрично е посочено, че се
издава във връзка с доклада на комисията, назначена със заповед № 144//02.08.2018
г. на Директора на ОДЗ гр. Враца, като по делото е приложен на л. 40-47, цитирания доклад. При тези съображения съдът
приема, че мотивите по издаването на обжалвания акт се съдържат в
подготвителния документ, въз основа на които е издаден – доклада по чл.37в,
ал.4 ЗСПЗЗ на нарочната комисия.
Не са налице и съществени
нарушения на административно производствените правила при издаване на
оспорената заповед. При извършената проверка на издадената заповед, съдът
намира, че са спазени правилата за създаване на масиви за ползване по
споразумение между собствениците и/или ползвателите, уредени в ЗСПЗЗ и
Правилника за прилагането на ЗСПЗЗ.
Обжалваната Заповед №
242/02.10.2018 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - гр.
Враца, издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за разпределение на масиви
за ползване между собственици и ползватели в землището на с. Михайлово, общ.
Хайредин за стопанската 2018/2019 г. е законосъобразна, издадена от компетентен
орган в кръга на неговата материална и териториална компетентност и в законовия
срок. Оспорената заповед е издадена в предвидената форма - в писмена форма и
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-3 и т. 5-8 от АПК. При издаването на
заповедта административният орган е спазил и нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като е посочил фактическите основания за издаване на акта. Сочи, че в
настоящия случай в оспорения акт изрично е посочено, че се издава във връзка с
доклад на комисията, в който са обсъдени и изложени доводи по подаденото от
жалбоподателя заявление с вх. № 451 от 08.08.2018 г.
до председателя на комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ с искане имот № 023010 в
землището на с. Михайлово, общ. Хайредин да бъде изключен от процедурата по чл.
37в от ЗСПЗЗ и да бъде оставен в реални граници, тъй като за същия има
неизяснена колизия на права. В доклада на комисията и по-точно в точка 1 от
същия е посочено, че за извършени дейности към доклада е изготвен и протокол №
6/17.08.2018 г. на комисията по чл. 37в, назначена със Заповед № 144/02.08.2018
г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - гр. Враца.
В раздел I, т. 2 от същия протокол комисията е обсъдила подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 451 от 08.08.2018 г., като е установила, че за имот № 023010 в землището на с. Михайлово, общ. Хайредин, в ОСЗ - Козлодуй има регистриран договор за аренда, сключен между Министерство на земеделието, храните и горите и Н.Г.В., който е валидно правно основание за ползването на имота. Договорът е сключен след провеждането на търг за отдаване на земи от ДПФ, тъй като е със статут частна държавна собственост. На 06.11.2015 г. в ОСЗ - Козлодуй е постъпило Постановление от 04.11.2015 г. на Районна прокуратура - гр. Козлодуй с вх. № 494/06.11.2015 г., в което е безспорно установено, че Емил И. Димитров, с който ЕТ „Марио Асенов - Юлстрейд - Юлиян Кирилов" е сключил договор за аренда, като е използвал неистински официален документ. Освен това в решение № 253/03.07.2018 г. по гр.дело № 924/2017г. по описа на Районен съд - Козлодуй се признава за установено, че МЗХГ е собственик на имот № 023010, представляващ нива от 36,169 дка в землището на с. Михайлово, общ. Хайредин. Предвид това комисията е взела единодушно решение да не уважи подаденото от жалбоподателя заявление, тъй като не са налице сочените от него обстоятелства. Относно това заявление, до жалбоподателят е изпратен отговор от Директора на Областна дирекция „Земеделие" - гр. Враца, с който го уведомява, че имотът, като част от ДПФ, е отдаден под аренда с договор № 6/18.09.2017 г. на основание чл. 47м, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на Н.Г.В.. В регистрите на ОСЗ - Козлодуй за този имот фигурира като валидно правно основание за ползването на имота договор № 6/18.09.2017 г., сключен с Н.Г.В..
Жалбоподателят твърди и се
позовава на основанието за незаконосъобразност на заповедта, поради неизяснена
колизия на права за стопанската 2018/2019г. свързани с отказа за изключване в
заповедта за ползване на посочения от него земеделски имот в землището на с.Михайлово.
Счита, че имотът е включен в процедурата и е разпределен на ползвател на, без
абсолютно никакво правно основание.
Сочи, че със заповед № РД 46-395/08.08.2018
г.Министърът на земеделието храните и горите е одобрил указания за прилагане на
чл.37в и чл.37б от ЗСПЗЗ и Глава Седма от ППЗСПЗЗ. В т.3 от Раздел І на
указанията е указано, че при установяване наличието на регистрирани повече от
едно правно основание, ОСЗ следва да уведоми съответните лица декларирали повече
от едно правно основание за един и същ имот. Според съда не е налице това нарушение и жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.70,
ал.1 ППЗСПЗЗ ползвателите на земеделски земи могат да подават в общинската
служба по земеделие по местонахождението на имотите заявление за участие в
споразумение за ползване по чл. 37в
ЗСПЗЗ.
В заявлението се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно
регистрираните в общинската служба по земеделие договори, и/или документи за
собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по
споразумение, а съгласно ал.2 заявлението по ал. 1 се подава в срок до
31 юли лично или чрез пълномощник по образец, утвърден от министъра на
земеделието и храните, и важи за следващата стопанска година.
Съгласно разпоредбата на чл.71
ППЗСПЗЗ при промяна на собствеността, формата на стопанисване и начина на
трайно ползване собствениците и ползвателите подават декларация, съответно
заявление. Новите обстоятелства се вземат предвид при определяне на масивите за
ползване за следващата стопанска година, освен в случаите, когато декларациите
или заявленията са представени в срока по чл. 72, ал. 5, съгласно
тази норма, промени в предварителните регистри могат да се правят в срок до
15 август при промяна в декларациите/заявленията, както и за отстраняване
на допуснати грешки и неточности по инициатива на общинската служба по
земеделие или въз основа на одобрени заявления на заинтересуваните лица.
Между страните не е спорно, а и
от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателя е подал
заявление с вх. № 451 от 08.08.2018 г., по чл.70,
ал.1 ППЗСПЗЗ за участие в споразумение за ползване по чл. 37в
ЗСПЗЗ,
с изричното желание като ползвател за изключване на посочения от него
земеделски имот в землището на с.Михайлово, от процедурата по чл.37в и чл.37б
от ЗСПЗЗ, като ползвател по силата на
договор за аренда вписан в служба по вписванията с акт № 130, том 1, вх.№ 261
от 17.02.2015г. на Служба по вписванията – Козлодуй. Според съда в разпоредбата на чл.70 и сл.
ЗСПЗЗ ясно и недвусмислено е уредена единствено и само хипотезата на заявление
за участие в споразумение за ползване по чл. 37в
ЗСПЗЗ
от ползвателите, чрез заявление по образец подадено в срок до 31.07.2017г., по
аргумент на чл.70, ал.2 ППЗСПЗЗ. Както се установи по делото жалбоподателя е
подал заявление. Съгласно последните изменения на ЗСПЗЗ от
22.05.2018 г. и по-точно чл. 4а, ал. 1 от същия, „земеделска земя може да се
отдава под наем от: 1. собственика или от упълномощено от него лице; 2. лице,
което притежава права върху земеделската земя, включващи в съдържанието си
правомощие да ползва или да управлява земята, предоставено от собственик или от
упълномощено от него лице; 3. съсобственик или съсобственици на земеделска
земя, или от упълномощено от тях лице".
На основание §10, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ договор за наем на земеделска земя,
със срок по- дълъг от една година, при който не са спазени изискванията на
чл.4а, ал.1 от същия, трябва да бъде потвърден от собственика с декларация с
нотариално удостоверен подпис, придружена с копие на договора. Когато имотът е съсобствен, декларацията се подава от съсобственика или от
съсобствениците, притежаващи 25 на сто идеални части от съсобствения
имот или от упълномощено лице, с нотариално заверено изрично пълномощно.
Декларацията по ал.1 се подава в общинската служба по земеделие по
местонахождение на имотите в срок до 31 юли 2018 година. Няма данни по делото,
в рамките на законоустановения срок в ОСЗ град Козлодуй да са представени
декларация/пълномощно за потвърждаване на договорите за наем съгласно §10, ал.2
и 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
На основание §10, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато към датата на влизане в сила
на този закон, договорът по ал.1 не е регистриран в общинската служба по
земеделие, същият не се регистрира до привеждането му в съответствие с
изискванията на чл.4а и чл.4б на ЗСПЗЗ.
Освен това със Заповед № РД 46-395/08.08.2018 г.
на Министъра на земеделието, храните и горите са одобрени указания по прилагане
на чл. 376 и чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019 г. Съгласно раздел I, т.
2 от същите указания е посочено, че образците на декларациите по чл. 69 от
ППЗСПЗЗ и заявленията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ са одобрени със Заповед № РД 46-
216/22.05.2013 г. на Министъра на земеделието и храните. Депозираното от жалбоподателя
заявление не е по образец, утвърден от Министъра на земеделието и храните,
освен това същото е подадено и извън срока - 31 юли на текущата година, т.е на
08.08.2018г., поради това
комисията по чл. 37в, ал.1 ЗСПЗЗ не е следвало да разгледа и се занимае със
заявлението за участие в процедурата на жалбоподателя. Само на това основание
жалбата му е неоснователна, а издадения административен акт правилен.
В случая комисията е достигнала
до същия извод на различно основание въпреки, че не е разгледала заявлението на
жалбоподателя, но това не се отразява на крайния административен акт.
По отношение на този земеделски
имот в землището на с.Михайлово, който е обект на договора за наем вписан в
служба по вписванията с акт № 130, том 1, вх.№ 261 от 17.02.2015г. на Служба по
вписванията – Козлодуй, на жалбоподателя е била отказана регистрация и същия е
предоставен на другите ползватели с цел окрупняване на земеделската земя. По
отношение на процесния имот, жалбоподателят не
фигурира в разпределението, защото договорът, който е посочен за правно
основание, не е регистриран и тези имоти са имоти по чл. 37в, ал.3, т.2 от
ЗСПЗЗ и на това основание са разпределени на другите ползватели пропорционално
на площта и съобразно начина на трайно ползване на земеделската земя в
съответното землище.
Не е спорно и, че въз основа на
заявления по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ от други участници в процедурата и
подписаното доброволно споразумение, комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ е
признала в регистър по чл. 72, ал. 2 ППЗСПЗЗ правото им да ползват спорния имот
и не е изключила същия имот от регистъра по чл. 72, ал. 2 ППЗСПЗЗ след срока по
чл. 72, ал. 5 ППЗСПЗЗ, което от своя страна е намерило отражение и в доклада на
комисията по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ и в оспорената заповед.
Така по съществото на спора, дали
правилно е включен в разпределението за ползване спорния имот съдът намира, че
следва да даде положителен отговор. Правилно и законосъобразно комисията е
приела, че жалбоподателят не черпи права от безспорен договор за наем.
В случая съдът намира за
безспорно установено и доказано и, обстоятелството, че жалбоподателят не е
изпълнил указанията на министъра на земеделието, тъй като в случая е представен
договор за наем вписан в служба по вписванията с акт № 130, том 1, вх.№ 261 от
17.02.2015г. на Служба по вписванията – Козлодуй, но липсват доказателства
относно връзката на наемодателя със собствениците на имотите. Като не е
удостоверил правата на наемодателя, което е изрично изискване на указанията на
министъра, жалбоподателят сам е препятствал административния орган да извърши
регистрация. В случая комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ е извършила проверка в
регистрите си и е установила, че по отношение на поземлен имот с № 023010, находящ се в местността „Равнището" в землището на с.
Михайлово, общ. Хайредин, с площ от 36,169 дка, същият е част от ДПФ и е
отдаден под аренда с Договор № 6/18.09.2017 г. на основание чл. 47м, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ на Н.Г.В., вписан в Служба по вписванията с вх. per.
№ 2148/19.09.2017 г., Акт № 16, том 4. В регистрите на Общинска служба по
земеделие - Козлодуй за този имот фигурира като валидно правно основание
Договор за аренда № 6/18.09.2017 г., сключен с Н.Г.В., т.е.правата на
наемодателя не са установени по безспорен начин, поради което законосъобразен
се явява оспореният акт. Това е така,
тъй като идеята на законодателя е да има яснота кой и въз основа на какви права
ползва земеделската земя. За това е необходимо да бъдат представени всички
доказателства, установяващи връзката между собственика, последващите ползватели
и крайния ползвател. Те са необходими, само за да се извърши единствено
формална проверка на документите за наличието на действителни права, не и да се
решават материалноправни спорове или спорове за
валидност на договорите. Щом от
представените и събраните от административния орган доказателства не може да се
направи извод относно действителни права върху имотите, респективно за правата
на ползвателя, административният орган правилно е отказал изключване от
разпределението на сочения от жалбоподателя имот и оспорената заповед е
правилна и законосъобразна.
При този изход на делото
основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.143, ал.4 АПК при отхвърляне на оспорването, подателят на жалбата заплаща на ответника
всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат. Доколкото ответникът е представляван от юрисконсулт, съдът
намира, че оспорващият следва да заплати на ответника разноски за процесуално
представителство съобразно чл.78, ал.8 ГПК. Тази разпоредба предвижда, че в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Според ал.1 на този текст заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Според чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от
100 до 200 лв. В случая съдът счита, че следва да определи 200 лева.
Следователно жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Областна
дирекция Враца деловодни разноски за
процесуалното му представителство от Цветомила Димитрова в размер на 200.00
лева.
При тези съображения,
Козлодуйският районен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна и недоказана жалбата на „Ю.“ ООД, ЕИК *********, представлявано
от Марио Кирилов Асенов, със седалище и адрес на управление ***, срещу Заповед № 242 от 01.10.2018г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие”, гр.Враца, издадена по реда на
чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ за разпределяне ползването на масивите между собственици
и/или ползватели в землището на с.Михайлово, общ.Хайредин за стопанската 2018-2019
година в частта по отношение земеделски имот - № 023010, представляващ нива с
площ 36,169 дка.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 АПК „Ю.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Марио Кирилов Асенов, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Областна дирекция
"Земеделие" гр. Враца сумата от 200.00 лв. /двеста лева и 00ст./,
представляваща направени в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Цв.Трифонов/