Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 10
гр.Русе, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, 7-ми състав, в открито
заседание на двадесет и първи февруари,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Йълдъз Агуш
при секретаря Мария Станчева като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 683 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Н.И.К. ***, срещу ревизионен акт № Р-03001820006126-091-001/02.08.2021
г., издаден от Д.Б.К., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Г.В.К., на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция –
ръководител на ревизията, с който по отношение на жалбоподателя са установени
задължение за данък върху доходите по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както следва : за
2014 г. в размер на 437.00 лева и лихва в размер на 277.59 лева, за 2015г. в размер на
708.00лв. и лихва в размер на 377.05лв., за 2016г. в размер на 2131.00лв. и
лихва в размер на 919.36лв., за 2017г. в размер на 1432.00лв. и лихва в размер
на 473.39лв. и за 2018г. в размер на 2906.00лв. и лихва в размер на 666.01лв., който
ревизионен акт е потвърден с решение № 251/28.10.2021 г. на директор на дирекция
„ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП.
В жалбата и в представената писмена защита се развиват
подробни съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради допуснати
нарушения на процесуалните и материалноправните
разпоредби по неговото издаване. Поддържа, че липсват предвидените в закона предпоставки
за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, за установяване
наличието на които доказателствената тежест се носи от приходната администрация.
Заявява, че органите по приходите са направили необосновани фактически изводи,
за целия период на ревизията, за размера на общия годишен доход, за установения
размер на данъците, както и за установения размер на разликата дължима за
внасяне.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
ревизионния акт, при условията на евентуалност, прави искане да се отмени
частично или да се измени обжалвания РА.
Претендира присъждането на деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“
– Варна, чрез процесуалния си представител, счита същата неоснователна и моли
тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен
интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което
той е бил потвърден, поради което е допустима.
Началото
на ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-03001820006126-020- 001/09.10.2020 г., издадена на основание чл.112 и
чл.113 от ДОПК от Д.Б.К., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Варна.
Със
заповедта е определен ревизиращият екип – Г.В.К., главен инспектор по приходите
и ръководител на ревизията и П. А. П., старши инспектор по приходите,
ревизирания период – от 01.01.2014 г. до 31.12.2018
г., видът на ревизираните задължения – данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ, както и срокът за извършването й – тримесечен, съгласно чл.114,
ал.1 от ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизия е връчена, при условията на
чл.30, ал.4 от ДОПК, като е удостоверен отказ на Н.К. от 11.12.2020г. да получи
ЗВР, с подпис на П. П. – орган по приходите и двама свидетели, които не са
служители на администрацията, като в разписка са отбелязани трите имена на връчителя, трите имена на свидетелите и техните адреси,
като и тримата са удостоверили отказа с положени подписи /л.26 от преписката/.
Със
заповед № Д-2273/20.12.2018 г. (л.21 от преписката), на основание чл.11, ал.3
от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, считано от 02.01.2019 г., Д.Б.К., в
качеството на началник сектор „Ревизии“, е надлежно оправомощена
от директора на ТД на НАП – Варна да издава заповеди за възлагането на такива.
ЗВР
№ Р-03001820006126-020- 001/09.10.2020 г. е изменена със ЗИЗВР №
Р-03001820006126-020-002/10.03.2021 г. /стр.27-29 от адм.преписка/,
като на основание чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът за извършването й бил продължен до 11.05.2021 г. Заповедта е
връчена чрез съобщение по чл.32 от ДОПК. По този ред на оспорващия са връчени
ИПДПОЗЛ № Р-03001820006126-040-002/12.03.2021г., уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с № Р-03001820006126-113-001/12.03.2021г., уведомление по чл.17, ал.1, т.2
от ДОПК - № Р-03001820006126-139-001/12.03.2021г.
Ревизионният доклад № Р-03001820006126-092-001/01.06.2021г.
е издаден от ревизиращия екип, на който е възложена ревизията. Той е връчен по
електронен път на жалбоподателя - на 07.06.2021 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК последният е подал възражение срещу доклада (л.193-л.258 от преписката),
което възражение, съгласно чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК, е обсъдено в мотивите на
оспорения ревизионен акт (л.41 – л.55 от преписката). С това възражение
оспорващият не е представил допълнителни доказателства.
Самият
ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119,
ал.2 от ДОПК – от Д.Б.К.– на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и от Г.В.К., на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция,
чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр.
чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП.
Актовете
в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система
„Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На
основание чл.141 от АПК и чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2
от ДР на ДОПК, ответникът по жалбата е представил същите на оптичен носител,
като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, както и
в заверен препис на хартиен носител. След извършена в съдебно заседание от 21.03.2021
г., в присъствието на страните, визуализация на записаните на оптичния носител
файлове, съдът констатира, че представените електронни документи са подписани с
квалифициран електронен подпис от органите по приходите, посочени във всеки от тях
като техни издатели. Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната
сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис. По тези съображения следва да се приеме, че всички актове – заповедта
за възлагане на ревизията и заповедта за нейното изменение, ревизионният доклад
и ревизионният акт, съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен
реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДПОК.
Решение
№ 251/28.10.2021 г. на решаващия орган (л.1726 – л.1736 от преписката), с което
е потвърден ревизионният акт е връчен на оспорващия по електронен път на
04.11.2021г.
По
тези съображения, съдът намира, че ревизионният акт и решението на решаващия
орган, както и останалите актове в хода на ревизионното производство, са
издадени от компетентни органи по приходите и в кръга на техните правомощия. Ревизионният
акт е издаден в писмена форма и има задължителното съдържание, регламентирано в
чл.120 от ДОП, като е
съставен в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Съдът
не констатира допуснати в хода на ревизионното производство съществени нарушения
на процесуалните разпоредби.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК
ревизионното производство се образува с издаването на заповед за възлагането на
ревизия. Чл. 113, ал. 2 от ДОПК изисква заповедта за възлагане на ревизия да
бъде връчена на ревизираното лице.
Според чл. 114, ал. 1 от ДОПК
срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на връчването на
заповедта за възлагане на ревизията. С връчването на заповедта за възлагане на
ревизията ревизираното лице е уведомено за упражненото от приходните органи
правомощие да започнат ревизия, от кои органи по приходите ще се извърши
ревизията, в какъв обхват и срок ще се проведе. Невръчването на първата ЗВР на
нейния адресат води до невъзможност да се определи начален и краен срок на
ревизията, предвид чл. 114, ал. 1 от ДОПК. При невръчена първа
ЗВР не е налице започнало ревизионно производство, поради което извършените
процесуални действия от ревизиращите органи по приходите са в нарушение на
процесуалните правила по ДОПК. Невръчването на първата ЗВР, която поставя
началото на конкретно ревизионно производство, представлява съществено
процесуално нарушение, което обуславя извод за нищожност на РА, който е издаден
в незапочнала ревизия, за която ревизираното лице не е уведомено по предвидения
в ДОПК ред. След като първата ЗВР не е връчена на ревизираното лице ревизията
по смисъла на закона въобще не е започнала, което обуславя извода, че процесният РА е опорочен с недостатък, който не може да
бъде саниран. В този смисъл са решение № 2380 от
04.03.2008 г. по адм. дело № 10871/2007 г., решение №
13712/17.11.2014 г. по адм. д. № 16463/2013 г. на
Върховния административен съд и Решение № 6838 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2020 г., редица други.
Заповед
за възлагане на ревизия №Р-03001820006126-020-001/09.10.20г. е връчена по реда
на чл.30, ал.4 от ДОПК, като е удостоверен отказ на Н.К. от 11.12.2020г. да
получи ЗВР, с подпис на П. П. – орган по приходите и двама свидетели, които не
са служители на администрацията, като в разписка са отбелязани трите имена на връчителя, трите имена на свидетелите и техните адреси,
като и тримата са удостоверили отказ с положени подписи /л.26 от преписката/ в
изготвената разписка.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че ЗВР е връчена, като е налице надлежно
удостоверен, по реда на чл.30, ал.4 от ДОПК, отказ на лицето да получи
заповедта. Съобщението се смята за връчено на датата на отказа.
ЗИЗВР,
ИПДПОЗЛ № Р-03001820006126-040-002/12.03.2021г., уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с № Р-03001820006126-113-001/12.03.2021г., уведомление по чл.17, ал.1, т.2
от ДОПК - № Р-03001820006126-139-001/12.03.2021г. са връчени на оспорващия със
съобщение по реда на чл.32 ДОПК.
Съгласно правилата на чл.32 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в
случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник или друго лице
определено да получава съобщения и книжа, не е намерен на адреса на
кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни, които обстоятелства се
удостоверяват с протокол за посещение на адрес.
Съгласно ал. 4 на чл. 32 от ДОПК, съобщението за връчване се поставя на определено за целта място в
териториалната дирекция и се публикува в интернет. Съгласно ал. 5, заедно с
поставяне на съобщението, органът по приходите изпраща и писмо с обратна
разписка, както и електронно съобщение, в случай, че лицето е посочило
електронен адрес. Ако лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от
поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към
преписката и се смята за редовно връчен. Следва да се има предвид, че нормата
на чл. 32 от ДОПК е императивна и само изпълнението на всички посочени в нея
действия при това, само в поредността и в сроковете
посочени от закона, прави връчването по особения ред законосъобразно. Следва да
се посочи, че правилно и законосъобразно органът е преминал към връчване по
особения ред на чл. 32 от ДОПК след като е изчерпал възможността да връчи
книжата на обявения от жалбоподателя адрес за кореспонденция, както и на друг
адрес, известен за ревизираното лице, различен от адреса по чл.8 ДОПК и адреса
за кореспонденция, което е удостоверено с протоколи от 15.03.21г. и 30.03.21г.
/л.32-л.38 от преписката/.
Оспорващият
или негов представител не е намерен на
декларирания данъчен адрес, което е удостоверено по надлежния ред, поради което
законосъобразно е приложен чл.32 от ДОПК.
Изготвено е съобщение по чл. 32
от ДОПК, на
което са отбелязани датата на поставяне и датата на сваляне.
Доколкото се касае за официални
документи, такива по чл. 50 от ДОПК, съдържащи всички реквизити, то тежестта на
доказване на тяхната неистинност е на жалбоподателя, каквото по делото не е
сторено.
Жалбоподателят
поддържа, че ревизиращият екип не му е определил срок по чл.124, ал.1 от ДОПК
за представяне на доказателства и вземане на становище. Уведомление по чл.124,
ал.1 от ДОПК с № Р-03001820006126-113-001/12.03.2021г. е надлежно връчено по
реда на чл.32 от ДОПК, поради което възражението е неоснователно.
Жалбоподателят активно е участвал в хода на ревизионното производство, което
обстоятелство е допълнителен аргумент към извода за законосъобразно извършена
процедура по чл. 32 от ДОПК.
Жалбоподателят
е представил декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за ревизираните периоди,
приложени стр.284-318 от преписката, поради което не е налице релевираното процесуално нарушение.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че процесуалните нарушения,
свързани с уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК, не могат да бъдат
квалифицирани като съществени и поради това те не съставляват основание за
незаконосъобразност на ревизионния акт и неговата отмяна (решение № 122 от
7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2013 г., I о.,
решение № 7162 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. №
4186/2015 г., II о. и др.). Дали едно процесуално нарушение е съществено се
преценява в зависимост от това дали и доколко то е засегнало правото на защита
на ревизираното лице. Функцията на уведомлението е последното да бъде известено
за реда, по който ще се извършва ревизията и причината за това, за да може да
организира защитата си чрез представяне на доказателства, вземане на становище
и деклариране на имуществото си. С тази възможност жалбоподателят е разполагал,
а и се е възползвал от нея в течение на цялото ревизионно производство, както и
в производството по съдебно обжалване на ревизионния акт.
За установяване на факти и обстоятелства от значение
за процесната ревизия, ревизиращият екип е предприел редица процесуални
действия, като безспорно установено е, че за ревизираните периоди Н.И.К. е местно физическо лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, с поС.но
местоживеене на територията на РБългария.
Констатирано е, че през ревизирания период лицето упражнява свободна професия -
адвокат. Н.И.К. е член на Адвокатска колегия в Русе, с основание на
първоначалното вписване Решение на АС № 4/09.02.2012 г. и дата на вписване в
регистъра на българската адвокатура 22.03.2012 г.
Констатирано е, че
през ревизирания период Н.И.К. е съдружник в „К. недвижими имоти" ООД и „Имунмедлаб" ООД. При извършена проверка в
информационните масиви на НАП е установено, че процесиите дружества не са
извършвали дейност в периода 2014 г. - 2018 г.
В хода на
обжалваното ревизионно производство предприетите процесуални действия са
подробно описани в констатациите на ревизионен доклад /РД/ № Р-
03001820006126-092-001/01.06.2021 г., представляващ неразделна част от РА, по
смисъла на чл. 120, ат. 2 от ДОПК и систематично обобщени в констативната част
на обжалвания ревизионен акт.
В хода на ревизията,
с Протокол № Р-03001820006126-ППД-001/15.12.2020г. /стр. 332-344/, на основание
чл. 37, ат.1 от ДОПК са приобщени доказателства от данъчно- осигурителното
досие на ревизираното лице, събрани в хода на производство по извършване на
проверка за съпоставка на имуществото и доходите на Н.И.К., за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г., приключила с протокол № ПФ- 03001819000306-073-001/21.08.2020г.
/л. 346-442/, ведно с приложени към него доказателства.
В хода на
ревизионното производство са установени следните факти:
- по банковата
сметка на оспорващия в „СиБанк",
с IBAN ***/ОББ - BG43UBBS 88884000150516, на 25.08.2014г. и на 22.12.2014г. са
постъпили два пъти по 350.00лв., като
основанието в банковото извлечение е „наем - вноска на каса". Оспорващият
посочва, че сумите не са наем, тъй като няма правно основание, не е посочен и
платеца и няма регулярност на плащанията. Доказателства в подкрепа на
твърдяното не са приложени. В действителност ЗЛ декларира в ГДД наем, с платец
на дохода „Ованесови груп"
ЕООД /новото наименование на дружеството е „Красен Хармани" ЕООД/. От
банковото извлечение по цитираната сметка е установено, че
посоченото дружество превежда с единадесет вноски наема за 2014г., като на
всяка вноска е посочен месеца - съответно от януари до декември 2014г. вкл. -
единствено за мес.02.2014г. няма преведена сума.
Посочените две суми от по 350.00лв. са извън тези
преводи и в банково извлечение е посочено единствено основание „наем - вноска
на каса", като вносителя в брой на средствата не е посочен, но възможно и
да е ревизираното лице. Месечните вноски на наема от „Красен Хармани" ЕООД
са различни от внесените 350.00лв. Предвид изложеното сумите
са приети за получени и недекларирани доходи от наем. Установено е, че лицето притежава имоти, които отдава под наем.
- по банкова
сметка ***, с IBAN ***, са постъпили два
входящи превода по 100 евро, с наредител Светослав И.
/на 02.06.2014г. и на 25.06.2014г./ с обща сума на преводите 200.00
евро и левова равностойност 391.17лв. В банковите
извлечения не е посочено текстово пояснение като основание на преводите. При
предходната проверка ЗЛ обяснява, че получените от него суми са разходи за
гориво и такси за изваждане на документи за гражданско съС.ие, но не са представени писмени
доказателства.
Няма доказателства за плащане
на такива разходи от ревизираното лице, както и не са представени разходо-оправдателни документи. Във възражението е
посочено, че сумите не са адвокатски хонорар, без изложени мотиви и без
приложени доказателства. При ревизията сумата е приета за доходи от друга
стопанска дейност.
-
по банкова сметка ***, с IBAN ***, на 24.09.2014г. и на
17.10.2014г. са постъпили от Д.С. два
превода от 350.00лв. всеки. ЗЛ посочва,
че сумите не са облагаем доход, като не излага мотиви.
Към възражението са приложени две разписки и писмени обяснения от Спас Г.
Костов, съгласно които Д.С. е предоставил финансова помощ на С.К., като за
целта е превел посочената сума по банковата сметка на Н.К. и в последствие Н.К.
е предал в брой сумите на С.К.. Прието е, че не се
установява поради каква
причина, съгласно твърдяното, Н.К.
е посредник между лицата. Кое налага да се превеждат суми по банков път на
трето лице, след което да се предоставят на друго лице в брой, при наличието на
различни системи и методи на разплащания. Освен трите имена на Д.С. не са
посочени други идентификационни данни - адреси и др. С.К. е с адрес гр. София,
а според разписките сумите са предадени в гр. Русе. Възражението е прието за неоснователно
и сумите са квалифицирани като други
облагаеми доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
17.02.2014г. са постъпили в ПИБ АД, по сметка BG20FINV91501004506158, - 80.00 евро / 156.47лв./ от банковата сметка
във Великобритания, наредител „RHODES ME, не е
посочено изрично основание за превода, записано е „FR
5
REAYRT LHEAN CASTLETOWN ISLE
OF MAN IM9 1HQ". ЗЛ
посочва, че сумата не е облагаем доход - мотиви и доказателства не е представило.
При ревизията сумата е приета за други облагаеми
доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- през 2014г., по банкова сметка ***, са получени пощенски записи от РУ Северен Централен в размер на 100.44лв. Във
възражението ЗЛ посочва, че сумата не е облагаем доход - мотиви и доказателства
не излага. При ревизията сумата е приета за други облагаеми
доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- по банков
път са установени два превода през 2014г., за които при предходна проверка и в
настоящата ревизия Н.К. посочва, че са получени заеми. Преведените суми са: на
05.06.2014г. - от M.M. W. - 200 евро
/391.17лв./. Сумата е
получена по банковата сметка BG20FINV91501004506158 в ПИБ АД. Преводът е от английска банкова сметка, *** „Сountrywide property developer''-буквален превод "Предприемач спрямо имоти
в цялата страна". Основанието за превода е „from
Miss М. W."; на
07.10.2014г. - от M.M. W. - 1000 евро
/1955.83лв./. Сумата е
получена по банковата сметка BG20FINV91501004506158 в ПИБ АД. Преводът е от английска банкова сметка, *** „Сountrywide property developer". Основанието за превода е „from Miss М. W.". В хода на извършената предходна
проверка от ревизираното лице са представени не преведени разписки на английски
за получени суми под формата на заем от M.
W. от 05.06.2014г. и от 07.10.2014г. Други
документи не са представени. Прието е, че не е установено кога лицето е било в България, как се е
свързало с адвокат К., кое е довело до предоставяне на заем точно на
ревизираното лице, кога евентуално е върнат заема и върнат ли е изобщо. Не е
ясно и защо са представени разписки, след като сумите са получени по банков
път. При ревизията сумите са приети за други облагаеми доходи по смисъла на
чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
23.10.2014г. е извършена вноска на каса от Петър Начев в размер на 200.00лв. по сметка на ЗЛ в
„Общинска банка" АД, с IBAN ***, с основание
„адвокатски услуги". Сумата е приета при ревизията за доходи от друга
стопанска дейност - адвокатски хонорар.
Във възражението ЗЛ е
посочило, че полученият наем в размер на 4550.00лв. от „Красен
Хармани" ЕООД, е деклариран и данъкът е платен. Прието е, че не се спори,
че лицето е получило наем от посоченото дружество. В хода на ревизионното
производство е установено, че от ревизираното лице е подадена ГДД за 2015г., в
която са декларирани единствено доходи от друга стопанска дейност в размер на 300.00лв., данъчна основа 0.00лв.
и дължими и внесен данък 0.00лв. Декларираният доход в размер на 300.00лв. е
получен от Районен съд Русе. Установено е, че наемът не е деклариран в ГДД от Н.К..
При
определяне на данъчната основа, удържания данък от „Красен Хармани" ЕООД в
размер на 409.50лв. е приспаднат /видно от ревизионния доклад/.
По банковата сметка на ЗЛ в „СиБанк",
с IBAN ***/ОББ - BG43UBBS 88884000150516, на 13.01.2015г. са постъпили 350.00лв., като основанието в
банковото извлечение е „наем - вноска на каса". ЗЛ е
посочило,
че сумата не е наем, тъй като няма правно основание, не е посочен платеца и
няма регулярност на плащанията. Доказателства в подкрепа на твърдението не са приложени. При ревизията е
установено, че ЗЛ отдава под наем имот на „Красен Хармани" ЕООД. От
„Красен Хармани" ЕООД първата вноска през 2015г. е на 26.01.2015г., в размер
на 585.00лв. и е посочено наем мес.02.2015г.
В сходен размер /572.00лв., 591.50лв./ са останалите
вноски от дружеството. Посочената сума от 350.00лв. е
извън тези преводи и в банково извлечение е посочено единствено основание „наем
- вноска на каса", като вносителя в брой на средствата не е посочен, но е
възможно и да е ревизираното лице. Предвид изложеното
сумите са приети за получени и недекларирани доходи от наем.
- на
08.12.2015г. по банковата сметка в СиБанк,
с IBAN *** /ОББ - BG43UBBS88884000150516/, от Д.П.Д. е преведена сума в размер на
300.00лв. с основание
„възстановен хонорар по ГД 3836/2015г. на РСРС 11 с/в". Във възражението срещу РД е
посочено, че сумата не е доход от стопанска дейност, без изложени
мотиви и без приложени и доказателства. При ревизията сумата е приета за доходи
от друга стопанска дейност, която не е декларирана от ЗЛ, тъй като
декларираните от ЗЛ през 2015г. доходи от друга стопанска дейност в размер на
300.00лв. са изплатени от Районен съд Русе.
- на
17.02.2015г. по банкова сметка ***, с IBAN ***, са постъпили 350.00лв. от Д.С.. ЗЛ
посочва, че сумите не са облагаем доход - мотиви не излага, не посочва основанието за получаване на сумата. Към възражението са
приложени разписки и писмени обяснения от Спас Г. Костов, съгласно които Д.С. е
предоставил финансова помощ на С.К., като за целта е превел посочената сума по
банковата сметка на Н.К. и в последствие Н.К. е предал в брой сумите на С.К.. Сумите са приети за други
облагаеми доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
14.12.2015г. са направени две вноски на каса по сметка на ЗЛ в ПИБ АД с IBAN ***ва Няголова с
основание „захранване на сметка" - обща сума на двете вноски е 1280.00
евро /2503.46лв./. Във
възражението срещу РД лицето посочва,
че това са суми за погасяване на задължение на Г. Г.,
при ЧСИ И.Х.. Няма доказателства за извършено такова плащане от
ревизираното лице, както и не са представени разходо-оправдателни
документи в подкрепа на твърдяното. Не са представени идентификационни данни и
адреси на посочените лица. При ревизията сумите са приети за
други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
-
на 24.12.2015г. са постъпили в ПИБ АД по сметка BG20FINV91501004506158 – 720.00евро
/ 1408.20лв./ от наредител „THE CURRENCY CLOUD EUR SETTLEMENT A" и основание „20060574741277; BARCGB22XXX; JAMES MCHUGH TRADE REF: 20151224-XGPWRT". Н.К. е посочил, че сумата
е част от продажна цена и нотариални такси за покупка на имот на Д.М.,
за негов имот в село Червена вода, но доказателства в подкрепа на твърдяното не
са приложени. Постъпилите суми в последствие са изтеглени в брой от
проверяваното лице. Няма доказателства за плащане на такива разходи от
ревизираното лице, както и не са представени разходо-
оправдателни документи.
Към
възражението срещу РД е приложен Нотариален акт от 30.12.2015г.,
за покупка на имот от Д.А.М. и упълномощено лице Н.К.. При ревизията сумата е
приета за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
11.05.2015г. по банкова сметка ***, от A.N.N. са постъпили 800 евро
/1564.66лв./. Преводът е от английска банкова сметка, ***. Основанието
за превода не е посочено.
При ревизията и при предходната проверка е посочено, че сумата представлява
получен заем. В хода на извършената предходна проверка от ревизираното лице е
представена не преведена разписка на английски за получена сума под формата на
заем от N.A.N. от 11.05.2015г. Други документи не са
представени. Прието е, че не е ясно кога
лицето е било в България, как се е свързало с адвокат К., кое е довело до
предоставяне на заем точно на ревизираното лице, кога евентуално е върнат заема
и върнат ли е изобщо. Не е ясно и защо е представена разписка, след като сумата
е получена по банков път. Не е ясно и как английския гражданин на 11.05.2015г.
е подписал разписката и на същата дата от английска банкова сметка ***. При
ревизията сумите са приети за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
09.02.2015г. по банкова сметка ***, от A.l.a. са преведени
380.00евро /743.22лв./, с основание
"№ 30981336977260; LOYDGB2L; MRS ALTIN". ЗЛ обяснява, че е предало сумата на Ш.А..
Представена е и разписка на български език с посочено име - Ш.А. от
18.02.2015г., броил сумата Н.К.. Съгласно разписката сумата е изпратена от А.А.. Към възражението е приложена същата разписка. Както е
посочено и в предходните години, отново не е ясно поради каква причина съгласно
твърдяното Н.К. е посредник между лицата. Кое налага да се превеждат суми по
банков път на трето лице, след което да се предоставят на друго лице в брой,
при наличието на различни системи и методи на разплащания. При ревизията сумите
са приети за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
В
заключение за 2015г. във възражението ЗЛ посочва, че не следва описаните суми
да се включват в таблицата за съпоставка като облагаеми доходи на съответния
ред, както и в определената при ревизията данъчна основа.
- на
08.05.2015г. по сметка на ЗЛ в ПИБ АД с IBAN
***щ превод в размер на 288евро
/563.28лв./, от Mr L. и с
основание на превода „юрисконсултско възнаграждение" и обяснение от ЗЛ, че
полученият превод е за правна услуга. Сумата е приета при ревизията за доходи
от друга стопанска дейност - адвокатски хонорар.
- на
16.04.2015г. по сметка на ЗЛ в ПИБ АД с IBAN
***.00евро /195.58лв./ от M.H.C.. В предоставени писмени обяснения ЗЛ е
написало, че не помни за какво са били тези суми. При ревизията сумите са
приети за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
Във
възражението срещу РД, ЗЛ посочва, че сумата от
650.00лв.
представлява депозит заплатен от „Българска хлебна мая" ЕООД, за отдадения
от Н.К. апартамент на дружеството. Посочено е, че сумата е използвана за
неплатени от дружеството текущи сметки за имота, поради което и сумата не е
върната от Н.К. и е използвана за заплащане на тези сметки. В резултат същата
не следва да бъде квалифицирана, като доход от наем.
Установено е, че сключеният договор е за месечен наем
от 650.00лв., без комуналните разходи за имота, които
дружеството се задължава да плаща отделно. Съгласно договора от ЗЛ е получен и депозит
в размер на 650.00лв., за евентуални щети по имота и неплатени
консумативи. От ревизираното лице не са представени документи за платени от
него сметки за имота, поради което и сумата е приета за доходи от наем.
- на
18.03.2016г. и на 13.12.2016г. - по сметка BG20FINV91501004506158 в ПИБ АД са получени два превода по 100.00евро /195.58лв./ от Brian Blake с основание
„разходи към декември". ЗЛ обяснява, че сумата е за разноски за гориво за
пътуване до София, но не представя документи и други доказателства. Към
възражението са представени първа страница на искова молба от Банка ДСК против Brian Blake, в която Н.К.
е преупълномощен и не преведени от английски език
обяснения, в които фигурира име на Brian Blake. От представената първа страница на
исковата молба е видно единствено, че М.Л. преупълномощава
Н.К., като не е посочено на кого е била пълномощник М.Л.. Представените писмени
обяснения не е възможно да се определят дали са действително написани от Brian Blake. С РА и двете суми са приети за други
облагаеми доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
14.10.2016г. по сметка BG20FINV91501004506158 в ПИБ АД е получен превод от B.T. с основание на превода „rechtsanwalt" /адвокат/ в
размер на 300.00евро /586.75лв./.
ЗЛ обяснява, че е предало сумата на Ш.А.. Представена е и разписка с посочено
име - Ш.А. от 15.10.2016г., съгласно която лицето е получило сумата, изпратена
и от Б. T.. Към възражението е приложена същата разписка. Както е посочено и в
предходните години, отново не е ясно поради каква причина съгласно твърдяното Н.К.
се явява посредник в между лицата. Кое налага да се превеждат суми по банков
път на трето лице, след което да се предоставят на друго лице в брой, при наличието
на различни системи и методи на разплащания. При ревизията сумата е приета за
адвокатски хонорар предвид посоченото основание за превода.
-
на 24.03.2016г. чрез Екнот експерс
е получен превод на стойност 321.92лв., видно от
Служебен бон 0034176/24.03.2016г. от подател А.Ц. - Русе. На посочената дата и
през мес.03.2016г. няма данни за изпратени пратки от Н.К..
При ревизията и при предходната проверка не са представени документи, обяснения
или каквото и да е друго относно получения превод. Във възражението лицето
посочва, че сумата е на основание влязло в сила решение, с което Н.К. е осъдил А.Ц..
Документи не са представени към възражението. Не е посочен и номера на
решението, номер на дело или каквито и да е данни доказващи твърдяното. Сумата
е приета за други облагаеми доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
23.08.2016г. чрез системата WESTERN UNION е получени паричен превод от Турция в размер
на 225.00евро /440.06лв./ от Ozdug Pekedis. При ревизията не
са представени документи, обяснения или каквото и да е друго относно получения
превод. Във възражението ЗЛ посочва, че сумата не е облагаем доход - мотиви и
доказателства не излага и не прилага. При ревизията сумата е приета за други
облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- през 2016г.
са получени пет превода във валута GBP от К.М.К. с
обща левова равностойност 2512.69лв. Датите и
сумите на преводите са описани в ревизионния доклад. Към възражението са
приложени писмени обяснения от К.К., съгласно които К.К., поради запорирани сметки в
България е извършил тези преводи на Н.К. и по късно на 20.12.2018г. 2512.00лв.
са върнати в брой от Н.К. на К.К.. Приложена е и
разписка от 20.12.2018г. за връщане са сумата от Н.К.. Посочено е, че
средствата са спестявания на лицето от работата му в Шотландия и поради запорирани сметки сумите са превеждани по банковата сметка
на Н. К.. Не е посочено основанието за превода. Не е посочено и това заем ли
представлява, предвид факта, че сумата се връща след две години.
Няма
данни сумата да е върната на К.К. по банков път или
чрез други системи за разплащания. Безспорно
е установен факта единствено на получаване на сумите от
Н.К.. За К.К. са приложени и други документи, които
са описани в съответните години. При ревизията сумата е приета за други
облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- чрез
системата MONEYGRAM през 2016г. са
получени 132.00евро /258.17лв./ от А.О.А..
Към възражението са приложени писмени обяснения от Б.Б.К.
и разписка от 20.09.2016г. Съгласно документите сумата представлява финансова
помощ предоставена от А.О.А. на Б.К., като посредник е Н.К.. Както е прието и
за предходните години, отново не е ясно поради
каква причина съгласно твърдяното Н.К. е а посредник между лицата. Не е ясно
как и поради каква причина лицата са се свързали с Н.К. и защо сумата не е
изпратена директно от А.О.А. на Б.К.. За А.А. липсват
идентификационни данни - адреси и други. При ревизията сумата е приета за други
облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
14.12.2016г. чрез „Изи Пей" АД са получени 780.00лв. от Anife Simsek. Към възражението са приложени
писмени обяснения от Б.Б.К. и разписка от
14.12.2016г. Съгласно документите сумата представлява финансова помощ
предоставена от А.С. на Б.К.. Както е посочено и в предходните години, отново е прието, че не
е ясно поради каква причина съгласно твърдяното Н.К. е посредник между лицата.
Не е ясно как и поради каква причина лицата са се свързали с Н.К. и защо сумата
не е изпратена директно от А.С. на Б.К.. Съгласно представените документи Б.К.
получава финансови помощи от различни физически лица, които превеждат/изпращат
помощта на Н.К.. За А.С. липсват идентификационни данни - адреси и други. При
ревизията сумата е приета за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
29.09.2016г. са получени 350.00евро /684.54лв./ и на 30.11.2016г.
са получени 50.00 евро / 97.79лв./, от Murat Okutan с основание за двата превода „С.В.
Найденова". Сумите са получени по сметка на ЗЛ в ПИБ АД,
с IBAN ***. В хода на
предходна проверка ЗЛ обяснява, че е получило сумите, за да ги предаде на С.Н.,
но не са предоставени разписки, удостоверяващи предаването на средствата. Към
възражението са приложени писмени обяснения от С.В. Найденова и разписки от
29.09.2016г. и 30.11.2016г. Съгласно документите сумите представляват финансова
помощ предоставена от Мурат Окутан
на С.Н.. Прието е, че не е ясно поради каква причина,
съгласно твърдяното,
Н.К. се явява посредник между лицата. Не е ясно как и поради
каква причина лицата са се свързали с Н.К.. За Мурат Окутан липсват идентификационни данни - адреси и други. При
ревизията сумите са приети за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- през 2016г.
по сметка на ЗЛ в ОББ АД във валута BGN с IBAN ***0.00лв. и 380.00лв. от Б. Й. с
основание на преводите „захранване на сметка". Към възражението са
представени писмени обяснения от К.К. и Б. Й.,
Договор за заем в размер на 8500.00лв. от
10.03.2014г. /заемодател К. К. и заемател Б. Й./ и
разписки от 10.03.2014г. за получени 8500.00лв. от Б. Й. и две
разписки от 20.12.2018г. за получени от К.К. 8072.00лв.
и 2512.00лв. Съгласно документите Н.К. е посредник между
лицата. В писмените обяснения от К.К. е посочено, че
средствата са спестявания на лицето от работата му в Шотландия и поради запорирани сметки сумите са превеждани по банковата сметка
на Н. К.. Съгласно документите Б. Й. е получила през 2014г. в брой заем от 8500.00лв.,
получени лично от К.К. и в последствие погасява заема
по сметка на Н.К., който от своя страна на 20.12.2018г. е предал внесените по
сметката му суми на К.К.. Прието е, че не се установява твърдяното, че Н.К.
се явява посредник между лицата, как те са избрали точно
Н.К. и последния получавал ли е възнаграждение за това, предвид факта, че К.К. също превежда на Н.К. през 2016г. общо 2512.00лв.
При ревизията сумите са приети за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35
т.6 от ЗДДФЛ.
- на
12.05.2016г. са постъпили в „ПИБ" АД по сметка BG20FINV91501004506158 4382,00евро / 8570.45лв./ от
банковата сметка във Великобритания, наредител „Foureff Finance "
и основание „Re Vega village". Относно
полученият превод, ЗЛ е представило непреведен AGREEMENT от 12.05.2016г. от I.M.
за
3400.00 евро, съгласно който I.M.
превежда
сумата на Н.К., от която 1000.00 евро са заем, а
останалите ЗЛ следва да изразходва за плащане на годишни общински такси,
данъчна оценка, скица, гориво и такси за управление и поддръжка, банкови такси,
командировъчни разходи, платени от името и за сметка на наредителя
I.M. за покупка на негов имот: Апартамент 20,
разположен в сграда 3, вила Вега в Свети Влас. Ревизираното лице посочва, че
нотариалният акт се намира в Служба по вписвания Несебър. Посочено е, че заемът
следва да се върнe до 6 месеца, но няма данни за
върнати суми. В хода на ревизията оспорващият
също посочва, че сумата е получен заем, но други доказателства освен посочените
по - горе не са представени. Към възражението е представен същия AGREEMENT от 12.05.2016г.
Посочено е, че от ревизиращия екип не са изискани заплатените от ревизиращото
лице нотариални и други такси свързани с придобИ.ето
на имотите. Посочено е, че от приложените към възражението нотариалния актове е
видно, че то е действало като пълномощник. В действителност към възражението е
приложен единствено Нотариален акт от 30.12.2015г., но той е за покупка на имот
от Д.А.М.. Няма индикации за плащане на такива разходи от ревизираното лице,
както и не са представени разходо-оправдателни
документи. Относно платените такси, при ревизията и при предходната проверка са
изследвани всички такси платени от лицето, вкл. са връчени искания и до
нотариусите за които има данни за взаимоотношенията им с ревизираното лице.
При ревизията сумата е приета за други
облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
-
на 08.06.2016г. са постъпили в „ПИБ" АД по сметка BG20FINV91501004506158 385.00евро
/ 753.00лв./ от банковата сметка
в Турция, наредител „ Huseyin Kabadayi" и основание „Transfer of small amounts" в превод на български - прехвърляне
на малки суми. По отношение на тази сума и при ревизията и към възражението не
са представени документи. Посочено е единствено, че не е облагаем доход. При ревизията
сумата е приета за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
18.05.2016г. са постъпили в „ПИБ" АД по сметка BG30FINV91501016089427
800.00лв. с наредител И. М. и основание „захранване на сметка". По
отношение на тази сума и при ревизията и към възражението не са представени
документи. Посочено е единствено, че не е облагаем доход. При ревизията сумата
е приета за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
В
заключение за 2016г., във възражението срещу РД, ЗЛ посочва,
че не следва описаните суми да се включват в таблицата за съпоставка като
облагаеми доходи на съответния ред, както и в определената при ревизията
данъчна основа.
Освен
посочените суми, при ревизията са установени и други суми описани в ревизионния
доклад, които не са включени във възражението срещу РД и за
които не са посочени основания за тяхното получаване и писмени доказателства, които са
приети за облагаеми доходи, същите са както следва:
- 3500.00лв. общо,
приети за доходи от наем;
- 150.00евро /293.37лв./ получени на
19.08.2016г. от наредител LAWRENCE GEOFFREY, приети за
други облагаеми доходи;
- 200.00евро /391.17лв./ получени на
20.06.2016г. по сметка BG20FINV91501004506158, с наредител „The Currency cloud eur settlement " и
основание „ James
Mchugh",
приети за други облагаеми доходи;
- на
11.05.2016г. постъпили в „ПИБ" АД по сметка BG20FINV91501004506158 – 108.00
евро / 211.23лв./ от наредител „The Currency cloud eur settlement"
и основание „ James
Mchugh", приети
за други облагаеми доходи.
Във
възражението срещу РД, ЗЛ посочва, че полученият наем в размер на 3900.00лв. от „Българска
хлебна мая" ЕООД, е деклариран и данъкът
е платен. Не се спори, че лицето е получило наем от посоченото
дружество. От ревизираното лице е подадена ГДД за 2017г., в която са
декларирани единствено доходи от друга стопанска дейност в размер на 400.00лв.,
данъчна основа 0.00лв. и дължими и внесен данък 0.00лв.
Установено е, че наемът
не е деклариран в ГДД от Н.К.. При определяне на данъчната основа, удържания
данък от „Българска хлебна мая" ЕООД в размер на 351.00лв.
е приспаднат /видно от ревизионния доклад/.
- на
25.05.2017г. от Районен съд Русе по сметка на ЗЛ в ПИБ АД с IBAN ***0.00лв. и на
21.06.2017г. са преведени 100.00лв. Основанието
за двата превода е „ИД 2030 2017 KH 98 8 17 СИ
6567 - издръжка В.Р.а – 100.00лв.". От лицето не е са представени
документи относно получените суми. В отговора на Районен съд Русе, също не са
посочени цитираните преводи. По отношение на тези суми и при ревизията и към
възражението не са представени документи. Посочено е единствено, че не е
облагаем доход. При ревизията сумите са приети за адвокатски хонорар.
-
на 11.01.2017г. са получен по сметка на ЗЛ в ПИБ АД,
с IBAN ***, от Х.Я. 213.45евро /417.47лв./, с основание на
превода от испански „Правни услуги и консултации". ЗЛ обяснява, че тази
сума я е върнал на лицето, но не са представени документи и обяснения относно
основанията за получаване на сумата и основанията за евентуалното и връщане.
Към възражението също не са представени документи. При ревизията сумата е
приета за адвокатски хонорар.
- на
23.05.2017г. са получени по сметка на ЗЛ в ПИБ АД, с IBAN ***, от S.M. 400.00евро /782.33лв./, с основание
на превода „застъпничество". При предходна проверка ЗЛ обяснява, че е
предало сумата на Ш.А., представена е и разписка с фигуриращо името на Ш.А..
Същата разписка е представена и към възражението. Прието е отново, че
не е ясно поради каква причина, съгласно твърдяното, Н.К. е посредник на лицата. Кое
налага да се превеждат суми по банков път на трето лице /през 2016г. от Б. T. и
през 2017г. от С.М./, след което да се предоставят на друго лице в брой, при
наличието на различни системи и методи на разплащания. При ревизията сумата е
приета за адвокатски хонорар, предвид посоченото
основание за превода.
- на
04.12.2017г. по сметка на ЗЛ в ПИБ АД, с IBAN ***, от наредител Transferwise Ltd, с основание „такса за въпроси", са
получени 100.00евро /195.58лв./. Относно
сумата при предходната проверка ЗЛ е обяснило, че получената от него сума е за
извършена правна услуга. Във възражението ЗЛ посочва, че тази сума не е негов
облагаем доход. Документи не са приложени. При ревизията сумата е приета за
адвокатски хонорар предвид посоченото основание за превода.
- чрез
системата MONEYGRAM през 2017г. са
получени 400.00евро /782.33лв./ от Saracetten Guner и турски лири с
равностойност 100.01лв. от Х.И.К..
Към възражението са приложени писмени обяснения от Б.Б.К.
и разписки от 07.03.2017г. и от 17.07.2017г. Съгласно документите сумите
представляват финансова помощ, предоставена от Saracetten Guner и Х.И.К. на Б.К.. Прието е, че не
се установява причината поради която, съгласно
твърдяното Н.К.,
той е посредник между лицата. Не е ясно как и
поради каква причина лицата са се свързали с Н.К. и защо сумата не е изпратена
директно от лицата на Б.К.. За Saracetten Guner и Х.И.К. липсват идентификационни данни -
адреси и други. При ревизията сумата е приета за други облагаеми доходи по
смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- получени
през 2017г. входящи преводи /10 бр. х 380.00лв. и един от 242.00лв./
от Б. Й. по сметка на ЗЛ в „ОББ" АД във валута BGN,
с IBAN ***, с основание на
преводите „захранване на сметка" - общо постъпила сума на стойност 4042.00лв. Към възражението
са представени описаните по - горе за 2016г. документи - писмени обяснения от К.К. и Б. Й., Договор за заем в размер на 8500.00лв.
от 10.03.2014г. /заемодател К. К. и заемател Б. Й./ и
разписки от 10.03.2014г. за получени 8500.00лв. от Б. Й. и две
разписки от 20.12.2018г. за получени от К.К. 8072.00лв.
и 2512.00лв. При ревизията сумата от 4042.00лв.
е приета за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ - мотивите
са изложени по - горе.
- освен описаните
суми за 2016г., от Мурат Окутан
са получени по сметка на ЗЛ в „ПИБ" АД, с IBAN ***, и следните суми: на 21.04.2017г. – 92.00
евро /179.94лв./; на 19.09.2017г. – 120.00
евро /234.70лв./; на 10.10.2017г. – 45.00
евро /88.01лв./ и 5 евро /9.78лв./; на
22.11.2017г. – 117.00 евро /228.83лв./ и отново на
22.11.2017г. – 162.93 евро /318.66лв./. Общо получените суми през 2017г. са 1059.92лв. В хода на
предходната проверка ЗЛ обяснява, че е получило сумите, за да ги предаде на С.Н.,
но не са предоставени разписки, удостоверяваща предаването на средствата. Към
възражението са приложени писмени обяснения от С.В. Найденова и пет разписки от
2017г. Съгласно документите сумите представляват финансова помощ предоставена от
Мурат Окутан на С.Н.. При
ревизията сумите са приети за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
11.12.2017г. са постъпили в „ПИБ" АД по сметка BG20FINV91501004506158 3070.00евро
/ 6004.40лв./ от
банковата сметка във Великобритания, наредител „Ward Plastics Machinery Limited"
и основание „Crown 387. Ward".
В хода на извършената предходна проверка от ревизираното лице са представени
писмени обяснения относно получената сума, в които се посочва: „3070 евро са
нотариални такси, данъци, разноски за гориво, за покупка на
апартамент № 387, намиращ се в сграда „Crown
Fort Club Fort Noks-Grand Resort", община Несебър, собственост на Алън Уорд, като 1000 евро от тях са получен заем от мен".
Към възражението са представени: две фактури издадени от „Форт нокс" ООД на А.У. - за покупка на имот в размер на
95610.19лв. и такса поддръжка – 726.30лв.;
две платежни нареждания с които „Форт нокс" ООД
е заплатило такса вписване 91.92лв. и местен данък
2757.72лв; сметка - фактура издадена от нотариус С. А. на
„Форт нокс" ООД за платени нотариални такси в
размер на 836.54лв. и непреведен на български AGREEMENT от 10.12.2017г. При предходната проверка по
ИПДПОТЛ № ПФ-03001819000306-041-015/17.06.2019г. до Нотариус С. А. с район на
действие РС Несебър, е представен НА 168/19.12.2017г. за покупко-продажба на
недвижим имот - апартамент
387, находящ се в туристически комплекс „Краун Форт Клуб", гр.Свети Влас, общ.Несебър. По данни
от НА Н.К. е пълномощник на купувачите на имота А.Д.У. и Пол К.С., граждани на
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Въпреки, че представя
разписки за платените такси и данъци, е прието, че няма
доказателства как
същите са свързани с получените от него суми и как същите са предадени на Форд Нокс, да извърши плащанията, които са приложени. В резултат
на изложеното, при ревизията сумата от 3070.00 евро
/ 6004.40лв./ е приета за
други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- през 2017г.
по BG43UBBS88884000150516
са получени пощенски записи от РУ Северен Централен в
размер на 107.30лв. По
отношение на тази суми и при ревизията и към възражението не са представени
документи. Посочено е единствено, че не е облагаем доход. При ревизията сумата
е приета за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
В хода на ревизията е установено, че сумата от 2200.00
долара е предоставена от Г. К. - брат на
ЗЛ и е отразена на ред № 11 - Други източници на средства - дарения, наследство
и др.
- Получени са
пет превода на обща стойност 500.16евро /978.23лв./ по сметка на ЗЛ,
с IBAN ***, от наредител Transferwise Ltd с основание на арабски „показване на
печалба". Сумите са описани в ревизионния доклад по дати и размери и са
приети за други облагаеми доходи;
-
получени на 13.03.2017г. 150.00евро /293.37лв./ по сметка на ЗЛ,
с IBAN ***, от наредител Mr and
Mrs D. с основание „плащане
от Briggs". Относно сумата ЗЛ е обяснило „иска
си я обратно тази сума", но не представя обяснения и доказателства. Сумата
е приета за други облагаеми доходи;
- получени на
18.04.2017г. 950.00лв. от Районен съд Русе по сметка на ЗЛ,
с IBAN ***, с
основание ИД 2029 17 KH 76 20 14 СИ
6161 - ЗЛ Билгин З.А.
– 950.00лв. От лицето
не е са представени документи относно получената сума. В отговора на Районен
съд Русе, също не е посочен цитирания превод. Сумата е приета за адвокатски
хонорар;
- входящ
превод по сметка на ЗЛ в ПИБ АД, с IBAN ***, на 24.07.2017г. от наредител Оптимум Трейд
ЕООД, с основание „хонорар по дело" –
200.00лв. Сумата е
приета за адвокатски хонорар.
- на
29.11.2018г. и на 13.12.20218г. са получени по сметка на ЗЛ в ПИБ АД,
с IBAN ***, от наредител D.S., общо два пъти по
1500.00 евро, общо 3500.00евро /5867.49лв./ и основание по
банково извлечение „за правни услуги". При предходната проверка ЗЛ
обяснява, че преведената сума е за нотариални такси за сделка през 2019 година,
без да представя документи за твърдяното. Към възражението е представена
разписка от 15.05.2019г., съгласно която преведените 3000.00евро
са за правни услуги, които в последствие са върнати в брой от Н.К., поради
неосъществена покупка на имот. Прието е, че че ЗЛ е извършило
правни услуги. Установено е, че сумите са получени по банков път от Н.К., а се твърди, че в последствие са върнати в брой - според представената
разписка. При ревизията сумата е приета за адвокатски хонорар.
- на
10.09.2018г. от Районен съд Русе по сметка на ЗЛ в ПИБ АД,
с IBAN ***, са преведени 100.00лв.,
с основание ИД 2030 2017 KH 184 7 18 СИ
8518- издръжка В.Р.а. От лицето не са представени документи относно получената
сума. В отговора на Районен съд Русе, също не е посочен цитирания превод. По
отношение на тази сума и при ревизията и към възражението срещу РД
не са представени документи. Посочено е единствено, че не е облагаем доход. При
ревизията сумата е приета за адвокатски хонорар.
- чрез „Изи Пей" АД на 30.01.2018г. са получени
30.00лв. и на
15.02.02018г. са получени 50.00лв. от Г.Г.А.. По отношение на тези суми и при ревизията и към
възражението не са представени документи. Посочено е единствено, че не е
облагаем доход. При ревизията сумите са приети за други облагаеми доходи по
смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- през 2018г.
са получени по сметка на ЗЛ в „ОББ" АД, с IBAN ***, суми на обща на стойност 1850.00лв. /4бр. х
380лв. и един от 330лв./ от Б. Й. и с основание на преводите „захранване на
сметка“. От Б. Й. през 2018г. по сметка на ЗЛ в ПИБ АД с IBAN ***140.00лв. /760.00лв.
+ 380.00лв./. Към възражението са представени описаните по -
горе за 2016г. и 2017г. документи - писмени обяснения от К.К.
и Б. Й., Договор за заем в размер на 8500.00лв. от
10.03.2014г. /заемодател К. К. и заемател Б. Й./ и разписки от 10.03.2014г. за получени
8500.00лв. от Б. Й. и две разписки от 20.12.2018г. за получени от К.К. 8072.00лв. и 2512.00лв.
При ревизията сумата от 1850.00лв. и сумата от 1140.00бв.
е приета за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- през 2018г.
по сметка на ЗЛ в ОББ АД, с IBAN ***/ BG45BUIB71144028288805, са
постъпили 60.00лв. от Г. В., с
основание „услуга търсене". По отношение на тази сума и при ревизията и
към възражението не са представени документи. Посочено е единствено, че не е
облагаем доход. При ревизията сумата е приета за други облагаеми доходи по
смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- през 2018г.
по сметка на ЗЛ в ПИБ АД с IBAN ***о 627.17лв.
/135.01лв. + 322.18лв. + 169.98лв./,
с наредител „WORLDРAY AP"
LTD. От банковото извлечение не може да се
определи основанието за превода. По отношение на тази сума и при ревизията и
към възражението не са представени документи. Посочено е единствено, че не е
облагаем доход. При ревизията сумата е приета за други облагаеми доходи по
смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
21.05.2018г. по сметка на ЗЛ в ПИБ АД с IBAN
***.00евро /117.35лв./, наредител
„THE CURRENCY CLOUD" LTD
и
основание за превода „James McHugh". При предходната проверка ЗЛ
обяснява, че получената сума е за преводи на документи и пощенски разходи. Няма
представени доказателства за плащане на такива
разходи от ревизираното лице, както и не са представени разходо-оправдателни
документи. По отношение на тази сума и при ревизията и към възражението не са
представени документи. Във възражението е посочено, че превода е от James McHugh, но
съгласно банково извлечение преводът
е от „THE CURRENCY CLOUD" LTD.
ЗЛ посочва единствено, че сумата не е облагаем доход. При ревизията сумата е
приета за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
19.06.2018г. по сметка на ЗЛ в ПИБ АД с IBAN
***.00евро
/195.98лв./, с наредител Steven Dryden, с основание за превода
„нотариален акт". При предходната проверка и при ревизията документи не са
представени. По отношение на тази сума и при ревизията и към възражението не са
представени документи. ЗЛ посочва единствено, че сумата не е облагаем доход.
При ревизията сумата е приета за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6
от ЗДДФЛ. Същото лице е превело и двете суми описани по - долу.
- на
12.03.2018г. са постъпили в „ПИБ" АД по сметка на ЗЛ BG20FINV91501004506158
2140.00евро /4185.48лв./, с наредител Dryden Steven и основание „Sale
-
Purchase PB2-193 Interim". В хода на извършената предходна
проверка от ревизираното лице са представени писмени обяснения относно
получената сума, в които се посочва: „2140 евро са нотариални такси, данъци,
разноски за гориво за покупка на апартамент №193, намиращ се в сграда „Панорама
Бей", гр. Свети Влас. Няма доказателства за
извършено
плащане на такива разходи от ревизираното лице, както и не са представени разходо- оправдателни документи. Към възражението също не
са представени документи. При ревизията сумата е приета за други облагаеми
доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
29.03.2018г. са постъпили в ПИБ АД по сметка на ЗЛ BG20FINV91501004506158 1100.00евро
/2151.41лв./, от банковата сметка
във Великобритания с наредител Dryden Steven и основание „Balance Sale/Purchase PB2-193".
В представени от ЗЛ писмени обяснения се посочва, че на 29.03.2018г. е получил
от Steven Dryden заем от
1100евро /2151.41лв./. Относно полученият превод ЗЛ представя не
преведен AGREEMENT от 29.03.2018г. от Steven Dryden за 1100.00евро,
съгласно който Steven Dryden предоставя на Н.К. заем в размер на 1100.00евро.
Към възражението е представен не преведен същия AGREEMENT от 29.03.2018г. При ревизията сумата е
приета за други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
По
отношение са сумите превени от Steven Dryden са
представени и два документа от 10.05.2018г. и от 23.05.2018г. Същите са на
английски език и не са преведени на български, като е прието,
че се отнасят за
сделки изповядани при нотариус в България.
- на 10.11.2018г.
по сметка на ЗЛ в ПИБ АД с IBAN ***00.00лв., с наредител М.Н. и основание „прехвърляне на средства".
Към възражението са представени писмени обяснения от М.Н. и разписка от
20.08.2019г. Съгласно представените документи сумата представлява получен по
рано същата година заем от М.Н. от заемодател Г. К. /брат на ревизираното
лице/, който заем е върнат по сметката на Н. К. и след това
сумата е предадена на Г. К.. Не е ясно как е получен заема, след като Г. К.
живее в САЩ - по банков път или в брой и действително получен ли е такъв заем.
В хода на производството са изследвани парични взаимоотношения между двамата
братя и същите са единствено по банков път. При ревизията сумата е приета за
други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- освен
описаните суми за 2016г. и 2017г., от М.О.
са получени по сметка на ЗЛ в „ПИБ" АД с IBAN
***.01.2018г. 54.14евро /105.89лв./. В хода на
предходната проверка ЗЛ обяснява, че е получило сумата, за да я предаде на С.Н.,
но не са предоставена разписка, удостоверяваща предаването на средствата. Към
възражението са приложени писмени обяснения от С.В. Найденова разписка от
05.01.2018г. Съгласно документите сумата представлява финансова помощ предоставена
от М.О. на С.Н.. При ревизията сумата е приета за други
облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ - мотивите са изложени по -
горе.
- на
06.07.2018г. от Craig Martin Goddard са получени
400евро /782.33лв./ Сумата е
получена по банковата сметка на ЗЛ № BG20FINV91501004506158. В представени писмени
обяснения от ревизираното лице се посочва, че предоставената сума е получен заем
от К.Г.. Представена е също така не преведена от английски език разписка
подписана от лицата /според разписката/, съгласно която К.Г.
предоставя на Н. К. заем в размер на 400евро. Не е посочен срок за връщане на
сумата, както и не са налице доказателства за връщането на сумата.
От полученият отговор от нотариус С. А. с район на действие РС Несебър е
предоставен НА 60/05.07.2018г. за покупко-продажба на НИ - Апартамент 742 в
туристически комплекс „Несебър форт клуб", гр.Несебър - по данни от НА Н.К.
е преводач от български на английски на продавача на имота К.М.
Г. Предоставено е двуезиково пълномощно, че
посоченият продавач на имота упълномощава ЗЛ да предприема всички необходими
фактически и правни действия от негово име и за негова сметка за валидната му
продажба на правото му на собственост върху недвижим имот, намиращ се в
гр.Несебър - Апартамент 742. Към възражението е представена същата разписка от
06.07.2018г. При ревизията сумата е приета за други облагаеми доходи по смисъла
на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
02.08.2018г. постъпили в „ПИБ" АД по сметка BG20FINV91501004506158 - 250,00евро / 488.96лв./ от банковата сметка
вероятно във Швейцария, наредител „Stelljes. Tsvetеlina
Zdravkova" и основание „Purchase of aprt in Barcelo complex in Sunny Beach B613...". В хода на
извършената предходна проверка от ревизираното лице са представени
писмени обяснения относно получената сума, в които се посочва: „250 евро са
нотариални такси за апартамент В613 в сграда Барсело,
Слънчев бряг". Не са представени доказателства в подкрепа на твърденията
на ЗЛ. При ревизията сумата е приета за други облагаеми доходи по смисъла на
чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
- на
26.10.2018г. входящ превод в размер на 2762.28лв. по сметка
на ЗЛ в „ПИБ" АД във валута BGN с IBAN ***йонен съд
Велико Търново с основание на превода „ИД 342/2017 Разпределение от публична
продан". ЗЛ не представя информация относно получената сума и не е ясно
дали същата е облагаем или необлагаем доход. При ревизията сумата е приета за
други облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
Във
връзка с установеното в хода на ревизията и издадения ревизионен доклад, на оспорващия са установени
задължения по видове данъци и периоди както следва:
I. По закона за
Данъците върху доходите на физическите лица:
Данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ.
Съгласно
чл.17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни
основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни
облекчения.
Съгласно
разпоредбите на чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, размерът на данъка върху общата годишна
данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се
умножи по данъчна ставка 10 на сто.
За
2014г. е подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ в която са
декларирани:
- доходи от
наем или от друго възмездно предоставяне на права или имущество - придобит
доход 8450.00лв. и данъчна основа 7605.00лв.
- доходи от
прехвърляне на права или имущество с данъчна основа – 607.50
лв.
Декларирана
е обща годишна данъчна основа 8212.50лв., данък върху
годишната данъчна основа – 821.25лв.,
данъци подлежащи на приспадане от данъка върху общата годишна данъчна основа –
585.00 лв., дължим данък за внасяне – 236.00лв.
Сумата е внесена от лицето в срок.
Декларираните
доходи от наем в размер на 8450.00лв. /описани
подробно в ревизионния доклад/ са за отдадения имот на „Ованесови
груп" ЕООД /новото наименование на дружеството е
„Красен Хармани" ЕООД/ и са извън допълнително установените при ревизията
доходи от наем.
С РА на оспорващия са установени следните облагаеми
доходи и данъчна основа за 2014г.:
- доходи от
наем по чл.31 от ЗДДФЛ – 9150.00лв., удържан данък
585.00лв. и данъчна основа по чл.32 от ЗДДФЛ /след
приспадане на 10% нормативно признати разходи/ - 8235.00лв.;
- доходи от
прехвърляне на права или имущество – 675.00лв. и годишна
данъчна основа /след приспадане на 10% нормативно признати разходи/ - 607.50лв.;
- доходи от
друга стопанска дейност /свободна професия адвокат/ по чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ –
591.17лв., нормативно признати разходи – 147.79лв.
/25% от облагаемия доход/, данъчна основа по чл.30 от ЗДДФЛ – 443.38лв.;
- други доходи
по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ – 3303.91лв. и данъчна
основа по чл.36 от ЗДДФЛ – 3303.91лв.
В
резултат на направените констатации са установени облагаем доход и данъчна
основа, върху които е дължим данък при ставка 10%, както следва:
Данъчна основа за
доходите от наем по чл.31 от ЗДДФЛ – 8235.00лв.;
Данъчна основа за доходите от прехвърляне на
права или имущество по чл.33 ал.1 от ЗДДФЛ – 607.50лв.;
Данъчна основа за доходите от друга
стопанска дейност /свободна професия адвокат/ по чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ – 443.38лв.;
Данъчна основа за доходите по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ – 3303.91лв.
Установена данъчна основа за общия годишен
доход – 12589.79лв.;
Установен размер на данъка /10% от данъчната
основа/ - 1258.98лв.;
Данък за довнасяне – 673.00лв.
Внесен данък от ЗЛ – 236.00лв.
Разлика за внасяне – 437.00лв.
Върху
дължимият данък са начислени лихви по реда на чл.175 от ДОПК,
съгласно приложената справка.
За
2015г. е подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ,
в която са декларирани единствено доходи от друга стопанска дейност, в размер
на 300.00лв. Декларирани са задължителни осигурителни вноски
/ЗОВ/ внесени през годината в размер на 1300.32лв., данъчна основа 0.00лв.
Не е деклариран удържан и внесен данък.
С РА, са установени следните облагаеми доходи и
данъчна основа за 2015г.:
- доходи от
наем по чл.31 от ЗДДФЛ – 4900.00лв., удържан данък
409.50лв. и данъчна основа по чл.32 от ЗДДФЛ /след
приспадане на 10% нормативно признати разходи/ - 4410,00лв.;
- доходи от
друга стопанска дейност /свободна професия адвокат/ по чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ –
1163.28лв. /декларирани 300.00лв. и недекларирани
863.28лв./, разходи за дейността – 290.82лв.
/25% от облагаемия дохода/, дължими ЗОВ – 1164.87лв. и
данъчна основа по чл.30 от ЗДДФЛ - 0,00лв.; В декларация обр.6 за 2015г. ЗЛ декларира и внася общо вноски за ЗОВ в
размер на 1164.87лв., но в ГДД декларира ЗОВ в размер на 1300.32лв.
- други доходи
по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ - 6765,12лв. и данъчна основа по чл.36 от ЗДДФЛ – 6765.12лв.
В
резултат на направените констатации са установени облагаем доход и данъчна
основа, върху които е дължим данък при ставка 10%, както следва:
Данъчна основа за доходите от наем по чл.31
от ЗДДФЛ – 4410.00лв.;
Данъчна основа за доходите от друга
стопанска дейност /свободна професия адвокат/ по чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ – 0.00лв.;
Данъчна основа за доходите по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ – 6765.12лв.
Установена данъчна основа за общия годишен
доход – 11175.12лв.;
Установен размер на данъка/10% от данъчната
основа/ - 1117.51лв.;
Данък за довнасяне – 708.00лв.
Разлика за внасяне – 708.00лв.
Върху
установеният данък са начислени лихви по реда на чл.175 от ДОПК.
За
2016г. е подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ в която са
декларирани:
- доходи от
наем или от друго възмездно предоставяне на права или имущество - придобит доход
7800.00лв. и данъчна основа 7020.00лв.
- доходи от
друга стопанска дейност - придобит доход 720.00лв. и данъчна
основа – 0.00 лв.
Декларирана
е обща годишна данъчна основа 7020.00лв., данък върху
годишната данъчна основа – 702.00лв.,
данъци подлежащи на приспадане от данъка върху общата годишна данъчна основа –
702.00лв., дължим данък за внасяне – 0.00лв.
Декларираните
доходи от наем в размер на 7800.00лв. /описани
подробно в ревизионния доклад/ са за отдадения имот на „Българска хлебна
мая" ЕООД и са извън допълнително установените при ревизията доходи от
наем.
Декларираните
доходи от друга стопанска дейност в размер на 720.00лв. /описани подробно в
ревизионния доклад/ са за получени от Национално бюро за правна помощ и са
извън допълнително установените при ревизията доходи от друга стопанска
дейност, описани в РА.
С РА, са установени следните облагаеми доходи
и данъчна основа за 2016г.:
- доходи от
наем по чл.31 от ЗДДФЛ – 11950.00лв., удържан данък
702.00лв. и данъчна основа по чл.32 от ЗДДФЛ /след приспадане
на 10% нормативно признати разходи/ - 10755.00лв.;
- доходи от
друга стопанска дейност /свободна професия адвокат/ по чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ –
1306.75лв., разходи за дейността – 326.69лв.
/25% от облагаемия дохода/, дължими ЗОВ – 1300.32лв. и
данъчна основа по чл.30 от ЗДДФЛ - 0,00лв.;
- други доходи
по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ – 17545.55лв. и данъчна
основа по чл.36 от ЗДДФЛ - 17545,55лв.
В
резултат на направените констатации са установени облагаем доход и данъчна
основа, върху които е дължим данък при ставка 10%, както следва:
Данъчна основа за доходите от наем по чл.31
от ЗДДФЛ – 10755.00лв.;
Данъчна основа за доходите от друга
стопанска дейност /свободна професия адвокат/ по чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ – 0.00лв.;
Данъчна основа за доходите по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ – 17545.55лв.
Установена данъчна основа за общия годишен
доход – 28330.55лв.;
Установен размер на данъка /10% от данъчната
основа/ - 2833.05лв.;
Данък за довнасяне – 2131.00лв.;
Разлика за внасяне – 2131.00лв.
Върху
установеният данък са начислени лихви по реда на чл.175
от ДОПК.
За
2017г. е подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ,
в която са декларирани единствено доходи от друга стопанска дейност, в размер
на 400.00лв., декларирани са задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/,
внесени през годината в размер на 1479.36лв., данъчна
основа 0.00лв. Не е деклариран удържан и внесен данък.
Освен
описаните по - горе доходи приети за доходи от друга стопанска дейност, при
ревизията са установени получени 300.00лв. от Районен
съд Русе и 200.00лв. - получени
от Национално бюро за правна помощ. Посочените доходи не се оспорват във
възражението. В ГДД ЗЛ декларира доходи от друга стопанска дейност 400.00лв.,
като не може да се определи как точно е изчислена тази сума.
С РА са установени следните облагаеми доходи и
данъчна основа за 2017г.:
- доходи от
наем по чл.31 от ЗДДФЛ – 3900.00лв., удържан данък
351.00лв. и данъчна основа по чл.32 от ЗДДФЛ /след
приспадане на 10% нормативно признати разходи/ - 3510.00лв.;
- доходи от
друга стопанска дейност /свободна професия адвокат/ по чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ –
3245.38лв., разходи за дейността – 811.35лв.
/25% от облагаемия дохода/, дължими ЗОВ – 1479.36лв. и
данъчна основа по чл.30 от ЗДДФЛ – 954.67лв.;
- други доходи
по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ - 13 368.06лв. и данъчна
основа по чл.36 от ЗДДФЛ – 13367.56лв.
В
резултат на направените констатации са установени
облагаем доход и данъчна основа, върху които е дължим данък,
при ставка 10%, както следва:
Данъчна основа за доходите от наем по чл.31 от ЗДДФЛ – 3510.00лв.;
Данъчна основа за доходите от друга стопанска
дейност /свободна професия адвокат/ по чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ – 954.67лв.;
Данъчна основа за доходите по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ –
13367.56лв.
Установена данъчна основа за общия годишен доход - 17 832.23лв.;
Установен размер на данъка /10% от данъчната основа/
- 1783.22лв.;
Удържан
– 351.00лв.;
Данък за довнасяне – 1432.00лв.;
Разлика за внасяне –
1432.00лв.
Върху установеният данък са начислени лихви по реда на
чл.175 от ДОПК.
За
2018г. е подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ,
в която са декларирани единствено доходи от друга стопанска дейност, в размер
на 3250.00лв. Декларирани са задължителни осигурителни вноски
/ЗОВ/ внесени през годината в размер на 1701.36лв., данъчна основа 736.14лв.,
данък за довнасяне 73.00лв., внесени ведно с дължимите лихви просрочие в размер на 4.18лв.
Освен
описаните по - горе доходи приети за доходи от друга
стопанска дейност, при ревизията са установени получени
300.00лв. от Районен
съд Русе и 2370.00лв. - получени
от Национално бюро за правна помощ и 880.00лв. - получени
от „МН-РУСЕ" ООД, с основание на превода „възнаграждение по Договор правни
услуги". Посочените доходи не се оспорват във възражението срещу РД.
В ГДД ЗЛ декларира доходи от друга стопанска дейност 3250.00лв.,
като не може да се определи как точно е изчислена тази сума.
За
2018г. по банкова сметка *** ***, са установени получени общо 4439.79евро /8683.47лв./, с основание „от Booking.com BV". В ревизионният доклад са описани
получените суми по дати и размери. При ревизията сумата от 8683.47лв.
е приета за доходи от наем и не се оспорва във възражението срещу РД.
С РА са установени следните облагаеми доходи и
данъчна основа за 2018г.:
- доходи от
наем по чл.31 от ЗДДФЛ - 8683,47лв., удържан данък 0,00лв. и данъчна основа по
чл.32 от ЗДДФЛ /след приспадане на 10% нормативно признати разходи/ - 7815.12 лв.;
- доходи от
друга стопанска дейност /свободна професия адвокат/ по чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ
- 9517,49лв., разходи за дейността – 2379.37лв. /25% от
облагаемия дохода/, дължими ЗОВ – 1701.36лв. и данъчна
основа по чл.30 от ЗДДФЛ – 5436.76лв.;
- други доходи
по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ – 16546.85лв. и данъчна
основа по чл.36 от ЗДДФЛ – 16546.85лв.
В
резултат на направените констатации са установени
облагаем доход и данъчна основа, върху които е дължим данък при ставка 10%,
както следва:
Данъчна основа за доходите от наем по чл.31 от ЗДДФЛ – 7815.12лв.;
Данъчна основа за доходите от друга
стопанска дейност /свободна професия адвокат/ по чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ – 5436.76лв.;
Данъчна основа за доходите по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ – 16546.85лв.
Установена данъчна основа за общия годишен
доход – 29798.73лв.;
Установен размер на данъка /10% от данъчната
основа/ - 2979.87лв.;
Данък за довнасяне – 2979.00лв.;
Внесен данък от ЗЛ – 73.00лв.;
Разлика за внасяне – 2906.00лв.
Върху
установеният данък са начислени лихви по реда на чл.175
от ДОПК.
В
хода на ревизията е извършена съпоставка за съответствие между стойността на
придобитото имущество от Н.И.К. и направените от него разходи и декларираните
и/или получените доходи, за период на ревизията от 01.01.2014
г. - 31.12.2018 г. В резултат на извършената съпоставка на имущественото съС.ие доходите и разходите на
жалбоподателя не е установено превишение в годишен
аспект на извършените разходи над получените доходи за ревизирания период.
При
анализ на приложените към административната преписка доказателства, се
установява, че при извършена проверка на жалбоподателя е изготвено и връчено
искане за представяне на документи / 509-511 от адм.
преписка/, с което от лицето е изискано да представи доказателства и писмени
обяснения, относно основанието за постъпилите по банковите му сметки суми. От
страна на Н.К. са представени единствено писмени обяснения /стр.513-516 от адм. преписка/, документи на чужд език без легализиран
превод /стр.517-528/ и три броя разписки. За резултатите от извършената
проверка е изготвен протокол № ПФ-03001819000306-073-001/21.08.2020г.
/стр.346-442/, като са установени недекларирани от жалбоподателя доходи за
периода 2013 г. - 2018 г. /доходи от наем, доходи от упражняване на свободна
професия и други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ./ В тази връзка до Н.К. е
изготвена покана по чл. 103 от ДОПК № ПФ-03001819000306-177-001/21.08.2020г., с
която е указано на жалбоподателя да подаде коригиращи ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
периода 2013 г. - 2018 г. От страна на Н.К. отново не са представени никакви
доказателства и писмени обяснения, относно основанията за получаване на парични
средства по банковите му сметки, както и не са подадени коригиращи декларации.
В
хода на ревизионното производство са изследвани доходите на лицето,
имущественото съС.ия и
извършените от него разходи. Извършен е анализ на движението на парични
средства по банковите сметки на лицето. Изготвена е съпоставка в таблична форма
на доходите/приходи и разходите на лицето и не е установено превишение
на разходите спрямо доходите/приходите.
Установени
са получени облагаеми доходи от упражняване на свободна професия – адвокатски
хонорари, доходи от наем и други облагаеми доходи, които не са декларирани от
ревизираното лице и върху които не е внесен следващия се данък, което е
обосновало извода, че са налице обстоятелствата посочени в чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи. Установените доходи са
описани в ревизионният доклад по години, дати, суми, източника на доходите и
лицата платци на дохода.
Не се споделят доводите на жалбоподателя, че липсват мотиви за приложение на особения ред за
облагане по чл. 122 от ДОПК. Следва да се
посочи, че изрично в РД и в РА е посочено, че
правното основание е чл. 122, ал. 1, т.
2 от ДОПК – наличие на укрити приходи или доходи. Това основание е прието, че е налице, след като са установени получени облагаеми
доходи от упражняване на свободна професия - адвокат, доходи от наем и други
облагаеми доходи, които не са декларирани от ревизираното лице и върху които не
е внесен следващия се данък.
Разпоредбата
на чл.124, ал.2 от ДОПК предвижда, че в производството по обжалване на
ревизионния акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така в тежест на органите по приходите е да установят наличието
на основание за облагане по аналог, а в тежест на ревизираното лице е да
установи, при условията на пълно обратно доказване (чрез оборване на така
въведената презупция), твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта (в този
смисъл константната съдебна практика – решение № 9435 от 25.06.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 14743/2012 г., VIII о., решение № 11507
от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2014 г.,
VIII о. и мн.др.).
С оглед приложения от органа по приходите ред
за определяне на основата за облагане, относно приложимото право е необходимо
да се посочи следното:
Според разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК –
Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни
за укрити приходи или доходи.
Съответно, според чл. 123, ал.
1 от ДОПК – в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на
основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е
налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:
1. стойността на имуществото на
лицето, явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране,
получени от него;
2. направените разходи от лицето
и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните
разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени
средства.
Според чл. 6 от ЗДДФЛ – Местните физически лица са носители на задължението за данъци за
придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл. 12, ал. 1
от ЗДДФЛ е посочено, че – "Облагаеми по този закон са доходите от всички
източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с
изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон", а
съответно в чл. 35, т. 6 от закона е указано, че облагаем доход са и "...
всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по
реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.. ".
В случая, трябва да се съобрази и разпоредбата
на чл. 124, ал. 2 от ДОПК – В производството по обжалването на ревизионния акт
при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.
От
систематичното тълкуване на цитираните
нормативни разпоредби, следва правният извод, че липсата на несъмнени данни за произхода на средства които
конкретен данъчен субект е придобил и съответно
не е декларирал по установения за това ред пред приходна администрация, налага
необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия
предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато
данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален
данъчен закон. Съответно,
когато е налице едно противоправно
развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на
някой от фактите възведени в чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се приложи
особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е,
да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства
/критерии/, които са относими към ревизирания данъчен
субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни,
които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало
при нормално развие на правоотношението.
Това, разбира се, в никакъв случай не
означава, че следва да бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане,
възведени в съответния материален закон.
В конкретния случай, констатацията за
наличието на доходи, които оспорващият не е
декларирал през процесните отчетни периоди е била достатъчна за да се формира
извод, че предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК са налице.
Това е основание, органът по приходите в настоящия казус да определи данъчната
основа за облагане с преки данъци по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
Съдът намира, че в настоящото производство
органите по приходите по категоричен начин са доказали наличието на посочените
в чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.
Следва да се отбележи, че
за да бъде проведена ревизията по особения ред и да се достигне до разместване,
съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, на доказателствената тежест за посочените в
ревизионния акт обстоятелства, е достатъчно да е доказано от органите по
приходите наличието дори само на едно от основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК,
което в случая е сторено. Следователно, щом тези предпоставки са доказани, то в
тежест на жалбоподателя е да обори фактическите констатации в ревизионния акт,
който се ползва с презумптивна доказателствена сила
за тях.
При решаването на този
въпрос следва да се има предвид, че, както беше посочено, тежестта за оборване
на фактическите констатации в ревизионния акт съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, при
условията на пълно и обратно доказване, е възложена върху жалбоподателя, както
и че провеждането на такова доказване може да стане само с допустимите по ДОПК
доказателства.
В случая следва да се съобрази
и правилото регламентирано в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, според което – "В
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със
събраните доказателства“. Това означава, че на
ревизионния акт е нормативно придадена изначално, материална доказателствена сила по отношение на обективираните
в него констатации за проявлението на конкретни факти и обстоятелства.
В случая от оспорващия са
наведени следните възражения и са представени следните доказателства, които да опровергаят, изложените
в процесния ревизионен акт факти и обстоятелства:
По конкретните оплаквания на оспорващия, съдът намира следното:
Представената разписка, издадена от В.Р.а, прил. на л.14 от делото, не съдържа дата на нейното издаване, поради което не може по
несъмнен начин да се индивидуализира сумата, която е предмет на разписката.
Съдът приема, по отношение
на писмените доказателства на л.38, л.39, л.42, л.44, л.46, л.48, л.50, л.64,
л.67, л.68, л.69, с които оспорващият твърди, че са му предоставени парични
суми в заем, като с тях установява и връщане на част от сумите, следното.
Същите са оспорени от
процесуалния представител на ответника, който твърди, че същите нямат
достоверна дата.
Доколкото приходната
администрация не черпи права от съставителите на посочените частни документи, то
тя не е трето лице по смисъла на чл.181, ал. 1 от ГПК и за нея е важима посочената в тях дата на съставянето им (вж. в този
смисъл решение № 2119 от 26.02.2015 г., постановено по адм.
дело № 5875/2014 по описа на ВАС; решение № 2117 от 26.02.2015 г., постановено по адм. дело № 6132/2014 по описа на ВАС; решение № 4496 от
22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 7644/2014
по описа на ВАС).
Обстоятелството, че датата на
посочените договори за заем е противопоставима на органите по приходите не означава, че
сумите по тези сделки следва да бъдат взети предвид при определяне на данъчната
основа за процесните години, посочени в тях. Подписаният частен документ,
съгласно чл.180 от ГПК, се ползва единствено с формална доказателствена сила – той
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са
направени от лицата, посочени като негови автори. В конкретния случай тези
писмени доказателства не се ползват с материална доказателствена сила за
обстоятелството, че сумите по тях са реално получени от жалбоподателя и реално
върнати.
В конкретния случай, липсват
каквито и да е било други безспорни доказателства, които да кореспондират
помежду си и еднозначно да удостоверяват, че описаните факти, в тези
разписки и договори, са действително
осъществени. Процесните разписки и договори
не могат да бъдат самостоятелно кредитирани като
убедително доказателство за фактическо изпълнение, включително да удостоверят
предаване в брой на суми в размер съответно на 1000. 00 евро, 8500.00 лв., както и другите суми, посочени в тях.
Следва да се има предвид правната същност на
договора за заем. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е
неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен –
правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на
тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Не всяко плащане на суми
от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях.
Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може
предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е
изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например парична
вноска по договор за гражданско дружество) и т. н. При наличие на различни
хипотези относно факта на плащането не може от самият факт на предаването на
сумата, при липса на други данни, да се презумира, че
страните сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице
издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не
може да се презумира от самия факт на признанието на
задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение
да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от доказателствената
тежест да установи този източник с допустимите от закона доказателствени
средства. Така например при липса на писмен договор за заем, не е достатъчно
наличието на разписка, в която не е посочено основание за предаването на
сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем по смисъла
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД (в този смисъл са Решение № 274 от 19.12.2013 г. по гр.
д. № 1285/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 283 от 03.10.2013 г. по гр. д. №
2202/2013 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр. д. №
134/2010 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 97/22.03.2011 г. по гр. д. № 417/2010
г. ВКС, ІV г. о., Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. ВКС, ІІІ
г. о., Решение № 52/22.05.2009 г. по т. д. № 695/2008 г. ВКС, І т. о.). С оглед
реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума,
представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на
предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на
доказване. За доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната
сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК.
Приложими са всички
доказателствени средства без свидетелски показания (с оглед забраната на чл.
164 от ГПК).
С оглед на горното, след като
по делото липсват
доказателства за реалното предаване на сумите на
конкретно посочена дата, на
посоченото правно основание – договор за заем, съдът намира, че не е доказано в хода на настоящото производство, че
горепосочените средства от посочените лица,
представляват суми,
получени от оспорващия от заеми.
Следва
да се съобрази, че представените разписки са еднотипни като формат, съдържание.
В една от тях е останало и име на друголице.
Сумите,
описани в РА и приети за облагаеми доходи, са безспорно получени от лицето - по банков път или чрез други системи за
разплащания, а според писмените доказателства към възражението срещу РД и
приложени към жалбата, в последствие сумите са предавани в брой на различни
лица, или представляват получени от оспорващия заеми - съгласно приложените
разписки и договори.
Представените
писмени доказателства, включително и разписки за предаване на суми, по своята
правна същност са частни документи, които удостоверяват факти, от които за
оспорващия произтичат изгодни правни последици, които не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила.
В
голяма част от представените документи липсват идентификационни данни за лицата
превеждали сумите на оспорващия. Липсват съществени елементи на договор за
заем, включително, че заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Тези
писмени доказателства не се ползват с материална доказателствена сила за
обстоятелствата, че сумите по тях са реално получени от жалбоподателя и реално
върнати.
Обосновано
в хода на ревизионното производство е прието, че липсва житейска и икономическа
логика за всички посочени като облагаеми суми адвокат К. да е посредник между
други лица, предоставяйки банковите си сметки, извършвайки в последствие
предаване на суми в брой и др. дейности, без да получава каквото и да е
възнаграждения. Липсва и логика адвокат К. да е пълномощник на чужди граждани
за закупуване на имоти в България и вместо възнаграждение за това, да получава
заеми от тези лица. Не е установено и по несъмнен начин, с оглед извършеното
оспорване от ответника, че в представените разписки, споразумения и писмени
обяснения дали действително са материализирани волеизявленията на лицата,
посочени като техни издатели, т.е тяхната автентичност.
Не е ясно и кога
лицата, чужди граждани, са били в България, как са се свързали с адвокат К.,
кое е довело до предоставяне на заеми на оспорващия, не е доказан факта на
предаване на сумите, както и релевантния факт, че лицата са разполагали със
сумите, посочени като дадени в заем, кога евентуално са върнати заемите и
върнати ли са изобщо. Доказването на факта на предаване на сумите е необходимо
с оглед обстоятелството, че договорът за заем е реален договор и предаването на
заетата сума е елемент от неговия фактически състав.
Представените
по делото нотариални актове установяват единствено факта, че Н.К. е
представлявал купувача при сключването на сделката, като не установяват
основание на получени от оспорващия приходи. В представените сметки, вносни
бележки, приходни квитанции, липсва отбелязване, че плащанията са извършени от
оспорващия.
Съгласно
чл.116, ал.1 от ДОПК "В случай че за установяване на задълженията на
ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън
територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства
за изясняването им. " В хода на производството не са представени
адвокатски сметки и други документи, доказващи дейността на лицето като
адвокат, а изводите за реализирани доходи и приходи са изцяло на база банкови
преводи, които по безспорен начин установяват получаването на сумите от лицето,
както и суми, получени от оспорващия чрез други системи за разплащане. В хода
на производството са изпратени писма до различни съдилища и не са установени
други данни, освен описаните по-горе за получени доходи като адвокат.
При спазване на правилата на
формалната логика и привилата на доказване, установени в чл. 37 ДОПК, органът
по приходите е изградил своите констатации, които съдът приема като правилни и обосновани, съответно не оборени от
задълженото лице.
По
възраженията на оспорващия относно установените доходи
от наем.
Жалбоподателят оспорва изводите на
органите по приходите, че получената сума в размер на 700.00 лв. /на 28.05.2014
г. и на 22.12.2014 г./, както и получения през 2016 г. депозит в размер на
650.00 лв., са доходи от отдаване под наем. Оспорва и приетата за 2016 г. сума
в размер на 3500.00 лв., че е доход от наем. Твърди, че органите по приходите
не са доказали, че е отдаден недвижим имот, за който да е получен наем. По
отношение на депозита, твърди, че сумата е задържана за неплатени комунални
разходи, дължими от „Българска Хлебна Мая" ЕООД.
Установява се, че от страна на
Н.К. не са представени документи за основанието за получаване на сума в размер
на 700.00 лв., както и такива доказващи, че сумата е сред изрично посочените в
чл. 13 от ЗДДФЛ необлагаеми доходи.
Следователно, правилно и законосъобразно
същата е приета за получен и недеклариран доход от наем, и предвид факта, че посоченото основание за внасяне на сумата е
- наем.
По
отношение на сумата от 650лв. не са представени
документи за платени със сумата разходи, произтичащи от ползването на имота от
наемателя, и/или доказателства, че е възстановена на наемателя, следователно,
правилно същата е включена в определената данъчна основа по чл. 31 от ЗДДФЛ.
Относно установения доход
от наем за 2016 г. в размер на 3500.00 лв., видно от приложените към
административната преписка извлечения от банковите сметки на лицето, се
установява, че посоченото основание за
преводите е наем, с оглед на което законосъобразно, процесната сума е
включена в определената по реда на ЗДДФЛ данъчна основа.
По
възраженията на оспорващия относно установени доходи от
друга стопанска дейност - свободна професия адвокат.
Относно постъпилата по
банковата сметка на лицето сума в размер на 200 евро /на 02.06.2014г. и на
25.06.2014 г./ от жалбоподателя са представени писмени обяснения /стр.515/,
съгласно които, сумата е за покрИ.е на разходи за
гориво и такси за получаване на документи за гражданско съС.ие на С.И. от гр. Нови Пазар. В хода на ревизионното
производство, така и при съдебното обжалване от страна на оспорващия не са
представени доказателства за основанието за получаване и разходване на сумата,
както и такива, че е необлагаем доход.
Обосновано и законосъобразно
сумата в размер на 300.00 лв., постъпила на 08.12.2015г. по банковата сметка на
оспорващия с наредител Д.Д.,
с основание за превода „възстановен хонорар", е приета за облагаем доход
от друга стопанска дейност. От страна на жатбоподателя
не са представени документи, доказващи твърдението му, че това е възстановена
сума. която Д.Д. е получил от Н.К..
По
отношение на получената по банков път сума в размер
на 300.00 евро на 14.10.16г., с наредител Б. T.,
както и получената сума в размер на 400 евро на 23.05.2017г., наредител С.М., жалбоподателят твърди, че сумите са
предадена на Ш.А.. Към възражението срещу ревизионния доклад са приложени
разписки /стр.20-231/, съгласно които лицето е получило процесните суми от Н.К..
При преглед на процесните разписки, се установява че е посочен адрес на Ш.А. в РТурция, същевременно на разписките е посочено, че са
съставени в гр. Русе. От страна на жатбоподателя не
са посочени и други данни за лицето Б. T. и С.М.. т.е. дали са български или
чужди граждани, с оглед предприемане на действия по събиране на доказателства
от същите. Следователно, правилно и законосъобразно органите по приходите не са
кредитирали представените от жалбоподателя разписки и сумите са приети за доход
от друга стопанска дейност, предвид факта, че посоченото основание за внасяне
на сумата е - адвокат, съответно застъпничество.
Жалбоподателят оспорва и следните
суми, приети за друг облагаем доход, от свободна професия:
- постъпилите
по банковата сметка суми в обш размер на 200 лв. на
25.05.2017 г.. на 21.06.2017 г. и в размер на 100.00 лв. на 10.09.2018г., наредител Районен съд гр. Русе. Сочи, че от основанието на
преводите е видно, че са за издръжка на В.Р.а:
- постъпилата
по банковата сметка сума в размер на 213 евро на 11.01.2017 г., наредител Х.Я., основание - хонорар по дело. Сочи, че не е
доход;
- постъпилата
по банковата сметка сума в размер на 100 евро, на 04.12.2017 г., наредител Transferwise Ltd, основание
- такса за въпроси. Сочи, че не е доход;
- постъпилите
по банковата сметка суми в общ размер на 3000 евро, на 29.11.2018 г. и на
13.12.2018 г., наредител Д.С., с основание - за
правни услуги. Твърди, че не е облагаем доход. Съдът не кредитира показанията
на свидетеля П., тъй като самата Д.С. е посочила основание на превода правни
услуги, а не заем.
Както в хода на
ревизионното производство, така при съдебното обжалване, от страна на
жалбоподателя не са представени убедителни доказателства, че получените суми са
необлагаеми, правилно органите по приходите са приели основанието посочено в банковите извлечения, т.е. че са касае за плащане за получаване на
правни услуги.
По
възраженията
на оспорващия относно установени други доходи по чл.35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Жалбоподателят
оспорва следните суми, приети за друг облагаем доход:
- постъпили на
24.09.2014 г. и на 17.10.2014 г. суми в общ размер на 700.00 лв., на 17.02.2015
г. сума в размер на 350.00 лв., наредител Д.С.С., посочено основание - вноска, превод. Жалбоподателят
твърди, че сумите са предадени на С.Г. К.,
като няма пречка като адвокат да посредничи между лицата;
- постъпила на
17.02.2014 г. сума в размер на 80.00 евро, от банкова сметка ***, наредител „RHODES МЕ, без
изрично основание за превода, посочено е „FR
5
REAYRT LHEAN CASTLETOWN ISLE
OF MAN IM9 1HQ". Н.К.
твърди, че сумата не е облагаем доход, но не представя никакви доказателства,
които да установяват основание за получаване на сумата.
- постъпила на
05.06.2014 г. /стр.1177-1178 от адм. преписка/ по банкова
сметка ***.10.2014 г. е постъпила сума в размер на 1000 евро, с наредител M.M. W.. Преводаъте от
английска банкова сметка, *** „Countrywide property developer", в
превод „Предприемач спрямо имоти в цялата страна". Основанието за превода
е „from Miss М. W.". Не са приложени доказателства;
- постъпила на
14.12.2015 г. сума в размер на 1280 евро, наредител
Стефка И.ова Няголова, посочено основание „захранване
на сметка". Жалбоподателят твърди, че сумата е преведена за погасяване на
задължение на Г. Г., при ЧСИ И.Х.. Видно от представеното на л.11 от делото,
дневно извлечение за дата 15.12.2015г., оспорващият е превел сумата от
1130.39лв. по изп.д. 1584/15г. на Г. Г., което се
разминава със сумата 1280 евро, като не се установява по несъмнен начин, че С.Н.
е превела сумата с цел погасяване на задължение на Г. Г. по посоченото изп.д. Липсва логика и защо С.Н. не е превела сумата по
сметката на ЧСИ, а е преведена в банковата сметка на оспорващия.
- постъпила на
24.12.2015 г. сума в размер на 720 евро, наредител „THE CURRENCY CLOUD EUR SETTLEMENT А", основание
„20060574741277; BARCGB22XXX; JAMES MCHUGH TRADE REF: 20151224-XGPWRT".
Н.К. твърди, че сумата е част от продажна цена и нотариални такси за покупка на
имот на Д.М. в село Червена вода. Не са представени доказателства;
- постъпила на
11.05.2015 г. сума в размер на 800 евро. Преводът е от английска банкова сметка,
***. Н.К. твърди, че сумата е заем от A.N.N.. По
отношение на представените писмени доказателства /квитанция/ за заем, съдът е
изложил мотиви, които са относими и към квитанция от
11.05.2015г. /л.42 от делото/.
- постъпила на
09.02.2015 г. сума в размер на 380 евро, наредител ALTIN LUCY AMENA, основание за превода № 30981336977260; LOYDGB2L; MRS ALTIN". Жалбоподателят
твърди, че сумата е предадена на Ш.А.. Не са приложени доказателства;
- получен на
23.08.2016 г. чрез системата WESTERN UNION, паричен превод от Турция в размер на 225
евро от Ozdug Pekedis. Н.К. твърди, че не е облагаем
доход, но не са представени доказателства за основанието за получаване на
превода;
- получени
през 2016 г., чрез системата MONEYGRAM, четири
превода във валута GBP от К.М.К. с
обща левова равностойност 2512.69 лв. / 26.01.2016 г. - 747.45 лв.; 22.04.2016
г. - 227.07 лв.; 11.06.2016 г. - 722.36 лв.; 30.06.2016 г. - 601.43 лв. и
27.09.2016 г. - 214.38 лв./ Жалбоподателят твърди, че сумите са върнати на К.М.К.,
тъй като същите са му превеждани от К., с оглед факта, че сметката на К. е била
запорирана.
За
този факт не са представени доказателства.
- получен през
2016 г. чрез системата MONEYGRAM превод в евро в размер на 132,00 евро от А.О.А., получен
чрез „Изипей" АД превод в размер на 780 лева от Anife Simsek; на 08.06.2016 г.
сума в размер на 385 евро от банкова сметка ***, наредител
Huseyin Kabadayi и основание „Transfer of small amounts", в
превод на български - прехвърляне на малки суми. През 2017 г. чрез системата MONEYGRAM, Н.К. е получил превод в евро от Saracetten Guner в размер на 400 евро
и превод в турски лири от Х.И.К.. Жалбоподателят твърди, че сумите са предадени
на Б.К.. За представените разписки за предаване на сума, съдът е изложил
мотиви.
- постъпила на
19.08.2016 г. /стр. 1185 от адм. преписка/ сума в
размер на 150 евро, наредител LAWRENCE GEOFFREY. Твърди, че
това не е облагаем доход, но не са приложени доказателства;
- постъпили на
29.09.2016 г. в размер на 350.00 евро, на 30.11.2016г. в размер на 50 евро, на
21.04.2017 г. в размер на 92 евро или 179.94 лв., на 19.09.2017 г. - 120 евро
или 234.70 лв., на 10.10.2017 г. в размер на 45 евро
или 88.01 лв.. на 13.10.2017 г. - 5 евро или 9 78 лв., на 22.11.2017 г. в
размер на 117 евро или 228.83 лв., на 22.12.2017 г. в размер на 162.93 евро или
318.66 лв., на 05.01.2018 г. в размер на 54.14 евро, наредител
Murat Okutan, посочено основание С.В. Найденова. Твърди се, че
сумата е предадена на С.В. Найденова; представена е разписка за предаване на
сума от 05.01.18г., л.85 от делото, за която съдът е изложил мотиви.
- постъпила на
11.05.2016 г. сума в размер на 108 евро и на 20.06.2016 г. в размер на 200
евро, наредител The
Currency cloud eur settlemen, посочено основание James Mchugh. Жалбоподателят твърди, че преведената от процесното
лице сума през 2015 г. в размер на 720 евро. е била недостатъчна за плащането
на продажната цена на недвижим имот. Тогава Н.К. е кредитирал лицето със свои
средства, които сега му се възстановяват. Не са приложени доказателства;
- постъпила на
12.05.2016 г. сума в размер на 4382 евро от банкова сметка ***, наредител „Foureff Finance " и основание ..Re Vega village". Жалбоподателят твърди, че 1000 евро
са заем, а останалите средства са за следва да изразходва за плащане на годишни
общински такси, данъчна оценка, скица, гориво и такси за управление и
поддръжка, банкови такси, командировъчни разходи, платени от името и за сметка
на наредителя I.M.
за
покупка на негов имот: Апартамент 20, разположен в сграда 3. вила Вега в Свети
Влас. Не са приложени доказателства за посочените обстоятелства.
- постъпила на
18.03.2016 г. и на 13.12.2016 г. /стр.1183. 1186 от адм.
преписка/в общ размер на 200 евро или 391.16 лв. с наредител
Б.Б. и основание - разходи декември. Оспорващият
твърди, че сумата е за разходи за гориво, но не са представени доказателства
/стр.515 от адм. преписка/:
- постъпила на
18.05.2016 г. сума в размер на 800.00 лв., наредител И.
М., основание „захранване на сметка". Жалбоподателят твърди, че това са
негови лични средства, които е дал на процесното лице и сега му се
възстановяват; като не са представени доказателства, които да установяват този
факт.
- входящи
преводи през 2017 г. в размер на 660.00 лв. и 380.00 лв.; през 2017 г. /10 бр.
х 380.00 лв. и един от 242.00 лв./. през 2018 г. /4 бр. х 380.00 лв. и един от
330.00 лв./ в общ размер на 1850.00 лв. и 1140.00 лв. /760.00лв. + 380.00лв./. наредител Б. Й., основание на преводите „захранване на
сметка". Жалбоподателят твърди, че сумите са предадени на К.К.. Сочи, че между К.К. -
заемодател и Б. Й. - заемател е налице договор за
заем, като Н.К. е посредник между тях;
- постъпили на
06.03.2017 г. на 10.03.2017 г. на 17.03.2017 г. на 24.03.2017г. и на 30.03.2017
г. входящи преводи във валута евро, наредител Transferwise Ltd, основание на арабски „показване на
печалба", в общ размер на 500.16 евро. Не са представени доказателства за
друго основание на банковите преводи.
- постъпила на
11.12.2017 г. сума в размер на 3070 евро от банкова сметка ***, наредител „Ward Plastics Machinery Limited", основание „Crown
387.
Ward". Твърди, че сумата е разходвана по
изповядана сделка за покупко-продажба на недвижим имот, като са предадени на
място в касата на продавача;
- получени
през 2018 г. чрез „Изипей" АД, парични преводи в
общ размер на 80.00 лв. от Г.Г.А.. Жалбоподателят
твърди, че това не е облагаем доход, но не са представени доказателства за
основанието за получаване на сумите;
- през 2018 г.
получени по банков път парични средства в размер на 60.00 лв. от Г. В..
Жалбоподателят твърди, че това не е облагаем доход, но не са представени
доказателства за основанието за получаване на сумите;
- през 2018 г.
получени по банков път парични средства в размер на 627.17 лв./135.01лв. +
322.18лв. + 169.98лв./, наредител ТЛ „WORLDPAY АР" LTD.
Жалбоподателят твърди, че процесното дружество е посредник на плащания между
субектите. Не са представени доказателства;
- получена на
21.05.2018 г. сума в размер на 60 евро, наредител „THE CURRENCY CLOUD" LTD,
основание James McHugh. Жалбоподателят
твърди, че процесното дружество е посредник на плащания между субектите. Не са
представени доказателства;
- постъпила на
19.06.2018 г. сума в размер на 100 евро. основание за превод - нотариален акт;
на 12.03.2018 г. в размер на 2140 евро, основание „Sale
-
Purchase РВ2- 193 Interim";
на 29.03.2018 г. в размер на 1100 евро, основание „Balance
Sale/Purchase РВ2-193",
наредител Steven Dryden. Жалбоподателят сочи, че процесиите суми са
предназначени, както следва: 100 евро превод на нотариални актове; 2140 евро
плащане на нотариални такси, такса за придобИ.е на
имот; 1100 евро предоставен заем. Твърди, че са приложени съответните
доказателства: нотариални актове, платежни документи. В представените по делото
писмени доказателства липсва посочване, че плащанията са извършени от Н.К., в
качеството на представител на наредителя на сумите.
- постъпила на
10.11.2018 г. сума в размер на 2000.00 лв., наредител
М.Н., основание „прехвърляне на средства". Твърди, че процесната сума е
предоставен заем от Г. К. /брат на ревизираното лице/ на М.Н.. Разпитаният по
делото свидетел М.Н. твърди, че сумата от 2000лв. е превел на оспорващия, за да
върне част от заем, който дължал на неговия брат. Съдът не кредитира тези
показания, тъй като се установява, че Г. К. е разполагал със собствена банкова
сметка, ***, поради което липсва логика в това сумата по заем към Г. К. да се
погасява, чрез превод по друга банкова сметка – ***, вместо да се преведе от
банковата сметка на свидетеля по сметката на Г. К..
- постъпила на
02.08.2018 г. сума в размер на 250 евро, или 488.96 лв., наредител
„Stelljes. Tsvetelina Zdravkova", основание „ Purchase of aprt in Barcelo complex in Sunny Beach B613...". Жалбоподателят
твърди, че това не е облагаем доход, но не са представени доказателства, които
да установяват основанието за превода,
- постъпила на
06.07.2018 г. /стр. 1192 от адм. преписка/ по
банковата сметка № BG20FINV915010 сума в размер на 400 евро, или 782.33
лв., наредител от Craig
Martin Goddard. Жалбоподателят
твърди, че процесната сума е получен заем от наредителя.
Представена
е разписка от 06.07.2018г./л.44 от делото/, подписана от Craig Martin Goddard и оспорващия, че Goddard е заел на К. сумата
400 евро като заем. Заемодателят не е индивидуализиран, липсват съществени
елементи на договор за заем, поето задължение за връщане на сумата от страна на
К., не се установява, че заемодателят е разполагал с посочената сума.
Основанието заем не е посочен от наредителя при
извършване на превода на сумата.
С
оглед съдържанието на тези документи, в които липсват индивидуализации на
заемодателите, съществени елементи на договор за заем, поето задължение от заемателя за връщане на сумата, тяхното представяне в хода
на съдебното производство, може да се направи изводът, че същите са съставени
за целите на ревизионното производство.
Следва
да се съобрази и фактът, че за лицата, които са чужденци липсват доказателства,
че те въобще са се намирали на територията на страната, както и къде са
подписали документите към датата, посочена в тях.
По
отношение на сумите, получени по банков път от Н.К., за които се твърди, че са
предадени от него на трети лица –Б.К., С.Н., Ш.А. и други, за които са
представени разписки за предаване на суми или само разписки, липсват
доказателства, че Н.К. е действал като
представител или довереник на посочените лица, на които да е предал средствата
(чл.284, ал.2 от ЗЗД) и поради това те да не се считат за негов доход.
Съдът
счита, че сумата в размер на 321.92 лв., получена на 24.03.2016 г. чрез „Еконт Експрес" ООД, подател А.Ц. – Русе, неправилно е квалицифирана като други облагаеми доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, тъй като видно от представеното по делото решение № III-82-182/27.02.2015г. по гр.д. № 144/2014г., влязло в
сила на 15.07.15г., А.Ц. е осъдена да
заплати на Н.К. сумата от 321.92 лв.,
представляващи разноски по делото.
Предвид
изложеното за 2016г. са установени други доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ –
17223.63лв. и данъчна основа по чл.36 от ЗДДФЛ – 17223.63лв.
Установена
данъчна основа за общия годишен доход за 2016г. – 28008.63лв.; установен размер
на данъка /10% от данъчната основа/ - 2800.86лв.
Удържан
– 702.00лв.;
Данък
за довнасяне – 2098.86лв.
Внесен
данък от ЗЛ - 0,00лв.;
Разлика за внасяне –
2098.86лв.
Данъкът
се дължи със съответните лихви по реда на чл.175 от ДОПК.
Съдът
счита, че сумата в размер на 2762.28лв., постъпила на 26.10.2018г., с входящ
превод по банковата сметка на Н.К. в ПИБ АД, с наредител
Районен съд Велико Търново, основание на превода „ИД 342/2017 „Разпределение от
публична продан" неправилно е квалицифирана като
други облагаеми доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, тъй като видно от постановление
на ДСИ при РС В.Търново, по изп.д.№ 20174110400342,
при извършено разпределение на внесена сума при извършена публична продан на
недвижим имот, на Н.К. е разпределена сумата от 2762.28лв., което следва да се
изключи от установената сума на други облагаеми доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ
за 2018г. Видно от писмо от ДСИ В.Търново, с вх.№ 615/17.02.22г.,
постановлението за разпределение е влязло в сила, като не е обжалвано, като на
26.10.2018г. по банковата сметка на Н.К. в ПИБ АД е преведена сумата 2762.28лв.
В
резултат на направените констатации за
2018г. са установени облагаем доход и данъчна основа, върху които е дължим
данък при ставка 10%, както следва:
Данъчна
основа за доходите от наем по чл.31 от ЗДДФЛ – 7815.12лв.;
Данъчна
основа за доходите от друга стопанска дейност /свободна професия адвокат/ по
чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ – 5436.76лв.;
Данъчна
основа за доходите по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ – 13784.57лв.
Установена
данъчна основа за общия годишен доход – 27036.45лв.;
Установен
размер на данъка /10% от данъчната основа/ - 2703.64лв.;
Удържан
- 0,00лв.;
Данък
за довнасяне – 2703.64лв.;
Внесен
данък от ЗЛ – 73.00лв.;
Разлика
за внасяне – 2630.64лв.
Предвид
изложеното обжалваният РА следва да се отмени в частта му, с която на Н.К.
*** са установени задължения за данък върху дохода по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ,
за внасяне за отчетната 2016 г., за разликата от 2098.86 лева до 2131.00 лв. и
съответните лихви за забава, за внасяне
за отчетната 2018 г., за разликата от 2630.64лв.
до 2906.00лв.
За
данъчни периоди 2014, 2015г. и 2017г. жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Съдът не намира да са допуснати съществени нарушения на
ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно
доказването, вкл. събирането и преценката на доказателствените средства, както
и такива гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол.
В хода на ревизионното производство приходната администрация е предприела
разписани от закона процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на
основата за облагане с данъци по особения ред на чл. 122 от ДОПК на задълженото
лице.
Предвид
изложените съображения и на основание чл.160, ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03001820006126-091-001/02.08.2021г., издаден по реда на чл. 119, ал.2 от ДОПК
от Д.Б.К., на длъжност началник отдел „Ревизии" в дирекция „Контрол"
при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и Г.В.К. на длъжност главен инспектор
по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 251/28.10.2021г., издадено от директора на дирекция ОДОП-гр.Варна, в частта, с която на Н.И.К. *** са
установени задължения за данък върху дохода по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, за внасяне за данъчен период 2016 г.,
за разликата от 2098.86 лева до 2131.00 лв. и съответните лихви за
забава, за внасяне за данъчен период
2018 г., за разликата от 2630.64лв.
до 2906.00лв. и съответните лихви за забава.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.И.К. *** срещу Ревизионен акт №
Р-03001820006126-091-001/02.08.2021г., издаден по реда на чл. 119, ал.2 от ДОПК
от Д.Б.К., на длъжност началник отдел „Ревизии" в дирекция „Контрол"
при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и Г.В.К. на длъжност главен инспектор
по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията, в частта с която са установени задължения за данък върху дохода по
чл.48 от ЗДДФЛ, за внасяне за данъчен период 2014г. на главница в
размер на 437.00лв. и лихва – 277.59лв.,
за 2015г. – главница 708.00лв. и
лихва – 377.05лв., за 2017г. главница
– 1432.00лв. и лихва – 473.39лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: