РЕШЕНИЕ
№ 09.11.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На девети октомври, две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №2889 по описа
за 2019 година.
Предявена
е искова молба от И.Б.М., ЕГН- **********,***, против Земеделска кооперация „С.“, ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление- с. Братаница, Стопански двор №1, обл.
Пазарджик, представлявано от управителя А.К.С., с цена на иска 14 932.00лв.
В
исковата молба се твърди, че от 1999 година ищецът е собственик на два парцела
овощна градина в землището на с. Звъничево, общ. Пазарджик, в която отглежда
трайни насаждения - ябълкови дръвчета. Последните дръвчета, които е засадил в
нея са на възраст между 5 и 7 години, като в момента са в разцвета си на
плододаване. Сочи, че поземленият имот с № 098016, на който е собственик е с
площ от 10.800 дка и се намира в местността „Градините", като граничи с
ниви, друга овощна градина и общински полски път.
Твърди,
че на 12.09.2018 г., около 16.40 часа му се обадили, че в овощната му градина е
възникнал пожар. Ищецът отишъл незабавно на място, но не успял да изгаси сам
пожара, затова телефонирал на спешен номер 112, откъдето изпратили
противопожарен автомобил от PC „ПБЗН" - гр. Пазарджик, който помогнал в
гасенето и потушил изцяло пожара в градината му. Сочи, че за негова голяма беда
цял парцел от овощната му градина, около 11 дка, изгорял напълно - ябълковите
дръвчета заедно с узрелите плодове по тях. В онзи момент бил в кампания по
събиране на реколтата и се бил подготвил за беритбата им, като за целта почти
всеки ден я посещавал.
Сочи,
че в непосредствена близост, от другата страна на полския път, от източната
страна, в съседство на имота му, се намират нивите на ЗК „С." - с.
Братаница, в които ежегодно Кооперацията отглежда пшеница и други житни култури
и по това време на годината палят стърнищата, за да подготвят нивите за оран и
есенна сеитба.
Твърди,
че през последните години, на три пъти му била запалвана градината, като не
можел да установи кой я е подпалил. Твърди, че когато отишъл на място и се
опитвал да угаси пожара, видял, че той се разпространява от нива на ответната
Кооперация, от която посока духал и вятъра в този момент. По-късно успял да
разбере, че в късния следобяд на 12.09.2018 г. от Кооперацията е изпратен
човек, на когото е възложено да запали стърнищата по нивите й. Огънят се
разпрострял през полския път, като огънят е достигнал до градината на ищеца,
като несъмнено е проявена груба небрежност от изпратения подпалвач.
Твърди,
че на 17.09.2018г. сигнализирал ораните на МВР, като подал сигнал за палежа до
РУ „Полиция“ - гр. Пазарджик, по което била образувана проверка.
Сочи,
че на 19.09.2018г. образувал ч. гр. дело № 3803/2018 г. по описа на PC -
Пазарджик по реда на чл. 207 от ГПК за обезпечаване на доказателства, по което
били назначени и извършени две съдебни експертизи.
С
оглед на гореизложеното за ищеца възникнал правен интерес да заведе настоящия
иск срещу кооперацията за присъждане на причинените му вреди.
Моли
се съдът да постанови решение, с което да осъди ЗК „С.“ - с. Братаница, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в с. Братаница, общ. Пазарджик, С.
д. № *, представлявано от управителя А.К.С. да заплати на ищеца обезщетение за
изгорялата овощна градина, в размер на 14 932.00 лева, ведно със законната
лихва върху гази сума от датата на причиняване на вредата - 12.09.2018 г. и
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.
Претендират
се всички сторени разноски по настоящото дело, а така също и по ч.гр. дело №
3803/2018г., по описа на РС Пазарджик, по представен допълнително списък с
разноските.
Сочат
се доказателства. Прави се доказателствено искане.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита,че
съдът следва да отхвърли изцяло ищцовите претенции /главница и лихви/ като
основание и размер, които са изцяло неоснователни и недоказани. Изложени са
съображения в тази насока.
Оспорват
се сочените от ищеца факти и обстоятелства, на които се основава иска. Твърди
се, че изложеното в ищцовата претенция не отговаря на обективната истина, като
по-скоро почива на внушения и предположения, и дори съдържа взаимно изключващи
се твърдения.
Твърди
се, че ответника ЗК „С.“ осъществява земеделска дейност като обработва вече
повече от 20 години, както свои, но така също и наети и пренаети земеделски
земи. включително в землището на с.Звъничево, като на свой ред се явява и
пренаемодател по отношение на част от земеделските земи, които наема с договор
за наем /аренда/.
Съгласно
изложеното в отговора на исковата молба, е налице фактическа обстановка, описана
в отговора на исковата молба. Нямало каквито и да било правни, а дори и
житейски основания, да се твърди от страна на ищеца, че ответникът, който още
на 03.07.2018 г. е преотдал под наем имотите с идентификатор 97.3, 97.4 и 97.5
и е преустановил на практика оттогава дейността си като земеделски производител
в същата, повече от два месеца по-късно да разпореди на трето лице /по думите
па ищеца/да отиде да опали стърнището на който и да било от тези имоти, които
вече не е ползвал и е нямало да ползва за следващата стопанска година.
Твърди
се, че по същият начин, нелогично е и пренаемателят Д.Х. - Р., която освен че
има задължения по силата на същия този договор № 40/03.07.2018 г. - чл. 9 от
договора да се грижи и опазва имота, включително и да спазва противопожарни и
други норми, да извърши лично или чрез трето лице запалване на имот 97.3, тъй
като това би било абсолютно ненужно, с оглед обстоятелството, че става въпрос
за пролетна култура /люцерна/ която се сее през пролетта на следващата година,
т.е. през пролетта на 2019 г.
Твърди
се, че липсва каквато и да било логика в подкрепа на твърдяното от ищеца, а
именно, че пожарът за който се твърди, че тръгнал от имот с идентификатор 97.3
е бил предназначен да изгори стърнищата на имотите обработвани от ЗК "С.",
тъй като е установено и не се спори, че пожарът който е засегнал имоти 97.5;
97.4 и 97.3 е обхванал само няколко метра от същите, т.е. нищожна част от тези
ниви, което изключва твърдяното от ищеца намерение, някой да има интерес да
запали стърнища, от което да изгори само малка част от нивата, по протежението
на пътя.
Твърди
се, че горното се установява включително и от метеорологичната справка с изх. №
67/26.10.2018 г. изготвена от НИМХ филиал Пловдив - Хидрометеорологична обсерватория
Пазарджик, която прилага по делото,
Ставало
категорично ясно, че ответникът няма и не следва да носи каквато и да било
отговорност по отношение на ищцовата претенция. Оспорва и двете експертизи в производството по реда на
чл. 207 от ГПК по ч.гр.д. 3803/2018 г. по описа на PC Пазарджик, а именно:
пожаро-техническа експертиза и съдебна-агрооценъчна експертиза. Моли се съдът
да отхвърли изцяло ищцовата претенция, като неоснователна и недоказана.
Претендират
се всички направени съдебни разноски, както по ч.гр.д.№ 3803/2018 г. по описа
на РС Пазарджик, така и по настоящото производство.
Сочат
се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Пазарджишкият районен съд,
като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба и
доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира, събраните по
делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за
установено следното:
От
приложения към исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №144, том IV,
рег.№4692, н. дело №829/2019г. по описа на нотариус В. Г. , е видно, че ищецът И.Б.М.,ЕГН-
**********,***, е собственик на недвижим имот- поземленият имот /нива/ с №
098016 по плана за земеразделяне на с. Звъничево, обл. Пазраджик, с площ от
10.800 дка, 5-та категория, находящ се в
местността „Градините.
Не се спори между страните, а и от
приетите по делото писмени доказателства / вкл. Служебна бележка, издадена от
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- Пазарджик/ се
установява, че на 12.09.2018г., около 16.42 часа, в гореописаният поземлен имот
/ябълкова градина/ е възникнал пожар.
Във връзка с възникналия на
12.09.2018г. пожар, ищецът М. е подал
сигнал до РУ на МВР- Пазарджик на 17.09.2018г. /приложен по делото/.
От
приложените по делото материали по ч.гр.дело №3803 от 2018г. по описа на РС-
Пазарджик, се установява, че посоченото частно гражданско дело е било образувано по подадена молба от ищеца М. с правно
основание чл.207 от ГПК- за обезпечение на доказателства. В хода на
производството по делото, съдът е допуснал извършването на пожаротехническа
експертиза, видно от заключението по която, първоначалното място на възникване
на пожара е в съседна нива, източно от ябълковата градина. Пожарът се е
разпрострял от посоченото място на възникване, по високата суха тревна
растителност, и е обхванал сухата тревна растителност и дръвчетата в ябълковата градина, където
пожарът е продължил около 40 минути. Причината за пожара е небрежност при боравене с открит огън-
незагасена цигара или незагасена клечка от кибрит. Била е извършена и
агрооценъчна експертиза, видно от заключението на която, стойността на трайните
насаждения /овощни видове и система за капково напояване/ е 10 383.00лв.
Експертните заключения са били приети от съда.
В хода на производството по
настоящото дело са били изискани и
приложени Метеорологична справка изх.№67
от 26.10.2018г., издадена от НИМХ на
БАН, предоставяща данни за измерените скорости на вятъра на 12.09.2018г., ведно
със снимков и картов материал на местността. Приети са и 1 бр. заверена
справка от интернет страницата на ДФ
„Земеделие“.
С молба от 23.12.2019г. , ищецът е
предоставил дневник за проведени растителнозащитни мероприятия и проведени
химични обработки за 2018г., констативен протокол от 28.12.2019г. и протокол за покупко-продажба
на земеделска продукция, които са били приети от съда.
От представения с отговора на исковата
молба Договор №40 от 03.07.2018г. за
пренаемане на земеделска земя се установява, че същият е бил сключен между Земеделска
кооперация „С.“, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- с.
Братаница, Стопански двор №1, обл. Пазарджик, представлявано от управителя А.К.С.
/пренаемодател/ и Д.П.Х. /пренаемател/. По силата на сключения договор,
пренаемодателят предоставил на пренаемателя за временно ползване срещу
заплащане за срок от 1 стопанска година /от 01.10.2018г. до 30.09.2019г./ своя
земеделска земя в землището на с. Звъничево, обл. Пазарджик /имот №30572.97.3;
30572.97.4; 30572.97.5/
С
Договор за услуга от 02.07.2018г. ,
ответната кооперация е възложила на „Лес Агра“ЕООД „балиране на слама и
прибиране на същата от полето в землището на с. Братаница и и с. Звъничево“,
със срок на изпълнение на услугата – 25.08.2018г.
Приложено е уведомително писмо от РП-
Пазарджик, адресирано до А.К.С., с вх.№59/2020г., от съдържанието на което е
видно, че производството по образуваното досъдебно производство №1272/2018г. по
описа на РУ на МВР- Пазарджик за престъпление по чл.331 от НК е било спряно
поради неразкриване самоличността на извършителя на деянието.
Извършена е
съдебноагрооценъчна експертиза, видно от заключението на която, общата сума на
щетата, възникнала в овощната градина на ищеца, възлиза на 14 932.00лв. С
оглед заключението на вещото лице по
агрооценъчната експертиза, съдът е допуснал на основание чл.214 от ГПК
изменение в размера на предявеният иск.
По делото е било допуснато
извършването на пожаротехническа експертиза, видно от заключението на която,
запалването в землището на с. Звъничево е настъпило на 12.09.2018г., преди
12.00 часа , а в самата овощна градина около 16.00 часа на 12.09.2018г. Пожарът
се е разпрострял от имот 98.9 и е
обхванал имот 98.8, а впоследствие и
общински път 97.14, откъдето е навлязъл в имот 98.11 и имот 98.16. /овощната
градина на ищеца М./. Вещото лице инж. С.Г.П. е дало подробни разяснения в
проведеното на 24.01.2020г. открито съдебно заседание по делото, от които става
ясно, че при изготвяне на експертното заключение, вещото лице е взело предвид
метеорологичната справка и показанията на разпитаните свидетели. ВЛ П. е
изготвил и експертното заключение по
ч.гр.дело №3803 от 2018г. по описа на РС- Пазарджик, където първоначално е
приел,че пожарът е възникнал в нивите , източно от овощната градина. Имайки
предвид данните от метеорологичната справка и свидетелските показания, съгласно
които огънят е възникнал южно от имота
на ищеца, вещото лице е достигнало до извод,че пожарът е възникнал южно от овощната градина
на ищеца.
Този извод се потвърждава и от
заключението на вещите лица по допусната от съда тричленна пожаротехническа експертиза,
видно от заключението по която, първоначалният час на възникването на пожара е
в интервала от 11.30 до 12.00 часа на 12.09.2018г. пожарът е обхванал овощната
градина на ищеца М. около 16.00 часа. Пожарът е обхванал имоти 98.8 и 98.9, като е горял и напоителен канал южно от
тези имоти. Според видяното на мястото на пожара на 21.09.2018г. и направените
впоследствие метеорологични справки, вещите лица стигат до извод, че пожарът
най-вероятно е тръгнал от напоителен канал с идентификатор 96.13, намиращ се
южно от имоти 98.9 и 98.8, чиято суха тревна растителност е била напълно
изгоряла по цялата дължина, граничеща с имота. На по-късен етап, през общински път 97.14, пожарът е навлязъл в част от 98.10, като се
разпространява и прехвърля в имот 98.11 и имот 98.16 /овощната градина на
ищеца/. Като вероятна причина за възникването на пожара, вещите лица посочват
три отделни версии, описани подробно в експертното заключение.
В хода на производството по делото
е бил
разпитан в качеството си на
свидетел С.П.М. /пожарникар РС „ПБЗН“,
участвал в потушаването на пожара/. Съгласно показанията на св. М., когато
пристигнал на място, дежурният екип установил,че пожарът бил обхванал овощната
градина на ищеца М., както и намиращият се в съседство на овощната градина
канал. В съседната на овощната градина нива нямало пожар и не се налагало
служителите на РС „ПБЗН“ да гасят там.
От показанията на св. Г.И.И.
/пожарникар РС „ПБЗН“, участвал в потушаването на пожара/ се установява, че
нивата, находяща се източно от овощната
градина на ищеца, била изгоряла.
Въпросният ден /12.09.2018г./ било топло и имало сравнително силен вятър.
Съгласно показанията на св.Д.Х.- Р., последната е наела земеделски имоти от
ответната кооперация /около 36 д-ка/ в землището на с. Звъничево, обл.
Пазарджик, за една стопанска година, които й били необходими за отглеждането на
люцерна. Договорните отношения на Х. със Земеделска кооперация „С.“,
ЕИК- ********* датират от 03.07.2018г. , като същинското засяване се осъществило през март, 2019г. Към месец
септември, 2018г., парцелите не били засети с нищо.
По делото е бил разпитан в качеството
си на свидетел И. С. П. , от показанията на който се установява, че последният
предоставя услуги- събира пшенична слама по договори, балира я и впоследствие я
предава на фирма „Гимел“. Гореописаната дейност се извършва през месеците от
юли до септември. П. имал договор и с
ответната кооперация за 2018г. за земи, находящи се в землището на с.Звъничево,
където били извършени възложените от кооперацията дейности. След събирането на
останалата слама, не било необходимо да се извършва каквато и да е друга
дейност, тъй като земеделската земя била готова за оране.
Съгласно показанията на разпитания
свидетел П. П. П. /сезонен работник в овощната градина на ищеца/, последният
е бил на работа при ищеца М. на датата
на възникването на пожара -12.09.2018г. Докато обядвал на въпросният ден, св. П.
забелязал в далечината силует на мъж на
разстояние от около 100 метра, който извършвал определени действия в нивите,
находящи се на югоизток от овощната градина. Св. П. уведомил М., който се обадил на Й. В. –
секретар на ЗК „С.“, която му казала, че лично била изпратила човек да запали
стърнищата, за да подготви земите за оран.
Съгласно показанията на св.С. А. З. /
сезонен работник в овощната градина на ищеца/, в началото на месец септември, 2018г.
ищецът М. започнал да бере ябълки от градината, като я ангажирал да помага. На
12.09.2018г., докато обядвала с другите работници, З. забелязала ,че имало пушек, който идвал от
посока към с. Братаница. Впоследствие забелязала и силует на мъж, който
извършвал определени дейности на границата между овощната градина и
земеделските земи. Ищецът М. позвънил на Й. В. / представител на ЗК „С.“/,
която му заявила, че била пратила човек да пали стърнищата, за да орат. Тъй
като разговорът бил пуснат на високоговорител, св. З. успяла да разбере какво си говорили М. и В. .
По делото е била разпитана като
свидетел и Й. И. В. /организатор
производство на ответната кооперация/. Последната отрича да е провеждала
телефонен разговор с М. около обяд на 12.09.2018г. Двамата били разговаряли
след потушаването на пожара, но според В. ответната кооперация нямала никакво
отношения към възникването му. Съгласно показанията на В. , след като през
месец юли,2018г. , находящите се в близост до овощната градина на М.
земеделските земи на кооперацията били отдадени под наем, служители на ЗК „С.“
не били извършвали каквито и да е дейности в тях.
Съгласно установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
Предявеният от ищеца И.Б.М.,ЕГН-
**********,***, против Земеделска
кооперация „С.“, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- с.
Братаница, Стопански двор №1, обл. Пазарджик, представлявано от управителя А.К.С., осъдителен иск е допустим, тъй
като е налице правен интерес от воденето
на настоящето производство.
По отношение основателността на
предявеният иск:
Предявеният иск се явява неоснователен
и недоказан , по следните съображения:
Предявен е осъдителен иск, с
правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 14
932.00 лв.,
представляваща обезщетение за нанасени
имуществени вреди в изгорялата овощна
градина на ищеца М. - поземленият имот /нива/ с № 098016 по плана
за земеразделяне на с. Звъничево, обл. Пазраджик, с площ от 10.800 дка, 5-та
категория, находящ се в местността
„Градините, вследствие на възникнал на 12.09.2018г. в местността. Твърди се от ищцовата страна, че
пожарът е бил причинен от противоправните действия на служител на ответната
кооперация, който е бил изпратен от св. В. /организатор производство на
ответната кооперация/ да запали стърнище, за да подготви нивите на земеделската
кооперация, находящи се в близост до овощната градина на ищеца, за оран.
Всички
фактически твърдения на ищеца са свързани с противоправно поведение на
служител/служители на ответната кооперация, но тези твърдения, според
настоящият съдебен състав, останаха недоказани в хода на производството по
настоящото дело.
Основателността на иск при
квалификацията на чл. 45 ЗЗД, се
обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника
фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност
на поведението, вина, настъпили вреди, причинна
връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца,
по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се приема за
доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника.
Основният спорен между страните
въпрос касае източника на пожара, довел до обективно намаляване на стойността
на притежаваната от ищеца овощна градина, отговорът на който въпрос обуславя
изследването на другите обективни елементи от състава на деликта.
Видно от заключението на приетата
по делото тричленна пожаротехническа експертиза, което съдът кредитира като
обосновано, компетентно изготвено и правилно, след извършен оглед на мястото на пожара на 21.09.2018г. и
направените впоследствие метеорологични справки, вещите лица стигат до извод,
че пожарът най-вероятно е тръгнал от напоителен канал с идентификатор 96.13,
намиращ се южно от имоти 98.9 и 98.8, чиято суха тревна растителност е била
напълно изгоряла по цялата дължина, граничеща с имота. На по-късен етап, през общински път 97.14, пожарът е навлязъл в част от 98.10, като се
разпространява и прехвърля в имот 98.11 и имот 98.16 /овощната градина на ищеца/. За да
достигнат до това заключение, вещите
лица са направили обстоен анализ на
посоката на разпространение на пожара,посоката на вятъра съобразно
предоставените подробни метеорологични справки и всички фактори, които биха
могли да определят първоначалното място на възникване на процесния пожар. За да
определят първоначалното място, вещите лица правилно са съобразили обективните
находки, установени на място, като са установили ,че първоначалното място на
възникване на пожара е напоителният канал с идентификатор 96.13, намиращ се
южно от имоти 98.9 и 98.8,чиято суха тревна растителност е била напълно
изгоряла по цялата му дължина, граничеща с двата имота. Следи от най-дълбоки
прогаряния при огледа на 21.09.2018г. са
били забелязани именно там. С оглед посоката на вятъра /запад- северозапад/
същият ден, трудно би могло да бъде споделено твърдението на ищцовата страна,
съгласно което пожарът е тръгнал от имот 97.5.
Заключението по повторната тричленна пожаротехническа експертиза се
потвърждава и приетото по делото заключение по
пожаротехническата експертиза, от
което е видно, че запалването в
землището на с. Звъничево е настъпило на 12.09.2018г., преди 12.00 часа , а в
самата овощна градина около 16.00 часа на 12.09.2018г. Пожарът се е разпрострял от имот 98.9 и е обхванал имот 98.8, а
впоследствие и общински път 97.14,
откъдето е навлязъл в имот 98.11 и имот 98.16. /овощната градина на ищеца М./.
Вещото лице инж. С.Г.П. е дало подробни разяснения в проведеното на 24.01.2020г.
открито съдебно заседание по делото, от които става ясно, че при изготвяне на
експертното заключение, вещото лице е взело предвид метеорологичната справка и
показанията на разпитаните свидетели. ВЛ П. е изготвил и експертното
заключение по ч.гр.дело №3803 от 2018г.
по описа на РС- Пазарджик, където първоначално е приел,че пожарът е възникнал в
нивите , източно от овощната градина. Имайки предвид данните от
метеорологичната справка и свидетелските показания, съгласно които огънят е
възникнал южно от имота на ищеца, вещото
лице е достигнало до извод,че пожарът е
възникнал южно от овощната градина на ищеца.
В подкрепа на версията на ищцовата
страна е единствено заключението на експертизата, допусната по ч.гр.дело №3803
от 2018г. по описа на РС- Пазарджик, съгласно което, първоначалното място на
възникване на пожара е в съседна нива, източно от ябълковата градина. Това
експертно заключение е било изготвено също от вещото лице инж. С.Г.П., но при
липса на всички данни и метеорологични справки, имащи значение за формирането
на експертното мнение, както и преди депозиране на показанията на разпитаните
свидетели, събрани впоследствие в хода на производството. Вещото лице П.
предостави подробни разяснения пред страните и пред съда защо е променил
изводите си, обективирани в представеното
по ч.гр.дело №3803 от 2018г. по описа на РС- Пазарджик експертно
заключение.
Експертните заключения почиват на всички приети и приложени по делото
писмени и гласни доказателства, включително и метеорологичната справка,
изготвена от Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Пловдив -
хидрометеорологична обсерватория - Пазарджик, от която справка вещите лица са
добили информация относно скоростта на вятъра, касаеща района на възникването
на пожара,и с която справка вещото лице П. не е разполагало към момента на
изготвяне на заключението по ч.гр.дело №3803 от 2018г. по описа на РС-
Пазарджик.
Според заключенията на вещите лица, пожарът е възникнал
между 11,30 и 12,00 часа на 12.09.2018г. и свободното развитие на времето е било в
доста дълъг интервал от време, около пет часа, както и че пожара е обхванал овощната градина на
ищеца около 16,00 часа. Изслушаните от съда вещи лица са категорични в своите заключения,
че пожарът не е възникнал от имоти 97.3, 97.4 и 97.5 /т.е. имотите, които са
били обработвани от ответника до м. юли 2018 г. и от които ищецът твърди, че е
възникнал пожара, предмет на ищцовата претенция/. Всички приети по делото
заключения навеждат на извода, че процесният
пожар е възникнал южно от имоти 98.8 и 98.9 и южно от
овощната градина на ищеца. Според единодушното мнение на вещите лица, пожарът е
тръгнал от обрасъл с растителност бивш напоителен канал с идентификатор 96.13
граничещ с 98.8 и 98.9 и по сухата тревна растителност на канала, впоследствие
пожара е обхванал имоти първоначално 98.8, оттам се е прехвърлил в другата нива
с идентификатор 98.9. Оттам пък пожарът е преминал през общински път /също
обрасъл с растителност/ 97.14, като впоследствие огъня е навлязъл в малка част
от имот 97.5.
В подкрепа на формираните от вещите
лица изводи касателно мястото на възникване на пожара са и приетите по делото гласни доказателства,
вкл. показанията на разпитаните свидетели на ищцовата страна З. и П., които твърдят, че са забелязали
неизвестно за тях лице да извършва определени действия в нивите югоизточно от
овощната градина.
Дори да се приеме,че мястото на
възникване на пожара се намира в близост до нивите на ответната
кооперация, в хода на производството по
делото не се събраха убедителни доказателства,че пожарът е бил предизвикан
умишлено от определено лице, още по-малко, че това лице е работник на ответната
кооперация. В приетите по делото експертни заключения, вещите лица разглеждат
три версии за възникването на пожара, като само една от тези версии презумира
умишлени действия от страна на неизвестен извършител. Събраният доказателствен
материал не дава възможност да бъдат изключени категорично и другите две версии
за настъпването на пожара, сред което и самозапалване на суха тревна
растителност с оглед топлото време на 12.09.2018г. В показанията си, депозирани
пред съда, свидетелите З. и П. твърдят,
че са забелязали неизвестно за тях лице да извършва неопределени действия, като
описанието на това лице, извършено от
свидетелите, не съдържа в себе си никаква конкретика. Въпросното лице не е било
разпознато от никой от присъстващите като служител или работник на ответната
кооперация , което да ангажира отговорността на ответника по предявеният иск. Самоличността на това лице не е била
установена и в хода на образуваното във връзка със случая досъдебно
производство- производството по образуваното досъдебно
производство №1272/2018г. по описа на РУ на МВР- Пазарджик за престъпление по
чл.331 от НК е било спряно поради неразкриване самоличността на извършителя на
деянието.
Твърденията на ищеца, че лицето, предизвикало
с действията си пожара /ако приемем изобщо, че процесният пожар е бил
предизвикан от умишлени човешки действия/ е било изпратено от ръководството на ответната кооперация, и в
частност от Й. И. В. /организатор производство на ответната
кооперация/, се основава единствено на показанията на свидетелите З. и П., които твърдят , че са възприели непосредствено проведен между М. и В.
телефонен разговор, при провеждането на който, В. признала на М., че лично била
изпратила човек да изгори стърнищата, за да подготви земите за оран. Съдът не
кредитира с доверие показанията на свидетелите З. и П. в тази им част, същите противоречат на
останалите приети по делото доказателства. В проведеният й разпит пред съда,
под страх от наказателна отговорност, св В. категорично отрече да е провеждала
телефонен разговор с М. около обяд на 12.09.2018г. Двамата били разговаряли
след потушаването на пожара, но според В. ответната кооперация нямала никакво
отношения към възникването му, за което уведомила М.. При наличието на спор и
противоречие в показанията на свидетелите З. , П. и В. дали такъв телефонен
разговор изобщо е бил провеждан, ищцовата страна, която носи доказателствена
тежест за установяване на твърденията си, не подкрепи същите с каквито и да е
писмени доказателства, вкл. справка от мобилен оператор, от която би могло да
се установи дали такъв телефонен разговор е бил провеждан или не, но не и
неговото съдържание. Дори да се приеме,че такъв телефонен разговор е бил
проведен, възниква въпросът налице ли е интерес за ответната кооперация да
ангажира определено лице да гори стърнищата на тези земеделски земи на
12.09.2018г., като отговорът на този въпрос е отрицателен. От представения с отговора на
исковата молба Договор №40 от
03.07.2018г. за пренаемане на земеделска земя се установява, че същият е бил
сключен между Земеделска кооперация „С.“, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление- с. Братаница, Стопански двор №1, обл.
Пазарджик, представлявано от управителя А.К.С. /пренаемодател/ и Д.П.Х.
/пренаемател/. По силата на сключения договор, пренаемодателят предоставил на
пренаемателя за временно ползване срещу заплащане за срок от 1 стопанска година
/от 01.10.2018г. до 30.09.2019г./ своя земеделска земя в землището на с.
Звъничево, обл. Пазарджик /имот №30572.97.3; 30572.97.4; 30572.97.5/. От
показанията на св.Д.Х.- Р., последната е наела земеделски имоти от
ответната кооперация /около 36 д-ка/ в землището на с. Звъничево, обл.
Пазарджик, за една стопанска година, които й били необходими за отглеждането на
люцерна. Договорните отношения на Х. със Земеделска кооперация „С.“,
ЕИК- ********* датират от 03.07.2018г. /преди датата на възникване на пожара/ ,
като същинското засяване се осъществило
през март, 2019г. Към месец септември, 2018г., парцелите не били засети с нищо.
При това положение не е налице какъвто и да е смислен отговор на въпроса защо
ответната кооперация би ангажирала определено лице, би заделяла средства и би положила усилия да подготвя за оран
определени земеделски земи, които същата не обработва към този момент.
Останаха недоказани и твърденията на ищцовата страна,че изобщо ответната
кооперация е имала практика да гори стърнищата в земеделските си земи, за да ги
подготви за обработка. От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ответната кооперация е ползвала услугите на определена фирма, за
да се справи с този проблем. Видно от приетия по делото Договор за услуга от 02.07.2018г. , ответната кооперация е
възложила на „Лес Агра“ЕООД „балиране на слама и прибиране на същата от полето
в землището на с. Братаница и и с. Звъничево“, със срок на изпълнение на
услугата – 25.08.2018г. От показанията на св. И. С. П. , от се установява,
че ответната кооперация е ангажирала
фирма, която се занимава професионално със събирането на пшенична слама и балирането й. Гореописаната дейност се
извършва през летните месеци. След събирането на останалата слама, съгласно
показанията на св. П. , не е необходимо да се извършва каквато и да е друга
дейност, тъй като земеделската земя била готова за оране. Гореизложеното води
до извода, че земеделските земи са били подготвени до оран чрез описаният метод
в срок до 25.08.2018г., поради което звучи неправдоподобно и житейски
неоправдано, ответната кооперация да извършва сама тези дейности по почистване на земеделските
земи на 12.09.2018г., още повече,че
както стана ясно, тези земи са били
отдадени под наем от ответника на друг земеделски производител още преди това.
Следователно
от анализа на всички приети по делото доказателства не би могло да се направи
обоснован извод, че именно в резултат на
активното поведение на работници на ответната кооперация, изразяващи се в
запалване на стърнище, са настъпили вредите в овощната градина, собственост на
ищеца М., поради което не следва да бъде възложена върху ответника отговорността за обезщетяване на причинените в
патримониума на ищеца имуществени вреди. Не се доказа по изискуемият от закона
категоричен начин, че същите са пряк и непосредствен резултат на противоправното
поведение на определено лице, още повече, това лице да е работник на ответната
кооперация или да е било изпратено от ответната кооперация с конкретната задача
да извърши съответните действия, както се твърди от ищцовата страна. Няма
никакво съмнение, че лицето, което възлага другиму извършването на някаква
работа, създава условия за настъпване на вредата, но в хода на производството
по настоящото дело не се ангажираха доказателства, че служител на кооперацията
е възложил това, с изключение на показанията на св.З. и св. П., които бяха обсъдени от съда. По
делото не се установи пожарът да е резултат от действия на определени лица, за
които действия ответникът да носи отговорност, което води и до несонователност
и недоказаност на ищцовите претенции.
От
приетите по делото доказателства безспорно се установява, че в резултат от
възникналия пожар, в овощната градина на ищеца са били причинени вреди с
определен размер. От събраните доказателства се установява по безспорен начин,
че в патримониума на ищеца са настъпили неблагоприятни изменения – имуществени
вреди, за които обаче не се доказа да са причинени от ответната кооперация. Ето
защо, съдът приема, че не са налице са всички елементи от правопораждащия
деликтната отговорност на ответника фактически състав за репариране на
причинените имуществени вреди.
С оглед на изложеното,
ответникът, чиято е доказателствената тежест да обори
презумцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД с ангажираните от
него доказателства установява, че причинените на ищеца вреди не са резултат
от негово направомерно поведение. В настоящия случай искът е предявен по чл.45 от ЗЗД, поради което
с оглед на обстоятелството, че ответникът е оборил презумпцията за виновност,
следва да се приеме, че не са налице задължителните кумулативно предвидени
елементи от отговорността по този законов текст. Въпреки, че от материалите по
делото се установява, а и не се спори между страните, че на ищеца М. са били
причинени сочените от него вреди, поради липсата на вина в поведението на
ответника не може да се установи причинната връзка между неговото поведение и
нанесените на ищеца вреди.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявените от ищеца искове се явяват неоснователни и недоказани и
като такива следва да бъде отхвърлени. Предвид отхвърлянето на главният иск,
следва да се отхвърли и предявената от ищеца акцесорна претенция за заплащането
на законна лихва от датата на причиняване на вредата.
По
отношение на разноските : При този изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени сторените в хода на
производството разноски, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК. Съгласно представеният списък на разноските, същите възлизат
на 3018.00лв., от които 2700.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение и
318.00лв. заплатени депозити за възнаграждения на вещи лица. Съдът следва да
разгледа направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на
адвокатското възражение, което се явява основателно. Предвид обемът на
извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия,
броя на проведените открити съдебни заседания, доказателствата събрани по
делото, включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените от страните възражения, делото действително
представлява фактическа и правна сложност, но заплатеното
възнаграждение се явява прекомерно. Според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г., при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. /какъвто е настоящият случай/, минималният
размер на възнаграждението е 830.00 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000
лв., или 977.96лв. в конкретният случай. Воден от горното, съдът намира ,че
следва да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, на основание
чл.78,ал.5 от ГПК. При фактическа и правна сложност на делото и оглед
множеството проведени открити съдебни заседания, на ответникът следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по гр.дело №2889/2019г. по описа
на РС- Пазарджик в справедлив размер от
1500.00лв.
Наред с това обаче, на ответника следва
да се присъдят и разноските, направени от него в производството по обезпечаване
на доказателства, които се възлагат с оглед крайния изход от спора по бъдещия
иск. Така по частно гр. дело №3803/ 2018 г. на РС- Пазарджик, ответната
кооперация е направила разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00лв., които също следва да се присъдят.
Ищецът И.Б.М.,ЕГН- **********,***
следва да бъде осъден да довнесе и дължимата държавна такса в размер на
181.96лв. с оглед допуснатото изменение в размера на предявеният иск в
проведеното на 15.05.2020г. открито съдебно заседание по делото, тъй като това
не е било сторено своевременно. Държавната такса е дължима съгласно чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК / 4 на сто върху цената
на всеки иск, но не по-малко от 50.00лв./
Воден от горното Районен съд - Пазарджик,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от И.Б.М., ЕГН- **********,***, срещу Земеделска кооперация „С.“, ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление- с. Братаница, Стопански двор №1, обл.
Пазарджик, представлявано от управителя А.К.С. , с който се иска
от съда да бъде осъден ответникът Земеделска кооперация „С.“,
ЕИК- *********, да заплати на ищеца И.Б.М.,ЕГН-
********** , сумата
от 14 932.00 лева /четиринадесет хиляди
деветстотин тридесет и два лева /, представляваща обезщетение за претърпени от непозволено
увреждане имуществени вреди в изгорялата на 12.09.2018г. овощна градина в землището на
село Звъничево, обл. Пазарджик, собственост на ищеца И.Б.М.,
ЕГН- **********,*** ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиняването
на вредата- 12.09.2018г.- до окончателното изплащане на дължимите суми, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.Б.М.,ЕГН- **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Земеделска кооперация „С.“, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление- с. Братаница, Стопански двор №1, обл.
Пазарджик, представлявано от управителя А.К.С., сумата от 1818.00лв. /хиляда осемстотин и осемнадесет
лева / за сторените от ответника разноски по гр.дело №2889/2019г. по описа на
РС-Пазарджик, на осн. чл.78,ал.3 ГПК, както
и направените разноски в производството по обезпечаване на доказателства по частно гр. дело № 3803/ 2018 г.
на РС – Пазарджик в размер на 300.00лв.
/триста лева/
ОСЪЖДА И.Б.М.,ЕГН- **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС – Пазарджик /по сметката на
Пазарджишкия районен съд/, сумата в
размер на 181.96 лева /сто осемдесет и
един лева и деветдесет и шест стотинки / - дължима държавна такса с оглед
допуснатото изменение в размера на предявения иск на основание чл.214 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: