РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1437
гр.Пловдив, 27 юни 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, четиринадесети състав, в публично съдебно
заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря М.Ч.,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. д. № 3059 по описа на съда за
2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.216 ал.6 във връзка с чл.219 ал.3 от Закона за устройство на
територията / ЗУТ /.
Образувано е по жалба на „В.И. 2010“ ООД, ЕИК *********, „С.96“ ООД, ЕИК
*********, „****“ ООД, ЕИК *********, „****“ ООД, ЕИК *********, ЕТ „Нолис - М.К.- Р. К.“, ЕИК *********, Д.К.Д., ЕГН **********,
и ЕТ „****“, ЕИК *********, срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-56 от 17.11.2016 г. на
началника на РДНСК-ЮЦР, с която е отхвърлена жалбата и е оставено в сила разрешение
за строеж № 31/10.10.2016 г. на главния архитект на район „Тракия“ при община
Пловдив, за обект: „Доизграждане на паркинг в УПИ I с идентификатор 56784.539.552 по КК
на гр. Пловдив, кв.4 по плана на ЮИПЗ, гр. Пловдив, местонахождение ПИ
56784.539.552 по КК на гр. Пловдив, попадащ в кв. 4 по плана на ЮИПЗ, ж. р.
Тракия, гр. Пловдив, с възложител „****“ АД, представлявано от З.Т. Л., с
адрес: ***, ***„****“ № 55.
В
жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Изтъква се, че на жалбоподателите, като законни собственици на сгради в същите
имоти, не е предвидено как самостоятелно ще осъществяват достъпа до имотите си,
включително и със самостоятелен подход и вход откъм улицата, както и
възможността да използват имотите си по предназначение, като складови и
производствени сгради, чрез предвиждане на нормативно определените отстояния до
сградите им, както и съответния подход откъм уличното платно. Подробни доводи
се излагат в представената по делото писмена защита. Претендира се отмяната на
оспорения административен акт и за съдебни разноски, съгласно представения по
делото списък с разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателите „В.И. 2010“ ООД и „С.96“ ООД, се
представляват от управителите си, съответно – Т.И. и С. П. и от адв. Ж., а
останалите жалбоподатели се представляват от адв. Ж., която поддържа
жалбата.
Ответникът - началникът на РДНСК- ЮЦР, чрез
процесуалния си представител - юрисконсулт И., намира жалбата за неоснователна,
като доводи в тази насока излага в представената по делото писмена защита.
Заинтересованата страна „****“ АД, редовно призована, чрез адв. П.
намира жалбата за неоснователна, а в последно съдебно заседание не се
представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна – главен архитект на общ. Пловдив, район
„Тракия“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, на изразява
становище по основателността на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок
от страна, имаща правен интерес от оспорването.
За да се произнесе по същество, прие за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
чл.216 ал.1 от ЗУТ не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред следните
административни актове на главния архитект на общините /районите/: отказите за
съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, когато не са съставна част
на комплексния проект за инвестиционна инициатива; разрешенията за строеж,
заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват,
и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект
за инвестиционна инициатива. Тези актове подлежат на обжалване по
законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален
строителен контрол, а за специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността
на страната - пред министъра на отбраната, съответно пред министъра на
вътрешните работи или пред председателя на Държавна агенция "Национална
сигурност", според ал.2 на цитираната разпоредба. Според чл.216 ал.5 от ЗУТ началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол се
произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след
преценка на нейната допустимост, в 15-дневен срок от постъпването й. Със
заповедта си началникът на регионалната дирекция за национален строителен
контрол може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли
жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Заповедите на началника на
регионалната дирекция за национален строителен контрол се обжалват по реда на
чл.215 от ЗУТ.
От анализа
на цитираните разпоредби се стига до извода, че е предвидена задължителна
административна процедура на обжалване пред съответния началник РДНСК, като
предпоставка за обжалване и пред съда, след изчерпване на административната
процедура, което в конкретния случай е налице.
Административният орган е разгледал жалбата срещу
соченото разрешение за строеж и е отхвърлил същата, като е приел, че същото е
законосъобразно. На съдебен контрол подлежи актът на по-горестоящия
административен орган, като съдът дължи произнасяне по същия.
„В.И. 2010“ ООД, видно от приложените по делото договор
за покупко-продажба на търговско предприятие от 15.04.2010 г., Договор за покупко-продажба
от 20.08.1997 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот от 05.12.2002
г., е собственик на 570.25/1338 идеални части от: самостоятелен обект в сграда
с ид. 56784.539.82.3.1. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009
г. с адрес ***„****“ № 45, ет. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 3, разположена в ПИ с ид. 56784.539.82, с предназначение – друг вид
самостоятелен обект в сграда, с площ от 348.07 кв.м. на едно ниво, при граници:
съседни самостоятелни обекти на същия етаж: 56784.539.82.3.2, под обекта –
няма, над обекта: 56784.539.82.3.4; самостоятелен обект в сграда с ид.
56784.539.82.3.2. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. с
адрес ***„****“ № 45, ет.1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3,
разположена в ПИ с ид. 56784.539.82, с предназначение – друг вид самостоятелен
обект в сграда, с площ от 774.62 кв.м. на едно ниво, при граници: съседни
самостоятелни обекти на същия етаж: 56784.539.82.3.1 и 56784.539.82.3.3, под
обекта – няма, над обекта: 56784.539.82.3.4; самостоятелен обект в сграда с ид.
56784.539.82.3.3. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. с
адрес ***„****“ № 45, ет.1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3,
разположена в ПИ с ид. 56784.539.82, с предназначение – друг вид самостоятелен
обект в сграда, с площ от 215.31 кв.м. на едно ниво, при граници: съседни
самостоятелни обекти на същия етаж: 56784.539.82.3.2, под обекта – няма, над
обекта: 56784.539.82.3.4, представляващи следния недвижим имот, а именно
партерния етаж с площ от 1338 кв. м. на триетажна сграда, представляваща
„Битово-инженерен корпус“, ведно с правото на строеж и 1/3 ид. части от общите
части, която сграда се намира в УПИ I-196 „Пишещи машини“ АД от кв.4 по
одобрения със Заповед № ОА-1952/28.12.1999 г. и Заповед № ОА-620/20.05.1996 г.
регулационен план на гр. Пловдив, ЮИПЗ – част Първа, при граници на имота,
съгласно договор за покупко-продажба от 20.08.1997 г.: юг - тревна площ, север-вътрешен
двор, запад - портал и изток – „Пишещи машини“ ЕАД гр. Пловдив, заедно с
правото на ползване на подход на двор с размер 1010 кв. м. от същия парцел (л.22
- 27, т.1).
„****“ ООД, съгласно представения по делото договор за
покупко-продажба от 20.08.1997 г. (л.15, т.1) и Договор за покупко-продажба от
22.10.1997 г. (л.181 т.1) притежава идеални части от партерния етаж с площ от
1338 кв. м. на триетажна сграда, представляваща „Битово-иненерен корпус“, ведно
с правото на строеж и 1/3 ид. части от общите части, която сграда се намира в
УПИ I-196 „Пишещи машини“ АД от кв. 4 по одобрения със Заповед №
ОА-1952/28.12.1999 г. и Заповед № ОА-620/20.05.1996 г. регулационен план на гр.
Пловдив, ЮИПЗ – част Първа, при граници на имота, съгласно договор за покупко-продажба
от 20.08.1997 г.: юг-тревна площ, север-вътрешен двор, запад-портал и изток –
„Пишещи машини“ ЕАД гр. Пловдив, заедно с правото на ползване на подход на двор
с размер 1010 кв. м. от същия парцел, както и ид. части от „навес, ведно с
правото на строеж, находящ се в кв. 4 – нов, парцел I ЖК „Тракия“ с граници на
изток – битово-административна сграда, запад – пропуск, север – двор и юг –
ограда.
„****“ ООД, съгласно представените по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 13.12.2006 г. (л.29, т.1) притежава
следния недвижим имот: втория етаж от двуетажната масивна железобетонна сграда
– бивша „Битово-инженерен корпус“, който етаж съставлява самостоятелно обособен
обект, със застроена площ от 1338 кв. м. при граници: юг – фасада, от север –
задна външна стена, от изток – „Пишещи машини“ ЕАД, от запад – външна стена,
отдолу – първи етаж, отгоре – покривна плоча, заедно с 1/3 идеална част от
общите части на сградата, ведно със
съответното на гореописания обект право на строеж върху дворното място,
находящо се в ***„***, заедно с правото на ползване за подход на двор с размер
1010 кв.м. от същия имот.
„****“ ООД, съгласно представените по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.12.2002 г. (л.39, т.1),
Нотариален акт за поправка на НА от 08.06.2007 г. (л.40, т.1)/ е собственик на
следния недвижим имот: „Заведение за обществено хранене“, преустроено от
пропуск-склад, съгласно Разрешение за ползване № Д-332 от 26.04.1999 г. –
масивна едноетажна постройка, находяща се в северната част на „ИТО“ в
ликвидация, отбелязан с цифрата 2 по ситуационния план и находящ се до УПИ
I-196 Пловдив „Пишещи машини“ АД от кв. 4, ведно с правото на строеж и правото
на подход на двор с площ от 1010 кв. м., находящ се в описания по-горе УПИ, при
граници: на запад и север ограда, на изток и юг – дворно място.
ЕТ „Нолис – М.К.– Р. К.“, видно
от представените по делото договор за покупко-продажба от 23.04.1998 г. (л.34,
т.1) е собственик на следния недвижим имот: „Склад от 57 кв.м., находящ се в
двора на „Ито“ ЕООД гр. Пловдив, отбелязан с цифрата 3 на ситуационния план с
граници на запад, изток и юг – дворно място и север – цех „Пишещи машини“,
находящо се в кв. 4 – нов, Югоизточна промишлена зона – ЖР „Тракия“, гр.
Пловдив, ведно с правото на строеж и правото на подход на двор с размер 1010
кв.м.
Д.К.Д., видно от представените по
делото нсотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2004 г. и
Нотариален акт за поправка на НА от 09.09.2008 г., (л.32-33, т.1) е собственик
на следния недвижим имот: първия етаж от двуетажната масивна железобетонна
сграда /бивш „Битово-инженерен корпус“/ със застроена площ 1338 кв.м., находящ се в ***„***, ведно с 1/3 ид. част от общите части
на сградата, ведно със съответната идеална част от правото на строеж от имота,
в който е построена сградата, съставляващ парцел Първи – „Пишещи машини“ ЕАД,
от кв. 4, по плана на гр. Пловдив, Югоизточна промишлена зона, при граници на
етажа: от юг – фасада, от север – задна външна стена, от запад – външна стена,
от изток – „Пишещи машини“ ЕАД Пловдив, отдолу – партерен етаж, отгоре – втори
етаж, заедно с право на ползване за подход на двор с площ 1010 кв.м. от същия
парцел.
ЕТ „****“, видно от представения по делото договор за
покупко-продажба от 22.10.1997 г. (л.18, т.1) е собственик на ид. части от „навес,
ведно с правото на строеж, находящ се в кв. 4 – нов, парцел I ЖК „Тракия“ с
граници на изток – битово-административна сграда, запад – пропуск, север – двор
и юг – ограда.
Установява се, че процесното РС № 31/10.10.2016
г. (л.57, т.1) на главния архитект на район „Тракия“ – общ. Пловдив е във
връзка с одобрен проект относно извършване на СМР за обект: „Доизграждане
паркинг в УПИ I –
56784.539.552, кв.4 по плана на ЮИПЗ, гр. Пловдив“, при условие - чл.148 от ЗУТ,
без да се конкретизира коя точно хипотеза и чл.142 ал6 т.2 от с.з. Представени
са: оценка за съответствие на проекта със съществуващите изисквания към
строежите № 21/09.08.2016 г. (л.64, т.1); писмо изх. № ОВОС-900/29.07.2016 г.
на МОСВ – РИ – Пловдив (л.188, т.1) относно уведомление за инвестиционно
предложение – „Временен паркинг в имот с № 56784.539.81 и паркинг в имот №
56784.539.552, землището на гр. Пловдив; технически проект (л.189, т.1);
обяснителна записка, част: „ПУСО“ (л.194, т.1); обяснителна записка в част:
„ПБЗ“ (л.218, т.1); обяснителна записка в част: „Пътна, ОД и ВОД“ (л.249, т.1);
графична и текстова част на влязъл в сила ПУП – ПР (л.302 и следв., т.1).
Въз основа на комплексен доклад за
оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания
към строежите № 21/09.08.2016 г., административният орган е приел, че няма
пречка да бъде издадено оспореното РС.
По делото са изслушани и приети, без
възражения от страните основна и допълнителна съдебно-технически експертизи /СТЕ/,
изпълнени от вещото лице Р.К., и, които съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвени. Вещото лице, след
подробен анализ на разгледаните от него, приложени по делото документи,
посочва, че двата поземлени имота - ПИ 56784.539.552 и ПИ 56784.539.81 са
собственост на възложителя и делител на двата ПИ е действащата регулация. Сочи,
че, в съответствие с действащите до момента устройствени планове и техните
изменения, описани подробно в констативната част на експертизата, територията
на ПИ 56784.539.552 попада в Смесена многофункционална производствена зона, а
съгласно заповед № 1362/03.06.2011 г. , с която се одобрява ПУП – ПР за част от
кв.4 по плана на ЮИИЗ – Пловдив, за УПИ I – 539-82, производствена и складова
дейност, се променя вътрешната регулационна граница, предвижда се отреждането в
съответствие с КК с проектните идентификатори за новообразуваните УПИ, а
именно: - образуван е УПИ I – 539.552. експертът е установил, че в
представения проект не е предвиден подход за МПС от улицата към сгради с идентификатори
56784.539.552.4, 56784.539.552.6 и
56784.539.552.14, намиращи се в ПИ с идентификатор № 56784.539.552. От
графичната част на проекта, вещото лице е констатирало и, че се отчита
контактна зона със сгради на жалбоподателите със самостоятелни обекти в сграда
с идентификатори: 56784.539.552.6 и 56784.539.552.14, които са с предназначение
„промишлена сграда“ и сграда с идентификатор 56784.539.552.7., с предназначение
„административна сграда“, като на територията на обекта не се предвижда подход за
извършване на товар-разтоварни дейности, доизгражда се съществуващия паркинг
пред сградата на „****“ – на север и подхода е от юг. Констатирано е също
така, че в проекта не са предвидени сервитутни зони за преминаване и ползване на сградите
на жалбоподателите.
В съдебно заседание вещото лице
потвърждава изводите си, като допълнително посочва, че не е третиран изобщо
достъп до имотите на жалбоподателите, даже и пешеходен, но има съществуващ
пешеходен достъп, за който обаче не става ясно дали е за сгради на
жалбоподателите или собствен имот. Уточнява също така, че има пешеходен
тротоар, но няма оразмерителен периметър, който да обезпечава влизането на
автомобили, като крайният извод на експерта е, че не може да функционира проекта в
самостоятелна организация на паркинг, той представлява доизграждане на
съществуващия паркинг.
В допълнителната СТЕ вещото лице е
представило подробна информация относно предназначението на сградите в ПИ с
идентификатор 56784.539.552 към момента
на издаване на РС, при което е установено, че се касае до „друг вид
производствен и складов обект“.
В съдебно заседание вещото лице
доуточнява, че е разглеждала части от един инвестиционен проект, като не е
срещала обяснителна записка. Представила е хронологията на битовата сграда за
периода от 1970, като през 1989 -1990 г. е имало реконструкция и модернизация,
като всичко се основава само на едно строително разрешение от 1968 г.
В съдебно заседание на 08.05.2019 г.
е изслушана и приета без възражения от страните комплексна съдебно-техническа
експертиза /КСТЕ/, изготвена от вещите лица С.В., и Ч.К.. В експертизата вещите
лица са дали подробно описание на хронологията на инвестиционния проект, като
изводите се състоят в следното: - 1.
Експертизата констатира, че след влизане в сила на заповед № 620/20.05.1996 г.,
с последващите проекти за изменение, не е направена промяна в очертанията на
регулационната линия от югозападната страна на процесния УПИ I – 539.552 – производствена и
складова дейност, кв.4-нов, по плана на ЮИПЗ – Пловдив. В тази връзка сочи, че
са аналогични изводите и за тази част от предзаводската площадка, която е
оставена да бъдеща корекция на уличното платно на ул. „****“, че същата не е
претърпяла каквито и да било трансформации и промени във времето. Единствената
разлика, според вещите лица е, че понастоящем, за същата част (оставена за
разширение и промяна на уличното платно) е обособен ПИ с идентификатор
56784.539.81. 2. Експертите са
установили,че с договор № 11/2014 г. „****“ АД е закупило собствеността на ПИ
56784.539.552 и ПИ 56784.539.81, като в тази връзка е констатирано, че са
променени условията, при които е закупена собствеността от жалбоподателите,
която се изразява в следното: - при осъществяването на сделките за
покупко-продажба, от страна на жалбоподателите от югозападната страна парцел I „Пишещи машини“ ЕАД, кв. 4 – нов на
ЮИПЗ – Пловдив, е граничил с път, а с цитирания договор, УПИ 56784.539.552, в
който жалбоподателите имат собствени самостоятелни обекти, вече граници от
югозападната страна с ПИ с идентификатор 56784.539.81 – собственост на
възложителя на проектната разработка, и на практика, с това действие, достъпът
от тази посока се ликвидира практически, тъй като жалбоподателите биват лишени
от правото на преминаване през обособения портал-вход, на който същите са
собственици. 3. Експертите са
установили, че по представения по делото ПУП са предвидени зелени площи, които
обхващат 58.7% от площта на имота, установена е и трайна дървесна
растителност, не са установили наличието
три дървесни вида, като крайният извод е, че в момента, голяма част от зелената
площ е трайно увредена. Насипан и разпластен е дребоноломен камък и върху тази
площ се паркират безразборно МПС. 4. Констатирано
е също така, че зелените площи се засягат от предвидения за строеж ЗП, като
техният размер намалява до около 17%, което е в нарушение на действащата
нормативна база (чл.62 от ЗУТ; чл.24 ал.3 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за
правилата и нормативите за устройство на териториите), като е посочено, че
графичното им представяне е безсмислено по три причини: - а) унищожените зелени
площи са с безразборен характер, с неправилни форми, при размити граници и
преходни зони от макадами в зелени площи и обратно; б.) де факто, няма
извършено строителство по технологията, предвидена в ПУП – той е все още на
хартия и в.) системата на ползване на имота е непредвидима – дори в момента на
огледа е имало паркирани коли върху зелените площи, което ,според експерта,
след още няколко паркирания ще увеличи процента на унищожените зелени площи. В
тази връзка вещите лица са установили, при проучването на документите по
делото, че няма издадено писмено разрешение на кмета на общ. Пловдив за сеч в
границите на имота, като такъв документ липсва и в архивите на отдел
„Архитектура и благоустройство“ в район „Тракия“, като, от друга страна обаче,
приетият и утвърден ПУП предвижда унищожаване на част от зелените площи, като
техният размер се свежда до 17%, което може да се приеме за писмено разрешение.
5. Направена е забележка от страна
на експ. К., че има допълнително обстоятелство, което прави този ПУП
/инвестиционен проект“ – нищожен – във всички разработки се разглеждат
условията на труд и се правят предписания по охрана на труда по време на
строителството; спазени са законовите изисквания, но са направени два големи
пропуска: - първият – ПУП /инвестиционен проект/ не осигурява транспортен
достъп до съществуващите сгради с кадастрални идентификатори: 56784.539.552.4,
56784.539.552.6, 56784.539.552.14 и 56784.539.81.8, и вторият, сградата с
идентификатор № 56784.539.552.6 не е осигурена с достъп при евентуален пожар.
Височината на сградата изисква ширината на ивицата за достъп да бъде 12 метра,
мерено от външния конструктивен контур на сградата. Експертът сочи, че на
ситуацията в М:500 от ПУП е нанесена тази линия и ясно е видно, че част от
паркоместата, попадат частично или изцяло в сервитута на ивицата за
противопожарен достъп.
В съдебно заседание в. л. В.
доуточнява, че на скица № 1 проектът обхваща в жълто и в синьо щрихована зона.
Строителните разрешения са две – едната със синьо е с отделна заповед, която е
паднала, а тази с жълто е с друга заповед, и е останала за разглеждане само
тази част.Експертът сочи, че, за да има паркинг, трябва да има зона, в която се
правят маневрите. Сочи също, че отляво на скицата 4-5 места могат да се
създадат, но оттам нататък не остават, тъй като РС за тази част в синьо е
отменено. Твърди, че в един общ проект са издадени две строителни разрешения.
Вещото лице К., в същото съдебно
заседание сочи какви са изискванията за ППО и тя по проект е 10.08 м. – скица №
2, което е цялата ивица на ППО, като сочи, че тя следва да обхваща – колата за
противопожарна охрана, плюс 90 см. За обслужването й, което е 12 метра от ръба
на конструктивния скелет на сградата до обозначената тъмна плътна линия на скица
2, като е категоричен, че не е възможно да се изгради паркинг. Сочи и втора
причина за това, е именно – има една сграда, която е ацетиленов цех – скица № 3
и на нея е обозначена охранителна зона във връзка с този цех, поради което и,
пред сградата не може да се построи нищо и никой да не влиза; между плътната
линия и пунктираната такава в тази зона, не може да се строи, може да се ползва
само без право на строеж. Вещото лице твърди също така, че не е възможно да се
прави достъп от улицата тук за вътрешния двор, не може да се влиза и от задната
част – през съществуващия булевард, тъй като няма предвидена възможност за
влизане, поради което порталът на скица 3 отляво, трябва да бъде предвиден за
общо ползване.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - постъпила с молба от 26.06.2017 г. общ. Пловдив, район
„Тракия“ проектната документация; писмо от общ. Пловдив, район „Тракия“, в
което е посочено, че е допусната грешка и повторно представят пълната проектна
документация; писмо вх. № 13149/21.07.2017 г. на общ. Пловдив, доказателства от
ДНСК с писмо изх. № ДК-04-165-00-615 от 29.09.2017 г.; писмо от общ. Пловдив
вх. № 18587/01.11.2017 г.; доказателства, представени от процесуалния
представител на жалбоподателите, приети с протоколно определение от 08.11.2017
г.; писмо от ДА „Архиви изх. № 772/27.11.2017 г.; Заповед № КД-14-16-824/20.06.2011
г. на началника на СГКК – Пловдив; доказателства по опис, представени от
жалбоподателите, приети в с.з. на 10.07.2018 г. и в с.з. 19.09.2018 г.;
доказателства, представени от общ. Пловдив с молба изх. № 18ВК1709/03.10.2018
г.; представени от „****“ АД доказателства по опис, представени на 14.11.2018
г. и Решение № 5799/03.05.2018 г. по адм. д. № 13773/2017 г. на ВАС.
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, основанията за
оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2.
неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на
административно-производствени правила; 4. противоречие с материалноправни
разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона; като според разпоредбата на
чл. 168 от АПК: Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК.
След
извършена проверка съдът констатира, че оспореният акт е издаден от компетентен
административен орган. Съгласно разпоредбата на чл.216 ал.5 от ЗУТ началникът
на регионалната дирекция за национален строителен контрол се произнася с
мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на
нейната допустимост, в 15-дневен срок от постъпването й. Със заповедта си
началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол може да
отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в
сила обжалвания акт. Съдът приема, че оспореният административен акт е в
надлежна писмена форма - заповед, която индивидуализира компетентен издател (с
подпис и печат), същият е мотивиран, правилно е посочен и предметът на
разгледаната от административния орган жалба, а именно: Разрешение за строеж № 31
от 10.10.2016. на главния архитект на район „Тракия“ – общ. Пловдив. Изложени
са подробни мотиви относно основанието за издаване на РС. .
От приетите по делото основна и
допълнителна СТЕ и КСТЕ, неоспорени от страните, че процесният строеж не
отговаря на отговаря на нормативните изисквания за подобен вид обекти по
следните няколко причини: -
1. В представения проект не е предвиден
подход за МПС от улицата към
сгради с
идентификатори 56784.539.552.4, 56784.539.552.6
и 56784.539.552.14, намиращи се в ПИ с идентификатор № 56784.539.552.
2. На територията на обекта не се
предвижда подход за извършване на
товаро-разтоварни
дейности, доизгражда се съществуващия паркинг пред сградата на „****“ – на
север и подхода е от юг. Соченото представлява съществена незаконосъобразност на проекта, и
несъобразявайки се с ограничените вещни права на заинтересованите страни в ПИ с
идентификатор № 56784.593.522, административният орган е издал акт в
противоречие с материалния закон
3. В проекта не са предвидени
сервитутни зони за преминаване и ползване
на сградите
на жалбоподателите.
4. Проектът не може да функционира в
самостоятелна организация на
паркинг, тъй
като представлява доизграждане на съществуващия паркинг. И двете експертизи са категорични в това
отношение – за да се паркира на определените паркоместа, организирани на обект:
„Доизграждане на паркинг в УПИ I-56784.539.552“ и за маневра се
използва площ, принадлежаща на съседния имот.
5. Достъпът от югозападна посока
практически се ликвидира, тъй като
жалбоподателите
биват лишени от правото на преминаване през обособения портал-вход, на който
същите са собственици.
6. Спазени са законовите изисквания на
инвестиционния проект, но са
направени
два големи пропуска: - първият – ПУП /инвестиционен проект/ не осигурява
транспортен достъп до съществуващите сгради с кадастрални идентификатори:
56784.539.552.4, 56784.539.552.6, 56784.539.552.14 и 56784.539.81.8, и вторият,
сградата с идентификатор № 56784.539.552.6 не е осигурена с достъп при евентуален
пожар.
7. За един общ проект са издадени две
строителни разрешения, едното от
които е отменено,
като незаконосъобразно с Решение № 5799/03.05.2018 г. по адм. д. № 13773/2017
г. по описа на ВАС и е влязло в сила. Соченото също прави проекта незаконосъобразен,
с оглед разпоредбата на чл.152 от ЗУТ, според чиято ал.1, разрешението за
строеж се издава за целия строеж, а съгласно ал.2, разрешението за строеж може
да се издава и за отделни етапи (части) на строежите, които могат да се
изпълняват и използват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи
от сградата - при условие, че се завършва архитектурно-пространственото и
фасадното оформяне на всеки етап от строителството. В случая обаче безспорно е
установено, че за един общ проект са издадени две РС, едното от които е
отменено като незаконосъобразно.
8. Предназначението на процесните имоти
е производствена и складова
дейност.
9. Безспорно се установи също така, че
РС е издадено в противоречие с
материалния
закон – чл.62 и чл.62а от ЗУТ и чл.24 ал.3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правилата и нормативите за устройство на териториите. И това е така, тъй като
КСТЕ е категорична, че според одобрения от ОУП от 2007 г., процесната територия
попада в зона – СМФп при конкретно определени показатели, като за процесния
имот са предвидени зелени площи, които обхващат 58.7% от площта на имота.
Според експертите, при евентуална реализация на процесния строеж, същите ще
намалеят до 17%, което противоречи на правилата на чл.24 ал.3 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г., според който, при застрояване на урегулираните имоти на
предприятията в територии от разновидност "чисто производствена зона"
се спазват следните нормативи: 1. плътност (процент) на застрояване (П застр.)
- от 50 до 80 на сто; 2. озеленена площ (П озел.) - от 20 до 40 на сто, като
една трета от нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна
растителност; 3. интензивност на застрояване (К инт.) - от 1,0 до 2,5.
10. Отделно от това, видно от оспореният
административен акт, чеподробно
са посочени
страните, обжалваният акт, нормативната уредба, документите по
административната преписка, но липсва фактическа обстановка и правни изводи. В
този смисъл е необходимо да се отбележи, че липсват данни относно
предназначението на ПИ, дали инвестиционният проект отговаря на ОУП и ПУП, как
е уреден въпросът с правото на преминаване. Прави впечатление и, че в заповедта
се сочи, че: „Всички собственици
притежават право на ползване на подход на двор с размер от 1010 кв.м. от същия
парцел и съгласно договор за покупко-продажба от 22.10.1997 г. притежават
„навес“ със застроена площ 152 кв.м.“.
В случая административният орган
изобщо не е изследвал въпросът с предназначението на сградите, придобити от
жалбоподателите, предвид и заключението по допълнителната СТЕ на в. л. К.,
която е категорична, че от 1968 г. сградите в ПИ с идентификатор №
56784.539.522 са претърпели преустройство, реконструкция и модернизация, като
наличните проекти не са пълни – липсват много части от тях, но все пак може да
ес определи предназначението на отделните сгради и помещенията в тях през
коригираните, което изключва възможността да се касае единствено до „навес“,
собственост на всички жалбоподатели, така, както е посочено в оспорения
административен акт.
Само за сведение, съдът намира за
необходимо да отбележи следното: Съгласно съдебната практика (Решение №
10/6.2.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4598/2014 г., II г.о.) право на собственост
може да съществува само върху застроен обект, който съставлява самостоятелен
обект на вещни права, съгласно действалите към момента на построяването или
обособяването му или понастоящем строителни правила и нормативи. В нормативните
актове, касаещи устройството на територията и строителството, не е дадено
легално определение за „паркинг” или „паркомясто”, въпреки че в Закона за
устройство на територията и в подзаконовите нормативни актове по прилагането му
съществува изискване за наличие на незастроена площ в границите на съответния
имот, която да служи за паркиране. Така, в зависимост от местонахождението си,
паркингите или местата за паркиране могат да представляват прилежаща част от
сградата, когато са разположени в територията на имота, в който е построена
тази сграда (съгласно § 1 т.2 от ДР ЗУЕС „прилежаща площ към сграда в режим на
етажна собственост” е част от територията на поземлен имот с комплексно
застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост и,
която включва, заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за
игра, места за паркиране и др.), или да представляват общи части на сградата,
когато се намират в останалото между други самостоятелни обекти на подземен или
приземен етаж от самата сграда, но не попадат в самостоятелен обект. Самата
„прилежаща площ”, от своя страна, следва да се съотнесе към сгради, които са
изградени в режим на комплексно застрояване по смисъла на чл.22 ал.1 от ЗУТ,
като начинът на застрояване се определя в подробния устройствен план,
разрешението за строеж и инвестиционния проект. Тук следва да се има в предвид,
че предвиждането на паркинги, респ. на места за паркиране, в строителната
документация има значение за законността на самите строежи, но не превръща
съответните паркинги/места за паркиране в нови обекти на правото. Възможно е и
хипотеза, при която един паркинг да бъде и самостоятелен обект в сграда, същият
да разполага със самостоятелен идентификатор и да отговаря на изискванията за
„обект”, според в легалните определения на § 5 т.39 от ДР на ЗУТ, § 1 т.1 от ДР
на ЗКИР и § 1 т.1 от ДР на ЗУЕС, какъвто не е настоящия случая, доколкото нито
целият паркинг, нито процесния терен, не отговаря на изискванията за „обект” по
смисъла на изброените разпоредби.
В случая, каза се по-горе, безспорно
се установи, че процесният обект попада в зона СМФп, съгласно одобрения през
2007 г. ОУП, както и следва да отговаря на изискванията на представения по
делото ПУП, според който зелените площи следва да бъдат 58.7%, а в случая са
едва 17%, а чл.62а от ЗУТ категорично забранява да се намалява и да се променя
предназначението на съществуващите зелени площи или на част от тях в
урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените
планове.
Като не е отчел горните
обстоятелства, а наред с това, и е издал две разрешения за строеж за един
проект, административният орган е издал един незаконосъобразен акт, който
следва да бъде отменен.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на жалбоподателите и същите се констатираха в размер общо на
3 102.31 (три хиляди сто и два и 0.31) лв., представляващи ДТ – 310.00
лв.; депозит за вещо лице по СТЕ – 700.00 лв., депозит за вещи лица по КСТЕ –
1 292.31 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно чл.8
ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размерът за дело по ЗУТ и ЗКИР е 600.00 лв. Анализът на
разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сочи, че нивата на адвокатските възнаграждения се
обосновават с два обективни критерия – обема и сложността на извършената
дейност и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните
размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както
изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява
изражение и на двата критерия. При приема на нормативния акт този подход не е
приложен, единствено що се отнася до предвидените в чл.7 ал.2 и чл.8 ал.1 от
Наредбата минимални възнаграждения, които се дължат при процесуално
представителство и защита по граждански и административни дела на една
инстанция и на административни дела с материален интерес. При създаването на
разпоредбата не е направена преценка, че възприетият едностранчив подход може
да доведе до резултати, при които се наблюдава сериозно несъответствие между
обема и сложността на извършената правна работа и материалния интерес, предмет
на правния спор. Възможни са случаи, при които материалният интерес по делото е
значителен, но правната работа, която се извършва за неговата защита, не е
голяма и не изисква висока компетентност и знания, и съответно, при нисък
материален интерес, какъвто се предявява по преобладаващата част от
гражданските и административните дела, правната работа може да е в по-голям
обем, поради необходимостта да се съобразят множество факти и сложили се далеч
във времето отношения.
В случая съдът намира, че се касае именно до втората
посочена по-горе хипотеза – по делото са проведени 13 съдебни заседания,
изслушани са основна и допълнителна СТЕ, както и КСТЕ, заявени по искане на
жалбоподателите, като при изготвянето им са поставяни въпроси и от двете страни
по делото, както и, по настояване на жалбоподателите са изискани допълнителни
доказателства от трети неучастващи страни, имащи значение за разрешаване на
спора по същество, то съдът намира, че не е налице прекомерност на възнаграждението,
поради което и не уважава претенцията на ответника в таи насока.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен
съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № ДК-10-ЮЦР-56 от 17.11.2016
г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която е оставено в сила Разрешение за строеж №
31/10.10.2016 г. на главния архитект на район „Тракия“ при община Пловдив, за
обект: „Доизграждане на паркинг в УПИ I с идентификатор 56784.539.552 по КК на
гр. Пловдив, кв.4 по плана на ЮИПЗ, гр. Пловдив, местонахождение ПИ
56784.539.552 по КК на гр. Пловдив, попадащ в кв. 4 по плана на ЮИПЗ, ж. р.
Тракия, гр. Пловдив, с възложител „****“ АД, представлявано от З.Т. Л., с
адрес: ***, ***„****“ № 55.
ОСЪЖДА РДНСК – ЮЦР – Пловдив да заплати
на жалбоподателите: „В.И. 2010“ ООД, ЕИК *********, „С.96“ ООД, ЕИК *********,
„****“ ООД, ЕИК *********, „****“ ООД, ЕИК *********, ЕТ „Нолис
- М.К.- Р. К.“, ЕИК *********, Д.К.Д., ЕГН **********, и ЕТ „****“, ЕИК
*********, сумата от 3 102.31 (три хиляди сто и два и 0.31) лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: