Р Е Ш Е Н И Е №210
гр.ВРАЦА,21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
при секретаря Мария Ценова,като разгледа докладваното от
съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №254 по описа за 2019 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД - гр.София чрез юрисконсулт К.А. срещу решение
№110/12.02.2019 год., постановено по гр.дело №4038/2018 год. на РС-Враца,с
което е отхвърлен предявения от дружеството-въззивник установителен иск с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1,предл.1 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД.
Поддържа
се във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено
при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и
при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна
на съдебния акт и решаване на спора по
същество от настоящата инстанция с уважаване на предявения иск. С въззивната
жалба не се иска събиране на нови доказателства. Претендират се разноски.
Въззиваемият М.Е.Т. ***, чрез назначения му особен
представител адв.Ц.М. *** оспорва
въззивната жалба с доводи за нейната неоснователност.Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната жалба не са събирани нови доказателства.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от
лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в
пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Районен съд-Враца
е сезиран със заявление от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД- гр.София, с
което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М.Е.Т.
*** за следните парични вземания: главница в размер на 776.79 лева, дължима
поради неизпълнение на задължение по договор №**********/21.06.2017г.; такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., начислени за
периода от 16.08.2017г. до 17.10.2017г.; мораторна лихва в размер на 8.64 лева
за периода от 16.08.2017 г. до 17.10.2017 г., както и законната лихва от датата
на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата.
Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса в
размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №1487/2018 г. по описа на
Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №948/12.04.2018 г., с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с Определение № 1655/19.07.2018 г. районният съд на основание
чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Съобщение с тези указания е връчено на заявителя
на 01.08.2018 г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 28.08.2018 г. ,същият е
предявил иск пред ВРС, за което е уведомил и заповедния съд.
Твърди се,
че на 21.06.2017 г. ответникът М.Т. и "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД са
сключили договор за потребителски кредит №**********/ 21.06.2017г. за сумата в
размер на 400 лв./главница/, със срок на кредита 7 месеца, при годишен процент
на разходите 49.90% и годишен лихвен процент 41.17%. Поддържа се, че по избран
и закупен пакет от допълнителни услуги ответникът дължи възнаграждение в размер
на 320.04 лв. В исковата молба се твърди, че ищецът е изпълнил точно и в срок
задълженията си, като е превел сумата в размер на 400 лв. по посочена от ответника банкова сметка. ***,
че ответникът Т. не е изпълнявал поетото с договора задължение за изплащане на
кредита и договореното възнаграждение, в резултат на което е изпаднал в забава
и по силата на чл.12.3 от Общите условия към договора целият кредит
е станал предсрочно изискуем. Сочи се, че на 17.10.2017г. договорът е
прекратен и на 19.10.2017г. е обявена неговата предсрочна изискуемост, за което
длъжникът е бил уведомен. Прави се искане за признаване за установено по
отношение на ответника Т., че дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД-
гр.София сумата 776.79 лв. - главница по договора за потребителски кредит,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. Посочено е още, че поради липса на материален интерес
не се поддържа искането за установяване съществуване на вземане в размер на 8.64
лв., представляващо мораторна лихва. Към исковата
молба са представени писмени доказателства.
В съдебното производство връчването на исковата молба е реализирано в
условията на чл.47 ГПК, поради което и на основание ал.6 от същата разпоредба
съдът е назначил особен представител на ответника –адв. Ц.М. ***.
В срока по чл.131 ГПК адв. М. е подала
отговор на исковата молба, в който поддържа становище за допустимост,но
неоснователност на предявения иск. Навеждат се доводи, че ищецът не е изпълнил
задължението си да уведоми длъжника за прогласяване на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Прави се възражение за неравноправност на клаузите от
договора, касаещи закупуването на допълнителен пакет от услуги, тъй като са
сключени във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства,които обсъдени
поотделно и в тяхната пълнота дават основание на настоящия съдебен състав да
приеме за установено от фактическа страна следното:
На 21.06.2017г. ответникът М.Е.Т. е подал до "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт при следните параметри:
сума на кредита - 400.00 лв.; размер на месечната вноска – 84.30 лева; срок на кредита - 11 месеца; дата на
погасяване -15-то число от месеца. Ответникът е подписал декларация, че му е
предоставена информация във формата на стандартен европейски формуляр, че е
получил разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите му и на финансовото му състояние, че е
получил разяснение на преддоговорната информация, както и на пакета
допълнителни услуги. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД. По делото е приложен попълнен и подписан на 21.06.2017г.
от ответника стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр,
съдържащи описание на основните характеристики на кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт
с пакет от допълнителни услуги Бонус. Ответникът е дал своето съгласие да
получи потребителски кредит и за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Уведомен е, че изборът на пакет от допълнителни услуги
не е условие за сключване на договора за потребителски кредит, което също е
декларирано и подписано от него.Въз основа на така подписаните от ответника и
ищцовото дружество документи, на 21.06.2017г. между страните е сключен Договор
за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, при следните параметри: сума по кредита – 400 лв., срок на кредита- 7 месеца; размер на вноската по кредита – 65.25 лева; годишен
процент на разходите -49.90%;лихвен
процент на ден - 0.11;годишен лихвен процент-41.17% и дължима сума по кредита –
456.75 лева. Параметрите по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги са както следва: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги - 320.04 лева; размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги – 45.72 лева. Общото задължение по договора, включващо кредита и пакета от допълнителни услуги, е
определено в размер на 776.79 лв., а общия размер на месечна вноска – 110.97 лева. Към договора са приложени
декларация от кредитополучателя ,
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общите условия
към договора за потребителски кредит, както
и погасителен план. Всички посочени документи са подписани от ответника,
като общите условия носят подписа му на всяка страница.
В подкрепа на
твърденията си, че е изпълнил задълженията си по договора, ищецът е представил документ
за извършена транзакция по посочената от ответника банкова сметка ***
"Банка ДСК"ЕАД, от която се установява, че е превел сумата в размер
на 400 лв.
С уведомително писмо от 19.10.2017г. кредиторът е уведомил длъжника Т., че
договорът е едностранно прекратен и задължението му е обявено за предсрочно
изискуемо. Няма данни това уведомително писмо да е достигнало до знанието на
ответника.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че процесният договор е недействителен,поради
противоречие с императивни законови разпоредби /чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК/.Договорът е сключен при Общи условия,не е бил предмет на предварително
договаряне между страните,от което следва изводът,че ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му.В случая е бил подписан
страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от
ищеца, който се е задоволил само с посочване като абсолютни стойности на лихвен
процент,ГПР и годишно оскъпяване, без да е налице ясно разписана методика на
формиране на посочените лихвен процент и
общи разходи на потребителя.Първоинстанционният съд е приел още, че липсата на
индивидуално договаряне на параметрите от договора за потребителски
кредит,както и уговорен годишен лихвен процент в размер на 41.17% обуславят неравноправност
на посочените договорни клаузи,при което и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП
същите са нищожни. Въз основа на тези изводи РС- Враца е отхвърлил предявения
иск като неоснователен.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Правната
квалификация на предявения установителен иск е чл.422 ГПК вр. 79, ал.1 ЗЗД и
чл.240, ал.1 ЗЗД.
За уважаване
на предявения иск ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а
именно: сключването на валиден договор за кредит между страните чрез реално
предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на
заемодател, на ответника, в качеството му на заемател, и поемане на задължение
от заемателя за връщане на заетата сума и договорените лихви в претендираните
размери.
При
извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение
на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
От
представените доказателства се установи, че на 21.06.2017 г. между "ПРОФИ
КРЕДИТ България"ЕООД - гр.София и М.Т. е сключен договор за потребителски
кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********/21.06.2017г., по силата на който
дружеството е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 400 лв.,
както и пакет от допълнителни услуги на стойност 320.04 лв.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ
по чл.3а ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран
като финансова институция по смисъла на
чл.3,ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
От друга страна ,отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.3 ЗПК, както и по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата
на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата
на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон , е нищожна, а
според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е
недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №1/2013 г. от 09.12.2013
г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При сключване
на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на
хартиен носител, клаузите са уговорени по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт,
който не е по малък от 12. Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1- т.12 и т.20 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването; вид на предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на
договора; общия размер на кредита и начин на усвояването му; размер на ГЛП;
размер на ГПР и взетите предвид
допускания при изчисляването му, както и общата сума, дължима от потребителя
към момента на сключване на договора; условията за издължаване на кредита, вкл.
погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски; информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; уговорки относно
правото на отказ на потребителя. Договорът отговаря и на изискванията на чл.11,
ал.2 ЗПК за подписване на всяка страница от ОУ от страните по договора. При
тези констатации настоящият съдебен състав намира, че не са налице
предпоставките на чл.22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия
договор.
При
изследване съдържанието на останалите клаузи от договора, настоящият съдебен
състав констатира, че в същия се съдържат такива, чиято цел и резултат е
заобикаляне на други императивни изисквания на ЗПК.
Както бе посочено, страните са се споразумели
за закупуване на пакет от допълнителни услуги Бонус на стойност 320.04 лв. при
изрично оповестяване в основния договор, че закупуването на такъв пакет не е
условие за отпускане на кредита или за получаването му при условията на
основните параметри. В споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, сключено на датата на договаряне на кредита, са посочени пет предложени
допълнителни услуги от кредитодателя, като съдържанието им е дефинирано в
Общите условия на договора.
Първата
от услугите се състои в приоритетно разглеждане и изплащане на разрешения
потребителски кредит. Съгласно дефиницията, дадена в чл. 15.1 от ОУ, тази
услуга представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита
и изплащане на същия преди договора. По никакъв начин от ОУ не става ясно по
какъв начин тази услуга се отнася към принципното общо задължение на кредитора
да отпусне кредита след довършване на писмената форма на договаряне по подписан
от клиента договор, съставен и предложен от самия доставчик за подписване след
първоначалното отправено от клиента искане /чл.3.3, 3.4, 3.5/. Вместо конкретни
срокове, които да бъдат съкратени при избор на приоритетно обслужване, общите
условия /чл. 3.4 и 3.5/ препращат към необявени вътрешни правила на доставчика
като предпоставка за довършването на двустранното подписване и изплащане на
вече уговорената главница. Съпоставката между общия и специалния ред,
представляващ съдържание на първата допълнителна услуга ,не позволява да се
определи конкретен предмет, като имуществено благо, предоставено на клиента,
кандидатстващ за кредит, което да е различно от основното задължение на
кредитора да предостави исканата главница. Още повече, че в случая естеството
на така уговорената допълнителна услуга налага тя да е предоставена още преди
окончателното сключване на договора, тъй като е предназначена да осигури именно
приоритетно одобрение на кандидата. Дори
и да се приеме, че специфичната престация на кредитора по тази услуга е
свързана с поемането на допълнителни разходи, за да се обоснове предимството във
времево отношение, в случая искането е
подадено на 21.06.2017 г. с възможност за допълнителен пакет "бонус",
а договорът е сключен и сумите по същия са преведени също на 21.06.2017 г.
Втората
и третата от услугите в пакета гарантират на кредитополучателя възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски или намаляването им. Всяка от тези възможности /чл.15.2 и чл.15.3/
обаче допълнително е обусловена от изправността на клиента, който е обслужвал
кредита до този момент редовно, и от наличие на допълнителни обстоятелства,
влошаващи платежоспособността му /намаляване на доходите от труд на
кредитополучателя или член на домакинството му или понесени имуществени щети от
бедствие/. Ползването на тази услуга не засяга дължимостта на плащанията, тъй
като както отложените, така и намалените части от вноските остават изискуеми в
края на погасителния план. На практика при използване на тази опция, полученото
от кредитополучателя облекчение се изчерпва с временно ползване на неолихвени
части от главницата, доколкото включените в редовните вноските лихви по
погасителния план са били начислени за ползвани остатъци при регулярно плащане
на падеж. Освен това, по никакъв начин не става ясно как предвидената услуга за
отлагане на определен брой погасителни вноски
се отнася към разпоредбата на чл.12.3 от ОУ, предвиждаща, че при
просрочване на една месечна вноска настъпва автоматично прекратяване на
договора и предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да кани и
уведомява длъжника. В същата разпоредба е предвидено, че страните могат да уговарят
различен начин за уреждане на отношенията си, но в чл.15.2 не е предвидено
облекчение за длъжника във връзка със закупуваната от него услуга за отлагане
на вноски.
Четвъртата
услуга е уговорена като опция за промяна на падежна дата по целия план без допълнителни
условия /чл.15.4/, което практически може да се изрази в отлагане на всички
вноски, но при съгласие на кредитора.
Улесненото
допълнително кредитиране, предложено като петата услуга от пакета, не е
дефинирано по начин, който да гарантира каквото и да е предимство за
кредитополучателя, освен освобождаването му от кандидатстване, тъй като
улеснения не са посочени, а задълженията на кредитора са обусловени от вътрешни
правила /чл.15.5/.
Настоящият
съдебен състав намира, че споразумението относно предоставяне на пакет от
допълнителни услуги противоречи на
принципа на добросъвестност и справедливост. Уговорените като предоставени на
кредитополучателя престации изключват квалификацията им като допълнително благо,
за което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер, равняващ се на
уговореното възнаграждение за същинската престация – ползване на заети парични
средства за определен период от време.
От една
страна, това е така, тъй като всички описани елементи от пакета допълнителни
услуги са договорени като възможности за предоставяне, но не и като задължения
на финансовата институция. Принципът на справедливост и добросъвестност изисква
потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена
услуга, а не за хипотетичното ползване на такава.
От
друга страна, нито една от така посочените услуги не гарантира каквото и да е
право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено без да е обусловено
от насрещна воля на доставчика. В общите условия изрично е посочено, че
съответната допълнителна услуга се ползва само след одобрение от кредитора и
подписване на допълнително споразумение /чл. 15.2.3, 15.3.4, 15.4.1, 15.5.1./.
Само ако можеше да ползва отстъпките или предимствата без да се договаря
отново, то и предметът на допълнителния пакет би могъл да представлява ценност
като опция.
На
следващо място следва да бъде отбелязано, че първата от услугите е обусловена
от неоповестени допълнителни условия, поради което не гарантира каквато и да е
сигурност за предоставено реално предимство. Освен това самото овъзмездяване на
участник в преговорен процес за срочно довършване на преговорите и изпълнение
на принципно поето задължение за предоставяне на договорен кредит не може да се
приеме за справедливо икономически обосновано договаряне при сравняване на
позитивните интереси на насрещните страни.
Каквито и да са извънредните действия на кредитора, пораждащи
допълнително разходи за приоритетно обслужване /допълнителни възнаграждения за
работа в извънработно време или завишени консумативни разходи поради експресни
доставки на пощенски пратки или др. подобни/ те не биха могли да надхвърлят
така драстично присъщите за основното кредитиране разходи, за да има конкретен
интерес, който да може да се компенсира
с отделно възнаграждение
Най-сетне
следва да бъде отбелязано, че действително разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК
дава възможност на кредитора да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но съобразно ал.4 на същата разпоредба видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая е определено
общо възнаграждение за всички посочени допълнителни услуги, като от сключеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги може да бъде
изведена единствено стойността на възнаграждение за първата услуга, но не и на
останалите такива.
В
обобщение на изложеното се налага изводът, че всички включени в допълнителния
пакет "услуги" се свеждат до средство за съществено увеличаване на
цената на основното кредитиране, като по същество предлагането им като
предимство от доставчика води до икономически резултат ,идентичен със
значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен
процент и разходи по кредита съгласно изискванията на чл.19 и чл.10а ЗПК.
Уговарянето на цената на пакет с необосновани предимства несъмнено налага
квалифицирането на тази част от договора като средство за заобикаляне на забрани.
В този смисъл въззивният съд намира, че споразумението за закупуване на
допълнителен пакет е нищожно по смисъла на чл.21, ал.1 ЗПК ,като заобикалящо
изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща специфична
потребителска защита при кредитиране.
С оглед изложеното, настоящият
състав намира, че е налице неравноправна клауза в договора
за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
общ размер на 320.04 лева.Въззивната жалба в тази и част е
неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение в тази й част,а
решението – потвърдено.
Изложи се по горе,че искът, касаещ непогасена главница , следва да се
уважи за падежиралите вноски,които към 22.05.2019 г. възлизат на 400
лв.Въззиваемият не е правил никакви погашения по кредита,поради което не стои
въпрос за приспадане на евентуално внесени суми.За тази й част е основателна и
въззивната жалба,и следва да се уважи,като в останалата й част се явява
неоснователна,и следва да се остави без уважение,а обжалваното решение – да се
потвърди.
При този изход на спора въззиваемият-ответник следва да бъде осъден да
заплати на въззивника деловодни разноски по компенсация в размер на 90.11 лв. за
заповедното производство,321.84 лв. разноски за исковото производство и 321.84
лв. деловодни разноски за въззивната инстанция.
На основание чл. 280 ГПК,предвид
цената на иска,настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното,Врачанският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №110/12.02.2019г.,постановено по гр.дело №4038/2018
г. по описа на РС-Враца, в частта,с която предявения от "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."България" № 49, бл. 53Е, вх.В против М.Е.Т. *** иск с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400.00 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №********** от 21.06.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2018 г.
/датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 948 от 12.04.2018 г. по ч.гр.дело №1487/2018
г. по описа на Районен съд – Враца,е отхвърлен, и вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че М.Е.Т. ***, ЕГН ********** дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."България"
№ 49, бл. 53Е, вх. по предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр.
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 ЗЗД сумата от 400.00 лева, представляваща
главница-стойността на всички падежирали вноски за главница до 22.05.2019г. по
Договор за потребителски кредит № ********** от 21.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.04.2018 г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед № 948 от 12.04.2018 г. по ч.гр.дело № 1487/2018
г. по описа на Районен съд – Враца.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС-Враца в останалата му част.
ОСЪЖДА М.Е.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,бул."България" №49,бл.53Е, вх.В сумата 90.11 лв., представляваща
разноски по компенсация в заповедното производство,и сумата в размер на 321.84
лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА М.Е.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на "ПРОФИ
КРЕДИТ България"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул."България" № 49, бл. 53Е, вх.В сумата 321.84 лв., представляваща
разноски по компенсация за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........