№ 613
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110152035 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр чл.7 пар.1,
буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11 февруари 2004 година и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата ОЛГ. Л. и ответното
дружество [фирма] бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет LB 220
по направление летище М., В. (VKO) – летище В. (BOJ) на 02.06.2018 г., с планиран
час на излитане – 18:30 ч. местно време. Твърди се, че в деня на полета ищцата се
явила навреме и преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури,
но поради виновно забавяне на изпълнението на договора за превоз от страна на
ответника, процесния полет бил изпълнен на следващия ден – 03.06.2018 г. в 09:00
часа. Предходното довело да пристигане в крайния пункт с повече от 3 часа
закъснение. Поддържа се, че на 08.04.2021 г. на ответника била връчена покана за
извънсъдебно уреждане на претенции за изплащане на обезщетение по Регламент (ЕО)
261/2004 г., в отговор на която от ответната страна било изразено желание за
провеждане на видео-конферентен разговор. В рамките на проведената на 21.04.2021 г.
в платформа Zoom работна среща, от страна на ответника била изразено съгласие за
сключване на извънсъдебно споразумение, но до такова по отношение на
претендираното от ищцата обезщетение, не се стигнало. Поддържа се още, че поради
прекратяване на всякакви комуникации от страна на ответното дружество, било
подадено заявление, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 28675/21 г. по описа
на СРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължения по чл.410 ГПК за
1
суми за главница и лихва във връзка с претендирано обезщетение за закъснял полет по
горепосочения Регламент. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника –
настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявените установителни
искове, като счита, че са налице предпоставките на чл.7 от Регламента и за него е
възникнало право на обезщетение в размер на 400,00 евро, ведно с обезщетение за
забава върху главницата. По изложените в исковата молба доводи се иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищцата сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение по чл.7, § 1,
б.“б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г. за закъснение на полет LB 220 по направление летище М., В. (VKO) –
летище В. (BOJ) на 02.06.2018 г, ведно със законната лихва, считано от 21.05.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 226,02 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 26.06.2018 г. до 30.04.2021 г. Претендират се и направените
разноски в заповедното и исковото производство.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за недопустимост и нередовност на исковата молба, а по същество
за неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност, като се поддържа становище, че Регламентът не определя
давностни срокове за предявяване на искове пред националните съдилища, като този
въпрос и предмет на националното законодателство на всяка държава-членка. В тази
насока се излага съображения, че отговорността на превозвача е договорна и се урежда
от Закон за гражданското въздухоплаване, който като специален закон, изключва
приложението на общия закон – ЗЗД, уреждащ института на погасителната давност.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.135 ЗГВ ответникът изразява становище, че
правото на иск се е погасило с изтичането на двугодишна погасителна давност от деня
на осъществяване на полета – 03.06.2018 г., която към датата на подаване на исковата
молба в съда е била изтекла. На следващо място в отговора се излагат доводи за
отсъствие на елементи от фактическия състав на нормата от Регламента, уреждаща
правото на обезщетение, а именно – наличието на валидно сключен договор между
пътника и авиопревозвача. В тази насока се оспорва „истинността и авторството“ на
представения към исковата молба електронен билет, както и явяването на пътника
навреме за регистрация – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. По
отношение на сочената в исковата молба покана за извънсъдебно уреждане на
претенции се поддържа становище, че по делото не е доказано нейното „доставяне“, а
приложената електронна кореспонденция била поверителна и съдържала
конфиденциална информация, за която не било дадено разрешение за разпространение.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за извънсъдебно признание на
претендираните вземания. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявените искове. В условията на евентуалност е заявено възражение
2
с правно основание чл.78, ал.5 ГПК.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен в заверен препис на български език електронен билет, от
който се установява, че ищцата е имала закупен билет за полет №LB 220 по маршрут
М.-В. за дата 02.06.2018 г., с посочено време на излитане 18:00 часа.
Видно от приложения по делото документ с поставен печат на Международно
летище „В.“ е, че процесния полет LB 220 е бил задържан до 09:00 часа на 03.06.2018 г.
От приложеното по делото електронно писмо до представляващото ищцата
адвокатско дружество, изпратено от дружество - оператор на Летище В. и Летище Б. се
установява, че полет LB220 е кацнал на летище В. на 03.06.2018 г. в 12:07 часа.
По делото е приложена покана до ответното дружество от пасажери на процесния
полет, сред които и ищцата, в която е обективирано искане за извънсъдебно уреждане
на претенции за изплащане на обезщетения по Регламент (ЕО) 261/2004. Видно от
приложената по делото електронна кореспонденция е, че представители на ищцата са
провели видео среща с представители на ответното дружество, но до споразумение и
извънсъдебно уреждане на спора не се е стигнало.
Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
По иска с правно основание чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент № 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.:
По отношение на обективираното в писмения отговор и поддържано в хода на
производството възражение за ненадлежно учредена представителна власт по
отношение на процесуалния представител на ищцата, съдът е изложил подробни
съображения в постановеното по реда на чл.140 ГПК определение, които не намира за
необходимо да преповтаря в решението по делото.
За уважаване на така предявения иск в тежест на ищцата е да установи при
условията на пълно и главно доказване възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на договор за въздушен превоз, в съдържанието на което е
включено задължение за ответника да изпълни полет по направление летище М., В.
(VKO) – летище В. (BOJ) на 02.06.2018 г., явяване на пътника поне 45 минути преди
обявения му час за полет, че е налице забавяне на полета по смисъла на чл. 6, § 1, б. "б"
Регламент № 261/2004 г., а именно: забавяне, продължило повече от три часа при
полети в диапазона 1500 км.-3500 км.
Настоящият съд приема, че от представения по делото електронен билет се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
сключен договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който за ответника –
3
превозвач е възникнало задължението да осигури превоза на ищеца, в качеството му на
пътник и на неговия багаж с полет № LB 220 по направление летище М., В. (VKO) –
летище В. (BOJ) на 02.06.2018 г. С писмения отговор ответникът е оспорил
представения от ищцата електронен билет, но с доводи, че не е придружен с превод на
български език, като се оспорва неговата истинност и авторство. Следва да се има
предвид, че с молба от 29.11.2021 г. от ищцата това доказателство е приведено в
съответствие с изискванията на чл.185 ГПК. Следва да се има предвид, че
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 ГПК, той се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В
конкретния случай, ответникът формално е оспорил електронния билет, като не е
поискал представянето му на електронен носител, а единственото възражение е било
във връзка с липсата на превод на български език.
За доказана следва да се приеме и следващата предпоставка от фактическия състав
на исковата претенция - явяване на пътника поне 45 минути преди обявения му час за
полет. Това обстоятелство е оспорено от ответника, но с постановеното по реда на
чл.140 ГПК определение съдът е задължил превозвача да представи информация за
явяването на ищцата на гишето за регистрация на процесната дата 02.06.2018 г., като
изрично е напомнил за предвидените в чл.190, ал.2 ГПК последици от непредставянето
на документа. До приключване на съдебното дирене в производството, ответникът не е
представил по делото документите, за които е бил задължен. С оглед предходното
следва да бъде приложена разпоредбата на чл.161 ГПК като съдът приема за доказани
фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на доказателства – че
ищцата се е явила на гишето за регистрация поне 45 минути преди обявен част на
процесния полет.
За доказана съдът приема и последната предпоставка за уважаване на предявения
иск, а именно - че е налице забавяне на полета по смисъла на чл. 6, § 1, б. "б"
Регламент № 261/2004 г., а именно: забавяне, продължило повече от три часа при
полети в диапазона 1500 км.-3500 км. Между страните не се спори, а и приложеното по
делото извлечение от интернет страница за изчисление на разстоянието между летище
М., В. и Летище В., се установява, че разстоянието е 1,534 км. На следващо място
ответникът не оспорва твърдяното от ищцата забавяне на полета. Видно от
приложените по делото писмени доказателства – справки от Международно летище В.
и от дружеството-оператор на Летище В. е, че процесния полет е излетял на 03.06.2018
г. от М. и е кацнал на Летище В. на същата дата в 12:07 часа.
В конкретния случай ответникът не твърди и по делото не е проведено доказване
на извънредни обстоятелства, причинили забавяне на полета, които не са могли да
4
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, нито своевременно
уведомяване на пътника с резервация за времето на започване и приключване на
пътуването му. Доказването на тези изключващи отговорността на превозвача
обстоятелства остава е в негова тежест (аргумент от чл.5, §.4 от Регламента).
С оглед предходното, настоящият съд намира, че са налице всички елементи от
специалния фактически състав за пораждане на вземането за обезщетение, поради
което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, като на ищцата бъде
присъдена сумата в размер на 400,00 евро. Тази сума се дължи ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.05.2021
г. до окончателното изплащане.
Обективираното в писмения отговор възражение за давност е неоснователно.
Разпоредбата на чл.135 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/ урежда
специална двегодишна давност, с която се погасяват исковете срещу превозвача по
международни превозни договори. Посочената разпоредба се намира в Глава
единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност". С оглед предходното, при
систематичното тълкуване на горепосочената норма може да се заключи, че тази
кратка погасителна давност е приложима към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, а такова се провежда само при липси и повреди на
багажа или товара на правоимащия. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на
чл.137 ЗГВ, според която сроковете по чл.135 се спират със започване на
рекламационното производство. Следователно отговорността на превозвача по чл.7,
§1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл.135 ЗГВ.
В конкретния случай отговорността на въздушния превозвач за обезщетяване на
пътник, чийто полет е закъснял с повече от три часа, има договорен характер.
Претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от неточното изпълнение
от страна на въздушния превозвач. Съгласно разпоредбата на чл.111, ал.1, б. „б“
ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор /в този смисъл е и решение № 82/2.06.2015 г. по т.д.
№ 1799/2014 г., II т.о. на ВКС/. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането на ищеца за
обезщетение е станало изискуемо от момента на осъществяване на полета, т.е. от
03.06.2018 г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 21.05.2021 г., т.е.
преди изтичане на горепосочения срок.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
С изводите за основателност на главната искова претенция, следва да бъде
разгледана и акцесорната такава. По аргумент от чл.84, ал.2 ЗЗД обезщетението за
забава се дължи от датата на поканата. По делото е приложено електронно писмо в
превод на български език, изпратено на 26.06.2018 г. до електронна поща, за която по
делото няма данни да е на ответното дружество. Видно от приложената и приета по
5
делото кореспонденция между представителите на ищцата и ответното дружество е, че
се касае за различни адреси. Предвид гореизложеното, настоящият съд намира
акцесорната претенция за недоказана. Доколкото решението не може да се основава на
предположения, а на безспорно установено факти и обстоятелства, искът за
обезщетение за забава върху главницата следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство, съразмерно на уважената част от иска. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищцата е
направила и претендира разноски в общ размер на 375,00 лева /за доплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение/. Претендираното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в минималния предведен в Наредба № 1/09.07.2004 г. размер, поради
което възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК не следва да бъде разглеждано.
Съразмерно на уважената част от иска ответното дружество следва да й заплати сумата
от 290,94 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. По делото няма данни за направени от дружеството
разноски, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед приетото в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от издадената заповед за
изпълнение на парично задължение е, че същата включва разноски в размер на 25,00
лева държавна такса и 300,00 лева - адвокатско възнаграждение, от които съразмерно
на уважената част от иска ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
сумата от 290,94 лева.
В заповедното производство също няма данни за направени разноски от длъжника
– настоящ ответник, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че [фирма],
ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС], дължи на ОЛГ. Л. (О. L.),
гражданин на Р. Ф., родена на 29.02.1986 г., сумата в размер на 400,00 евро,
представляваща обезщетение на основание чл.7, пар.1, буква "б" от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение
при изпълнение на полет № LB 220 по направление летище М., В. (VKO) – летище В.
6
(BOJ), насрочен на 02.06.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 21.05.2021 г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 24.06.2021г. по ч.гр.д.№ 28675/2021г. по описа на СРС,
43-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ОЛГ. Л. (О. L.), гражданин на Р. Ф., родена на
29.02.1986 г. против [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 226,02 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.06.2018 г. до 30.04.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на ОЛГ. Л. (О. L.), гражданин на Р. Ф.,
родена на 29.02.1986 г. сумата от 290,94 лева, представляваща направени разноски по
настоящото производството съразмерно на уважената част от иска и сумата от 290,94
лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 28675/2021 г. по описа на
СРС, съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7