№ 138
гр. Ихтиман, 22.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20241840200287 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания.
Образувано е по жалба на Д. Е. Б., ЕГН: ********** чрез адв. С. Х. от САК
срещу електронен фиш Серия К № 4852062, издаден от ОДМВР София, с
който на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
2, т. 6 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 650,00 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш. Твърдят се допуснати процесуални нарушения. Възразява се
за изтекла погасителна давност за ангажиране на административно
наказателната отговорност на въззивника. Иска се от съда да отмени ЕФ.
В о.с.з, въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Постъпила е писмена защита от пълномощника, в която същият дава съгласие
да се гледа делото отсъствие на страната и пълномощника, прави
доказателствени искания, които са отхвърлени от съда като неоснователни.
Излага съображения по същество на спора, иска отмяна на атакувания ЕФ.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител по закон или по пълномощие. В кратко писмено становище,
постъпило преди заседанието, се оспорва жалбата като неоснователна. Иска се
от съда да постанови решение, с което да потвърди електронния фиш като
правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е наведено
възражение за прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско
възнаграждение на насрещната страна.
1
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП /видно от справка АИС
АНД – л.15 от делото и товарителница – л. 22 от делото/, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден, за това че на 01.05.2021г. в 10:20ч.
в област Софийска, община Ихтиман по АМ „Тракия“ 46+200 км с посока на
движение към град Пловдив лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд
круизер 120“ с рег. № *, със собственик Д. Е. Б., ЕГН: **********, се движил
със скорост 127 км/ч. при ограничение на скоростта 70 км/ч. за извън населено
място, въведено с пътен знак В-26, с което било извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата поради управление на автомобила с
превишена скорост. Нарушението било установено и заснето с мобилна
радарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип № TFR1-M № 507, насочена към град София. Стойността на измерената
скорост от техническото средство била 131 км/ч., като след приспадната
максимално допустима грешка от 3% била установена стойност на скоростта
на движение от 127 км/ч., при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 57 км/ч.
За констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на собственика на
заснетото МПС – Д. Е. Б. бил издаден атакувания електронен фиш, с който
било наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 650,00 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени и веществени доказателствени
средства, приложени към административно-наказателната преписка,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.
283 НПК, както и от писмените доказателства, събрани с хода на съдебното
производство.
От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-
M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 4835, със срок на валидност на мобилната
система до 24.02.2020г.
От Протокол № 4-41-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M № 4835, идент. № 507/07 от 31.07.2020г. е видно, че процесното
техническо средство с № 507 е преминало последваща метрологична проверка
на 31.07.2020г. със заключение, че съответства на одобрения тип, т.е. отговаря
на метрологичните изисквания.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система се установява, че на дата 01.05.2021г. мобилна система за
2
видеоконтрол TFR1-M с фабричен № 507 е заснела 182 броя статични
изображения с номера от 9368 до 9549, с начален час на работа 09:45ч. и краен
час на работа 12:00ч., с място на контрол АМ „Тракия“, от км 45+600 до км
46+400, посока на движение на моторните превозни средства към град
Пловдив. Радарната система TFR1-M с № 507 е била разположена в спрян
служебен автомобил с рег. № *.
Видно от изготвеното статично изображение във вид на снимков материал
от радар TFR1-M № 507, което по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил марка
марка „Тойота“, модел „Ланд круизер 120“ с рег. № * е заснет на 01.05.2021г. в
10:20:30ч., като стойността на измерената скорост на движение е 131 км/ч. От
същия снимков материал се установява, че мястото, на което е заснет
процесния лек автомобил е с GPS координати EL: 23. 86759˚, NL: 42.40316˚.
Видно от заповед № РД-11-576/26.06.2020г. на Председателя на УС на АПИ,
представена по делото в заверен препис, създадената със заповед № РД-11-
246/11.04.2017г. временна организация на движението във връзка с
обезопасяване на участък от пътното платно на п.в. Мухово при км 46+000 на
АМ „Тракия“ се удължава до 31.12.2020г.
От приложената към заповедта схема на знаковото стопанство в процесния
пътен участък се установява, че ограничението от 70 км/ч, сигнализирано с
пътен знак В-26 започва от километър 45+700 и завършва на километър
46+266, където е поставен пътен знак В-34 – край на забраните, въведени с
пътни знаци.
От справка от АИС на МВР за собственост на лек автомобил
марка„Тойота“, модел „Ланд круизер 120“ с рег. № *, се установява, че
автомобилът е собственост на жалбоподателя.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства са единни и
непротиворечиви, поради което, по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, съдът не
дължи детайлен доказателствен анализ.
От правна страна:
В административно - наказателното производство съдът е длъжен служебно
за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
електронни фишове.
При извършена служебна проверка настоящата инстанция констатира, че
електронният фиш е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на
законоустановените си правомощия. В него се съдържат изискуемите съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, данни, като фишът е изготвен съгласно
установения от Министерство на вътрешните работи образец. Неотразяването
в ЕФ, че от измерената скорост е приспадната максимално допустима грешка
от 3 %, не е съществено процесуално нарушение, доколкото не е довело до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, от установената скорост
на движение 131 км/ч е приспадната максимално допустимата грешка от 3%.
Съдът не споделя възражението на въззивника за изтекла в негова полза
3
давност за административно наказателно преследване.
Отдавна е известно и безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че не е налице законодателно приравняване на електронния фиш и
наказателното постановление, такова е фингирано с разпоредбата на чл. 189,
ал. 11 ЗДвП само относно правните последици, с които се ползват влезлите в
сила ЕФ, в това число и възможността влезлият в сила ЕФ да бъде
изпълнителен титул – арг. от чл. 167, ал. 2, т. 7 ДОПК. Във връзка с горното по
отношение на електронния фиш не могат да намерят приложение давностните
срокове, визирани в чл. 34 ЗАНН, касаещи т.нар „преследвателска давност“,
тъй като ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ
характеристиките на АУАН и на НП, но не може да бъде приравнен към АУАН
и към НП. В случая давността за наказателно преследване се изчислява на
основание чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, като от датата на издаване на
ЕФ, с което действие е прекъсната давността – 21.05.2021г. до датата на
връчване на електронния фиш – 19.04.2024г. не е изтекъл три годишния срок
по чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, а към момента на постановяване на
първоинстанционния съдебен акт не е изтекъл и абсолютния давностен срок
по чл. 11 ЗАНН вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал.1, т. 5 НК – четири години и
половина. Въззивникът възразява за изтекъл срок на т.нар. „изпълнителска
давност“, което възражение обаче е неотносимо, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН давността за изпълнение започва да тече от
влизане в сила на акта, с който е наложено административното наказание, а в
случая санкционният акт не е влязъл в сила, а се обжалва по съдебен ред.
Съдът не споделя възражението на въззивника, че е санкциониран с ЕФ при
липса на предпоставките по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като нарушението било
установено и заснето в присъствие на контролен орган.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС), за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен
орган касае издаването на електронния фиш, а не (както се тълкуваше преди
измененията на ЗДвП от 2017 г.), че контролният орган трябва да отсъства от
автомобила, където е било монтирано АТСС при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението
да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор – така ТР № 1/26.02.2014г. по т.д. № 1/2013 на
ВАС. В процеса по издаването на електронния фиш не участват двете страни,
характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.
Техническото средство тип TFR1-М, с което е заснето и установено
нарушението е мобилно съгласно §6, т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП. В случая не
са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Протоколът има
нормативно установеното съдържание, съгласно приложението към чл. 10, ал.
4
1 от посочената наредба. Процесната хипотеза не попада в приложното поле
на разпоредбата на чл.11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в
протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради
което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Техническото средство, с което е заснето нарушението е било изправно.
Действително от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 се установява, че срокът на валидност на мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M е до 24.02.2020 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Според чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в „Държавен вестник“ и се
обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-
616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.)
периодичността на проверките на скоростомери е една година.
Въпреки законосъобразното издаване на електронния фиш от процесуална
страна, е допуснато нарушение на материалния закон, което обосновава
основателност на жалбата и налага отмяна на обжалвания фиш. Не се доказа
по делото, че към датата на описаното в атакувания ЕФ административно
нарушение - 01.05.2021г. на процесния пътен участък е имало въведено
ограничение на максимално допустимата скорост от 70 км/ч. Утвърдената с
приетата по делото заповед на Председателя на УС на АПИ временна
организация на движението в участъка и въведеното в тази връзка
ограничение на максимално допустимата скорост са важали в срок до
31.12.2020г., съгласно заповедта, като по делото не се събраха доказателства в
обратната посока.
Единствено за пълнота следва да се отбележи, че не се установи по делото,
че друго лице, а не жалбоподателката, е управлявало автомобила на
процесната дата и по процесния пътен участък, тъй като в административно
наказателната преписка не е налична твърдяната от жалбоподателката
декларация по чл. 186, ал. 4 ЗДвП. Представената от въззивника в заверен
препис такава , находяща се на л. 21 по делото, касае, година, различна от
посочената в ЕФ.
Всичко гореизложено води до извода, че наказателното постановление е
незаконосъобразно издадено като неправилно е приложен материалния закон
и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора с право на разноски съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
разполага жалбоподателят. Същият претендира и доказва разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева съгласно приложен
договор за правна защита и съдействие/л.8 от делото на СРС/, който е и
разписка за заплатеното възнаграждение.
Съдът разгледа претенцията за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в светлината на решение по дело C-438/22 на СЕС от
5
25.01.2024г., съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като
съсловна организация Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните
минимални размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, тъй като е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални
тарифи, което е забранено от чл. 101, пр.1 ДФЕС. Съгласно решението
нищожността на Наредбата е задължителна за съда и засяга всички минали и
бъдещи последици.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение по справедливост
съдът съобрази, от една страна липсата на фактическа и правна сложност на
делото, обстоятелството, че същото е разгледано в едно открито съдебно
заседание, на което пълномощникът на въззивника не се е явил, от друга
страна взе предвид извършените от пълномощника на въззивника
процесуални действия, депозирано становище, направените доказателствени
искания, аргументираната жалба. При съобразяване на горните критерии
съдът намира, че претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се уважи за сумата от 370,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № К 4852062, издаден на 21.05.2021г. от
Областна дирекция на МВР София, с който на Д. Е. Б., ЕГН: ********** е
наложено на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 650,00 лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР София да заплати на основание чл.
63д, ал. 1 ЗАНН на Д. Е. Б., ЕГН: **********, адрес: *, ап. 76 сумата от 370,00
лева, представляваща сторени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6