Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260532
гр. Пловдив, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на тридесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието
на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6109/2020
г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 06-ЗМВР-974 от 28.04.2020 г. на Н.К.– Началник 06 РУ
към ОД на МВР Пловдив, с което на М.В.В., ЕГН ********** е било наложено
административно наказание на
основание чл.257, ал.1 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ – глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, сочи се че в АУАН и НП са нарушени изискванията
на чл.42, т.4 и 5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, липсва описание на
нарушението, излагат се аргументи за липса на виновно извършено нарушение,
както и за липса на аргументи за налагане на санкция в размер на 300 лева. Иска
се и присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателката М.В., редовно и
своевременно призована не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.В.З.,
който поддържа изложеното в жалбата и иска отмяна на наказателното
постановление, както и присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна – 06 РУ при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител, взема становище по делото като се иска потвърждаване на
издаденото НП.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Във връзка с обявено извънредно положение в Република България през месец
април 2020 г., били изградени КПП на входовете на областните градове. Такива
били изградени и в гр.Пловдив. На същите се осъществявал пропускателен режим от
полицейски служители. На 22.04.2020 г., около 22.50 часа на КПП в гр.Пловдив,
на входа на града на бул. „Цариградско шосе“ бил на работа св.Д.Ш. – ** при **
РУ на МВР Пловдив. Към КПП се приближил лек автомобил, в който като пътник се
намирала жалбоподателката М.В.. Автомобилът бил управляван от мъж, който се
представил за неин приятел. Двамата не предоставили никакви документи на
полицейските служители, заявили че живеят в гр.Пловдив и се прибират.
Полицейският служител Ш. разпоредил да обърнат автомобила и да се върнат, но
автомобилът влязъл в гр.Пловдив. Това наложило същият да бъде последван и спрян
в рамките на града. За случилото се спрямо М.В. бил съставен АУАН за нарушение
на чл.64 от ЗМВР, в който се сочело че същата заявила че пътува за гр.Пазарджик
и ще мине през град Пловдив и не изпълнила устно разпореждане да обърне
посоката на движение и да мине по автомагистрала „Тракия“ и влязла в
гр.Пловдив. Съставеният АУАН бил подписан без възражения. Въз основа на фактите
описани в АУАН, наказващия орган приел, че жалбоподателката е извършила
нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР и на 28.04.2020 г. издал процесното НП.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства –
НП, АУАН, оправомощителна заповед, показанията на св. Д.Ш..
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по
делото доказателства съдът намира, че не е безспорно доказано осъществяването
на нарушение от жалбоподателката на 22.04.2020 г., около 22.50 часа.
Действително може да се счита за установено, че същата се е намирала на в
автомобил приближил КПП в гр.Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, който е искал да
влезе в гр.Пловдив. Не може да се счита за доказано по категоричен начин обаче,
че именно на жалбоподателката са дадени устни разпореждания от полицейските
служители. В АУАН се сочи такова обстоятелство, но това не се потвърждава от
актосъставителя при разпита му в съдебно заседание, където сочи, че е дал устно
разпореждане на водача на автомобила, който не го е изпълнил. Сочи и че
жалбоподателката е била в автомобила. С оглед на тези противоречия между
доказателствата по делото касаещи поведението на жалбоподателката В., съдът
приема, че в конкретния случай не е доказано, че на сочената дата, място и час В.
е нарушила устно дадено и полицейско разпореждане. Това от своя страна води на извод, че
издаденото НП следва да бъде отменено.
На следващо място следва да се посочи, че при издаване на НП са допуснати и
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита и
също се явяват основания за отмяна на наказателното постановление. Констатира
се нарушение на правото на защита, доколкото се установява, че в АУАН и НП е
дадено лаконично описание на обстоятелствата относно нарушението. Не е посочено
какъв автомобил се сочи да е управлявала жалбоподателката, сама ли е била в
автомобила, кой полицейски служител и е дал устното полицейско разпореждане. Това
от своя страна се явява нарушение на чл.42, т.4 и 5 от ЗАНН чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което директно нарушава правото на защита на жалбоподателката, тъй като
за нея не става ясно въз основа на какви факти се приема да е осъществила
нарушението. От друга страна разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗМВР е
уточняваща разпоредбата на ал.1 на същата законова норма и гласи : „При
невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно
или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят”.
Тази правна норма не предвижда никакво задължение за лицата спрямо, които се
отправят разпорежданията, а дава единствено възможност на органите на МВР да не
издават писмени разпореждания, когато това е практически невъзможно. С оглед на
това и няма как да се приеме за нарушена правна разпоредба, която не въвежда
конкретния задължения за някого, а единствено оправомощава определени лица.
Констатираното е абсолютно основание да се отмени наказателното производство с
оглед неправилното квалифициране на поведението на нарушителят, дори и да се приеме, че с поведението си жалбоподателката В. е нарушила
устно дадено и разпореждане от полицейски служител, макар за това да липсват
категорични доказателства по делото.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Що се касае до
направеното процесуално искане от процесуалния представител на жалбоподателят
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото съдът счита
същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. С оглед на това
следва да се присъдят в полза на жалбоподател направените разноски в
производството в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 06-ЗМВР-974 от 28.04.2020 г. на Н.К.–
Началник 06 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на М.В.В., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание на
основание чл.257, ал.1 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ – глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на
жалбоподателят М.В.В. направените в производството разноски в размер на 300
лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.