№ 146
гр. С., 18.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Частно наказателно
дело № 20221800200167 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 и ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на пострадалата Р. Д. Н., подадена чрез
повереника й – адвокат А.В. срещу постановление на Окръжна прокуратура –
гр.С. от 07.03.2022 г. по пр. пр. № 2823/2018 г. по описа на СОП, за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
83/2018 г. по описа на ОД на МВР С..
В жалбата се твърди, че атакуваното постановление на прокурор при
СОП, с което е прекратено наказателното производство, е необосновано и
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че неправилно прокурорът е извел
необходимостта от прекратяване на наказателното производство от липсата
на извършено от свидетеля Н. К. деяние, което да е съставомерно по чл.343
ал.1, б.”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК по своето субективно проявление. В тази
насока се твърди, че решаващият извод на прокурора касателно липсата на
проявена от свидетеля К. непредпазлива вина, е в пълно противоречие с
установените по делото факти, изводими от съществуващата доказателствена
основа. Твърди се още от жалбоподателят, че от събраните по разследването
доказателства, безспорно се установява, че свидетеля К. е нарушил
задълженията си, визирани в разпоредбите на чл.20 и чл.5 ал.1 и ал.2 от
ЗДвП, което това негово поведение е в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП и обществено-опасните последици от него. Оспорва се и обосноваността
1
на изготвената по делото допълнителна автотехническа експертиза, с
твърдения за наличие на съмнения за нейната правилност по въпросите,
относно скоростта на лекия автомобил „Хонда” преди произшествието;
начина и посоката на движение на пострадалия пешеходец; разстоянието, на
което водача на лекия автомобил е имал възможност да възприеме
пострадалия; каква е била съобразената скорост за движение на лекия
автомобил, за да не настъпи пътното произшествие. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли съда да отмени изцяло атакуваното прекратително
постановление на прокурора, като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, и да върне делото на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и ги прецени
във връзка с атакуваното постановление на СОП, както и във връзка с
доводите, изложени в жалбата, приема за установено следното:
При условията на чл.212 ал.2 от НПК е било образувано досъдебно
производство № 83/2018 г. по описа на ОД на МВР, срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл. 343 ал.1, б.”в”, във вр. чл. 342
ал.1 от НК, а именно за това, че на 27.09.2018 г., на Автомагистрала „Тракия”
при 42+800 км., при управление на МПС, са нарушени правилата за движение
по пътищата, в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на
Б. Р. Н..
Впоследствие и самото разследване по така образуваното наказателно
производство е водено срещу неизвестен извършител, като в хода на това
разследване при условията на чл.219 ал.1 от НПК не е било привлечено като
обвиняем конкретно лице за престъплението, за което е било образувано
наказателното производство.
След окончателното приключване на разследването и на основание
чл.235 от НПК, разследващ полицай от ОД на МВР е изпратил досъдебно
производство № 83/2018 г. по описа на ОД на МВР С., на наблюдаващия
прокурор при СОП, с мнение за прекратяване на наказателното производство
по делото на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.
С постановление на СОП от 07.03.3022 г. по пр. пр. № 2823/2018 г.,
предмет на съдебна проверка в настоящото производство, на основание чл.243
ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
2
производство № 83/2018 г. по описа на ОД на МВР С., водено за
престъпление по чл. 343 ал.1, бук.„в”, вр. чл. 342 ал.1, пр.3 от НК.
Настоящият състав на СОС възприема изцяло изложената от прокурора
в атакуваното постановление фактическа обстановка, като намира, че тази
фактическа обстановка вярно и правилно е била установена въз основа на
всички събрани в хода на разследването по делото доказателства, които са
относими към предмета на доказване. По-конкретно, съдебният състав приема
за установено от фактическа страна следното:
На 28.09.2018 г., около 21,30 часа, свидетелят Н. Р. К. управлявал лек
автомобил марка „Хонда”, модел „Джаз”, с рег. № ******, по автомагистрала
„Тракия” в посока от гр.С. за гр.П., в зоната на км. 42+850 в землището на
гр.И., непосредствено преди мотел И.. Заедно с него в автомобила пътувала и
приятелката му - свидетелката М. И..
Платното за движение в тази зона било еднопосочно с две ленти за
движение в посоката, отделени посредством единична, прекъсната бяла линия
и в дясно от тях – лента за принудително спиране. В дясно и в ляво платното
за движение се е ограничавало от стоманена предпазна ограда с височина 0,7
м. над нивото на терена. Асфалтовото покритие към този момент било сухо,
прав равнинен участък, без наличие на осветление. Времето било сухо и ясно,
с нормална видимост за тъмната част от денонощието.
Платното за движение в този участък на АМ „Тракия” не било осветено.
В описания пътен участък свидетелят К. се движил в дясната лента по
посока на движението си, със скорост от 84 км/ч. Пред автомобила,
управляван от свидетеля Н. К. не се движили други превозни средства, а зад
него, в далечината, свидетелят К. възприел светлините на друг лек автомобил.
В същото време пострадалият пешеходец Б. Н. пресичал платното за
движение на автомагистралата отляво надясно пред лекия автомобил на
свидетеля К., за посоката му на движение.
Придвижвайки се по гореописания начин, водачът на автомобила –
свидетелят К. забелязал, че от ляво на дясно по отношение посоката му на
движение, в осветеното пространство пред фаровете на автомобила, навлиза
силует. В този момент настъпил удар между управлявания от свидетеля К. лек
автомобил и пешеходеца Б. Н.. При този удар предния капак на двигателя на
3
автомобила се отворил, като достигнал до челното панорамно стъкло и тялото
на пешеходеца се ударило в лявата част на капака, намираща се откъм
двигателя. Този удар насочил тялото на пострадалия нагоре и в ляво, като
автомобила преминал под него, след което тялото на пострадалия паднало
върху асфалтовото покритие зад автомобила. Междувременно свидетелят К.
задействал спирачната система на автомобила, отбил в дясно и спрял. След
това бързо извел свидетелката И. от автомобила и подал сигнал за случилото
се на тел.112. Докато провеждал телефонния разговор свидетелят К. възприел,
че през тялото на човека, лежащо на платното за движение, последователно
преминали лек автомобил, джип и тежкотоварен автомобил. На място
пристигнали служители на ОД на МВР С.. Била констатирана смъртта на
пострадалия пешеходец Б. Н..
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, при огледа
и аутопсията на трупа на Б. Р. Н. е констатирано грубо, несъвместимо с
живота, размачкване и разкъсване на главата, тялото и всички вътрешни
органи и крайниците, както и тежка степен на алкохолно повлияване –
наличие на 2,20 промила етилов алкохол. Според вещото лице по тази
експертиза, непосредствената причина за смъртта на Н. е несъвместимата с
живота съчетана травма до степен на размазване на тялото.
Видно от изготвената съдебно-химическа експертиза № А-542/2018 г.
/л.37, т.2 от ДП/, в изследваната проба кръв, взета от трупа на Б. Н. е
установено наличие на етилов алкохол в количество 2,20 промила.
Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза /л.46-53, т.2 от ДП/, мястото на удара между
процесня автомобили и тялото на пешеходеца е определено по широчина на
платното за движение – около 4,50 – 5 м. в дясно от левия край на
асфалтовото покритие, по отношение посоката С. - П., а по дължина на
платното за движение – около 15-20 м. след приетия в огледния протокол
ориентир № 1, в същата посока. Т.е. според вещите лица изпълнили
обсъжданата експертиза, този удар е осъществен в лявата половина на
дясната лента за движение в посока С. – П.. Скоростта на движение на лекия
автомобил „Хонда” в момента на настъпване на удара е била 84 км/ч., а
опасната му зона на спиране при тази скорост – 74 метра. Скоростта на
движение на пешеходеца е била 10,6 км/ч. В заключението си, пак тези вещи
4
лица са приели, че пешеходеца е бил видим за водача на лекия автомобил,
когато челната част на последния се е намирала на около 9,33 м. от мястото на
удара, а зоната на видимост директно пред фронта на автомобила е била в
порядъка около 50 м., след което десния фар осветявал пространството пред
автомобила до около 70 м. Експертите са посочили в заключението си и
причините от техническа гл.т. за настъпване на произшествието –
субективните действия на пешеходеца, които се е движил в зоната на
платното за движение по автомагистралата и съответно е навлязъл внезапно в
пътната лента, в която се е движил лекия автомобил, като за водача на лекия
автомобил „Хонда” автопроизшествието е било непредотвратимо.
Съобразно заключението на допълнителна автотехническа експертиза
/л.151-160, т.2 от ДП/, е внесена корекция в дадената от основаната
експертиза скорост на движение на пострадалия пешеходец в района на
произшествието, както и в разстоянието на зоната на осветеност на фаровете
пред лекия автомобил. Така, скоростта на движение на пострадалия е
определена на 9,4 км/ч. По отношение въпросът за надлъжната осветеност от
фаровете на автомобила е посочено, че доколкото автомобилите са снабдени
с асиметрични светлини, то при процесния, осветеността от къси светлини
пред последния е на около 55-60 м. и на 5-5 м. в дясно от десния габарит, а
пред десния фар тази осветеност е по-голяма – около 70-75 м. На базата на
посочените данни, вещите лица са изчислили и разстоянието, на което се е
намирал лекия автомобил от мястото на удара в момента, в който за водача
му е съществувала техническа възможност да възприеме пешеходеца, като и
са посочили възможностите на водача на лекия автомобил в същия този
момент /възприемането на пострадалия/ да реализира безопасно спиране.
При така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
Според настоящият състав на СОС, съвкупната преценка на изложените
и обсъдени по-горе фактически данни, установени от всички събрани в хода
на разследването по делото доказателствени средства, налага да се направят
преценки и изводи, различни от изложените в прекратителното
постановление на прокурора, че в случая липсва извършено престъпление и
че причинения вследствие на произшествието вредоносен резултат,
изразяващ се в смъртта на пешеходеца /пострадалия Б. Н./, се дължи
5
единствено и само на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Прекратявайки на основание чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.1 НПК
наказателното производство, водено за предметното транспортно
престъпление по чл.343 ал.1, бук.б”, вр. чл.342 ал.1 от НК, представителят на
прокуратурата е постановил един незаконосъобразен и необоснован акт,
доколкото направените в тази насока изводи не почиват на установената
фактическа обстановка.
Доводите изложени от прокурора в проверявания акт, че свидетелят Н.
К., като водач на процесния автомобил, не е изпълнил задължението си по
чл.20 ал.2 от ЗДвП /единственото, което можело да му се вмени в конкретната
пътна ситуация/, тъй като опасността за движението /появата на пострадалия
пешеходец/ е възникнала в опасната му зона за спиране, в която е нямал
техническа възможност да спре, което пък от своя страна изключвало вината
на същия при извършването на деянието, категорично не могат да бъдат
споделени от този състав на съда. В частност, несподелими са съображенията
на прокурора, че в случая попадането на удара с пешеходеца в опасната зона
за спиране е оневиняващо обстоятелство за водача на лекия автомобил
„Хонда” – свидетеля Н. К., доколкото опасността за движението се е появила
неочаквано за него и възможността му за избягване на удара не се дължи не
негово предшестващо неправомерно поведение. Соченото обстоятелство би
било основание за оневиняване на дееца поради това, че деянието му е
случайно, но само когато той не е допуснал нарушение на нормативно
вменените му задължения за движение по пътищата /да не се е поставил сам в
положение на невъзможност да предотврати настъпването на
произшествието/. В конкретният случай не може да се говори за това.
Събраните и проверени в хода на разследването доказателства, според
настоящият състав на СОС сочат на допуснато от страна на свидетеля Н. К.,
като водач на лекия автомобил „Хонда”, нарушение на правилото за
движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП
/движение с несъобразена с условията на видимост скорост/, което нарушение
е довело до настъпването на пътнотранспортното произшествие, респективно
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Известно е, че правилото за движение, касаещо режима на скоростта на
превозните средства, по чл.20 ал.2 от ЗДвП въвежда движение с несъобразена
6
с пътната обстановка скорост, която е в рамките на максимално допустимите
граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата
опасност. Изяснено е в съдебната практика, че в чл.20 ал.2, изр.1 от ЗДвП се
урежда „предвидимата опасност”, при която има обективни затруднения в
пътната обстановка и водачът следва да подбира скоростта си на движение в
тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност. Посочени са
различни фактори на пътя, представляващи по правило пътни препятствия –
атмосферни условия, видимост, състояние на пътя и превозното средство,
превозван товар. Точно поради това законът нарича появилата се опасност
„предвидимо препятствие”. В чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП е уредена
„непредвидимата опасност” и е предвидено задължение водачите да намалят
скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната
се появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена
скорост, се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване
настъпването на пътнотранспортно произшествие. Т.е. нарушението по чл.20
ал.2, изр.2 от ЗДвП е възможно при положение, че водача е изпълнил
императивните си задължения да се движи със съобразена на пътните условия
скорост. В този смисъл решение № 222/26.05.2014 г. на 2 н.о., ВКС.
Изложените разяснения за съотношението на посочените правила за
движение на пътя, пренесени на плоскостта на конкретния казус /съобразно
анализа на доказателствата и обоснованата от тях фактическа обстановка по
делото/, дават възможност да се направи извод, че в случая свидетеля Н. К.
при управлението на лекия автомобил „Хонда” с рег. № ******, е игнорирал
влиянието на негативния фактор на пътната обстановка – намалената
видимост, поради осъществяваното движение вечерно време /в тъмната част
на денонощието/ на къси светлини, несъобразяването с който следва да се
квалифицира като нарушение по чл.20 ал.2, изр.1 от ЗДвП. В кръга на
визираните в тази разпоредба фактори, които следва да се отчитат при избор
на безопасна скорост, се включват и „конкретните условия на видимост”.
Разстоянието на видимост е едно от решаващите условия при избора на
скоростта на движение на превозните средства /т.10, ТР № 28/28.11.1984 г. на
ОСНК на ВС/. За да може да преустанови своевременно движението на
автомобила, водачът трябва да разполага с обективна възможност да
наблюдава пътя на разстояние, по-голямо от опасната зона на спиране. При
неблагоприятни за видимостта условия /каквито са налице по делото с оглед
7
движението в тъмната част на денонощието/ основно изискване за
безопасност на движението е скоростта да бъде съобразена с разстоянието, в
рамките на което препятствието на пътя може да бъде своевременно
възприето и моторното превозно средство може да бъде безопасно спряно.
Когато разстоянието на видимост е по-малко от възможностите за спиране на
автомобила при появяване на пътно препятствие, величината на скоростта е
несъответстваща на пътните условия, а това означава, че водачът на МПС е
създал по-голяма опасна зона, отколкото е разстоянието на видимост, което
съставлява нарушение на правилата за движение. В посоченият смисъл са
решение № 3/29.06.1976 г. по н.д. № 2/76 г. на Пленум на ВС; решение №
25/10.04.2020 г. на 1 н.о. на ВКС; решение № 466/13.05.1977 г., 3 н.о. ВС;
решение № 16/15.01.1986 г. на 3 н.о. ВС; решение № 185/29.03.2011 г. 3 н.о.
на ВКС.
В тази връзка по делото безспорно се установи, че на процесните дата и
място, свидетелят Н. К. е управлявал лекия автомобил „Хонда”, като е избрал
скорост на движение 84 км/ч., при движение на къси светлини. Осъществявал
движенето си в тъмната част на денонощието, по тъмен, неосветен участък от
пътя, извън населените места /автомагистрала „Тракия”/. Дължината на
осветената зона пред автомобила на подсъдимия от късите светлини е била в
порядъка на 55-60 м. и на 5,5 метра в дясно от десния габарит, която величина
вещите лица от изготвената по делото допълнителна автотехническа
експертиза, са посочили за утвърдена от европейската асиметрична система
/пред десния фар тази осветеност е по-голяма – около 70-75 м./. Установи се
също и, че при тази скорост и при движение на къси светлини, свидетелят К.
е имал обективна възможност да възприеме за първи път пострадалия
пешеходец /същият се е движил на платното за движение, пресичайки го от
ляво на дясно спрямо автомобила/, когато челната част на автомобила се е
намирала на 9,33 метра от мястото на удара. При такава стойност на
скоростта, опасната зона за спиране на управлявания от свидетеля К.
автомобил е изчислена на 74 м., при която величина моторното превозно
средство може да бъде безопасно спряно.
По делото по експертен път е установено и, че избраната от страна на
свидетеля К. скорост на движение от 84 км/ч. /безспорно разрешена в този
пътен участък/ е по-висока от максимално допустимата, за да има той
техническа възможност да избегне удара с пешеходеца. Това обстоятелство е
8
намерило обосновка в експертното заключение на допълнителната
автотехническа експертиза, от което се установява, че свидетеля К. е
управлявал автомобила със скорост 84 км/ч., на която опасната зона за
спиране е 74 метра, а късите светлини, на които той е управлявал автомобила,
са осветявали пътя напред на около 55-60 метра /от значение е осветеността
на пътя пред левия фар на автомобила, тъй като пешеходеца е пресичал
платното от ляво на дясно спрямо автомобила/, т.е. скоростта не е била
съобразена с пътната обстановка /с конкретните условия на видимост/, тъй
като разстоянието на видимост е по-малко от възможностите за спиране на
автомобила при появяване на пътно препятствие.
С оглед изложеното до тук, се налага изводът, че в случая свидетелят К.
е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост и в
частност с конкретните условия на видимост – осъществявано движение в
тъмната част на денонощието, по тъмен, неосветен пътен участък, в близост
до отбивка от пътя /мотел И./. Несъобразявайки се с всички тези условия и не
намалявайки скоростта на движение на автомобила си, свидетелят К. сам се е
поставил в невъзможност да възприеме и съответно да предотврати
възникналата опасност. Като в случая, съдът несъмнено приема, че
пешеходеца Б. Н. е съставлявал опасност за движението, доколкото е
осъществявал движението си в нарушение на правилата за движение
/пресичал е платното за движение на автомагистрала, не е използвал
светлоотразителна жилетка / и е бил обективно видим за водача /когато
челната част на автомобила се е намирала на около 9,33 м. от мястото на
удара/. Следователно, това неправомерно поведение на пешеходеца е
представлявало сигнал за опасност с оглед невъзможността да се разчита, че
ще спази правилата за движение. При това положение за свидетелят К., като
водач на процесния автомобил, е съществувала необходимост да прояви
повишено внимание при внезапното появяване на пешеходеца на платното за
движение. Началният момент, от който е възникнало задължението му да
предприеме мерки за безопасност е този, в който той обективно е имал
възможност да възприеме опасността за движението. В случая, при избраната
от свидетеля К. скорост от 84 км/ч., не е било възможно същият да възприеме
пострадалия пешеходец като опасност на пътя от по-голямо разстояние,
надвишаващо опасната зона на спиране на автомобила /предвид конкретните
условия на видимост/, но е могъл да стори това при положение, че се е
9
движил с по-ниска скорост /заключения на експертизите/. Поради това съдът
прие, че свидетелят К. е допуснал нарушение на правилата, касаещи режима
на скоростта, което е в пряка причинна връзка с настъпилите
общественоопасни последици.
По всички тези съображения, настоящият състав на СОС не може да
приеме и съответно да се солидаризира с доводите на прокурора в
обжалваното постановление, че свидетеля К. като водач на процесния лек
автомобил „Хонда” обективно не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици /не е действал виновно/,
които по съществото си съставляват сторен от него извод за наличие на
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Първото условие за невиновно
поведение, според чл.15 НК, е задължението на водача да се съобрази с
определени предписания, с оглед на които той ще извърши определени
действия, защото само тогава няма задължението /не е длъжен/ да предвижда
настъпването на възможните общественоопасни последици. Съобразно
казаното по-горе, в случая именно управлението на автомобила от страна на
свидетеля К. с несъобразена с пътните условия скорост и в частност с
конкретните условия на видимост, дефинирано като нарушение на
разпоредбата на чл.20 ал.2, изр.1 от ЗДвП, следва да бъде поставено в
причинно-следствения процес на възникналия транспортен инцидент.
Доколко пострадалият има принос за настъпване на вредоносния резултат
/пресичал е платното за движение на автомагистрала, не е използвал
светлоотразителна жилетка/, това обстоятелство е от значение за степента на
вината и за индивидуализиране на отговорността на дееца /наказателна и
гражданска/.
Ето защо, след като е управлявал автомобила в нарушение на правилата,
касаещи режима на скоростта на пътните превозни средства, свидетелят К. е
бил длъжен да предвижда настъпването на общественоопасните последици. В
случая не са били налице и обстоятелства, които същият в качеството му на
водач на МПС, не е бил в състояние да предвиди и съответно да предотврати
настъпването на общественоопасните последици /следващото условие за
приложение на чл.15 НК/. Това е така доколкото с предходното си поведение
/неизпълнение на нормативно предвидените предписания за съобразяване на
скоростта на движение с факторите на пътя/, свидетеля К. сам се е поставила
10
в положение да не може да преодолее реализирането на вредните последици,
като не е изпълнил задълженията си по непредпазливост. В случай, че
свидетелят К. бе управлявал автомобила си със съобразена с конкретните
условия на видимост скорост, само тогава той не е длъжен да очаква и
предвижда прояви на неправомерно движение от страна на другите участници
в движението, каквото е било това на пострадалия Б. Н., и именно в тази
хипотеза деянието му може да се разглежда като случайно такова по смисъла
на чл.15 от НК.
С оглед на това, този състав на СОС приема, че изложените в
проверяваното постановление на прокурора от СОП доводи за наличието на
условията за приложение на чл.15 НК за оневиняване на свидетеля Н. К.,
вследствие на които доводи е постановено и прекратяването на наказателното
производство, са незаконосъобразни и необосновани, доколкото поведението
на същия на въпросната дата разкрива съдържанието на субективния признак
на непредпазливостта, свързано със задължението му да предвижда
настъпването на общественоопасните последици, след като осъществява
дейност в нарушение на предписаните му правила за поведение.
По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното
постановление на прокурора, с което е прекратено наказателното
производство водено за престъплението по чл.343 ал.1, б.”в”, вр. чл.342 ал.1
от НК е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а делото върнато на прокуратурата за изпълнение на дадените
указания по прилагането на закона
Воден от горното и на основание чл.243 ал.6, т.3 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на Окръжна прокуратура – гр.С. от 07.03.2022
г. по пр. пр. № 2823/2018 г. по описа на СОП, за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 83/2018 г. по
описа на ОД на МВР С..
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – гр.С. за изпълнение на
дадените указания относно прилагането на закона.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен
11
съд – гр.С. в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12