Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар А.Ламбева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10054 по описа за
2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „С.– Г.К.К“ ЕООД против И.С.М. иск с правно основание чл. 45,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответницата сключила на 18.08.2011г. от негово име, без
представителна власт, договор за заем с трето за спора лице - „С.К.Г.Д“ ООД за
сумата от 225 000 евро и в деня на подписване на договора предоставила на
заемополучателя сумата от 224 000 евро. Договорът за заем ответницата подписала
в качеството на управител на търговското предприятие на ищеца, но към датата на
сключване на договора нейните правомощия били прекратени, а дори и да не били
прекратени, тя нямала право да сключва договор за заем, тъй като това не било
действие, свързано с обикновената дейност на търговското предприятие. Ищцата
била назначена за управител на търговското предприятие на ищеца, съгласно чл.
48, ал.3 от ЗОЗ, тъй като на 15.12.2010 г. ищецът сключил договор за особен
залог на търговско предприятие със заложния кредитор „Радиант технолоджи инк“,
чийто директор бил нейният съпруг П.М.. На 15.08.2011г. заложният кредитор
„Радиант технолоджи инк“ продал търговското предприятие на ищеца на „С.Б.2“ ЕООД
и от тази дата били прекратени правомощията на управителя на търговското предприятие.
След продажбата на търговското предприятие ответницата нямала право да представлява
ищеца, поради което договорът за заем от 18.08.2011г. бил сключен без
представителна власт. В изпълнение на договора за заем от 18.08.2011г.
ответницата, без да има право, превела сумата от 224 000 евро на трето за спора лице - заемополучателят „С.К.Г.Д“
ООД, а след това, като управител на търговското предприятие и на това
дружество, превела сумата от 224 000 евро по сметка на „Радиант технолоджи инк“.
С действията си ответницата причинила вреда на ищеца, тъй като „С.К.Г.Д“ ООД не
разполагало със средства да върне заема от 224 000 евро. Поради изложените
доводи, моли съда да осъди ответницата да заплати сумата от 26 000 лв.,
представляваща част от общо дължими 224 000 евро, които по стойност са равни на
438 105.92 лв. – обезщетение за причинена вреда на ищеца от действия, извършени
без представителна власт, по сключване на договор за заем от 18.08.2011г. и
заплащане на сумата от 224 000 евро, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане/уточнение на
иска с молба от 10.11.2016г./. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: твърди, че
сключването на договор за заем не представлява противоправно поведение; липсват
доказателства ищецът да е претърпял вреда; оспорва твърденията, че правомощията
на управителя на търговското предприятие се прекратяват с продажбата на
търговското преприятие; твърди, че докато управителят на търговското
предприятие не бъде осободен и заличен от търговския регистър, той продължава
да управлява и представлява дружеството; поддържа становището, че с продажбата
на търговското предприятие не се прекратява договора за особен залог; единствено
в хипотезите на изпълнено задължение от страна на длъжника или постигнато съгласие за прекратяване на
договорното отношение, продажбата на предприятието прекратявала залога, но и в
тези случаи трябвало да се предприемат действия за заличаване на управителя от
търговския регистър, тъй като до
заличаването му от търговския регистър, той управлявал и представлявал
дружеството; прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен от търговско дружество, което
твърди, че е учредило залог върху търговското си предприятие и за управител на
търговското предприятие е била вписана ответницата, но залогът е прекратен на
15.08.2011г. с продажбата на търговското предприятие, а на 18.08.2011г.
ответницата е причинила имуществена вреда на ищеца.
Ответникът направи възражение за недопустимост на
иска, предявен чрез управителя на дружеството - ищец, като се позова на чл. 46,
ал.6 от ЗОЗ, съгласно който с вписването на управителя на предприятие в
търговския регистър се прекратяват правомощията на органите на залогодателя –
юридическо лице.
Съдът
намира възражението за недопустимост на иска за неоснователно, тъй като
разпоредбата на чл.46, ал.6 от ЗОЗ, на която се позовава ищецът, е в сила от
30.12.2016г., а ИМ е подадена на 12.08.2016г., към която дата чл.48, ал.3 от
ЗОЗ допуска както търговецът, така и заложният кредитор, да предявяват и
отговорят по искове във връзка с дейността на заложеното търговско предприятие,
а чл.48, ал.2 от ЗОЗ предвижда, че търговецът може със съгласието на заложния
кредитор да извършва действия, изключени от правомощията на управителя на
търговското предприятие. Следователно, според ЗОЗ, в редакцията, която е в сила
към датата на подаване на ИМ, с назначаването на управител на търговското
предприятие не се прекратяват изцяло
правомощията на органите на залогодателя – юридическо лице, тъй като
търговецът, чрез своя управител, може да предявява и отговаря по искове във връзка
с дейността на заложеното търговско предприятие.
В конкретния случай ищецът твърди, че търговското
предприятие е продадено и претендира обезщетение за вреди, причинени след продажбата на търговското
предприятие, а не във връзка с дейността на заложеното търговско предприятие,
поради което самият търговец, чрез своя управител, е активно легитимиран да
предяви иска по чл.45 от ЗЗД, а не
управителят на търговското предприятие.
Представен е договор за продажба на търговското
предприятие на 15.08.2011г. В Търговския регистър е вписано прехвърляне на
предприятието на ищеца на 09.04.2012г. С продажбата на търговското предприятие
се прекратява залогът, а съгласно чл. 50, т.4 от ЗОЗ, с прекратяването на
залога се прекратяват и правомощията на управителя на търговското предприятие,
поради което съдът приема, че искът е предявен от легитимирано лице и е
допустим.
По иска с правно основание чл. 45,
ал.1 от ЗЗД:
Ищецът твърди, че ответницата И.С.М. извършила противоправно деяние, с
което му причинила вреда. Противоправното деяние се изразило в сключване на
договор за заем от 18.08.2011г. от името на „С.– Г.К.К“ ЕООД със „С.К.Г.Д“ ООД
за сумата от 225 000 евро, без ответницата да има представителна власт спрямо
ищеца „С.– Г.К.К“ ЕООД, и по този начин, без да има право, се разпоредила със
сумата от 224 000 евро, която превела по сметка на „С.К.Г.Д“ООД, а след това
превела същата сума от сметката на „С.К.Г.Д“ ООД по сметка на „Радиант
Технолоджи инк“, чийто управител бил нейният съпруг П.М.. Тъй като сумата от 224 000 евро била
единственият актив на заемополучателя „С.К.Г.Д“ ООД, чието търговско
предприятие също било продадено, дружеството нямало възможност да върне сумата
от 224 000 евро, като по този начин била причинена вреда на ищеца.
С определение от 02.07.2018г., на основание чл.232 от ГПК, е прекратено
производството по делото по предявен от ищеца евентуален иск, основан на
твърдения, че вредата е причинена от И.С.М. в качеството на управител на
търговското предприятие на дружеството, поради което този иск не е предмет на делото.
При така изложените твърдения съдът квалифицира предявения иск по чл.45,
ал.1 от ЗЗД За
да бъде уважен този иск, трябва да е осъществен следният фактически състав: 1/противоправно деяние; 2/вреда; 3/причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредата; 4/вина на дееца.
От фактическа страна относими към предмета на доказване по делото са следните
факти, които се установяват от събраните доказателства:
Страните не спорят, а това се установява и от представения по делото
договор за залог на търговско предприятие с посочена дата от 07.12.2010г., че дружеството – ищец като залогодател е учредило
особен залог върху цялото си търговско предприятие
в полза на "Радиант технолоджи инк" като заложен кредитор. Видно от нотариалната
заверка на подписите върху договора същият е подписан от законния представител
на "Радиант технолоджи инк" на 07.12.2010г., а от управителя на „С.– Г.К.К“ ЕООД на
15.12.2010г. Договорът за залог на търговско предприятие е вписан в Търговския
регистър на 26.01.2011г.
От съдържанието на договора се установява, че залогът е учреден за
обезпечаване на задълженията на „С.– Г.К.К“ ЕООД към "Радиант технолоджи инк" по договор за заем
от 16.11.2010г.
Представено е писмено съгласие от 26.04.2011г. от „Радиант технолоджи инк“
за пристъпване към изпълнение на залог върху търговското предприятие на „С.–
Г.К.К“ ЕООД и на основание чл.46, ал.3 от ЗОЗ заложният кредитор е назначил за
управител на търговското предприятие И.С.М../л.55-57/.
При справка в Търговския регистър се установява, че на 30.04.2011 г. е вписано насочване
на изпълнение върху търговското предприятие на „С.– Г.К.К“ ЕООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, и
ответницата И.С.М. е вписана като управител на
търговското предприятие.
Видно от договор
от 15.08.2011г., сключен между „Радиант технолоджи инк“ и “С.Б.2“ ЕООД, цялото търговско предприятие на залогодателя е прехвърлено на "С.Б.2" ЕООД.
Представена е справка по чл.39, ал.7 от ЗОЗ за разпределение на сумите,
постъпили при продажбата на заложеното търговско предприятие на „С.Г.К.К“ ЕООД,
от която се установява, че размерът на вземането на заложния кредитор „Радиант
технолоджи инк" е общо 10 358 185.37 лв., от които 9 962 851.46
евро/главница/ и 395 333.91 евро/лихва/. В справката е отразено, че след
продажбата на търговското предприятие по сметката на депозитаря на 18.08.2011г.
са постъпили 10 651 727 евро, от които на 18.08.2011г. на „Радиант технолоджи
инк“ е заплатена сумата от 10 358 186 евро, а остатъкът от 293 541 евро е платен
на 18.08.2011г. на „С.Г.К.К“ ЕООД./л.76/.
На 18.08.2011г. е сключен договор за заем между „С.– Г.К.К“ ЕООД и „С.К.Г.Д“
ООД. С него „С.– Г.К.К“ ЕООД е поело задължение да предостави на „С.К.Г.Д“ООД в
заем сумата от 225 000 евро, а заемополучателят е поел задължение да я върне,
ведно с лихва, уговорена в т.5 от договора, в срок от една година по банкова
сметка, ***. В договора е посочено, че заемополучателят получава заема с цел да
погаси свое задължение към „Радиант технолоджи инк“
Договорът е подписан от името на двете дружества от И.С.М. в качеството й
на управител на техните търговски предприятия.
Видно от платежно нареждане от 18.08.2011г. „С.Г.К.К“ ЕООД е превело на „С.Г.К.К.“ ООД сумата от 224 000
евро в изпълнение на договора за заем от 18.08.2011г./л.84/. Платежното
нареждане е подписано от И.М..
Видно от влязло в сила съдебно решение № 1478/11.09.2015г. по т.д. № 3612/2011г. на СГС, ТО, 6 състав,
съдът е уважил предявен от „С.Г.К.К“ ЕООД против „Радиант технолоджи инк“ иск с
правно основание чл.439 от ГПК, вр. чл.37 от ЗОЗ, като е приел за установено,
че „Радиант технолоджи инк“ не е имал право към 21.04.2011г. да пристъпи към
изпълнение по договор за особен залог от 15.12.2010г. преди падежа, уговорен в
договор за заем от 16.11.2010г.
Видно от удостоверение за семейно положение ответницата И.С.М. и П.А.М. са съпрузи.
С пълномощно от 30.05.2011г. И.С.М. е упълномощила П.А.М. да се разпорежда
от името и за сметка на „С.– Г.К.К“ ЕООД с две негови банкови сметки, находящи
се в „Уникредит Булбанк“ АД.
В търговския регистър е вписано прехвърляне на търговското предприятие на „С.–
Г.К.К“ ЕООД на „С.Б.2“ ЕООД на 09.04.2012г.
Съдът не обсъжда останалите писмени доказателства – договори за заем и за
особен залог, сключени между трети за спора лица - „Радиант технолоджи
инк" и „С.К.Г.Д“ ООД, както и договор за продажба на търговското
предприятие на „С.Б.2“ ЕООД на „ЗММ
Солар“ ЕООД, тъй като са неотносими към спора по делото. По същите съображения
съдът не обсъжда и договор за закупуване на електрическа енергия от независим продавач от 13.07.2011 г.,
сключен между ищеца и трето за спора
лице „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, както и тристранно споразумение от
16.09.2011 г. към този договор, сключено между ищеца и трети за спора лица - „ЕВН
България Електроснабдяване“ и „С.Б.2“ ЕООД.
Спорен въпрос по делото е дали ответницата е била представител на „С.–
Г.К.К“ ЕООД към датата на сключване на
договора за заем от 18.08.2011г. и превеждането на сумата от 224 000 евро по
сметка на трето за спора лице - „С.К.Г.Д“ ООД и дали поведението й е
противоправно.
Съдът приема, че ответницата не е имала представителна власт спрямо ищеца
към датата на сключване на договора за заем от 18.08.2011г., но поведението й
не е противоправно, поради следните съображения:
Ответницата е вписана за управител на търговското предприятие на ищеца по
реда на чл.46, ал.3 от ЗОЗ/ДВ, бр. 42/05.05.1999г./ на 30.04.2011г.
Съгласно чл.50, т.4 от ЗОЗ, правата на управителя
на предприятие се прекратяват с прекратяването на залога. Продажбата на заложеното предприятие е извършена на 15.08.2011
г. В търговския регистър е вписано прехвърляне на търговското предприятие на „С.–
Г.К.К“ ЕООД на „С.Б.2“ ЕООД на 09.04.2012г. Не се твърди, нито е представен
друг договор за прехвърляне на търговско предприятие, освен сключения на
15.08.2011г. В своята практика ВКС приема, че вписването на договор за
прехвърляне на търговско предприятие има оповестително, а не конститутивно действие./определение
№ 242/19.04.2016г. по дело № 1231/2016г. на ВКС, ГК, I г.о, решение
№33/23.03.2017г. по гр.д. № 2591/2016г. на ВКС, I г.о/. При така
представените по делото доказателства, съдът приема, че продажбата на
заложеното предприятие е извършена на 15.08.2011 г., а ответницата е подписала
договора за заем от името на ищеца на 18.08.2011г., към която дата нейните правомощия,
съгласно чл.50, т.4 от ЗОЗ, са били прекратени в отношенията й с ищеца. Това е така, тъй като с продажбата на предприятието се
прекратява залогът, а съгласно чл. 50 т. 4 от ЗОЗ правата на управителя на
предприятие се прекратяват с прекратяването на залога. В редакцията на ЗОЗ, която е в сила към
15.08.2011г./ДВ, бр. 42/05.05.1999г./ - чл.2 от ЗОЗ договорът за залог се
сключва в писмена форма, а вписването на залога, респ. вписването на обстоятелства,
свързани с промени в залога, вкл. и неговото заличаване, имат оповестително -
защитно действие. Едва с промените в ЗОЗ/ДВ, бр.105/30.12.2016г./ е предвидено конститутивно
действие на вписването – чл.2, ал.1 от ЗОЗ предвижда, че залогът се учредява чрез
вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг
регистър въз основа на договор за особен залог. Следователно, съгласно действащата редакция на ЗОЗ
към 15.08.2011г., прекратяването на залога настъпва с продажбата на търговското
предприятие. Вписването и заличаването на управителя на
търговското предприятие в Търговския регистър има оповестително действие в
отношенията с трети лица, но спрямо ищеца ответницата не е притежавала
представителна власт.
Сключването на договор за заем без представителна власт обаче не представлява
неправомерно поведение. Законодателят допуска да бъдат извършвани волеизявления
от чуждо име, без представителна власт, и урежда последиците от тях - чл.60 - 62 от ЗЗД урежда воденето на чужда
работа, без пълномощие.
Тъй като ищецът е търговско дружество, по отношение на него е приложим
чл.301 от ТЗ, съгласно който, когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването.
В конкретния случай не са ангажирани доказателства ищецът да се е
противопоставил на действията на ответницата веднага след тяхното узнаване, липсват
доказателства да е информирал „С.К.Г.Д“ООД, че счита договорът за заем за
недействителен и да иска връщане на
платената сума от 224 000 евро. В молба от 10.11.2016г./л.137-138/ ищецът
твърди, че научил за договора за заем на 23.06.2014г., никога не бил
потвърждавал представителната власт на ответницата, но съгласно чл.301 от ТЗ
договорът за заем породил правни последици. В молба от 16.01.2017г. /л.145/
заявява, че за него липсва интерес да търси сумата от 224 000 евро от „С.К.Г.Д“ООД,
тъй като това дружество е лишено от активите си и не разполага със средства. От
справка в Търговския регистър се установява, че от 20.06.2009г. заемополучателят
„С.К.Г.Д“ООД, по чиято сметка е преведена сумата от 224 000 евро, е едноличен
собственик на капитала на „С.– Г.К.К“ ЕООД.
При липсата на други доказателства и с оглед изявленията на ищеца в молби от
23.06.2014г. и от 16.01.2017г., съдът
приема, че не се е противопоставил на договора за заем от 18.08.2011г. веднага
след научаването за него, с което е потвърдил действията на ответницата. Действия
без представителна власт, които са потвърдени от представлявания търговец, не
могат да бъдат квалифицирани като неправомерно поведение. Както вече бе
посочено, дори и търговецът да се бе противопоставил на действията на
ответницата, веднага след тяхното узнаване, нейното поведение и при тази
хипотеза не би могло да бъде определено като неправомерно.
Тъй като липсва основен елемент от ФС на чл.45, ал.1 от ЗЗД – противоправно
поведение от ответницата в качеството й на физическо лице за ангажиране на
извъндоговорна отговорност, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответницата не е поискала присъждане на разноски, поради което съдът не се
произнася по този въпрос.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.– Г.К.К“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „Триадица“, ул.“********, представлявано от
управителя Г.И.Д., против И.С.М., ЕГН **********,*** - 17, съдебен адрес:***, иск
с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000 лв.,
представляваща част от общо дължими 224 000 евро, които по стойност са равни на
438 105.92 лв. – обезщетение за причинена вреда на „С.– Г.К.К“ ЕООД чрез
действия, извършени без представителна власт, по сключване на договор за заем
от 18.08.2011г. от името на „С.– Г.К.К“ ЕООД със „С.К.Г.Д“ ООД и заплащане на сумата от 224
000 евро на „С.К.Г.Д“ ООД, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2016 г. до
окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ
: