Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                              Година 06.04.2020                Град Стара Загора  

 

 

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                            Първи  граждански състав

На четвърти март                                                     Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                  Председател: Генчо Атанасов

                                                                                  Членове:

Секретар  Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5808 описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищцата М.Н.П. твърди в исковата си молба, че по заявление на „Мобилтел" ЕАД срещу нея е било образувано ЧГД № 2252/2008 г. на Районен съд Стара Загора, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Заповедта влязла в сила и бил издаден изпълнителен лист, съгласно който била осъдена да заплати „Мобилтел" ЕАД, сега „А1 България" ЕАД сумата от 374,60 лв., ведно със законната лихва от 26.08.2008 г. до изплащане на задължението по договор за лизинг от 30.03.2006 г., както и сумата от 65 лева разноски. На 17.09.2019 г. по повод запорно съобщение до работодателя й узнала, че срещу нея е образувано изпълнително дело с взискател „ЮБЦ" ЕООД. В кантората на ЧСИ й били връчени съобщение изх. № 44338/17.09.2019 г. и постановление за приемане на разноски изх. № 42854/10.09.2019 г. Като изпълнително основание послужил издаденият в полза на „Мобилтел" ЕАД изпълнителен лист от 29.10.2008 г. Узнала, че през 2019 г. е образувано изпълнително дело срещу нея по молба на „ЮБЦ" ЕООД и че по изпълнителното дело е приложено уведомление за цесия, изходящо от „С.Г. Груп" ООД, от което било видно, че на 21.12.2017 г. между „А1 България" ЕАД и „С.Г. Груп” ООД е сключен договор за цесия, а на 30.05.2019 г., съответно договор за цесия между "С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ" ЕООД, за които обстоятелства не била уведомена. До настоящия момент не била уведомявана за друго образувано срещу нея изпълнително дело нито от „Мобилтел", нито от „А1 България или „С.Г.Груп“. Твърди, че не дължи на ответника - взискател по изп. д. № 2865/2019 г. по описа на ЧСИ Г.И. - сумите по изпълнителния лист и разноски по изпълнението, поради това че вземането на взискателя по изпълнителното дело е погасено поради изтичане на предвидената в чл. 110 и чл. 111 ЗЗД погасителна давност. Изпълнителният лист в полза на „Мобилтел“ ЕАД бил издаден на 29.10.2008 г. Срещу заповедта за изпълнение не било подавано възражение. От влизане в сила на заповедта до момента на образуване на изпълнителното дело през 2019 г. не били предприемани действия срещу нея по принудително изпълнение на задължението. Самото изпълнително дело било образувано от „ЮБЦ" ЕООД едва през 2019 г., т. е. 11 години след издаване на изпьлнителния лист, и поискан и наложен запор на банкови сметки и запор на заплатата й. Счита, че към момента на образуване на изпълнителното дело е изтекла както специалната давност за вземания за лихви и други периодични плащания по чл. 111, б. „в" ЗЗД, така и погасителната давност за вземането по договор за лизинг от 30.03.2006 г. Изтичането на давността бил факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че не дължи на „ЮБЦ" ЕООД, гр. София сумата 374,60 лева главница по договор за лизинг, ведно със законната лихва от 30.03.2006 г. и 65 лева - разноски по заповедното производство по ЧГД № 2252/2008 г. на СЗРС за които е издаден изпълнителен лист от 29.10.2008 г. в полза на „Мобилтел" ЕАД, които вземания са били прехвърлени с договор за цесия на „С.Г Груп" ООД и впоследствие на „ЮБЦ” ЕООД, за които е образувано изпълнително дело № 20197650402865 по описа на ЧСИ Г.И., поради изтекла погасителна давност преди образуване на изпълнителното производство. Моли да й бъдат присъдени направените в производството разноски.

Ответникът „ЮБЦ" ЕООД, гр. София взема становище за неоснователност на иска. Счита, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото няма забрана същата да бъде съобщена и в хода на изпълнителното производство от пълномощник. Сочи, че след постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. с молба с по изпълнително дело №20197650402865 по описа на кантората на ЧСИ Г.И., peг. № 765 е поискано извършване на изпълнителни действия, поради което и давността е прекъсната. Поддържа, че до постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност по време на изпълнителния процес не е текла. Съгласно дадените задължителни разяснения с ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В действителност с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС било прието, че дадените задължителни разяснения с ППВС № 3/18.11.1980 следвало да се считат за загубили сила, но извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС Ns 3/18.11.1980 година пораждала действие от датата на обявяването на ТР. Тълкувателно решение, отменящо дадени предходни задължителни разяснения по прилагането на закона, имало действие занапред, а не обратно такова. За периода от постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. до подаване на исковата молба, а и към настоящия момент в полза на ищеца не била изтекла погасителна давност от пет години, а доколкото вземането произтичало от договор за кредит, то спрямо него била приложима именно общата петгодишна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от М.Н.П. иск за признаване за установено, че не дължи на „ЮБЦ“ ЕООД вземане в размер 374.60 лева- главница; 65.00 лева- разноски по заповедното делото, за които е осъдена по ч.гр.д. № 2252/2008 г. на Районен съд Стара Загора. Претендира за разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е иск по чл.439 от ГПК за установяване несъществуването на вземането на взискателя по изпълнителното дело. Касае се за специален отрицателен установителен иск, чрез който се реализира защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело № 201997650402865 по описа на ЧСИ Г.И., делото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.10.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 2252/2008 г. по описа на Старозагорския районен съд. 

Доводите на ищцата за материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение са свързани с погасяване по давност на вземането по изпълнителния лист. В случая вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което според чл.117, ал.2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. Ответникът поддържа, че погасителната давност е била прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД, поради което не е изтекла.

Разпоредбата на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Видно от материалите по приложеното изпълнително дело № 201997650402865 по описа на ЧСИ Г.И., изпълнителното производство е образувано на 29.08.2019 г., като първите изпълнителни действия /налагане на запори/ са извършени на 18.09.2019 г.

При тези обстоятелства съдът намира, че петгодишният давностен срок за погасяване на вземането на ответника по изпълнителния лист от 29.10.2008 г. е изтекъл към датата на предприемане на изпълнителните действия, годни да прекъснат давността. Според действащото към този момент Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според това тълкувателно решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Изложените от ответника доводи във връзка с действието във времето на новото тълкуване на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК са неотносими към разглеждания случай. Ответникът не е ангажирал доказателства, че при действието на  Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на  Пленума на ВС е било образувано изпълнително производство по процесния изпълнителен лист. Поради това е безпредметно да се обсъжда въпросът от кой момент поражда действие извършената с т. 10  на ТР 2-2015 г. на ОСГТК отмяна на ППВС № 3/1980 г.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.439 ГПК за установяване недължимостта на сумата 374,60 лева, ведно със законната лихва от 26.08.2008 г. до изплащане на вземането за неизпълнение на задължение по договор за лизинг от 30.03.2006 г., както и сумата 65 лева разноски по делото, по изпълнителен лист от 29.10.2008 г., издаден по ч.гр.д. №  2252/2008 г. по описа на Старозагорския районен съд, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 201997650402865 по описа на ЧСИ Г.И., е основателен и следва да бъде уважен. 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 340 лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

                      Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮБЦ" ЕООД,  гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ 81, вх.В, ет.8, ЕИК *********, че М.Н.П. ***,  не му дължи  сумата 374,60 лева, ведно със законната лихва от 26.08.2008 г. до изплащане на вземането за неизпълнение на задължение по договор за лизинг от 30.03.2006 г., както и сумата 65 лева разноски по делото, по изпълнителен лист от 29.10.2008 г., издаден по ч.гр.д. №  2252/2008 г. по описа на Старозагорския районен съд, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 201997650402865 по описа на ЧСИ Г.И..

ОСЪЖДА „ЮБЦ" ЕООД,  гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ 81, вх.В, ет.8, ЕИК ********* да заплати на М.Н.П. *** сумата 340 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :