№ 84
гр. Б., 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20231810100603 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС.
С определение № 701 от 11.08.2023г. по гр.д.№603/2023г. по описа на РС-Б., влязло в
сила на 03.10.2023г. като необжалвано, е прекратено производството само по отношение на
предявения иск с правно основание чл.109а от ЗС от Р. Ц. Ц. от гр.С., чрез пълномощник
адв. Д. Б. от САК срещу ответниците *. за определяне на границата между поземлен имот с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., Софийска
област, одобрени със Заповед № РД - 18 - 49 / 14.10.2011г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 04.03.2022г. , собственост на ищеца и поземлен имот с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., Софийска
област, собственост на ответниците, като недопустим.
Р. Ц. Ц. от гр.С., ул.Д. №*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Д. Б. от САК,
моли да бъде признато за установено по отношение на С. Н. В. от с.С., ул.П. №*, с ЕГН:
**********, В. Н. Н. от Б., бул. Т. м. №*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, Г. М. И. от Б., бул.
А. С. Р.№*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** и И. М. Х. от Б., бул. А. С. Р.№*, вх.*, ет.*,
ап.*, с ЕГН:**********, че е собственик на основание договор за дарение, отразен в
нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело №* от *г. на нотариус № *-Т. Ф., с район на
действие РС-Б., на следния недвижим имот: поземлен имот от 301кв.м., находящ се в
землището на Б., община Б., Софийска област, м. И. Р., при съседи: имот с идентификатор *
и от две страни улица, който поземлен имот е част от имот с идентификатор * по
кадастралната карта и кадастрални регистри на Б., одобрени със Заповед РД-18-
49/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 06.06.2022г., с адрес на
1
поземления имот: Б., м. И. Р., с площ от 1773кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м/, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план:*, при съседи: *, *, * и *, както и
ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на ищеца върху описания по-горе
поземлен имот.
Р. Ц. Ц. от гр.С., ул.Д. №*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Д. Б. от
САК, моли да бъдат осъдени С. Н. В. от с.С., ул.П. №*, с ЕГН: **********, В. Н. Н. от Б.,
бул. Т. м. №*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, Г. М. И. от Б., бул. А. С. Р.№*, вх.*, ет.*, ап.*, с
ЕГН: ********** и И. М. Х. от Б., бул. А. С. Р.№*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:********** да
премахнат построените в собствения на ишеца поземлен имот с идентификатор * по
кадастралната карта и кадастрални регистри на Б., одобрени със Заповед РД-18-
49/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 06.06.2022г., с адрес на
поземления имот: Б., м. И. Р., с площ от 1773кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м/, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план:*, при съседи: *, *, * и *, ограда, която е
паянтова с дължина от 67.10м. и преместваеми обекти- лаМ.ен фургон-6м. на 3 м. и лаМ.ен
павилион с размери 2.5 м. на 2.5м., тъй като пречат на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху целия поземлен имот.
В с.з. ищецът Р. Ц. Ц. лично и чрез пълномощник адв. Д. Б. от САК поддържа така
предявените искове и моли да се уважат изцяло като основателни и доказани. Прави
възражение, че ответниците не са придобили процесния имот чрез давностно владение в
продължение на повече от 10 години по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като площта на
владения и ползван от ответниците участък от имота, собственост на ищеца, не е годен
обект на собственост, както и ползването през годините на тази част от имота е стА.ла при
условията на така наречените търпими действия, т.е. със съгласието на праводателите на
ищеца с оглед добрите съседски отношения и без намерение от стрА. на ответниците, че
осъществяват фактическата власт като собственици. Моли да се присъдят направените по
делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.97/. Представя
писмени бележки с вх.№ 2707/27.03.2024г.
Ответникът-С. Н. В. от с.С. е направила възражение по исковете и е
представила писмен отговор с вх.№ 5149 от 231.07.2023г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът С. В. оспорва исковете и заявява, че същите са
неоснователни по отношение на нея, тъй като тя като наследник на Т. П. Н., която е
наследник на Г. А. Х. е възстановено правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., но нито тя, нито
прекият й наследодател Т. П. Н. са осъществявали фактическо владение върху този имот,
като не го е ползвала и извършвала подобрения, както и върху съседния поземлен имот с
идентификатор *. В този смисъл отрича, че тя и нейната наследодателка Т. П. Н. са
поставяли ограда между имотите и временни постройки- лаМ.ен павилион и фургон. Моли
да бъдат отхвърлени изцяло претенциите на ищеца срещу нея като неоснователни и да се
присъдят направените по делото разноски.
В с.з. ответникът С. Н. В. е депозирала молба с вх.№ 7582 от 06.11.2023г., с която
уведомява съда, че е сключила договор за доброволна делба на 19.09.2023г. с нотариална
заверка на подписите под № 5236 от 19.09.2023г. на нотариус № 371-Д. Г., с район на
действие РС-Б. като процесният имот е поставен в дял на ответниците Г. М. И. и И. М. Х. и
тя не е пасивно легитимирА. по предявените искове.
Ответникът-В. Н. Н. от Б., не е направил възражение по исковете и не е
представил писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът В. Н. Н., редовно призован не се явява и не взема становище по
2
исковете.
Ответниците-Г. М. И. и И. М. Х. и двете от Б., чрез пълномощник адв. П. Д. от
САК, са направили възражение по исковете и са представили писмен отговор с вх.№ 5228 от
02.08.2022г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответниците Г. и И. М. оспорват исковете и твърдят, че са
неоснователни. Същите заявяват, че са съсобственици на поземлен имот с идентификатор
* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
49/14.10.2011г. на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот-от 27.05.2022г., с адрес на
поземления имот гр.Б., местност Ч., с площ от 530кв.м., трайно предназначение на
територията:Земеделска, начин на трайно ползване:нива, категория на земята-6,
предишен идентификатор-няма, номер по предходен план:*, при съседи *, *, *, *, който
имот са придобили по наследство от майка им М. П. П., която заедно с леля им Т. П.
Н. с нотариален акт за съсобственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ №30,
том ІІІ, дело №831/1996 г. са признати на основание влязло в сила Решение на
поземлена комисия в Б., община Б., област Софийска, №5Р от 28.08.1995г. по чл.14.
ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ за собственици по наследство от тяхната
майка Г. А. Х., починала през 1986 г.
Ответниците М. твърдят, че имот с идентификатор * се владее в този му вид
и в сегашните му граници и обем още преди 1996г., както и след тази година до
настоящия момент. Оградата, която разделя техния имот и имота на ищеца с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б. е на повече от
40 години. Тази ограда не е поставяна от тях, нито от техните родители, а вероятно от
общия им наследодател. Паянтовите сгради са поставени от техния баща през 1996-
1997г. През всичките им години съзнателен живот, никой от предишните собственици
на имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б. не е
предявил никакви претенции към техния имот с идентификатор *.
Ответниците М. заявяват, че като собственици на поземлен имот с
идентификатор * го владеят на правно основание, годно да ги направи собственици
като твърдят, че наследодателите им също са били собственици на този имот, точно в
тези граници, които граници са същите и към настоящия момент. Също така, за да се
възстанови имота им, Поземлена комисия следва да е направила необходимите
замервания и не е установила навлизане в имот с идентификатор *. Освен това от
нотариалните актове на имот с идентификатор * и имот с идентификатор с * е видно,
че Решението на ПК на техния имот с идентификатор * предхожда времево Решението
на ПК за имот с идентификатор *, което показва, че границите и изобщо
пространствените предели на правото на собственост върху определена част от
земната повърхност са проверени от ПК и приложени преди тези на другия имот.
Ответниците М. твърдят, че само те двете след смъртта на майка им са
3
упражнявали фактическа власт върху наследствения им имот с идентификатор *.
Практически не е възможно да са навлезли в чужд имот при условие, че оградата, която
разделя техния имот с имот с идентификатор * не е поставяна от тях/предвид и видно
от състоянието й/, а по времето още преди възстановяването на имота на тяхната баба-
Г. А. Х. и не е премествА. от никой от момента на поставянето й. През всичките
години тази ограда е разделяла двата имота и реално всеки от собствениците е ползвал
своя имот до тази ограда/изградена от стари дървени колове и предимно бодлива тел/.
Заявяват, че от деца знаят, че между тяхната майка и леля им е имало устна уговорка, че
този имот ще остане за тях двете и те винаги са се афиширали за собственици на имот с
идентификатор *. С другите двама ответници, до настоящия момент нямат спор по
този въпрос. Майка им и леля им, до смъртта на последната/2005 г./ са поддържали
имота, като след нейната смърт имота се владее само от тяхната майка до смъртта й
през 2018 г. След смъртта на майка им и до настоящия момент ответниците М. владеят
имота в границите, в които е и в настоящия момент като свой и никой, никога и по
никакъв повод не е имал претенции към имота или тях, или техните наследодатели
като негови собственици и не се е противопоставял на тяхното владение на имота по
никакъв начин. Винаги са живеели със съзнанието, че границите на техния имот са
тези, които са и към настоящия момент. Имотът им е с площ от 530 кв.м. и ако има
навлизане с около 300 кв.м. в имот с идентификатор *, както твърди ищецът, това
означава, че те и преди това техните наследодатели следва да владеят пространствена
площ от около 830 кв.м., което не отговаря на фактическото положение.
Ответниците М. са направили възражение, че е изтекла в тяхна полза
придобивна давност за процесната част от имот с идентификатор *, с която ищеца
твърди, че те са навлезли в имота му/около 300 кв.м./, в следствие на упражнявА.
непрекъсната и необезпокоявА. фактическа власт, включваща и присъединяване на
владението на наследодателите им в периода от 1995 г. до настоящия момент. Според
ответниците М. са налице предпоставките на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността, тъй
като те упражняват владение в продължение на законоустановения 10 годишен период
от време. Процесната част е придобита чрез давностно владение от техния
наследодател още през 2005г., като след нейната смърт до настоящия момент тази
процесна част се владее от тях, с оглед на което твърдят, че са придобили
собствеността върху процесната част от имот с идентификатор * на оригинерно
основание по чл.79, ал.1 от Закона за собствеността- давностно владение.
Ответниците М. молят да се отхвърлят исковете и се присъдят направените
по делото разноски.
В с.з. ответниците Г. М. И. и И. М. Х., чрез пълномощник адв. П. Д. от САК и адв.
К. К. от САК оспорват исковете, поддържат направените възражения в писмения отговор и
молят да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани и се присъдят направените
по делото разноски, за които представят списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.98/.
Представят писмени бележки с вх.№ 2790 от 29.03.2024г.
4
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРА.:
От приложените писмени доказателства-копие от нотариален акт № *, том *, рег.
№ *, дело №* от *г. на нотариус № *-Т. Ф., с район на действие РС-Б., скица на поземлен
имот от 06.06.2022г. на СГКК-С. област и оригинал на удостоверение за данъчна оценка от
12.04.2023г., се установява, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор * по
кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., последно изменение засягащо имота от
04.03.2022г., с трайно предназначение на територията: урбанизирА., начин на трайно
ползване: ниско застрояване / до 10м/. Ищецът е придобил правото на собственост върху
описания по-горе поземлен имот, находящ се в Б., м. И. Р., чрез договор за дарение с
праводател М. В. Ц.а. Последната е стА.ла собственик на този имот чрез договор за
продажба от 25.06.2007г., отразен в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */*г. на
нотариус № *-Т. Ф., с район на действие РС-Б., с продавачи на имота: Ц. П. И., М. В. В., А.
П. Х. и А. П. П.. Съгласно приложеното копие от констативен нотариален акт № *, том *,
дело № */*г. на нотариус при РС-Б., се установява, че поземлен имот с идентификатор * е
бивш земеделски имот-нива с площ от 1.773дка в м.И. Р., в землището на Б., който е
възстановен с влязло в сила Решение № 23 Р от 14.09.1995г. на ОСЗ-Б. по реда на ЗСПЗЗ на
наследниците на Н. Р. И., б.ж. на Б..
От друга стрА. ответниците, които са наследниците по закон на Г. А. Х., б.ж. на
Б., починала на 08.09.1988г., се легитимират като собственици на съседния поземлен имот с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., последно
изменение засягащо имота е от 27.05.2022г., който се намира в м.Ч. в Б., с площ от 530кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива с
представените писмени доказателства- копия от констативен нотариален акт № 30, том ІІІ,
дело № 831/19.06.1996г. на нотариус при РС-Б. и Решение № 5Р от 28.08.1995г. на ОСЗ-Б., с
което се възстановява имота в съществуващи, стари, реални граници като нива от 0.530дка в
м.Ч. им. № *, скица от 27.05.20022г. на СГКК-Софийска област и удостоверение за
наследници на Г. А. Х.. От последното се установява, че същата е оставила за наследници по
закон две деца- Т. П. Н., починала на 28.01.2005г. и М. П. П., починала на 02.02.2018г.
Ответниците са техни низходящи-деца.
В хода на разглеждане на делото между ответниците е сключен договор за
доброволна делба на 19.09.2023г. с нотариална заверка на подписите под № 5236 от
19.09.2023г. на нотариус № 371-Д. Г., с район на действие РС-Б. като поземлен имот с
идентификатор * е поставен в дял на ответниците Г. М. И. и И. М. Х. при равни квоти или
по 1/2 идеална част за всяка една от тях.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вх. № 861 от
30.01.2024г., изготвена от вещото лице П. В. П. заедно с комбинирА. скица, се установява,
че поземлен имот с идентификатор * е възстановен през 1995г. с решение на ОСЗ-Б. като
земеделски имот. През 2011г. е включен в кадастралната карта на Б., а през 2020г. е
5
преотреден за урбанизирА. територия със застрояване до 10м височина. Съседният поземлен
имот с идентификатор * е възстановен през 1995г. с решение на ОСЗ-Б. като земеделски
имот. През 2011г. е включен в кадастралната карта на Б. и няма промяна на
предназначението му като земеделски имот. Местност „Ч.“ в Б. включва и местност „И. Р.“.
На място съществува ограда от дървени колове и бодлива тел между поземлен имот с
идентификатор * и поземлен имот с идентификатор *, изградена от преди 40-50 години и
при сравнение с кадастралната карта се установява, че поземлен имот от 300.5кв.м., оцветен
в жълто и заграден между буквите *, отразен на скица към заключението на СТЕ, който
имот се ползва от ответниците, е част от поземлен имот с идентификатор *, собственост на
ищеца. Върху тази част от имота между буквите * има монтирани постройки от преди 30-35
години, а именно: лаМ.ен фургон, който се използва като помещение за отдих, лаМ.ен
павилион, който се използва като лятна кухня и два навеса.
Видно от приложеното писмо от 06.04.2023г., издадено от Община Б. по повод
жалба на ищеца от 20.07.2022г., се установява, че оградата между поземлен имот с
идентификатор * и поземлен имот с идентификатор* не е на мястото си, като същата е
навлязла в поземлен имот с идентификатор * и се владее от собствениците на поземлен
имот с идентификатор * като съществуващите върху нея сгради са паянтови и за тях не се
намират издадени строителни книжа, удостоверяващи извършителя и собственика им.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И. Х. Х. и И. И. П. се
установява, че ответниците Г. и И. М. и техните родители М. и М. П. са владяли нива от
около 500-600кв.м. в м.Ч., като е била налице ограда от дървени колове и бодлива тел със
съседния имот и тази ограда не е местена в продължение на повече от 30 години назад. Не
знаят някой да е имал претенции за този имот. В същия имот има фургон и барачки, които са
от дълго време, построени от М. П.. Сега имотът се ползва от ответниците Г. и И. М..
Съгласно показанията на св.М. В. Ц.а, която е леля на ищеца, тъй като е сестра на
неговия баща, се установява, че тя като праводател на ищеца, тъй като му е подарила
поземлен имот с идентификатор * знае, че имотът, който е купила през 2007г. е навлязъл в
нейния имот от северната стрА. по някакво споразумение с предишните собственици и като
се продаде имотът ще се изнесат, но това не се е случило в годините, въпреки, че тя е
разговаряла с по-възрастните собственички М., след това с Г. и И.. През 2022г. е казала на
ищеца да предприеме мерки, тъй като той е започнал да строи, за да знае къде е оградата.
Според показанията на св. Ю. К. К., който е приятел на ищеца, знае, че след като ищецът е
стА.л собственик на имота е водил разговори със съседите, че са навлезли в неговия имот,
предлагал е да им го продаде, но те са отказали. Знае от Д., който е син на С., че има спор
със съседите, че оградата е навлязла навътре.
От показанията на св.М. И. се установява, че ищецът строи вила в имота в „И. Р.“ в
Б. и знае, че съседите са навлезли с около 300кв.м. в неговия имот и върху тази част има и
постройки. Знае и от леля му М. Ц.а, че тя е разговаряла със съседите за това, имало
преговори, но не са стигнали до решение.
Видно от показанията на св.Й. И. Г., се установява, че тя е присъствала на разговори
6
между М. И., дъщеря на Г., на които намерили адресите по приложения нотариален акт на
лицето М. и лицето А., които са бивши собственици на имота и които са го продали на М.
Ц.а като и двамата са отрекли, че те не знаят да е имало застъпване между двата съседни
имоти и съответно няма как да е имало уговорка с тях за местене на оградата. Освен това Г.
има две деца-Д. и М.. Разговаряла е с Д. и същият е заявил, че не познава свидетеля Ю. К..
Видно от приложените удостоверения за съпруг и родствени връзки, издадени от
Община Б. на ответниците С. Н. В. и Г. М. И., се установява, че С. В. има две дъщери: М. и
Т., а Г. И. има две деца: син Д. и дъщеря М..
ОТ ПРАВНА СТРА.:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС, имащ за
предмет реална част от бивша земеделска земя-нива, която сега се намира в границите на
урбанизираните територии на Б., определени по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК,
е допустим, тъй като е налице завършено административно производство по възстановяване
на собствеността от ОЗС-Б., както и същият имот е нанесен в кадастралната карта на Б..
Материалният спор за собствеността върху имота се решава в исковото производство,
какъвто е настоящият иск предявен с правно основание чл.108 от ЗС.
Също така е допустим и вторият иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът /в това число и съсобственикът/
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на
невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този
иск в тежест на доказване на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че
ответникът владее вещта без основание.
Страните не спорят, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *, а
ответниците са собственици на поземлен имот с идентификатор *, като и двата имоти са
били земеделски-ниви и са възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решения на ОСЗ-Б. през 1995г.
От приетата по делото СТЕ, изготвена от вещото лице П. П. и от събраните гласни
доказателства –показанията на разпитаните по делото свидетели- И. Х. и ИвА. П. се
установява, че на място съществуваща ограда от дървени колове и бодлива тел, която
разделя двата поземлени имоти и е на повече от 30 години, т.е. от преди 1995г. и съответно
по този начин са ползвани имотите от техните собственици след възстановяването им по
ЗСПЗЗ и до сега.
Съгласно действащата кадастрална карта част от имота, ползван от ответниците като
замеделски и върху която част още през 1996г. праводателите на ответниците са поставили
навеси и лаМ.ени постройки е част от поземлен имот с идентификатор *, собственост на
7
ищеца.
В случая тази застъпваща се част е процесният имот, който представлява поземлен
имот от 300.5кв.м., който е между буквите *, оцветен в жълт цвят на скицата към приетата
СТЕ на в.л. П., която приподписА. от съда е неразделна част от съдебното решение, която
част представлява част от имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални
регистри на Б., но на място е заградена и присъединена към поземлен имот с идентификатор
* който е възстановен като нива на ответниците, която са заградили и ползват от
възстановяването му през 1995г. до сега.
Спорното между страните е на кого принадлежи правото на собственост върху тази
реална част, която се намира между двата съседни поземлени имоти с идентификатор * и с
идентификатор *, тъй като съгласно действащата кадастрална карта тази реална част е към
поземлен имот с идентификатор *, собственост на ищеца, но съдът приема, че самата
кадастрална карта няма вещнопрехвърлително действие, за което ищецът следва да установи
собствеността си върху целия поземлен имот, така както е отразен на кадастралната карта и
който имот същият не владее в цялост от придобиването през 2022г. и до сега.
Фактическата власт върху тази реална част от нива, присъединена към нива от имот с
идентификатор * е упражнявА. като един имот-нива от ответниците Г. и И. М. и от техните
праводатели- майка М. П. П. и леля Т. П. Н., които са дъщери на Г. А. Х. съгласно
приложеното удостоверение за наследници на Г. А. Х., решение № 5Р от 28.08.1995г. на
ОСЗ-Б., с което е възстановено правото на собственост в съществуващи, стари, реални
граници като нива от 0.530дка в м.Ч., им. № *, договор за доброволна делба с нотариална
заверка на подписите под № 5236 от 19.09.2023г. на нотариус № 371, с район на действие
БРС и показанията на разпитаните по делото свидетели, което е продължило от 28.08.1995г.
до сега.
Съдът приема, че праводателите на ответниците Г. и И. М. са придобили по давност
на основание чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху тази спорна реална част от
300.5кв.м., оцветена в жълт цвят на скицата на вещото лице, тъй като се касае до земеделски
имот, който към момента на придобиването му по давност през 2005г. е бил неурегулиран,
представляващ част към възстановения им земеделски имот-нива, който сега е поземлен
имот с идентификатор * по кадастралната карта и регистри на града. Владението е било
явно, спокойно и необезпокоявано в периода от 20.11.1995г. съгласно датата на издаване на
приложения констативен нотариален акт за собственост № 138/1995г. на нотариус при БРС,
с който на праводателите на ищеца е възстановено по ЗСПЗЗ правото на собственост върху
нива от 1.773дка в м.“И. Р.“, съставляващ имот № 2056 до 20.11.2005г., като в този период
праводателите на ответниците са поставили и преместваемите обекти-лаМ.ен фургон,
павилион и навес точно върху тази реална част от имота, тъй като са владели имота като
собствен, затова, че точно върху тази реална част са поставили преместваемите постройки,
които са използвали в годините като свои. Неоснователно е възражението на ищеца, че
праводателите на ответниците не са могли да придобият по давност правото на собственост
върху процесната реална част от имота, тъй като тя не представлява самостоятелен обект на
8
собственост, затова, че към 20.11.2005г. тази реална част е от неурегулиран поземлен имот-
нива и е присъединена към съседния имот, който е също неурегулиран или от нива към
нива. Освен това продобивната давност е започнала да тече след завършване на
административното производство по възстановяването по реда на ЗСПЗЗ на земеделския
имот- нива на праводателите на ищеца.
Съдът приема, че фактическият състав на придобивната давност по отношение на
реална част от поземлен имот може да се осъществи в периода, когато имотът е бил извън
регулация и като такъв е могъл да се придобива по давност. Установената забрА. на чл. 59,
ал. 1 от ЗТСУ -отм. /в ред. от 01.06.1973г./ до 01.01.2001г. не е била приложима за
неурегулирани имоти в населените места. В периода след 31.03.2001г. също е налице
възможност реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ да
бъде присъединена към съседен имот чрез придобиване на правото на собственост на
основание правна сделка или по давност по реда на чл. 17 от ЗУТ, в случай че и двата
съседни имоти са неурегулирани. Горното изключение е установено в разпоредбата на чл.
200, ал. 2 от ЗУТ, която е приложима само при неурегулирани съседни поземлени имоти в
урбанизирА. територия. Тези положения са намерили израз в съдебната практика на ВКС,
обективирА. в решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. на първо г. о., решение
№ 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на първо г. о., решение № 195/30.06.2014 г. по
гр. д. № 1279/2013 г. на второ г. о. и решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на
второ г. о. и Решение № 149 от 9.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2019 г., II г. о., ГК.
Съдът не споделя и възражението на ищеца, че се касае до така наречените
търпими действия от стрА. на праводателите на ответниците и самите те, свързани с
упражняването на фактическа власт върху вещ и които не пораждат последиците на
владението и държането.
Практиката на ВКС – решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о. – е
възприела определението на търпими действия в правната теория: търпими са всички онези
действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или
предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство,
по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.
Към това тълкуване следва да се добави, че общото между държането и търпимите действия
е в обективния им елемент – упражняване на фактическа власт върху вещ. Разликата е в
субективния елемент, извеждан от основанието, на което е установена фактическата власт.
При държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на
която и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или владелеца на вещта
предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива
противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно
условията на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите. При
търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на собственика
или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на
добрите междуличности отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради което се
търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма никакво
право.
За да се определи дали действието, което едно трето лице упражнява върху един чужд имот,
е между тия, които са само търпими, нужно е да се има предвид, както волята на лицето,
което упражнява действието, така и волята на собственика/владелеца, върху имота на когото
се извършва то.
9
В случая се установи от показанията на св.Й. И. Г., че тя лично е присъствала на
разговор между праводателите на ищеца, а именно лицата М. и А., които през 2007г. са
продали нива от от 1.774дка в м.“И. Р.“ на св.М. В. Ц.а, леля на ищеца и са категорични, че
не знаят за площ, която се застъпва със съседния имот и по този повод не са имали уговорки
за предаването. Следователно в периода от 20.11.1995г. до 20.11.2005г. няма данни за
уговорки между собствениците на нива от 1.774дка, представляваща имот с пл. № * и
собствениците на нива от 0.530дка в м.Ч., им. № * за предаване на част от нива с пл. № *,
която е заградена и ползвА. като своя от праводателите на ответниците.
По делото има данни, че след 25.06.2007г. св. М. Ц.а, която е праводател на
ищеца, разбрала за това застъпване, водила разговори, но не е предприела действия за
връщане на имота. Тези нейни показания се отричат от ответниците Г. и И. М. още с
подадения от тях писмен отговор, в който заявяват, че оградата, която разделя техния имот и
този на ищеца е поставена преди 40 години и така са владели имотите необезпокоявано и
спокойно, без претенции от никого. В исковата молба се съдържат признания от ищеца, че
при извършено заснемане на имота по повод промяна на статута за издаване на разрешение
за строеж е извършил геодезическо заснемане, когато е установил, че собствениците на
съседния имот с идентификатор * са навлезли в собствения му имот като са поставили
ограда и временни постройки в имота му. Съгласно приетата СТЕ на вещото лице П. се
установява, че през 2020г. поземлен имот с идентификатор * е преотреден за урбанизирА.
територия със застрояване до 10м. височина. Следователно това застъпване съгласно
действащата кадастрална карта е стА.ло известно на ищеца най-рано през 2020г. и
разговорите между праводателя му М. Ц.а с ответниците е възможно да са били от 2020г. до
сключване на договора за дарение на 19.05.2022г. съгласно приложения за това нотариален
акт № 111/2022г. на нотариус № *-Т. Ф., с район на действие РС-Б.. Тези разговори са
водени след като ответниците и техните праводатели / Т. П. Н. и М. П. П./ са придобили
собствеността върху тази реална част чрез давностно владение по реда на чл.79, ал.1 от ЗС в
периода от 20.11.1995г. до 20.11.2005г., за което в случая не са налице търпими действия
или установяване на упражняване на фактическа власт върху вещ, която не представлява
владение или държане, тъй като владението е упражнявано без съгласието и
противопоставянето на собствениците на съседната нива, която сега е собственост на ищеца.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че ответниците Г. и И. М.
са собственици в равни части на процесната реална част от 300.5 кв.м., която техните
праводатели са придобили по давност съгласно чл.79, ал.1 от ЗС в периода от 20.11.1995г.
до 20.11.2005г. и която е приобщена към техния земеделски имот- нива от 0.530дка в м.Ч.,
която сега представлява поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на Б., т.е.
същите владеят на правно основание таза чист от имота, предмет на иска по чл.108 от ЗС.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от събраните гласни
доказателства и представения договор за доброволна делба от 19.09.2023г. се установява, че
ответниците С. Н. В. и В. Н. Н. не владеят процесния имот както към момента на
предявяване на исковата молба на 12.04.2023г., така и към момента на приключване на
устните състезания, за което спрямо тях искът следва да бъде отхвърлен и на това
основание.
С оглед на горното искът с правно основание чл.108 от ЗС следва да се
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Разгледан по същество искът по чл.109 от ЗС е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
С негаторният иск с правно основание чл.109 от ЗС е предвидена
възможността собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие или
бездействие, което му пречи да упражнява своето право на собственост. За да се уважи
10
искът с правно основание чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже правото си на собственост
и редом с него обстоятелствата/основанията/, които са предизвикали потърсената съдебна
защита и намеса.
От изложените по-горе правни съображения се установи, че ответниците Г. и И. М. са
собственци на тази реална част от 300.5 кв.м., оцветена в жълт цвят на скицата към
заключението на в.л. П., за което претенциите на ищеца за премахване на оградата, която е
паянтова с дължина от 67.10м. и преместваеми обекти- лаМ.ен фургон-6м. на 3 м. и лаМ.ен
павилион с размери 2.5 м. на 2.5м., тъй като му пречат да упражнява правото си на
собственост върху целия поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на Б., е
неоснователно, тъй като същите са поставени върху поземлен имот, собственост на
ответниците М. и не създават затруднения и неудобства на ищеца да ползва собствения му
имот, който е съседен. Ответниците С. Н. В. и В. Н. Н. не са съпричастни към изграждането
на оградата и преместваемите обекти, същите не ги владеят, към момента на приключване
на устните състезания, не са собственици на поземлен имот с идентификатор *, към който е
присъединена процесната реална част от 300.5кв.м., за което срещу тях искът по чл.109 от
ЗС следва да бъде отхвърлен и на това основание.
Поради гореизложеното съдът намира, че исковете с правно основание чл.108 от ЗС и
чл.109 от ЗС следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ответниците за присъждане на
направените по делото разноски, съдът намира, че на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответниците Г. и И. М. сумата от 1900лв. /хиляда и деветстотин лева/ за
направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и
чл.109 от ЗС от Р. Ц. Ц. от гр.С., ул.Д. №*, с ЕГН: **********, предявени чрез
пълномощник адв. Д. Б. от САК срещу С. Н. В. от с.С., ул.П. №*, с ЕГН: **********, В. Н.
Н. от Б., бул. Т. м. №*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, Г. М. И. от Б., бул. А. С. Р.№*, вх.*,
ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** и И. М. Х. от Б., бул. А. С. Р.№*, вх.*, ет.*, ап.*, с
ЕГН:**********, за признаване на установено, че Р. Ц. Ц. е собственик на основание
договор за дарение, отразен в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело №* от *г. на
нотариус № *-Т. Ф., с район на действие РС-Б., на следния недвижим имот: поземлен имот
от 301кв.м., находящ се в землището на Б., община Б., Софийска област, м. И. Р., при
съседи: имот с идентификатор * и от две страни улица, представляващ поземлен имот от
300.5кв.м., който е заграден между буквите *, оцветен в жълт цвят на скицата към приетата
съдебно-техническа експертиза с вх.№ 861/30.01.2024г. на в.л. П. В. П., която приподписА.
от съда е неразделна част от съдебното решение, който поземлен имот е част от имот с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри на Б., одобрени със
Заповед РД-18-49/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 06.06.2022г.,
с адрес на поземления имот: Б., м. И. Р., с площ от 1773кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:*, при съседи: *, *, * и *, както и
11
за осъждане на ответниците *. да предадат владението на ищеца Р. Ц. Ц. върху описания по-
горе поземлен имот, както и за осъждане на ответниците *. да премахнат построените в
собствения на ишеца поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и
кадастрални регистри на Б., одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е от 06.06.2022г., с адрес на поземления имот: Б., м. И. Р., с площ
от 1773кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирА., начин на трайно
ползване: ниско застрояване / до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план:*, при съседи: *, *, * и *, ограда, която е паянтова с дължина от 67.10м. и преместваеми
обекти- лаМ.ен фургон-6м. на 3 м. и лаМ.ен павилион с размери 2.5 м. на 2.5м., тъй като
пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху целия поземлен имот, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Р. Ц. Ц. от гр.С., ул.Д. №*, с ЕГН: ********** да заплати на Г. М. И. от
Б., бул. А. С. Р.№*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** и И. М. Х. от Б., бул. А. С. Р.№*, вх.*,
ет.*, ап.*, с ЕГН:********** сумата от 1900лв./ хиляда и деветстотин лева/ за направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
12