Р Е Ш Е Н И Е
№ 92/29.6.2020г. гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
единадесети юни две хиляди и двадесета година
В
открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ТРАЙЧО АТАНАСОВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
секретар
Родина Петкова
прокурор:
Ивелина Бухлева Ван-Кругер
като
разгледа докладваното от съдия Гайдаров
ВЧНД № 455 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по ЖАЛБА от адв.И.М.Д. ВАК, процесуален представител
на В. М. Г. срещу определение по ЧНД №43/20 г. по описа на ДРС, с което на Г.
са групирани наложени наказания по чл.25 ал.1 вр. чл. 23 от НК.
Моли се за
решение с което да се отмени определението и се групират наложените на Г.
наказания по най благоприятния за него вариант.
Представителя
на ВОП счита,
че жалбата е неоснователна и извършената кумулация е направена по
най-благоприятен начин. Деянието, за което му е наложено наказание по НОХД
№ 392/19 на РС-Девня е извършено след
влизане в сила на наказанието по НОХД № 395/18 г. на РС-Девня и НОХД № 110/19 на ДРС. Именно за да е
най-изгодно за осъденото лице са били обединени в една група наказанията по
НОХД № 395/18; НОХД № 110/19 и НОХД № 130/19 г., всички по описа на ДРС и
от там са приложени законовите разпоредби. Ако се направи друга кумулация, т.е.
да се направят наказанията в две групи, а именно тези по НОХД № 395/18 и НОХД №
110/19 от една страна и НОХД №130/19 и НОХД № 392/19 г. от друга страна, то
това би дало възможност да се приложи разпоредбата на чл.24 от НК. Докато по
начина при, който е направена тази кумулация прилагането на този текст е
невъзможна.
Поради
което, предлага да се потвърди съдебния акт на ДРС, т.к. по този начин е
най-изгодно за осъденото лице.
Защитата
на осъденото лице в лицето на адв.Д. поддържа становището си в депозираната
въззивна жалба и счита, че групирането на наказанията следва да бъде направено
по най-благоприятния за подзащитния му. Визираното в жалбата обстоятелство, че
разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК не задължава замяната на условно осъждане с
ефективно такова. Моли, при постановяване на съдебния акт да бъде отчетено и
обстоятелството, че подзащитният му е бил задържан и този период следва да бъде
приспаднат. Моли, ако се уважи
жалбата да не се прилага ефективно наказание.
Осъденото лице в правото му на лична защита моли, да не
му се налага ефективна присъда.
Съдът
след като съобрази становището на страните и и запознавайки се с материалите по делото,
след проведено тайно съвещание, намери за установено следното:
Жалбота е допустима и е в срок, като
разгледана по същество се явява неоснователена.
Състав на ДРС по реда на чл.306ал.1 т.1 от НПК се е произнесъл по предложение на ДРП за групиране на наложени на осъденото
лице В. М. Г. наказания по четири осъждания на
лицето - По НОХД№ 395/18г по описа на
ДРС с което е наложено наказание 1г.ЛС условно с три годишен ИС. По НОХД
110/2019г. по описа на ДРС с което е наложено наказание пробация за срок от
шест месеца. По НОХД№ 130/2019г. по описа на ДРС с което е наложено наказание
от 10 месеца ЛС условно с три годишен ИС. По НОХД№ 392/2019г. по описа на ДРС с
наложено наказание от 11 месеца ЛС ефективно при първоначален общ режим.
Съставът
на ДРС постановил определението за групиране на наложените наказания на В.Г.
подробно е описал възможните варианти за групиране на описаните по горе
наказания и е мотивирал кой от възможните варианти се явява най благоприятен за
осъденото лице.В този смисъл съдът отчита становището на представителя на ВОП в
съдебното заседание, като правилно и законосъобразно и напълно го споделя.
Така
както е групирал наложените наказания по гореописаните присъди, съставът на ДРС
се е съобразил с практиката на съдилищата за приложение на най благоприятния за
осъденото лице вариант.
Относно
постановяването на ефективно изтърпяване на най тежкото наказание ЛС,
настоящият състав на въззивния съд счита това за правилно и законосъобразно.Не
може да се счита за законосъобразно приложението на института на условното
осъждане в конкретния случай предвид обществената опасност на Г. видно от
приложеното св.съдимост. До момента състави на ДРС са били прекалено толерантни
спрямо него.
Следва
да се отбележи че при служебната проверка въззивната инстанция констатира
определени неточности при изписване в диспозитива на определеното от съда
наказание.В определението на ДРС се сочи определяне на общо наказание при
групирането на наложените на Г. наказания. В тази процедура свързана с
приложението на чл.25 и чл.23 от НК се определя най тежко наказание, а не общо
наказание, което се определя в предвидената в чл.27 от НК процедура.Това
несъответствие според настоящото инстанция не е съществено процесуално
нарушение, тъй като не е довело до ограничаване на процесуални права на
страните и не е основание определението на съда да бъде отменено единствено на
това основание.
При цялостната служебна проверка на обжалваното определение въззивната
инстанция счита, че не са допуснати съществени процесуални или материалноправни
нарушения които да водят до необходимост от неговото отменяне или изменение.
Предвид горното на основание чл. 388 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение по ЧНД №43/2020г на ДРС .
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: