№ 154
гр. Варна, 23.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. С.
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000759 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София, срещу решение № 262 от
04.08.2021г. по търг.дело № 1212/20г. по описа на Окръжен съд – Варна,
търговско отделение, в частта му, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на В. В. АС. сумата от 13 500лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания,
емоционален стрес и негативни изживявания в резултат на получени
травматични увреждания при ПТП, настъпило на 17.12.2018г., по вина на С.
Н. Б. при управление на лек автомобил „*****“ с рег.№ ******, ведно със
законната лихва считано от 12.11.2019г. (датата на уведомяване) до
окончателното изплащане, както и сумата от 36лв., обезщетение за
имуществени вреди, представляващи такса за медицинско удостоверение по
фискален бон от 21.12.2018г., на основание чл.432 ал.1 от КЗ, вр. с чл. 429 от
КЗ и по насрещна въззивна жалба на В. В. АС. срещу същото решение, но в
частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на същото ПТП
за разликата над 13 500лв. до претендираните 28 000лв., както и за
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 36лв. до претендираните
440лв..
1
В жалбата на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД се твърди, че
решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати
нарушения на материалния закон.
Застрахователят оспорва приетия от съда размер на застрахователно
обезщетение като твърди, че същото е прекомерно и противоречи на
принципа на справедливостта и установената съдебна практика по
аналогични случаи за процесния период. Твърди че същото е изключително
завишено и не съответства на реално претърпените от А. болки и страдания.
Позовава се на съдебна практика при подобно травми, в които е присъден по-
нисък размер на обезщетение.
Оспорва приетата от съда степен на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия в размер на 10 %, което води до завишен
размер на присъденото обезщетение. Твърди че по делото от приетото
заключение на автотехническата експертиза се установява, че А. е навлязъл
внезапно на платното за движение, като не се е огледал, преди да предприема
пресичане на нерегламентирано за целта място и не се е съобразил със
скоростта на движение и разстоянието от управляваното ото А. МПС.
Оспорва извода на съда, че от страна на А. не е налице нарушение на чл.114
т.1 и т.2 от ЗДвП. Твърди че е налице съпричиняване в размер на 50 % от
страна на пострадалия А..
Твърди че съдът неправилно е приел, че с оглед решението по АНД
№2754/2020г. по описа на РС – Варна, не е необходимо гражданският съд
отново да изследва причините за настъпване на ПТП, доколкото същите се
отнасят до вината. Изразява несъгласие относно оставеното без уважение
доказателствено искане за допускане до разпит на водача на автомобила.
Твърди, че Окръжен съд - Варна е пренебрегнал решението на наказателния
съд в частта, в която водачът на автомобила е оправдан по обвинението, че не
е спрял на знак „Стоп“, като в противоречие с това е приел точно обратното.
Излага доводи за неправилност на обжалваното решение по отношение
на началния момент, от който се дължи законна лихва, като твърди че
застрахователят дължи законна лихва на основание чл.497 от КЗ в срок от 15
работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ или
от изтичането на срока по чл.496 ал.1 от КЗ. Счита, че съдът дори не е
обсъдил възраженията на застрахователното дружество във връзка с
2
началната дата, от която би следвало да се дължи законна лихва.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което предявените срещу застрахователя искове да бъдат отхвърлени изцяло,
в отношение на евентуалност да бъде намален размера на застрахователните
обезщетения. Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от В. В. АС., в който
се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда
решението в обжалваната от застрахователя част да бъде потвърдено.
В подадената насрещна въззивна жалба от В. В. АС., се твърди че
решението, в обжалваната от него отхвърлителна част е неправилно и
незаконосъобразно.
Оспорва приетия от съда размер на обезщетение, като твърди че същият
не отговаря на принципа на справедливост и действително претърпените
вреди. Твърди че съдът не е съобразил действително претърпените от него
вреди – множество медицински интервенции, загуба на дъвкателна
способност, негативни психични изживявания и емоционален стрес. Твърди
че към момента му предстои поставяне на имплант на мястото на липсващия
зъб, като продължителността на тази процедура не може да се предвиди.
Твърди се, че уважената част от исковите претенции не е съобразена и с
лимита предвиден по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от него отхвърлителна част и да уважи предявеният от него иск
за обезщетение за неимуществени вреди изцяло. Претендира разноски за две
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от
застрахователното дружество, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба от А.. Моли съда решението в
обжалваната от ищеца част да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав, намира, че жалбите са подадени в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Няма оплаквания в жалбите за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
3
Въззивният съд намира искането на застрахователното дружество за
събиране на гласни доказателства – разпит на виновния водач - С. Н. Б., от
който да се установят причините за ПТП, поведението на участниците в него,
както и механизма на ПТП за основателно. Искането е направено с отговора
на исковата молба и е оставено без уважение от първоинстанционния съд.
В първоинстанционното производство от застрахователя е направено
възражение за съпричиняване. Задължителната сила на присъдата на
наказателния съд се свежда до установената задължителна доказателствена
сила за деянието, за неговата противоправност и за вината на извършителя. С
оглед включването в предмета на спора на наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия, механизмът на произшествието следва да бъде
установен от гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието. Поради
което и въззивният съд намира, че гласните доказателства на участвалия в
ПТП водач за установяване на механизма на ПТП на механизма на ПТП са
допустими и искането следва да бъде уважено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит като свидетел С.Н. Б. – А. от гр.Варна
ОПРЕДЕЛЯ депозит на призоваването на свидетеля в размер на 30лв.,
вносим от въззивника „Зазстрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящето определение.
Свидетелката Б. да се призове на посочения във въззивната жалба адрес,
след представяне на доказателства за внесен депозит.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4