№ 7
гр. Враца , 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от М. С. М., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната
част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание М. поддържа молбата си с изложените в нея доводи и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от
Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с
доводи, че осъденият няма положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без
уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С Присъда № 12/04.07.2005 г., постановена по НОХД № 109/05 г. по описа на
ОС Разград, М. е бил признат за виновен в извършване на две престъпления - по чл.
116, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 6, пр. 2, вр.чл. 115 НК , за което му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 19 години и по чл. 152, ал. 4, т. 4, вр.ал. 1, т. 3 НК, за
което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 16 години. На
основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът му е определил за изтърпяване едно общо най-
тежко наказание лишаване от свобода за срок от 19 години, при първоначален строг
1
режим.
Осъденият е постъпил в затвора на 02.09.2004 год., като до момента
фактически е изтърпял 16 години 8 месеца и 9 дни, а от работа му се зачитат 4 месеца и
5 дни или общо изтърпяното до момента наказание е 17 години и 14 дни.
Към момента неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 1
година 11 месеца и 16 дни.
От горното е видно, че осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е
започнал да се поправя и превъзпитава.
При първоначално изготвената оценка на риска от рецидив са отчетени високи
стойности - 115 точки. В тази връзка, дефицитни показатели с нужда от корекция са
отчетени в разделите Настоящо правонарушение; Нагласи; Взаимоотношения;
Образование и обучение; Трудова заетост; Управление на финансите; Начин на живот
и обкръжение; Злоупотреба с алкохол; Емоционални проблеми; Междуличностни
проблеми и Умения за мислене.
В изготвения план за осмисляне на свободното време като цели са били
заложени ограничаване на участие в субкултурни дейности; спазване на установените
правила; повишаване на мотивацията за откъсване от миналото; преценка на минало
поведение; формиране на положителна нагласа към образование; изграждане на
емоционална стабилност.
В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и
след направена преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от
рецидив се понижават до 88 т., но остават в границите на високия риск.
От доклада на социалният работник е видно, че при последната оценка е
констатирано, че в следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в
М. се наблюдава частична положителна промяна – отношението към плана на
присъдата е отчасти положително, макар, че трудно разбира същността му, а
планираните цели и задачи се изпълняват с минимален успех. За осмисляне на
свободното му време е бил включван в клуб по интереси „Курс по румънски език“ през
2017г., участие в различни беседи и „Краткосрочна програма за лишени от свобода с
психични проблеми“. Награждаван е три пъти - Заповед № Л-1484/26.05.2020г.,
Заповед № Л - 941/25.03.2020г. и Заповед № 651/26.10.2017г. Последните години не е
наказван.
Според ИСДВР обаче, това поведение на лишения от свобода, не е категорично
доказателство, че той е променил модела, манталитета и стереотипа си на престъпно
мислене и поведение.
Дефицитните зони се запазват същите - Настоящо правонарушение -
изтърпява наказание за изнасилване и убийство на родната си майка; Отношение към
2
правонарушението - не приема и отрича отговорността за собственото си криминално
поведение; няма интелектуален ресурс за осмисляне и анализ на деянието, както и за
правене на изводи и заключения; Взаимоотношения - израснал е в интерната,
взаимоотношенията със съпругата му не са били на добро ниво, същото важи и за
отношенията с близките му; Образование и обучение - учил е в помощно училище,
където е завършил 7 ми клас, като продължава да има проблеми с четене, писане и
усвояване; Трудова заетост - няма професионални квалификация и умения,
епизодично е бил ангажиран с работа в строителство и селско стопанство; Управление
на финансите — парично необезпечен, несамостоятелен, разчитал е на пенсията на
майка си; Начин на живот и обкръжение - липсва всякаква интеграция; към другите е
подозрителен и неадекватен понякога; манипулируем и подведим; Злоупотреба с
алкохол - извън МЛС е злоупотребявал с алкохол и алкохола е една от причините за
извършване на престъплението; трудно му е да осъзнае вредата и проблемите,
свързани с употребата на алкохол; В МЛС няма данни за употреба; Емоционални
проблеми - емоционално е нестабилен; лекуван е в психиатрична клиника; вещо лице
по делото /психиатър/ е диагностицирал наличие на психично заболяване -
„олигофрения - лека степен, а според медицинска справка от 2015г. е диагностициран с
„Параноидна шизофрения“; Междуличностни проблеми — незрял, с негативен стил
на общуване; Умения за мислене - не разпознава проблемите си; не е способен да ги
решава по адекватен начин; не осъзнава негативните последици; трудно разбира
вижданията на другите хора, не емпатизира.
Ресурсите на л.св. са силно ограничени и се свеждат основно до липсата на
наркотична зависимост.
Наред с това, М. заема място в най-ниските слоеве на затворническата
общност, което се дължи от една страна на умствения му недостиг, който му пречи да
оценява ситуациите, незрял и наивен, в общуването е сляпо-доверчив, манипулируем,
няма собствена позиция, не умее да преценява адекватно ситуациите и показва силно
изкривено светоусещане. От друга е липсата на финансов ресурс и поддръжка от
близките. Не поддържа връзка с външния свят, не го посещават.
За престоя си до момента се е премествал общо 8 пъти, което показва, че той
трудно се адаптира към средата. По отношение на учебния процес прави впечатление,
че не допуска безпричинни отсъствия, но постоянството му е свързано преди всичко
със снижаване остатъка на присъдата, а не с повишаване на образователното му ниво.
Изготвилия доклада е категоричен, че към настоящия етап от изтърпяване на
присъдата М. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в
нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. Демонстрираното
примерно поведение в контролирана среда не е категоричен индикатор за наличие на
трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите. С оглед
изпълнение в пълен обем целите на наказанието залегнали в чл. 36 от НК е
препоръчително корекционната работа с осъдения да продължи.
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но има дефицитни зони, които са
включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
3
Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови
мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на
наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно
освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно
поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно. Положителните резултати, които
се цитират в доклада, посещението на учебните занятия и отчасти доброто поведение в
затвора не елиминира констатацията, че рискът от рецидив и риска от сериозни
вреди по отношение на обществото първоначално са били определени, а в
последствие и са се запазили във високите стойности и то в охраняема среда.
Последното навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за
съзнателна работа по поправянето му. Корекционната работа с него не е осъществена в
максимална степен, поради което следва да бъдат положени допълнителни усилия за
постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.
Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия
до момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от
двете законови предпоставки за УПО, а именно, че М. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за
пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК,
поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
4
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. С. М., роден на *** год. в
с. ***, обл. Разград, понастоящем в Затвора гр. Враца, български гражданин, ЕГН
**********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната
част в размер на 1 година 11 месеца и 16 дни от наложеното му общо наказание
"лишаване от свобода" за срок от 19 години, определено му с Присъда № 12/04.07.2005
г., постановена по НОХД № 109/05 г. по описа на ОС Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на осъденото лице, а след влизането му
в сила и на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5