Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 24.10.2023г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 316 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищецът – М.Д.Е. твърди, че през 2008г. е  привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 435/2003г. по описа на 07 ТО-ССС-София, пр.пр. № 43457/2003г. по описа на СРП, с твърдения, че е извършил престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Твърди, че на 08.12.2017г. по нохд № 1787/2008г., по описа на СРС, НО, 103-ти състав е постановена оправдателна присъда. Излага твърдения, че в резултат на това обвинение, продължило близо 10 години на ищеца са причинени значителни неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на името му, увреждане на личния и професионален авторитет. Привличането ме като обвиняем, както и участието в наказателния процес са го засегнали изключително силно и породили в него чувство на възмущение, раздразнение, яд, огорчение, срам, останал е без надежда за бъдеща професионална реализация. Близки и познати му се подигравали. Срещнал негативна оценка и от най-близкия семеен и приятелски кръг. Семейството и приятелите се срамували от него, което довело до допълнителни душевни болки и страдания. Заживял в страх и напрежение, появила се тревожност, изолирал се от колеги и приятели. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 26.08.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски, съгласно представения на лист 91 от делото списък.

Ответникът – Прокуратурата на Република България в  законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. Относно претенцията за лихва поддържа, че началната дата, от която същата е дължима, в случай, че бъдат доказани предпоставките, за да бъде уважен предявения иск, е датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 26.08.2020г. Не оспорва, че по нохд № 1787/2008г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав, спрямо ищеца е постановена оправдателна присъда. Оспорва заявените в исковата молба неимуществени вреди, както и същите да са в пряка и причинно -следствена връзка с обвинението. Твърди, че на 04.02.2008г. е внесен обвинителен акт в съда, като разследването е протекло в разумни срокове. Посочва, че в по-голямата си част наказателното производство се е намирало в съдебната си фаза, където органите на прокуратурата нямат ръководни функции. Релевира възражения за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Заявява, че обвиняемите по делото са били 3 лица, чието процесуално поведение и това на процесуалните им представители също е от значение за продължителността на наказателното производство. Поддържа, че в случай, че ищецът се е възползвал от възможността уредена в гл. III на ЗСВ, то размерът на определеното му обезщетение следва да бъде приспаднат при определяне на крайния размер на обезщетението по предявения иск. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

             Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

         С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:

- спрямо ищеца е било образувано описаното в исковата молба наказателно производство, по което е постановена оправдателна присъда, която е влязла в сила.

            По делото е изискано и прието нохд №1787/2008г. по описа на СРС, 103 състав, заедно с следствено дело №435/2003г. на Столична следствена служба и пр. пр. №43457/2003г. по описа на СРП. От приложените по него материали се установява следното:

- на 12.09.2003г. е извършен разпит на ищеца в качеството му на уличено лице за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК,

- на 04.11.2005г. ищецът е разпитан в качеството му на свидетел,

- на 29.11.2006г. е издадено постановление за принудително довеждане на ищеца, тъй като е установено, че същият се укрива,

- ищецът е обявен за общонационално издирване с бюлетин №12/2007г. на СДП,

 - на 23.05.2007г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по:  чл. 198, ал. 1 вр. с 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, взета му е мярка за неотклонение – подписка,

- на 23.05.2007г. ищецът е разпитан в качеството на обвиняем,

- на 17.07.2007г. е извършена очна ставка, в която един от участниците и ищеца;

- на 17.08.2007г. са предявени материалите от разследването на ищеца /досъдебното производство е водено срещу четири лица/,

- на 14.01.2008г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за същото престъпление, като му е взета мярка за неотклонение – подписка,

- на 14.01.2008г. е извършен разпит на ищеца, в качеството му на обвиняем,

- на 15.01.2008г. са предявени материалите от разследването на ищеца,

- на 12.02.2008г. е внесен обвинителен акт в СРС и е образувано нохд № 1 787/2008г. по описа на СРС, 103-ти състав. В обвинителния акт е посочено, че ищецът е с мярка за неотклонение – подписка,

            - по това съдебно производство са проведени съдебни заседания: на 17.06.2008г., 16.10.2008г., 04.12.2008г., 17.02.2009г., 09.04.2009г., 04.06.2009г., 15.09.2009г., 16.02.2010г., 27.04.2010г., 29.06.2010г., 04.11.2010г., 17.02.2011г., 05.05.2011г., 27.09.2011г., 20.12.2011г., 03.04.2012г., 26.06.2012г., 20.11.2012г. /ищецът не е присъствал/, 12.03.2013г., 27.06.2013г., 28.11.2013г., 01.04.2014г., 09.05.2014г., 27.11.2014г. /на това съдебно заседание за първи път е даден ход на делото/,  07.04.2015г., 19.06.2015г., 10.11.2015г., 16.02.2016г., 14.06.2016г., 03.11.2016г., 22.12.2016г., 24.02.2017г., 16.05.2017г., 28.09.2017г., 17.11.2017г., 08.12.2017г. /на което заседание не присъства ищеца/,

- с присъда постановена по нохд № 1 787 /2008г. на СРС, 103 -ти състав ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение и е отменена наложената му мярка за неотклонение – подписка,

- посочената по-горе присъда е протестирана от СРП, като е образувано внохд №1959/2019г. по описа на СГС,

            - по това съдебно производство са проведени съдебни заседания на: 07.06.2019г. /за което съдебно заседание ищецът е нередовно призован и не се е явил/, 01.07.2019г., 11.10.2019г., 18.11.2019г., 18.12.2019г., 03.01.2020г.,  

 - с решение №578 от 26.08.2020г., постановена по внохд № 1959/2019г. по описа СГС, 3 въззивен състав, с потвърдена оправдателната присъда. Този съдебен акт е окончателен.

Съдът констатира, че образуваното наказателно производство е водено срещу четирима извършители.

От представени по делото доказателства на л. 44 – л. 69 от делото, се установява, че ищецът на 01.10.2020г. е подал заявление за констатиране на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок относно нохд №1787/2008г-. по описа на СРС, 103 състав до Инспектората на ВСС. На 01.04.2021г.е изпратено писмо от Министерство на правосъдието до ищеца, в което му е направено предложение за сключване на споразумение  като на основание чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ е определено максимално обезщетение в размер на 10 000 лв. От представения отчет на министъра на правосъдието по приложението на глава трета „А“ от ЗСВ за периода 01.04.2021г. – 30.06.2021г. се установява, че ищецът е сключил предложеното му споразумение и му е изплатено обезщетение в размер 10 000 лв.

От представената справка от НАП, ТД – Варна на л. 77 от делото се установява, че за периода 01.01.2008г. – 22.02.2021г. ищецът е имал сключени трудови договори с изключение на периодите – 14.11.2009г. – 15.03.2010г.  /4 месеца/, 26.05.2010г. – 01.09.2011г. - / 1 година и три месеца/, 16.09.2011г. – 21.11.2011г. /два месеца/.

По искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Д.Д.М.– сестра на ищеца. Свидетелят  посочва, че през периода на наказателно производство брат ѝ сключил граждански брак и му се родила дъщеричка, която сега е на 12 години. Заявява, че когато са се случили нещата брат й не е работил, но след това е започнал работа и през целия период на наказателното производство е работил. Свидетелят описва, че брат ѝ постоянно бил напрегнат, подтиснат, усещала се раздразнителност и гняв, в последствие с годините започна да получава и панически атаки, тъй като много негови близки и приятели започнали да странят от него. Започнал да отбягва компании, да не излиза, станал по-затворен и подтиснат. Посещавал е психиатър и невролог, и за период около месец е вземал успокоителни, след това хапчета на билкова основа. Свидетеля посочва, че при брат ѝ все още се усеща една потиснатост. В голям кръг от хора, в магазин с повече хора, той се чувства подтиснат, не обича да влиза, затворен е в себе си. Споделял, че чувства голямо притеснение, когато има много хора около себе си и тази паника го обзема, и загубва реалния свят около себе си, какво се случва. Свидетелката често го е придружавала на делата. В този период той живял във Варна и пътувал до София. Винаги се е притеснявал, по какъв начин ще реагират работодателите и в повечето случаи е криел за това нещо. Сочи, че ищецът се развежда, като счита, че причина за това има и воденото срещу него наказателно производство. От брат си разбрала, че приятелите му от София, така и от Варна се отдръпнали. Свидетелят посочва, че през 2003г. ищецът е живеел в гр. София, а после се е преместил като от 15 години живее в гр. Варна.  

            Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

          Относно иска с правно основание чл. 2 , ал.1, т. 3 от ЗОДОВ

Съобразно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако „лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано”. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана, независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

В тежест на ищеца е да установи:

•        Образуване на досъдебно производство срещу него,

•        Образуване на съдебно производство срещу него,

•        постановяване на оправдателна присъда,

•        претърпяване от него на описаните в исковата молба неимуществени вреди,

•        причинно - следствената връзка между наказателното производство и настъпилите неимуществени вреди.

Съгласно направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК в доказателствена тежест на ответника е да установи:

-         възраженията изложени в отговора на исковата молба – относно броя на обвиняемите, процесуалното им поведение в наказателното производство, както и на ищеца и

-         сключване на споразумение по чл. 60з от ЗСВ и размера на определеното обезщетение.  

        От представеното и описано по-горе наказателно производство се установява, че ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по:  чл. 198, ал. 1 вр. с 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение – подписка на 23.05.2007г. С присъдата от 08.12.2017г., постановена по нохд № 1 787 по описа за 2008 на СРС, НО, 103-ти състав  е отменена взетата мярка за неотклонение - подписка. Наказателното производство срещу ищеца е приключило с постановяване на решение № 578 от 26.08.2020г. по описа на СГС, НК, III въззивен състав, с което е потвърдена оправдателната присъда. Поради това настоящият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.

         Анализът на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от осъщественото наказателно производство спрямо него, и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал.1,  т. 3 от ЗОДОВ. Относно размерът на претърпените вреди, същият следва да бъде определен от съда по справедливост. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, съобразно конкретните факти по делото. Критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението в случая на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата включва преценка на обстоятелства относно: възрастта на ищеца – 23г. към датата на повдигане на обвинението, продължителността на периода, през който е провеждано наказателното производство – 13 години и 4 месеца, тежестта на повдигнатото обвинение – за престъпление за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, взетите по отношение на обвиняемия мерки за неотклонение – подписка за период от 10 години и 6 месеца, броя на процесуалните действия, в които лично е участвал ищеца по време на наказателното производство – 6 в досъдебното производство, 34 заседания в СРС и 5 заседания в СГС. Следва да се съобрази и обстоятелството, че през целия период по време на наказателното производство ищецът е работил, което се установява както от описаната справка за сключените от него трудови договори, така и от събраните свидетелски показания, тоест незаконното обвинение не е ограничило правото му на труд, съответно професионалното му развитие. За да определи размера на обезщетението съдът съобрази, че ищецът не е бил осъждан и няма данни за водени срещу него наказателни производства, което сочи на извода, че за него са настъпили по- големи вреди от страх и притеснение от несправедливо осъждане на лишаване от свобода, отколкото спрямо лица, които са били обвиняеми или подсъдими. От събраните свидетелски показания се установява, че ищецът по време на наказателното производство е бил постоянно под напрежение, напрегнат, подтиснат, ограничил е социалните си контакти, станал е по-затворен и подтиснат, като дори и след приключването му е останало чувство на паника когато е сред повече хора. Предвид всички тези, установени по делото обстоятелства, и посоченото им значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната за процесния период, настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение) - сума от 15 000 лв.

         Обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление включва и тези от нарушеното право на приключване на наказателното дело в разумен срок чл. 6, § 1 КЗПЧ. Но освен тях незаконното обвинение може да има за последица засягане и на други неимуществени права на ищеца – например неприкосновеност на личния живот, непосегателство върху честта, достойнството и доброто име /чл. 32 от КРБ/, на лична свобода и неприкосновеност /чл. 30 от КРБ/ и други в зависимост от конкретния случай. Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ определя обезщетението за неимуществени вреди в глобален размер, като в случай, че има постигнато споразумение между ищеца по глава трета „а“ от ЗСВ и изплатено обезщетение, съдът следва да намали с тази сума определеното от него обезщетение  / в този смисъл решение №42 от 01.07.2019г. на III Г. О. на ВКС/. Предвид изложените мотиви предявеният иск е основателен за сумата от 5 000 лв., като над тази сума до предявения размер от 30 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. 

                   

Относно акцесорния иск с пр. основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т. 3  от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда - в случая 26.08.2020 г., от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е прието и в т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.

 

Относно направените по делото разноски

Ищецът е направил искане в тежест на ответника да бъдат присъдени направените от него разноски, които са в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса за настоящото производство и 2 000 лева – адвокатска възнаграждение, съобразно представения на страница 91 от делото списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие – л. 92.

Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът като взе предвид размера на предявения иск и броя на проведените съдебни заседания /три/, определя минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно Наредба №1 за минималните размели на адвокатските възнаграждения за настоящото производство - 1 530 лв. Съдът като взе предвид това и фактическата и правна сложност на делото, както и събраните доказателства, счита, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно. 

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 335 лв., съответна на уважената част от предявения иск.

С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 да заплати на М.Д.Е., ЕГН – ********** ***, сутерен – чрез адвокат К.Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за  неимуществени вреди, претърпени в резултат на наказателно производство, завършило с оправдателни присъда по нохд № 1 787/2008г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2020г. до окончателното й заплащане и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 335 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв.

          Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: