Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на двадесет и втори юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 473 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, вр. с чл.342 от ТЗ, вр. с чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба се твърди, че на 28.03.2018 г. между „М. Б." ЕООД, ЕИК ….. в качеството на лизингодател и А.В.В. в качеството на Лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №AG0001941. В изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил собствеността върху посочен от Лизингополучателя лек автомобил марка „БМВ" модел „530", идентификационен номер на рама WBADP71010GS72243, per. № СВ1832КС и е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което съставен приемо-предавателен протокол от 28.03.2018 г.
Лизингополучателят заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на приложими Общи условия, с размерът на финансирането 2 800,00 лева. Всички съществени условия били подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията - неразделна част от Договора, като Лизингополучателят поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин.
Договорен бил срок от 30 месеца, изтичащ на 25.09.2020 г.. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 39,60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 148,45 лева.
Твърди се, че Лизингополучателят е преустановил плащанията по договорения Погасителен план, като последното постъпило плащане било от 09.08.2018 г. и е послужило за частично погасяване на вноска №4 по погасителен план с падеж 25.07.2018 г. и данък в размер на 173,12 лева за 2018 г.
Към 23.11.2018 г. неплатени останали: вноска №5 по Погасителен план с падеж 25.08.2018 г. до вноска №7 по Погасителен план с падеж 25.10.2018 г..
Предвид допуснатото неизпълнение и съгласно клаузите на Договора за финансов лизинг, издирването и изземването на Лизинговия актив било възложено на външна агенция - „Е. Б. К. Г." ЕООД. Автомобилът бил открит у трето лице и лизинговият актив иззет от наетия за целта изпълнител, за което съставен приемо-предавателен протокол.
Предвид недобросъвестното поведение на ответника, изразяващо се в изоставяне на лизинговата вещ в държане на трето за договора лице, на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника А.В.В., че дължи на ищеца по Договор за финансов лизинг № AG0001941/28.03.2018г.: 263,66 лева незаплатена главница ; 320,56 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски; 7,13 лева - неустойка за забавени плащания за периода от 25.08.2018 г. до 23.11.2018 г.;445,35 лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя; 521,94 лева -разходи за заплатени данъчни задължения;163,46 лева - разходи за платени застрахователни премии; 732,00 лева - разходи за възстановяване на лизинговия актив, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 13.02.2020г. до окончателното изплащане, както и сторените по заповедното производство разноски.
Претендират се и разноските направени в производството по чл.422 ГПК.
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорват се предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Между ищеца и
ответника на 28.03.2018г. е сключен Договор за финансов
лизинг/ДФЛ/ №AG0001941 със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив /Договора/. Неразделна част от договора са
Общите условия / ОУ,чл.16 от Договора/ и Тарифа към ОУ. По цитирания
договор лизингодателят се е задължил да
придобие и предостави на лизигополучателя за позване л.а.“БМВ 530d“, с идентификационен
номер на рама WBADP71010GS72243, ДК№ СВ1832КС /индивидуализиран
в чл.1 от Договора и в приемо-предавателен протокол между страните от същата дата/. От
цитирания приемо-предавателен протокол е
видно, че на 28.03.2018г. Лизинговия
актив е бил предаден на
лизингополучателя / ответник в настоящия процес/. От своя страна последният се
е задължил по Договора да заплати на лизингодателя
главницата по договора и лихва върху нея
на 30 месечни вноски съгласно Погасителен план към ДФЛ. С
Договора страните са приели лихвен процент в размер на 39.60%, фиксиран за целия срок на Договора
/чл.4, чл.5 от Договора/. Приетия от страните по Договора Погасителен план фиксира дължимите се от ответника и
лизингополучател лизингови вноски към датата на падежа, които са фиксирани за
период на Договора в размер на по
148.45 лева, която сума включваща
дължима за погасяване част от главницата и лихва върху главницата.
Видно от приетата по делото, като
компетентно дадена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
изготвена от в.л. А.Б., в изпълнение на Договора ответникът е изплатил на
ищеца сума в общ размер на 1 961.74 лева, като последно ответникът е
платил четвъртата лизингова вноска, която с падеж 25.07.2018 година и
последното извършено от А.В. плащане е било на 09.08.2018 година. Съгласно
приетия с Д. между страните погасителен план последващите незаплатени месечни
вноски от ответника за периода
25.08.2018г. до 23.11.2018г. са в общ
размер на 584.22, от които 263.66лв- вноска
по главница и 326.56 лв.-възнаградителна лихва.Съгласно чл.13.5 от Общите
условия /ОУ/Лизингодателят има право да
прекрати Договора в случай на
забава в плащането на първоначална вноска, лизингова вноска,, ДДС,
първоначални разходи,разходи подлежащи на възстановяване по реда на чл.8.7 от ОУ или друго дължимо плащане от страна на лизингополучателя с
повече от 5 дни/л.20,стр.2 от делото/. Съгласно приетия между страните
погасителен план и предвид заключението
на в.л. по приетата по делото ССчЕ, ответникът не е заплатил на ищеца последващите погасителните месечни вноски
падежирали към 25.08.2018г. и към 23.11.2018г.,
с което за ищеца са възникнали предпоставките по чл.13.5 от Договора.
По силата на предходно сключен
Договор за поръчка от
06.06.2017г. между ищеца и „ЕМ БИ КЕЙ
ГРУП“ ЕООД-София, на последното е възложено
установяване местонахождението и
изземване на Лизинговия актив по Договора между страните по настоящото производство. С Приемо - предавателен протокол от 23.11.2018г. л.а.“БМВ 530d“, подробно индивидуализиран в чл.1 от Договора, е предаден на
представител на „Мого България“ от трето лице-Светослав Ст. В., като местонахождението
на Лизингополучателя по Договора не е установено към онзи момент, както и към
момента на провеждане на настоящото исково производство не е установен ответника
на известния за ищеца и за съда адрес и поради което
му е назначен особен представител.
Със сключване на Договора между страните по настоящото производство,
според чл.345 от ТЗ за
лизингополучателя са възникнали задължения, като наемател съгласно чл. 232,
чл.233 ЗЗД. От днуга страна ищецът е
изпълнил задълженията си спрямо Лизингополучателя / наемателя/, които
произтичат от чл.347 от ТЗ , който
препраща към нормите на чл.230
от ЗЗД. Съгласно чл.232, изр.2 ЗЗД наемателят/Лизингополучателят дължи
плащане на договорената по процесния
Договор / за лизинг/ цена. Видно от събраните доказателства, плащане на
цената ответникът не е извършил на последващите / след п ореден № 4 от Погасителния план / лизингови вноски под №№ 6,7,8 и т.н./, с което не е
изпълнил задължението произтичащо от
Договора, респ. от чл.4, вр. с чл.8.1 от ОУ, с което е възникнало и правото
на Лизингодателя по чл.13.5i
от ОУ да прекрати договора.
С оглед претенцията на ищеца за главница и възнаградителна лихва за незаплатени и падежирали вноски и като взе предвид заключението по приетата по делото ССчЕ от 19.07.21г. / и корекция на в.л. към експертизата/ настоящият състав приема, че ответникът дължи на ищеца главницата в претендирания размер от 263.66 лева, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда- 13.02.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата 320.56 лева-възнаградителна лихва по падежиралите вноски / в.ж ССчЕ и Корекция към ССчЕ, л.100-108 от делото/. Това е така, тъй като Договорът е валидно развален на 23.11.2018г. / с предаване на Лизинговия актив от страна на третото лице на ищеца със съставения приемо-редавателен протокол от същата дата /, като договорът е прекратен по причина у Лизингополучателя.
По отношение на претендираната неустойка в размер на 7.13 лева, същата е договорена между страните с чл.15.1 от ОУ към Договора. Тъй като ответникът не е заплати на ищеца, съгласно приетия между страните погасителен план, падежиралите вноски с падеж 25.08.18г. - 23.11.18г., ответникът дължи претендираната неустойка от 7.13 изчислена като дължима в същия размер и от вещото лице по приетата по делото ССчЕ и Корекция към нея/л.103 от делото/.
С исковата молба се претендира и неустойка от 445.35 лева поради прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. В тази връзка следва да се отбележи ,че с чл.15.5 от Договора лизингополучателят се е съгласил да бъде изплатена на лизингодателя неустойка, дължима еднократно в размер на три лизингови вноски в случай, че договорът бъде прекратен по негова вина /на лизингополучателя/. Както бе споделено по-горе в настоящото лизингополучателят е преустановил плащанията по приетия с Договора погасителен план. В процеса не са ангажирани доказателства за неплащане по Договора от страна на лизингополучателя по причини, които не могат да му се вменят във вина. От друга страна договорената неустойка е в размер трикратен на размера на дължимите се от лизингополучателя месечни вноски по приетия между страните погасителен план и не представлява сума еквивалентна на общия размер на дължими се до края на процесния договор месечни вноски. В последния случай настоящият състав намира, че би било налице неоснователно обогатяване за лизингодателя и в който случай възприетата между страните клауз от Договора би била нищожна /вж. ТР№1/15.06.2010г. по ТД № 1/2009г., ОСТГ на ВКС на РБ; Р-110/2016 по ТД№ 1226/2015г., I т.о. ВКС/. Ето защо в тази част исковата претенция следва да се уважи в размера за сумата от 445.35 лв. , възприета и със заключението на в.л. по приетата по делото ССчЕ , като компетентно дадена и неоспорена от страните.
С Договора и ОУ към него лизингополучателят и ответник в настоящото производстов се е задължил да заплаща всички данъци , такси, мита.....във връзка с използването на Лизинговия актив. От приетата по делото ССчЕ е видно , че ищецът е заплатил към СО, р-н „Изгрев“ дължими се данъчни задължения по лизинговия актив на ответника, които в размер на 175.56 лева съгласно експертизата. Ответникът съгласно заключението на в.л не е заплатил данък за процесното МПС за 2018 и 2019 година, който в размер на 348.68 лева установен и със ССчЕ по делото, поради което ответникът дължи на ищеца и претендираните от последния разходи в общ размер на 521.94 лева за данъчни задължения произтичащи от сключения между страните Договора / чл.8.6, чл.8.7, 8.7.4 от Договора/.
С чл.8.6 от ОУ към Договора между страните лизингополучателят се е задължил да заплаща застрахователните премии по застраховане на Лизинговия актив. В настоящия процес не са ангажирани доказатлества обосноваващи освобождаване на лизингополучателя от така произтичащото задължение. От друга страна от заключението по приетата, като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ е видно, че ответникът не е заплатил застрахователни премии в общ размер на 338.54 лева, от които по фактура № **********/11.02.2019г. претендираната с исковата молба сума от 163.46 лева. Поради това настоящият състав намира за основателна и доказана претенцията на ищеца за дължима се застрахователна премия по така посочената фактура и установения по нея размер/ССчЕ, л.104 от делото/.
Поради прекратяването на процесния Договор извън случаите предвидени в чл.14.1 от ОУ за ответника е възникнало задължението да предаде на лизингодателя в рамките на два работни дни Лизинговия актив заедно с принадлежностите към него и придружаващите го документи, на място посочено от Лизингодателя. От представените по делото доказателства е видно, че лизингополучателят е предоставил Лизинговия актив на трето лице и не е изпълнил задължението си произтичащо от чл.14.1 от ОУ. За да установи местонахождението на Лизинговия акти ищецът го е обявил за издирване, при което е сторил разноски. Последните произтичат от сключен от ищеца с трето лице- „Ем Би Кей Груп“-ЕООД-София договор за поръчка, с който довереникът се е задължил от името и за сметка на доверителя да извърши необходими действия за доброволно изземване на лизингови активи от длъжници на доверителя срещу задължение на доверителя да заплати на довереника възнаграждение за изпълнение на всяка една поръчка/ чл.1, ал.1, чл.3 от Договор за поръчка от 06.07.2017 година, Анекс №1/06.07.2017г.,л.29,л.33 от делото/. Видно от Приемо - предавателен протокол от 23.11.2018г./л.30 от делото/ третото лице, на което лизингополучателят е предоставил Лизинговия актив, е предало л.а.“БМВ 530d“, с номер на рама WBADP71010GS72243, ДК№ СВ1832КС, неокомплектован според приетите между страните договорености в Раздел 14 /ВРЪЩАНЕ НА ЛИЗИНГОВИЯ АКТИВ/ от ОУ. Във връзка с връщане на Лизинговия актив във владение на лизингодателя са сторени от ищеца разходи, за които последният претендира с ИМ и представя фактура № **********/27.11.2018г.. Със заключението по приетата ССчЕ изготвена от в.л. А.Б. е установено изплатено от ищеца по договора за поръчка възнаграждение в размер на 732.00 лева с включен ДДС. При това настоящият състав намира за основателна и доказана претенцията на ищеца за сторени разходи по възстановяване на лизинговия актив от „М.Б.“ ООД за сумата от 732.00 лева така .
С оглед изхода на спора по настоящото дело ще следва на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски заявени с нарочна молба до съда, както следва: разноски направени в заповедното производстов по ч.гр.д. № 98/2020г. по описа на РС-Елин Пелин в общ размер на 149.08 лева, в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и разноски в производството по чл.422 ГПК, от които: държавна такса – 300.00 лева, депозит за ССчЕ – 300.00 лева, 100.00лева - юрисконсултско възнаграждение или общо разноски по двете производства 850.00/ осемстотин и петдесет / лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.В.В. ***, с ЕГН **********, че по заповедно производство по чл.410 от ГПК, ч.гр.д. №98/2020г. по описа на РС-Елин Пелин дължи на „М.Б." ООД-София, с …… както следва: главница в размер на 263.66/ двеста шестдесет и три лева и 66 стотинки/ лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2020г. до окончателното изплащане; 320.56/ триста и двадесет лева и 56 стотинки/ лева -възнаградителна лихва; неустойка за забавени плащания за период 25.08 до 23.11.2018 година в размер на 7.13/ седем лева и 13 стотинки/ лева; 445.35 / четиристотин четиридесет и пет лева и 35 стотинки/лева - неустойка поради прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; разходи за заплатени данъчни задължения във връзка с Лизинговия актив - 521.94 / петстотин двадесет и един лева и 94 стотинки/ лева; разходи за заплатени застрахователни премии - 163.46 / сто шестдесет и три лева и 46 стотинки/ лева; разходи по възстановяване на лизинговия актив-732.00 / седемстотин тридесет и два /лева.
ОСЪЖДА А.В.В.
***, с ЕГН **********, да заплати на „М. Б. "
ООД-София, с ЕИК…….взноски сторени в заповедното производство и по настоящото дело в общ размер на 850.00/
осемстотин и петдесет / лева .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: