№ 170
гр. П., 19.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720102169 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на З. Н. Д. срещу „Топлофикация
П.“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата страна, поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 2593,19 лева – главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009 г., сумата от 533,88 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.07.2007 г. до
20.11.2009г., както и направените разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
13.05.2011 г. по ч. гр. д. № 6573/2009 г. на Пернишкия районен съд.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК. В съдебно заседание оспорва предявените искове.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Представена е по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.11.2009 г.,
издадена по ч.гр.д. № 6573/2009 г. по описа на РС-П., с която е разпоредено длъжникът
З. Н. Д. да заплати на ответното дружество сумата от 2593,19 лева – главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009 г., сумата от
533,88 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 01.07.2007 г. до 20.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и
1
направените разноски в размер на 163, 81 лв.
Представен е изпълнителен лист от 13.05.2011г. за посочените суми, издаден
след констатация на съда, че заповедта подлежи на изпълнение.
Видно от отразяването върху гърба на изп. лист образуваното въз основа на него
изп. дело № 462/11 г. е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Установява се от представеното изп. дело, че въз основа на посочения изп. лист
от 13.05.2011г. по молба на взискателя „Топлофикация П.” АД от 17.12.2020г. е
образувано изп.д. № 2304/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., като в молбата взискателят е
поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и е овластил съдебния
изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Наложен е на 22.01.2021 г. запор върху
вземанията по банкови сметки на длъжника, разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД. Наложен е
след предявяване на иска и запор върху вземанията на длъжника в „ОББ“ АД на
03.08.21 г., което обстоятелство съдът не следва да преценява по реда на чл. 235, ал.3
ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на вземания, основаващи се на факти, настъпили след съдебното им
установяване.
Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за
вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Към 2011 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело №
462/2011 г. на ЧСИ Е.Д., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г.,
се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай, тъй като изп. дело №
463/11 г. е било прекратено преди постановяване на ТР решение. Същото ще намери
приложение спрямо образуваното през 2020 г. изп. производство.
2
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи да са
извършени изп. действия по изп. дело № 462/2011г. след подаване на молбата за
образуване на изп. дело. Постановлението за прекратяване на изп. производство
поради перемция има само констативен характер и съдът не е обвързан от посочената в
него дата. В този смисъл съдът приема, че след подаване на молбата за образуване на
изп. дело, за което също няма данни за точна дата, но очевидно е най-рано при
издаването на изп. лист 13.05.2011г., с изтичането на две години е настъпила перемция
или към 14.05.2013 г. производството е прекратено. От този момент е започнал да тече
давностният срок за погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията,
който е изтекъл през 2018 г.
След като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за
вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед
характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Изразеното становище относно приложимия давностен срок е застъпено и в
актуалната съдебна практика на ВКС - решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. 1722/2021 г., IV г.
о..
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая действие, годно да прекъсне давността - подаването на молба от
17.12.2020г. за образуване на изп. производство пред ЧСИ С.Б., с която се иска
налагане на запор, е предприето след като давността вече е била изтекла през 2018 г.,
3
поради което правото на принудително изпълнение е погасено и предявените искове са
основателни.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищцата има право на разноски
за ДТ в размер на 128,08 лв., за такса за представяне копие на изп. дело в размер на 24
лв., както и адв. възнаграждение в размер на 500,00 лв., чието заплащане е
удостоверено в представен договор за правна защита и съдействие от 13.10.21 г. или в
общ размер от 652,08 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че З. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „**** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
сумата в размер на 2593,19 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2007г. до 30.04.2009 г., сумата от 533,88 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 01.07.2007 г. до 20.11.2009г., както и
направените разноски в размер на 163,81 лв., за които е издаден изпълнителен лист от
13.05.2011 г. по ч. гр. д. № 6573/2009 г. на Пернишкия районен съд и образувано изп.
дело № 2304/20 г. по описа на ЧСИ С.Б..
ОСЪЖДА „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на З. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „**** сумата в размер на 652,08 лева, представляваща
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
След влизане в сила на решението приложената към делото в оригинал заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.11.2009 г., издадена по ч.гр.д. № 6573/2009 г. по
описа на РС-П. да се върне в архив.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4