Решение по дело №1534/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 64
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20193630101534
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

64/23.1.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Д. Димитров

 

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 1534/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за признаване като установено, в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 3238/2018 г., по описа на РС Шумен и против ответника има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, произтичащо от Договор за доставка на топлинна енергия, с която в условията на първоначално обективни кумулативно съединение са предявени положителни установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД гр. София против И.Т.С., с правно основание, както следва: по чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 661,25 лева - неплатена цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 02.2016 г. отразена в Обща фактура с № **********/31.07.2016 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва за периода от 12.09.2018 г. до окончателно плащане; по чл. 86 ЗЗД и цена 131,16 лева - мораторна лихва върху главницата от 661,25 лева за периода от 15.09.2016 г. до 28.08.2018 г.; по чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 2,26 лева - неплатена цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 01.2016 г. до м. 02.2016 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва за периода от 12.09.2018 г. до окончателното плащане; по чл. 86 ЗЗД и цена 0,53 лева - мораторна лихва върху главницата от 2,26 лева за периода от от 15.09.2016 г. до 28.08.2018г.

Ищецът обосновават исковата си претенция твърдейки, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да плащат цена за топлинна енергия при условията и по реда определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. За процесния период в сила били Общи условия на “Топлофикация София” АД за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл. 106а, ал. 1 ЗРЕЕ, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета па директорите на “Топлофикация София” АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ-ОО1/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., като и сега действащите ОУ- одобрени с Решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Твърди се, че в раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, ал. 1 /раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал. 1; раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1; раздел VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия били длъжни да плащат месечните дължими суми, както и че с приетите Общи условия с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., били регламентирани освен права и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно, в чл. 33, ал. 1 ОУ „Клиентите са длъжни да плащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача“.

Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на Договор с лице вписано в публичния регистър но чл. 139а. Сградата - етажна собственост, в която се намирал имотът на ответницата сключила Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с “Техем сървисис“ ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Счита, че през периода м. 05.2015 г.- м. 02.2016 г. ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия, но не е погасил задължението си и ищецът подал Заявление, въз основа на което било образувано ГД № 3238/2018 г., по описа на РС Шумен и била издадена Заповед по чл. 410 ГПК. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер от 795,20 лева, от които: 661,25 лева - неплатени суми за дялово разпределение на топлинна енергия, за периода от м. 05.2015 г. до м. 02.2016 г. отразена в Обща фактура с № **********/31.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 12.09.2018 г. до плащане; 131,16 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2016 г. до 28.08.2018 г.; 2,26 лева - неплатени суми за дялово разпределение за периода от м. 01.2016 г. до м. 02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 12.09.2018 г. до окончателното плащане, както и 0,53 лева - лихва за периода от 15.09.2016 г. до 28.08.2018 г. Претендира разноски.

Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП се е установило, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

Препис от исковата молба е връчена на ответника лично на 19.07.2019г., като по данни на длъжностното лице по връчване е отказал да получи книжата.

Въпреки предоставената му възможност, в рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковата претенция, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора. Въпреки предоставената възможност в първото заседание ответникът не се явява, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което същия бъде уважен.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК, пэради което решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова по първоначалните искове, а доколкото същите биват уважени по предявените, в условието на евентуалност, осъдителни искове съдът не дължи произнасяне.

Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива, е основателно, поради което следва да бъде уважено.

Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

Признава за установено, по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, че И.Т.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, дължи на ищеца: сумата 661,25 (шестстотин шестдесет и един лева и двадесет и пет стотинки) лева - неплатена цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 02.2016 г. за имот находящ се в гр. С., ***, отразена в Обща фактура с № **********/31.07.2016 г., платима по банкова сметка ***: ***,  BIC: ***, Общинска банка АД, ФЦ „Красно село“, ведно със законната лихва върху сумата считано от 12.09.2018 г. /датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане, на основание чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която по образувано ЧГД № 3238/2018 г., по описа на РС Шумен, има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

Признава за установено, по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, че И.Т.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, дължи на ищеца сумата 131,16 (сто тридесет и един лева и шестнадесет стотинки) лева - мораторна лихва върху главницата от 661,25 лева за периода от 15.09.2016 г. до 28.08.2018 г., платима по банкова сметка ***: ***,  BIC: ***, Общинска банка АД, ФЦ „Красно село“, на основание чл. 86 ЗЗД, за която по образувано ЧГД № 3238/2018 г., по описа на РС Шумен, има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

Признава за установено, по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, че И.Т.С., с ЕГН:**********, и адрес: ***, дължи на ищеца: сумата 2,26 лева - неплатена цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 01.2016 г. до м. 02.2016 г. за имот находящ се в гр. С., ***, ведно със законната лихва върху сумата считано от 12.09.2018г. /датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане, на основание чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която по образувано ЧГД № 3238/2018 г., по описа на РС Шумен, има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

Признава за установено, по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, че И.Т.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, дължи на ищеца сумата 0.53 (петдесет и три стотинки) лева - мораторна лихва върху главницата от 2,26 лева, за периода от 15.09.2016 г. до 28.08.2018 г., платима по банкова сметка ***: ***,  BIC: ***, Общинска банка АД, ФЦ „Красно село“, на основание чл. 86 ЗЗД, за която по образувано ЧГД № 3238/2018 г., по описа на РС Шумен, има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

Осъжда И.Т.С., с ЕГН:**********, и адрес: ***, да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: Област София, Община Столична, гр. София, жк Красно село, общо сумата 1034.29 (хиляда и тридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки) лева разноски, от които 884.29 (осемстотин осемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки) лева - държавна такса и възнаграждение за вещо лице и 150 (сто и петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда И.Т.С., с ЕГН:**********, и адрес: *** полза на Държавата по сметка на Районен съд Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 490.00 лева (четиристотин и деветдесет лева) – окончателно възнаграждение за вещо лице по СТЕ и ССЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева /пет лева/ такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

Районен съдия:……………………