ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...........
гр. София, 27.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито
заседание, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа т.д. № 752/2020 г. по описа на СГС,
намери следното:
Делото е образувано по искова молба на К.Т.Б.АД /н/, с която се предявяват искове
срещу К.-Д.ООД, Ф.к. ЕООД, Н.Л.Х. ЕООД, Ф. ЕООД, П. АД, В.О. ЕООД по чл.60,
ал.1, т.3 ЗБН и чл.135 ЗЗД.
Твърденията на ищеца в исковата молба и в уточнителни молби от 12.11.2020 г. и 18.12.2020 г. са, че К.Т.Б.АД
е предоставила кредит на К.Р.АД по договор за банков кредит от 27.03.2009г.,
задълженията по който били обезпечени с ипотека върху недвижим имот, втора по
ред, както и с два договора за особен залог на ДМА от 27.03.2009 г., единият
сключен с кредитополучателя К.Р.АД, а другия с трето лице – Русе И. АД, като
залозите също били втори по ред. За вземанията на КТБ АД по договора за банков
кредит с К.Р.АД бил издаден изпълнителен лист от 10.05.2011 г. по ч.гр.д.№
2143/2011 г. на СРС.
Недвижимите имоти, върху който е учредена ипотека в
полза на КТБ АД за обезпечение на задълженията по договора за банков
кредит 27.03.2009 г. са апортирани с
учредителен апорт вР.корабостроителница
АД, а предприятието наР.корабостроителница АД е
придобито с договор за прехвърляне на търговското предприятие от 28.02.2014 г.
отР.К.З.АД.
Вземанията на КТБ АД по договора за банков кредит с К.Р.АД
/вземанията/ били прехвърлени на
31.01.2011 г. с договор за цесия от КТБ АД на К.-Д.ООД /сделка 1/, заедно с учредените обезпечения/ипотека и договори за
залог/, като за заплащане на цената на вземанията КТБ АД отпуснала на К.-Д.ООД
банков кредит в размер на 5750000 евро, задълженията по който били обезпечени
на свой ред с договор за особен залог върху прехвърлените с цесията вземания от К.Р.АД.
По искане на КТБ АД по отношение на К.-Д.ООД е открито
производство по несъстоятелност по т.д.№ 4855/2016 г. на СГС, VІ-16 състав с
начална дата на неплатежоспособността 31.12.2012 г., в което банката е
предявила вземания по договора за банков кредит с К.-Д.ООД от 31.01.2011 г.,
които вземания са приети като необезпечени, като относно съществуването на
обезпечение чрез залог върху вземанията
на К.-Д.ООД от К.Р.АД прехвърлени с цесията от 31.01.2011 г., за чието
придобиване е отпуснат кредита, е висящо производство по иск по чл.694 ТЗ.
Вземанията били прехвърлени от К.-Д.ООД с договор за цесия от
31.07.2015 г. на Ф.К. ЕООД/сделка 2/,
което от своя страна ги прехвърлило с договор за цесия от 13.01.2016 г. на Н.Л.Х.
ЕООД /сделка 3/.
Н.Л.Х. ЕООД в качеството си на заложен кредитор по
двата договора за особен залог от 27.03.2009 г. вписало пристъпване към
изпълнение и с договор за продажба от 29.06.2016 г. прехвърлило движимите вещи,
предмет на особен залог, учреден от Русе И. АД на Ф.ЕООД /сделка 4/
Н.Л.Х. ЕООД в качеството си на заложен кредитор по
двата договора за особен залог от 27.03.2009 г. вписало пристъпване към
изпълнение и с договор за продажба от 05.07.2016 г. прехвърлило движимите вещи,
предмет на особен залог, учреден от К.Р.ЕАД на Ф. ЕООД /сделка 4/.
Твърди се, че Ф. ЕООД е продало вещите на В.О. ЕООД с
договор от 11.08.2016 г./сделка 5/,
евентуално с договор от 12.04.2017 г. Ф. ЕООД е продало вещите на П. АД /сделка 6/, като ищецът няма сигурност,
която от двете сделки е породила прехвърлителен
ефект, тъй като В.О. ЕООД веднъж се е позовавало на придобиването им от Ф.ЕООД,
а друг път поддържало твърдение, че договорът е развален.
При тези твърдения ищецът предявява искове по чл.60,
ал.1, т.3 ЗБН за недействителност на всяка от шестте сделки, а при условията на
евентуалност – искове по чл.135 ЗЗД по отношение на същите шест сделки.
След частична отмяна на определение на първоинстанционния съд от 01.02.2021 г. за връщане на
исковата молба предмет на разглеждане по делото са иск по чл.60, ал.1, т.3 ЗБН
по отношение на първата сделка /договор от
31.01.2011 г. за цесия от КТБ АД на К.-Д.ООД/, както и исковете по
чл.135 ЗЗД по отношение на всички шест сделки, като въззивният
съд е приел, че се касае за поредица последващи
сделки, които се твърди да увреждат кредитора.
Съдът намира, че предявените искове са недопустими – исковете по чл.60,ал.1, т.3 ЗБН и чл.135 ЗЗД по отношение на първата
сделка, по която страна е КТБ АД/н./- поради предявяването им след изтичане на
предвидения от закона в чл.62, ал. 1 ЗБН преклузивен
срок, по отношение на втората сделка /договор за цесия от 31.07.2015 г. между К.-Д.ООД
и Ф.К. ЕООД/ -поради предявяването им след изтичане на предвидения в чл.649,
ал.1 ТЗ, а по отношение на останалите искове – поради липса на правен интерес.
Предявяването на исковете по ЗБН за относителна
недействителност на сделки и прихващания, по които страна е банка в
несъстоятелност, каквато сделка е договора от
31.01.2011 г. за цесия между КТБ АД на К.-Д.ООД/първата сделка/, е
ограничено с преклузивен срок, който до
изменението с § 3 от ПЗР на
ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. е
двугодишен. С това изменение срокът се увеличава на пет години, като с §7 от
същия Закон за изменение на ЗБН на изменението е придадено обратно действие и
по отношение на производства, открити преди влизането му в сила, каквото
производство е това за несъстоятелност на К.Т.Б.АД, открито с решение от
22.04.2015 г., постановено по т.д. №
7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд.
Разпоредбата
на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от
13.03.2018 г. е обявена за противоконституционна с Решение № 8 от 27.05.2021 на
Конституционния съд на Република България, постановено по к.д. № 9/ 2020 г.,
като съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията,обявеният за противоконситутиционен
закон не се прилага от датата на влизане в сила на решението на КС, включително
по отношение на неприключилите правоотношения и правоотношенията, които са
предмет на висящи съдебни производства /решение
№ 3/28.04.2020 г. по к.д. №
5/2019 г. на Конституционния съд/. С обявяването за противоконситуционен
на §7 отпада възможността за приложение на измененията, направени със ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., включително изменението
по §3 относно петгодишния срок, по
отношение на производства за несъстоятелност на банка, открити преди влизането
му в сила, каквото е производството по несъстоятелност на КТБ АД и приложима
към исковете, посочени в чл.62, ал.1 ЗБН се явява редакцията на текста,
действала към момента на откриване на производството по несъстоятелност на КТБ
АД, съгласно която срокът за предявяване на исковете по чл.60 ЗБН и 135 ЗЗД, по
които страна е банката в несъстоятелност е двугодишен от откриване на
производството и е изтекъл на 24.04.2017 г. Следователно предявените на 24.04.2020 г. искове от синдиците на КТБ АД /н./ по
отношение на договора за цесия от 31.01.2011 г. между
КТБ АД и К.-Д.ООД се явяват недопустими.
По отношение на втората атакувана сделка – договор за
цесия от 31.07.2015 г. между К.-Д.ООД/в несъстоятелност/ и Ф.К. ЕООД следва да
намерят приложение правилата на Търговския закон и в частност чл.649 ТЗ, тъй
като в исковата молба се твърди, а се установява и от вписванията в търговския
регистър, че по отношение на К.-Д.ООД е
открито производство по несъстоятелност, като КТБ АД се явява кредитор с приети
вземания в това производство и следователно защитата му като кредитор на К.-Д.ООД
/н./ се осъществява съобразно специалните правила на Търговския закон.
Производството по несъстоятелност на К.-Д.ООД е открито с решение
№2218/19.12.2016 г. , постановено по т.д.№ 4855/2016 г. на СГС, VІ-16 състав и
с изтичане на едногодишен срок от откриване на това производство съгласно
чл.649 , ал.1 ТЗ е преклудирана възможността за
кредиторите на К.-Д.ООД/н./, а следователно и на КТБ АД, да предявяват искове
по чл.135 ЗЗД относно сделки, сключени от несъстоятелния длъжник, какъвто
именно иск е предмет на настоящото дело, като съдебният състав не намира основание
за изключване приложението на тези специални разпоредби, независимо дали
атакуваната сделка е начало и/или елемент от поредица от разпореждания, които
увреждат кредиторите на сключилата я страна. Следователно иска по чл.135 ЗЗД за
обявяване на относителна недействителност на сключения от К.-Д.ООД/н.//втората
сделка/ договор за прехвърляне на вземания от 31.07.2015г. с Ф.К. ЕООД е недопустим, тъй като е предявен
на 24.04.2020 г.
Недопустимостта на исковете по чл.135 ЗЗД по отношение
на първите две сделки препятства възможността на КТБ АД, в качеството му на
кредитор на К.Р.АД и К.-Д.ООД да търси удовлетворение чрез универсално
принудително изпълнение в производствата по несъстоятелност на тези дружества
чрез осребряване на имуществото, което е предмет на атакуваните сделки и
следователно останалите искове са лишени от правен интерес, тъй като не биха
довели връщане на никакво имущество в масата на несъстоятелността, нито се твърди К.Т.Б.АД да е кредитор на останалите
посочени ответници, за да разполага с легитимация по
чл.135 ЗЗД.
По
тези съображения и на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ВРЪЩА исковата молба с вх.№
38404/24.04.2020 г., на синдиците на КТБ АД /н./, по която
е образувано т.д. № 752/2020 г. на
Софийския градски съд, VІ-21 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: