№ 19483
гр. С, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110154097 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която от името на С. П. М.,
ЕГН ********** против Д „П“, са предявени обективно кумулативно съединени
искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със Заповед № С-96/19.04.2024 г., издадена от Генералния
директор на ДП „П“ и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ
за възстановяване на заемната до уволнението длъжност „Финансов контрольор“
при Д „П“; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 14 520,00 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода 19.04.2024 г. – 19.10.2024 г.,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 19.06.2024 г.
/датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
Ищецът С. П. М. оспорва законосъобразността на Заповед № С-96/19.04.2024
г., издадена от Генералния директор на ДП „П“ Дирг Пергот, с която е прекратено
трудовото й правоотношение с ответника, на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ,
след като считано от 19.03.2024 г. същата е била възстановена на заеманата от нея
длъжност „Финансов контрольор“, от която била незаконосъобразно уволнение
през 2022 г. Твърди, че оспорената понастоящем заповед също е незаконна и иска
нейната отмяна. На първо място, ищеца оспорва заповед № С-96/19.04.2024 г. да й
е била връчена на датата, на която е издадена, при условията на отказ от нейна
1
страна, като твърди, че същата й е връчена едва на 20.05.2024 г. Твърди в периода
след възстановяването й на работа и явяването й да заеме длъжността на която е
възстановена, до датата на повторното й уволнение, да е недопускана до работа от
служители на ответника. Твърди да не са налице променени изисквания за
професионалната квалификация към служителя, заемащ длъжността „Финансов
контрольор“, още по-малко ако има променени такива с промяна в длъжностната
характеристика, същите да са й сведени до знанието, чрез връчване на нова
длъжностна характеристика, нито да й е предоставена възможност да представи
доказателства/документи, удостоверяващи, че отговаря на тях. Оспорва
променените изисквания към длъжността да касаят „професионалната
квалификация“ по см. на чл.328, ал.1, т.6, пр.2 от КТ, като счита, че промяната
наложена от работодателя се отнася до изискваното образование и професионална
степен. Твърди, че при заемането на длъжността през 2017 г. е отговаряла на
изискванията, съгласно връчената й тогава длъжностна характеристика, а
доколкото след признаването на уволнението й от 2022 г. за незаконно от съда, се
считало че правоотношението й не е прекратявано, то ответника-работодател
нямал право при заварено трудово правоотношение да променя изискванията за
длъжността, с промяна в длъжностна характеристика, респ. да прекратява трудово
правоотношение на това основание, освен ако променените изисквания не са
наложени с нормативен акт, какъвто не бил настоящия случай. На следващо място,
счита уволнителната заповед от 19.04.2024г. за незаконосъобразно, като твърди, че
работодателят е издал същата в нарушение на чл.8 от КТ, т.е. при злоупотреба с
правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Излага
аргументи в тази насока, като твърди, че променените изисквания за заеманата от
нея длъжност са направени единствено с цел нейното уволнение, като дори
заемащата към този момент /19.04.2024 г./ длъжността „Финансов контрольор“
служителка също не притежавала изискваната от работодателя професионална
квалификация. Твърди, че коректното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, при последваща промяна в изискванията за заемане на
длъжността е по чл.328, ал.1, т.11 от КТ, а не посоченото от ответника в оспорената
заповед.
На последно място, ищцата твърди, че заповедта за уволнение не е
подписана от лице, с работодателска компетентност.
Предвид изложените аргументи моли съда да постанови решение, с което да
се признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение, да я
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „финансов контрольор“ и й
2
присъди обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода на оставането без работа,
съответно от 19.04.2024 г. до 19.10.2024 г., алтернативно от 20.05.2024 г. до
20.11.2024 г., в размер на 14520 лв.
Претендира и разноски.
Ответникът ДП „П“с ЕИК *********, в срока по чл. 131 ГПК депозира
писмен отговор на ИМ, като оспорва изцяло предявените искове. Твърди
промяната в изискванията за образование и професионална квалификация за
заемане на длъжността „Финансов контрольор“ да е въпрос по целесъобразност
/което не се оспорвало и от ищеца в ИМ/, който не подлежи на съдебен контрол.
Счита извършеното уволнение за законосъобразно, а изложените от ищеца
основания за незаконосъобразността на оспорената заповед - злоупотреба с право
от страна на работодателя за голословни, неоснователни и необосновани. Оспорва
твърдението на ищеца, че възстановяването на работа на незаконно уволнен
работник или служител можело да се приравни на приемане от страна на
работодателя на работа на работник, който не притежава определените от самия
работодател изисквания за образование и квалификация. Твърди, че промените в
изискванията за заемане на тази длъжност е въпрос на преценка на работодателя, а
в случая новите изисквания били наложени и от факта, че длъжността „Финансов
контрольор“ предполагала ръководни, организационни и контролиращи умения,
боравене с множество нормативни документи, което обосновавало въведените
изисквания от работодателя служителя, заемащ длъжността да е с висше
образование, по специалност „право“ или „стопанско управление“, да е със степен
„магистър“ и с професионална квалификация „юрист“ или „магистър по стопанско
управление“. Оспорва и останалите обективно съединени искове за възстановяване
на работа и изплащане на обезщетение. Последния иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. с
чл.225, ал.1 от КТ, оспорва с твърдението, че вече било изплатено на ищцата
обезщетение от 14 520 лв., присъдено по гр.д. 49462/2022 г., с Решение №
4758/11.09.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1642/2023 г. на СГС. Не прилага
писмени доказателства. Заявява допълнителни доказателствени искания, по които
съдът се е произнесъл.
Претендира разноски.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че ищцата е била възстановена на длъжността „Финансов
контрольор“ след като уволнението й, извършено със Заповед № С-209/13.07.2022
г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ е било признато за незаконосъобразно и отменено
3
от съда, след което повторно е прекратено трудовото правоотношение между
страните с оспорената в настоящото производство Заповед № С-96/19.04.2024 г.,
издадена от Генералния директор на ДП „П“.
В проведеното на 07.10.2024 г. открито съдебно заседание по делото, е
направено искане с правно основание чл. 214 ГПК за изменение в цената на
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като
се прави искане същия да се счита предявен за периода 19.04.2024 г. до 19.10.2024
г. и за сумата от 15 633,92 лева, а в условията на алтернативност – за периода
20.05.2024 г. до 20.11.2024 г. и за сумата от 15 767,30 лева.
С определение от 07.10.2024 г., постановено в проведено на същата дата
открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал исканото от ищеца
изменение в цената на предявения за разглеждане в настоящото производство иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като същият, след
допуснатото изменение, се счита предявен за периода 19.04.2024 г. до 19.10.2024 г.
и за сумата от 15 633,92 лева, а в условията на алтернативност – за периода
20.05.2024 г. до 20.11.2024 г. и за сумата от 15 767,30 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със Заповед № С-96/19.04.2024 г., издадена от Генералния директор на
ДП „П“ и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност „Финансов контрольор“ при
Д „П“; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 15 633,92 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода 19.04.2024 г. – 19.10.2024 г.,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 19.06.2024 г.
/датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, а
в условията на алтернативност – за периода 20.05.2024 г. до 20.11.2024 г. и за
сумата от 15 767,30 лева.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № С-
96/19.04.2024 г., издадена от Генералния директор на ДП „П“ и неговата
4
отмяна, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е
прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание
за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно че правото на
прекратяване на трудовото правоотношение е надлежно упражнено.
Релевантните факти по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са тези по
законосъобразността на уволнението: 1. наличие на трудово правоотношение
между страните към датата на уволнението, което на осн. чл.153 от ГПК е
безспорно между страните и не се нуждае от допълнително доказване. 2. Кога на
ищцата е връчено съобщение по чл.345 от КТ и съответно същата се е явила в
ответното предприятие, за да е заеме, след отмяната на уволнението й, извършено
със Заповед № С-209/13.07.2022 г.; 3. промяна на изискванията за заеманата от
ищцата длъжност „Финансов контрольор“, настъпила след прекратяване на
правоотношението на ищеца през 2022 г., както и че ищцата не отговаря на тях; 4.
работодателска компетентност на лицето, подписало заповедта; 5. Установяване на
допусната злоупотреба с работодателската власт, по см. на чл.8, ал.2 и 3 от КТ.
Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС
по тълк.дело № 1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на трудовото
правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по
трудови спорове, което е продиктувано от изискванията за по-голяма бързина в
уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и
жизненоважни интереси на страните. Именно поради това законодателят е
предвидил исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото
производство - чл. 310 ГПК. Правната уредба на исковете по чл. 344, ал. 1, т. и т. 2 е
в глава ХVІ "Прекратяване на трудовото правоотношение", раздел ІV "Защита
срещу незаконно уволнение", т.е. това са искове за оспорване законността на
прекратяването на трудовото правоотношение и следва да се предявят в
двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, горепосоченият двумесечен
срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ започва да тече от деня на
прекратяването на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия
договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на
предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие - от момента на
5
получаване на писменото изявление за това работника. Независимо обаче от
начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно действие,
писменото изявление на работодателя по чл. 335, ал. 1 КТ трябва да достигне до
работника.
Изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до
адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действието на договорите.
Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може
да бъде връчено лично срещу подпис на работника или служителя или чрез
пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. За
да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено
лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК /при връчване чрез
нотариална покана/, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за
пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е
достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчано писмо на
адреса, посочен от работника или служителя и пощата да удостовери доставянето
на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът или служителят е
променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за
получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на
изявлението на посочения от работника или служителя адрес, работодателят е
изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия
договор и тя е породила правно действие - в този смисъл Решение № 283 от
6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 35 от 7.05.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 226 от 30.10.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о., ГК.
В разглеждания случай въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на 19.04.2024 г.
Следователно съпоставката между несъмнено установения по делото
момент на прекратяване на трудовото правоотношение - 19.04.2024 г., от една
страна и от друга - датата на подаване на исковата молба - 19.06.2024 г. /датата, на
която исковата молба е депозирана пред Районен съд – Перник, видно от
положения за това печат на горепосочения съд/, дава основание на настоящия
съдебен състав да приеме, че исковете са предявени преди изтичането на
двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и подлежат на
разглеждане по същество, както законосъобразно е приел и първоинстанционния
6
съд.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че ищцата е била възстановена на длъжността „Финансов
контрольор“ след като уволнението й, извършено със Заповед № С-209/13.07.2022
г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ е било признато за незаконосъобразно и отменено
от съда, след което повторно е прекратено трудовото правоотношение между
страните с оспорената в настоящото производство Заповед № С-96/19.04.2024 г.,
издадена от Генералния директор на ДП „П“.
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ, според която разпоредба работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2
КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование
или професионална квалификация за изпълняваната работа.
Предвиденото в чл. 328 КТ потестативно право на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение се упражнява чрез отправяне на
писмено предизвестие, което поражда своето действие от момента на връчването
му, независимо от това на коя дата договорът ще престане да бъде в сила и към
този момент трябва да се прави преценка за надлежното упражняване на правото
на работодателя. Въведените в чл. 328, ал. 1, т. 6 хипотези - липса на необходимото
образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа, са
обективни. Т.е. при преценката на законосъобразността на уволнението, следва да
се провери само формалното съответствие на притежаваните от работника или
служителя образование и/или професионална квалификация с новите изисквания,
установени за длъжността му, като в случая се имат предвид такива изисквания,
наличието на които е документирано, т.е. те са с установен характер.
При преценката законосъобразността на уволнението, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 - така както е обосновано в конкретната хипотеза - с
изменение на изискванията към длъжността, следва да се установят какви са били
изискванията, които се отнасят до образованието и професионалната
квалификация за заемане на длъжността, изпълнявана от ищеца, в какво се състои
промяната им, извършена ли е от компетентен орган и предшества ли по време
уволнението, както и отговаря ли ищецът на новоустановените изисквания.
Работодателят има право да променя с щатното разписание и с
длъжностните характеристики изискванията за образование и/или квалификация за
7
определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Волята на
работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка и е въпрос
на целесъобразност, като съдът не е компетентен да се произнася какви
образование и квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и
дали има обективна необходимост от въведената промяна. Изменението на
изискванията, обаче, следва да е предвидено при запазване на заеманата по
трудовия договор длъжност /в този смисъл Решение № 730 от 29.11.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 28/2010 г., ІІІ г. о., ГК и Решение № 350 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 75/2012 г., ІІІ г. о., ГК/. Само при въведен от работника или служителя довод за
злоупотреба с право или дискриминационен подход, контролът на съда за
законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ, включва и преценката, дали изменението в изискванията за заемане на
длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали
работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ. Съдебният
контрол в тази насока, следва да бъде съобразен изцяло с конкретните факти и
обстоятелства /в този смисъл Решение № 248 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
254/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 239 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
799/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 417 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 143/2011
г., IV г. о., ГК, Решение № 507 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 321 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 13/2011 г., III г. о., ГК,
Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 118 от 11.05.2016 г. на ВКС по гр. дело № 5696/2015 г., ІІІ г. о./.
Между страните не е спорно и се установява от събраните в производството
писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по силата на което ищецът е заемал длъжност „финансов
контрольор“ при Генералния директор на ДП „П“.
По делото не е спорно и се установявява от събраните по делото
доказателство, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със
заповед № С-96/19.04.2024 г. на Генералния директор на ДП „П“, на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ.
Не е спорно и се установява от събрания по делото доказателствен материал,
че на 16.04.2024 г. на ищцата е връчено съобщение по чл.345 от КТ, издадено от
съда в производството по гр.д. № 49462/2022 г. по описа на СРС, ГО, 138 състав,
като от събраните в производството доказателства, в това число показанията на
разпитаните по делото свидетели /Иван Димитров Иванов, Виктор Богданов
Георгиев и Симеон Пламенов Попов/ се установява още, че на 19.04.2024 г.,
8
ищцата е депозирала пред работодателя /ответник в настоящото производство/
уведомление, с което е изразила желанието си пред работодателя да се възстанови
на заеманата /преди прекратяване на правоотношението с отменената от съда
Заповед № С-209/13.07.2022 г./ длъжност „Финансов контрольор“ в ДП „П“.
В исковата молба са наведени твърдения, че заповед № С-96/19.04.2024 г. на
Генералния директор на ДП „П“ не е мотивирана, а единствено бланкетно е
посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което счита като самостоятелно
основание за признаване за незаконосъобразно на прекратяването на процесното
трудово правоотношение, извършено с оспорената и посочена по-горе заповед на
Генералния директор на ДП „П“.
Константна е съдебната практика, в това число и на Върховен касационен
съд, че при спор за законосъобразност на извършеното прекратяване на трудово
правоотношение от значение ще е именно посоченото в мотивите на заповедта
основание за прекратяването, а не друго такова дори и то да е съществувало реално
към момента на прекратяването. Задължението за излагането на мотиви към
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е свързано на първо
място с осигуряване на възможността на работника или служителя да защити
правата си при оспорване на прекратяване и на второ място с различните правни
последици на отделните основания за прекратяване. Конкретното съдържание и
обема на мотивите са различни с оглед на отделните основания за прекратяването
на трудовия договор. Доколкото изложените към заповедта за прекратяване на
трудовия договор мотиви са именно във връзка с осъществяване на правото на
защита на работника или служителя, то липсата на такива винаги ще е основание
за незаконност на прекратяването. Ако, обаче, изложените мотиви са неточни,
непълни или неясни, но се установи, че работодателят е извършил сериозна
предварителна подготовка на уволнението, че е довел своевременно до знанието
на работника или служителя точното основание за уволнението и че преди да
заведе делото работникът или служителят е бил наясно относно причините на
уволнението и основанието, довели до прекратяване на трудовото му
правоотношение, не може да се приеме, че уволнението е незаконно само поради
обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното основание за прекратяване
на трудовия договор /в този смисъл решение № 4/27.01.2014 година, постановено
по гр. д. № 4608/2013 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 295/29.03.2017
г., постановено по гр.д. № 1178/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о./ В този случай,
а и във всички останали, когато работникът или служителят е бил наясно с
причините за уволнението, въпросът дали правото на прекратяване на трудовия
9
договор е упражнено в съответствие със закона ще зависи от това, дали са се
осъществели правнорелевантните факти от значение за основанието, на което е
прекратен договора /в този смисъл решение № 295/29.03.2017 г., постановено по
гр.д. № 1178/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о./.
Съдът намира, че твърдението на ищеца, че заповед № С-96/19.04.2024 г. на
Генералния директор на ДП „П“ не е мотивирана, се явява неоснователно.
Заповедта е мотивирана, видно от съдържанието на същата.
Същевременно, в трайната и последователна съдебна практика на Върховен
касационен съд, обективирана в решение № 148/05.06.2013 г. по гр. дело №
515/2012 г. на IV-то г.о. на ВКС, определение № 188 от 07.03.2018 г. по гр. д. №
3251/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и други, се приема, че новите изисквания за
образование трябва да са въведени с нормативен акт, длъжностна характеристика
или щатно разписание, като съответният акт (нормативен или такъв на
работодателя) трябва да е влязъл в сила, т.е. да е породил правно действие към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ. В конкретния случай не са ангажирани доказателства, от които да се
направи единствен обоснован и категоричен извод, че нова длъжностната
характеристика за длъжността „Финансов контрольор“ в ДП „П“ е била изготвена
и утвърдена, т.е. породила правно дейстие, към датата на прекратяване на
процесното трудово правоотношение – 19.04.2024 г. В тази връзка, следва да се
посочи, че от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест за
установяване на горепосоченото обстоятелство не са ангажирани никакви
доказателства, респективно, не са направени никакви доказателствени искания /в
законоустановените за това срокове, а и до приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд/, посредством който да се приеме за установено в
производството, че към датата на прекратяване на процесното правоотношение,
нова длъжностната характеристика за длъжността „Финансов контрольор“ в ДП
„П“ е била изготвена и утвърдена, т.е. породила правно действие.
Предвид гореизложеното и доколкото по делото не се ангажираха
доказателства, нито направиха доказателствени искания, посредством който да се
установи по безспорен и категоричен начин, че въведените нови изисквания за
образование /на които се поддържа от ответника, че ищецът не отговаря/ с новата
длъжностна характеристика за длъжността „Финансов контрольор“ в ДП „П“, са
породили правно действие към датата на прекратяване на процесното трудово
правоотношение, то следва да се приеме, че към датата на прекратяване на
процесното правоотношение въведените нови изисквания за образование /на които
10
се поддържа от ответника, че ищецът не отговаря/ с новата длъжностна
характеристика за длъжността „Финансов контрольор“ в ДП „П“, не са породили
правно действие.
Следователно процесната заповед Заповед № С-96/19.04.2024 г. на
Генералния директор на ДП „П“за прекратяване на процесното трудово
правоотношение е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
От особено значение е да бъде посочено от решаващия съдебен състав, че
още с проекта за доклад по делото, обективиран в определение № 36763/12.09.2024
г., постановено в настоящото производство, съдът не само е разпределил
доказателствената тежест между страните в производството, по отношение на
подлежащите на доказване в производството факти, но и конкретно е указал на
страните, за кои от твърдените от тях /с исковата молба и отговора на исковата
молба/ обстоятелства, не сочат доказателства и не са направили доказателствени
искания.
Видно от съдържанието на определението, на ответника изрично е
указано, че не сочи доказателства за утвърдената от работодателя промяна на
изискванията за заеманата от ищцата длъжност „Финансов контрольор“,
настъпила след прекратяване на правоотношението на ищеца през 2022 г.,
както и че ищцата не отговаря на тях; работодателска компетентност на
лицето, подписало процесната заповед № С-96/19.04.2024 г. на Генералния
директор на ДП „П“.
Въпреки изричните указания на съда, предоставената възможност /по
аргумент от разпоредбата на чл. 312, ал. 2 ГПК/ за изразяване на становище по
дадените указания и по доклада по делото, респективно дадената възможност за
предприемане на съответните процесуални действия във връзка с дадените
указания и разяснените последици, предвидени в разпоредбата на чл. 313 ГПК /а
именно, че ако не вземат становище по доклада и не предприемат съответните
процесуални действия, включително представяне на доказателства, ще загубят
възможността да сторят това по-късно/, ищецът не е ангажирал доказателства и не
е направил доказателствени искания за събиране на такива /нито в предоставения с
определение № 36763/12.09.2024 г., постановено в настоящото производство срок,
нито в проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 07.10.2024 г.,
нито в последващ момент/, посредством които да се приеме за установено по
делото че нова длъжностната характеристика за длъжността „Финансов
контрольор“ в ДП „П“ е била изготвена и утвърдена, т.е. породила правно дейстие,
към датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение – 19.04.2024
11
г., че ищцата не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, съгласно
новата длъжностна характеристика за длъжността, както и за установяване
работодателска компетентност на лицето, подписало процесната заповед № С-
96/19.04.2024 г. на Генералния директор на ДП „П“.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението за възстановяване на заемната до
уволнението длъжност „Финансов контрольор“ при Д „П“, съдът намира
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предпоставя уважаване на
съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди прекратяване на правоотношението длъжност за възстановяване на заемната
до уволнението длъжност „Финансов контрольор“ при Д „П“.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 15 633,92 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
19.04.2024 г. – 19.10.2024 г., ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 19.06.2024 г. /датата на предявяване на исковата молба в
съда/ до окончателното й изплащане, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест
на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането без
работа е в причинна връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, както
и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
Установява се по делото, че ищецът е останал без работа за периода от
19.04.2024 г. – 19.10.2024 г., доколкото в проведеното на 21.10.2024 г. открито
съдебно заседание по делото, от името на ищеца беше представена за констатация
на съда оригинал на трудовата книжка на ищеца С. П. М., като съдът констатира, че
след датата на прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и
ответника, първият не е започнал работа по трудово правоотношение при друг
работодател.
Дължимото обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за горепосоченият
период, за който искът е основателен и следва да бъде уважен, е в размер на
12
15 633,92 лева, съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза.
Върху горепосочената сума, следва да се присъди и законна лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на правния спор право на разноски в настоящото
производство има ищецът.
От името на същия своевременно е направено искане за присъждане на
разноски, а именно за адвокатско възнаграждение в размер на 1920 лева /с включен
ДДС.
От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в производството. Съдът намира, че възражението е
частично основателно. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера
на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 10 000 до 25 000 лв.,
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 1300 лева + 9 % за
горницата над 10 000 лева.
Съдът, като съобрази активното процесуално поведение на процесуалния
представител на ищеца, фактическата и правна сложност на делото и разпоредбита
на чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения намира, че възражението на ответника, с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото от ищеца се
претендира адвокатско възнаграждение в размер много под минималния такъв за
съответния вид работа, съобразно защитения от страна на ищеца интерес в
производството.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д „П“, с адрес:
гр. С, бул. „*“ **, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца С. П. М., ЕГН
**********, със адрес: г* сумата от 1920,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 54097/2024 г. по описа на
13
СРС, II ГО, 160 състав.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд сумата от 1035,36 лева,
представляваща държавна такса в производството по гр.д. № 54097/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съобразно уважената част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ прекратяването на
трудовото правоотношение между Д „П“, с адрес: гр. С, бул. „*“ ** и С. П. М., ЕГН
**********, със адрес: г*, извършено със Заповед № С-96/19.04.2024 г., издадена
от Генералния директор на ДП „П“.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ С. П. М., ЕГН
**********, със адрес: г* на заеманата преди прекратяването на трудовото
правоотношение длъжност „Финансов контрольор“ при Д „П“.
ОСЪЖДА Д „П“, с адрес: гр. С, бул. „*“ ** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. П.
М., ЕГН **********, със адрес: г*, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225,
ал. 1 КТ, сумата от 15 633,92 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода 19.04.2024 г. – 19.10.2024 г., ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 19.06.2024 г. /датата на
предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д „П“, с адрес: гр. С, бул. „*“ ** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. П.
М., ЕГН **********, със адрес: г*, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
1920,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 54097/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Д „П“, с адрес: гр. С, бул. „*“ ** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1035,36 лева,
представляваща държавна такса в производството по гр.д. № 54097/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съобразно уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15