Р Е
Ш Е Н
И Е № 137
гр.
Кюстендил,
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на
двадесети март
през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при
секретаря М. С.
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 326
по
описа за 2017 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С.Р.М., с адрес: ***, чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. С.Г. е обжалвала с въззивна жалба решение № 256/
Първоинстанционния съдебен акт се обжалва в частта, с която е уважено искането на Димитринка Ф.В., А.К.В. и М.К.В. за заплащане на подобрения и въззивницата е осъдена да им заплати сума в размер на *** лв. за извършени подобрения в имота.
Първоинстанционният съдебен акт в обжалваната част се приема за необоснован, незаконосъобразен и постановен в противоречие със събраните доказателства. На първо място се твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищците за извършени подобрения в делбения имот, доколкото същата е погасена по давност. Сочи се, че въпреки своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност по исканията за сметки, при постановяване на решението си, първоинстанционния съд в нарушение на процесуалноправните норми, въобще не го е обсъдил в мотивите си и не се е произнесъл по него. Решението на първата инсатнция се приема за необосновано и досежно размера на уважената претенция за извършени подобрения. Твърди се, че реализираните строително – монтажни работи имали характера на луксозни, а не необходими подобрения, с оглед на което евентуално дължимата сума би следвало да бъде по-малката сума от направените разноски и увеличената стойност. При определяне размера на претендираните суми за подобрения, ДРС се е позовал единствено на оспорената по надлежния ред съдебно-техническа експертиза, която е била изготвена на база примерни цени от списание, без да се представени разходооправдателни документи. Сочи се, че е останало неизяснено обстоятелството с колко се е увеличила стойността на имота, въпреки направеното искане за назначаване на допълнителна СТЕ. По същество се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната част и връщане делото на първоинстанционния съд за произнасяне по направеното възражение за изтекла погасителна давност, алтернативно да се отмени решението в обжалваната част като неправилно и предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски по водене на делото.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Д. Ф.В., А.К.В. и М.К.В. със съдебен адрес ***, адв. Е.Й., в който се изразява становище за неоснователност на въззивна жалба. Сочи се, че погасителната давност за уреждане на сметки по делбени дела тече от образуване на делото в съда, с оглед на което в случая такава не е изтекла. Възразява се, че извършените подобрения имали характера на луксозни такива. Излагат се доводи за обоснованост на изготвената СТЕ. Искат решението на ДнРС да бъде потвърдено.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства, включително и тези приети във въззивното производство и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решенинето на ДнРС за правилно в частта, в която претенцията за сметки предявена по реда на чл. 346 от ГПК е уважена до размер от *** лева и го потвърждава, а в частта, в която искът е уважен за разликата над *** лева до уважения размер от *** лева, решението като неправилно следва да бъде отменено, а искът да се отхвърли. Съображенията за това са следните:
С влязло в сила решение № 520/
С молба вх. № 1793/
В първоинстанционното производство е прието заключение на в. л. инж. Й.А., според което общата стойност на извършените в имота
- 2 -
подобрения е *** лева с изричното уточнение, че стойността на поодбренията не е включена в стойността на имота, а след включването й, стойността на имота ще се увеличи с тяхната стойност.
Във въззивното производство е прието заключение на вл. Й.А., с което е определена стойността на имота, *** лева, включваща извършени в имота подобрения. Заключението на в. л. е оспорено и е назначена тройна съдебно-техническа експертиза. Прието е заключение изготвено от в. л. инж. Е.Л., инж. К.С. и инж. Й.Н., според общата стойност на допуснатия до делба недвижим имот, състоящ се от дворно място, двуетажна жилищна сграда и пристройка към нея е *** лева, определена по метода на вещната стойност, с обосновано изложение за приложението на този именно метод. Според това заключение на в. л. стойността на пристройката е *** леваи общата стойност на останалите претендирани от ищците подобрения е **** лева с подробни данни отразени в таблица относно всяко от претендираните подобрения. Според вещите лица няма извършени т. н. „луксозни” подобрения. за запазване на жилищната сграда от значение е направата на дренажа и направата на хидроизолация на терасата Подмяната на догамата изменя общия имот и увеличава стойността му.
С обжалваното решение е извършена делба на делбения недвижим имот и по реда на чл. 348 от ГПК същият е изнесен на публична продан и частично до размер от ** лева е уважена претенцията по чл. 346 от ГПК, а до пълния предявен размер от *** лева, искът е отхвърлен. Решението е обжалвано от ответницата в частта, в която е уважена претенцията за сметки до размер от *** лева. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, а разгледана по същество се явява частично основателна.
Претенцията за сметки е допустима, като направена в законоустановения срок по чл.346 от ГПК и касае уреждане на отношенията между съделителите, като се претендира равностойността на извършени т съделителите Д. Ф.В., А.К.В. , М.К.В. подобрения
Няма спор по делото имотт е обитаван от тримата съделители и по-конкретно обособения за ползване от тях дял от жилищната сградаза.Това обстоятелства, както и обстоятелството, че са извършвани в различни периоди от време подобрения в имота не са били оспорени от насрещната страна.
Настоящата инстанция намира, че претенцията за сметки предявена по реда на чл. 346 от ГПК следва да бъде разгледана при приложението на разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Когато част от съсобствениците са извършили подобрения в съсобствен имот и упражняват фактическа власт над този имот, се счита, че те владеят този имот, както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. При това положение и при условие, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици /какъвто е и процесният случай/, то отношенията между тях по този повод следва да се уредят съобразно с нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, като се дължи стойността на извършените разходи, а не увеличената стойност на имота. В първото по делото заседание след допускане на делбата, съгласно чл. 346 ГПК, съсобственикът може да предяви претенции по сметките срещу останалите съсобственици, които сметки се отнасят до техни облигационни отношения във връзка с предмета на делбата.
Разгледана по същество, претенцията за
подобрения настоящият съдебен състав приема за доказана в размер на *** лева,
съобразно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза. Безспорно се
установи,че се касае за подобрения и необходими разноски в делбения имот , а от
заключението на тройната СТЕ се установи техния размер, поради което
претенцията за основателна и доказана следва да бъде уважена за сумата в размер
на *** лева, а за разликата над този размер до уважения размер от *** лева.
Стойността на пристройката следва да бъде включена при определяне общата
стойност на подобренията. Вещите лица са определили нейната стойност,
обосновавайки заключението си, което
съдът възприема напълно.Безспорно с изграждане на пристройката, /която няма
характеристиките на самостоятелна вещ се, а е пристрена към към съществуващата
жилищна сграда/ се е увеличила ействителната стойност на делбения имот.
Заплащането на стойността на подобренията се основава на забраната на неоснователното обогатяване, тъй като единият съсобственик прави разходи и увеличава стойността на съсобствения имот, а другият се обогатява като получава дял от имот с по-висока стойност, без да е участвал в това увеличаване.
Предвид това не могат да бъдат
споделени изложените във въззивната жалба доводи за съществуването на т. н. „луксозни
подобрения”., каквито се твърди да са
подмяна на старата дървена дограма с ПВЦ, поставяне на гипсокартон, теракот
като подова настилка , както и допълнително застрояване/ не се уточнява какво
точно се има предвид/. въпросът за т. н. „луксозни подобрения” е изяснен със
заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, сочещо, че такива
подобрения не са извършвани, като на обсъждане подлежат тези касаещи смяната на дограмата, тъй като
останалите посочени във въззивната жалба не са предмет на предявената за
разглеждане претенция по чл. 346 от ГПК. Доводите отразени в пункт ІІІ от
въззивната жалба касаят начина на определяне размера на претенираните
подобрения, като се твърди, че неправилно е възприето оспорено в тази част
основно заключение на допуснатата експертиза в първоинстанционното
производство. По искане на въззивницата във въззивното производство е прието
заключение на тройна СТЕ, което се
въприема от съда по изложените по-горе
съображения з. Изяснен е и поставеният въпрос за съпоставяне на стойността на
изградената пристройка спрямо цената на съществуващата двуетажна жилищна сграда
и причините за голямата разлика в аритметично отношение. Причините са свързани
със състоянието на жилищната сграда и
най-момента на построяването .
Предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС ответницата дължи половината от общата стойност на ппроцесните подобрения, като участието й се определя съобразно обема на притежаваните от нея права в съсобствената вещ.
Предвид изложеното искът се явява основателен до размер от *** лева, поради което решението на ДнРС в частта, в която искът е уважен до този размер следва да бъде потвърдено, а в частт за разликата над този размер до уважения размер от *** лева решението следва да бъде отменено, а искът отхвърлен за тази разлика от *** лева. Не се установи дължимост на сума в този размер.
Както вече се посочи по – горе от ответницата в заседание следващо заседанието, в което е приета ра разглеждане претенция по реда на чл. 346 от ГПК е направил възражение за погасяване по давност на претенцията по сметки. При това положение следва извод, за това че към момента , в който е направено възражението е
- 3 -
настъпила преклузия Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че разгледано по същество възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С оглед общия смисъл на закона и справедливостта, е необходимо да се приеме, че изискуемостта за вземането за подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнесе към един по-късен момент. По време на извършването на процесните подобрения ищците по претенцията са обитавали процесния имот, което положение е продължило и след завършването им, което положение е продължило, като са ползвани и подобренията. След като подобренията бъдат извършени, те увеличават стойността на имота, но практически собственикът /в частност съсобственикът/ не се ползва от тях. От друга страна, собственикът на имота дължи за подобренията плащане, доколкото те съществуват по времепостановяване на решението по спора във връзка с тях.
В конкретния случай, процесните подобрения
са извършени в периода 1981 и до 2011 г.
При това положение, погасителната давност
за претенцията на ищците по чл. 346
от ГПК започва да тече с предявяване на иска за делба, което в случая е
станало на
Предвид изложеното възражението за изтекла погасителна давност на ответницата е неоснователно.
В останалата част, в която е извършена делбата и отхвърлителната част досежно претенцията по чл. 346 от ГПК решението на ДнРС е влязло в сила като необжалвано.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 256/
ОТМЕНЯВА решение № 256/
ОТХВЪРЛЯ предявената от Димитринка Ф.В., А.К.В. и М.К.В. със съдебен адрес ***, адв. Е.Й. против С.Р.М., с адрес: *** по реда на чл. 346 от ГПК претенция за сметки за сумата от *** лева като равностойност на извършени в допуснатия до делба недвижим имот подобрения, описани по-горе.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: