Р
Е Ш Е Н И Е
№
260006
Габрово, 21.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при секретаря Ваня Григорова като разгледа докладваното
от съдия Миланези т. д. № 20 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въз
основа на подадена искова молба В. Б. Й., EГН ***, с адрес *** чрез адв. Б. П.
против И. П. Н., ЕГН ***, с адрес *** и "НИК- Н. инвестиционна
компания" ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. Трявна, ул. "Ангел
Кънчев" № 148, представлявано от управителя В. Б. Й..
Ищецът
претендира, че е действителен собственик на капитала на ответното акционерно
дружество, като ответникът И.Н. оспорва собствеността му,
с опит му да го смени като управител. Твърди, че е придобил собствеността върху
500 бр. поименни обикновени акции, представляващи 100 % от капитала на
търговското дружество "НИК- Н. инвестиционна компания" ЕАД, гр.
Трявна на 25.11.2015 г., когато ответникът И. Н. му
прехвърля, с джиро № 1, временно удостоверение № 1, обективиращо 500 бр.
поименни акции от капитала на дружеството.
Твърди, че
прехвърлянето на акции на АД е абстрактна сделка и за юридическата й валидност
е достатъчно полагането на джиро от прехвърлителя.
Ако съдът
застъпва, че за настъпването на прехвърлителния ефект е необходимо наличие на
кауза между джирант и джиратар, то ищецът твърди, че макар да липсва писмен
договор, то е налице кауза, тъй като има устен договор за поръчка по смисъла на
чл. 280 и сл. от ЗЗД, с който ищецът В. Й. е възложил на доверителя, ответникът
И. Н., да придобие капитала в ответното дружество като привиден едноличен
собственик. В действителност, с възложената поръчка, е уговорено да се постигне
основната цел на договора, а именно ищецът В. Й. да стане собственик на 100 %,
алтернативно на 90 % от акциите в капитала на ответното акционерно дружество. В
изпълнение на поръчката И.Н. е учредител на "НИК- Н. инвестиционна
компания" ЕАД, на 13.11.2015 г.
Излага
се подробна хронология на правни и фактически действия, насочени към постигане
на твърдения правен резултат (отчетната сделка), обвързан и с наличието на
икономически цели на участниците в правоотношението.
Твърди
се, че В. Й. бил учредител и собственика на капитала на "П." ЕООД.
През 2007 г. ищецът, с кредит и собствени средства, апортирани в капитала на
дружеството, построил хотел "***". Ответникът И. Н. бил назначен с
трудов договор № 20/02.07.2009 г. за управител на хотела. Впоследствие през
2013 г. хотелът е отдаден под наем на "П.Т." ЕООД, което дружество е
еднолична собственост на "В.Б.Г." ЕАД, собственост на ищеца и неговия
син. На 07.12.2012 г. освен по трудов договор ответникът на 07.12. 2012 г. е
вписан и като управител на "П.Т." ЕООД.
Собственикът
на "П." ЕООД, настоящия ищец, решил да рефинансира кредита, с помощта
на който е изграден хотела. Тази операция по рефинансирането се реализирала с
помощта на довереника Н., на чието дружество "НИК - Н. инвестиционна компания"
ЕАД (вписано в ТР на 13.11.2015 г.), на 04.12.2015 г. са прехвърлени, срещу 100
лв., дяловете на "П.Т." ЕООД. Тази цена на дяловете било косвено
доказателство за вече започналата поръчка, тъй като действителната им цена била
869 237 лв., видно от заключение на вещо лице по цитирано от ищеца дело. На
05.12.2015 г. е подписан предварителен договор, с който "П." ЕООД
обещава да продаде на "П.Т." ЕООД дяловете на бъдещото дружество, в
което хотелът ще се апортира, за сумата от 4 700 000 лв.
Малко
преди това, на 25.11.2015 г., ответникът И. П. прехвърля на ищеца В. Й., с
джиро № 1 временно удостоверение № 1, удостоверяващо собствеността върху 500
бр. поименни обикновени акции, всяка с номинал от 100 лв., представляваща 100 %
от капитала на ответното дружество. Именно това прехвърляне на акциите е
същинската отчетна сделка от довереника Н., тъй като с това прехвърляне е
гарантиран контролът върху хотела от страна на В. Й., но опосредено, тъй като
при завършване на финансирането същият ще е собственост на "П.х." ЕООД.
След
приключване на рефинансирането, "П.Т." ЕООД купува дяловете на
"П.х." ЕООД, в чиито капитал е
и хотелът.
На
19.07.2016 г. В. Й. е вписан като изпълнителен директор на дружество "НИК
- Н. инвестиционна компания" ЕАД. В периода от 27.01.2016 г. до 29.02.2016
г. Й. дава заеми на купувача "П.Т." ЕООД, в размер на 368 000 лв. за
да бъде изпълнен предварителния договор и да бъде завършено рефинансирането, за
което се изисквало самоучастие.
Доказателство,
че Н. бил служител на фирмите на Й. е и неговото писмо от 20.01.2017 г., с
което изявява желание вече да не е служител, а съдружник на ищеца.
На
20.07.2016 г. във вътрешните отношения доверител - довереник настъпили промени,
а именно съставянето на второто джиро от 27.07.2016 г. е било извършено с
намерение да се даде от Й. "вътрешно обезпечение" за това, че И. Н.,
като управител на кредитополучателя "П.Т." ЕООД и съобразно банковата
практика, е следвало да встъпи като съдлъжник по банковия кредит, с което се
изложил на риск, като за да се компенсира този риск при загуба на лично
имущество, то доверителят Н. е предоставил 10 % от акциите на ответното дружество
- краен собственик на хотела.
Като
изпълнителен директор на "НИК - Н. инвестиционна компания" ЕАД
пристъпва към изпълнение на договорката и заявява за вписване на 23.01.2017 г.
това обстоятелство в ТР, но е получен отказ от ДЛР, тъй като е прието от
същото, че частичното джиро е недействително.
Предвид
получения отказ от ТР и рязкото влошавана на отношенията между ответника Н. и
ищеца Й., последният предприема допустимите от закона средства за придобиване
на юридическия контрол върху собствеността си, въпреки неуспешния за сега опит
на ответника да го смени като изпълнителен директор на "НИК - Н.
инвестиционна компания" ЕАД.
Твърди
се, че от изложеното било видно, че е налице кауза зад извършените
разпореждания със 100 %, респ. с 90 % от акциите на ответното дружество и тази
кауза е изпълнението на устния договор за поръчка, съдържащ в себе си
гореописаното множество от правни и фактически действия. Задължението на Н.
като довереник по отчетната сделка е обективирано в процесните джира и на
практика представлява основен елемент от отчетните правоотношения, като
задължението е поето редом със съпътстващата операция да се придобият дяловете
от "П.Т." ЕООД и с банков кредит 100 % от дяловете на "П.х." ЕООД. Описаният договор за поръчка отначало е
безвъзмезден, а след това преминава във възмезден - опосредено придобиване на
10 % от капитала на "П.х."
ЕООД.
Излагат
се твърдения, че второто прехвърляне е юридически недействително, тъй като не
могат да се прехвърлят права, които вече са прехвърлени. Освен това е следвало първото
временно удостоверение да се анулира от собственика на акциите Й., като това не
е сторено и второто джиро не може да произведе ефект. Ако се приеме, че второто
джиро е произвело ефект, то същото е направило ищеца собственик на 450 акции от
капитала на ответното дружество.
Иска
да бъде признат, че е собственик на 100 % от акциите на ответното дружество на
основание процесното джиро от 25.11.2015 г. с джирант И. Н., а ако не бъде
признат на това основание, то де се признае, че е собственик на 90 % от акциите
на ответното дружество на основание джирото от 27.07.2016 г. с джирант И. Н..
С определение
от 11.06.2019 г. постановено по настоящото дело, съдът прекрати производството,
поради неотстраняване на нередовности на исковата молба по отношение на
търговското дружество и поради липсата на правен интерес от предявения иск по
отношение на ответника физическото лице И. Н.. Определението беше частично
отменено от ВТАС с определение № 179 от 22.07.2019 г. по ч. т. д. № 243/2019 г.
и делото беше върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, лично и като едноличен собственика на капитала на
ответното дружество "НИК - Н. инвестиционна компания" ЕАД, чрез адв.
Д. Ф.. Възразява, че предявените, при условията на алтернативност, искове са
недопустими, а по същество и неоснователни.
По
допустимостта на иска твърди, че не е събрана дължимата държавна такса за
алтернативно предявения иск за установяване на собствеността на ищеца върху 450
бр. поименни акции, която е в размер 1 800 лв., т.е. липсвала абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждане на спора и се иска делото да бъде
прекратено. Освен това възразява, че посочената от ищеца цена на исковете не
отговаря на реалността, която е 220 пъти по - висока, което се извежда от
съжденията на ищеца за генезиса на спора, а именно твърди се, че отчетната каузална сделка е за правото на
собственост върху хотелски комплекс " ***" в гр. Трявна. Т.е. цената
на иска следвало да се определи като се вземе определената пазарна стойност на
хотела, която е в размер на 10 680 000 лв. и върху същата да се определи и
внесе държавната такса по настоящото производство. В подкрепа на твърдяното
цитира развило се производство по т. д. № 18/2017 г. по описа на ГбОС.
По
същество оспорва исковете като изцяло неоснователни, поради липса на кауза зад
твърдените джира, чието наличие е абсолютна предпоставка за тяхната валидност,
също и поради нищожност на частичното джиро, а също така и в резултата на
неприлагането на процесните книги в оригинал.
Оспорва
твърдението, че между страните е бил сключен договор за поръчка по повод
рефинансирането на кредита по закупуване на дялове в "П.х." ЕООД, да
направи така, че ищецът, като първоначален собственик на "П." ЕООД да
притежава контрола върху основания актив на последното дружество, а именно
хотелския комплекс в гр. Трявна. Това становище не отговаряло на правната и
житейската логика, тъй като независимо дали се касае за дялове на ТД или
поименни акции, то техните собственици винаги се оповестяват по партидата на
съответното дружество в търговския регистър. След като изначално било ясно, че
твърдяната от ищеца анонимност на капитала не би могла да се осъществи по реда
на поименните акции, то логичен бил въпроса, защо дружеството не било създадено
с акции на приносител.
Несъстоятелно
било и твърдението, че това било пречка за финансиране на кредита от друга
банка. Такава никога не била налице. Противоречала на правната и житейска
логика тезата за избягване на свързаност между лицата, което следвало и от
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2 от ТЗ, което се доказвало и с представения
трудов договор на Н., прекратен чак през 2017 г. Освен това г-жа В.К., член на Съвета на
директорите на "НИК - Н. инвестиционна компания" ЕАД е счетоводител в
останалите две дружества "П." ЕООД и "П.х." ЕООД. Да се
твърде, че банката не била обследвала тези обстоятелства, било обида за
банковата система.
Визираният
от ищеца устен договор за поръчка никога не е бил сключван, а между страните е
имало множество други, паралелни взаимоотношения, а именно, че ответникът е
отпускал заеми на ищеца.
Възразява
се, че не обосновават кауза зад процесните джира и петте броя платежни
нареждания за предоставени заеми в полза на "П.т." ЕООД, тъй като
същите (в работна хипотеза) биха послужли за заплащането на 1/25 части или 4 %
от цената на придобивания актив. Освен това, в самия окончателен договор от
22.06.2016 г. няма дори отметка, че продажната цена е заплатена. С
прехвърлянето на заемните средства по никой начин не се доказва наличието на
кауза зад процесните джира.
Относно
твърдяната кауза на джирата, се възразява, че по т. д. № 7/2017 г. по описа на
ГбОС, по индентична претенция между същите страни искът е отхвърлен, което е
потвърдено и от ВТАС. В това дело ищецът застъпва тезата, че каузата зад
процесните джира била да са предотврати
неоснователно обогатяване на ответника (ФЛ). В същото не става въпрос за
каузална сделка, а за коренно различно по рода си правоотношение, което също е
останало недоказано.
Възразява
се, че ищецът иска да черпи права от несъществуващи по делото документи, а
именно от т. д. № 7/2017 г. по описа на ГбОС ставало ясно, че същият никога не
е разполагал с оригинал от временно удостоверение № 1 с джиро от 25.11.2015 г.
Независимо
от това, дори джирото да е положено от Н., това по никой начин не го ангажира с
актуалната собственост на процесните 500 бр. акции в полза на ищеца. Подробно
развива тезата си. В представения препис, липсва положен подпис на джиратаря,
което води до извода, че същият никога не е притежавал фактическа власт върху
ценната книга, каквито твърдения и липсват в исковата молба.
Горепосочените
твърдения за неоснователност на първия иск, важат в пълна степен и по отношение
на алтернативния иск, като следвало да се допълни, че частичното джиро е
недействително с оглед разпоредбата на чл. 467, ал. 2 от ТЗ. Освен това, в
случай на валидно осъществена промяна в собствеността, при която дружеството
престава да е еднолично, следва да се извърши и промяна в устава, и същото да
бъде отразено в ТР, като видно от пратидата на дружеството такава не е
заявявана.
Моли,
да се прекрати производството по делото, поради невнасяне на пълната дължима
такса, алтернативно да се уважи възражението им за определяне на цената на
иска. По същество иска да се отхвърлят предявените искове изцяло, като неоснователни
и недоказани и да им се присъдят разноските по делото.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от процесуалния
представител на ищеца, в която се оспорват доводите в представения отговор.
Доколкото ищецът преследва защита на едно единствено право - правото на
собственост върху акциите на "НИК - Н. инвестиционна компания" ЕАД,
която защита се търси при условията на евентуалност, то не са налице белезите
на чл. 72, ал. 2 от ГПК, като цената на иска
следва да се определи върху номиналната стойност на акциите. Поддържа се
становището за наличието на кауза зад положените джира. Относно твърдението на
ответника, че липсва оригинал на от временно удостоверение № 1 с джиро от
25.11.2015 г. касае вторичен въпрос за собствеността, а именно дали не се касае
до унищожаване на ценна книга по см. на чл. 560 от ГПК на не по предвидения от
закона ред, като евентуалното й унищожаване затруднява легитимирането на
собственика, но не погасява правото му на собственост. Излага се становище, че
частичното джиро не е недействително. Взема становище по доказателствените
искания на ответника и оспорваните от негова страна доказателства.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е подаден допълнителен отговор на ДИМ, в
която поддържа изложеното в отговора на исковата молба. В
същия се взема подробно становище по доказателствените искания на ищеца.
В проведеното открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и допълнителната
такава, и уточнява, че предявените искове са при условията на евентуалност.
Моли да се уважи исковата претенция и представя писмени бележки. Процесуалният
представител на ответниците оспорва исковата молба, поддържа отговора и
допълнителния такъв, като моли да се отхвърлят предявените искове, представя
писмени бележки.
От фактическа страна се установява
следното:
От справка в ТРРЮЛНЦ е видно, че на
13.11.2015 г. е вписано в регистъра еднолично акционерно дружество "НИК
- Н. инвестиционна компания" с едноличен собственик на капитала И.Н.,
който е в размер на 50 000 лв., разпределен в 500 бр. поименни акции с номинал
100 лв.
От представено временно удостоверение № 1 за 500 бр.
обикновени поименни налични акции с номинал 100 лв. всяка от капитала на "НИК- Н. инвестиционна компания" ЕАД, гр.
Трявна се установява, че с джиро от 25.11.2015 г. И.П.Н. безусловно е
прехвърлил правото на собственост върху всички всичките 500 бр. обикновени,
поименни, налични акции с право на глас с обща номинална стойност 50 000 лв., с
№ 001 до 500 от емисия 1/23.11.2015 г., за които е издадено временно
удостоверени е№ 1 от 23.11.2015 г. на В.Б.Й..
По
искане на ответните страни, на осн. чл. 190 от ГПК, ищецът беше задължен да
представи оригинал на временното удостоверение с джирото от 25.11.2015 г., но същият
не изпълни указаното и не представи оригинал на документа.
От представено временно удостоверение № 1 за 500 бр.
обикновени поименни налични акции с номинал 100 лв. всяка от капитала на "НИК- Н. инвестиционна компания" ЕАД, гр.
Трявна се установява, че с джиро от 27.07.2016 г. И.П.Н. безусловно е
прехвърлил правото на собственост върху 450 бр. обикновени, поименни, налични
акции с право на глас с обща номинална стойност 50 000 лв., с № 001 до 500 от
емисия 1/23.11.2015 г., за които е издадено временно удостоверение № 1 от
23.11.2015 г. на В.Б.Й..
От трудов договор от 02.07.2009 г. сключен между
"П." ЕООД - Трявна и И.Н., както и допълнителни споразумения към него
от 04.01.2010 г., 30.12.2010 г., 30.12.2011 г. и от 01.10.2013 г., се
установява, че И. Н. е бил в трудово правоотношение с "П." ЕООД. С договор
от 2012 г. за възлагане на управление "П.Т." ЕООД е възложил на И. Н.
управлението на дружеството.
Не е спорно, че В. Й.
е собственик на капитала на "П." ЕООД, чиято собственост е бил хотел ***,
който отдаден под наем на "П.Т."
ЕООД, видно от представения договор за наем от 01.02.2013 г. Не е спорно, че
едноличен собственик на капитала в последното дружество към този момент - 2013
г. е "В.Б.Г." ЕАД.
Не е спорно, а и видно от предварителен договор от
05.12.2015 г. "П." ЕООД, като собственик на хотела "***" е
договорил с "П.Т." ЕООД да му продаде цялото си дялово участие в
новоучредено дружество "П.Х." ЕООД, което ще се образува чрез апорт
на имота описан в договора. Последното дружество, видно от справка в ТР е с
едноличен собственик на капитала В.Й..
Видно от справката в ТР към 04.12.2105 г. като едноличен
собственик на капитала в "П.Т." ЕООД е вписан "НИК- Н.
инвестиционна компания" ЕАД.
Видно от договор за банков кредит от 08.06.2016 г., сключен
между "Българо- американска кредитна банка" АД, като кредитор и
"П.Т." ЕООД - кредитополучател, "П.Х." ЕООД - солидарен
длъжник и И.П.Н., като солидарен длъжник, е отпуснат банков кредит в размер на
4 000 000 лв., с който кредитополучателят "П.Т." ЕООД (като купувач) ще заплати на "П." ЕООД (като продавач) част от цената по
договор за покупко - продажба на "П.Х."
ЕООД.
Видно от представен договор от 22.06.2016 г. по чл. 129 от ТЗ, "П." ЕООД е продал на
"П.Т." ЕООД собствеността върху 1 068 000 дяла от капитала на "П.Х."
ЕООД за сумата от 4 700 000 лв.
От представени документи - 5 бр. платежни нареждания, се
установява, че В. Й., в лично качество, в периода от 27.01.2016 г. до
29.02.2016 г. е предоставил заеми на
"П.Т." ЕООД, които видно от представените отчети по сметки на дружеството са получени
от него, а в последствие са й върнати на Й. - видно от отчетите по сметка на
дружеството за м. 06 и м. 07. 2016 г.
От представени договори за заеми - 10 бр., от И.Н., като
заемодател на "П." ЕООД, като заемополучател, се установява, че
ответникът, в периода 2010 г. - 2011 г. е предоставил парични заеми на
дружеството.
От представен отказ № 20170123151122-2 от 27.01.2017 г. на
Агенцията по вписванията се установява, че длъжностното лице по регистрацията е
постановило отказ да бъде вписано заличаване на едноличния собственик на
капитала, тъй като е приело, че частичното джиро, по аргумент от чл. 467, ал. 2
от ТЗ, е нищожно, като освен това не е представено извлечение от книгата на
акционерите с извършване на надлежно вписване на прехвърлянето на акциите.
Съдът намира, че
представената електронна кореспонденция между страните от 2017 г. е ирелевантна
за предмета на делото (л. 76 и 77 от делото). Ирелевантен за предмета на делото
е и представения договор за цесия сключен между "Е." ООД и "П."
ООД. Също ирелевантни за предмета на делото са представените ревизионни доклади по отношение на И.Н., тъй като констатациите
в тях не обвързват настоящия състав на съда.
Ответникът И.Н., в
обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, заявява, че не си спомня да е
подписал процесните джира. Той подписвал страшно много документи, но тези не си
спомня да ги е разписвал.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав на приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени
установителни искове с правно осн. чл. 124 от ГПК против И. Н. и чл. 71 от ТЗ
във вр. с чл. 124 от ГПК против "НИК - Н.
инвестиционна компания" ЕАД -
искове за установяване правото на собственост на ищеца върху 100 % от
капитала на дружеството, при условията на евентуалност върху 90 % от капитала
на дружеството.
Съдът
приема, че исковете са предявени при условията на евентуалност с оглед
заявеното от ищеца, тъй като искът за признаване, че ищецът е собственик на 450
бр. акции, на основание второто извършено джиро от 27.07.2016 г. от капитала на
"Ник- Н. инвестиционна компания" ЕАД, ЕИК203785987, е заявен под
условие, че не бъде признат, че е собственик на капитала на ответното дружество
на основание първото извършено джиро от 25.11.2015 г. за 500 бр. акции и
произнасянето по второто искане е поставено в зависимост от изхода по първото
заявено такова.
По допустимостта на предявените искове,
съдът намира, че същите са допустими, тъй като цената на иска е над 25 000
лв. и са подсъдни на окръжния съд. Цената на иск, посочена от ищцовата страна и
приета от съд, е в размер на 50 000 лв., тъй като това е номиналната стойност
на акциите, за които се претендира да са прехвърлени в собственост на ищеца,
като в този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в
определение № 67 от 08.02.2017 г. по ч. т. д. № 2050/2016 г. на ІІ ТО.
Настоящият
състав на съда намира, че възражението на ответниците, в подадения отговор, че
е налице сила на пресъдено нещо по отношение на спора по т. д. № 7/2017 г. по
описа на ГОС е неоснователно, тъй като решението на Габровския окръжен съд е
обезсилено като процесуално недопустимо и същото не е формирало СПН по
отношение на разгледания с него правен спор, повдигнат между същите страни и на
основание процесните джира.
По така
предявените искове в тежест на ищеца беше възложено да установи
правопораждащите факти и обстоятелства, от които произтичат претендираните
права, както по главния иск, така и по втория, предявен при условията на
евентуалност, а именно да докаже, че е настъпил траслативният ефект на
прехвърлянето на ценната книга на основание джиро № 1, респ. на основание
валидно облигационно правоотношение възникнало във връзка с твърдения договор
за поръчка, съчетан с мандатно правоотношение между страните, което е основание
за джиросването на процесните акции (обективирани във временно удостоверение №
1 - за 500 бр. акции, респ. за 450 бр. акции) във вр. с чл. 292, ал. 2 от ЗЗД.
Тезата
на ищеца, че джирото е самостоятелна абстрактна сделка и единствено с
извършването му настъпва прехвърлителния ефект на ценната книга, не се може да
бъде споделена от настоящия състав на съда. Абстрактният характер
на джирото на акция се проявява при обективирането му върху документа, т. е.
при изписването му не е необходимо да се споменава основанието за прехвърляне на
правата по акцията, респ. на временното удостоверение, както и в отношенията на
джиратаря с трети лица. Но джирото на акции, за
разлика от джирото при менителничните ефекти, има вторична обслужваща функция -
винаги обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето им, като
придобиването на правата от джиратаря е на
деривативно придобивно основание. Тази причина /кауза/ се разкрива от
съдържанието на съответната "каузална" сделка, с която, по арг. от
чл. 465 ТЗ, джирото винаги е съчетано, а липсата на доказано каузално
правоотношение води до нищожността му, последица от която е отпдането с обратна
сила на породения от него правен ефект по отношение на джиросаните акции (в
този смисъл решение № 133 от 14.01.2016
г. по т. д. № 1834/2014 г. на II ТО на ВКС).
В
исковата молба се поддържа, че е налице каузална сделка за извършването на процесните
джира, а именно устен договор за поръчка - между Й., като доверител и Н., като
довереник, чиито предмет е придобиване от довереника на капитала на ответното
дружество, респ. регистрация на същото, с цел да се прикрие истинския собственик
пред кредиторите, а именно доверителят Й. и джиросването на временното
удостоверение е отчетната сделка по договора.
Твърдението ни
ищеца- доверител е, че съдържанието на поръчката е било придобиването да не
бъде от негово име, а от името на довереника и очертаните параметри на този
договор съдържат, както белези на особен вид поръчка, така и белези на
комисионен договор. Това е така, освен поради твърдение за действие на
довереника от свое име, така и поради наличието на изпълнителна сделка -
придобиването на капитала на търговско дружество, респ. учредяването на нов
правен субект, правата върху капитала на който са материализирани чрез поименна
акция. В практиката се приема, че с така предявен иск се цели да се установи,
че придобивната сделка е всъщност изпълнителна по комисионен договор и
действителният приобретател не е комисионерът, а комитента, т.е. на
установяване подлежи една персонална симулация, като крайният резултат се
състои в отразяването/ промяната на правата върху капитала по партидата в
търговския регистър, поради което и спорът подлежи на разглеждане при участието
на третото лице, собствеността върху
капитала на което е обект на установяване (в този смисъл решение № 257 от
11.04.2017 г. по т. д. 2745/2015 г. на І ТО на ВКС).
От
представените доказателства се установи, че ответникът И. Н. е бил служител в
дружествата, собственост на ищеца и същият се е задължил в лично качество по
договора за банков кредит сключен с БКАБ ЕАД на 08.06.2016 г., и действително
на 13.11.2015 г. е регистрирал в ТР ответното дружество "НИК - Н. инвестиционна компания" ЕАД. Установиха се
твърдените от ищеца прехвърляния на имущество и капитал извършени между свързаните
дружества - "П." ЕООД, "П.Т." ЕООД и "П.Х."
ЕООД.
От временно
удостоверение № 1 за 500 бр. обикновени налични акции с номинал 100 лв. всяка
една от тях се установява, че едноличен собственик на капитала е ответникът Н..
Временното удостоверение по
чл. 167 от ТЗ материализира права върху записани поименни акции и едновременно
с това направените от акционера имуществени вноски, а поименните налични акции са ценни книги на заповед и съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 1
от ТЗ се прехвърлят с джиро. Няма спор в практиката, че временното удостоверени
по чл. 167 от ТЗ се прехвърля по реда на
чл. 185, ал. 1 от ТЗ с джиро. Джирото е едностранно волеизявление на титуляра
на цанната книга, поради което не е необходимо
същото да бъде подписано от джиратаря, за да е завършен фактическият състав на
същото, поради което неоснователно е възражението на ответниците, че липсата на
подпис за джиратар, опорочава процисните джира и не доказва приемането от
негова страна. Джиратарят се позовава на тях и претендира права по същите,
поради което е без значение за прехвърлителния ефект на посочените джира
подписването им от В. Й., стига ищецът да докаже съществуването на кауза
(облигационно правоотношение между страните), поради която същите са извършени,
доколкото в настоящия процес е наведено възражение за липсата на такова.
Доказа
се, че И. Н. е подписал процесните джира, тъй като в преклузивния срок по чл.
367 от ТЗ не оспорва авторството им, но твърди, в обясненията си по чл. 176 от ГПК, че не си спомня, защо ги е подписал. Това обяснение на страната И. Н. е в противоречие на факта, че второто джиро
е представено на 27.07.2016 г. от самия ответник за снемане от оригинала пред
нотариус И.М. на 27.07.2016 г., видно от отбелязването на самия документ
представен по делото.
В настоящото
производство, въпреки установеното по - горе, не се доказа и разкри сключването
на между Й., като доверител и Н., като довереник, на
договор за поръчка, чиито предмет е бил придобиването от довереника на капитала
на ответното дружество, на основание на който доверителят е извършил
отчетна сделка по смисъла на чл. 292, ал. 2 от ЗЗД посредством процесното джиро
№ 1 от 25.11.2015 г. върху временно удостоверение № 1, инкорпориращо право
върху 500 броя поименни акции, всяка с
номинална стойност 100 лева- 100% от капитала на "Ник- Н. инвестиционна
компания" ЕАД. Предвид гореизложеното следва да се отхвърли предявеният
иск, с който е поискано да се признае по отношение на ответниците, че ищецът е
100 % собственик на капитала на ответното дружество, на основание джирото от
25.11.2015 г., като неоснователен и недоказан.
Предявеният,
при условията на евентуалност, иск за признаване, за установено, че ищецът е
собственик на 90 % (450 бр. акции) от капитала на ответното дружество, също
следва да се отхвърли тъй като не се установи облигационно правоотношение между
ищецът като довереник и ответникът Й. като доверител, по което джиро № 1 от
27.07.2016 г. върху временно удостоверение № 1, инкорпориращо право върху
500 броя поименни акции, всяка с
номинална стойност 100 лева- 100% от капитала на "Ник- Н. инвестиционна
компания" ЕАД, е отчетна сделка по
смисъла на чл. 292, ал. 2 от ЗЗД по договора за поръчка.
Воден от
гореизложеното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от В. Б. Й., EГН ***, с адрес *** чрез адв. Б. П. против И.
П. Н., ЕГН ***, с адрес ***, с пр. осн.
чл. 124 от ГПК и "НИК- Н. инвестиционна компания" ЕАД, ЕИК *********,
с адрес гр. Трявна, ул. "Ангел Кънчев" № 148, с пр. осн. чл. 71 от ТЗ
във вр. с чл. 124 от ГПК, за признаване на установено, че ищецът е единствен собственик
на 100 % от капитала на ответното дружество, на осн. джиро № 1 от 25.11.2015 г.
върху временно удостоверение № 1 инкорпориращо право върху 500 броя поименни акции, всяка с номинална
стойност 100 лева- 100% от капитала на "Ник- Н. инвестиционна
компания" ЕАД, ЕИК *********, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове, при условията на евентуалност, от В. Б. Й., EГН ***, с
адрес *** чрез адв. Б. П. против И. П. Н., ЕГН ***, с адрес ***, с пр. осн. чл. 124 от ГПК и "НИК- Н.
инвестиционна компания" ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. Трявна, ул.
"Ангел Кънчев" № 148, с пр. осн. чл. 71 от ТЗ във вр. с чл. 124 от ГПК, за признаване на установено, че ищецът е единствен собственик на 90 % (450
бр. акции) от капитала на ответното дружество, на осн. джиро № 1 от 27.07.2016
г. върху временно удостоверение № 1 инкорпориращо право върху 500 броя поименни акции, всяка с номинална
стойност 100 лева- 100% от капитала на "Ник- Н. инвестиционна
компания" ЕАД, ЕИК *********, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд –Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: