Решение по дело №4066/2016 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  3030                              14.10.2016 година                           град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

                                                                  

при участието на секретаря Радка Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4066 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от Р.Т.Д. с ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника й – адв. Ж.М., с адрес *** срещу  „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от К.Г.Л. – *** за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи следните суми: сумата от 1113,16 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2010г. до 30.04.2012г., сумата от 115,86 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2010г. – 30.04.2012г., сумата от 125 лева разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 19.11.2012г. до окончателното изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18948/2012г. по описа на ПРС, ІV – ти граждански състав.

В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че ответното дружество се  снабдило с изп. лист от 11.01.2013г. издаден по ч.гр.д.
№ 18948/2012г. по описа на ПРС, ІV – ти гр. състав за сумата от общо 1354,02 лева, от които: сумата от 1113,16 лева главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2010г. до 30.04.2012г., сумата от 115,86 лева – обезщетение за забава за периода от 01.07.2010г. до 18.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лева – държавна такса и 100 лева ю.онсултско възнаграждение.

Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителните листове било образувано по молба на ответника изп. дело № *** по описа на ЧСИ *** с рег. № ***, по което било изискано извършването на справки  и проучвания досежно имущественото състояние на длъжника. От датата на образуването му -  13.02.2013г. до 13.02.2015г. не били извършвани изпълнителни действия по молба на взискателя, поради което и според ищцата изп. дело било прекратено по силата на закона, по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ищцата твърди, че от този момент – 13.02.2013г. до 13.02.2016г. е изтекла давността за събиране на горните суми, които касаели периодични плащания и се погасявали с изтичане на краткия 3 – годишен давностен срок.

В молбата – уточнение /приложена на л. 33 от делото/ ищцата твърди, че изтичането на давностния срок е юридически факт, настъпил след приключване на заповедното производство, в рамките на което е издаден изпълнителния лист, поради което счита, че единствено допустимия иск за защита на нарушените й права се явява отрицателния установителен иск, инициирал това производство.

 Въз основа на гореизложените твърдения ищецът е сезирал съдът с искане да признае за установено, че не дължи на ответното дружество описаните в исковата молба суми поради погасяването им по давност. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответното дружество „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, чрез процесуалния му представител – ю.. И.П. е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.

В отговора си ответното дружество твърди, че дори да се приеме, че образуваното изпълнително дело за събиране на вземанията е прекратено по силата на закона, то давността в случая е пет годишна, а не тригодишна, тъй като счита, че не би могла да се прави аналогия между изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 237 от ГПК /отм./ и такъв, издаден въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, от където извежда аргументи че сумите предмет на исковата претенция не са погасени по давност. Въз основа на гореизложеното моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че ищецът е потребител на топлинна енергия, че за процесното вземане ответникът, в качеството си на кредитор, се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 11.01.2013г. по ч.гр.д. 18948/2012г. срещу ищеца, както и че на 13.02.2013г. въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на ответника било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, рег. № *** в КЧСИ, по което ищецът има качеството на длъжник, а ответникът на взискател.

Към настоящото дело е приложено изисканото изпълнително дело
№ *** по описа на ЧСИ ***, рег. № *** в КЧСИ, от което се установява, че на 04.03.2013г. е връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение. На 27.05.2015г. от упълномощено от взискателя лице е постъпило искане за извършване на действия срещу длъжника. На 01.10.2015г. е изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ Пловдив, получено на 02.10.2015г. за налагане на запор върху пенсията на длъжника. На 12.10.2015г. е постъпил отговор от ТП на НОИ – Пловдив, че пенсията  на длъжника е в размер под минималното трудово възнаграждение за страната. На 22.12.2015г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Ищецът е навел възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.В от ЗЗД.

Съгласно даденото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, разрешение при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с извършването на всяко изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и др., следователно връчването на покана до длъжника на 04.03.2013г. не представлява изпълнително действие.  

 

 

 

 

 

 

 

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 През периода 13.02.2013г. – 13.02.2015г. не е поискано от взискателя предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, нито е предприето такова по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, поради което с изтичане на двугодишния срок - на 13.02.2015г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Действията по принудителното изпълнение извършени след 13.02.2015г. и в частност - постъпилото искане от взискателя на 27.05.2015г., изпратеното запорно съобщение до ТП на НОИ Пловдив на 01.10.2015г. /получено на 02.10.2015г/ и насрочването на опис на движими вещи от 22.12.2015г., се явяват незаконосъобразни и не са годни да породят правни последици.

Съгласно ТР 3/18.05.2012г. на ВКС по т.д. № 3/ 2011г. ОСГК, вземанията на топлофикационните дружества за стойността на предоставената топлинна енергия са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. С кратка давност се погасяват вземанията за лихви, както и за обезщетение за забава – чл.111, б. „б“ и б. „в“. В тази връзка съдът не споделя становището на ответника, че вземанията по изпълнителния лист се погасяват с пет годишна давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давността е винаги пет годишна, ако вземането е установено със съдебно решение. В настоящия случай е налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но тя има единствено преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства и доказателства, които са били известни на длъжника до изтичането на срока за възражение по чл. 414 ал. 2 ГПК. Влизането на заповедта в сила не създава сила на пресъдено нещо между страните, а единствено поражда изпълнителна ѝ сила. Липсва законово основание, въз основа на което заповедта да бъде приравнена на решение по спора и съответно да се ползва от всички негови последици. Именно поради различната им правна същност е уреден самостоятелен ред за защита срещу влязлата в сила заповед за изпълнение, като съгласно чл. 424 от ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, а защитата срещу влязло в сила решение е уредена в чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК.

Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай ищецът се позовава на период след изтичането на срока за възражение по влязлата в сила заповед за изпълнение, а именно от 13.02.2013г.-13.02.2016г. Тъй като не са извършени валидни изпълнителни действия прекъсващи давността през посочения тригодишен период, съдът счита че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. С оглед изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1  от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се констатираха от съда в размер на 404,17 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева /л. 7 д./ и внесена ДТ за настоящото производство в размер на 54,17 лева /л. 18 д./

 

Предвид гореизложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 следните суми: 1113,16 лева /хиляда сто и тринадесет лева и шестнадесет стотинки/ - главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2010г. – 30.04.2012г., доставена в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 115,86 лева /сто и петнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ мораторна лихва за периода от 01.07.2010г.-18.11.2012г., сумата от 125 лева /сто двадесет и пет лева/ - разноски, както и законната лихва от 19.11.2012г. до окончателното погасяване на задължението.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 да заплати Р.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 404,17 лева /четиристотин и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от които -  заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, внесена ДТ за настоящото производство в размер на 54,17 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

 

Районен съдия: /п/

            /Диляна Славова/

 

Вярно с оригинала

РС