№ 1479
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Й.ка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20221100501503 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 107382/02.06.2020г. по гр.д. № 59507 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 142-ри състав е признато за установено по
отрицателни установителни искове, предявени с искова молба вх. №
2025190/10.09.2018г. на Б. Н. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Враца, ул. ****
и съдебен адрес: адв. гр. София, ул. ****, офис партер срещу „Чез Електро
България”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „****, БенчМарк Бизнес Център, че Б. Н. И., ЕГН ********** не дължи
на Чез Електро България”АД, ЕИК **** заплащане на сумата от 1874,05
лв., начислена като стойност на потребена електро-енергия в имот в гр.Враца,
ул. „**** с клиентски № 210034740793 за периода от 24.11.2017г. –
21.02.2018г. . по фактура № **********/30.08.2018г. по констативен
протокол № 3021312 /21.02.2018г., като Чез Електро България”АД, ЕИК
**** е осъдено да заплати на Б. Н. И., ЕГН ********** на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 75,96лв., а на адвокат С. Кун. – на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. – възнаграждение
от 360лв.
С Определение № 20145776/24.06.2021г. е оставена без уважение молба на
Чез Електро България” АД за изменение на решението в частта за разноските,
като решението е изменено в частта за разноските като сумата от 360лв.
възнаграждение за адвокат на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. е присъдена
1
на адв. М.Л. вместо на адв. К..
Срещу така постановената решение и определение са депозирани въззивна
жалба вх. № 5084460/30.06.2020г. по регистъра на СРС изпратена по пощата
на 23.06.2020г. и частна жалба вх. № 25125146/30.07.2021г. по регистъра на
СРС, изпратена по пощата на 21.07.2021г. от ответника по исковете
Електрохолд Продажби АД /старо наименование „Чез Електро България”/,
ЕИК ****. Изложило е съображения, че решението и определението са
неправилни, постановени при нарушение на съдопроизводствени правила и
на материалния закон, необосновани. Навело е твърдения, че събраните
доказателства установявали, че ищецът е потребител на електроенергия в
имота, че се касае за нерегламентиран достъп, водещ до непълно отчитане на
енергията, неправилно било прието че не бил предвиден ред за уведомяване
на потребителя за корекцията. Без значение било отмяната на ПИКЕЕ, в ОУ
се уговарял ред за уведомяване на потребителя за корекцията. Обективната
отговорност била в рамките на законовата делегация, положил дължима
грижа до ищеца да достигне уведомяването. Оспорил бил обстоятелствата по
чл. 38 от ЗАдв. същите не били доказани. Претендирал е разноски.
Възизваемият – ищец Б. Н. И., ЕГН ********** в предоставения срок е
оспорил жалбите. Посочил е, че решението и определенията са правилни.
ПИКЕЕ били частично отменени, останали неотменени само разпоредбите от
чл. 48 до чл. 51, но те не регламентирани начин за извършване на проверката.
Нямало възможност ОУ да уреждат тази процедура. Не бил надлежно
уведомен за процедурата по корекция Не било установено да е краен
потребител. Нямало основание за уреждане на обективна отговорност,
делегацията по чл. 86 от ЗЕ не включвало такова правомощие на ДКЕВР.
Нямало предвиден ред за уведомяване на корекцията. Претендирал е
разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия -
Електроразпределителни мрежи Запад” АД / старо наименование Чез
Разпределение България”/, ЕИК **** не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2025190/10.09.2018г. на Б. Н. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Враца, ул. ****
и съдебен адрес: адв. гр. София, ул. ****, офис партер срещу „Чез Електро
България”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „****, БенчМарк Бизнес Център, с която е поискал да се признае за
установено, че Б. Н. И., ЕГН ********** не дължи на Чез Електро
България”АД, ЕИК **** заплащане на сумата от 1874,05 лв., начислена като
стойност на потребена електро-енергия в имот в гр.Враца, ул. „**** с
клиентски № 210034740793 за периода от 24.11.2017г. – 21.02.2018г. . по
фактура № **********/30.08.2018г. по констативен протокол № 3021312
/21.02.2018г., като му се присъдят разноски, процесуалният му представител е
2
претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Посочил е,
че през август 2018г. получил фактурата, сочещо задължението за плащане на
сумата, но не дължал същата. Нямало облигационно правоотношение между
страните за доставка на електроенергия в имота, нямало основание за
едностранна корекция на сумите за потребление. Създадената процедура по
ПИКЕЕ и уредената с тях обективна отговорност били извън законоватата
делегация, а тези правила били отменени в по-голямата си част. Не
присъствал и не бил уведомен за процедурата по корекция.
Ответникът - Чез Електро България”АД, ЕИК ****, в предоставения му
срок е оспорил иска. Навел е твърдения, че с ищеца са обвързани от валиден
договор за продажба на електрическа енергия за имота за небитови нужди ,
сключен бил договор от 25.06.2015г. и споразумение от 25.06.2015г. за
същото, електромер бил монтиран, при извършена на 20.02.2018г.
проверка от служителите на електроразпределителното дружество в
присъствие на двама представители на Федерация на потребителите било
установено пломба на клемния блок липсва, пломбите на големия капак на
електромера, фирмената и метрологична пломби са нарушени – отваряни,
стикерите от ляво и от дясно са срязани, с измерване с еталонен уред е
отчетена грешка от „-92,38%”, електромер е демонтиран и на негово място е
монтиран нов. На ищеца било изпратено писмо от 22.02.2018г. с което бил
уведомен за проверката, при проверка от ГД”МИУ” било установено, че е
осъществен достъп до вътрешността на електромера, между клеми 1 и 3
допълнително е монтиран мост от нерегламентиран меден проводник,
водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера и той
не съответства на изискванията по чл. 4.1., т. 4.3., т. 4.4.1., т. 4.6. и т. 5. Така
съобразно Правилата на ДКЕВР от 14.10.2013г. приети на основание на чл.
83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и Общи условия, одобрени от ДКЕВР е определено
количество потребена електроенергия. Последното съгласно разпоредбата на
чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ (ДВ от 17.07.2012г.) било допустимо. Ищецът бил
уведомен за установената грешка и за корекцията, приложима била
разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.2, буква „а” от ПИКЕЕ, защото в лабораторни
условия била установена точната грешка на отчитане, отговорността на
потребителя била обективна. За същото ищецът бил уведомен с писмо от
31.08.2018г. Ред за уведомяване бил уреден с ОУ. Претендирало е разноски.
Оспорило е дължимостта на възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38, ал.2
от ЗАдв.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете - Чез
Разпределение България”АД, ЕИК **** е оспорило исковете. Посочило е,
че проверката била направена съобразно правилата, ежемесечното отчитане
на електромера не е проверка.
По делото е приет нотариален акт № 81/16.10.2009г. съставен от нотариус
С.П. рег. № 006 на Нот.К., съгласно който А.Л. и Г.Л. са продали на Б. Н. И.
имот за стопанска дейност в гр. Враца на ул. „****.
3
Приети са заявление от 25.06.2015г., договор от 25.06.2015г.,
споразумение от 25.062015г., носещи подписи за страните по тях, съгласно
които по искане на Б. И. е сключен договор между Чез Електро България”АД
и Б. И. за продажба на електрическа енергия за стопански нужди в обект с
клиентски № 210003162543 по нотариален акт № 81/16.10.2009 с адрес гр.
Враца, ул. ****.
По делото са приети Общи условия за продажба на електрическа енергия,
Решения на ДКЕВР от 07.11.2007г., сертификати, съгласно който ОУ на
ищеца и тези на Чез Разпределение България”АД , одобрени от ДКЕВР на
07.11.2007г. са публикувани във вестник Телеграф, бр. 927/26.11.2007г. и във
в.Вяра на 26.11.2007г., вестник „Монт прес“ на 27.-29.11.2007г., , вестник
Посредник на 26.11.2007г., вестник Народен глас на 26.11.2007г., съгласно
чл. 16, ал. 1 от тези на ищеца , редът за измерване на електрическата енергия,
проверката на средствата за търговско измерване и т.н. се уреждат от общите
условия на ЧЕЗ Разпределение България”АД на договорите за използването
на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение”АД. Съгласно
чл. 19 от тези ОУ потребителят заплаща на продавача стойността на
електроенергията и дължимата сума за извършения пренос на
същата.Съгласно чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от ОУ потребителят се уведомява със
съобщение за извършената корекция на адреса, посочен от потребителя.
По делото е приета фактура №**********/30.08.2018г., предложение за
корекция, известия за доставяне, писма от 22.02.2018г., от 29-98-2018г., , от
31.08.2018г. , съгласно които на 22.02.2018г. ответникът е съставил
уведомление до ищеца че е извършена проверка на потреблението в имота в
гр. Враца, ул. „****, електромер е изпратен за проверка в БИМ, на
29.08.2018г. ответникът е съставил изявление до ищеца, с което го е
уведомил, че при проверка на потреблението в имот и последваща проверка
на БИМ е констатирано неточно измерване на потребена енергия, и предстои
корекция, на 31.08.2018г. е съставено предложение за корекция, тогава и е
издадена фактура, с която ответникът е начислил като задължение на ищеца
за потребена енергия в имота сумата 1874,05лв. за потребена електроенергия
по констативен протокол № 982/17.08.2018г. на БИМ и №
3021312/21.02.2018г./20.12.2017г., писмата са се върнали в цялост с
отбелязване че адрес ул. „Екзарх Йосиф” е непълен.
По делото е приет констативен протокол № 3021312/21.02.2018г. съставен
от служители на „ЧЕЗ Разпределение България”АД- А.А. и Й. И., подписан и
от 2-ма свидетели от Федерацията на потребителите- К.К.Й. и М.Н., съгласно
който е направена проверка на средство за търговско измерване на
електроенергия за имота в гр. Враца, ул. „**** –офис, намиращ се в гаражно
помещение, с клиентски № 210034740793 бизнес партньор 12194837, при
която е констатирано, че енергия се отчита с електромер с фабричен №
12524837 , на който пломба на клемния блок липсва, пломбите на големия
капак на електромера липсва, фирмената и метрологична пломби са нарушени
– отваряни, стикерите от ляво и от дясно са срязани, с измерване с еталонен
4
уред е отчетена грешка от „-92,38%”, електромер е демонтиран и на негово
място е монтиран нов.
По делото е приет протокол № 982/17.08.2018г. на Български институт по
метрология /БИМ/, съгласно който при проверка на еднофазен двутарифен
електромер с № 12524837 по заявление на ЧЕЗ Разпределение България”ЕАД
е установено, че електромер е с осъществен достъп до вътрешността, от
вътрешната страна на клемния блок между клеми 1 и 3 допълнително е
монтиран меден проводник нерегламентиран, водещо до промяна на
характеристика на електромера, отчетена е грешка от „-92,79%”.
Разпитан по делото св. М.Н. е заявила, че присъствала на проверка на обект
в гр. Враца, ул. „**** като представител на Федерация на потребителите, било
през февруари 2018г., било рутинна проверка, установила са нередност на
електромера-имало нарушени пломби и след измерване се установило
неотчитане от близо 100% от ползваната енергия, нямало пломби отвън на
таблото, фабрични пломби на електромера били пипани. Търсили
потребителя, но не го открили. Другият представител на Федерация на
потребителите при тази проверка бил К., констативния протокол бил съставен
и подписан по време на проверката. Електромер бил подменен.
Разпитан по делото св. А.А. е посочил, че заедно с колегата си Й. И. и
представители на Федерация на потребителите – Н. и К. Й. направили
проверка през февруари 2018г. на обект в гр. Враца, ул. „Екзарх Йосиф”,
тогава извършвали рутинни проверки. Обект бил гараж до входа на първия
етаж, даден под наем, не намерили потребителя, записаното в констативния
протокол било вярно, демонтирали електромера и го изпратили за проверка в
БИМ. При измерването с еталонен уред установили отчитане с грешка над
90%.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза,
вещото лице след запознаване с документи по делото и тези в електронния
масив на ответника и на електроразпределителното дружество, е посочило, че
отразените в констативния протокол на „Чез Разпределение „ АД и на БИМ
констатации означават, че е извършен нерегламентиран достъп и
въздействие до защитената вътрешност на електромера, водещи до непълно
отчитане на потребена енергия , направените от ответника изчисления
съответстват на разпоредби на чл. 48, ал.1, т.2, буква „а” от ПИКЕЕ за
небитов абонат при съобразяване на действащите към него момент цени на
електроенергията.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
5
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 91 и чл. 98а
и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ)– иск за установяване на несъществуване
на задължение за заплащане на стойност на електроенергия, като недоставена
.
При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че за
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, по което ответникът е продал на ищеца електроенергия, че
ответникът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно
количество електроенергия, поради което и за ищеца да е възникнало валидно
и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му.
Съгласно чл. 91, ал.1 вр. с чл. 92 , т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), които съдът приема за приложими в случая,
продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по
регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и
на организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са
общественият доставчик на електрическа енергия и потребителя.
Доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на битови и
небитови крайни клиенти за обекти на ниво ниско напрежение, които не са
избрали друг доставчик съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от
ДКЕР и по регулирани от комисията цени. Писмена форма на договора за
доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е необходимо и
изрично приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие
от потребителя, той има право на писмено възражение и предложение до
доставчика за специални условия. Електрическата енергия съгласно чл.
110, ал.2 от ЗС е движима вещ и един от индивидуализиращите й белези, при
така предявен иск, е количеството й. Това количество се измерва със
средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са собственост на
разпределителното или на преносното предприятие. Тази уредба
законодателя провежда последователно и с разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29,
ал.5 от Наредба №6/2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи. Само по изключение потребителят може да е
собственик на уредите за търговско измерване. Тези изключения са подробно
уредени в ЗЕ и Наредба №6/2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи.
Съдът приема, че доколкото по делото не се спори, а и от събраните по
делото доказателства, по делото е установено, че ответникът е обществен
доставчик на електроенергия и то за територия, в чийто обхват попада
6
процесния имот в гр. Враца ул. „****.
Съдът приема за установено по делото, че ищецът е потребител на
електроенергия за небитови нужди в процесния имот в гр.Враца, ул. „**** с
клиентски № 210034740793. Приетите по делото нотариален акт, договор,
заявление, споразумение от 25.06.2015г. установяват, че той е собственик на
имота и е сключил с ответника договор за доставка на електроенергия в
имота.
По делото не се спори и съдът приема за установено, че от ноември 2017г.
до 21.02. 2018г. потребление в имота се е измервало с електромер фабричен
№ 12524837.
Доколкото по делото няма твърдения и доказателства ищецът в
предвидения от закона срок да е заявил, че не е съгласен с Общите условия на
ответника и да е внесъл при него заявление, в което да предложи специални
условия, то съдът приема, че ищецът е потребител на електроенергия в
процесния имот, както и че ответникът доставя на ищеца електроенергия за
процесния имот, като страните са обвързани от договор при Общи условия,
одобрени от ДКЕР и при регулирани цени на електроенергията.
По делото е установено, че ищецът не е собственик на уредите за
търговско измерване на потребената електроенергия. Собственик в случая е
Електрорзпределителни мрежи Запад“ АД/старо наименование „Чез
Разпределение България”/. Негово е задължението да поддържа същите в
изправност съобразно разпоредбите на гражданския закон, а и в частност на
ЗЕ и на ОУ на ответника. Негово задължение е било и да извършва
съответните действия с оглед установяване на конкретно потребено
количество енергия.
По делото не се спори, а и от приетите по делото фактура, протокол,
предложение за корекция се установява, че ответникът е начислил по сметка
на ищеца сумата от 1874,05 лв. като стойност на потребена електро-енергия
в имот в гр.Враца, ул. „**** с клиентски № 210034740793 за периода от
24.11.2017г. – 21.02.2018г. . по фактура № **********/30.08.2018г. по
констативен протокол № 3021312 /21.02.2018г.
Съдът приема, че по делото е установено, че на 21.02.2018г. е извършена
проверка на електромера, измерващ потреблението на електрическа енергия в
процесния имот, която е извършена с участие на 2-ма представители на
Федерацията на потребителите, че е осъществено неправомерно въздействие
до защитената вътрешност на електромера и така същият не е бил годен да
измерва потреблението на електрическата енергия в имота. Приетият по
делото констативен протокол носи подписи на представители на Федерацията
на потребителите и на служители на разпределително дружество, сочи че
потребител е търсен, но не е открит, разпитаните по делото свидетели са
установили закрепените в този протокол обстоятелства. Тези свидетелски
показания съдът кредитира като логични, последователни, категорични и
резултат от личните възприятия на свидетелите, неопровергани от другите
7
доказателства по делото.
Съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало задължение
на ответника към ищеца за заплащане на процесната сума. В случая
Правилата от 14.10.2013г. са приложими доколкото неточното измерване е
констатирано на 21.02.2018г., тоест след влизането им в сила. Разпоредбите
на чл. 48 - чл.51 от Правилата са издадени от компетентен орган въз основа
на законова делегация съобразно чл. 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ. Тези Правила
действат само занапред, поради което и за периода преди влизането им в
сила, не съществува основание за едностранна корекция на задълженията за
потребена електрическа енергия, освен ако не се установи, че неточното
измерване се дължи на виновно поведение на потребителя. След влизане в
сила на Правилата обаче отношенията между страните по договора за
продажба на електрическа енергия се регулират и от тези Правила, като
съществува законово основание за едностранна корекция на задълженията,
ако се установи неточно измерване и доставчикът е изпълнил задълженията
си по чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане на ред за уведомяване на
потребителя при извършване на корекцията. Тези разпоредби уреждат
отговорността на потребителя за заплащане на електроенергия при
установено неточно измерване на същата поради промяна на схемата на
свързване или при негодно средство за измерване на енергията като
специална отговорност, съответно при неточно въведени данни за параметри
на измервателна група , която отговорност е в отклонение от общите правила
на договорната отговорност. Тя е въведена от законодателя, делегирал права
за същото на ДКЕВР с разпоредба на чл. 83, ар.1,т. 6 и чл. 21, т. 9 от ЗЕ, като
обективна отговорност, тоест за да се ангажира същата не е нужно за се
установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на
неправомерно поведение от потребителя в определен момент. Това е
отговорност, която е основана само на обективния факт на констатирано
неотчитане или неточно отчитане на потреблението, без да е доказан виновно
поведение на потребителя. Този законодателен подход съответства на
разпоредбите на чл. 183 от ЗЗД съобразно която купувачът дължи заплащане
на потребеното количество енергия. За да се ангажира тази отговорност на
потребителя, обаче, законодателят е въвел строги формални изисквания,
които са гаранция за охраняване на правата на потребителя. Това са
гаранциите по раздел ІХ от Правилата, изискващи изрично доказване на
негодност на техническото средство за измерване на енергията чрез
метрологична проверка на електромера по реда на Закона за измерванията,
съответно при промяна на схема на свързване - констатациите за същото
следва да са направени в присъствие на орган на власт - представители на
МВР, който да удостовери наличието на същата. Гаранция е и изискването по
чл. 98 а, ал.2, т. 6 от ЗЕ. Правилата са приложими във всички хипотеза на
разпоредбите на чл. 48-чл.51 от ПИКЕЕ за периода на действие на тези
правила – след 16.11.2013г., като периода на едностранната корекция следва
да попада в периода на действие на тези Правила. (В този смисъл Решение №
8
467/28.07.2017г. по гр.д.№ 609/2017г. по гр.д.№ 609/2017г. на ВКС, І-во Т.О.;
Решение № 118:18.09.2017г. по дело № 961/2016г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.).
В конкретния случай по делото се установи от приетите констативен
протокол и протокол на БИМ, заключение по техническата експертиза, която
съдът изцяло кредитира като неоспорена от страните и неопровергана от
другите доказателства по делото, че е осъществен нерагламентиран достъп и
въздействие до вътрешността на електромера, което е довело до
несъответствие на същия с одобрения тип. При така установеното съдът
приема, че потреблението не е измервано точно, като има неизмерено
потребено количество енергия, има точен измерител на количество преминала
електроенергия , поради което и правилно са приложение правилата на чл. 48,
ал.1, т.2, буква „а” от ПИКЕЕ.
В случая мястото на електротабло и на електромер, липсата на
доказателства за неправомерно поведение на ІІІ-ти лица, обосновават извод,
че отговорността на ищеца за заплащане на неотчетена , но потребена
енергия, следва да се ангажира. Тази отговорност е уредена като обективна и
възниква само на основание на установено неточно отчитане на
потреблението. По делото се установи, че причината за неточното отчитане
се дължи на промяна в електромера , препятстваща точното отчитане , тоест
налице е хипотезата на чл. 48, ал.1 т. 2, буква „а” от ПИКЕЕ. По делото е
установено, че начислената от ответника на ищеца сума за потребена
електроенергия за процесния период, е изготвена съобразно цените,
определение от Комисията, както и че същата съответства на математически
правила, разписани в чл. 48, ал. 1, т. 2, буква „а” от Правилата за измерване
на количество електроенергия (Правилата), приети от ДКЕВР на 14.10.2013г.
Тези обстоятелства се установяват от приетото по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като вярна и
неопровергана от други доказателства по делото. При така възприето по
делото е установено валидно възникнало вземане на ответника към ищеца за
заплащане на сумата от 1874,05лв. като стойност на потребена електрическа
енергия в имота за процесния период.
По делото е установено от събрани доказателства, че електромер не е
измервал точно енергията, дали това е направено при условия на чл. 47 от
ПИКЕЕ в случая е ирелевантно. ГПК урежда достатъчно гаранции за равни
прави на страните при разрешаване на спорове за грешно отчитане на
потребена енергия и няма основание съдът да се откаже установяване на
реалното потребление само поради липса на процедура в ПИКЕЕ за
установяване на такова . Проведеното доказване на това обстоятелство е
направено по делото по правилата на ГПК и съдът приема същото за
установено по делото по съображения, изложени по-горе. Разпоредбите на чл.
48-51 от ПИКЕЕ са били в сила към процесния периода, поради което и при
съобразяване на характера на уреждащия ги нормативен акт съдът приема, че
няма основание същите да не бъдат приложени. Правоотношението между
страните е по договор за продажба на електрическа енергия и дори да се
9
приеме че тези разпоредби не намират приложени, то следва да се посочи, че
приложения ще следва да намерят общите правила – чл. 183 от ЗЗД, сочещ че
при допусната грешка при отчитането на доставена електроенергия, то
купувач следва да доплати деставеното.
Неоснователни са доводите на ищеца , че липса ред за уведомяване за
корекционната процедура. Такъв ред е предвиден в Общите условия.
Отделно, дори да не е предвиден, то това е без значение за възникване на
вземането за плащане на реално потребената енергия. Този ред за
уведомяване би имал значение само за изпадането в забава на плащането на
сумата по корекцията, което не е предмет на делото. (В този сбисъм Решение
№ 124/18.06.2019г. по дело № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.).
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд е
неправилно и като такива следва да бъде отменено и вместо него следва да се
постанови друго, с което исковете следва да се отхвърлят.
При този изход на делото без предмет остава частната жалба и същата не
следва да бъде разглеждана.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде оставена в тежест на въззиваемия и той следва да бъде осъден
да заплати на въззивника сумата от 100лв. възнаграждение за юрисконсулт в
производство пред СГС, сумата от 100лв. възнаграждение за производство
пред СРС, сумата от 37,48лв. разноски за държавна такса за производство
пред СГС, както и сумата от 250лв. разноски за възнаграждение на вещото
лице и 30лв. разноски за свидетел в производство пред СРС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 107382/02.06.2020г., изменено с Определение №
20145776/24.06.2021г. по гр.д. № 59507 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 142-ри състав, с които е признато за установено по отрицателни
установителни искове, предявени с искова молба вх. № 2025190/10.09.2018г.
на Б. Н. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Враца, ул. **** и съдебен адрес: адв.
К. Б. гр. София, ул. ****, офис партер срещу „Чез Електро България”АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „****,
БенчМарк Бизнес Център, че Б. Н. И., ЕГН ********** не дължи на Чез
Електро България”АД, ЕИК **** заплащане на сумата от 1874,05 лв.,
начислена като стойност на потребена електро-енергия в имот в гр.Враца, ул.
„**** с клиентски № 210034740793 за периода от 24.11.2017г. – 21.02.2018г.
по фактура № **********/30.08.2018г. по констативен протокол № 3021312
/21.02.2018г., като Чез Електро България”АД, ЕИК **** е осъдено да
10
заплати на Б. Н. И., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски от 75,96лв., а на адвокат М.Л. – на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. – възнаграждение от 360лв. и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ отрицателни установителни искове, предявени с искова
молба вх. № 2025190/10.09.2018г. на Б. Н. И., ЕГН ********** с адрес: гр.
Враца, ул. **** и съдебен адрес: адв.К. Б., гр. София, ул. ****, офис партер
срещу „Електрохолд Продажби „ АД / старо наименование Чез Електро
България”/ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„****, БенчМарк Бизнес Център, с която е поискал от съда на основание на
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 91 и чл. 98а и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ) да се
признае за установено, че Б. Н. И., ЕГН ********** не дължи на
„Електрохолд Продажби „ АД / старо наименование Чез Електро
България”/ , ЕИК **** заплащане на сумата от 1874,05 лв., начислена като
стойност на потребена електро-енергия в имот в гр.Враца, ул. „**** с
клиентски № 210034740793 за периода от 24.11.2017г. – 21.02.2018г. . по
фактура № **********/30.08.2018г. по констативен протокол № 3021312
/21.02.2018г.
ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба вх. № 25125146/30.07.2021г. по
регистъра на СРС, изпратена по пощата на 21.07.2021г. от ответника по
исковете Електрохолд Продажби АД /старо наименование „Чез Електро
България”/, ЕИК ****.
ОСЪЖДА Б. Н. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Враца, ул. **** и съдебен
адрес: адв.К. Б., гр. София, ул. ****, офис партер да заплати на
„Електрохолд Продажби АД /старо наименование „Чез Електро
България”/, ЕИК ****. със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„****, БенчМарк Бизнес Център на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от
ГПК сумата от общо 517,48лв. (петстотин и седемнадесет лева и 0,48 лева),
представляващи съдебни разноски в производството пред СРС и СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на въззиваемия – Електроразпределителни мрежи Запад”АД /старо
наименование „Чез Разпределение България”/, ЕИК ****.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11