РЕШЕНИЕ
№ 1118
гр. Варна, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.ев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. В.ев Въззивно гражданско дело №
20243100501690 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на адв. П.
/ВАК/, като процесуален представител на С. К. С. И С. К. С. против Решение
№ 2247 от 14.06.2024 година, постановено по гр.дело № 15513/2022 година по
описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявения от С. К. С. ЕГН
********** и С. К. С. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124 ГПК
вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 77 пр. 2 ЗС да бъде прието за установено по отношение
на Г. Н. Х. ЕГН **********, Н. Д. Х. ЕГН**********, Н. Д. Х. ЕГН
********** /като наследници на Д. Н. Х. ЕГН **********/, И. Н. П. ЕГН
**********, Н. П. Н. ЕГН ********** и Т. П. Н. ЕГН **********, че са
собственици въз основа на изтекла придобивна давност за периода от 1964
година до 1999 година и от 1999 година до предявяване на настоящия иск –
24.11.2022 година, евентуално от 20.09.2002 година до предявяване на иска, на
1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна,
одобрена със Заповед № РД-18- 73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в ***, целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори ***; в частта, с която съдът е приел за установено на
основание чл. 108 ЗС по отношение на С. К. С. ЕГН ********** и С. К. С.
ЕГН **********, че собственици въз основа на земеделска реституция,
приключила с влязло в сила съдебно решение по адм.дело № 1413/1998г., по
описа на Районен съд – Варна, на 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
1
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***,
целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти с идентификатори *** са Г.
Н. Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч., Н. Д. Х. ЕГН********** - 2/18 ид.ч., Н. Д.
Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч. /като наследници на Д. Н. Х. ЕГН **********/,
И. Н. П. ЕГН ********** - 6/18 ид.ч; Н. П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч и Т.
П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч, и е осъдил С. К. С. ЕГН ********** и С. К.
С. ЕГН ********** да предадат владението върху съответните ид. части от
този имот - на Г. Н. Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч., на Н. Д. Х.
ЕГН********** - 2/18 ид.ч., на Н. Д. Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч., на И. Н.
П. ЕГН ********** - 6/18 ид.ч; на Н. П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч. и на Т.
П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч., както и в частта за разноските.
В жалбата се излага, че решението се явява неправилно и необосновано;
сочи се още, че е произнесено в несъответствие със събраните доказателства,
както и че са налице основания за неговата отмяна. Според жалбата съдът
превратно е тълкувал нормите на 79 от ЗС, което прави правния му извод
необоснован. Също според жалбата владението е било спокойно,
необезпокоявано и е демонстрирано спрямо всички лица; излага се, че е
доказано и намерението за своене, като ищцовата страна е осъществила
такива действия, които могат да се определят като своителни, и отричащи
правото на собственост на други лица. В заключение се настоява съдът да
отмени изцяло атакувания съдебен акт, да уважи претенцията по чл.124 от
ГПК и да отхвърли тази по чл.108 от ЗС.
По делото е постъпил отговор от страна на адв. К., като процесуален
представител на въззиваемите, според които решението не страда от пороци и
е съобразено с наличните доказателства. Искането е то да бъде потвърдено.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците редовно призовани, не се
явяват, представлява се от адв.П., която поддържа въззивната жалба и моли
съдът да я уважи.
Въззиваемите страни са редовно призовани, не се явяват, но се
представляват от адв. К., които оспорва жалбата и моли съдът да потвърди
решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
В исковата молба, подадена от ищците се излагат факти, според които на
19.05.1964 година, К. С. И.ов дарил на сина си С. К. С. и на брат си В. С. И.ов
по 900 кв.м. от притежаваната от него Хавра в местност ***, с обща площ от
1,800 декара. Към настоящия момент, имотът дарен на С. К. С. е ПИ с ид. ***,
съгл. КККР, одобрени със Заповед РД 18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, ***,
с площ по КК 1455 кв.м., стар номер ***, вид територия урбанизирана, начин
на трайно ползване ниско застрояване, при граници имоти с идентификатор:
***. Също според исковата молба до момента и след осъщественото дарение
през 1964 година ищците владеели и ползвали необезпокоявано процесния
имот, обработвали го, обитавали го и извършвали подобрения в него. През
2
1997г. ищците, като съпрузи, дарили на децата си – К. С. С. и М. С. К.а, имота
описан като Хавра от 900 кв.м., ведно с построената в мястото сграда, но
продължили да обработват и поддържат имота - земя и сграда. Излагат , че
техните деца никога не са имали ключ и достъп до имота, рядко ги посещавали
след осигурен достъп от ищците. При справка в имотния регистър през 2022г.
ищците установили, че като собственици на процесния имот били вписани
ответниците по делото въз основа на съдебно решение по гр.дело 1928/2019г.
на ВРС, потвърдено с решение по в.гр.д. 1516/2020г. на ВОС. Считат
постановеното решение за непротивопоставимо по отношение на тях, като в
момента твърдят, че са придобили имота по давност, изтекла спрямо децата
им от 1997г. /от извършеното дарение/, а спрямо ответниците от 1999г. - когато
им бил реституиран имота с решение на ВРС по гр.дело 1413/1998г. Твърдят,
че са собственици на процесния имот, в резултат на изтекла в тяхна полза
придобивна давност за периода от 1964г. до 1999г. и от 1999г. до завеждане на
иска. Евентуално се позовават и на придобивна давност, считано от датата на
одобрение на ПНИ - 20.09.2002г. до предявяване на иска.
По делото не спори и е видно от писмените доказателства, че с Протокол
№ 619 от 28.03.1940 година на Съвета при отделение за поземлена
собственост и комасация при Министерството на земеделието и държавните
имоти; Позволително от 14.05.1940г. на Министерството на земеделието и
държавните имоти; Удостоверения за наследници с изх. №
АУ012267АС/04.02.2019г., и с изх. № АУ044877АС/07.05.2021г., на 28.03.1940
година Н. П. Х. е бил оземлен по реда на чл. 1 и чл. 22 от Закона за трудови
земеделски стопанства и поради комасация с 8,3 дка в ***, Варненска околия,
в който имот считано от 14.005.1940г. е получил правото да влезе във
владение.
Н. П. Х., починал на 12.04.1979г., като негови наследници по закон са Д.
Н. Х. – син, И. Н. П. – син и низходящите на починалия на 16.03.1990г. негов
син П. Н. Х. – Н. П. Н. и Т. П. Н..
По делото е представено Решение по адм.д. № 1413/1998г. на ВРС,
Решение № 1390 от 26.07.2006г. на ОСЗГ при Община Варна; Заповед № Г-
ПР-152/16.04.2014г. на Кмета на Р-н „А.“ при Община Варна, издадена на
основание § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ; нареждане на Кмет на район Й. Н.,
скица на поземлен имот № 25020/16.09.2013г.; удостоверение за данъчна
оценка с изх. № **********/21.12.2022г.; оригинал на скица на поземлен имот
№ 15-6165-05.01.2023г.; удостоверение с рег. № АУ015844ВН от 16.02.2023г.
от Дирекция ИАО Община Варна, се установява, че: С Решение от 18.03.1999
година, постановено по адм.дело № 1413/1998г., по описа на Районен съд –
Варна, влязло в сила на 14.05.1999г., е отменено решение № 386/06.01.1997г.
на ПК Варна в частта, в която на наследниците на Н. П. Х. е отказано
възстановяването на собствеността върху имот от 4.503 дка в местност „З.“,
землището на Г., Варненска област и вместо него е възстановено на
наследниците на посоченото лице собствеността върху този имот, като е
посочено какви части от имоти включване по действащ план. Въз основа на
това решение, ОСЗГ - гр. Варна, е постановил Решение № 1390/26.07.2006г., с
което в раздел ІІ, т. 2 е възстановено на наследниците на Н. П. Х. правото на
3
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива
от 4.503 дка, шеста категория, находяща се в землището на Г., местност ***/З.,
представляващ имоти пл. №№ 32 и 35 по КП от 1960г. и включващи следните
части от имоти по действащ КП: части от имоти пл. №№ 36, 37, 50, 46 и част
от имот пл. № 39, с площ на частта 1.454 дка, на основание чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ. Посочено е, че имотът попада в територия по параграф 4 ЗСПЗЗ.
Със заповед № Г-ПР-152/16.04.2014 година, на основание § 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните
имоти, издадена заповед № КД-14-03-560/28.02.2013г. на началника на СГКК-
Варна, с който е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, кметът на район А. при Община Варна е наредил на
основание признато право на собственост с решение № 1390/26.06.2006г. на
ОСЗГ-Варна и решение № 1151/03.08.2009г. на Окръжен съд – Варна,
възстановяване правото на собственост при условията на §4 б, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследници на Н. П. Х., върху 1454 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № 39 по ПНИ на местност „З.”, кадастрален район 545,
идентичен на имот с идентификатор *** по КК, целият с площ от 1455
кв.м., при граници имоти с идентификационни номера 40, 41, 3512, 3668, 51,
38, 37, 3509 и 9531-път. Заповедта е влязла в законна сила на 09.05.2014г.
По делото е бил представен н.а. 129/09.04.1964г., нотариален акт № 57,
том IV, дело 1588/19.05.1964г., нотариален акт № 58, том IV, дело 1588,
нотариален акт № 21, том LVII, дело 15441/01.10.1997г.; скица на имоти пл. №
32 и № 35 от стар кадастрален план от 1960г. и кадастрален план 1997г. с
отбелязване на пътищата.; декларация за идентичност на лице с различни
имена с нотариална заверка на подписите с рег. № 4491 на 29.09.2009г. на
нотариус Петранка Д.а, с район-Районен съд Варна с рег. № 332 на НК;
удостоверение за наследници с изх. № 31956 от 09.08.2021г., удостоверение за
сключен граждански брак от 06. VII. 1969г. № 045638, се установява, че: на
09.04.1964г. К. С. И.ов е признат от нотариус при ВРС (тогава Варненски
народен съд) за собственик на Хавра в м. „***“ от 1.800 дка, при граници:
панорамен път, А. С. и И. А. К., дадена му от ТПС комисия в замяна на
мястото му от 0.900 дка в същата местно „***“.
На 19.05.1964г. с договори за дарение обективирани в нотариални актове
К. С. И.ов дарил на сина си С. К.ов И.ов /идентичен със С. К. С./ 900 кв.м. от
хавра в м. „***“, гр. Варна, при граници: панорамен път, И. Я. К., ДЗС „Д.К.“
и на брат си В. С. И.ов 900 кв.м. от същата хавра.
На 06.07.1969г. С. К. С. сключил граждански брак със С. К. С.. С договор
за дарение от 01.10.1997г. обективиран в нотариален акт С. К. С. дарил на
децата си К. С. С. и М. С. К.а подарената му с горния договор за дарение от
19.05.1964г. хавра съставляваща към него момент имот с пл.№39 по плана на
м-ст „З.“, ведно с построената в нея сезонна постройка.
По делото е представено и Решение № 1151/03.08.2009г., постановено по
в.гр.д. № 1898 по описа на ОС-Варна за 2008г., Съдебно решение №
689/13.02.2020г., постановено по гр. дело № 1928/2019г. на PC-Варна, Съдебно
решение № 2075/02.06.2020г., постановено по гр. дело № 1928/2019г. на PC-
4
Варна, определение № 253/06.06.2022г. по гр.д. № 8/2022г. на ВКС; протокол
от о.с.з. от 04.11.2019г., по гр.д. № 1928/2019г. по описа на ВРС, се
установява, че е признато за установено в отношенията между Д. Н. Х., И. Н.
П., Н. П. Н. и Т. П. Н., от една страна и К. С. С. и М. С. З., от друга, че
последните двама не са собственици на място с площ от 1454 кв.м.,
представляващо ПИ № 39 по ПНИ на с.о. „З.“, землището на гр. Варна, при
граници: ПИ №№ 38, 51, 3668, 40 и 3509, на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./.
С влязло в законна сила на 06.06.2022г. решение по гр. дело № 1928/2019г.
на PC-Варна, е прието за установено по отношение на ответниците К. С. С. и
М. С. З., че ищците Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. са собственици на ПИ
с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, като ответниците са осъдени да
предадат на ищците владението на имота при условие, че им заплатят 6298/27
лв. подобрения.
В проведено по гр.д. 1928/2019г. по описа на ВРС открито съдебно
заседание на 04.11.2019г. като свидетел е бил разпитан С. К. И.ов, който е
заявил, че имотът е на децата му К. и М. от 1995-96г., за него към 2019г. се
грижат той и сина му, като последния плащал дължимия данък за него.
Пред ВРС са били разпитани и свидетели: Свидетеля С. В.ев И.ов - първи
братовчед със С. К. С. сочи, че познава него и съпругата му, но не познава
другите страни Т., Г., Н. и И.. Със С. имат съседни имоти в местност „З.”.
Имотите им преди били един общ на бащата на С., който е дал половината на
брат си – баща на свидетеля, от когото той го наследил след смъртта му през
1988г. До смъртта си скоро след 1988-ма година, чичо му ползвал неговия
имот, и оттогава братовчед му С. до сега. Свидетелят се пенсионирал 2010-
2011г. и оттогава живее постоянно там. С. идвал през два-три дни. Имота му е
поддържан. Обработвали го заедно с жена му като собственици. Имат
насаждения, обитаема постройка, на която сменили покрива преди 3-4 години.
Никой друг не го е обитавал освен тях. Имали две деца - момче и момиче,
които рядко ходели в имота и не се грижели за него. Помагали на родителите
си, когато имат нужда по идентичен начин преди и след прехвърлянето на
имота. Синът му К. починал наскоро. Дъщеря му се казва М. и живее в
чужбина. С. му казал, че жена му е искала да раздели на децата си имота
преди 7- 8 години. С. не му е споделял прехвърлянето да е било фиктивно или,
че иска да развали тази сделка. Преди около 5 години му споменал, че е имало
друго лице, което иска да вземе имота. Свидетелят не е виждал от както живее
там някой да идва и да има претенции за имота. Към неговия имот не е имало
претенции. Между С. и С. и децата им не е имало пререкания. Не знае между
С. и С., и децата им да е имало уговорка, че С. и С. ще гледат и ще обработват
имота, защото са по-възрастни и по-свободни.
При тези данни, ВРС е възприел извода за неоснователност на
претенцията по чл.124 от ГПК и за основателност на тази по чл.108 от ЗС.
Виждането на въззивния съд е следното:
С ПНИ се осъществява индивидуализацията на недвижимия имот - той
установява границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява по реда на § 4 к ал.4 ЗСПЗЗ и при
5
условията на § 4а, 4б и 4 з като следва да отговаря на изискванията в
разпоредбата на чл.28 ал.4 – 10 ППЗСПЗЗ. Следователно от съществено
значение за разрешаване на настоящия спор са титулите за собственост, с
които се легитимират и двете страни или твърденията за настъпила в полза на
ищците давност.
Същественото в конкретния случай тях е, че към датата на предявяване на
исковата молба ищците не са могли да придобият по давност спорния имот и в
двата случая – било ако той подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на
наследниците на Н. П. Х., било ако не подлежи на възстановяване на тези лица
и затова е станал общинска собственост на основание чл. 19, вр. чл. 25 ЗСПЗЗ.
В първия случай наследниците на Н. Х. все още не могат да се защитят поради
не приключила процедура по възстановяване на собствеността /чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ/, а във втория случай имотът е общинска собственост, върху която
не тече придобивна давност заради мораториума по § 1 ДР на ЗС. И доколкото
правния интерес на ищците за предявения отрицателен установителен иск е
обоснован с твърдения да са собственици на същия имот, за който искат да
отрекат правата на наследниците на Н. П. Х., недоказването на този правен
интерес води до отхвърляне на иска.
Според въззивния съд решението се явява правилно и не противоречи на
установената от ВКС практика, според която в определени случаи като
настоящия недоказването на правния интерес за предявяване на отрицателния
установителен иск за собственост /недоказване на правото на собственост на
ищеца върху спорния имот/ води до отхвърляне на иска - решение № 15 от
19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о., решение № 9 от
10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., решение № 52 от
19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2154/2017 г., II г. о.От събраните по делото
доказателства следва да се приеме, че ищците не са установили наличието на
спокойно и необезпокоявано владение в необходимия десетгодишен срок. ВРС
е отрекъл конститутивното действие на Решението на ОСЗГ от 26.07.2006
година, основно защото имотите, за които само е признато правото на
собственост не са индивидуализирани с площ и граници по плана на старите
имотни граници на местността, поради което и съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ
до влизането й в сила на 21.11.97 година давност върху имотите като
подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ не тече, а и след тази дата докато
трае административната процедура по възстановяване на собствеността.
В случая същата тази административна процедура е приключила с издаване на
Заповед по параграф 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ – вж.л.101 от 16.04.2014 година,
от влизането в сила на които може да се зачете давностното владение, за което
обаче не е налице необходимия десетгодишен срок до предяваването на
исковете. Отделно от това съдът изложил и съображения относно липсата на
спокойно и необезпокоявано владение от страна на ищците по повод заявеното
от него в съдебно заседание, проведено по гр.дело № 1928/2019г. по описа на
ВРС. Там на 04.11.2019г. като свидетел е бил разпитан настоящия ищец С. К.
И.ов, който е заявил, че имотът е на децата му К. и М. от 1995-96г., за него
6
към 2019г. се грижат той и сина му, като последния плащал дължимия
данък за него. В този смисъл ВРС е кредитирал и събраните свидетелски
показания, установяващи липса на спокойно, явно и необезпокоявано
упражняване на фактическата власт на ответника върху имотите след 1995
година. По тези съображения за наличие на предпоставките по чл. 108 ЗС
исковете срещу ищците, са уважени. Непротивопоставимостта на права по
релевираното възражение за придобивна давност поради липсата на
необходимия по закон срок от индивидуализирането на имотите със
заповедите по параграф 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ през 2014 година обосновава
относимостта на въпроса кога приключва земеделската реституция за имоти в
урбанизирани територии при условията на параграфи 4-4 л ПЗР ЗСПЗЗ при
постановени решения на ПК /ОСЗ/ по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ /редакция
1997-1999 г./, ако за посочената местност има предходен план и при наличие и
влязъл в сила ПНИ, с който са посочени границите, площта и пълната
индивидуализация на имотите. По повод заявените възражения във въззивната
жалба, съдът подчертава, че с Решение № 288 от 18.03.14 г. по гр. д. № 2058/13
г. І г. о., се приема, че при възстановяване на собствеността с решение на ПК
преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/99 г. не е необходимо
издаването на заповед по пар. 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като юридическият
състав, от който произтича правото на собственост е бил завършен преди
влизане в сила на ПНИ, а планът само отразява вече придобитите права. В
тази хипотеза придобивната давност започва да тече от момента на влизане в
сила на ПНИ, тъй като с него се установяват границите на имотите, правото на
собственост върху които е възстановено, т. е. индивидуализира се обекта на
собственост като конкретна вещ, върху която това право може да се
упражнява. В същия смисъл са и решение № 116 от 8.07.2016 г. по гр. д. №
5941/2015 г. І г. о., решение № 30 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 3352/2016 г. ІІ г.
о.
ВРС обаче е правилно е отрекъл конститутивното действие на Решение №
1390 от 26.07.2026 година на ОСЗГ поради съображения, че с тях само е
признато право на възстановяване на собствеността върху описаните имоти,
но същата не е възстановена. Настъпването на конститутивното действие на
решението на поземлената комисия не е обусловено само от датата на
издаването му, а от съдържанието му съгласно разпоредбата на закона в
действащата редакция, в случая тази по ДВ бр. 59/1998 г.: – т. 3.
възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи
при условията на параграфи 4-4 л, в срок до 31.01.1998 г. Затова и въпросът за
момента, от който тече придобивната давност по отношение на земеделски
земи, подлежащи на възстановяване, е въпрос на конкретни факти,
съотносими с действащата правна уредба на възстановяване на собствеността.
Така е разрешен този въпрос и в Р 260 от 14.11.11 г. по гр. д. № 118/11 г. ІІ г. о.,
Р 809 от 14.01.11 г. по гр. д. № 1889/09 г. І г. о., Р № 23 от 22.05.17 г. по гр. д. №
2856/16 г. І г. о. и др., в които е прието, че решенията на ПК за възстановяване
на земи в терени по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на
7
чл. 14, ал. 1, т. 3 с ДВ бр. 68/99 г., имат конститутивно действие, щом
отговарят на изискванията на чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, респ. чл. 14, ал. 1 след
изм. с ДВ бр. 45/95 г. Приетото в съдебната практика, че едва от момента на
издаване на окончателния административен акт, с който приключва
производството по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ едно трето
лице, упражняващо фактическа власт върху имота, може да противопостави
придобито по давност свое вещно право на собственост срещу възстановените
собственици, е възприето и в настоящия казус, т. е. не е налице твърдяното
противоречие в тази насока. Въз основа на приетия от съда факт на
приключване на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ с
издаване на Заповедта по пар. 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. от влизането им в
сила до предявяването на исковете следва да се приеме, че не е изтекъл
необходимия срок на придобивната давност, на която се позовава ищцовата
страна.
ВОС приема, че ответниците/съделители притежават валидни правни
основания, годни да удостоверят собствеността им върху 1454 кв.м. от
процесния имот и съображенията за това са следните: След изменението на
чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/1999 г./ възстановяването на правото на
собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
се осъществява в два етапа. Съгласно цитираната разпоредба, Общинските
служби по земеделие постановяват решение, с което признават правото на
собственост при условията на § 4-4 л, като в решението се описват размерът и
местността, в която са се намирали земеделските земи. Съгласно чл.18 ж ал.3
от ППЗСПЗЗ общинските служби по земеделие изпращат служебно
информация за тези решения на общината. Тази информация намира
отражение в помощния кадастрален план, който съгласно чл.28 ал.1 от
ППЗСПЗЗ следва да съдържа данни както относно предоставените за ползване
имоти, така и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС. Въз
основа на него се изработва плана на новообразуваните имоти. Поради това
следва да се приеме, че издаването на Заповед по § 4 К ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
за възстановяване собствеността върху имот по плана за новообразуваните
имоти, имплицитно съдържа констатация, че за възстановения имот е налице
признато с решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ право на възстановяване на
собствеността по реда на чл.4 – чл.4 л от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като това е
задължителна предпоставка за включването на имота в помощния кадастрален
план, а оттук - и в плана на новообразуваните имоти. Ето защо, настоящата
инстанция приема, че издадената Заповед по § 4 К ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с
която на наследниците на Н. П. Х. е възстановено правото на собственост
върху процесния имот, е достатъчно доказателство за приключване на
реституционната процедура по ЗСПЗЗ. При възстановяване на собственост
върху имоти в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, окончателното приключване на
административната процедура настъпва с издаването на заповед на Кмета на
общината по § 4 К ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която се определят,
местоположението, границите и съседите на имотите по плана на
8
новообразуваните имоти. Следователно, когато бившите собственици се
позовават на решение на поземлената комисия, издадено след изменението на
чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г./ и има влязъл в сила план
на новообразуваните имоти, производството приключва със заповед на
кмета по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът или се възстановява
окончателно на предишните собственици или се признава право на
собственост на ползвателя поради това, че е изкупил имота по § 4 А или § 4 Б
на ПЗР на ЗСПЗЗ. Също константно на практиката на ВКС на Р България,
настоящата инстанция приема, че Заповедта по § 4 К ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
има конститутивно действие и придружена от скица на имота,
представлява титул за собственост.Така е и защото, основното
предназначение на процедурата по възстановяване на собствеността върху
земеделски земи е да се определят реалните граници - стари или нови, на
подлежащите на възстановяване земи предвид обстоятелството, че същите са
били заличени при обобществяването им, а резултатът е формирането на
конкретна вещ, като обект на възстановеното право на собственост. Актът, с
който се възстановява, съответно се придобива правото, е заповед на Кмета на
общината по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За процесния имот ПНИ
представлява нов, последващ кадастрален план, който не би могъл да
има нито конститутивно, нито отчуждително действие, в смисъл да
променя границите или редуцира площта им в следствие на
новопроектирани с кадастъра пътища. В случая обаче не става въпрос за
спор между реститут и ползвател, а за страни, на които по силата на ЗСПЗЗ е
била възстановена собственост и които разполагат с позитивни за тях, както
Решения на ПК, така и Заповеди по реда на чл.4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Именно последното е определящо за удостоверяването на техните права. Ето
защо и при тези данни, настоящата инстанция приема, че исковата претенция
по чл.108 от ЗС се явява основателна и правилно е била уважена.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2247 от 14.06.2024 година, постановено
по гр.дело № 15513/2022 година по описа на ВРС, четиридесети състав.
ОСЪЖДА С. К. С. ЕГН ********** и С. К. С. ЕГН ********** да
заплатят на Т. П. Н. ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски –
адвокатски хонорар пред ВОС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба от страните
в едномесечен срок от връчването на съобщението за изготвяне, пред ВКС на
Р България, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10