Р Е Ш
Е Н И Е № 89
гр. Видин, 18.10.2018г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен
съд наказателно отделение в публично
заседание на осемнадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година в
състав :
Председател: А.П.
Членове: Л.Л.
Р.Д.
при секретаря Н.К.
и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от
СЪДИЯТА Л. ВНЧХД
№ 185 по описа
за 2018г., и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №
289/12.06.2018г. по НОХД № 524/2017г. по описа на Районен съд – В., подсъдимият
П.И.М. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на *-***** г. в гр. В.,
в района на бензиностанция „*****“ на бул. „****“ е причинил на М.В.М. ***,
разстройство на здравето, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в
порезно нараняване на дясна мишница в горно вътрешната част - престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 78а от НК подсъдимия е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 лева.
Подсъдимият П.И.М. е осъден да заплати на М.В.М. с ЕГН **********
сумата 1000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждане ****. до окончателното изплащане, като
гражданския иск в останалата му до пълния му размер от 5000 лева, е отхвърлен.
Против
присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия П.И.М., чрез адвокат Г.Г., в
качеството ѝ на негов защитник. В жалбата са развити съображения, че
присъдата е незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон, а наложеното наказание е завишено. Иска се подсъдимия да бъде оправдани
по повдигнатото срещу него обвинение.
Против
присъдата в срок е подадена жалба и от тъжителя М.В.М., чрез повереника му-
адвокат Б.В.. В жалбата се изразява недоволство от присъдата в нейната
гражданска част, като са визирани съображения за неправилност на присъдата в
тази й част, тъй като размера на обезщетението е занижен. Иска се присъдата да
бъде изменена, като се увеличи размера на присъденото обезщетение.
Окръжният съд след като прецени
доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши
служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че същата следва
да бъде изменена, в насока визирана по – долу.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила. Анализирал е доказателствата в степен
достатъчна, за да направи верен фактически извод, че подсъдимия е причинил
телесна повреда на тъжителя, в която насока е
правилен и юридическия извод на ВРС, че поведението на подсъдимия
разкрива съставомерност. От друга страна, ВРС не е съобразил обстоятелствата по
делото /базирани на доказателствата/, които са от съществено значение за
правилното му решаване. Поради това ВРС не е квалифицирал вярно деянието на
подсъдимия и неправилно го е санкционирал, като не неправилно е определил и
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е завишено.
ВОС ще маркира
обстоятелствата във фактически аспект, които са от съществено значение в
случая.
На *****.
в град В*, в близост до бензиностанция „****“ на булевард „***“, станала лека катастрофа
между автомобил „*****“, управляван от тъжителя М.М. *** и автомобил „***“,
управляван от подсъдимия П.М. ***. Разгневен тъжителя слязъл от автомобила си и
се втурнал към водача на „*****“-*, който си седял на мястото. М. отворил вратата на автомобила и се
нахвърлил върху М. с груби думи, и му нанесъл удари с юмрук в главата. Съпругата
на М., която е инвалид, седяла на предната седалка до водача. Тя се изплашила и
за да предпази съпруга си, с патерицата си се опитала да избута нападателя. М.
също се изплашил, за себе си, но най-вече - за съпругата си, съзнавайки, че ако
му се случи нещо лошо, няма да има кой да се грижи за нея. Отчаянието
подтикнало М. да вземе ножа, който държал в жабката на колата, за да даде отпор
на нападателя. При вида на ножа, М. извикал, че има законен пистолет и отстъпил
към колата си. М. излязъл от автомобила си и тръгнал към М., размахвайки ножа.
С него причинил порезно нараняване на дясна мишница на тъжителя, в горно вътрешната част. С това конфликта бил преустановен. Двамата останали на
място до пристигане на органите на реда, които били сигнализирани чрез телефон
112.
На място пристигнали полицейските
органи. Били издадени и протоколи за полицейско предупреждение на М. и М..
На М.били съставени АУАН. Въз основа
на АУАН срещу тъжителя били издадени НП. НП за нарушение на норми на ЗДП е
отменено с решение на Съда, видно от решение № 275/29.05.2017г. по НАХД№
1653/2016г. на ВРС, потвърдено с решение
№ 228/19.07.2017г. по КАНД № 198/2017г. на Административен съд-Видин.
Видно от постановление № 2464/2016г.
от 14.02.2017г. на Окръжна прокуратура – Видин, с него е потвърдено
постановление на РП – Видин, по прокурорска преписка образувана по жалба на М.М.,
с което е отказано да се образува досъдебно производство срещу М., тъй като е
преценено, че са налице данни за лека телесна повреда, която се преследва по
тъжба на пострадалия. Видно от постановлението на ОП-Видин, там е изтъкнат и
довод, че не са налице данни за престъпление от обща характер, включително и
такова по ч.325 от НК, тъй като действията извършени от М. са защитни по своя
характер.
Горната фактическа обстановка се
установява от: обясненията на
подсъдимия; показанията на свидетелите Н.В. Н., Н. Л. Н., Н. В. А., Н..А.. Г.
Д. И. /служители МВР/ и П. Н. М. /съпруга на подсъдимия/; съдебно –
медицинската експертиза по писмени данни №39/2017г.; прокурорска пхреписка № 2512/2016г. та РП – Видин.
Няма противоречие между горните
доказателства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което
правилно са кредитирани от ВРС. Обяснията на подсъдимия М., относно конфликта между него и тъжителя М., са
в унисон с показанията на свидетелката М., но също така кореспондират и
показанията на разпитаните полицаи.
Показанията на свидетеля Б. Ж. А. импонират на установената по – горе
фактическа обстановка, доколкото
свидетеля е описал наличието на ПТП между автомобилите на тъжителя и
подсъдимия. Въззивния съд не кредитира показанията на този свидетел, относно
конфликта между М. и М.. Свидетеля е посочил, че М. е слязъл, за да види щетите
по автомобила си и тогава М. се навел, извадил нож от колата си и наръгал
тъжителя в ръката, след което започнали да обикалят около колата. Свидетеля е
казал, че ако М. е бил спрял, М. щял да го наръга и на друго място. Това освен,
че противоречи на показанията на свидетелката М. и на обясненията на
подсъдимия, противоречи на показанията на свидетеля Г. Д. И.-полицаи в Сектор
„ПП“ към ОД на МВР – Видин, интерпретирал безпристрастни впечатления, събрани
по служба. Свидетелят е посочил, че е на запис от камера на бензиностанция „*****“
е видял как водача на ****** е отишъл до автомобила на М. и е отворил вратата
на водача, а на място от самите участници в конфликта органите на реда
разбрали, че водача на **** започнала да налага М. с юмруци и така започнал
конфликта. Показанията на свидетеля А.са в противоречие и с визираното в
тъжбата от тъжителя, респ. че подсъдимия замахвал многократно с ножа към него,
като при поредното замахване го ранил в дясната ръка и тогава М. успял да хване
ръката на М. с ножа и да го притисне към автомобила. Поради тези противоречия с
другите доказателства, показанията на А.за конфликта не следва да бъдат
кредитирани. Въззивният съд намира, че свидетеля А. е пристрастен към тезата на
тъжителя. Последният е установил контакт със свидетеля, за да осигурил
присъствието му в с.з. пред първата инстанция.
С оглед
установената фактическа обстановка, поведението на подсъдимия от обективна и субективна страна е съставомерно по чл. 130, ал.1 от НК, но с
корекция, че М. е действал при условията на чл.12, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от
НК. По смисъла на чл.12, ал.1 от НК, не е общественоопасно деянието, което е
извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено
противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата
на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в
рамките на необходимите предели. Освен цитираната норма, ВОС съобразява и Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73г., Пленум на ВС. Неизбежната отбрана е допустима, само когато нападението е непосредствено.
Нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане,
но и когато е създадена реална опасност за увреждане на държавните и
обществените интереси, личността или законните права на гражданите. В случая, в контекста на ситуацията и хронологията
на действията, /тъжителя М.в, мъж в разцвета на силите си, интервенирал грубо- вербално
и с побой върху подсъдимия- възрастен пенсионер; сторил го е пред възрастната
съпруга на тъжителя, която е болна и е инвалид; тъжителя заплашил, че има
оръжие и ще го използва/ в момента в който М. действал агресивно срещу М. е
реализирано непосредствено нападение от тъжителя срещу подсъдимия, което, независимо
от прекъсването на физическата агресия, продължило със закана за използване на
оръжие срещу М. и по този начин се е изразило в реална опасност от увреждане
личността на подсъдимия. Налага се извода, че подсъдимия се е отбранявал и е
причинил лека телесна повреда на нападателя М., за да се защити от
непосредственото му противоправно нападение. В тази насока подсъдимия не е
действал противоправно, тъй като нападението върху него е било факт и той не е
бил длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга, да се укрива и да
търси помощ от обществени органи или трети лица. От изключително значение в
случая е обаче, че макар да се е защитил успешно в достатъчна степен,
подсъдимия е продължил физически да въздейства върху нападателя, дори след като
опасността от нападението е била елиминирана. Макар, че с ножа и със
замахванията срещу нападателя, М. е респектирал М., подсъдимия не спрял тези си
действия, докато не нанесъл порезното нараняване на тъжителя. Това действие е
било в повече, съобразно необходимостта от защита от нападателя. ВОС преценява,
че М. е превишил пределите на неизбежната отбрана, тъй като защитата явно не е
съответствала на опасността на нападението. ВОС намира, че порезното нараняване,
е ексцес на неизбежната отбрана, с оглед редуцираната до минимум опасност на
нападението към момента в който е причинено. Налице е превишаване на пределите
на неизбежната отбрана, по смисъла на чл.12, ал.2 от НК. Но също така ВОС
счита, че подсъдимия М. се е намирал в особено психическо състояние на смущение и уплаха, което е ограничило в значителна степен
възможността му правилно да оцени обстановката и да подбере онова поведение,
което да се ограничи само в пределите на неизбежната отбрана и да не я
превишава, с оглед чл.12, ал.4 от НК. В
конкретиката на казуса, смущението и уплахата са естествена реакция от
бруталното поведение на тъжителя към личността на подсъдимия, в присъствие на
съпругата му и е логичен резултата от повишената степен на тревожност на М. в
ситуацията – извън рамките на нормалната. В този случай степента на вината е незначителна, поради което
законодателят е приел, че не е обществено оправдано налагане на наказание, макар че при превишаване пределите на неизбежната отбрана по
чл. 12, ал. 4 НК
деецът е действувал виновно.
Макар деянието да
остава общественоопасно и виновно, и извършилият да дължи
обезщетение за причинените вреди, то ВОС намира, че
деликта в голяма степен е следствие и на поведението на увредения. При това
положение, съдът намира, че присъденото от ВРС обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 1000 лева, е несправедливо завишено. С оглед
спецификата на увреждането, поведението на увредения допринесло за деликта и
чл.52 от ЗЗД, ВОС намира, че справедливо обезщетение в случая е сумата от 50
лева.
Предвид
горното, неоснователна е жалбата на тъжителя М.. Въззивния съд няма основания да увеличи присъденото
обезщетение, напротив, с оглед жалбата на подсъдимия, и визираните съображения
на Съда, същото следва да бъде намалено до размера, както е посочено по-горе
Неоснователна е и жалбата на
подсъдимия, доколкото се правят оплаквания за съществено процесуално нарушение
при постановяване на присъдата от ВРС /без да са конкретизирани/ и че не е
доказано авторството на деянието. Основателни са оплакванията в с.з. пред
въззивната инстанция относно приложението на института на „неизбежна отбрана“,
но във вр. с ал.4 във вр. с ал.2 на чл.12 от НК.
Предвид горното, присъдата на ВРС е
неправилна относно квалификацията на поведението на подсъдимия, наложената
санкция и размера на присъденото обезщетение. В тази насока присъдата следва да се измени, като се промени
квалификацията на деянието за което е осъден М., като се приеме, че той го е
извършил, но във връзка с чл. 12, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1
от НК. При това положение присъдата следва да бъде изменена като се
преквалифицира деянието на подсъдимия в такова по чл. 130, ал. 1 от НК във вр. с
чл. 12, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, и вместо
приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК, съобразно който подсъдимия е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, на
основание чл.12, ал.4 от НК не следва да се наложи на подсъдимия М., тъй като е извършил деянието при превишаване пределите на неизбежната
отбрана, дължащо се на смущение и уплаха.
Размерът
на присъденото обезщетение следва да се намали от 1000 лева на 50 лева.
В останалата част присъдата на ВРС
следва да бъде потвърдена. Водим
от горното и на основание чл.337, ал.1, т.2 и ал.3, предложение последно във
вр. с чл.334, т.3 от НПК, Видинският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ присъда №
289/12.06.2018г. по НОХД № 524/2017г. по описа на Районен съд – Видин: В НАКАЗАТЕЛНО ОСЪДИТЕЛНАТА Ѝ ЧАСТ, като преквалифицира деянието на
подсъдимия П.И.М. с ЕГН **********, в такова по чл. 130, ал. 1 от НК във вр. с
чл. 12, ал.4 във вр. с
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, и вместо приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК,
съобразно който подсъдимия е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, НА ОСНОВАНИЕ чл.12, ал.4 от НК НЕ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ на подсъдимия П.И.М., тъй
като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана,
дължащо се на смущение и уплаха; В ГРАЖДАНСКАТА ЧАСТ като НАМАЛЯВА размера на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 1000 лева на 50 /петдесет/
лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
ѝ част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: