№ 13175
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря СА
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110104811 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
27.07.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети юли през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретар СА, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 4811/2023 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „АБ“ АД срещу ЗАД „ОЗ“ АД, като се твърди, че
между ищеца и „Б. Л. Лизинг“ ЕАД имало сключен валиден договор за застраховка „Каско“,
обективиран в застрахователна полица № 21-0300/218/5000185 с периода на застрахователно
покритие от 08.05.2021 г. до 07.05.2022 г. – по отношение на лек автомобил „Киа Соренто“,
рег. № СВ ............. МН. Поддържа, че в периода на застрахователното покритие – на
13.05.2021 г., около 14:45 ч. в гр. София, било настъпило ПТП между лек автомобил „Рено
Мастър“, рег. № СВ ............... МВ, управляван от М. Т., като на ул. „Будапеща“, при № 31
бил предприел неправомерно маневра за включване в движението, като не бил пропуснал
движещият се с предимство „Киа Соренто“, рег. № СВ ............. МН, като между
автомобилите настъпил удар, а застрахованият автомобил бил увреден в следствие на ПТП-
то. Навежда доводи, че за инцидента бил съставен двустранен констативен протокол, като
1
водача на лек автомобил „Рено Мастър“, рег. № СВ ............... МВ, бил признал вината си.
Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 0300-21-403-500160 по която бил изплатен извършения ремонт в
размер на 1134,64 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в
размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че към
момента на настъпването на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била
покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица № BG/23/121000006410. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
не се оспорва наличието на валидни застрахователни правоотношения. Поддържа, че ПТП-
то не било настъпило така както е твърдяно в исковата молба, съответно, че вината за него
била на водача на лек автомобил „Рено Мастър“, рег. № СВ ............... МВ. Поддържа, че не
всички вреди по другия лек автомобил били в причинно-следствена връзка с ПТП-то, като
сочи, че претенцията била в завишен размер. Навежда доводи, че оспорва механизма на
ПТП-то, като протоколът не бил подписан от единия участник в ПТП-то, за които се
твърдяло, че е виновен за настъпването на инцидента. Излага съображения, че не били
налице всички елементи от фактическият състав, за да може да се ангажира отговорността
на ответника. Твърди, че механизма на ПТП-то не кореспондирал с твърдения, като вина за
ПТП-то имал другия водач, евентуално сочи, че било налице съпричиняване. По отношение
размер на претенцията аргументира, че увреденият лек автомобил не бил гаранционен,
поради което нямало задължение, последният да се ремонтира в официален сервиз. Иска
отхвърляна на претенциите. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр.
чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за
2
безспорно, че: 1) имало сключен валиден договор за застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица № 21-0300/218/5000185 с периода на застрахователно покритие от
08.05.2021 г. до 07.05.2022 г. – по отношение на лек автомобил „Киа Соренто“, рег. № СВ
............. МН; 2) че във връзка с настъпило ПТП при ищеца е била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300-21-403-500160 по която бил изплатен
извършения ремонт в размер на 1134,64 лева, а освен това били сторени обичайни
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 3) че към момента на настъпването на ПТП-
то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в
застрахователна полица № BG/23/121000006410.
Представен е двустранен констативен протокол от 13.05.2021 г., като се установява,
че механизма на ПТП-то е следния: на 13.05.2021 г., около 14:45 ч., товарен автомобил
„Рено Мастер“, рег. № СВ ............... МВ е паркиран на бул. „Будапеща“ и срещу № 31,
водачът предприема маневра за излизане от паркомясто, като се отклонява в ляво, при което
не пропуска движещият се от ляво лек автомобил „Киа Соренто“, рег. № СВ ............. МН,
като настъпва ПТП, а при опит да избегне удара, водачът на лек автомобил Киа Соренто“,
рег. № СВ ............. МН, се отклонява в ляво и удря ограничителния елемент (колче).
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, какъвто е процесния случай, то приложения документ
следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. М. Т..
От казаното от св. Т. се изяснява, че не помнел конкретното ПТП, тъй като шофирал
множество МПС-та и имал не малко ПТП-та. След предявяване на протокола за ПТП, сочи,
че помнел, че бил много натоварен работен ден, като с тъста му пътували командировки и
ул. „Будапеща“, където се намирал офисът им се ударили със служебния автомобил, който
бил бус, но не може да каже марката. Сочи, че бил потеглял и бил ударил автомобила на
тъста му (баща на съпругата му), който бил и собственик на компанията, като по това време
бил управлявал автомобил „Киа“. На мястото пътните ленти били две, като едната се
ползвала за паркоместа, а в другата движението било еднопосочно. Другият водач излизал
точно от паркомястото, което били пред гаража. След инцидента на мястото били съставили
протокол, а самият удар бил настъпил в калника – което помнел, а самия бус имал ожулване,
като на другия автомобил щетите били в дясната страна. Нямал повече спомени за самото
ПТП, тъй като се касаело за натоварен работен ден, но не мисли, че скоростта е била повече
от 20 км/ч.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Т. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
3
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото
същите са преки участници в ПТП-то. В тази насока трябва да се спомене, че фактът, че
свидетелят и другия водач са във връзка по родство (зет – тъст) не изключва възможността
свидетелят да дава достоверни показания. Това е само индиция за съда, за да подходи със
завишена критичност към свидетелските показания, които в случая, както е посочено са
последователни и логични, като няма основание да се приеме, че свидетелят е заинтересован
от изхода на правния спор или недобросъвестен, доколкото показанията му са в унисон и с
останалите доказателства по делото.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като се изяснява, че механизма на
ПТП-то е следния: на 13.05.2021 г., около 14:45 ч., товарен автомобил „Рено Мастер“, рег. №
СВ ............... МВ е паркиран на бул. „Будапеща“ и срещу № 31, водачът предприема маневра
за излизане от паркомясто, като се отклонява в ляво, при което не пропуска движещият се от
ляво лек автомобил „Киа Соренто“, рег. № СВ ............. МН, като настъпва ПТП, а при опит
да избегне удара, водачът на лек автомобил „Киа Соренто“, рег. № СВ ............. МН, се
отклонява в ляво и удря ограничителния елемент (колче). Уточнено е, че вредите, които са
причинно-следствена връзка по лекия автомобил „Киа Соренто“, рег. № СВ ............. МН са
по бредна броня, врата предна (дясна) и врата задна (дясна). Вещото лице е посочило, че
средната пазарна стойността на вредите към момента на ПТП-то е в размер на 1371,38 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован то изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
При оценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на предявената претенция, като същата следва да бъде уважена в цялост – при
спазване на принципа на диспозитивното начало, който е основен за българският
граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).
Според правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвПм водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Следователно – очевидно е, че застрахования при ответника водач е имал
4
противоправно поведение, което с оглед събраните по делото доказателства следва да се
приеме и за виновно – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Не може да се възприеме тезата на ответника за наличието на съпричиняване (т. нар.
compensatio culpae), тъй като по делото не са установени никакви обстоятелства в тази
насока, предвид разпределената доказателствена тежест. При това положение и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, следва да се приеме, че
недоказаният факт е неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК.
При този изход на правния спор с прав възможност да претендира разноски разполага
само ищеца. Последният е доказал, че действително е сторил деловодни разноски и че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се
присъди сумата от 847,96 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ................ да заплати на ЗАД „АБ“ АД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ..............., на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от
1149,64 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300-21-403-500160 за ПТП, което е
настъпило на 13.05.2021 г., около 14:45 ч., като товарен автомобил „Рено Мастер“, рег. №
СВ ............... МВ е паркиран на бул. „Будапеща“ и срещу № 31, водачът предприема маневра
за излизане от паркомясто, като се отклонява в ляво, при което не пропуска движещият се от
ляво лек автомобил „Киа Соренто“, рег. № СВ ............. МН, като настъпва ПТП, а при опит
да избегне удара, водачът на лек автомобил Киа Соренто“, рег. № СВ ............. МН, се
отклонява в ляво и удря ограничителния елемент (колче), ведно със законната лихва от
30.01.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: ................. да заплати
на ЗАД „АБ“ АД, ЕИК: .................., сумата от 847,96 лева, представляващи деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6