№ 4092
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110207914 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на "ххххххххххххх" КД, ЕИК хххххххххххххххх,
чрез адв. Т. Т. от САК, против Предупреждение № 707267-F698451/14.06.2023
г., издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности" - София, Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с което, за
маловажен случай на нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, Наредбата), вр.
чл. 118, ал. 4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на
основание чл. 28, ал. 1 ЗАНН "ххххххххххххх" КД е предупредено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното предупреждение.
Излагат се съображения, че посочената в АУАН и в издаденото въз основа на
него предупреждение норма на чл. 42 ал. 1 т. 5 от Наредба № Н - 18/13.12.2006
г. на МФ не предвижда задължение за лицата по чл. 3 от Наредбата да
съхраняват регистър за касовите бележки от кочан за всяко фискално
устройство, а от редакцията на самата разпоредба следва, че за всеки обект се
изисква да се съхранява един такъв регистър. На следващо място се сочи, че
1
предвидените в чл. 36, ал. 1 от Наредбата случаи, в които се издават касови
бележки от кочан и които са свързани с наличието на обективни
обстоятелства, които водят до невъзможност за използване на фискални
устройства, на практика са неприложими спрямо дейността на дружеството-
въззивник предвид въведената в него вътрешна организация, предвиждаща
използването на резервен източник на електрозахранване, а в случай на
невъзможност за използване на фискалните устройства – и затваряне на
съответния търговски обект.
Настоящото производство пред СРС е второ по ред, след като с решение
№ 7101/31.05.2024 г. по КНАХД № 2566/2024 г. по описа на АССГ, XIX
касационен състав, е отменено решение № 495/26.01.2024 г. по НАХД №
15629/2023 г. по описа на СРС, НО, 104 състав и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. Т. Т., който поддържа жалбата. Изтъква, че фискалните
устройства работят в автономен режим седемдесет и два часа след прекъсване
на електрическото захранване, като събират данните и ги изпращат при
възстановяване на захранването, поради което и няма хипотеза, при която да
се налага издаването на касови бележки от кочан. Сочи, че видно от протокола
от извършената проверка, дружеството е представило на контролните органи
регистър на касовите бележки от кочан, с което е изпълнено задължението по
чл. 42 ал. 1 т. 5 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ. Навежда доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че
АУАН е съставен в присъствието на свидетели по съставянето му, въпреки, че
е имало и свидетели на установяването на твърдяното нарушение. Претендира
присъждане на разноски съгласно представен списък при първоначалното
разглеждане на делото.
Въззиваемата страна – Началник на Отдел "Оперативни дейности" -
София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на
НАП, редовно уведомен, се представлява се от юрк. Крум Недков, който
пледира предупреждението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита, че от събраните доказателства се установява с
категоричност извършването на нарушението, като изтъква, че предвид
обстоятелството, че същото е първо от този вид за дружеството-въззивник и
не е с висока степен на обществена опасност, е налице маловажен случай на
административно нарушение, поради което е издадено и процесното
предупреждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и навежда
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 2 ЗАНН и в
срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН - видно от разписката към него, предупреждението
е връчено пълномощник на жалбоподателя на 16.10.2023 г., а жалбата (видно
от получения входящ номер) е подадена на 30.10.2023 г.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
2
"ххххххххххххх" КД, ЕИК хххххххххххххххх, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на
управление с. хххххххххххх, област София ул. "хххххххххххх" № 1. Към
23.02.2023 г. дружеството - жалбоподател стопанисвало търговски обект –
магазин хххххххххх, находящ се в гр. София, бул. „ххххххххххх" №169.
На 23.02.2023 г., около 10:15 часа, в обекта била извършена проверка от
свидетелите М. А. и В. Н. – и двамата на длъжност „инспектор по приходите“
при ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, съвместно с контролни органи от
КЗП и БАБХ. В хода на извършената проверка проверяващите установили, че
в проверявания търговски обект били монтирани 6 броя фискални устройства
модел MF-TH250QR, с индивидуални номера: 1. BN009185 2. BN009183 3.
BN009186 4. BN009187 5. BN009184 и 6. BN009188, съответно с
индивидуални номера на фискалната памет: 1. 51010068 2. 51010066 3.
51010069 4. 51010070 5. 51010067 и 6. 51010071, регистрирани в НАП с
потвърждения с номера, както следва: 1. 4312014/24.07.2019 г. 2.
4311909/24.07.2019 г. 3. 4311886/24.07.2019 г. 4. 4311929/24.07.2019 г. 5.
4312035/24.07.2019 и 6. 4311982/24.07.2019 г. От служители в търговския
обект били изискани регистри за касовите бележки от кочан, като бил
представен 1 брой такъв регистър, непопълнен. При това проверяващите
счели, че дружеството-въззивник "ххххххххххххх" КД не е изпълнило
задължението си да съхранява регистри за касовите бележки от кочан в
търговския обект за всяко налично фискално устройство, с което е нарушило
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. на МФ.
Констатациите от извършената проверка били обективирани в протокол за
извършена проверка cep. АА № 0476681/23.02.2023 г. В същия била
обективирана и покана за явяване на законен или упълномощен представител
на проверяваното лице на 07.03.2023 г. в 09:00 часа за съставяне на АУАН.
Протоколът бил подписан от служители в търговския обект – Ц.М. –
мениджър филиал и Л.И. – зам. мениджър филиал.
Въз основа на така установеното, на 07.03.2023 г. свидетелят М. А.
съставил АУАН № F698451/07.03.2023 г., с който повдигнал против
"ххххххххххххх" КД административнонаказателно обвинение затова, че не е
изпълнило задължението си да съхранява в търговския обект регистри за
касовите бележки от кочан за всяко налично фискално устройство, което
3
квалифицирал като нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба Н -
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Актът бил съставен в
присъствието на двама свидетели на съставянето и връчването му, и бил
връчен на същата дата на упълномощено лице - Я.Х., която го подписала без
възражения.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН били депозирани възражения
от дружеството-жалбоподател, заведени с вх. № 53-06-2762/15.03.2023 г., в
които били изложени съображения, сходни с тези от жалбата.
Въз основа на съставения АУАН на 14.06.2023 г. С.С. - началник на
Отдел "Оперативни дейности" - София, Дирекция "Оперативни дейности" в
ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, издал обжалваното Предупреждение №
707267-F698451/14.06.2023 г., с което, за маловажен случай на
административно нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н -
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл. 28, ал. 1
ЗАНН "ххххххххххххх" КД, ЕИК хххххххххххххххх, било предупредено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите М. А. и В.
Н., приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства: протокол
за извършена проверка cep. АА № 0476681/23.02.2023 г., АУАН №
F698451/07.03.2023 г., Предупреждение № 707267-F698451/14.06.2023 г.,
Вътрешни правила на дружеството-въззивник, Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г., пълномощно.
Съдът се довери на показанията на свидетелите М. А. и В. Н., които
оцени като последователни и съответни на писмените доказателства, с
изключение на твърдението на свидетелката Н., че в хода на проверката не е
бил представен регистър за касови бележки от кочан, доколкото същото се
опровергава от съставения протокол за извършена проверка, носещ подписа и
на свидетелката, сочещ че такъв е бил представен, но не е бил попълнен и не е
могло да се установи за кое фискално устройство се отнася. Съдът намери, че
противоречието между показанията на свидетелката Н. и протокола за
извършената проверка относно посоченото обстоятелство се дължи на
ежедневната й работа като инспектор по приходите, свързана с извършване на
проверки по спазване на данъчното законодателство, а не на недобросъвестно
възпроизвеждане на възприетите от нея факти и обстоятелства, касаещи
конкретния случай, и не поставя под съмнение достоверността на показанията
й в останалата част. От показанията на свидетелката Н. в останалата им част се
4
установяват обстоятелствата по извършването на проверката, а от показанията
на свидетеля А. – и по съставянето на АУАН.
Съдът цени и писмените доказателства, които са еднопосочни и
непротиворечиви. От писмените доказателства се установяват и
компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 ал. 1 ДОПК протоколът, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение
на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия
и изявления и установените факти и обстоятелства. Поради това, а и като взе
предвид, че протоколът за извършената проверка съответства на останалите
доказателства по делото, съдът прие за установени отразените в него
констатации.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
АУАН и обжалваното предупреждение са издадени от компетентни
органи по смисъла на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, във вр. със Заповед № 3ЦУ-1149
от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и при спазване на
установените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Съдът намери, че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на
процесуалните правила от категорията на съществените. АУАН е съставен в
присъствието на свидетели, които не са от категорията на свидетелите -
очевидци, и са присъствали само при съставяне на АУАН. Спазено е
изискването по чл. 40 ал. 3 ЗАНН в този случаи актът да се състави в
присъствието на двама свидетели. Действително, разпоредбите на чл. 40 ал. 1
и ал.3 ЗАНН предвиждат, че актът за установяване на нарушението се съставя
в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, и само при липса на такива свидетели или при
невъзможност АУАН да се състави в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
АУАН. В случая въпреки наличието на свидетели, които са присъствали при
установяване на нарушението /свидетелката В. Н., която е участвала при
извършването на проверката на място в проверявания търговски обект и други
посочени в протокола лица/, които непосредствено са възприели, както
обстоятелствата по проверката, така и установеното от проверяващите и при
липса на данни за невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, АУАН е
съставен при условията на чл. 40 ал. 3 ЗАНН - в присъствието на други двама
свидетели, при съставянето и връчването на акта. Съгласно т. 10 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС при наличие на
очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото,
следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването
на обективната истина. Допуснатото нарушение при съставяне на АУАН обаче
в случая по никакъв начин не е ограничило правото на защита на въззивния
жалбоподател и е било отстранено в съдебното следствие, тъй като
свидетелката Н. е разпитана в съдебно заседание, с което е осигурено
разкриване на обективната истина.
АУАН е съставен и в присъствието на упълномощен представител на
дружеството - въззивен жалбоподател, предявен му е за запознаване със
съдържанието му и му е връчен препис.
На следващо място, съдът намира, че АУАН и обжалваното
5
предупреждение имат съдържанието по чл. 42 ал. 1 и чл. 28 ал. 2 ЗАНН, като в
тях са посочени времето и мястото на твърдяното нарушение, обстоятелствата
по извършването му, като са посочени и нарушените законови разпоредби.
Предвид изложеното съдът намери, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Независимо от това обаче
въззивната жалба е основателна и обжалваното предупреждение следва да
бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон, макар
да не се споделят всички възражения на жалбоподателя.
Не се споделят доводите на жалбоподателя, че предвидените в чл. 36, ал.
1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ случаи са неприложими спрямо
дейността на дружеството-въззивник предвид въведената в него вътрешна
организация, предвиждаща използването на резервен източник на
електрозахранване, а в случай на невъзможност за използване на фискалните
устройства – и затваряне на съответния търговски обект. Вътрешните правила
на дружеството-жалбоподател не могат да дерогират нормативно
предвидените задължения в посочените в чл. 36, ал. 1 от Наредбата случаи да
издава касови бележки от кочан, както и да съхранява регистъра за тези касови
бележки съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредбата.
Не се споделят и възраженията на въззивния жалбоподател, че
посочената като нарушена разпоредба (както и останалите разпоредби от
Наредбата, касаещи издаването на касови бележки от кочан), следва да се
счита за мълчаливо отменена предвид уредената възможност (Приложение №
1 към чл. 8 ал. 1 т. 1, чл. 26 ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ,
раздел IIIб "Дистанционна връзка", т. 1 б. "м") фискалното устройство да
продължи да работи в автономен режим до 72 часа в случаите на
неизправност на връзката и невъзможност за предаване от фискалното
устройство на данни от фискален бон. Тези си аргументи процесуалният
представител на въззивния жалбоподател основава на разпоредбата на чл. 36
ал. 1 т. 4 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, според която продажбите се
документират с касови бележки от кочан при блокирало ФУ/ИАСУТД поради
нарушена дистанционна връзка с НАП, за не повече от 48 часа от
блокирането. Случаите на блокиране на фискалното устройство поради
нарушена връзка с НАП обаче не са единствените, при които е предвидено да
се издават касови бележки от кочан, а такива е предвидено да се издават
например и при извършване на експертиза на ФУ от БИМ и по време на
ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време (чл. 36 ал. 1 т. 2 и т. 3 от
Наредбата), в които хипотези фискалното устройство не би могло да продължи
да работи в автономен режим за период от 72 часа.
По отношение на дружеството - въззивник "ххххххххххххх" КД обаче е
издадено предупреждение затова, че не е изпълнило задължението си да
съхранява регистри за касовите бележки от кочан в проверения търговски
обект - магазин хххххххххх, находящ се в гр. София, бул. „ххххххххххх"
№169, което било в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н -
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Посочената разпоредба
задължава лицата по чл. 3 от Наредбата, стопанисващи стационарен търговски
обект, да съхраняват в търговския обект регистър за касовите бележки от
кочан. В тази връзка според настоящия съдебен състав е основателно
оплакването на жалбоподателя, че съгласно използваната в нормата на чл. 42,
ал. 1, т. 5 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ формулировка и
6
използваното единствено число, се изисква съхраняването на един регистър за
касовите бележки от кочан за търговския обект, а не множество такива
регистри, асоциирани към всяко от фискалните устройства в обекта. Такова
задължение посочената разпоредба не вменява на своите адресати, нито
същата може да бъде тълкувана разширително в такъв смисъл. Такова
тълкуване не би съответствало и на целта на разпоредбите, предвиждащи
издаването на касови бележки от кочан. Предвидените в чл. 36, ал. 1 от
Наредбата случаи, в които се издават касови бележки от кочан, са свързани с
наличието на обективни обстоятелства, които водят до невъзможност за
използване на фискално устройство - спиране на захранващото напрежение,
извършване на експертиза на фискалното устройство (ФУ) от БИМ, по време
на ремонт на ФУ и при блокирало ФУ/ИАСУТД поради нарушена
дистанционна връзка с НАП. В тази връзка съдът намира, че посочените
основания са приложими, когато са налице пречки за използване на фискално
устройство, а в случаите, в които в обекта са монтирани повече фискални
устройства, какъвто е настоящия случай – използването на касови бележки от
кочан би било допустимо ако всяко едно от фискалните устройства не може да
функционира, например поради прекъсване на захранващото напрежение в
обекта. В този случай в употреба влиза издаването на касови бележки от
кочан, във връзка с което е предвидено и задължението по посочената като
нарушена разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на
МФ за съхраняване в търговския обект на регистър за касовите бележки от
кочан. Неслучайно разпоредбата използва единствено число относно
регистъра и не изисква наличието на толкова регистри, колкото фискални
устройства са налични в обекта, което би било и безпредметно, предвид
посочените съображения, налагащи използването на касови бележки от кочан.
Аргумент в подкрепа на горния извод съдът черпи и от разпоредбите на чл. 36
ал. 4 от Наредбата и на чл. 39 ал. 5 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 36 ал. 4
от Наредбата предвижда, че за всяко фискално устройство се осигурява
отделен кочан с касови бележки. Нормата на чл. 39 ал. 5 от Наредбата
предвижда, че за всяка електронна система с фискална памет се води отделна
книга за дневните финансови отчети. От горните разпоредби е видно, че в
случаите, когато е необходимо да се води отделен регистър/книга за всяко
отделно фискално устройство в търговския обект, това е изрично предвидено
в Наредбата. Подобна разпоредба - че за всяко фискално устройство се
осигурява отделен регистър за касовите бележки от кочан, липсва в Наредбата.
Разширителното тълкуване, направено от органите по приходите, на
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, е
довело и до неправилния извод, че дружеството - въззивен жалбоподател е
нарушило посочената разпоредба. От показанията на свидетеля М. А., както и
от писмените доказателства - протокола за извършената проверка серия АА №
0476681/23.02.2023 г., се установява, че при извършване на проверката от
страна на санкционираното търговско дружество е бил представен регистър за
касовите бележки от кочан. Предвид горното съдът намери, че от събраните
доказателства се установява, че въззивникът стриктно е изпълнил
задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ
и не е извършил нарушението, за което му е наложено предупреждение.
Предвид гореизложеното и с оглед констатираното неправилно
приложение на материалния закон, съдът намери, че обжалваното
предупреждение следва да бъде отменено.
7
При този изход на производството право на присъждане на разноски има
въззивникът, каквато претенция е заявена в проведеното открито съдебно
заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК при повторното
разглеждане на делото съдът се произнася и по сторените в предходните
съдебни инстанции разноски. Видно от представените списъци по чл. 80 ГПК,
фактури и преводни нареждания, при първоначалното разглеждане на делото,
както и в производството по КНАХД № 2566/2024 г. по описа на АССГ, XIX
касационен състав, въззивникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на по 704,10 лева с вкл. ДДС, като от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна са релевирани възражения
за прекомерност на същите, които съдът намери за неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл. 18 ал. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /редакция ДВ, брой 88 от 2022 г./ и предвид
предмета на делото в случая минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 500, 00 лева. В случая за защита срещу обжалваното
предупреждение жалбоподателят е ангажирал адвокатско съдружие, за което
са представени доказателства, че е регистрирано по ЗДДС, като видно от
представените фактури данъчната основа, върху която е начислен ДДС е 586,
75 лева. Съгласно §2а от ДР от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка върху
добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба
е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. За да се извърши
преценка дали заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е
прекомерно, съдът следва да извърши преценка дали то явно не съответства на
фактическата и правна сложност на делото и на положените от процесуалния
представител усилия и обема на осъществената защита. Следва да се посочи и
че страните не дължат винаги да уговарят адвокатско възнаграждение в
минималния предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер, тъй като това би противоречало на свободата на
договаряне. В случая макар в производствата по НАХД № 15629/2023 г. по
описа на СРС, НО, 104 състав и по КНАХД № 2566/2024 г. по описа на АССГ,
XIX касационен състав, да е проведено по едно съдебно заседание, във всяко
от тях жалбоподателят е бил представляван от процесуален представител,
който е поддържал жалбата и е пледирал за отмяна на предупреждението. И
във въззивната, и в касационната жалба, са били изложени конкретни, а не
бланкетни доводи за неправилност съответно на предупреждението и на
решението на СРС. Ето защо съдът намери, че предвид обема на
осъществената защита договореното и заплатено от жалбоподателя
възнаграждение не е прекомерно. Жалбоподателят не претендира разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството по НАХД №
7914/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав и не представя доказателства за
извършването на такива, поради които разноски в настоящото производство
не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Предупреждение № 707267-F698451/14.06.2023 г., издадено
от Началник на Отдел "Оперативни дейности" - София, Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с което, за
маловажен случай на нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н -
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл. 28, ал. 1
ЗАНН "ххххххххххххх" КД, ЕИК хххххххххххххххх, е предупредено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес гр.
София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 52, ДА ЗАПЛАТИ на
"ххххххххххххх" КД, ЕИК хххххххххххххххх, сума в размер на 704, 10 лева
/седемстотин и четири лева и десет стотинки/ с вкл. ДДС – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 15629/2023 г.
по описа на СРС, НО, 104 състав, както и сума в размер на 704, 10 лева
/седемстотин и четири лева и десет стотинки/ с вкл. ДДС – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по КНАХД № 2566/2024 г.
по описа на АССГ, XIX касационен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава XXII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9