Р Е Ш Е Н И Е
64/23.1.2020г.
гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 1534/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба подадена по реда на чл. 422
вр. чл. 415 ГПК, за признаване като установено, в отношенията между страните,
че в полза на ищеца съществува парично вземане, за което има образувано
заповедно производство - ЧГД № 3238/2018 г., по описа на РС Шумен и против
ответника има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, произтичащо от Договор за доставка на топлинна енергия, с която в условията
на първоначално обективни кумулативно съединение са предявени положителни установителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД гр. София против И.Т.С., с правно основание, както следва: по чл.
149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 661,25 лева - неплатена цена за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 02.2016 г. отразена в Обща
фактура с № **********/31.07.2016 г., ведно с искане за присъждане на законната
лихва за периода от 12.09.2018 г. до окончателно плащане; по чл. 86 ЗЗД и цена 131,16 лева -
мораторна лихва върху главницата от 661,25 лева за периода от 15.09.2016 г. до 28.08.2018 г.; по чл.
149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 2,26 лева - неплатена
цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м. 01.2016 г. до м. 02.2016 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва
за периода от 12.09.2018 г. до окончателното плащане; по чл. 86 ЗЗД и цена 0,53 лева - мораторна лихва върху главницата от
2,26 лева за периода от от
15.09.2016 г. до 28.08.2018г.
Ищецът обосновават исковата си претенция
твърдейки, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да плащат цена за топлинна енергия при условията и по реда
определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. За процесния период в
сила били Общи условия на “Топлофикация София” АД за продажба на топлинна
енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл.
106а, ал. 1 ЗРЕЕ, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, приети с
Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол
№ 45/15.09.2005 г. на Съвета па директорите на “Топлофикация София” АД и
одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение №
ОУ-ОО1/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., като и сега действащите
ОУ- одобрени с Решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
Твърди се, че в раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, ал. 1 /раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл.
33, ал. 1; раздел VII от ОУ от
2005 г., чл. 32, ал. 1; раздел
VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ бил определен реда
и срока, по който купувачите на
топлинна енергия били длъжни да плащат месечните дължими суми, както и че с приетите
Общи условия с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.,
били регламентирани освен права и съответните задълженията на битовите клиенти,
а именно, в чл. 33, ал. 1 ОУ „Клиентите са длъжни да плащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на Продавача“.
Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение при наличието на Договор с лице вписано в
публичния регистър но чл. 139а. Сградата - етажна собственост, в която се
намирал имотът на ответницата сключила Договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с “Техем сървисис“ ЕООД, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Счита, че през периода м. 05.2015 г.- м. 02.2016
г. ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия, но не е
погасил задължението си и ищецът подал
Заявление, въз основа на което било образувано ГД № 3238/2018 г., по описа на РС Шумен и била издадена Заповед по чл. 410 ГПК. Моли съдът да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи
на ищеца сума
в общ размер от 795,20 лева, от които:
661,25 лева - неплатени суми за дялово разпределение на топлинна енергия, за
периода от м. 05.2015 г. до м. 02.2016 г. отразена в Обща фактура с №
**********/31.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода
от 12.09.2018 г. до плащане; 131,16 лева - мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2016 г. до 28.08.2018 г.; 2,26 лева - неплатени суми за дялово
разпределение за периода от м. 01.2016 г. до м. 02.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 12.09.2018 г. до окончателното плащане,
както и 0,53 лева - лихва за периода от 15.09.2016 г. до 28.08.2018 г.
Претендира разноски.
Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал
възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП се е установило, че
няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по
месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
Препис от исковата молба е връчена на ответника лично
на 19.07.2019г., като по данни на длъжностното лице по връчване е отказал да
получи книжата.
Въпреки предоставената му възможност, в рамките на
срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба, като не
е изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковата претенция, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по
делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла
на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора. Въпреки
предоставената възможност в първото заседание ответникът не се явява, не
изпраща представител и не прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание
ищецът поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено
решение по делото, с което същия бъде уважен.
Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК, пэради което решението
по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките
за постановяване на неприсъствено такова по първоначалните искове, а доколкото
същите биват уважени по предявените, в условието на евентуалност, осъдителни
искове съдът не дължи произнасяне.
Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива, е
основателно, поради което следва да бъде уважено.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Признава за установено, по
отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, че И.Т.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, дължи на ищеца: сумата 661,25 (шестстотин шестдесет и един лева и двадесет и пет
стотинки) лева - неплатена цена за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 02.2016 г. за имот находящ се в
гр. С., ***, отразена в
Обща фактура с № **********/31.07.2016 г., платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Общинска банка АД, ФЦ
„Красно село“, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 12.09.2018 г. /датата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане, на основание чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която по образувано ЧГД №
3238/2018 г., по описа на РС Шумен, има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Признава за установено, по
отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, че И.Т.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, дължи на ищеца сумата 131,16 (сто тридесет и един лева и шестнадесет стотинки) лева
- мораторна лихва върху главницата от 661,25 лева за периода от 15.09.2016 г.
до 28.08.2018 г., платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Общинска банка АД, ФЦ „Красно село“, на основание чл. 86 ЗЗД, за която по
образувано ЧГД № 3238/2018 г., по описа на РС Шумен, има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Признава за установено, по
отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, че И.Т.С., с ЕГН:**********, и адрес: ***, дължи на ищеца: сумата 2,26 лева - неплатена
цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м. 01.2016 г. до м. 02.2016 г. за имот находящ се в гр. С., ***, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 12.09.2018г. /датата на подаване на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане, на основание чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която по образувано ЧГД №
3238/2018 г., по описа на РС Шумен, има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Признава за установено, по
отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, че И.Т.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, дължи на ищеца сумата 0.53 (петдесет
и три стотинки) лева - мораторна лихва върху
главницата от 2,26 лева, за периода от 15.09.2016 г. до 28.08.2018 г., платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Общинска банка АД, ФЦ
„Красно село“, на основание чл. 86 ЗЗД, за която
по образувано ЧГД № 3238/2018 г., по
описа на РС Шумен, има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК.
Осъжда
И.Т.С., с ЕГН:**********, и адрес: ***,
да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: Област София, Община
Столична, гр. София, жк Красно село, общо сумата 1034.29 (хиляда и тридесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки) лева разноски, от
които 884.29 (осемстотин осемдесет и четири
лева и двадесет и девет стотинки) лева -
държавна такса и възнаграждение за вещо лице и
150 (сто и петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда И.Т.С., с ЕГН:**********, и адрес: *** полза на Държавата по сметка на Районен съд Шумен, с
IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен,
сумата от 490.00 лева (четиристотин и деветдесет лева) – окончателно възнаграждение
за вещо лице по СТЕ и ССЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева /пет
лева/ такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен
съдия:……………………