Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 08.03.2021г
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на втори февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 508 по описа за 2020г.
и като обсъди:
Предявени искове с правно
снование чл. 26 ал.1, чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Т.К.Т. ***, в депозирана против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД , със седалище и
адрес на управление гр София, район Изгрев, ул „Незабравка“ № 25,
представлявано от Борис Климентов Бонкин и Симеон И. Гетов ИМ, моли да бъде постановено решение, с което да
бъде прогласена нищожността на клаузата
на чл.23 от Договор № *********/10.03.2016г сключен с ответника, визираща пакет
от допълнителни услуги „Доверие“ и даваща право на ответното дружество да
получи заплащането на такса по пакет от допълнителни услуги „Доверие“, както и
да бъде осъден ответникът да върне на
ищеца сумата от 640 лв, представляваща платена без основание сума по пакет
„Доверие“ за периода от 20.04.2016г са 20.03.2017г, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че е страна по договор за
потребителски кредит №
*********/10.03.2016г подписан с ответника, по силата на който й е отпуснат
кредит в размер на 800лв при ГПР от 34,53%, ГЛП от 32,11%, със срок на кредита
десет погасителни вноски, и с обща стойност на плащанията от 922,40лв. Страните
са постигнали съгласие за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на
640лв, или общата сума която е следвало да върне ищцата е била в размер на
1562,40лв. Счита така сключения договор нищожен, поради това че е сключен при
неспазване на нормите на чл. 11 т.9 и 10 от ЗПК вр чл.22 ЗПК. Счита, че с
договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави, поради което е налице
нищожност на уговореното възнаграждение, тъй като е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, с оглед
размера на предоставената сума и срока за който е предоставена. Размерът на
формираната от ответника печалба надвишава близо трикратно размера на
предоставения заем, още повече че рискът при небанковите финансови институции е
по-нисък в сравнение с банковите институции, тъй като ответникът рискува
собствени средства, а банките носят задължението за опазване на привлечените
депозитни средства. На следващо място е налице заобикаляне разпоредбата на чл.
19 ал.4 от ЗПК, с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги, тъй
като се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове. Реално няма предоставяне на
допълнителни услуги, а начисляването на тази такса завишава стойността на ГПР и
калкулира допълнителна печалба към договораната възнаградителна лихва. Твърди,
че посоченият в договора ГПР от 44,27% е
различен по размер от действителния, освен това не е установен механизмът, по
който е изчислен този процент и какви други разходи освен възнаградителната
лихва са включени в него. Поради това
договорът за кредит се явява изцяло недействителен, и ищцата - кредитополучател
- дължи връщане само на получената сума. Ангажира събиране на доказателства, претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковете
като неоснователни. Твърди, че с така сключения договор за кредит не се
накърняват добрите нрави, той не е в противоречие с общоприети житейски норми
на справедливост и добросъвестност. По отношение на сключения договор важат
принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода. Всички клаузи на договора отразяват договорки между
страните, постигнати доброволно и по желание на потребителя, а допълнителните действия
не са били задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на
ответника. Оспорва твърдението за противоречие на договора с чл. 11 т.9 и 10 от ЗПК , като сочи че в договора е посочен ГЛП от 32,11%, определен като фиксиран
процент от дължимата сума, поради което не е необходимо посочване на методика
за неговото изчисляване. Твърди, че таксата по пакет допълнителни услуги е част
от ГПР, но не се калкулира в ГПР тъй като тази такса не е задължително условие
за сключване на договора и получаване на кредита, а това е изискването в ДР на
ЗПК за включване на таксата в стойността на ГПР. Доброволен пакет „Доверие“
никога не е бил задължителна предпоставка за отпускане на кредит, а е по
желание на клиента. Моли исковете да се отхвърлят. Представя писмени
доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: След
подадено искане от ищцата, на 10.03.2016г между БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД гр София -
кредитор и Т.К.Т. - кредитополучател е сключен договор за кредит с номер max *********, по силата на който
на кредитополучателя е предоставена сумата от 800лв, която последният се е задължил
да върне на 10 погасителни вноски, всяка една в размер на 92,24лв. Като обща стойност на плащанията в договора е посочена сумата от 922,40лв, ГПР
от 34,53% и ГЛП от 32,11%, а падежната дата на последната погасителна вноска по
договора за кредит е 20.01.2017г. Страните са се съгласили срещу предвидени парични вноски кредиторът да
осигури преимуществено допълнителни действия, касаещи дейността на кредитора, с
цел минимизиране риска от неизпълнение задълженията и осигуряване на плащанията
на кредитополучателя по договора за кредит(чл.20 от Договора), а именно: динамично плащане – кредиторът
изпраща свой представител на домашния адрес на кредитополучателя или на друго
предварително уговорено с кредитополучателя място, при условие че то се намира
в квартала по настоящия домашен адрес на кредитополучателя, в рамките на работното
врема е на обслужващия го офис, за да извърши кредитополучателят редовно
плащане, при посочени условия (ал.1), отлаггане на вноска – кредиторът отлага
еднократно вноска до 14 дни след падежа на вноската, която кредитополучателя
иска да отложи при условие че
са насъпили обстоятелства, които затрудняват
финансовото му положение(ал.2), разходи за събиране при забава – за сметка на
кредитора (ал.3), без трета вноска в
месеца - кредиторът осигурява възможност при настъпване
на трета вноска в месеца да направи промяна на падежната дата по погасителния
план (ал.4), скорост - при поискване от страна на
краедитополучателя за обработка на документ, свързан с кредита кредиторът е
длъжен да обработи документ незабавно и да не се води от установеният срок за
извършване на тези действия, който е 5 работни дни(ал.5), безплатни документи,
съгласно която всички заверени с подпис и печат документи от страна на
кредитора са безплатни(ал.6), вътрешен
рефинанс без собсвени средства, при която кредиторът предоставя възможност
за вътрешно рефинансиране на кредита(ал.7), усвояване на кредита – кредиторът се задължава
да осигури сумата, за която кредитоискателя е бил одобрен в брой в своя
представителен офис не по-късно от 2 часа след одобрение(ал.8). За пакета „Доверие“
е уговорена такса в размер на 64 лв месечно, дължима на 10 вноски(чл.23 от
Договора), а като обща дължима сума от кредитополучателя по кредита и
доброволен пакет „Доверие“ е посочена сумата от 1562,40лв. При
депозиране на искането за отпускане на кредит, на ищцата е бил предоставен
стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителските
кредити(л.41-46вкл).
Съгласно
заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно
компетентно и безпризстрастно изготвено, неустойки не са начислявани по кредита,
начислената лихва е в размер на 122,40лв, заплатената лихва по кредита е в
размер на 122,40лв. Вещото лице е
посочило, че ГПР изчислен съобразно формулата опредЕ. в Приложение № 1 към чл.
19 ал.2 от ЗПК е 34,53%, като в ГПР е включена само лихвата, допълнителен пакет
„Доверие“ не е включен в ГПР. Според експерта, с включване на възнаграждението
по пакет от допълнителни услуги, кредита се оскъпява 1,95 пъти, като месечното
увеличение е между 174% и 221% или средно от 165%. Общо платената сума по
кредита е в размер на 1582,40лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От
наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, че е предявен
иск с правно
основание чл. 26 ал.1 ЗЗД - за прогласяване
нищожността на клаузата на чл.23 от Договор за кредит от 10.02016г, визираща
заплащане такса услуги по пакет „Доверие“
и по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД – за осъждане ответника да върне на
ищеца сумата от 640 лв, платена без основание сума по пакет Доверие от договора
за кредит. С оглед твърденията е налице интерес от предявения иск.
Разгледани по същество. Не е
спорно между страните обстоятелството, че на 10.03.2016г между страните е
сключен договор за кредит, по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 800лв,
при посочени ГЛП от 32,11% и ГПР от 34,53%,
а и това се установява от ангажираните и неоспорени писмени доказателства. Не
се спори между страните и по отношение
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да предостави
заемната сума, както и че ищцата е изпълнила задължението си да върне заетата
сума, ведно с начислените лихви и такси. Установява се от ангажираните писмени
доказателства, че страните са се съгласили кредитополучателят да
заплати такса в размер на 640лв по пакет
„Доверие“, с предмет посочени в пакета
услуги: динамично плащане – заплащане вноските на домашния адрес на кредитополучателя
или на друго предварително уговорено с кредитополучателя място, еднократно отлагане на вноска, разходи за
събиране при забава – за сметка на кредитора,
промяна падежната дата на погасителния
план при настъпване на посочени
условия, незабавна обработка на
документи, свързан с кредита поискани от кредитополучателя, издаване на
безплатни документи, възможност за вътрешно
рефинансиране на кредита, осигуряване
на сумата, за която кредитоискателят е
бил одобрен в брой не по-късно от 2 часа
след одобрение, платимо на 10 вноски. Ищцата счита, че с договорения лихвен
процент се нарушават добрите нрави. Това възражение е неоснователно.
Договореният лихвен процент е в размер на 32,11%, уговорен при условията на
свободно договаряне по смисъла на чл. 9 от ЗЗД.
На следващо място твърди, че с
договорената такса пакет Доверие се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва опредЕ. с ПМС от 2014г. Прави възражение за нищожност на клаузата по
пакет „Доверие“ като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди се от ответника, че пакетът „Доверие“ е
сключен по искане на клиента – ищец в производството. По отношение процесния договор са
приложими изискванията на ЗЗП, тъй като е договор, сключен с потребител. Текстът
на чл. 143 ал.1 ЗЗП постановява, че неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В настоящия случай съдът намира, че клаузата визираща възнаграждението по пакет
„Доверие“ е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал.1 т.20 от ЗЗП. Така
договореното възнаграждение води до
обогатяване на кредитора, като увеличава разходите по кредита. От неоспореното
заключение на ССчЕ се установи, че сумата от 640лв възнаграждение по пакет „Доверие“ не е
включена в ГПР и при включването й, то ще доведе до оскъпяване на кредита
средно със 165%. Съгласно чл. 146 ал. 1
ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Тексът на ал.2 с з дефинира клаузите, които не са
уговорени индивидуално - клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. От представения
договор за кредит от 10.03.2016г следва да се направи извод, че
потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието му, а
посочването в договора на погасителните вноски по пакет „Доверие“
води до извод, че са изготвени предварително. На следващо място в услугите по пакет „Доверие“
са включени действия, включени в престацията на кредитодателя и представляващи
действия свързаси с услвояване и управление на кредита - отлагане
на вноска, промяна на погасителния план,
и не би следвало да се начислява отделна такса за това(чл. 10 А ал.2 ЗПК). Доказателства по отношение на
това, че ищецът ще бъде одобрен за заема за който кандидадства и без тези
допълнителни услуги, не се представят. Ето
защо съдът намира, че клаузата на чл. 23
от Договора за кредит води до неоснователно обогатяване на ответника и се явява неравноправна на основание чл. 143
ал. 2 т. 20 вр. с ал. 1 от ЗЗП, с нея се цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга,
тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит и за длъжника не е било ясно какво би било
оскъпяването на кредита без този пакет.
Не се спори между страните, че сумата
от 640лв
такса по пакет „Доверие“ е платена от ищцата, а и това се установява от
неоспореното заключение по ССчЕ. Сумата е платена по нищожна клауза, т е при
липса на основание. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата сумата от 640лв, платена такса по
пакет „Доверие“, като недължимо платена.
При този изход на делото, направеното
искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищцата разноски по проиводството в размер на 250лв.
Съобразно
изхода на делото , следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв Е. Г. И. ***
№ 2 сумата от 300лв адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата в производството.
Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.23 от Договор №
*********/10.03.2016г между „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД ЕИК201513004, със седалище
и адрес на управление гр София, район Изгрев, ул „Незабравка“ № 25,
представлявано от Борис Климентов Бонкин и Симеон И. Гетов и Т.К.Т. ЕГН **********,
с адрес ***, даваща право на ответното дружество да получи
заплащането на такса по пакет от допълнителни услуги „Доверие“, като неравноправна и противоречаща на закона на основание чл. 146 ал. 1 вр. чл. 143 т. 20
от ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА БИ ЕНД
ДЖИ КРЕДИТ“ ООД ЕИК201513004, със седалище и адрес на управление гр София,
район Изгрев, ул „Незабравка“ № 25, представлявано от Борис Климентов Бонкин и
Симеон И. Гетов да заплати на Т.К.Т. ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 640(шестотин
и четиридесет)лв, платена без основание такса пакет „Доверие“ по Договор №
*********/10.03.2016г, както и разноски по производството в размер на 250(двеста
и петдесет)лв
ОСЪЖДА
на основание чл. 38 ал.2 от ЗА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД ЕИК201513004, със
седалище и адрес на управление гр София, район Изгрев, ул „Незабравка“ № 25,
представлявано от Борис Климентов Бонкин и Симеон И. Гетов да заплати на адв Е.
Г. И. *** № 2 сумата от 300(триста)лв
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: