РЕШЕНИЕ
Номер 472 06 .10 Година 2017
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХІХ състав
На тринадесети септември, 2017 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар:
Мая Крушева
като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 771
по описа за 2015 година намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.
226, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищците Н.А.А., И.П.А. И
П.С.А. установяван, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
03.09.2015г. в село Пъдарско, общ. Брезово, обл.
Пловдив е причинена смъртта на П. И.П., ЕГН: ********** - дъщеря на ищците И.А.
и П.А. и живуща в условията на фактическо съжителство с ищеца Н.А..
На 03.09.2015г.,
около 22:40ч. в село Пъдарско, общ. Брезово,
обл. Пловдив, на ул. „Първа", Р.О.Х., ЕГН:
**********,***, управлявайки лек автомобил „БМВ
530d" с рег.№ РВ 4262 РХ, в резултат на несъобразената скорост с плана и
профила на пътя губи контрол на МПС, излиза вляво извън пътното платно и се
преобръща. Освен водача в автомобила са пътували и Н.А.А., който в резултат на
ПТП е получил телесни увреждания и П. И.П. която возейки се на задна дясна седалка на автомобила, в следствие на ПТП получава крайно тежки
наранявания, несъвместими с човешкия живот, поради което е и починала.
Считае се, че причината за настъпване на
пътно транспортното произшествие се корени в субективните действия на водача
Р.О.Х.. Водачът на лекия автомобил
„БМВ 530d" с рег.№ РВ 4262 РХ е неправоспособен и е управлявал същия с
несъобразена скорост с плана и профила на пътя, както и с пътните условия.
В следствие на настъпилото ПТП е причинена смъртта на П. И.П..
От деня на инцидента и до днес П. и И. А. не могат да се
съвземат от загубата на дъщеря си. П. П. е била отговорна и грижовна
дъщеря. Родителите и са я възпитали и изградили един
стойностен човек, обичали са я дори и в трудните за тях моменти. По един необратим начин е прекъсната дълбоката връзка между родител
и дете. И.А. е бил изключително привързан към дъщеря си П., която е отгледана с безкрайна любов и всеотдайност. Връзката майка-дъщеря е особено силна. Като
всяка майка, П. също е мечтаела детето и да е щастливо, и е направила всичко
възможно да осигури на дъщеря си безгрижно детство и образование, което да и
даде един добър старт в живота. И. и П. А. са
съсипани емоционално, духовно и психически след загубата на дъщеря си П. П.. Те изключително тежко преживяват загубата на дъщеря си, не знаят
как да продължат живота си без най-важният за тях човек. Загубата на дете е неизмерима болка и тя никога няма да отмине. Въз основа на настъпилата смърт
на дъщеря си П.А. е заболяла от захарен диабет.
Н.А.А. е живеел при условията на фактическо
съжителство със загиналата П. И.П.. Заедно
са споделяли радости и нещастия в своя живот. Заедно
са се борили с трудностите, лишенията, правили са планове да създадат
потомство. Н.А. изключително много е обичал загиналата
П. И. и е разчитал на нейната подкрепа. Взаимоотношенията
между двамата са били изцяло повлияни от духа на взаимната обич, подкрепа,
уважение и разбирателство. След смъртта на П.,
Н. е напълно съсипан. С внезапната и загуба и то при такива
трагични обстоятелства е прекратена дълбоко емоционалната връзка между двамата.
Смъртта на неговия другар в живота се е отразила изключително тежко на Н., който постоянно плаче и не може да намери утеха за
своята болка. Той все още не може да се адаптира към живота без своята спътница
- П., след такава загуба същия ще изпитва тъга, безпокойство,
чувство на празнота и безпомощност до края на живота си.
Лекият автомобил „БМВ 530d" с рег.№ РВ
4262 РХ, управляван от Р.О. Х., при управлението на който е причинено ПТП-то е
застрахован по риска „ГО" в ЗД „Бул Инс" АД, по силата на полица №
02115001021274, издадена на 08.04.2015г., валидна от 09.04.2015г. до 08.04.2016г.
С оглед на това се моли да се осъди
ответника ЗД „Бул Инс" АД да заплати на Н.А.А., ЕГН: ********** ***, И.П.А.,
ЕГН: ********** *** и П.С.А., ЕГН: ********** ***, обезщетение за неимуществени
вреди, виновно причинени от водача Р.О.Х., при управление на лек автомобил „БМВ
530d" с рег.№ РВ 4262 РХ, в размер на по 200 000лв. за
всеки един от ищците, ведно с лихва за забава върху претендираното обезщетение
за периода от датата на увреждането - 03.09.2015 г. до окончателното погасяване
на задължението
При условията на евентуалност, ако се счете
предявеният срещу ЗД „Бул Инс" АД иск за неоснователен, се моли да се осъди
втория евентуален ответник - деликвента Р.О.Х., ЕГН: **********,*** да заплати на Н.А.А., ЕГН: ********** ***, И.П.А., ЕГН:
********** *** и П.С.А., ЕГН: ********** ***, обезщетение за неимуществени
вреди, виновно причинени от него, при управлението на лек автомобил „БМВ
530d" с рег.№ РВ 4262 РХ, в размер на по 200 000лв. за
всеки един от ищците, ведно с лихва за забава върху претендираното обезщетение
за периода от датата на увреждането - 03.09.2015 г. до окончателното погасяване
на задължението.
В хода на
процеса ищцата П.С.А. е починала, като на нейно място са конституирани
наследниците й М.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, С.И.П., ЕГН **********, с
адрес ***, Г.И.П., ЕГН **********, с адрес *** и Р.И.П., ЕГН **********, с
адрес ***.
ОТВЕТНИКЪТ ЗД БУЛ ИНС АД изцяло оспорва иска. Оспорва се налачието на извършен от втория ответник деликт по
посочения в ИМ начин. Прави се възражение за
съпричиняване на вредата от страна на починалата П. П. поради обстоятелството,
че същата се е качила в автомобил управляван от неправоспособен водач,
алкохолно опиянен и е пътувала без предпазен колан. Счита
се, че обезщетението следва да се намали 75 % поради това. Оспорва се и размера на обезщетенията, като се твърди, че същият е
прекомерно завишен. Оспорва се, че към датата на
настъпване на деликта водачът на лекия автомобил е имал валидно сключен договор
ГО с ответния застраховател. Оспорва се и факта ищецът
Н.А. да е живял на съпружески начала с починалата и да е от кръга лица имащи
право на обезщетение.
На
страната на ответника ЗД БУЛ ИНС АД е привлечен трето лице помагач в лицето на
делинквента Р.О. Х.. Същият не взема становище.
Ответникът Р.О.Х. не взема становище.
Пловдивски Окръжен Съд, ХІХ
гр.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената
претенция е чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Според тази новела увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните
предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 223 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт
правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние
от страна на лицето сключило застраховка “ГО”, което в случая е действие и
следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна
връзка между активното поведение на делинквента С. и резултата, като това е
обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
Установява се по
делото, че е налице влязла в сила на 02.03.2017г. присъда № 62 от 15.06.2016г.
по НОХД № 1019 /2016г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, с която е признат подсъдимия Р.О.Х. за виновен
в това, че на 03.09.2015г. по общински път № PDV 1231 между с. Момино село и с. Пъдарско,
при управление на МПС- лек автомобил марка „БМВ“, модел 530Д, с рег. № РВ 4262
РХ, собственост на „Строймаштранс“ ЕООД с. Дълго поле, е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ч.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на П. И.П. с ЕГН **********, като е управлявал без да има
необходимата правоспособност, като поради това е осъден на лишаване от свобода
за 4 години.
Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Наред с това по делото се събраха и други писмени доказателства, като бяха
разпитани трима свидетели и изслушани
две експертизи, които доказателства представят обстоятелства успоредни на установената от наказателния съд
фактическа обстановка.
Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по
чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на
делинквента Х. в неимуществената сфера на ищците, като съществува и причинна
връзка между активното поведение на делинквента, което е и противоправно, и
настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ Също така е приложена и застрахователна полица на лист 244
обективираща факта, че към момента на настъпването на деликта собственикът на
автомобила е бил страна в правоотношение по чл.223 от КЗ /отм/. Изрично чл.257,
ал.2 от КЗ /отм/ определя кръга от лица, които имат качеството застраховани,
като няма съмнения, че делинквента е от тях. Ето защо и всички законоустановени
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя са налице.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в
неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо- емоционален
статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищците болки и страдания по време на инцидента и след това.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед
характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки
и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото
и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и
адаптация.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. В случая съдът отчита обстоятелството, че се касае за смърт
на изключително близък човек, при което очевидно родителите на починалата П.
И.П. и живеещият на съпружески начала с нея Н.А., несъмнено са преживели силни
по интензитет психически болки и страдания. Не се спори по делото, че живеещия
на съпружески начала с починалата е от кръга лица, които могат да претендират
обезщетение за нанесените му вреди вследствие на настъпилото ПТП. Изрично това
е определено и в Постановление на Пленума на ВКС № 4/61г. По делото са
изслушани свидетелите С. Т. И. и С.Г.
А., които в своите показания установяват непосредствени и лични впечатления от
психическото състояние на родителите на починалата и мъжът с когото същата е
живеела на съпружески начала. Съдът намира, че следва да кредитира изцяло
изнесените данни от свидетелите, поради факта че не се установява някаква тяхна
заинтересованост от изхода на делото. Освен това същите обективират свои лични
възприятия и поради това съдът ги счита за обективни. При това положение съдът
счита, по повод възражението на ответната страна, че по делото несъмнено е
установен факта, че Н.А. е живеел на съпружески начала с починалата.
При съвкупния анализ на
събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства
настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на
претърпените от ищците
болки и страдания е в размер на 150 000 лева, за всеки от тях.
Следва
обаче в конкретния случай обезщетението да бъде намалено поради направените от
ответника основателни възражения за съпричиняване на вредите от страна на
починалата. Съдът счита, че П. П. сама се е поставила в съществена опасност
качвайки се в кола управлявана от неправоспособен шофьор. Този
правно релевантен факт произтича, както от представените по делото
доказателства / лист 250/, така и от съдържанието на постановената присъда.
Действително съществува съдебна практика на ВКС постановена по чл.290 от ГПК определяща, че трябва
пострадалият да знае, че водачът на МПС, в което се вози е неправоспособен. /
решение № 350 от 17.10.2011г. на ВКС постановено по гр.д.№ 1382/2010г./ В
конкретния случай следва да се приеме, че по делото е установен този правно
релевантен факт. Ответникът и пряк причинител на вредата Р.Х. бе призован по
реда на чл.176 от ГПК, за да отговори на поставени въпроси, единият от които е
дали пострадалата е знаела, че същият е неправоспособен водач. Призовката за
съдебно заседание е получена редовно от ответника Х., но същият не се яви без
да посочи уважителни причини. Ето защо и прилагайки нормата на чл.176, ал.3 от ГПК следва да се приеме, че правно релевантните факти за знание у П. за това,
че се качва в МПС управлявано от неправоспособен водач са установени по делото.
На следващо място съдът отчита и факта, че П. не е била с поставен предпазен
колан на задната седалка на автомобила. Въпреки че назначените по делото СЕ не
могат да дадат категорично становище, че при поставен колан не би се стигнало
до летален изход, все пак вещите лица и в двете заключения изразяват съществено
съмнение, че би настъпила смърт при адекватно, с оглед на ситуацията,
процедиране от пострадалата. И двете групи експерти несъмнено установяват, че
при поставен колан тялото на П. щеше да остане в автомобила, както и твърдят,
че не биха настъпили получените травми. Ето защо и въпреки липсата на
еднозначно становище изразено от вещите лица съдът намира, че следва да тълкува
техните констатации в аспекта, че по – скоро пострадалата не би починала при
наличие на поставен предпазен колан. Или това е извода, който е по – вероятен.
При така изложените изводи съдът намира, че е налице съпричиняване на вредите
от пострадалата в размер на 50 %. Поради това и всеки от ищците следва получи
от застрахователя по 75 000 лева. Относно починалата в хода на процеса
ищца П.А., дължимото й се обезщетение следва да се получи от нейните наследници
съразмерно на наследствените им части, които в случая се явяват равни.
Ищците са
освободен от държавна такса по чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК. Следователно по
аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за
производството по уважените искове такса, а тази за отхвърлените, ще остане за
сметка на бюджета на съда. Цената на уважените искове е 225 000 лв. Поради това
ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 9000 лв. Аналогично – съобразно
уважения размер на претенциите, ответникът следва да заплати по сметка на ОС –
Пловдив и депозита за работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета
на съда или сумата от 75 лв.
По повод
желанието на ответната страна да й бъдат заплатени направените в хода на
производството разноски ищците са възразили за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 72 000 лева. По повод посоченото
адвокатско възнаграждение от ответника следва да се посочи, че според
съдържанието на представения договор за правна защита и съдействие окончателния
размер на цената на адвокатската услуга следва да се счита стойността от
60 000 лева. В сделката не е посочено изрично, че възнаграждението е без
ДДС, като в този смисъл съдът намира, че волята на страните следва да се
тълкува в аспекта, че цената е посочената окончателно. Наред с това съдът
счита, че възражението на ищцовата страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е изцяло
основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, още повече,
че е налице влязла в сила присъда задължителна за гражданския съд, при което
основните правно релевантни факти по делото са установени. Ето защо и съдът
намира за справедлив паричен еквивалент на положения труд от пълномощниците на
ответника сумата от 13 530 лева, която е изчислена в рамките на
минималното възнаграждение по Наредба №1. При това положение окончателната
сума, която следва да се присъди на ответника съразмерно на отхвърлената част
от исковете, като се отчита и заплатената сума от 200 лева от ответника за
назначената СЕ, се явява сумата от 8581.25 лева.
Съразмерно
на уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищците сумата от
5202 лева направени деловодни разноски, а именно заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 4977 и сумата от 225 лева депозит за СЕ, съразмерно
на уважената част от исковете. Следва да се посочи, че съдът установи по делото
сумата от 13 272 лева, като заплатена от ищците по представените договори
за правна помощ, а не както е посочено в списъка за разноски да са заплатени 19
908 лв.
Следва да
се присъди и законната лихва върху главниците начиная от настъпването на
деликта във връзка с разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД и липсата на модалитет
при това правоотношение прогласен в КЗ.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Джеймс Баучер № 87 да заплати на ответниците на осн. чл. 226,
ал.1 от КЗ /отм/ обезщетение за
претърпените неимуществени вреди -болки и страдания в резултат на настъпилото
ПТП на 03.09.2015г., около 22:40ч. в село Пъдарско, общ.
Брезово, обл. Пловдив, на ул.
„Първа", при
което Р.О.Х., ЕГН:
**********,***, управлявайки лек автомобил „БМВ 530d" с рег.№ РВ 4262 РХ,
в резултат на несъобразената скорост с плана и профила на пътя губи контрол на
МПС, излиза вляво извън пътното платно и се преобръщана, при което е причинена смъртта на П. И.П., ЕГН:
**********, както
следва:
-на Н.А.А., ЕГН: ********** *** сумата от 75 000 /седемдесет и пет
хиляди / лева,
-на И.П.А., ЕГН: ********** *** сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/
лева, която сума включва 75 000 лева дължимо обезщетение, като
баща на починалата П. П. и 15 лева като наследник на починалата в хода на
процеса П.С.А.,
-на М.И.П., ЕГН **********, с
адрес ***, в качеството й на дъщеря на починалата в хода на процеса и П.С.А., ЕГН: ********** ***, сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/
лева
-на С.И.П., ЕГН **********, с
адрес ***, в качеството й на дъщеря на
починалата в хода на процеса и
П.С.А., ЕГН: ********** ***, сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева
-на Г.И.П., ЕГН **********, с
адрес ***, в качеството й на дъщеря на починалата в хода на процеса и П.С.А., ЕГН: ********** ***, сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/
лева
-на Р.И.П., ЕГН **********, с
адрес ***, в качеството й на дъщеря на починалата в хода на процеса и П.С.А., ЕГН: ********** ***, сумата от 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху главниците начиная от
увреждането 03.09.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им
претендирани размер, като неоснователни.
Делото е разгледано при участието на трето лице
помагач на страната на ответника, а именно прекия причинител на вредите Р.О.Х. с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Джеймс Баучер № 87 да заплати по сметка на
ПОС ДТ в размер на 9000 лева съразмерно на уважената част от исковете, както и да заплати по
сметка на ПОС сумата от 75 лв., съразмерно на уважената част от исковете, заплатени разноски от
бюджета на съда за назначаване на експертизи.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ
ИНС АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Джеймс
Баучер № 87 да заплати на Н.А.А.,
ЕГН: ********** ***, И.П.А., ЕГН: ********** ***, М.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, С.И.П., ЕГН
**********, с адрес ***, Г.И.П., ЕГН **********, с адрес *** и Р.И.П., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 5202 лева представляваща
направените деловодни разноски от ищците съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН: ********** ***, И.П.А., ЕГН:
********** ***,
М.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, С.И.П., ЕГН **********, с адрес ***,
Г.И.П., ЕГН **********, с адрес *** и Р.И.П., ЕГН **********, с адрес *** да
заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Джеймс Баучер № 87 сумата от 8581.25 лева направени деловодни разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :