Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260965 08.07.2021 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
четиринадесети юни Година
2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 208 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД против В.И.К. иск за приемане за установено, че ответницата
дължи на ищеца следните суми, произтичащи от сключен между нея и „Аксес
Файнанс“ ООД Договор за кредит „Бяла карта“ № **************, вземанията по
който са били прехвърлени на ищеца с Приложение № */****** г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от ******* г., а именно:
1 499,92 лв. – главница, 102,02 лв. – договорна лихва, дължима за
периода 28.12.2016 г. – 06.04.2019 г., и 167,70 лв. – мораторна лихва върху
непогасената главница, дължима за периода 07.04.2019 г. – 28.09.2020 г., както
и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед № 260440/19.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6292/2020 г. по описа на
БРС. Претендира се и присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че по силата на
сключен между ответника и „Аксес
Файнанс“ ООД
Договор за кредит „Бяла карта“
№ **************
на ответника е бил предоставен револвиращ кредит в максимален размер от 100 лв.
под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта ****************, а заемополучателят се е задължил да го ползва
и върне съгласно условията на договора, като с Анекс ********** г. кредитният
лимит е увеличен на 1 500 лв. Твърди се също така, че ответникът е усвоил
сума в общ размер от 1 500 лв., като към настоящия момент е налице непогасена
главница в размер на 1 499,92 лв., както и договорна лихва в размер на 102,02
лв. На следващо място се твърди, че с Приложение
№ */******** г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от ********* г.,
сключени между „Аксес
Файнанс“ ООД
и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД,
вземанията на „Аксес
Файнанс“ ООД по
горепосочения договор за кредит са прехвърлени на ищеца, като се моли
уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника като приложение към
исковата молба. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена
молба е заявено поддържане на иска, оспорени са възраженията на ответника, ангажирани
са доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който се
твърди, че искът е неоснователен в частта относно договорната и мораторната
лихва. Твърди се, че е недействителна клаузата на договора за кредит (чл. 22,
ал. 1 от него), предвиждаща право на кредитора да обяви цялото задължение за
предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят изпадне в забава за плащане, тъй
като в случая е уговорен падеж на задължението и то става изискуемо след
настъпването му. Твърди се също така, че е недопустимо да се претендира
едновременно заплащане на договорна лихва и на лихва за забава. На следващо
място се твърди, че в случая кредиторът не е отправил писмено предупреждение до
длъжника за разваляне на договора, каквото е изискването на чл. 87 от ЗЗД.
Предвид горното се моли искът да не бъде уважаван за лихва, по-голяма от
уговорената в договора, а именно договорна лихва в размер на 102,02 лв.
Особеният представител
на ответника се явява в съдебно заседание, като е направил пояснение на
отговора и изрично е заявил, че оспорва единствено дължимостта на
претендираната от ищеца мораторна лихва, тъй като е уговорена дължимостта на
договорна лихва, която замества законната. Ако съдът приеме, че законната лихва
се дължи, е заявено, че нейният размер не се оспорва. Към отговора не са
приложени писмени доказатледства, не са направени доказателствени искания.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 6292/2020 г. на БРС, с издадената по това дело Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260440/19.10.2020 г. е
разпоредено В.И.К. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
следните суми: 1499,92 лв. - главница, 102,02 лв. – договорна лихва за периода
28.12.2016 г. – 06.04.2019 г., 167,70лв. – законна лихва за периода 07.04.2019
г. - 28.09.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и 95,34 лв. –
съдебно-деловодни разноски. В обстоятелствената част на заповедта за изпълнение
е посочено, че вземанията произтичат от сключен между „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД и
ответницата Договор за кредит „Бяла карта“ № **************, вземанията по
който са били прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
с Приложение № */******* г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания от *********
г. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е било указана възможността да предяви
установителен иск за вземането си, като такъв иск е бил предявен в
законоустановения срок и по него е образувано настоящото исково производство.
Като
доказателство по делото е представено копие на Договор за кредит „Бяла карта”,
сключен на ******* г. между „Аксес Файнанс” ООД
(кредитодател) и В.И.К. (кредитополучател), съгласно който кредитодателят се е
задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер от 100 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта *********************, а кредитополучателят се
е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.
Съгласно
чл. 3 на договора, кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от
главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на
договора той се задължала да заплаща текущото си задължение до всяко второ
число на текущия месец, като „текущото задължение“ представлява сбор от
усвоената и непогасена главница между 01-во и 19-то число на текущия месец,
усвоената и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния
месец, начислената и непогасена договорна лихва върху горните суми и
неустойките за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, ако такива
са начислени през текущия месец.
В чл. 4
на договора са посочени условията, при които се предоставя кредита, а именно:
срок на кредита – 6 години; фиксиран годишен лихвен процент по кредита – 43,2
%, като върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен
процент в размер на 0,12 % и лихвата се начислява всеки ден върху усвоената и
непогасена главница; начин на формиране на общата дължима сума по договора;
годишен процент на разходите – 45,9 %; вид на предоставения заем – револвиращ
потребителски кредит.
В чл. 22, ал. 1 на договора е предвидено
право на кредитодателя да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо в
случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е
парично задължение по договора с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15
% от сумата по одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца,
като обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от начините,
посочени в чл. 28 на договора, а именно: чрез доставяне на съответния документ
на адресите за кореспонденция, чрез СМС на телефона за кореспонденция, чрез
и-мейл на адреса на кредитополучателя, посочен в договора, както и в личния
акаунт на кредитополучателя.
Съгласно чл. 22, ал. 2 на договора, след
настъпване на предсрочна изискуемост договорната лихва по чл. 4 , ал. 1, т. 2
от договора спира да се начислява, а в ал. 3 е предвидено, че при забава за
плащане на което и да е парично задължение по договора, кредитополучателят
дължи законна лихва за забава за всеки ден забава.
С Анекс от
************** г. към горепосочения договор за кредит, размерът на кредитния
лимит по него е увеличен на 1 500 лв.
По делото е представен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от *********** г., сключен между „Аксес
файнанс” ООД (продавач) и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
(купувач), с който страните са се споразумели продавачът да прехвърля на
купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем,
договори за потребителски кредит и договори за паричен заем, сключени от
продавача с физически лица, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение
№ 1 към този договор.
Представено е и извлечение от Приложение №
*/********* г. към договора за цесия от ******** г., в което е посочено, че се
прехвърля и вземане по договор от ************ г. с длъжник В.И.К.
в общ размер от 2 186,36 лв., от които 1 499,92
лв. - главница, 86,94 лв. - лихва за забава, 102,02 лв. - договорна лихва и 497,48
лв. - такси/неустойки/разходи за забава.
По делото липсват доказателства длъжникът
да е бил уведомен редовно за прехвърлянето на вземанията преди завеждане на
настоящото дело, тъй като е представено адресирано до него уведомление за това,
но не и доказателства то да е достигнало до ответника. Въпреки това и с оглед трайно установената съдебна
практика в тази насока, съдът намира, че в случая следва да се приеме, че е
налице редовно уведомяване на длъжника за цесията, тъй като уведомлението за
цесията му е било връчено като приложение към исковата молба, като фактът, че
то е било получено от назначения на ответницата особен представител не се
отразява на редовността на връчването. С оглед на това съдът намира, че цесията
е произвела действието си по отношение на ответницата и към настоящия момент
надлежен кредитор на вземането по процесния договор за кредит е именно ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД.
Към молба на
ищеца от 10.06.2021 г. е приложена разпечатка на изпратен СМС до ответницата, с
който същата е била уведомена за обявената предсрочна изискуемост на
задълженията й по договора за кредит, като съобщението е получено на 06.04.2019
г., поради което следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила
именно на тази дата.
При така
представените доказателства, сочещи, че на ответницата е била предоставена
кредитна карта с лимит от 1 500 лв., като по делото не се оспорва твърдението
на ищеца, че същата е усвоила 1 499,92 лв. от кредитния лимит, съдът
намира, че в частта относно главницата искът е основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
Ответникът
не оспори дължимостта и на претендираната от ищеца договорна лихва, поради
което и в тази част искът следва да бъде уважен.
По отношение
дължимостта на претендираната мораторна лихва, в която част искът е оспорен
единствено по основание, съдът намира, че искът също е основателен, тъй като
т.нар. мораторна лихва, представляваща законна лихва за забава, по никакъв
начин не дублира уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва,
представляваща възнаграждение за кредитора за предоставената на потребителя
услуга. Освен това следва да се посочи, че в случая договорната и мораторната
лихва се претендират за различни периоди, а именно договорната лихва е
начислена за периода до обявяване предсрочната изискуемост на кредита и това е
изцяло в съответствие с чл. 22, ал. 2 на договора за кредит, съгласно
който след настъпване на предсрочна изискуемост договорната лихва спира да се
начислява, а
мораторната лихва е начислена за периода след обявяване на предсрочната
изискуемост и представлява законната лихва за забава, дължима на осн. чл. 86 от ЗЗД. Поради това съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответницата, че е недопустимо да се
претендира едновременно заплащане на договорна лихва и на лихва за забава.
Предвид горното и тъй като размерът
на мораторната лихва не е оспорен от ответната страна, съдът намира, че и в
тази част предявеният установителен иск е основателен и доказан, поради което искът следва да бъде уважен в пълен
размер.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца
направените от него разноски в исковото и в заповедното производство, които са
в общ размер от 660 лв., от които 95,34 лв. – разноски в заповедното
производство и 564,66 лв. – разноски в исковото производство (включително 100
лв. – ЮК възнаграждение).
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че В.И.К., ЕГН **********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление гр. С****, район ****************, представлявано
от И.Ц.К. и Я. Б. Я., следните суми, произтичащи от сключен между нея
и „Аксес Файнанс“ ООД Договор за кредит „Бяла карта“ № ********/ ********** г.,
вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Приложение № */********* г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от *************
г., а именно: 1 499,92 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и девет лв. и
деветдесет и две ст.) – главница, 102,02 лв. (сто и два лв. и две ст.) –
договорна лихва, дължима за периода 28.12.2016 г. – 06.04.2019 г., и 167,70 лв.
(сто шестдесет и седем лв. и седемдесет ст.) – мораторна лихва, дължима за
периода 07.04.2019 г. – 28.09.2020 г., както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на Заповед
№ 260440/19.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6292/2020 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН **********,***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. С*****, район *****************, представлявано от И.Ц. К. и Я.Б.Я., сумата от 660,00 лв. (шестстотин и
шестдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски в исковото и в
заповедното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала!
ИМ