Решение по дело №121/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл. 348 от НПК.

Делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена от „Рибаря-68“ ЕООД ЕИК *********, със седалище в гр. Търговище, представлявано от К. Д. Н., чрез пълномощник адв. Цв. И. от АК Търговище против Решение № 7/09.01.2024г. постановено по а.н.д. № 20233530200774 по описа на Районен съд Търговище за 2023 година, с което е потвърдено Наказателно постановление №718752-F716980/16.08.2023 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НА.

Изложените в жалбата твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 АПК попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, тъй като касаят допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон относно процесното нарушение. Сочи се, че Районният съд се е произнесъл формално по събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че съдът не е отговорил на наведените от жалбоподателя възражения. Счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено при липса на мотиви, както и че неправилно съдът е потвърдил атакуваното НП, въпреки установените факти на повреден дисплей на касовия апарат и липса на дистанционна връзка с НАП. Моли се да се постанови решение, с което оспореното въззивно решение, както и потвърденото с него НП бъдат отменени като незаконосъобразни.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът чрез упълномощен процесуален представител изразява становище, че поддържа жалбата и изложения в нея основен довод за неправилно определяне на приложимия материален закон при наличие на установено злоумишлено увреждане на дисплея на касовия апарат.

Ответникът по касационната жалба – Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна, не е депозирал отговор на касационната жалба, като чрез упълномощен процесуален представител в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата поради законосъобразността на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за частична основателност на касационната жалба, доколкото в случая от съдържанието на атакуваното НП е невъзможно да се определи налице неотчитането на приходи като част от състава на нарушението ли е прието или като утежняващо вината обстоятелство.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение № 7/0901.2024г. постановено по а.н.д. № № 20233530200774 по описа на Районен съд Търговище за 2023 година, с което е потвърдено Наказателно постановление №718752-F716980/16.08.2023 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НА за налагане на „Рибаря-68“ ЕООД ЕИК ********* на наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. на основание на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС

Според обстоятелствената част на наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение, с което е потвърдено, процесното нарушение се изразява в следното: при извършена от служители на НАП Варна на 30.06.2023г. в 11:30 часа оперативна проверка на търговски обект във връзка с РИП №О-03000323022714 - автомат на самообслужване за продажби на стоки – кафе автомат, находящ се в гр. Търговище, ул. ........., стопанисван от „Рибаря 68“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ:********* с представляващ К. Д. Н., изразяваща се в направена контролна покупка на един брой мляко с какао на стойност 0,60 лв. с монети от 0,50 лв. и 0,10 лв., посредством поставянето им в механизъм за приемане на монети, монтиран на кафе машината, на дисплея на машината, не се визуализирал фискалния бон, регистриращ извършената продажба, данни за наименование и ЕИК на търговеца, номер, дата и час на фискалния бон, под който е регистрирана продажбата, като дисплеят бил механично повреден.

От фактическа страна, въззивният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свид. С. С., е намерил за установено, че по време на осъществяване на гореописаното деяние на 30.06.2023г., кафе-автомата, находящ се в гр. Търговище, ул. ........., бил включен в електрическото захранване с отразен ценоразпис с топли напитки, и същият бил оборудван с механизъм за приемане на монети. Съгласно ценоразпис, видовете артикули ицени, са както следва: кафе - 0,50 лв., кафе - еспресо - 0,80 лв., дълго кафе - 0,80 лв., еспресо със сметана - 0,90 лв., мляко с какао - 0,60 лв. При явяване на управителя на мястото на проверката кафе машината била отключена, като е установено, че в нея има наличен ФУВАС /фискално устройство за вграждане в автомати за самообслужване/ с peг. №3879500/13.12.2017г. със ИН на ФУ № ZK120108 и ИН на ФП №50146987. Представени били свидетелство за регистрация на ФУ; валиден до 13.12.2023г. паспорт на ФУВАС; договор за сервиз сключен с „Вегасофт сервиз“ ЕООД с ЕИК *********. От извършена справка в системата на НАП се установило, че „Рибаря 68“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ:*********, има регистриран ФУВАС, но на друг адрес - гр. Търговище, [улица]. Било извършено преброяване на наличните в автомата монети от управителя на дружеството, като е попълнен опис на касовата наличност. Съгласно попълненият опис, преброените монети били на обща стойност 20,50 лв. Изведен е КЛЕН отчет №040778 от проверявания ФУВАС за периода от 29.06.2023г. до 30.06.2023г. в 14:57 часа. Видно от отчета за периода нямало отчетени продажби. Предвид на това проверяващите приели, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 6 във вр. с чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, /Издадена от министъра на финансите, сила от 01.01.2007 г./, при продажби чрез автомат за самообслужване с електрическо захранване да издава фискална касова бележка чрез визуализирането й на контролния дисплей на ФУВАС. За установеното нарушение въз основа на изготвения протокол за извършена проверка ПИП № 0066369/30.06.2023г. на жалбоподателят бил съставен АУАН cep. AN № F716980 от 22.07.2023г. Актът бил подписан без възражения от представляващия жалбоподателя и същият получил екземпляр от него. Възражения не са постъпили и в предвиденият за това срок.

От правна страна въззивният съд е достигнал до извод, че от гореприетата фактическа обстановка се установява извършването от касатора на вмененото му административно нарушение, тъй като в противоречие с нормата на чл.25, ал.6 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, стопанисваната от него машина за кафе с електрическо захранване, намираща се гр. Търговище, ул. ........., отговаряща на легалната дефиниция за „автомат на самообслужване“ по параграф 1, т. 12 от ДР на Наредба № Н-18/2006г. на МФ, а именно - устройство, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, при продажба не е издало фискална касова бележка чрез визуализирането й на контролния дисплей на ФУВАС.

Не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. АУАН и НП съдържат изискуемите по ЗАНН задължителни реквизити. Вземайки предвид приложената по делото заповед на Изпълнителния директор на НАП, съдът приел, че НП е издадено от компетентен орган. Обсъдил е всички възражения на жалбоподателя относно неправилно определената от административно наказващия орган тежест на извършеното деяние, като е приел, че нарушението е квалифицирано и санкционирано в пълно съответствие със закона. Обсъждайки разпоредбите на чл.25, ал.6 вр. с чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 185 ал. 2 ЗДДС е достигнал до извод, че от обстоятелствената част на издаденото НП се установява волята на административнонаказващия орган да приложи санкционната норма на чл. 185 ал. 2 ЗДДС, предвид установеното неотразяване на приходите реализирани при извършената контролна покупка. Не е приел твърдението на жалбоподателя, че в случая се касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК, тъй като търговското дружество като юридическо лице не може да формира вина и разпоредбата на чл.15 от НК е неприложима за него. Районният съд след като е отчел, че на извършителя е наложено административното наказание „имуществена санкция” в минимално предвидения в закона размер на 3000лв., след извършена правилна преценка от наказващия орган относно приложението на чл.28 от ЗАНН, е приел, че НП се явява издадено в съответствие с материалния закон.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането й не е допуснал нарушения на процесуалните правила уредени в Глава „Първа“ Раздел V от ЗАНН и глава „Двадесет и първа“ от НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, не се установи такова.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените от районния съд констатации, че НП е издадено от компетентен орган и липсват допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото са спазени регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания при издаването на обжалваното НП. Конкретни твърдения за такива нарушения в касационната жалба не са изложени.

Изводите на Районния съд за доказаност на всички елементи от състава на описаното в НП нарушение се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд счита, че мотивите на въззивния съд в тази насока не следва да се преповтарят, съгласно чл. 221, ал.2 от АПК.

Деянието е правилно правно квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал.6 вр. с чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. изд. от МФ, във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС и доколкото е довело до неотразяване на приходи, резонно е подведено под административно-наказателната разпоредба на чл. 185 ал. 2 изр. първо от ЗДДС.

Касационният съд не споделя довода на касатора, че нефункционирането на ФУВАС монтирано в стопанисвания от него „автомат на самообслужване“ по см. на § 1, т. 12 от ДР на Наредба № Н-18/2006г. изд от МФ, поради техническа неизправност изразяваща се в нарушаване на физическата цялост на дисплея му вследствие външно механично въздействие с неустановен източник /или извършител/, е обстоятелство изключващо отговорността му. При регистрирането и отчитането на извършените чрез автомати на самообслужване продажби чрез ФУВАС, фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплея. Визуализирането на информацията е част от процеса по отчетност и регистрация на конкретна продажба, както това е разписано при общия случай, при който това става чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД – чл. 3, ал 1 от наредбата. В този смисъл при липса на визуализация на данните по раздел VIa от Приложение №1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г., от една страна се нарушава реда за регистриране и отчитане на извършените продажби, а от друга не е налице спазване на начинът за издаване на съответен документ за продажба по смисъла на чл. 3, ал. 8 от наредбата. Причините за прекъсване на връзката между автомата на самообслужване и ФУВАС и начинът на прекъсване на тази връзка не са елемент от фактическия състав на вмененото нарушение. Според правилото за поведение разписано в чл. 7б, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не се допуска лице по чл. 3 да извършва продажби на стоки/услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване при прекъсната връзка между автомата на самообслужване и ФУВАС/фискален принтер. В т. 4 от разд. VІа „Специфични функционални изисквания към ФУВАС“ от същото Приложение № 1 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. е указано, че при блокиране или повреда на ФУВАС или прекъсване на връзката му с автомата на самообслужване, работата на последния да се блокира. В т. 4 от разд. VIІа „Специфични изисквания към ФУВАС“ на Приложение № 2 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. пък е предвидено, че не се допуска работа на автомат на самообслужване с електрическо захранване, при прекъсната връзка между ФУВАС/фискален принтер и разплащателния и управляващия блок на автомата. Следователно, при блокиране или повреда на ФУВАС и прекъсване на връзката му с разплащателния и управляващия блок на автомата, работата на последния следва да се блокира и е недопустимо той да продължи да работи.

Дължимото поведение от търговеца изисква при наличие на нефункциониращо в пълно съответствие с горепосочената нормативна уредба ФУВАС, да преустанови продажбите без значение на причините, които са довели до това. След като автоматът на самообслужване е функционирал и чрез него са се извършвали продажби при неизправно ФУВАС, което не е отчитало извършените продажби съобразно нормите на чл. 118 ал. 2 ЗДДС вр. чл. 25 ал. 6 изр. посл. и ал. 9 изр. посл. от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, нито чрез обективирането им на дисплея му, нито чрез съхраняване на данните за тях в неговата фискална памет /КЛЕН/ или чрез изпращането им по дистанционната връзка към НАП съгласно приложение № 17 от Наредбата, нарушението на горепосочените норми е налице, като отговорността на търговеца е обективна и не е обвързана от характера на обстоятелството довело до това неточно функциониране – случайно деяние, злоумишлено действие на трето лице или др. Отговорността на юридическите лица, както и на едноличните търговци, е регламентирана от административнонаказателното право като обективна, безвиновна отговорност за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност - в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по т. дело № 5/2013 г. на ВАС, ОСК.

Действително в процесното НП констатираното неотразяване на приходи не е описано като съставомерен резултат от нарушението на нормите на чл. 25 ал. 6 изр. посл. вр. чл. 3 ал. 8 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118 ЗЗДС, поради който е наложено наказанието по реда на по чл. 185 ал. 2 ЗДДС, а е посочено като утежняващо вината обстоятелство по см. на чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН. Предвид обаче достатъчно точното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и правилно посочените нарушени законови разпоредби по см. на т. 5 и т. 6 от с.н., волята на административно наказващия орган е ясно и недвусмислено обективирана в НП, поради което не нарушава правото на защита на санкционираното лице. В тази насока следва да се отбележи, че с ТР № 8/2021г. на ВАС се потвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите/обстоятелствата/, въз основа на които се налага санкцията. Районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В случая, както беше обсъдено по-горе дадената правна квалификация в обжалваното решение на районния съд е правилна и отговаря на установените в наказателното постановление факти, които сочат недвусмислено за наличието на неотразени приходи установени чрез контролна покупка. С оглед правна прецизност следва да се отбележи, че при посочването на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е следвало да добави и специалната норма на чл. 118 ал. 3 ЗДДС, която препраща към чл. 25 ал. 6 и чл. 3 ал. 8 към Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, регламентиращи възможността регистрирането и отчитането по см. на чл. 118 ал. 1 ЗДДС на извършените от регистрираните лица по този закон доставки/продажби чрез автомати за самообслужване да не се извършва чрез издаване на хартиен фискален бон, а чрез визуализирането му на дисплей, поради което представлява нормативен акт по прилагането на чл. 118 ЗДДС по см. на ал. 2 от с. н.

Нарушението не разкрива признаците на „маловажен случай“ по см. на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. В случая при липсата на отчети от ФУВАС и разчитане на КЛЕН, не може да бъде определено с колко е ощетен фиска, поради което обществената опасност на деянието и съразмерността на наложената санкция не произтича от стойността на направените покупки, а следва да се преценява с оглед на защитимия обществен интерес и преследваната от закона цел. Засягането на правната сфера на оспорващия с така предвидената имуществена санкция е съразмерно спрямо преследваната легитимната цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. Размерът на санкцията, нито застрашава съществуването на търговеца като субект, нито води до съществено ограничаване на възможностите му да е участник в търговския оборот. На жалбоподателя е наложен минималния размер на предвиденото за това нарушение административно наказание „имуществена санкция” от 3000лв., съобразно действалата към момента на извършване на нарушението редакция на нормата на чл. 185 ал. 2 ЗДДС, обн. в ДВ, бр. 23 от 2013г. /изм. ДВ, бр. 106 от 2023г. в сила от 01.01.2024г./

Следователно обжалваното наказателно постановление е формално и материално законосъобразно и като такова правилно е потвърдено от районния съд.

С оглед така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

По отговорността за разноски - При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, чл.37, ал.1 от ЗПП, във връзка с чл.27е от НЗПП, в полза на ТД на НАП-Варна следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/09.01.2024г. постановено по а.н.д. № 20233530200774 по описа на Районен съд Търговище за 2023 година, с което е потвърдено Наказателно постановление №718752-F716980/16.08.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НА.

 

ОСЪЖДА Рибаря-68“ ЕООД ЕИК *********, със седалище в гр. Търговище да заплати на ТД на НАП-Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.