Р Е Ш Е Н И Е
№.........................
гр. Кюстендил, 26.03.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, III- ти състав,
в открито съдебно заседание на десети
март, две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател:
Мая Миленкова
при секретаря: Светла Христова
Като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 1358 по описа за 2019 година на КРС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
„ПЛАНИНЕЦ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул.“Изгрев“№6, вх.А, ет.2, ап.4,
представлявано от управителя А.М.П., чрез адв. Ю.С. *** обжалва наказателно постановление
№ ПО-02-52/22.07.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“, с което на основание чл.200, ал.1, т.2,пр.2 от Закона за водите е
наложена на търговеца имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Излагат се доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се сочат допуснати
нарушения на процесуалните правила. Претендират се сторени по делото разноски.
Административно
наказващият орган, чрез процесуалният си представител, твърди законосъобразност на атакуваното НП и моли
неговото потвърждаване.
Като разгледа събраните по делото
писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
прие за установено следното:
На 19.03.2019 г. била извършена проверка от служители на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“, гр.Благоевград – свидетелите Е.Я. и И.Г. на търговски обект ресторант „Рибарника“ и прилежащата територия
около него, изградени в имот № 004012, в м. „Станчилак“, землището на с.
Гърляно , общ. Кюстендил. Предмет на
проверката било да се установи начина на
водоснабдяване и начина н заустване на отпадните води от горепосочения обект.
В хода на проверката, служителите на контролния орган установили, следното : Процесния обект представлява
туристически комплекс, с подобект „Ресторант“. За въвеждането му в експлоатация
за строеж от 4-та категория било
издадено Удостоверение №26/26.09.2017 г.
От съществуващ дренаж на място, с географски координати № 42° 15 07,8 и Е 22° 32҆ 19,5 и N42° 15
07,4 и Е 22° 32҆ 22,7, чрез
тръбопровод, в момента на проверката, се извършвало водовземане, като водата
постъпвала в кръгъл басейн с диаметър около 3 м., в който се съхранявала риба за нуждите на ресторанта. За обекта е издавано разрешително за
водовземане през 2007 г. № 41520001/26.03.2007 г., с краен срок на
действие – 26.03.2012 г. В това Разрешително е посочена като цел на
водовземането – риборазвъждане и негов титуляр било дружеството „Планинец“ООД,
гр. Кюстендил, с ЕИК *********.
Ползването на описаното водовземно съоръжение
/дренаж/от дружеството, за извършване на водовземане, без да е издадено
разрешително за водовземане , е прието от контролните органи като административно
нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал.1 от Закона за водите.
На мястото на
проверката , на 19.03.2019 г. е съставен Констативен протокол № КД-01-146. На проверката присъствала С. П. – съдружник в
„Планинец“ООД, гр.Кюстендил.
С оглед установеното, в хода на проверката , е
започнато административнонаказателно производство, като е съставен АУАН № КД-04-32/29.05.2019г.
Според актосъставителя, „Планинец“ООД , гр.Кюстендил е осъществило състава на административното
нарушение по чл. 44, ал.1 от Закона за
водите.
Актът е връчен на Асен Пенчев – управител на
дружеството, като в графата „ възражения“ същият отразил , че „ ползва водоема само като живарник и не е
знаел, че трябва отново да има разрешително за водоползване , тъй като през м.м. август и септември водата спира“.
Към преписката е приложено и издаваното през 2007 г.
Разрешително за водоползване, с валидност до м. март. 2012 г., както и заповед № РД-05-58/02.05.2018 г., в която е
обективирана материалната компетентност
на актосъставителя .
Въз основа на АУАН на 22.07.2019г.. Директорът на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ издал атакуваното пред съда НП№ПО-02-52.
В последното е възпроизведено описаното
в акта административно нарушение и е дадена
идентична с АУАН правна квалификация на нарушението , за което на нарушителя е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева, на
осн. чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите .
В хода на
съдебното следствие са разпитани свидетелите на АНО Я./актосъставител/, Г./свидетел при установяване
на нарушението и свидетел по акта/, както и свидетелите К. и Т., свидетели при
съставяне и връчване на АУАН. Показанията им съдът възприе като пълни,
обективни, последователни и
съответстващи изцяло на останалия, събран по делото, доказателствен
материал.
По искане
на процесуалния представител на
санкционираното дружество , до разпит са допуснати свидетелите Ж. Т. и Г. С. , които работят
на различни длъжности в „Планинец“ООД. С техните показания ,
жалбоподателят цели да докаже, че процесното съоръжение не се използва за
водовземане, а описаният в акта басейн се захранва с чешмяна вода. Свидетелите
не отричат, че в близост до басейна има
дренаж, но той не се използва за водовземане, той като се пълни с дъждовна
вода, която е недостатъчна. Показанията
на тези свидетели , съдът не кредитира,
той като безспорно се установи, че в
момента на извършване на проверката
представителите на Басейнова дирекция
лично са възприели, че
посредством изградена тръба от дренажа се е пълнел басейна с живата
риба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели,
както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е
допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е
издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и
от компетентен орган. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от същия
закон. Видно и от АУАН и от НП и в двата
акта подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и
нарушението елементи. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени
реквизити. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН
органът, издал АУАН, постига пълна индивидуализация на нарушението и
нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно
основание за издаване на НП, в което също не се установиха нарушения, които да налагат отмяна на НП.
Същото съдържа всички изискуеми реквизити, като в обстоятелствената му част
подробно, точно и ясно е изписано установеното и прието като нарушение от
наказващия орган.
В
случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, съгласно която разпоредба „наказва се с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или
изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.“
С ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства, се установи, че жалбоподателят е осъществил вмененото му
административно нарушение, от обективна страна, като е ползвал водностопанско съоръжение /дренаж/
за водовземане .
Съгласно
цитираната за нарушена разпоредба на чл. 44, ал.1 от Закона за водите :“
разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен: 1. в случаите
по чл. 43, ал. 2; 2. за дейностите по защита на населението при обявено
бедствено положение по реда на; 3. в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2“ .
Съдът намира че конкретния случай не попада в изключенията предвидени от
законодателя. Безспорно се установи, че при установяване на нарушението от
процесното съоръжение се е извършвало
водовземане. Изхождайки от дефиницията дадена от законодателя за водовземане в &1 т.7 от ДР на ЗВ
"водовземането" обхваща всички
дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти;
Ето защо съдът намира, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства се установи, че „Планинец“ООД, гр. Кюстендил е ползвало водностопанскох
съоръжение / дренаж/ за извършване на
водовземане, без да има издадено Разрешително за водовземане по реда и при
условията на Закона за водите .
Не е налице нито една от хипотезите на чл. 44, ал.1 ,
т.т. 1-3, за които не се изисква такова разрешително, поради което е дружеството
– жалбоподател е било задължено да се снабди с разрешение за водовземане.
След като правилно е квалифицирал
нарушението, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
санкционирал „Планинец“ООД, гр.Кюстендил
с имуществена санкция в размер на 2000 лева.
При определяне размера на санкцията, съдът
намира, че административнонаказващия орган е определил размера на
административното наказание в предвидения в закона минимален размер, като е
взел предвид, че извършеното нарушение е за първи път, поради което наказанието
е законосъобразно определено.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая се касае за
маловажен случай и липсата на обсъждане от административнонаказващия орган приложимостта на чл. 28 от ЗАНН представлява
основание за отмяна на НП. В
действителност в атакуваното НП изрично е описано защо не може да намери
приложение разпоредбата на материалната норма обуславяща „маловажност на
случая“.
Отделно от това , правейки собствен анализ на
приложимостта на тази норма, съдът намира , че не е налице основание случаят да
бъде квалифициран като маловажен. Със Закона за водите се
уреждат обществени отношения, при които предвиденият контрол е засилен,
съответно и отговорността за нарушения по ЗВ е по-строга. Законът определя
висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на
неговите норми и в съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен
на обществена опасност, са и предвидените относително високи размери на
наказанията – глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите,
както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. Следователно,
специфичния характер на извършеното деяние, не може да го определи като
маловажно. Нарушението е формално, такова на просто извършване, поради което не
е необходимо от него да са настъпили вредни последици. С оглед горепосоченото,
настоящият състав намира, че не е налице, , маловажен случай" по смисъла
на чл.
93, т. 9 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсват материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
След като прие разглежданото нарушение за
доказано по несъмнен начин, както и наложеното наказание за правилно определено,
съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, което
води до неговото потвърждаване.
Воден от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление №№ ПО-02-52/22.07.2019г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – гр.София,
с което на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за водите е
наложена на „ПЛАНИНЕЦ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Кюстендил, ул.“Изгрев“№6, вх.А, ет.2, ап.4,
представлявано от управителя А.М.П. имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред КАС в
14-дневен срок от съобщаването му.
Районен
съдия :