Решение по дело №595/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.Ц.Б., чрез пълномощник, срещу Решение № 58/13.03.2023 г. по АНД № 521/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли. С решението е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 22-0271-000561/29.06.2022 г. на Началник група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, Районно управление – Харманли, с което на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебното решение, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано, без да се съобразят доказателствата по делото. С оспорения акт не били обсъдени всички възражения на жалбоподателя. В НП не било посочено предложение трето на чл. 175а, ал.1 ЗДвП, като такъв законов текст липсвал. Неправилно била ангажирана отговорността на лицето по чл. 175а, ал. 1 ЗДвП, доколкото деянието не било съставомерно. От НП не се установявало в какво точно се изразява нарушението. В НП и акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ не било записано за каква друга цел бил ползван пътят по начина, по който се изисква при квалифициране на деянието по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Липсвали твърдения при каква форма на вина е извършено нарушението. Не била спазена процедурата по чл. 188 ЗДвП, като наказанието следвало да се наложи на собственика на МПС, тъй като от последния липсвала декларация за предоставяне на автомобила на друго лице. Формиран е извод, че нарушението не било доказано безспорно и липсвали доказателства за лицето, което в действителност го е извършило. Нарушена била процедурата по съставяне на АУАН, а именно - в присъствие на свидетел, който не бил очевидец. Не било посочено мястото на нарушението - дали било извършено на кръгово кръстовище или светофар. Недопустимо било Районният съд да се позовава единствено на показанията на лица, които не били свидетели на нарушението, без да изслуша показанията на лицата, които са подали сигнала. Не било взето предвид от съда, че опцията „блокаж“ на автомобила била изключена, като не било посочено какво се включва в понятието „дрифт“. АУАН и НП били издадени от некомпетентни органи. Допълва също, че докладната записка и писмените обяснения от свидетели-очевидци не са предвидени в ЗАНН като основание за съставяне на АУАН. Моли оспореното решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Цитира съдебна практика. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът Б.Ц.Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба, с която поддържа изложеното в жалбата. Не се доказвало по безспорен начин, че на посочените дата и час наказаното лице е управлявало МПС на мястото, посочено в НП. Цитира съдебна практика. Моли оспореното решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, като прилага списък.

Ответникът Началник група в ОД на МВР – Хасково, РУ - Харманли, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 19.06.2022 г. в 19:10 часа, в ***, по посока центъра на града Б.Ц.Б. управлява като водач лек автомобил, *, с рег. ***, собственост на В. Ц. Б., като не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари, като при навлизане в кръстовището подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, като превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извежда извън контрол. АУАН е съставен във връзка с обяснение от лицето С. А. А. с ЕГН ********** ***. За нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП на водача на МПС е съставен АУАН № 561/19.06.2022 г. Въз основа на акта е издадено и оспореното НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и кредитирани от РС - Харманли доказателства.

Районен съд – Харманли е потвърдил НП, който извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция.

На първо място, съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН „АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението“, а при липса на такива или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него“. В конкретния случай актът е съставен в присъствието на Ж. П. Ж., който не е очевидец на твърдяното за извършено нарушение, видно от приложената по делото докладна записка и от изслушаните свидетелски показания. Не се констатира дали същият е бил свидетел при установяване на нарушението или при съставяне на акта, като в самия АУАН не е направено отбелязване, че приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Дори и да се приеме, че е свидетел по установяване на нарушението, то следва да бъде съобразен фактът, че установяването на нарушението е въз основа на писмено обяснение на третото лице А., което се приема единствено като част от доказателствения материал, но не и като достатъчно доказателство за установяване нарушението и нарушителя, вкл. и доколкото при проверката полицейските служители всъщност констатират лицето С. А. да е управлявало процесния автомобил /вж. техните свидетелски показания/, както и, че свидетелските показания, дадени от лицето А., не са кредитирани от РС – Харманли, тъй като се отнасят за друга дата, различна от посочената в АУАН като дата на извършване на нарушението. Вярно е, че предвид практиката по прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН се изисква актът да бъде подписан от поне от един от свидетелите по него, вкл. и ако те са по установяването на нарушението, но в случая не е съобразено, че установяването на нарушението е въз основа на обясненията на свидетел очевидец, който не е посочен като свидетел в АУАН. Недопустимо е да се заобикаля правилото на чл. 40, ал. 1 ЗАНН с вписването, че свидетелят очевидец е дал писмени обяснения, без този свидетел да е удостоверил възприетите от него факти и обстоятелства, поставяйки подписа си в акта именно в качеството си на свидетел очевидец.

Отделно от това, формирайки обратния извод, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, то АУАН всъщност е следвало да се състави в присъствието на още един свидетел, а такъв не е посочен. Горното е съобразено с практиката на съдилищата и Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и съгласно чиято т. 10 „при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина“.

На второ място, съгласно чл. 40, ал. 4 ЗАНН „когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели“. В случая не се сочи в АУАН, че същият е съставен въз основа на официални документи. Приложени са писмено обяснение от лицето А. и докладна записка от С. К., актосъставител. В последната изрично е посочено, че К. и Ж. са били дежурни по наряд и са получили сигнал за автомобил, който кара бързо и превърта гуми, но не и, че същите са присъствали при извършване на нарушението. Тези две лица, чиито свидетелски показания са изслушани от Районен съд – Харманли, не са очевидци, които да са възприели непосредствено противоправното поведение на наказаното лице на посочените дата и място, поради което е и невъзможно да опишат подробно, ясно и непротиворечиво предприетите от лицето, сочено като водач на МПС, действия, съставомерни по смисъла на чл. 6 ЗАНН, и поради което съдът не намира за необходимо да изследва представлява ли докладната записка официален документ. Безспорно не представлява официален документ писменото обяснение на А., така че същото да послужи за съставянето на АУАН.

Извод: безспорно докладната записка, която е изготвена от свидетел неочевидец, и писменото обяснение на приятел на наказаното лице могат да е послужат като доказателства, въз основа на които да се потвърди изводът извършено ли е нарушение, от кого е извършено, виновно ли е извършено, но не могат да бъдат единствените доказателства, въз основа на които да се обективира този извод. Административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН, съставен в нарушение на разпоредбите на чл. 40 ЗАНН, поради което и същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение. Доколкото функцията на свидетелите по акта е чрез техните показания да се установи верността /истинността/ на възприетата от актосъставителя конкретна фактическа обстановка, то при съставянето на АУАН са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които водят до ограничаване правото на защита на лицето, сочено за извършител, и обуславят отмяната на НП като издадено при неспазване на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и при липсата на изключението по чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

Доколкото направените от Районен съд – Харманли изводи не съответстват на фактическата обстановка и са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът намира, че постановеното съдебно решение и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за две съдебни инстанции в общ размер от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие и разписка. Разноските следва да бъдат заплатени от ОД на МВР – Хасково съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР.

В конкретния случай не са налице предпоставки за уважаване възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, обективирано в съпроводителното писмо на Началника на РУ Харманли, с което се изпраща на Районния съд административнонаказателната преписка, тъй като същият не е страна в производството. Видно от протоколите от проведените съдебни заседания наказващият орган Началник група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, Районно управление – Харманли, не се явява и не се представлява, а в кориците на делото, вкл. и пред настоящата съдебна инстанция, липсва и писмено обективирано възражение от същия относно прекомерността на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 58/13.03.2023 г. по АНД № 521/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0271-000561/29.06.2022 г. на Началник група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, Районно управление – Харманли, с което на Б.Ц.Б. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково да заплати на Б.Ц.Б., с адрес ***, разноски в размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: