Р Е Ш Е Н И Е
№ 766, 24.07.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 14.07.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯ ПЕЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 89 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Д.Г.Р. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат Г.К.Н., твърди, че на 04.06.2014 г. сключил с Т.Ж.Н.
лично и в качеството й на пълномощник на С.А.Н. Договор за заем с нотариална
заверка на подписите, по който им предал в собственост 47000 лева, като
заемната сума била преведена по банкова сметка *** Т.Н. в деня на подписване на
договора. Съобразно постигнатите договорености ответниците поели задължение да
върнат заемната сума в срок до 12.12.2014 г., което не сторили, поради което за
това свое вземане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 16226 по описа
на Районен съд – **, ХХІ гр. с., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение от длъжниците, поради което в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
ищецът е предявил настоящата искова молба, с която моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответниците солидарно му дължат
сумата от 47000 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 16226/19 г. в съда – 08.10.2019
г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски по
настоящото и по заповедното производство.
Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 240, ал. 4 ЗЗД.
Ответниците Т.Ж.Н. с ЕГН **********,
и С.А.Н. с ЕГН **********,***, представлявани от пълномощника им адвокат П.В.И.,
оспорват предявения иск, като твърдят, че :
представеният с исковата молба договор за заем не е редовен от външна
страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане; ответницата не е
получила нито по банков път, нито по друг начин сума в размер на 47000 лв.,
като договорът бил сключен с изричната уговорка, че ще служи като един вид
обезпечение по дадена преди няколко години сума от около 5000 лв. като заем от
ищеца Р. на ответника С.Н. и по-точно по отношение на дружеството на последния;
с
Продължение на решение по гр. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 2/5
представеното
при сключване на договора пълномощно на ответницата Н. не са предоставени права
от съпруга й да го представлява в лично качество при сключване на подобни
договори, поради което молят съда да го отхвърли като неоснователен. Правят
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност приема следното :
Видно от приложеното за послужване по настоящото дело ч.
гр. д. № 16226 по описа на Районен съд –
**, ХХІ гр. с. за 2019 г. на 09.10.2019 г. е издадена Заповед № 8894 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК, с
която е разпоредено длъжниците Т. Ж. Н. и С.А.Н. солидарно на заплатят на
кредитора Д.Г.Р. сумата от 47 000 лева, дължима по Договор за заем от
04.06.2014 г. с нотариално удостоверени подписи рег. № 2334/04.06.2014 г. на **С.К.,
рег. № ** на Нотариалната камара, с падеж – 12.12.2014 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 08.10.2019 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 940 лв. разноски по
производството, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение
от длъжника Т.Н. лично и в качеството й на пълномощник на длъжника С.Н., поради
което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание в срока по чл. 415, ал.
4 ГПК ищецът е предявил настоящата искова молба за установяване на вземането си
по заповедта.
То
произтича от договор, наименуван - „Договор за заем“, заверено копие на който е
приет като доказателство по делото, а оригиналът му се съдържа в кориците на
приложеното дело, в който като страни са посочени Д.Г.Р., от една страна като
„заемодател“ и от друга – Т.Ж.Н. лично и като пълномощник на С.А.Н.,
упълномощена с пълномощно рег. № 1548/13.08.2013 г. заверено от помощник-**по
заместване Х. Д. при **А.В. рег. № **, с район на действие – Районен съд – **,
в качеството им на заемополучатели, както и са обективирани следните изявления
: заемодателят предава в заем на заемополучателите сумата от 47 000 лв.
/раздел І, чл. 1/, която им е изплатена от заемодателя преди подписване на
договора и с подписите си в него страните удостоверяват извършването на това
плащане от заемодателя и получаването от заемополучателите /лично и чрез
пълномощник/ на заемната сума /раздел І, чл. 3/, като заемополучителите се задължават
да върнат изцяло на заемодателя заемната сума в срок до 12.12.2014 г. /раздел
ІІ, чл. 5 от договора/, като подписите на страните са удостоверени от ** с рег.
№ ** – С. К., с район на действие - Районен съд – **, с надпис върху договора
рег. № 2334/04.06.20014 г.
Процесният договор съставлява частен диспозитивен
документ, но в частта му, отнасяща се до извършеното нотариално удостоверяване
на
Продължение на решение по гр. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 3/5
подписите
на страните представлява официален документ, а в частта му, в която се съдържа
изявление на ответницата Н., че лично и като пълномощник на С.Н. е получила
заемната сума от заемодателя преди подписване на договора, последният
съставлява частен свидетелстващ документ. Същият е абсолютно редовен от външна
страна – в него не се съдържат данни за извършени от трети лица или от някоя от
страните по него въздействия върху целостта и/или съдържанието му, като
авторството му не бе оспорено, а съобразно чл. 180 ГПК : „Частни документи,
подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.”, с оглед на
което съдът намира за установено, че съдържащите се в договора изявления
изхождат от ищеца и от ответницата Н.. А тъй като последната е удостоверила в
документа и неизгоден за себе си факт – че е получила от заемодателя преди
подписване на договора паричната сума предмет на договора в размер на 47000
лв., то в съответствие и с установената съдебна практика следва да се приеме,
че процесният документ в тази част има силата на извънсъдебно признание и важи
срещу своя издател. Следователно доказани са твърденията на ищеца, че на
04.06.2014 г. той и ответницата Н. са сключили договора, източник на
претендираното вземане, че Р. е предал на ответницата сумата от 47000 лв. и че
тя се е задължила да върне пари в същия размер до 12.12.2014 г.
Налице е спор относно представителната власт на
ответницата Н. при сключване на договора по отношение на С.А.Н., за който в
съответствие с наведеното в отговора на исковата молба твърдение от приетото
като доказателство заверено копие на Удостоверение за сключен граждански брак
Серия ГБ 90 г., № **, издадено на ** г. от ОбНС – ** се установява, че е неин
съпруг.
Констатира се по-горе в настоящото изложение, че
процесният договор за заем е сключен от ответницата лично и в качеството й на
пълномощник на ответника Н. въз основа на Пълномощно с нотариална заверка на
подписа рег. № 1548/13.08.2013 г., извършена от помощник-**по заместване Х. Д. при
**А.В. рег. № **, с район на действие – Районен съд – **, копие на което е
представено с исковата молба, като Н. твърди, че това пълномощно не й
предоставя права да представлява съпруга си при сключване на подобни договори.
Тъй като в разрез с изискването на чл. 183 ГПК приложеното към исковата молба
копие на пълномощно не е заверено от страната или от нейния пълномощник то не
съставлява доказателство по смисъла на Гражданския процесуален кодекс и върху
него съдът не може да прави констатации и да гради правни изводи.
Независимо от това обстоятелство, обаче, тъй като в
договора не е посочена целта на кредита, а ответниците са съпрузи, то съдът
приема, че договорът е сключен за задоволяване на нужди на семейството, в който
случай по силата на закона - чл. 36, ал. 2 Семеен кодекс СК/, отговорността им
е солидарна.
Продължение на решение по гр. д. № 89/20 г. на ОСПд – стр.
4/5
Непонятно за настоящия състав е наведеното в отговора
на исковата молба твърдение, че процесният договор бил сключен „…като един вид
обезпечение по дадена преди няколко години сумата от около 5000 лв като заем от
Д.Г.Р. на …“ съпруга на ответницата С.Н. и по-точно по отношение на дружество
на последния, с оглед на което и доколкото в договора подобни уговорки не са
обективирани и не се доказаха в настоящото производство, то същото като
неотносимо към спора не ще бъде обсъдено при постановяване на крайния акт по
спора.
Въз основа на установената фактическа обстановка могат
да се направят следните правни изводи :
Между страните е възникнало облигационно
правоотношение, чийто източник е сключен на 04.06.2014 г. между ищеца и ответницата
договор, имащ белезите на договора за паричен заем съгласно чл. 240 и сл. ЗЗД,
тъй като има за предмет предаване от Р. в собственост на Н. на пари срещу
поемане на задължение от нейна страна за връщане на заетата сума до 12.12.2014
г. По силата на договора и на закона – чл. 36, ал. 2 СК, в правната сфера на
ответниците е възникнало задължение солидарно да върнат на ищеца заетата сума
до 12.12.2014 г., който ден е изтекъл. До датата на приключване на съдебното
дирене по делото ответниците не само не ангажираха доказателствени средства за
установяване на факта на връщането на парите на ищеца. Нещо повече, те дори не
го и твърдят. Следователно налице е неизпълнение на това договорно задължение,
поради което искът за установяването му като доказан по основание и размер
следва да бъде уважен.
Неоснователно е възражението на
ответниците за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
от 2000 лв., тъй като размерът му надвишава само с 60 лв. минималния дължим
такъв съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на
адвокатките възнаграждения, възлизащ на 1940 лв., което е незначително с оглед
на не малкия интерес по делото, направените от ответниците възражения по
настоящото и по в. ч. гр. д. № 187 по описа на Окръжен съд – **, VІ гр. с. за
2020 г., а също и на обстоятелството, че по последното и по заповедното
производство ищецът не е претендирал присъждане на разноски. При това положение
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците солидарно следва да бъдат осъден да
заплатят на ищеца сумата от 2940 лв. разноски по производството, от които 940
лв. държавна такса и 2000 лв. адвокатско възнаграждение.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответниците следва да бъда
осъдени солидарно да заплатят на ищеца и разноски по заповедното производство в
размер на 940 лв. за заплатена държавна такса.
По изложените мотиви съдът :
Продължение на решение по гр. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 5/5
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Ж.Н. с
ЕГН **********, и С.А.Н. с ЕГН **********,***, дължат солидарно на Д.Г.Р. с ЕГН
**********,***, сумата от 47 000 лева, представляващи предадени на
04.06.2014 г. от последния в собственост на Т.Ж.Н. по време на брака й със С.А.Н.
пари срещу задължение да върнат сума в същия размер до 12.12.2014 г., които
уговорки са обективирани в Договор за заем с нотариална заверка на подписите
рег. № 2334/04.06.2014 г. на ** с рег. № ** – С. К., с район на действие –
Районен съд – **, в който като страни са посочени Д.Г.Р. в качеството му на
заемодател от една страна и от друга - Т.Ж.Н. лично и като пълномощник на С.А.Н.,
упълномощена с пълномощно рег. № 1548/13.08.2013 г. заверено от помощник-**по
заместване Х. Д. при **А. В. рег. № **, с район на действие – Районен съд - **,
ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за
което вземане Р. се е снабдил със Заповед № 8894/09.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 16226
по описа на Районен съд – , ХХІ гр. с. за 2019 г.
ОСЪЖДА Т.Ж.Н. с ЕГН **********, и С.А.Н.
с ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на Д.Г.Р. с ЕГН **********,*** :
сумата от 2940 лв. /две хиляди деветстотин и четиридесет лева/ разноски по гр.
д. № 89 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2020 г. и сумата от 940
лв. /деветстотин и четиридесет лева/ разноски по ч. гр. д. № 16226 по описа на
Районен съд – **, ХХІ гр. с. за 2019 г.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страната.
СЪДИЯ :