Определение по дело №255/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 306
Дата: 19 август 2020 г.
Съдия: Васил Маринов Петков
Дело: 20202300600255
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

Мотиви на Определение № 306/19.08.2020 г.
постановено по ВЧНД № 255/2020 г. по описа на ЯОС

Производството е по реда на чл. 65 от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба срещу Определение № Определение
141/13.08.2020 г. по ЧНД № 214/20 г. по описа на РС – Елхово, с което решаващият съд е
отказал да измени взетата спрямо Г. И. С. – обвиняем по ДП № 393/2019 г. по описа на РУ –
Елхово, мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът адв. Д. *** твърди, че
обстоятелствата преценени при вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия, т.к. са извършени всички процесуални действия по делото и обвиняемият е
съдействал за разкриване на обективната истина по делото. Пледира се за изменение на
мярката за неотклонение в по-лека такава, а именно „Домашен арест” или „Парична
гаранция”. Обвиняемият се присъединява към казаното от неговия защитник.
Прокурорът от ЯОП изразява становище за неоснователност на жалбата и
предлага първоинстанционното определение, като законосъобразно, да бъде потвърдено.

Ямболският окръжен съд констатира, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЕРС правилно е установил, че по ДП № 393 от 2019 г. по описа на РУ –
Елхово, Г. И. С. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че в периода от **.**.****
година до **.**.**** година, действайки в условията на продължавано престъпление, отнел
чужди движими вещи от владението на различни собственици, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва: на **.**.****г. в село Д., община Б.,
обл. Я., около 15.00 часа от частен имот на ул. „*.********”, № ** отнел чужди движими
вещи - пари в банкноти с различен номинал, с общ размер 710.00 лева, от владението на
собственика им Т. Г. Х. от с. Д., общ. Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои; на неустановен час в края на месец ***** *****г. от частен имот - къща,
находища се в с. П., общ. Б., обл. Я., на ул. „****** *******" № *, отнел чужди движими
вещи - един брой златен синджир с тегло 3.88 грама на стойност 291.00 лева, от владението
на собственика им П. А. К. от с. П., обл. Я., без нейно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои и на **.**.****гг. около 15.30 часа в с. П., общ. Б., от дом
находящ се на ул. "**** *********" № *, отнел чужди движими вещи - пари в банкноти и
монети с различен номинал, с общ размер 55.00 лева, синджирче с дебела плетка с тегло
около 5 грама с поставено кръстче с тегло от около 5 грама, чифт златни обеци с формата на
подкови с общо тегло три грама и половина и половин паричка от злато с тегло 2 грама, от
владението на собственика им П. Д. Б. от с.П., общ. Б., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои като деянието не представлява маловажен случай и е
извършено при условията на повторност, тъй като преди това е осъждан с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление –престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По делото са извършени множество процесуално следствени действия при
които са събрани доказателства – разписки за връщане на предадени вещи, протоколи за
доброволно предаване на вещи от **.**.**** г., от **.**.***** г. и от **.**.** г., съдебно
оценителна експертиза, справка за съдимост на обвиняемия, протоколи за разпит на
обвиняемия Г. И. С. и на свидетелите Т. Х., А. Й., Б. Н., И. К., Д. Я., А. В., П. Б., П. К., Д.
С., А. И. и М. Ч.
Видно от справка за съдимост на обвиняемия той е осъждан с общо 7 влезли в
сила присъди, като са му налагани наказания лишаване от свобода с ефективно изтърпяване,
включително и за множество деяния по чл. 195, ал. 1 от НК извършени при условията на
повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК. Последното му наложено наказание е по
НОХД № ***/**** г. на ЕРС, с която е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл.
194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца, при първоначален строг режим, изтърпяно от него на **.**.****година.
Мярката за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемия е
взета първоначално с Определение № *** от **.**.**** г., постановено по ЧНД № ***/**
г. по описа на PC – Елхово, потвърдено с Определение № **/**.**.**** г. по ВЧНД №
***/**** г. по описа на ЯОС.

ОТ ПРАВНА СТРАНА
В производството по чл. 65 от НПК, съдът преценява законността на
задържането, към момента в който разглежда делото, без да е обвързан със становището на
предходния съд. Предмет на обсъждане в това производство е настъпването (или не), след
постановяване на първоначалното задържане, на конкретни обстоятелства влияещи на
преценката за наличието на някоя от кумулативните предпоставки за налагането на мярката
за неотклонение „Задържане под стража”.
Съдът намира, че и към настоящия момент, са налице условията предвидени в
чл. 63, ал. 1 НПК, за налагане и респективно за продължаване действието на най-тежката
мярка за процесуална принуда по отношение на обв. С..
В конкретния случай той е привлечен като обвиняем за тежко умишлено
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода.
На следващо място, ЯОС споделя извода на решаващия съд, единствено
доколкото това е необходимо за преценката за наличието на законовите основания за
продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, че към
настоящия процесуален момент, на база на събраните доказателства, не се разколебава в
достатъчна степен подозрението, което е послужило на органите по разследването да
привлекат С. в качеството на обвиняем по воденото досъдебно производство. Ерго – може
да се направи извод, че обоснованото подозрение по смисъла на чл. 63 от НПК е налице,
предвид евентуалната възможност въззивникът да е извършил деянието предмет на
обвинението. Тук ЯОС ще подчертае, че при произнасянето си в производство по мярка за
процесуална принуда в ДП, съдът не установява вина на обвиняемия така както се изисква с
крайния съдебен акт по делото и подозрението не е равнозначно и равносилно на твърдото
убеждение, изразено чрез постановяване на осъдителна присъда, че едно лице е автор на
конкретно престъпление и е виновно в неговото извършване.
ЯОС намира, че към настоящия процесуален момент е налично и другото
кумулативно условие, визирано в НПК, а именно – налице е реална опасност обвиняемият
да се укрие или да извърши престъпление. Прав е ЕРС в извода си, че опасност е изводима
като съвсем реална, както от начина на извършване на евентуалното деяние, факта, че е
привлечен като обвиняем в хипотезата на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК,
характеристичните данни му данни, строгостта на едно възможно наказание, а така също – и
от процесуалното поведение на С. в хода на производството, който след привличането му на
**.**.**** г. като обвиняем е напуснал страната и е бил обявен за общодържавно издирване.
Всичко това в съвкупност подкрепят извода за наличие на реална опасност, той да се укрие
или да извърши престъпление.
ЯОС намира за неоснователни възраженията на защитата, че мярката за
неотклонение следва да се измени, тъй като обвиняемия има постоянен адрес, на който да
бъде призован обвиняемия и че следва де се освободи от ареста за да може да се продължи
образованието си. Фактът че има постоянен адрес и вероятността че е възможно да не
продължи образованието си след осъществяване на евентуалното деянието, са били налични
и към момента на осъществяване на евентуалната престъпна дейност и по никакъв начин не
са възпрели обвиняемия.
Също така от първоначалното задържане на обвиняемия е изминал период от
около един месец, най-тежката мярката за неотклонение не е продължила неразумно дълго и
максималния срок определен в чл. 63, ал. 4 от НПК, не е надвишен.
Тук въззивният съд ще отбележи, че делото не е с висока правна сложност и
органите на досъдебното производство следва да положат усилия за максимално бързото му
приключване.
Ето защо въззивният съд счита, че са налице всички законоустановени
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК и че по делото не са налице
нови обстоятелства, които да сочат за отпадането необходимостта от продължаване на
задържането на обв. Г.С.. В конкретиката на казуса правилно първата инстанция е
съобразила, че съответна на целите на процесуална принуда се явява единствено мярката за
неотклонение „Задържане под стража“. Тази най-тежка мярка на процесуална принуда,
освен че е необходима за неутрализиране на опасността обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление, така също ще способства и за своевременно приключване на ДП
чрез целеустременото му довършване от органите на разследването.
По изложените съображения ЯОС потвърди атакувания първоинстанционен
съдебен акт.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: _______________________



ЧЛЕНОВЕ: _______________________




________________________