РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 12.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ДЕСЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	АТАНАС С. АТАНАСОВ
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	РУСИ АЛЕКСИЕВ АНДРЕЙ Г.

при участието на секретаря Елка Григорова,

и в присъствието на прокурора Анелия Неделчева,

като разгледа докладваното от младши съдия Г. въззивно наказателно дело от общ характер № 2066 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 334 НПК.

Делото е образувано по жалба от 26.02.2018 г. (допълнена с молба от
20.04.2018 г.) на защитника на подсъдимия Ч.Г.Д. – адв. Н.Б. срещу присъда от 22.02.2018 г. по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 21907/2016 г. на Софийския районен съд, 108. състав, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 09.01.2014 г. в София, в Софийската градска прокуратура на бул. „**********, съзнателно се ползвал от неистински частен документ, като депозирал до наблюдаващия прокурор по преписка № 10957/2013 г. поописа на СГП –Г.Х., молба за изпращане на копия от материали по цитираната преписка на служебния му адрес – София, ул. „**********, офис 3, на която бил придаден вид, че подписът в графа „С уважение:“ е на К.А.Д., като от подсъдимия Д. не може да се търси отговорност за съставянето на документа – престъпление по чл. 316 НК във връзка с чл. 309, ал. 1 НК, като с присъдата подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева, и същият е осъден да плати разноските в производството в общ размер от 185, 68 лева.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановената присъда, която се твърди, че е произнесена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в първоинстанционното производство. Твърди се, че макар фактическите положения по делото да са установени от доказателствата по делото, първоинстанционният съд не ги е тълкувал правилно, като деянието, извършено от подсъдимия следва да се приеме за несъставомерно. Твърди се още, че съдът е достигнал до грешни логически изводи относно тълкуването на фактите, което го е накарало първоинстанционният съд да възприеме грешна фактическа обстановка, която не отговаря напълно на обективната истина. Съдът неправилно възприел и изтълкувал обясненията на подсъдимия, като съдът не бил отчел спецификата на адвокатската професия и нуждата от размяна на множество документи, като това е довело и до грешка при препращане на съобщения от „Б.П.“ ЕАД. Излагат се доводи, че съставянето на инкриминирания документ е изисквало адвокатска помощ, но подсъдимият е имал аргументи да изиска лично свидетелката Д. да подпише искането за получаване на документи, които не следва да се преценяват от дистанцията на изминалото от инкриминираното деяние време. Излагат се доводи и относно обстоятелството, че в молбата подсъдимият е посочил, че я е внесъл лично в деловодството на СГП, което е индиция, че не е имал намерение да укрива поведението си, и съответно – не е предполагал, че работи с неистински документ. Твърди се, че обстоятелството, че в молбата е посочен съдебен адрес на подсъдимия, а не на страната по делото, също не следва да води до извод за наличие на обществена опасност на деянието, като посочването на адреса на кантората на подсъдимия намира логичното обяснение в променливото местопребиваване на клиентката му. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е направил преценка относно отношенията между подсъдимия и другия адвокат на свидетелката Д. – свидетеля Я., и конфликтите помежду им. Твърди се, че това дискредитира показанията на разпитаните свидетели, за които съществуват основания да са пристрастни към Я. и съответно – настроени срещу подсъдимия. Излагат се и доводи за липсата на мотив на подсъдимия, като от деянието не са произлезли вреди, както и относно неправилното възприемане от страна на Софийския районен съд на адвокатската професия на подсъдимия като отегчаващо отговорността обстоятелство. Иска се признаване на подсъдимия за невиновен, евентуално – намаляване на наложеното му наказание.

До съдебното заседание не са постъпили писмени възражения и допълнения по жалбата от другите страни по делото.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на Софийската градска прокуратура твърди, че обвинението е доказано по безспорен начин, включително и субективна странна. Иска да се потвърди първоинстанционната присъда, която според него е правилна и законосъобразна.

Защитникът адв. Б. иска да се отмени първоинстанционната присъда като необоснована, а подсъдимият Д. да бъде признат за невиновен. Излага се довод, че от събраните по делото доказателства се установява, че инкриминираният документ е пратен на подсъдимия от трето лице. Поради това дори и същият да е неистински, следва да се приеме, че липсва субективна страна на деянието.

Другият защитник на подсъдимия – адв.Б., поддържа искането на адв. Б., както и доводите във въззивната жалба. Сочи, че са неубедителни изводите на първоинстанционния съд относно обществената опасност на извършеното от подсъдимия Д., като е игнориран факта, че подадената от последния молба изрично сочи имената му. Излагат се доводи, че не е изяснен въпросът дали извършеното от подсъдимия Д. деяние показва белезите на ползване на подправен документ от субективна страна, тъй като престъплението по чл. 316 НК може да се извърши само с пряк умисъл.

Подсъдимият поддържа казаното от защитниците си и моли в последната си дума за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаването му.

Първоинстанционният съд е постановил присъдата си, като е приел, че инкриминираният документ е подаден в Софийската градска прокуратура, като по това време е имал пълномощно от лицето, което се сочи, че е съставило документа – К. Д.. Съдът е кредитирал графическата експертиза по делото и е приел, че молбата не е подписана от последната, а е добавен текст от подсъдимия, че той лично я е подал. Прието е като безспорно обстоятелство и това, че подсъдимият Д. към датата на подаване на инкриминираната молба е бил пълномощник на К. Д.. Първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия, че той е пратил писмото на К. Д., за да му го върне подписано, като е посочил противоречията между тези обяснения и показанията на свидетелката Д., които кредитира, тъй като обясненията на подсъдимия Д. съдържали нелогични части и не кореспондирали със съдържанието на приобщения по делото документ. Съдът е приел, че деянието на подсъдимия носи белези на обществена опасност, тъй като от съдържанието на документа се извежда воля за получаване на чужди документи на собствения адрес, а извършването на това действие пред държавен орган е годно да засегне правовия ред и интересите на гражданите. Тъй като приема, че подсъдимият Д. не е изпращал документи на свидетелката К. Д., първоинстанционният съд е приел, че са налице и данни за умисъл на подсъдимия да извърши престъплението. Поради това Софийският районен съд е признал подсъдимия за виновен, намерил е, че да налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с административно наказание, тъй като не са налице пречки за това и е наложил на подсъдимия административно наказание „глоба“. Поради връзката на деянието на подсъдимия с професията му на адвокат е определил глоба около средния предвиден в чл. 78а НК размер, а именно – 2 000 лева.

Като взе предвид рамката на обвинението и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която се възприема и от въззивната инстанция в основните значими за предмета на доказване по делото елементи:

Подсъдимият Ч.Г.Д. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, осъждан е след датата на образуване на наказателното производство (на 13.07.2016 г.), завършил е висше образование. Той има ЕГН **********,***.

Към 2012 – 2013 г. подсъдимият Д. е бил адвокат, вписан в Адвокатска колегия – Перник.

В началото на 2012 г. той работел заедно със свидетеля Янко Я. – също адвокат, в обща кантора. Последният свидетел бил упълномощен от свидетелката К. Д. да я представлява във връзка с получаване на обезщетение и водене на съдебни дела за това по повод смъртта на сина ѝ при пътно-транспортно произшествие в Испания.

На 26.03.2013 г. подсъдимият се срещнал в с. Черница, обл. Бургас, със свидетелката Д., като я попитал дали не иска да ползва неговите услуги, тъй като свидетелят Я. бил забавил делото. Към този момент отношенията между подсъдимия Д. и свидетеля Я. били влошени и те вече не работели в една и съща кантора. Свидетелката Д. се съгласила да промени представляващия я адвокат и подписала пълномощно в полза на подсъдимия Д. на същата дата. С пълномощното адвокат Д. придобивал права да действа по широк кръг въпроси, включително да води граждански дела и да получава всякакви документи от органите на съдебната власт, във връзка с пътно-транспортно произшествие, станало на 04.08.2011 г. в Испания. Към посочената дата адресът на кантората на подсъдимия Д. ***.

Подсъдимият се договорил гражданското дело с ищец – свидетелката К. Д., да бъде водено от неговия колега адвокат – свидетелят Н. П.Ц., който имал повече опит по такива дела. На 05.06.2013 г. подсъдимият и свидетелят Ц. сключили договор за поръчка, с която последният приел да представлява свидетелката Д. по гражданско дело за обезщетение.

При уреждането на детайлите около процеса, който адв. Ц. приел да води, подсъдимият Д. му дал непопълнено пълномощно с дата от 02.08.2013 г. (в действителност подписът не бил на свидетелката Д.), за което заявил, че е подписано от свидетелката Д. и свидетелят Ц. следвало да попълни данните си в него. Последният направил това и завел от името на свидетелката Д. искова молба пред Софийския районен съд, която подал на 15.08.2013 г., с претенция за осъждане на „Б.И.“ АД като застраховател да плати на свидетелката К. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По молбата било образувано гражданско дело № 11234/2013 г.

На 05.11.2013 г. Следственият съд в гр. Бривиеска, Кралство Испания, изпратил съдебна поръчка до властите на Република България за връчване на свидетелката К. Д. на платежно нареждане за сумата от 10 884, 65 евро – част от обезщетение, което ѝ се полагало за вреди, претърпени вследствие на смъртта на сина ѝ. По молбата била образувана прокурорска преписка № 10975/2013 г. по описа на Софийската градска прокуратура, а наблюдаващият прокурор възложил на началника на ОЗ „Охрана“ – София, да връчи платежното нареждане на свидетелката Д.. Свидетелят Я., който по-рано водел кореспонденция с испанските власти, получил платежното нареждане въз основа на по-рано дадено му от свидетелката Д. пълномощно на 03.12.2013 г. След получаване на паричния превод свидетелят Я. уведомил свидетелката Д., която решила да го упълномощи отново да я представлява по водените от нея дела и на 09.01.2014 г. изготвила нотариална заверена молба, която била представена по гражданско дело № 11234/2013 г. по описа на Софийския районен съд, с която оттегляла пълномощията си от всички представлявали я лица с изключение на свидетеля Я..

Подсъдимият също разбрал за постъпилото в Софийската градска прокуратура платежно нареждане и на 09.01.2014 г. подал в деловодството на Софийската градска прокуратура в сградата на Съдебната палата в София (бул. „**********)           , молба с входящ № 10957/2013/д. 100114 от 09.01.2014 г. В молбата срещу заключителните думи „с уважение“ бил изписан саморъчен подпис, който не е положен от свидетелката Д., макар в титулната част на молбата да се сочи, че същата се подава лично от нея. Свидетелката Д. не е възлагала на подсъдимия да подписва такава молба. Искането в молбата било платежното нареждане да се изпрати на адреса на кантората на подсъдимия Д. ***. Сочело се, че материалите са предадени на свидетеля Я., който не бил пълномощник на свидетелката Д. от 03.07.2013 г. и поради това следвало да се предадат на надлежен пълномощник.

Първоинстанционният съд е пропуснал да установи в мотивите към присъдата си единствено обстоятелството, че под молбата ръкописно бил поставен следния текст от подсъдимия Д.: „Внесено от адв. Ч.Г.Д.“, следван от нечетлив саморъчен подпис.

Установената фактическа обстановка се установява от следните събрани по делото доказателства:

–  гласни – показанията на свидетелките К. Д. (на лист 55 – 56 от първоинстанционното дело) иА.Д. (на лист 56 – 57 от първоинстанционното дело), както и приобщените по реда на чл. 371, т. 1 НПК – на свидетелите Н. Ц. (на лист 82 от досъдебното производство), Янко Я. (на лист 82а и 86 от досъдебното производство) и Евелин Василев (на лист 137 от досъдебното производство);

– веществени доказателства с характер на писмени материали – молба, подписана от лице, представило се за К. Д., подадена до СГП с вх. № 10957/2013/д. 100114 от 09.01.2014 г. (на лист 58 от досъдебното производство); пълномощно от К. Д. за подсъдимия Д. (на лист 47 от досъдебното производство); пълномощно от К. Д. за адвокат Янко Я. (на лист 40 от досъдебното производство); пълномощно от лице, описано като К. Д., за адвокат Ц. (на лист 94 от досъдебното производство); декларация за материално и гражданско състояние на К. Д. (на лист 93 от досъдебното производство); молба за оттегляне на пълномощия от 09.01.2014 г. от К. Д. с нотариална заверка на подписа (на лист 117 от досъдебното производство)

– писмени – справка за съдимост и бюлетин към нея (на лист 26 – 29 от първоинстанционното дело); справка от отдел „Пътна полиция“ на СДВР за изтърпяване от подсъдимия Д. на наказание „лишаване от права“ (на лист 30 от първоинстанционното дело); писма от „Б.П.“ ЕАД относно налични данни за кореспонденция между К. Д. и подсъдимия Д. (с вх. № 1078631/30.10.2017 г. на лист 65 от първоинстанционното дело и с вх. № 1001760/08.01.2018 г. – на лист 76 – 77 от първоинстанционното дело); договор за поръчка, сключен между подсъдимия Д. и свидетеля Ц. на 05.06.2013 г. (на лист 45 – 46 от досъдебното производство); препис от материалите по прокурорска преписка № 10957/2013 г. на СГП (на лист 60 – 80 от досъдебното производство); данни за делото и препис от решението по гр.д. № 11234/2013 г. на Софийския районен съд (на лист 118 – 125 от досъдебното производство);

– приобщените по реда на чл. 371, т. 1 НПК две графически експертизи на вещото лицеГ.Л. (на лист 104 – 107 от досъдебното производство и на лист 147 – 149 от досъдебното производство).

Преценката на доказателствата, извършена от първоинстанционния съд е правилна, като същият е отчел основните противоречия в доказателствения материал и е изложил аргументи защо е кредитирал едни доказателства, а не е дал вяра на други. Не се констатират и съществени пропуски при обсъждането на доказателствата, които да са довели до неправилно формирано вътрешно убеждение на първоинстанционния съд.

Софийският районен съд правилно е отчел, че не са налице противоречия в доказателствения материал и тезите на страните относно това, че подсъдимият Д. е бил пълномощник на К. Д., и че по-късно тя е оттеглила пълномощията си (това се установява от показанията на свидетелката Д., които се подкрепят напълно от обясненията на подсъдимия Д. в тази им част), както и че същият е подал инкриминираната молба до Софийската градска прокуратура (което се установява от това, че същата е предадена по делото от администрацията на СГП, и има положен входящ номер, а кой е подателят се установява от вписания в молбата ръкописен текст и положения подпис на подсъдимия). Безспорно е също така, че подписът на инкриминираната молба (в графата „с уважение“) не е положен от К. Д., което се установява от заключението на приетата по делото съдебна графическа експертиза.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че на приетите по делото две експертизи следва да се даде вяра, като вещите лица са посочили източниците на информация, които са използвали, използваните методи за изследване и са посочили резултатите от тях. Заключенията са изготвени от компетентно вещо лице, включено в списъка на вещите лица при Софийския градски съд, и съдържат логични и мотивирани заключения. Поради това и двете заключения следва да се приемат за годен доказателствен източник за положените под пълномощните на адвокат Ц. и инкриминираната молба до СГП подписи.

Съдът няма основание да не кредитира и показанията на адвокат Ц., според които делото на свидетелката Д. му е било поверено изцяло от подсъдимия Д., като адвокат Ц. не е имал контакти със свидетелката Д.. Тези показания кореспондират с обясненията на подсъдимия Д. и показанията на свидетелката Д. и поради това съдът ги кредитира напълно.

Правилно първоинстанционният съд е дал вяра и на показанията на свидетеля Василев, които кореспондират напълно с изложеното от свидетелката Д. и от подсъдимия за отношенията между тях.

Единственото противоречие, което и първоинстанционният съд, и настоящата съдебна инстанция констатират в доказателствения материал по делото е по въпроса дали инкриминираната молба до СГП е била изпратена от подсъдимия Д. до свидетелката К. Д., съответно – получил ли я е последният по пощата с положен подпис. По този въпрос обясненията на подсъдимия Д. влизат в противоречие с показанията на свидетелките Д. – майка и дъщеря. Настоящият съдебен състав намира за правилен изводът на първоинстанционния съд да кредитира показанията на свидетелките, тъй като същите се подкрепят взаимно и излагат една житейски логична версия на събитията, като и двете свидетелки не си спомнят да са имали друга кореспонденция с подсъдимия Д. освен при първоначалното му лично посещение в село Черница, когато свидетелката К. Д. му е издала пълномощно.

От друга страна обясненията на подсъдимия Д. относно инкриминирания документ наистина звучат житейски нелогично. настоящият съдебен състав намира в това отношение за основателни оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е изказал известни предположения при обсъждането на доказателствения материал в тази му част. Изводът на същия обаче не е неверен, доколкото се базира и на съдържанието на подадената до СГП молба. Житейски нелогично е да се изпраща нарочна молба по пощата със съдържание, сочещо, че някои документи се укриват, и да не се посочи лицето, на което същите да бъдат изпратени. В същото време в молбата като адрес на свидетелката К. Д. е посочен служебният адрес на подсъдимия Д., което влиза в противоречие със съдържанието на искането и мотива за по-бързо получаване на документацията. Самият подсъдим в обясненията си твърди, че е изготвил проекта на молба с искане документите да се изпратят в Бургас, което не отговаря на съдържанието на молбата, където е посочен адрес на получаване в София. Няма как да се приеме, че това противоречие се дължи на недоглеждане поради факта, че самият подсъдими се е подписал като подател на молбата, тоест – като лице, което я е прочело. Липсват и обективни данни или показания на други свидетели, които да подкрепят твърдението на подсъдимия, че е изпратил проект на молба с установеното по делото съдържание, който му бил върнат подписан по пощата.  

Не е основателно и възражението на защитата, че показанията на свидетелката К. Д. са заинтересовани, защото същата била в добри отношения с конкурента му – адвокат Я.. В разпита си обаче свидетелката Д. посочва, че няма претенции към подсъдимия и няма основания да се приеме, че тя е заинтересована от изхода на делото, тъй като е получила професионална правна помощ и от подсъдимия.

Накрая, обстоятелството, че в инкриминирания документ е посочено, че подател е подсъдимият Д., не прави по-убедителни твърденията му, че бил получил молба подписана по пощата. Подадената от подсъдимия молба съдържа текст, че е съставена от К. Д., а същата не е постъпила в прокуратурата от нея. Правилата на документооборота са изисквали да се посочи, че молбата не се подава лично и затова е направена и съответна отметка. Тя обаче по никакъв начин не променя авторството на документа, нито пък може да доведе до извод, че е подадена получена от друго място молба. Отметката за това кой е подал молбата има за цел удостоверяването на друго обстоятелство – не кой е авторът на изявлението, а кой го представя пред съответната институция. От подобни данни не може да се прави извод за начина на съставяне на документа и достигането му до адресата.

При така установените фактически изводи, съдът намира следното от правна страна:

На подсъдимия Д. е повдигнато обвинение за използване на неистински частен документ, като от него не може да се търси отговорност за съставянето му – престъпление по чл. 316 НК във връзка с чл. 309, ал. 1 НК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че елементите на това престъпление от обективна и от субективна страна са осъществени от подсъдимия Д..

Предмет на посоченото престъпление е неистински документ. Документи,  които представляват годен предмет на престъпление по глава девета от НК, съгласно дефиницията, дадена в Постановление на Пленума на Върховния съд на НРБ № 3/1982 г., са „конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение“. Същевременно според чл. 93, т. 6 НК „неистински документ“ е този, на който е придаден вид, че съставлява изявление на лице, което е различно от лицето, което го е съставило.

В настоящия случай е инкриминирана молба до Софийската градска прокуратура, която представлява изявление на конкретно физическо лице и съдържа искане до държавен орган. Поради това, че дейността на държавните органи е винаги правно регламентирана, всяко изявление, с което се иска нещо от такъв орган, представлява изявление, насочено към предизвикване на правни последици. Така е и в случая, тъй като се цели получаването на документ – платежно нареждане, който може да бъде предаден само на титуляра на права, описан в него, или овластено от същия лице. Същевременно посочената молба е и неистински документ – в нея е описано, че е подадена от свидетелката К. Д., а е установено, че подписът под молбата не е изпълнен от това лице.

Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че този документ е бил използван от подсъдимия Д.. Представянето на документа пред държавен орган съставлява действие на ползване, което е извършено именно от подсъдимия, който е изписал и изричен текст в тази насока.

Престъплението по чл. 316 НК във връзка с чл. 309, ал. 1 НК е формално – на просто извършване. Законодателят е преценил, че с довършването на което и да е действие на ползване обществените отношения, уреждащи документооборота са засегнати в достатъчна степен, за да е оправдано използване на наказателна репресия.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че от субективна страна подсъдимият Д. е съзнавал, че е използвал неистински документ, тъй като и сам сочи, че не е имал пряка връзка с подсъдимата Д. и е знаел, че не тя е подписала документа. С това той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – че използва документ, който не е съставен от лицето, което е вписано като негов автор. Подсъдимият е предвиждал освен това, че деянието му има общественоопасни последици – че с подаването на документ, който не е подписан от посочения издател може да предизвика определени правни последици въпреки волята на свидетелката Д.. Накрая, подсъдимият е формирал от волева страна пряк умисъл за извършване на престъплението, като съзнателно е подал документа и е удостоверил своето желание за това с отбелязване върху самия документ – т.е. искал е да извърши именно действия по подаване на документа.

Настоящият съдебен състав следва да разгледа и възражението на защитата, че деянието на подсъдимия Д. не представлява обществена опасност. Анализът на този въпрос следва да бъде направен с оглед на обекта на документните престъпления като вид посегателства срещу установения правов ред. Защитата акцентира, че от подаването на молбата на подсъдимия Д. не са настъпили никакви неблагоприятни последици за което и да е лице. Наистина такива последици по отношение на конкретно лице не са настъпили, но обектът на документните престъпления са отношения, регламентиращи работата с документи въобще, а не такива, които засягат лични права на определено лице. Когато чрез документ се засягат такива права, законодателят е предвидил значително по-засилена степен на репресия, отразена в други престъпни състави (например документната измама по чл. 212 НК).

Инкриминираните в глава девета от НК документни престъпления имат значително по-нисък интензитет на обществена опасност. Последната не се свързва с настъпването на други последици освен самото лъжливо документиране – тъй като документите са особен вид вещи със значение за упражняването на права и доказването и закрепването на факти с правно значение, незаконното боравене с тях само по себе си застрашава обществените отношения. Това е така, защото чрез използването или създаването на неистински или преправени документи се създава правна несигурност – не е възможно да се установи дали определени обстоятелства, които имат връзка със законните права и интереси на гражданите са истинни или не, тъй като доказателствената сила на документите е поставена под съмнение. Затова и ползването на неистински документи, и особено частни такива – издадени за защита на частноправната сфера и личните права на гражданите, почти винаги застрашава определени обществени отношения и попада в хипотезите на чл. 10 НК, който урежда хипотезите, при които едно деяние е опасно за обществото.

Изключение се допуска само в една хипотеза – когато авторът на изявлението, който не е лицето, описано в документа, е използвал или подписал този документ по искане на титуляра му, като в този случай може да се касае за малозначително деяние съгласно чл. 9, ал. 2 НК и да не се носи отговорност (изрично в този смисъл са и мотивите по т. 8 от Постановление на Пленума на Върховния съд на НРБ № 3/1982 г.). В този случай ползвателят на документа и титулярът на права допускат нарушение на закона, което търпи санкции в други клонове на правото (напр. доказателствената сила на документа, подписано то друго лице, отпада в гражданския процес), но тъй като документът е постигнал целта си да послужи на интереса на своя титуляр, то не се налага прилагане на наказателна репресия. Затова и не следва да се носи отговорност при тези обстоятелства.

Посоченото изключение обаче не отменя принципа, че наказателната отговорност при документните престъпления е свързана със забраната да се издава документ от чуждо име. Поради това изключението ще бъде налице само ако съдът, след като установи, че е ползван документ и ползвателят е знаел, че същият е неистински, може по категоричен начин да установи, че лицето, което според външния вид на документа е негов издател, се е съгласило именно със съставянето на такъв документ. Такива данни по настоящото дело няма.

Наличието на подобно съгласие се оборва и от вътрешното противоречие в използвания неистински документ – от една страна същият уж изхожда от свидетелката Д., живееща в Бургас, а от друга се иска връчване на документи в София. В титулната част на молбата за личен адрес на свидетелката Д. е посочен служебният адрес на подсъдимия Д., както и негов телефон. Поради това е използван документ, който създава явно объркване относно авторството си и по този начин сериозно нарушава принципа, че писмените изявления с правно действие трябва да посочват като свой автор лицето, което ги е извършило, а не друго лице.

Вярно е, че при отношенията на упълномощаване често се допуска пълномощникът да подписва своя упълномощител. Практиката обаче е наложила неформални способи за посочване на този начин на подписване именно за да избегне случаите на съставяне или използване на неистински документи. Тези правила следва да се съблюдават още по-строго в адвокатската професия, където упълномощаването е резултат от икономически отношения. поради това адвокатът, макар и да подписва множество актове, не може да се освободи само поради този факт от задължението си винаги да се подписва от свое име, а не да придава на документите вид, че те изхождат от клиента му. Практиката да се използват съставени по този начин документи (тъй като и пълномощното от К. Д. за адвокат Ц. не носи нейния подпис) води до извод, че при подсъдимия Д. подобни деяния не са еднократни, а това сочи към повишена обществена опасност от извършването им, поради което няма основания да се изключи наказателната отговорност на подсъдимия Д..

Присъдата следва да се потвърди по въпроса за вината на подсъдимия.

По наказанието:

За престъпление по чл. 316 НК – ползване на неистински документ, наказателната отговорност се реализира съобразно предвидените в предходните разпоредби наказания за съставянето на такъв. Според чл. 309, ал. 1 НК съставянето на неистински частен документ се наказва с лишаване от свобода за срок до две години.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че при това положение е възможно подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, тъй като предвиденото в особената част на кодекса наказание за това умишлено престъпление е с наказание, по-леко от лишаване от свобода за срок от три години, а от престъплението в случая не са произтекли имуществени вреди. Налице е и последната положителна предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а, ал. 1 НК – подсъдимият към датата на извършване на деянието не е търпял последиците на осъждане, тъй като е осъден едва през 2016 г., а няма данни и да е бил освобождаван вече от наказателна отговорност.

В случая първоинстанционният съд не е разгледал въпроса за забраната за освобождаване от наказание с налагане на административно такова в случаите, когато се касае за множество престъпления (чл. 78а, ал. 7 НК). Доколкото обаче последващото осъждане на подсъдимия е с наказание по чл. 35 НК, то не съществуват пречки за налагане на административно наказание в случая. Това е така, тъй като за извършената от него съвкупност от престъпни посегателства подсъдимият вече търпи наказание и привилегията да бъде освободен от наказателна отговорност не е била реализирана в друго производство, каквато е и целта на забраната по чл. 78а, ал. 7 НК.

Настоящият съдебен състав се съгласява напълно с преценката на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, свързани с миналата му съдимост, професията му и липсата на вредни последици. Поради това също следва да се приеме, че глобата по чл. 78а НК следва да се определи в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Присъдата следва да се потвърди и в тази част.

По разноските:

Първоинстанционният съд правилно е изчислил направените в досъдебната фаза на процеса и пред първата инстанция разноски, поради което присъдата следва да се потвърди и в тази част.

Пред настоящата инстанция не са направени разноски, поради което въззивният съд не следва да присъжда такива.

Така мотивиран, Софийският градски съд, десети въззивен наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.02.2018 г. по наказателно дело от общ характер № 21907/2016 г. на Софийския районен съд, 108. състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.