Решение по дело №1783/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260256
Дата: 31 юли 2020 г.
Съдия: Ралица Цанкова Костадинова
Дело: 20193100101783
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............/31.07.2020г.

гр. Варна

 

            ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание, проведено на тридесети юли  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело 1783 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.Д.А., ЕГН **********, постоянен адрес *** срещу Г.С.Г., ЕГН ********** и С.А.Г., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, ж. к. "Трошево", ул. "****" №16, за частично прогласяване нищожността на договор, сключен на 21.01.2008 г. с нотариален акт № 26, том I, рег. № 884, дело № 26 по описа за 2008 г. на ВН № 124, вписан в книгите за вписванията при СВ-Варна акт № 185, том II, дело № 452, вх. рег. № 734 от 21.01.2008 г., с който ответниците са продали на ищеца жилище тип "мезонет" № 15 /петнадесет/, находящ се в гр. Варна, ул. "***" № 23А /двадесет и три А/, на петия жилищен етаж и в подпокривното пространство на жилищната сграда с площ от 144.24 /сто четиридесет и четири цяло и двадесет и четири стотни/ кв. м, включващо ателие № 3 /три/ на петия етаж, с площ от 72.12 /седемдесет и две цяло и дванадесет стотни/ кв. м, състоящо се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалет и балкон и жилище в подпокривното пространство с площ от 72.12 /седемдесет и две цяло и дванадесет стотни/ кв. м, състоящо се от вътрешно стълбище, коридор, хол, спалня, баня-тоалет и тераса, при граници - апартамент № 14, апартамент № 13, стълбище и околоблоково пространство, по настоящем първото ниво представляващо обект идентификатор 10135.2553.403.1.15 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и петдесет и три, четиристотин и три, едно, петнадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с принадлежащото му избено помещение № 14 /четиринадесет/, с площ от 4.93 /четири цяло и деветдесет и три стотни/ кв. м, при граници - избен коридор, избено помещение № 15 и избено помещение № 13, както и 6.1276 /шест цяло и хиляда и двеста и седемдесет и шест десетохилядни/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 323 /триста двадесет и три/ квадратни метра, представляващо урегулиран поземлен имот № VIII-796,797 /осми римски – за седемстотин деветдесет и шест и седемстотин деветдесет и седем/, попадащ в кв. 41 /четиридесет и едно/, по плана на 25 /двадесет и пети/ подрайон на град Варна, при граници на мястото: УПИ №№ V-794, 795, VIl-790, 791, 792, 793, Ill-общински, IV-798, САМО В ЧАСТТА за продажбата на посоченото по-горе жилище в подпокривното пространство, основан на твърдение, че за обекта в подпокривното пространство не са издадени и не могат да бъдат одобрени строителни книжа, по чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД.

Правният си интерес от водене на настоящото производство ищецът обосновава с твърдения, че се цели установяване на действителното правно положение, както и че това засяга правата на банката –кредитор, в чиято полза ищецът е учредил договорна ипотека.

Съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото производство, доколкото липсват твърдения ответниците да са оспорили правата на ищеца. От друга страна ищецът не твърди да има претенции по отношение на ответниците за връщане на цена, разваляне на договора, обезщетение и други във връзка с процесната сделка. За да е допустимо искането за прогласяване на частичната нищожност на договора за покупко-продажба, от който ищецът черпи правото си на собственост, той следва  да установи своя личен правен интерес от установяване, че сделката страда от порок, който се отразява на нейната действителност – такъв, който ще се отрази положително в неговата правна и имуществена сфера.  Интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен, а именно такъв не се твърди да е налице. Ищецът мотивира правният си интерес от водене на производството основно с твърдението, че „наличието на прогласена нищожност на тази част от договора за покупко-продажба със сила на пресъдено нещо, би довела и до нищожност на съответната част от договора за учредяване на договорна ипотека относно, който е висящо спор по т.д. 238 / 2019г.“.

В тази връзка съдът съобрази, че в решение №114 от 17.09.2018г. по гр.д. №1950/2017г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 , е посочено, че съгласно чл.167, ал.3 ЗЗД, ипотечното право е производно от правото на собственост, поради което кредиторът по нея ще бъде обвързан от решението за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правата си на собственост, но само ако ипотеката е била учредена по време на висящото исково производство или след като страните по него вече са били обвързани от силата на присъдено нещо на постановеното по спора решение. Обратното, ако учредяването на ипотеката е предшестващо предявяването на иска за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правото си на собственост, то кредиторът по нея няма да бъде обвързан от силата на присъдено нещо по постановеното по спора решение. В процесния случай ипотеката е учредена 2008г., а исковата молба, инициираща настоящото производство е от 24.09.2019г., т.е. заведен е много по-късно, което изключва правният интерес на ищеца от водене на настоящото производство. Нещо повече, идентични искания и възражения, ищецът е направил и в рамките на висящото т.д. 238 / 2019г. по описа на ВОС, което пряко засяга отношенията с ипотекарния кредитор и което производство е предходно заведено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от водене на производството по предявения иск. Същият е недопустим и съгласно чл.130 исковата молба следва да бъде върната и производството, образувано по нея да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1783 по описа на Варненски Окръжен съд за 2019г., единадесети  състав, на основание чл.130 от ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Варненски апелативен съд, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му. 

 

 

          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: