Р Е Ш Е Н И Е № 260098

гр. С., 01.11.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийският окръжен съд, търговско отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено на 24.септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДИ ЙОРДАНОВ

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. №25 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата С.С.М. ЕГН********** с адрес ***, чрез упълномощения от нея процесуален представител адв. С.К., е предявила иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, за осъждането му да й заплати сума в размер на 100 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея болки и страдания от смъртта на нейния брат Й.С.Д., вследствие настъпило на 28.10.2020г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 28.10.2020г. в гр.К. брат й Й.С.Д. е управлявал велосипед и се е движел по бул. „Ломско шосе” в посока към центъра на гр.К.. Управлявал е велосипеда плътно в дясно в платното за движение посока с.В., когато в района на № 6 е бил ударен от лек автомобил „Хюндай И30”, управляван от В.В.З.,*** в посока към с.В.

Виновен за настъпване на ПТП е водачът В.В.З., която с действията си е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост и е ударил велосипедиста.

С внезапната смърт на своя брат загубила своя най-близък човек в живота си. Брат й Й.С.Д. не бил семеен и били изключително близки. Преди смъртта били сплотени и задружни. Нейния брат бил нейното семейство, приятел и човек, с когото споделяла своите най-съкровени мисли и чувства. Той бил опора в живота й. Внезапната му и неочаквана смърт била тежък и непоносим удар за ищцата. Все още не може да прежали брат си, който загинал в разцвета на живота си. Мъката е безгранична и няма да отшуми. След неговата смърт се затворила в себе си и трудно ще може да превъзмогне сполетялата трагична загуба. Тъгата й ще бъде до края на нейните дните.

Ищцата твърди, че търпи изключителни неимуществени вреди. Неимуществените й вреди са в размер на 100 000,00 лв.

Собственикът на лек автомобил „Хюндай И30” с peг. № СО3374СМ, е сключил своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника със застрахователна полица №BG/22/120002946871, валидна от 20.10.2020г. до 20.10.2021г. Въз основа на нея, ответникът следва да поеме изцяло деликтната отговорност на виновния-застрахован водач в пълен размер т.е. до размера на действителните ми неимуществени вреди. Чл. 432, ал.1 от КЗ дава възможност искът да бъде насочен и направо срещу застрахователя.

Ищцата С.С.М. моли да бъде осъден ответника ЗК „Л.“ АД да й заплати исковата сума в размер на 100 000,00 лв., /сто хиляди/ лева, застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на смъртта на брат й Й.С.Д., заедно със законната лихва върху присъдената сума от 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да ми присъдите направените по делото разноски.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „З.К.Л.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез упълномощения от него юрк.В..

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва допустимостта на иска.

Съгласно чл.432 от Кодекса за застраховането лицето, заявяващо право на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите пряко срещу застрахователя, следва да предяви претенцията си при спазване на изискванията на чл. 380 от ГПК, което същевременно и по смисъла на чл.498 от КЗ е предпоставка за предявяване на претенцията пред съда.

В настоящият случай, преди предявяване на исковата молба пред застрахователя е отправена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от името на ищцата М., по която е образувана застрахователна преписка №0000-1000-01-20-7747.

Посочената застрахователна преписка е била разгледана с оглед на данните, отразени в документите, представени със заявление №14636/09.11.2020г., които не са били достатъчни за изясняване на обстоятелствата, при които е настъпил транспортния инцидент и по причина от действията на кой от участниците в произшествието се е осъществил неговия механизъм. За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпил транспортния инцидент, до пълномощника на ищцата, на посочения адрес за кореспонденция е изпратено писмо с изх. №12719/17.11.2020г. по реда на чл.106, ал.3 от Кодекса за застраховането, с което са били изискани относими документи за установяване основанието на претенцията. Изпратеното писмо се е върнало със статус на пратката „непотърсено от получателя“, а отделно - както ищцата, така и нейния пълномощник не са представяли по преписката исканите от застрахователя или други относими документи за установяване механизма на ПТП, поради което и предвид недоказаността на извънсъдебно предявената претенция, същата е приключена с отказ. За застрахователя не е била налице обективна възможност да се произнесе за основателността на извънсъдебната претенция поради неустановеност на твърденията на материално-правна легитимация на ищцата, сроковете за произнасяне на застрахователя по Кодекса за застраховането не са започнали да текат и предявения иск е недопустим.

Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер.

Оспорва всички твърдения в исковата молба, заявени по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди.

Оспорва твърденията за механизъм на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.10.2020г., около 18.05ч. в гр. К. между лек автомобил „Хюндай И 30“ с per. №СО 3374 СМ и велосипедиста Й.С.Д..

Оспорва фактическото твърдение, че велосипедиста е управлявал велосипеда плътно в дясно на платното за движение.

Оспорва твърдението, че причина за настъпване на произшествието са субективни действия на водача лек автомобил „Хюндай И 30“ с per. №СО 3374 СМ, осъществени в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно, че автомобила е бил управляван с несъобразена скорост, които твърдения оспорва включително по аргумент от разпоредбата на чл. 300 ГПК. Насрещно поддържа, че при настъпване на ПТП лек автомобил „Хюндай И 30“ с peг. №СО 3374 СМ е бил управляван със разрешената за участъка, и съобразена с пътните условия скорост.

Поддържа, че произшествие от 28.10.2020г. е настъпило, поради нарушение на установените правила за движение по пътищата, осъществено от родственика на ищцата като велосипедист.

Твърди, че произшествие от 28.10.2020г. е настъпило по причина от действията на велосипедиста Д., представляващи пряко нарушение на установените за велосипедистите правила за движение по пътищата.

С оглед посоченото в исковата молба относно механизма на произшествието твърдя, че велосипедиста Д., след като се е движел в посока център гр. К., но в платното за движение в посока с. В. /т.е. платното за движение към гр. С./, при настъпване на процесния транспортен инцидент се е намирал в лентата, предназначена за насрещното на посоката му движение, в нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.5 от ЗДвП, съгласно която когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението, както и в нарушение на чл. 80, т. 2 от ЗДвП.

Твърди, че велосипедиста Д. се е движел по пътното платно, предназначено за насрещното движение, при наличие на ограничена видимост и без оглед конкретната пътна обстановка, като също така не се е движел възможно най-близо до дясната граница на платното, а по средата на пътното платно, предназначено за посока на движение към гр. С., т.е. насрещно на лекия автомобил, намиращ се в собствената си лента за движение.

Самостоятелно, велосипедиста Д. се е движел и в нарушение на разпоредбата на чл.79, т.3 и т.5 от ЗДвП , тъй както е управлявал велосипед, чието ползване като превозно средство е забранено, тъй като велосипеда не е имал работещо и изправно устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, както и поставени бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Отделно, велосипедиста Д. е нарушил и разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДвП - не е бил и с поставена светлоотразителна жилетка.

Твърди, че по време на управлението на велосипеда и при настъпване на ПТП велосипедиста Д. се е намирал под въздействие на алкохол в значителна концентрация в нарушение на общото правило на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП.

С оглед на предходно заявените възражения твърди, че произшествието е настъпило по причина от действията на велосипедиста като участник в движението. В конкретният случай пострадалият велосипедист е този, който поради извършени нарушения на императивни разпоредби на Закона за движение по пътищата е причина за осъществяване на транспортния инцидент, пострадалия сам себе си е поставил в риск при конкретната пътна обстановка, която обективно е могъл да възприеме и с извършените нарушения на правилата за движение по пътищата е поставил в обективна невъзможност водача на лекия автомобил да предотврати произшествието.

Поддържа, че за водача на лекият автомобил произшествието е било непредотвратимо, тъй като от момента на откриване на видимостта му към велосипедиста и когато е могъл да го възприеме, последния се е намирал в опасната зона на МПС и произшествието е било непредотвратимо чрез спиране.

Горните възражения заявява в условията на евентуалност и като възражения за съпричиняване в изключителна степен от страна на пострадалия за осъществяване на транспортния инцидент и за настъпване на вредите.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление. Оспорва твърденията за съществуването и естеството на описаните отношения между ищцата и пострадалото лице, като оспорва същите да са били прекъснати по причина от настъпване на пътнотранспортното произшествие, като в тази връзка оспорва всички твърдения за търпени в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие неимуществени вреди и заявеното относно формата на тяхното проявление.

Твърди се в исковата молба, че юридическият факт, от който произтича вземането на ищцата е настъпилата смърт на пострадалия - неин брат. Твърди се също така, че пострадалият не е бил семеен, били изключително близки с ищцата, сплотени, а също, че пострадалия е бил семейството на ищцата и опора в живота й. Заявяват се твърдения за непреживяемост и социална изолация на ищцата, поради настъпилия за пострадалия летален изход.

Предвид заявените по основанието на предявената искова претенция фактически твърдения, оспорва за ищцата С.С.М. да е възникнало материално притезание - право на обезвреда за неимуществени вреди в резултат от загуба на близък.

От сторените чрез използване на общи оценъчни понятия твърдения, без да се излагат към тях конкретни житейски факти не се установява, че ищцата следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния родственик - брат и вместо най-близките роднини на пострадалия, доколкото не се твърди относно най-близките родственици на пострадалия и лица с право на обезщетение да са били в обтегнати отношенията с него или особени обстоятелства да изключват правото им на обезвреда.

От така сторените с исковата молба фактически твърдения не се установява и това, че ищцата следва да получи парична сума за обезвреда на неимуществени вреди поради възникнала особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с най-близките му родственици. Не се твърди ищцата към момента на ПТП да няма собствено семейство или други родственици от най-близък родствен кръг, или поради житейски обстоятелства да са имали отношения на особена близост с пострадалия, които да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между брат и сестра. Същевременно, от обстоятелството, че пострадалия не е женен не следва извод за липса на наследници от първи ред в низходяща степен, или за липса на фактическо съжителство като в брак.

Не се твърди също така ищцата да е бил зависима изключително от грижите на пострадалия поради изключителни, различни от обичайните житейски обстоятелства - напр. заболяване или невъзможност да се грижи сама за делата си, и след смъртта на пострадалия да няма кой да полага грижи за нея.

Не се твърди и настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на което ищцата и пострадалия да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните между брат и сестра, или да са довели до проявление на неимуществени вреди, различни от обичайните, присъщи на добри отношения в тази родствена връзка.

Счита, че така формулираните с исковата молба фактически твърдения относно основанието на исковата претенция обосновават претенция за парична сума, отколкото накърнени права на ищцата, нуждаещи се от съдебна защита.

Ищцата не е наследник на пострадалия по права линия. От други водени съдебни производства - търг. дело №26/2021г. - СОС, ТО е известно, че пострадалият е оставил наследник от първи ред - майка, легитимирана като лице с право на обезщетение за неимуществени вреди по реда на ППВС №4/1968г. - приложимо право към момента на настъпване на процесното произшествие. Отделно, по образуваната застрахователна преписка е постъпила и претенция от трети лица, като соченото основание е низходящо родство от първа степен.

С оглед предходното и предвид заявените фактически твърдения по исковата претенция, оспорва твърденията за естеството и за съществуването на описаните отношения между ищцата и пострадалото лице, за изключителна близост, сплотеност, задружност, както и за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи възприеманата по човешка презумпция обичайната реакция на скръб.

Във връзка с предходното оспорва твърденията, че пострадалия е бил най-близкия човек на ищцата, че той е бил нейното семейство, както и за психическа невъзстановеност на ищцата, които твърдения не са подкрепени нито от посочване на конкретни житейски факти, които да им дават съдържание, нито от доказателствата по делото.

Към датата на ПТП ищцата е пълнолетна, тя е на 63 г., със завършено личностно и социално развитие, със собствен бит, семейна и личностна среда, не е съжителствала с пострадалия в едно домакинство, като не са налице данни да е била зависима от грижите на пострадалия и или да е получавала по право или поради особени обстоятелства издръжка от него. Не са налице и обективни данни за особени обстоятелства, определящи на посочената възраст зависимост на ищцата в личностен или социален аспект от пострадалия, или обратното - за наличие на връзка между брат и сестра, различна от съдържанието, в която същата обичайно се възприема на посочената възраст.

Както е посочено в Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г., материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.У.1961г. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969г на Пленума на Върховния съд. По изключение (каквото не се твърди и не установява от доказателствата) друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания е справедливо да бъде обезщетено при наличие на особени житейски обстоятелства.

Не са налице данни или твърдения за юридически факти, определящи връзката между ищцата и пострадалия в конкретно нейно обичайно съдържание, и които отношения в достатъчна степен да обосновават да се направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия.

Въз основа на изложеното, оспорва активната материално-правна легитимация на ищцата С.М. за предявяване на настоящата искова претенция, като оспорва ищцата да има качеството на трето увредено лице с право на обезвреда, съответно - да има материално притезание, основано на собствени права, вкл. към момента на настъпване на произшествието.

Оспорва и твърденията за възникване на вреди, обосноваващи размера на исковата претенция.

Оспорва предявената искова претенция за неимуществени вреди и по размер, като счита, че претендиралата искова сума е недължима по аргумент от заявеното оспорване на твърденията за осъществен спрямо ищцата деликт. Отделно - исковата сума освен недължима, като размер и при изложените в отговора аргументи е изключително завишена и като такава - в колизия с обективните критерии, определени посредством тълкувателната практика относно приложението на чл. 52 ЗЗД.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и претендиращия обезщетение, както и действително съдържание на съществувалите между тях житейски отношения.

Съгласно трайно установената практика на Върховен касационен съд на Република България, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, необходимо е при определяне размера на дължимото обезщетение да се извърши задълбочено изследване на общите и специфични за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, и да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата /в този смисъл: Решение № 50 от 18.05.2017г. на ВКС по т.д.№ 598/2016г., II т.о., ТК и цитираната в това решение практика на ВКС/.

Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането.

В конкретният случай, към датата на ПТП ищцата М. е на възраст 63 години, а пострадалият е бил на 59 години. Ищцата претендира обезщетение в размер на 100 000,00 лева, което представлява 164 минимални работни заплати /при минимална работна заплата за страната за 2020г. в размер на 610,00 лева на месец/ или минимален месечен доход на едно лице за период от около 14 години, поради което исковата сума е в колизия с разбирането в стабилната съдебна практика относно това, че репарирането на претърпени неимуществени вреди не бива да служи за обогатяване - т.к. Решение № 9 от 02.02.2018г. на ВКС по гр.д. №1144/2017г„ III г.о., ГК.

Същевременно, действащият към момента на произшествието § 96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07.12.2018г„ определя лимит относно претенциите на лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ, като: ,До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв., но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г.

Оспорва изцяло акцесорния иск за присъждане на лихва от 28.10.2020г. - датата на осъществяване на транспортния инцидент.

Поддържа, че предявеният акцесорен иск е изцяло неоснователен както поради неоснователност на главния иск, така и с аргумент от възраженията за неизтекъл рекламационен срок предвид липсата на представени по застрахователната преписка доказателства относно осъществяване на деликт или за предпоставки по ТР №1/2016г., въз основа на които да се обоснове извод за основателност на претенцията.

Ответното дружество не е изпаднало в забава на посочената дата и за посочения период. Съобразно Кодекса за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл.496, ал.1 от Кодекса за застраховането, определен от практиката на ВКС като рекламационен. Нормата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител, като в посочения срок давност по отношение на претенциите не тече.

По извънсъдебно образуваната застрахователна преписка по претенцията на ищцата за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от страна на застрахователя са били поискани допълнително документи, каквито не са предоставени. В тази връзка, ответното дружество не е изпаднало в забава на посочената дата и за посочения период, за да му се възлага и задължение за изплащане на лихва от датата на ПТП, нито от датата на завеждане на извънсъдебно предявената претенция, към който момент, а и досега, претенцията на ищцата не е установена от нейна страна по основание и размер.

В случай, че допълнително се конкретизира заявеното искане за присъждане в полза на ищцата на разноски и на суми за процесуално представителство, изначално възразява да бъдат присъждани разноски поради недължимост, като заявява и възражение за прекомерност. Отделно оспорва и размера на адвокатския хонорар, в случай, че същият не се претендира по реда на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, както и в случай, че размерът му надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС, във връзка е което заявява възражение за прекомерност.

Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищцата С.С.М. е депозирала допълнителна искова молба.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД в срок е представил допълнителен отговор.

Поддържа, че данните от документите, предоставени по застрахователната преписка №0000-1000-01-20-7747, не са били достатъчни за изясняване на обстоятелствата, при които е настъпил транспортния инцидент и по причина от действията на кой от участниците в произшествието се е осъществил неговия механизъм. За това обстоятелство ищцата е била уведомена своевременно, на посочения по преписката адрес, като след искането на застрахователя за представяне на други документи не са предоставяни такива, които да установяват твърденията за материално-правна легитимация, и в тази връзка сроковете за произнасяне на застрахователя по Кодекса за застраховането не са започнали да текат и предявения иск е недопустим.

Аналогично становище поддържа и по претенцията, по която ищцата С.М. е конституирана като правоприемник на мястото на първоначалния ищец Н. Н..

Поддържа изразеното становище по основанието на предявените претенции за неимуществени вреди, като ги оспорва изцяло по основание и по размер, като се придържам към изложеното в отговора на исковата молба, с която е заявена претенцията на С.М. като родственик по съребрена линия на пострадалото лице и в отговора на исковата молба, с която е заявена претенцията на наследника по закон на пострадалия и лице от кръга, установен с ППВС №4/1968г., на чието място е конституирана ищцата.

Поддържа оспорването на твърденията, заявени по основанието на предявените претенции за неимуществени вреди.

Поддържа оспорването на твърденията за механизъм на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.10.2020г., около 18.05ч. в гр. К. между лек автомобил „Хюндай И 30“ с per. №СО 3374 СМ и велосипедиста Й.С.Д., както поддържа и оспорването на фактическото твърдение, че велосипедиста е управлявал велосипеда плътно в дясно на платното за движение.

Поддържа оспорването на твърдението, че причина за настъпване на произшествието са субективни действия на водача лек автомобил „Хюндай И 30“ с peг. №СО 3374 СМ, осъществени в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно, че автомобила е бил управляван с несъобразена скорост, във връзка с което се придържам към вече изложеното в отговорите на исковите претенции.

Поддържа правозащитното възражение, че произшествие от 28.10.2020г. е настъпило, поради нарушение на установените правила за движение по пътищата, осъществено от пострадалия като велосипедист, като поддържа твърдението, че велосипедиста Д. при настъпване на процесния транспортен инцидент се е намирал в лентата, предназначена за насрещното на посоката му движение, в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗДвП, както и в нарушение на чл. 80, т. 2 от ЗДвП, като се е движел в условията на ограничена видимост, без оглед конкретната пътна обстановка, по средата на пътното платно, предназначено за посока на движение към гр. С. и насрещно на лекия автомобил, намиращ се в собствената си лента за движение.

Поддържа също така, че велосипедистът Д. се е движел и в нарушение на разпоредбата на чл. 79, т. 3 и т. 5 от ЗДвП, както и в нарушение на чл. 80, ал. 1 от ЗДвП - не е бил и с поставена светлоотразителна жилетка.

Поддържа също така, че при настъпване на ПТП велосипедиста Д. се е намирал под въздействие на алкохол в значителна концентрация в нарушение на общото правило на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, под това въздействие пострадалия се е поставил сам и то пряко е повлияло върху поведението му като участник в движението.

Поддържа оспорването на изложените в исковите молби твърдения за неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление.

Поддържа оспорването на твърденията за съществуването и естеството на описаните отношения между ищцата и пострадалото лице, както и за естеството и съществуването на отношенията между наследодателя на ищцата, чиито правоприемник в процеса е тя и пострадалото лице, като оспорва отношения като описаните да са били прекъснати по причина от настъпване на пътнотранспортното произшествие. Поддържа оспорването на твърденията за близост, задружност, сплотеност и непрекъсната безконфликтна връзка с пострадалото лице, както и за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи възприеманата по човешка презумпция нормална реакция на скръб. Поддържа оспорването на всички твърдения за търпени в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие неимуществени вреди и заявеното относно формата на тяхното проявление. Във връзка с предходното, изцяло се придържам към изразено в отговора на исковата молба, с която е заявена претенцията на ищцата като родственик по съребрена линия на пострадалия, както и се придържам към изразено в отговора на исковата молба, с която е заявена претенцията на първоначалния ищец Н. Н.

Поддържа и оспорването, за ищцата С.С.М. - като родственик по съребрена линия от първа степен, да е възникнало материално притезание - право на обезвреда за неимуществени вреди в резултат от загуба на близък, тъй като не са налице обстоятелства, определени от тълкувателната практика като предпоставки за това. От сторените с исковата молба фактически твърдения не се установяват предпоставки ищцата да получи парична сума за обезвреда на неимуществени вреди поради възникнала особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с най-близките му родственици. В насока на тези възражения се придържам към доводите, изложени в отговор на исковата молба, с която е предявена претенцията на ищцата като родственик по съребрена линия на пострадалия.

Поддържа оспорването на исковите претенции за неимуществени вреди /лично заявена и по която ищцата е конституирана като наследник/ и по размер, като счита, че претендираната искова сума е недължима по аргумент от заявеното оспорване на твърденията за осъществен от водача на МПС деликт.

Оспорва изцяло акцесорния иск за присъждане на лихва от 28.10.2020г. - датата на осъществяване на транспортния инцидент, по вече заявените в отговорите на първоначалните претенции съображения.

Ищцата Н.Д. Н. ЕГН********** с адрес ***, чрез упълномощения от нея процесуален представител адв. С.К., е предявила иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, за осъждането да й заплати сума в размер на 200 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея болки и страдания от смъртта на нейния син Й.С.Д., вследствие настъпило на 28.10.2020г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 28.10.2020г. в гр.К. синът й Й.С.Д. е управлявал велосипед и се е движел по бул. „Ломско шосе” в посока към центъра на гр.К.. Управлявал е велосипеда плътно в дясно в платното за движение посока с.Волуяк, когато в района на № 6 е бил ударен от лек автомобил „Хюндай И30”, управляван от В.В.З.,*** в посока към с.В..

С внезапната смърт на сина си загубила най-свидната си и скъпа рожба, която има. Синът ми бил морален стожер за семейството. Освен морален стожер основното с което се гордеела и което я радвал, че синът й бил изключително достоен син. Живеели заедно и били задружни и сплотени. Преди неговата трагична загуба били в прекрасни отношения. Той бил нейната опора. Загубила по нелеп начин своя син, а това е най- тежкото в живота-да преживееш детето си. Мъката й по него е безгранична и е съкрушена. Често разглежда неговите снимки и плаче и ридае и чака всеки момент да влезе в стаята. За нея той все още е жив. Не може да приеме, че вече го няма. Тъгата ще остане до края на дните й. Мъката й ще остане до края на живота. Никога не ще го прежали.

Ищцата Н.Д. Н. твърди, че търпи изключителни неимуществени вреди. Неимуществените й вреди са в размер на 200 000,00 лв.

Ищцата Н. Д. Н. моли да бъде осъден ответника ЗК „Л.“ АД да й заплати исковата сума в размер на 200 000,00 лв., /сто хиляди/ лева, застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на смъртта на брат й Й.С.Д., заедно със законната лихва върху присъдената сума от 28.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й присъдите направените по делото разноски.

Ответникът ЗК „Л.“ АД оспорва допустимостта на иска.

Съгласно чл.432 от Кодекса за застраховането лицето, заявяващо право на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите пряко срещу застрахователя, следва да предяви претенцията си при спазване на изискванията на чл.380 от ГПК, което същевременно и по смисъла на чл.498 от КЗ е предпоставка за предявяване на претенцията пред съда.

В настоящият случай, преди предявяване на исковата молба пред застрахователя е отправена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от името на ищцата Начкова, по която е образувана застрахователна преписка №0000-1000-01-20-7747.

Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер.

С оглед посоченото в исковата молба относно механизма на произшествието твърдя, че велосипедиста Д., след като се е движел в посока център гр. К., но в платното за движение в посока с. В./т.е. платното за движение към гр. С./, при настъпване на процесния транспортен инцидент се е намирал в лентата, предназначена за насрещното на посоката му движение, в нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.5 от ЗДвП, съгласно която когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението, както и в нарушение на чл. 80, т. 2 от ЗДвП.

Самостоятелно, велосипедиста Д. се е движел и в нарушение на разпоредбата на чл. 79, т. 3 и т. 5 от ЗДвП , тъй както е управлявал велосипед, чието ползване като превозно средство е забранено, тъй като велосипеда не е имал работещо и изправно устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, както и поставени бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Отделно, велосипедиста Д. е нарушил и разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДвП - не е бил и с поставена светлоотразителна жилетка.

Оспорва твърденията за близост, задружност, сплотеност и непрекъсната безконфликтна връзка между ищцата и пострадалото лице, както и за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи възприеманата по човешка презумпция нормална реакция на скръб.

Оспорва твърденията за възникване на вреди, обосноваващи размера на исковата претенция.

Оспорва предявената искова претенция за неимуществени вреди и по размер, като счита, че претендиралата искова сума е недължима по аргумент от заявеното оспорване на твърденията за осъществен спрямо ищцата деликт. Отделно - исковата сума освен недължима, като размер е изключително завишена и като такава - в колизия с обективните критерии, определени посредством тълкувателната практика относно приложението на чл. 52 ЗЗД.

Съгласно трайно установената практика на Върховен касационен съд, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, необходимо е при определяне размера на дължимото обезщетение да се извърши задълбочено изследване на общите и специфични за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, и да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата /в този смисъл: Решение № 50 от 18.05.2017г. на ВКС по т.д.№ 598/2016г., II т.о., ТК и цитираната в това решение практика на ВКС/.

В конкретният случай, към датата на ПТП ищцата Н. е на възраст 83 години, а пострадалият е бил на 59 години. Ищцата претендира обезщетение в размер на 200 000,00 лева, което представлява 328 минимални работни заплати /при минимална работна заплата за страната за 2020г. в размер на 610,00 лева на месец/ или минимален месечен доход на едно лице за период от повече от 27 години, поради което исковата сума е в колизия с разбирането в стабилната съдебна практика относно това, че репарирането на претърпени неимуществени вреди не бива да служи за обогатяване - т.к. Решение № 9 от 02.02.2018г. на ВКС по гр.д. №1144/2017г„ III г.о., ГК.

На самостоятелно основание, претендиралото парично обезщетение е изключително завишено и предвид заявените в условията на евентуалност възражения за принос в изключителна степен на наследодателя на ищцата за настъпване на произшествието.

Оспорва изцяло акцесорните искове за присъждане на лихва от 28.10.2020г. - датата на осъществяване на транспортния инцидент.

Поддържа, че предявеният акцесорен иск е изцяло неоснователен както поради неоснователност на главния иск, така и с аргумент от възраженията за неизтекъл рекламационен срок предвид липсата на представени по застрахователната преписка доказателства относно осъществяване на деликт, въз основа на които да се обоснове извод за основателност на претенцията.

Ответното дружество не е изпаднало в забава на посочената дата и за посочения период. Съобразно Кодекса за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл.496, ал. 1 от Кодекса за застраховането, определен от практиката на ВКС като рекламационен. Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител, като в посочения срок давност по отношение на претенциите не тече.

По извънсъдебно образуваната застрахователна преписка по претенцията на ищцата за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от страна на застрахователя са били поискани допълнително документи, каквито не са предоставени от заявителя. В тази връзка, ответното дружество не е изпаднало в забава на посочената дата и за посочения период, за да му се възлага и задължение за изплащане на лихва от датата на ПТП, нито от датата на завеждане на извънсъдебно предявената претенция, към който момент и досега, претенцията на ищцата не е била установена от нейна страна по основание и размер.

В случай, че допълнително се конкретизира заявеното искане за присъждане в полза на ищцата на разноски и на суми за процесуално представителство, изначално възразява да бъдат присъждани разноски поради недължимост, като заявявам и възражение за прекомерност. Отделно оспорва и размера на адвокатския хонорар, в случай, че същият не се претендира по реда на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, както и в случай, че размерът му надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС, във връзка с което заявявам възражение за прекомерност.

Претендира деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ищцата Н. Д.Н. е починала на 22.03.2021г., като на нейно място е конституирана като наследник С.С.М. с определение от 02.04.2021г.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищцата С.С.М. е депозирала допълнителна искова молба.

Ответникът ЗК „Л.“ АД в срок е представил допълнителен отговор.

Поддържа оспорването на твърденията за механизъм на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.10.2020г., около 18.05ч. в гр. К. между лек автомобил „Хюндай И 30“ с peг. №СО 3374 СМ и велосипедиста Й.С.Д., както поддържа и оспорването на фактическото твърдение, че велосипедиста е управлявал велосипеда плътно в дясно на платното за движение.

Поддържа също така, че велосипедиста Д. се е движел и в нарушение на разпоредбата на чл.79, т. 3 и т. 5 от ЗДвП, както и в нарушение на чл.80, ал.1 от ЗДвП - не е бил и с поставена светлоотразителна жилетка.

Поддържа оспорването на твърденията за съществуването и естеството на описаните отношения между ищцата и пострадалото лице, както и за естеството и съществуването на отношенията между наследодателя на ищцата, чиито правоприемник в процеса е тя и пострадалото лице, като оспорва отношения като описаните да са били прекъснати по причина от настъпване на пътнотранспортното произшествие. Поддържа оспорването на твърденията за близост, задружност, сплотеност и непрекъсната безконфликтна връзка с пострадалото лице, както и за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи възприеманата по човешка презумпция нормална реакция на скръб. Поддържа оспорването на всички твърдения за търпени в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие неимуществени вреди и заявеното относно формата на тяхното проявление. Във връзка с предходното, изцяло се придържа към изразено в отговора на исковата молба, с която е заявена претенцията на ищцата като родственик по съребрена линия на пострадалия, както и се придържа към изразено в отговора на исковата молба, с която е заявена претенцията на първоначалния ищец Невена Начкова.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 28.10.2020г. на 28.10.2020г. лек автомобил „Хюндай И30” с peг. № СО3374СМ, управляван от В.В.З., застрахован при ЗК „Л.“ АД със застрахователна полица №BG/22/120002946871 блъска Й.С.Д., управлявал велосипед, при което е настъпила смъртта на Й.С.Д.. Видно от удостоверение за наследници ищцата Н.Д.Н.е негова майка, а ищцата С.С.М. е негова сестра.

По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, се установява следния механизъм на ПТП:

На 28.10.2020г., към 18:06 часа, в зоната на населено място - гр. К., в зоната на кръстовище, образувано между второкласен път №81 от републиканската пътна мрежа и изхода от общински път, свързващ село Б. с гр.К., при сухо асфалтово покритие, дневна светлина, нормална видимост, излизайки от изхода от общинският път, намиращ се в дясно на ВП.81, по посока К. - С., със скорост 49 километра в час се е движил лек автомобил „Хюндай И30”, с регистрационен номер СО 33 74 СМ, управляван от В.В.З..

Пътното платно в този участък е било съставено от две отделни платна за движение в противоположните посоки, всяко с по две пътни ленти за движение в съответната посока, всяка лента с широчина по 3,70 метра, отделени една от друга със слабовидима единична прекъсната линия „М 3”. В дясно от дясната лента за движение на платното за движение в посока К. - С. се е намирала ускорителна лента, за ППС, пътуващи по пътя свързващ с.Б. с гр.К. и включващи се в ВП №81 за посока към гр. С.. Същата към момента на ПТП не е била отделена от дясната пътна лента с пътна маркировка и така в зоната на приетия към момента на огледа на местопроизшествие общата широчина на тази лента е била 8,30 м., като същата в посока към гр. С. се е стеснявала и на 120 метра, след приетия в протокола за оглед ОР1 напълно се е вливала в дясната пътна лента на ВП №81. В десния край на ускорителната лента на около 45 метра след изхода на общинския път се е намирала задната част на полуремаркето на спрян товарен състав.

Придвижвайки се по гореописания начин, водачът на лекия автомобил е предприел действия за заобикаляне на товарния състав и навлизане в дясната лента за движение по ВП №81, при което, когато челната част на автомобила се е намирала на около 29 метра преди мястото на удара, към водачът на автомобила се е открила видимост към дясната част на дясната пътна лента за движение по ВП №81 в посока към гр. С.,***, към гр. К., със скорост около 10 километра в час се е движил велосипед с водач Й.С.Д., със съдържание на алкохол в кръвта 2,66%о. Водачът на автомобила З. е задействал спирачната система за аварийно спиране, но независимо от това в мястото, определено в настоящата експертиза като „място на удара”, удар между дясната челна част на автомобила и предната гума на велосипеда е настъпил. Към момента на удара, автомобилът се е движил със скорост около 26 километра в час, а велосипеда със скорост около 10 километра в час, при което велосипеда и велосипедистът са качени на предния капак на автомобила и главата на велосипедиста е достигнала челното панорамно стъкло на автомобила. Така след около 7 метра, автомобилът се е установил в място, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие, а велосипедиста е отхвърлен непосредствено пред челната част на автомобила и велосипеда леко в ляво на автомобила.

При ПТП е починал велосипедиста Й.Д..

От прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че при извършеното аутопсионно изследване на трупа на Й.С.Д. е установена тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в открито раздробяващо счупване на костите на черепния покрив челнотеменно с подлежащо разкъсване на мозъчните обвивки и мозъка, двустранна контузия на белия дроб и аспирация на кръв, разкъсно-контузна рана в областта на челото дясно, охлузвания и кръвонасядания по долните крайници, наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация 2,66%о.

Констатираните травматични увреждания се дължат на грубо механично въздействие-удари с или върху твърди тъпи предмети, довели са до почти мигновено настъпване на смъртта на Д. и са в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.

По делото се разпита свидетеля Й. Й..

Станал свидетел на ПТП между лек автомобил и велосипедист през 2020 г., точната дата не помни. Прибирал се от С. от работа, следобяд, между 5 и 6 часа. Бил спрял на влизане в К., започнал да следи движението по пътя. Видял, че пред него на другата страна покрай пътя минал човек с велосипед. По едно време излязла една кола от пътя откъм селата и видял, че бутнала велосипедиста. Слязъл от колата, отишъл натам и видял, че човекът не мърда. Спрели и други хора. ПТП-то станало в светлата част на денонощието. Й. бил в другата лента, отсрещната, в посока град К.. Видял сблъсъка. Велосипедистът се движел срещу движението, все едно от посока С. ***, карал в насрещното, точно на излизане от К. има път, дето излиза от селата Г.и Д., по този път, се движел човекът. Движел се в посока Б.. Инцидентът станал точно преди разклона, разклонът е по-напред на около 40 м. Не знае дали е щял да тръгне в посока град К. или да завие в посока село Б.. По начина на движение на велосипедиста не може да каже дали е бил под въздействие на алкохол, просто се движел пред него и не може да каже дали е бил употребил алкохол. При катастрофата идващият насреща лек автомобил имал къси светлини. Лекият автомобил излязъл от село Б., защото има две ленти, които са на излизане от К., а човекът с колелото карал в ускорителната лента. Нормално си карал велосипедистът, не може да прецени скоростта, но не е бързал. Смята, че имало фар на колелото, защото като отишъл натам след удара видял, че на колелото има фар. Карал в ускорителната лента, но мисли, че камион бил спрял в ускорителната лента и той си карал покрай него.

Не е разпитван по досъдебното производство, защото след като стана инцидентът аз слязъл, видял, че човекът не мърда и си тръгнал. Пряк очевидец на ПТП е, но не останал на място и не изчакал органите на полицията. Не може да каже на коя дата беше произшествието. Шофьор е от десет години, не съм професионален. Бил в отсрещната страна на платното по време на ПТП, преди бензиностанцията, ПТП-то може и да е станало след изхода на бензиностанцията, изходът е в посока К., който е преди отбивката на Б., гледано в посока С.- К.. Бил в автомобил преди бензиностанцията, седейки в автомобила, почти на пътното платно, там има магазин „СБА“, бил е временно затворен, сега има магазин „Рекорд“. Стоял на разклона, коли към магазина почти не влизат. Видял велосипедиста, когато той минал пред него. Бил преди бензиностанцията, седял в колата си, човекът го подминал и си карал по пътя. Тръгнал да заобикаля някакъв спрян камион и там някъде станал инцидентът. ПТП-то станало в посока С.-К. от дясната страна.

По делото се разпита свидетелката С.Б.дъщеря на С.М.. Загиналият Й.С.Д. е неин вуйчо. Отношенията между майка й и брат й били много добри, изключително близки и добри взаимоотношения, почти всеки ден са били заедно. Той живеел в друг район пак в град К.. Вуйчо й не бил женен, живеел с нейната баба. Майка й живее в друго домакинство пак в К.. Свидетелката живее с майка й в едно домакинство. Майка й и Й. почти всеки ден се виждали. Той работел във фирма „Д.“. Майка й ходела често при тях, както и той е идвал при нас, на празници се събирали задължително всички заедно. Тя ходела почти всеки ден. Майката на Й., нейната баба, се казвала Н. Д. Н.. Загубата на вуйчо й се приела изключително тежко от баба й и майка й. Те плачели всеки ден и през нощта, почти не спели. Взели баба й при тях след смъртта на вуйчо й. Пет месеца след смъртта на вуйчо й починала баба й, не можала да го преживее. Била на 83 години. Баба й не е вземала успокоителни лекарства във връзка със загубата на сина й. Майка й и баба й плачели много често, станали по-затворени, през нощта почти не се спели. Много им било трудно. Майка й всеки ден ходела на гробища, както и баба й в началото.

Вуйчо й живеел в друг район на К., в друга сграда. Вуйчо й нямал семейство, не се намирал в брак и не съжителствал с някой, нямал деца. Д.М. Т. не й е известна, И.М.Т.не й е известна. Не й е известно вуйчо й да е осиновявал или припознавал деца. С него не са обсъждали подобни теми. Не й е известно някой да води иск за установяване на бащинство по отношение на Й. Д..

По делото се представи дубликат от застрахователна полица №BG/22/120002946871, видно от която към датата на ПТП 28.10.2020г. лек автомобил „Хюндай И30” с peг. № СО3374СМ е застрахован при ответника ЗК „Л.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Установява се по делото, че с молба – претенция от 09.11.2020г. С.С.М. е претендирала сумата 100 000,-лв.

С претенция от 09.11.2010г. Н. Д. Н. е претендирала застрахователно обезщетение от 200 000,-лв.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени доказателства и от заключението по назначената автотехническа експертиза, че на 28.10.2020г., към 18:06 часа, в зоната на населено място - гр.К., в зоната на кръстовище, образувано между второкласен път №81 от републиканската пътна мрежа и изхода от общински път, свързващ село Б. с гр.К., при сухо асфалтово покритие, дневна светлина, нормална видимост, излизайки от изхода от общинския път, намиращ се в дясно на ВП №81, по посока К. - С., със скорост 49 километра в час се е движил лек автомобил „Хюндай И30”, с регистрационен номер СО 33 74 СМ, управляван от В.В.З..

Ето защо съдът намира, че водачът В.В.З. е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ЗДвП, „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, което е довело до настъпване на ПТП при което пострадалият Й.С.Д. е получил следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в открито раздробяващо счупване на костите на черепния покрив челнотеменно с подлежащо разкъсване на мозъчните обвивки и мозъка, двустранна контузия на белия дроб и аспирация на кръв, разкъсно-контузна рана в областта на челото дясно, охлузвания и кръвонасядания по долните крайници, наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация 2,66%о. При ПТП е починал велосипедистът Й. Д..

Налице е установена по несъмнен начин причинна-следствена връзка между горните противоправни действия на водача на МПС и настъпилата вреда.

Установи по делото възражението на ответника ЗК „Л.“ АД за съпричиняване, по чл.51 ал.2 ЗЗД. Пострадалият Й.С.Д., се е движил в лентата за насрещно движение, в лентата за движение на лекия автомобил, където е станал сблъсъка и което се установява и от разпитания свидетел Й. и заключението на САТЕ. Водачът е могъл да го възприеме и е следвало да се движи със съобразена скорост, поради което деянието е настъпило при условията на непредпазливост, могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Пострадалият Д. е допринесъл до съпричиняване на вредоносния резултат, като е нарушил чл.80 т.2 ЗДвП водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. С управлението на велосипеда в лентата за движение на лекия автомобил, пострадалият Й.Д. е съпричинил настъпването на резултата при условията на 50%, което съгласно чл.51ал.2 ЗЗД е основание за намаляване на размера на дължимо обезщетение.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника ЗК „Л.“ АД по настоящото дело и виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица №BG/22/120002946871.

По определяне на размера на дължимото обезщетение на ищцата С.С.М.. Ищцата е сестра на починалия Й.С.Д..

Съгласно ТР №1/2016г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК „Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС“. Видно от показанията на разпитаната свидетелка Силвия Борисова между ищцата С.С.М. и брат й Й.С.Д. е имало особено близки и добри взаимоотношения. Съдът не намира основания да не кредитира тези показания на свидетелката, която е имала близки и непосредствени впечатления върху отношенията между майка й и нейния вуйчо. Макар пострадалият Й.С.Д. да е живял с майка си Н. Д. Н. в домакинство различно от ищцата С.С.М. те са се виждали ежедневно, като внезапната загуба е възприета изключително тежко от нейната майка. Въпреки това съдът намира, че не е проведено пълно и главно доказване за съществуването на продължителни болки и страдания за ищцата С.С.М., поради което този иск следва да се отхвърли, както и иска за лихви върху претендираното обезщетение.

По определяне на размера на дължимото обезщетение на ищцата Н. Д.Н.. Ищцата Н.Д. Н.е майка на починалия Й.С.Д. и самата тя е починала в хода на производството на 22.03.2021г., като на нейно място е конституирана нейната дъщеря С.С.М..

Видно от показанията на свидетелката С.Б.Н. Д. Н. е живеела заедно със сина си Й.С.Д. до неговата внезапна смърт. Ищцата е понесла изключително тежко загубата на единствения си син, не е могла да го преживее и няколко месеца по-късна е починала.

Съобразявайки характера и тежестта на получените страдания, интензитетът и продължителността, възрастта на ищцата Н.Д. Н., съдът приема, че ищцата има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. Дължимото обезщетение следва да се намали при условията на доказано съпричиняване с 50 % или отговорността на ответника следва да е за 60000,-лв.

Ответникът ЗК „Л.“ АД дължи на основание чл.497 ал.1 т.2 КЗ законната лихва върху обезщетението, след изтичане на срока по чл.496 КЗ от предявяване на застрахователната претенция на 09.11.2020г., считано от 09.02.2021г. до окончателното й заплащане.

По отношение на държавните такси и разноските по делото:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът ЗК „Л.“ АД следва да заплати на ищцата направените деловодни разноски съобразно с уважената част от исковете или в размер на 120,-лв. (600,-лв. за САТЕ и СМЕ).

На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. ответникът дължи възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по договор за правна помощ. Съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 2330,-лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.

В хода на производството по делото ответникът ЗК „Л.“ АД е направил разноски в общ размер на 750 лева (300 лева за възнаграждение на в.л. по САТЕ и 300лв. на СМЕ и 450лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство). С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът С.С.М. следва да се осъди да заплати на ответника ЗК „Л.“ АД сумата от 600,-лева, съставляваща деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗК „Л.“ АД следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от иска, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 2400,-лева (4 % от 60000лева).

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска по чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по чл.497, ал.1 т.2 КЗ, С.С.М. ЕГН********** с адрес *** срещу „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.С.М. ЕГН********** с адрес ***, сума в размер на 100 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от С.С.М. болки и страдания от смъртта на нейния брат Й.С.Д., вследствие настъпило на 28.10.2020г. ПТП и наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №BG/22/120002946871, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по чл.497, ал.1 т.2 КЗ, „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.С.М. ЕГН********** с адрес ***, по банкова сметка *** *** 60 000,00 лева (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от Н. Д.Нболки и страдания от смъртта на нейния син Й.С.Д., вследствие настъпило на 28.10.2020г. ПТП и наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №BG/22/120002946871, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78 ал.1 ГПК, „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.С.М. ЕГН********** с адрес *** сумата от 120,-лв. (сто и двадесет лева), представляващи деловодни разноски, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78 ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат С.К.Н. от САК сумата от 2330,-лева (две хиляди триста и тридесет лева), представляващо адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, С.С.М. ЕГН********** с адрес *** да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 600,-лева (шестстотин лева), представляващи съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд с адрес гр.С. *** сумата от 2400,-лева (две хиляди и четиристотин лева), представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	260098
Дата:	1 ноември 2021 г.
Съдия:	Ради Иванов Йорданов

Дело:	20211800900025
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	18 февруари 2021 г.

Решение по дело №25/2021 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260098

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДИ ЙОРДАНОВ