Решение по дело №6109/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260532
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20205330206109
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

260532

гр. Пловдив, 10.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6109/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 06-ЗМВР-974 от 28.04.2020 г. на Н.К.– Началник 06 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на М.В.В., ЕГН ********** е било наложено административно наказание  на основание  чл.257, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, сочи се че в АУАН и НП са нарушени изискванията на чл.42, т.4 и 5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, липсва описание на нарушението, излагат се аргументи за липса на виновно извършено нарушение, както и за липса на аргументи за налагане на санкция в размер на 300 лева. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателката М.В.,  редовно и своевременно призована не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.В.З., който поддържа изложеното в жалбата и иска отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна – 06 РУ при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, взема становище по делото като се иска потвърждаване на издаденото НП.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:         

Във връзка с обявено извънредно положение в Република България през месец април 2020 г., били изградени КПП на входовете на областните градове. Такива били изградени и в гр.Пловдив. На същите се осъществявал пропускателен режим от полицейски служители. На 22.04.2020 г., около 22.50 часа на КПП в гр.Пловдив, на входа на града на бул. „Цариградско шосе“ бил на работа св.Д.Ш. – ** при ** РУ на МВР Пловдив. Към КПП се приближил лек автомобил, в който като пътник се намирала жалбоподателката М.В.. Автомобилът бил управляван от мъж, който се представил за неин приятел. Двамата не предоставили никакви документи на полицейските служители, заявили че живеят в гр.Пловдив и се прибират. Полицейският служител Ш. разпоредил да обърнат автомобила и да се върнат, но автомобилът влязъл в гр.Пловдив. Това наложило същият да бъде последван и спрян в рамките на града. За случилото се спрямо М.В. бил съставен АУАН за нарушение на чл.64 от ЗМВР, в който се сочело че същата заявила че пътува за гр.Пазарджик и ще мине през град Пловдив и не изпълнила устно разпореждане да обърне посоката на движение и да мине по автомагистрала „Тракия“ и влязла в гр.Пловдив. Съставеният АУАН бил подписан без възражения. Въз основа на фактите описани в АУАН, наказващия орган приел, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР и на 28.04.2020 г. издал процесното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от  приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, оправомощителна заповед, показанията на св. Д.Ш..

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав  достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.   

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че не е безспорно доказано осъществяването на нарушение от жалбоподателката на 22.04.2020 г., около 22.50 часа. Действително може да се счита за установено, че същата се е намирала на в автомобил приближил КПП в гр.Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, който е искал да влезе в гр.Пловдив. Не може да се счита за доказано по категоричен начин обаче, че именно на жалбоподателката са дадени устни разпореждания от полицейските служители. В АУАН се сочи такова обстоятелство, но това не се потвърждава от актосъставителя при разпита му в съдебно заседание, където сочи, че е дал устно разпореждане на водача на автомобила, който не го е изпълнил. Сочи и че жалбоподателката е била в автомобила. С оглед на тези противоречия между доказателствата по делото касаещи поведението на жалбоподателката В., съдът приема, че в конкретния случай не е доказано, че на сочената дата, място и час В. е нарушила устно дадено и полицейско разпореждане.  Това от своя страна води на извод, че издаденото НП следва да бъде отменено.

На следващо място следва да се посочи, че при издаване на НП са допуснати и процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита и също се явяват основания за отмяна на наказателното постановление. Констатира се нарушение на правото на защита, доколкото се установява, че в АУАН и НП е дадено лаконично описание на обстоятелствата относно нарушението. Не е посочено какъв автомобил се сочи да е управлявала жалбоподателката, сама ли е била в автомобила, кой полицейски служител и е дал устното полицейско разпореждане. Това от своя страна се явява нарушение на чл.42, т.4 и 5 от ЗАНН чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което директно нарушава правото на защита на жалбоподателката, тъй като за нея не става ясно въз основа на какви факти се приема да е осъществила нарушението. От друга страна разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗМВР е уточняваща разпоредбата на ал.1 на същата законова норма и гласи : „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят”. Тази правна норма не предвижда никакво задължение за лицата спрямо, които се отправят разпорежданията, а дава единствено възможност на органите на МВР да не издават писмени разпореждания, когато това е практически невъзможно. С оглед на това и няма как да се приеме за нарушена правна разпоредба, която не въвежда конкретния задължения за някого, а единствено оправомощава определени лица. Констатираното е абсолютно основание да се отмени наказателното производство с оглед неправилното квалифициране на поведението на нарушителят, дори и да се приеме, че с поведението си жалбоподателката В. е нарушила устно дадено и разпореждане от полицейски служител, макар за това да липсват категорични доказателства по делото.

С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Що се касае до направеното процесуално искане от процесуалния представител на жалбоподателят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат  право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед на това следва да се присъдят в полза на жалбоподател направените разноски в производството в размер на 300 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 06-ЗМВР-974 от 28.04.2020 г. на Н.К.– Началник 06 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на М.В.В., ЕГН ********** е било наложено административно наказание  на основание  чл.257, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на жалбоподателят М.В.В. направените в производството разноски в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                                            

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.