Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

гр. Габрово, 27.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ

                  ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА

                                       ГАЛИНА КОСЕВА

при секретаря Веселина Венкова и прокурора Жени Шикова, като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 124 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Р.Б., като защитник на подсъдимия П.Ц.Ц. ***, срещу присъда № 513 от 06.11.2019 г. по НОХД № 882/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово.

С атакуваната присъда състав на Районен съд – Габрово е признал подсъдимия П.Ц.Ц. *** за виновен в това, че през периода 22.09.2017 г. - 25.09.2017 г., в гора, намираща се южно от с. Б. общ. Габрово, попадаща в землището на с. Г. общ. Габрово, отдел 341, подотдел "о" - частна горска територия /горски фонд/, имоти с кадастрален номер 205039 и кадастрален номер 205045, при условията на продължавано престъпление, без редовно писмено позволително отсякъл и извозил дървета от дървесни видове цер, зимен дъб /благун/ и габър, както следва:

- На 22.09.2017 г. отсякъл и извозил дървета от дървесни видове цер и зимен дъб /благун/ с обем 19.47 плътни кубични метра;

- На 23.09.2017 г. отсякъл и извозил дървета от дървесните видове цер и габър с обем 19.708 плътни кубични метра;

- На 25.09.2017 г. отсякъл дървета от дървесните видове цер, зимен дъб /благун/ и габър с обем 19.60 плътни кубични метра;

всички дървета с обем 58.78 плътни куб.м. на обща стойност 6946.95 лв., поради което и на основание чл. 235, ал. 1, пр. 1 и 5, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 2000 лв. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият Ц. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово разноските по делото в размер на 1491.46 лв., както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Габрово разноските от съдебната фаза на процеса в размер на 204 лв.   

Със същата присъда съдът се е произнесъл за разпореждане с веществените доказателства.

В законния срок присъдата е обжалвана от адв. Б., в качеството му на договорен защитник на подсъдимия Ц.. В жалбата и допълнението към нея се излагат съображения за това, че присъдата е постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и че наказанието е явно несправедливо. Излага се несъгласие с възприетите форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 235, ал. 1 от НК – „сече“ и „извозва“. Оспорва се авторството на деянието в лицето на подсъдимия, като се твърди, че същият не е извършвал фактически действия по сечене и извозване на дървесина, съответно не е осъществил лично изпълнителните деяния. Излага се, че присъдата е неправилна и в частта относно количеството и качеството на дървесината. Прави се искане за отмяна на присъдата, като неправилна и постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон и неподкрепяща се от доказателствата по делото.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав жалбата се поддържа от адв. Б.. По съществото на делото защитникът се придържа към подробните съображения, изложени в жалбата и допълнението към нея.

Подсъдимият П.Ц. поддържа жалбата. Придържа се към становището на защитника си. При упражняване на правото си на последна дума моли да не бъде осъждан за нещо, което не е извършил.

Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово оспорва жалбата. След развилото се производство пред въззивния съд, обаче, по съществото на делото прокурорът обосновава становище за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът счита, че липсват мотиви за това с кои свои действия подсъдимият е осъществил всяка от двете форми на изпълнителното деяние по предявеното му обвинение, както и мотиви относно количеството, вида и стойността на дървения материал, който е предмет на престъплението. Посочва и противоречия и неясноти в изведени от първия съд фактически и правни изводи.

Съдът, след като съобрази доказателствата по делото, наведените от страните доводи и при служебна проверка на обжалваната присъда, констатира наличието на основанията по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, предл. първо от НПК за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, на основание чл. 334, т. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при изготвяне на мотивите. Съображенията на въззивния съд са следните:

Първоинстанционният съд е възприел дадената с обвинителния акт квалификация на поведението на подсъдимия Ц., като го е признал за виновен по чл. 235, ал. 1, предл. първо и пето, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено от него като извършител при две форми на изпълнителното деяние – „сече“ и „извозва“. По дефиниция извършителството предполага участие в самото изпълнително деяния. „Сечене“ би могло да се дефинира като отделяне на дърво или части от него с помощта на техническо средство. Сеченето се различава от „добиване“, което е по-широко понятие, доколкото включва и друг начин на отделяне на дърво или части от него, без да е необходимо използване на техническо средство. „Извозване“ следва да се определи като изнасяне на дървесна маса извън границите на горския обект, чрез използване на транспорт. В принципен план настоящият съдебен състав не приема възражението на адв. Б., че изпълнителното деяние „извозва“ е възможно само в случаите, когато дървесината се прекарва от сечището до временния склад. Вярно е, че според § 1, т. 21 от ДР на Закона за горите „Добив на дървесина“ е сеч и извоз на дървесина до временния склад. Има база за разсъждения и за това, че формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 235, ал. 1 от НК се припокриват и не са съобразени с дефинициите в други закони. Съдът обаче следва да зачете вложения в наказателния закон смисъл, още повече, че не е налице бланкетна диспозиция. Що се отнася до „транспортира“, то такава форма на изпълнително деяние е предвидена по ал. 2 на чл. 235 от НК, обвързана с различно фактическо и правно обвинение. Същественото в случая е, че с обжалваната присъда по никакъв начин не са установени, описани и мотивирани фактически действия, извършени лично от подсъдимото лице, сочещи на сечени и/или извозване на дървесина. Отделянето на дърветата чрез рязане и тяхното превозване от горските имоти до гр. К. е отнесено изцяло към деятелността на други лица – свидетелите Р.В., М.В., М.М.и В.  Г., както и А.К., който е заличен като свидетел по делото. При липсата на фактически изводи относно осъществяването като извършител от подсъдимия на изпълнителните деяния на престъплението, както и пълна неяснота за доказателствените източници, въз основа на които съдът е формирал крайния си правен извод, следва че е допуснато съществено процесуално нарушение, имащо за последица препятстване на възможността на страните и преди всичко на подсъдимото лице да изследва съображенията на съда за постановяване на атакуваната присъда. Изложените в абзац 3 на стр. 148 /гърба/ от първоинстанционното дело мотиви са напълно противоречиви и неразбираеми, което се приравнява на липса на мотиви. Съдът едновременно приема липса на опосредена престъпна дейност и на извършени от подсъдимия фактически действия по сечене и извозване; отрича наличието на посредствено извършителство и в същото време приема, че преките извършители на фактическите действия са действали безвиновно, като умисълът на подсъдимия „покрива двете форми на изпълнително деяние“. 

На следващо място, липсват мотиви, позволяващи да се извлече волята на съда по отношение на количеството и стойността на дървесината, която е предмет на престъплението. В присъдата формално са изброени заключенията на няколко лесотехнически и оценъчни експертизи, като е посочено, че според едното заключение отсечената дървесина в имоти с кадастрални номера 205039 и 205045 е с обем 115.34 пл. куб. м и обща стойност 13070.55 лв., без ДДС и отсечената дървесина е с обем 39.18 пл. куб.м и стойност 4692.95 лв., без ДДС, и отсечената дървесина е с обем 76.16 пл. куб.м и е на стойност 8377.60 лв., без ДДС; според допълнително заключение отсечената дървесина, описано в протокола за оглед на местопроизшествието от 25.09.2017 г. и в констативни протоколи, е 2254 лв., без ДДС; според друго заключение намиращата се на отговорно пазене във фирма „***“ ЕООД гр. К. дървесина е с обем от 16.94 пл. куб.м и обща стойност 1863.40 лв., а дървесината, при която има конкретни съвпадения на диаметрите на 35 броя секции от дървета е с обем от 30.75 пл.куб.м и стойност 3536.25 лв., без ДДС. Така и не става ясно въз основа на кои доказателствени източници е определено количеството дървесина, за което е постановена присъдата.

Въззивният съд намира, че допуснатите съществени процесуални нарушения са неотстратими в този стадий на процеса, поради което обжалваният съдебен акт следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав. Новото разглеждане на делото следва да започне от стадия на разпоредителното заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК в съдебно заседание пред първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати процесуални нарушения, които не са поставени на обсъждане в разпоредителното заседание. В случая в проведеното разпоредително заседание е прието, че на досъдебното производство не са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения. Преклузията по чл. 248, ал. 3 от НПК следва да важи за страните, но не и за контролната инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че обвинителният акт е противоречив, тъй като в заключителната му част е формулирано обвинение за престъпление, осъществено от подсъдимия Ц. като извършител, а в обстоятелствената му част липсва посочване на конкретни действия на подсъдимото лице в подкрепа на възприетата правна квалификация. Провеждането на ново разпоредително заседание е необходимо, за да се даде възможност на новия съдебен състав да постави на обсъждане въпроса за допуснати процесуални нарушения в досъдебната фаза на процеса, като прецени годността на обвинителния акт и доколко същият обосновава осъществяване на престъпление от подсъдимия като непосредствен или като посредствен извършител, като в последния случай това изрично следва да се отрази в обвинителния акт, включително в заключителната му част (в този смисъл решение № 340/30.08.2011 г. по н.д. № 1561/2011 г., І н.о. на ВКС и решение № 212/23.04.2014 г. по н.д. № 408/2014 г., І н.о. на ВКС).

Предвид констатираните съществени процесуални нарушения съдът не взема отношение по съществото на делото и не обсъжда жалбата и доводите на страните.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, предл. първо от НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ присъда № 513 от 06.11.2019 г. по НОХД № 882/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Районен съд – Габрово от стадия на разпоредителното заседание.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.

За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.                                                                  

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                      2.