О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание
на
09.01.2019 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ С.
Членове: ПЕНКА
Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
Като разгледа докладваното от съдия С. в.ч.гр.дело N 732 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл ГПК.
Образувано е
по частна жалба на адв.Р.Т., в качеството й на пълномощник на ответника К.А.Г. ***,
против Определение № 4061/05.11.2019 г. по гр.д.№ 1846/2019 г. на Районен
съд-Враца.
В жалбата се
поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди
се, че районният съд неправилно е отказал да приеме за разглеждане предявения
от ответника иск по чл.29, ал.3 СК за присъждане на по-голям дял. Навеждат се
доводи и за допуснати процесуални нарушения при произнасянето на първоинстанционния
съд по заявените от страните доказателствени искания, а именно: неправилно е
отхвърлил искането на ответника за допускане на гласни доказателства без да
изложи мотиви и без да поиска уточнение за установяването на какви
обстоятелства се иска разпит на посочените свидетели; неправилно е уважил
искането на ищцата за назначаване на експертиза
за определяне на пазарен наем в първата фаза на делбеното производство;
неправилно и без да излага мотиви е отказал да издаде поисканото от ответника
съдебно удостоверение. Жалбоподателят
счита, че районният съд неправилно е отхвърлил исканията на ответника за
включване в делбената маса на паричните суми, платени след развода по семейните
кредити. Заявява, че поддържа и искането си за присъждане на изключителен дял
от описаното в исковата молба делбено имущество и поставянето му в негов дял. Моли
за отмяна на обжалваното определение и уважаване на всички искания, направени в
отговора на исковата молба.
В срока по
чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - ищцата П.Й.К., чрез
пълномощника й адв.С.М., в който оспорва жалбата като частично недопустима и
неоснователна. Навежда доводи, че обжалваното определение подлежи на обжалване
единствено в частта, в която не е приет за разглеждане предявения от ответника
конститутивен иск по чл.29, ал.3 СК, но не и в частта, в която съдът се е
произнесъл по доказателствените искания на страните. Излага съображения, че
районният съд правилно е отказал да уважи доказателствените искания на
ответника, тъй като същите са във връзка с предявения конститутивен иск, който
е недопустим като предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.31 СК.
Посочва, че районният съд правилно не е приел иск за делба на парични суми, а
тези претенции следва да се разгледат във втората фаза на делбеното
производство. Моли за присъждане на направените разноски в настоящето съдебно
производство, за които представя и списък по чл.80 ГПК.
След като се
запозна с материалите по делото и обсъди наведените от страните доводи,
настоящият съдебен състав прави следните изводи относно допустимостта на частната жалба:
Разпоредбата
на чл.
274, ал. 1 ГПК предвижда, че на обжалване с частна жалба подлежат две групи
определения. Първата група включва определенията, с които се прегражда по-нататъшното
развитие на делото /т.1/, а втората група - определенията, чието обжалване е изрично
предвидено в закона /т.2/.
От
инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са
предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към
правилността на крайния съдебен акт /напр.
за съединяване и разделяне на дела; за продължаване на срок за извършване на
съдопроизводствени действия; за провеждане на съдебното заседание при закрити
врата и пр./, както и определенията, подлежащи на
проверка ведно с обжалваното решение. Така, при инстанционния контрол на
обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи
отношение към валидността и допустимостта на решението, а при въведено от
жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определенията, имащи
отношение към правилността му - определение по доклада на делото; определенията
по допускане и събиране на доказателства; определения с указания за подлежащите
на доказване факти и др., свързани с изводите на съда по съществото на
гражданскоправния спор. В този смисъл - вж
мотивите към т.І на Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018
г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК.
В конкретния
случай жалбата е насочена против постановеното в закрито заседание Определение
№ 4061/05.11.2019 г. на Районен съд-Враца, постановено по реда на чл.140 ГПК.
Атакуват се тези части от съдебния акт, с които първоинстанционният съд се е
произнесъл по доказателствени искания на страните, не е приел за разглеждане предявения от ответника
иск с правно основание чл.29, ал.3 СК и не е уважил искането на ответника за
включване в делбената маса на парични суми.
Настоящият
съдебен състав намира, че частната жалба е недопустима в частта, в която е
насочена против съдържащото се в Определение № 4061/05.11.2019 г. по гр.д.№
1846/2019 г. на Районен съд-Враца произнасяне по доказателствените искания на
страните. От изложените в жалбата оплаквания може да се направи извод, че се
обжалва тази част от съдебния акт, с която е уважено искането на ищцата за допускане
на съдебна експертиза и са отхвърлени исканията
на ответника за събиране на гласни доказателства и издаване на съдебно
удостоверение. Тези определения не попадат в нито една от
очертаните в разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК категории
определения, за които е предвиден самостоятелен инстанционен контрол чрез
обжалване, тъй като нито са преграждащи по своя
характер, нито обжалването им е изрично предвидено в закона. Тези определения имат отношение към правилността на
съдебния акт по същество на спора, поради което и проверка относно тяхната
законосъобразност се извършва в рамките на
инстанционния контрол на обжалваното решение и то при наличие на
наведени от жалбоподателя доводи. Ето защо
подадената против тези определения частната жалба е процесуално недопустима,
поради липсата на подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт.
На следващо място, Определение №
4061/05.11.2019 г. по гр.д.№ 1846/2019 г. на Районен съд-Враца се обжалва в
частта, в която не е приет за разглеждане предявения от ответника с отговора на
исковата молба иск по чл.29, ал.3 СК.
С отговора на исковата молба ответникът Г. е
предявил иск с правно основание чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от
делбеното имущество. С предявяването на този иск във висящото делбено
производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято
допустимост се преценява от първоинстанционния съд. Съгласно разясненията,
дадени в мотивите към т.7в/ на Тълкувателно решение №
1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г, ОСГТК, при неприемане за
съвместно разглеждане на насрещния иск не се стига до връщане на насрещната
искова молба, а съдът следва да постанови отделянето му на основание чл. 211, ал. 2 изр. 2 ГПК, в който случай
определението не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо по смисъла на чл.
274, ал. 1, т. 1 ГПК.
В настоящият случай първоинстанционният съд
не е приел за съвместно разглеждане предявения от ответника иск с правно
основание чл.29, ал.3 СК, но не е постановил отделянето му в отделно
производство, тъй като е преценил, че искът е предявен след изтичането на
преклузивния срок по чл.31 СК. Така
изложените мотиви съдържат правен non-sens,
тъй като от една страна първоинстанционният съд заявява, че отказва да разглежда този иск,
а от друга страна извършва процесуални действия по разглеждането му чрез
осъществената проверка по реда на чл.130 ГПК относно допустимостта на иска. Настоящият
съдебен състав намира, че определението на съда не подлежи на обжалване в
частта, в която не е приет за разглеждане предявения иск с правно основание
чл.29, ал.3 СК, макар и да не е постановено отделянето на същия в самостоятелно
производство. Съображенията за това са следните: Отказът да бъде приет за
разглеждане този иск сам по себе си няма преграждащ характер по смисъла на
чл.274, ал.1, т.1 ГПК и не подлежи на обжалване с частна жалба. Преграждащ
характер би имало определение за прекратяване на съдебното производство по този
иск, постановено вследствие незаконосъобразно извършената от районния съд
проверка относно допустимостта на същия. В случая обаче тази проверка по
допустимостта на иска не е приключила с постановяването на прекратителен
съдебен акт, който да подлежи на инстанционен контрол. Ето защо частната жалба
против постановеното определение, с което не е приет за разглеждане предявения
иск по чл.29, ал.3 СК, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, а на районния съд следва да бъдат дадени указания след връщане на
делото да постанови отделянето на този иск в самостоятелно производство, в
което да бъде извършена проверка относно редовността на исковата молба и
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.29, ал.3 СК.
В
частната жалба се излагат доводи, че районният съд не се е произнесъл по
искането на ответника за поставяне на делбеното имущество в дял на ответника К.А.Г.,
а е приел, че е предявен иск за присъждане на по-голям дял по чл.29, ал.3 СК.
Настоящият съдебен състав намира, че процесуалният представител на ответника
допуска смесване на правни понятия.
Първоинстанционното производство е образувано
по предявен от П.Й.К. против К.А.Г. иск за съдебна делба на прекратена с
прекратяването на брака им съпружеска имуществена общност. В постъпилия отговор
ответникът твърди, че е имал по-голям принос в придобиването на семейното
имущество, в сравнение с приноса на ищцата, изразяващ се разликата между получените от тях трудови доходи, при
което иска да му бъде определен по-голям дял от семейното имущество в размер на
11/12 ид.ч. и делбата да бъде допусната при права: 1/12 ид.ч. за ищцата и 11/12
ид.ч. за ответника. Същевременно ответникът прави и отделно искане при делбата
да му бъдат поставени в изключителен дял недвижимия имот, лекия автомобил и
всички движими вещи.
Настоящият съдебен състав намира, че при
наведените фактически твърдения за по-голям принос на ответника в придобиването
на семейното имущество и отправеното към съда искане за определяне на този дял
и допускане на делбата при различни от законовите дялове, районният съд
правилно е приел, че ответникът упражнява преобразуващо субективно право и
предявява конститутивен иск с правно основание чл.29, ал.3 СК. Макар и жалбата
против отказа на първоинстанционния съд да приеме за разглеждане този иск да е
недопустима, за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че съгласно
задължителните указания, съдържащи се в т.3,
бук."а" от ППВС № 7/73 г., с иска за делба не може да бъде съединен
конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различните от законовите
дялове.
Що се касае до формулираното в отговора на
исковата молба искане за поставяне в изключителен дял на ответника на делбеното
имущество, следва да бъде отбелязано, че по своята правна същност същото не
представлява искова, а възлагателна претенция, която подлежи на разглеждане във
втората фаза на делбеното производство, поради което районният съд правилно не
е извършил произнасяне по същата с определението за насрочване на делото в
първа фаза на делбеното производство.
На последно
място, Определение № 4061/05.11.2019 г. по гр.д.№ 1846/2019
г. на Районен съд-Враца се обжалва и
в частта, в която районният съд е отхвърлил искането на ответника
за включване в делбената маса на две парични суми.
С отговора
на исковата молба ответникът е поискал в делбената маса да бъде включена сумата
5 613,40 лева, представляваща остатък от ипотечен кредит, теглен по време на
брака, който е изплатен от него след развода чрез удръжки от месечното му
трудово възнаграждение, както и сумата 3 062,83 лв., представляваща остатък от
потребителски кредит, теглен по време на брака, който е изплатен от него след
развода.
Районният
съд е отказал да включи тези суми в делбената маса, като е изложил мотиви, че
тези претенции представляват искания по сметки, които следва да бъдат
разгледани във втора фаза на делбеното производство.
По общо правило, в чл. 341, ал.2 ГПК е предвиден способ
за обективно съединяване на първоначалния иск за делба с насрещен иск за
включване в делбената маса и на други сънаследствени /съсобствени/ имоти, а
крайния момент в който може да се предяви е първото по делото съдебно
заседание. Ако това условие липсва, насрещният
иск, обективиран в молбата за включване на други имоти в делбената маса следва
да бъде образуван в отделно дело. Според
преобладаващата съдебна практика / Определение №
408/19.07.2012 г. по ч. гр. д. № 231/2012 г. I г. о., потвърдено с Определение № 600/22.11.2012 г. по ч.
гр. д. № 598/2012 г. I г. о.; Определение № 39/2011 г. по ч.
гр. д. № 515/2009 г. II г. о.; Определение № 344/2011 г. по ч. гр. д.
№. 171/2011 г. II г. о.; Определение
№ 220 от 3.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 2150/2013 г., III г. о., ГК/, контрол
върху определението по чл.
341, ал. 2 от ГПК не е предвиден изрично, а същото не прегражда и
пътя за защита на правото, предмет на насрещния иск. Той може да бъде разгледан
в отделно производство, а делбените дела да бъдат
съединени за общо разглеждане, с цел да се издаде общо решение по извършване на
делбата.
В конкретния
случай, процесуалният представител на ответника е формулирал претенциите за
парични суми като такива за включване в делбената маса по чл.341, ал.2 ГПК, като
отново е допуснал смесване на правни понятия и процесуални способи. Предвид
изложените твърдения, от които е видно, че се претендират суми, представляващи
изплатени от ответника след развода остатъци по договори за кредит, теглени по
време на брака, може да бъде направен извод, че не се иска делба на налични
парични суми /макар че и в този случай искът за делба би бил недопустим/, а че се
предявяват облигационни искания, които подлежат на разглеждане във втората фаза
на делбеното производство по реда на чл.346 ГПК. При това положение, макар и
формално от районния съд да е постановен отказ по реда на чл.341, ал.2 ГПК,
същият не представлява обжалваем съдебен акт, както поради липсата на
предвидена в закона възможност за обжалването му, така и с оглед факта, че този
отказ няма преграждащ характер, тъй като претенциите ще бъдат разгледани във
втората фаза на делбеното производство. Ето защо и в тази част жалбата е
недопустима.
В обобщение
на всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че жалбата на адв.Р.Т.,
като пълномощник на ответника К.А.Г., против Определение № 4061/05.11.2019 г.
по гр.д.№ 1846/2019 г. на Районен съд-Враца е изцяло недопустима, поради което
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото -
прекратено.
С оглед
изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените в рамките на настоящето въззивно съдебно производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустима частната жалба на адв.Р.Т., в качеството й на
пълномощник на К.А.Г. ***, против Определение № 4061/05.11.2019 г. по гр.д.№
1846/2019 г. на Районен съд-Враца и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.ч.гр.д.№ 732/2019 г. по описа на Окръжен съд-Враца.
ОСЪЖДА К.А.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300,00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане
в сила на определението, делото да бъде върнато на РС-Враца за продължаване на
съдопроизводствените действия при спазване на указанията, дадени в мотивите на
настоящия съдебен акт.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........