МОТИВИ към Допълнителна
Присъда по НОХД 4408/2019г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно
заседание на 23.02.2021г.
Производството по делото е висящо пред БРС за втори път след като с
Решение от 30.09.2020г. по ВНОХД № 754/2020г. на БОС делото е върнато от
Окръжен съд Бургас на Районен съд Бургас на стадия съдебно заседание за
произнасяне по предявения и приет за
съвместно разглеждане граждански иск.
В съдебно заседание на подсъдимия е предоставена правна помощ под
формата на процесуално представителство като за негов защитник е назначен посочения
от него адв. Д.К., който намира, че производството по
делото в гражданската част е недопустимо, счита, че следва да се прекрати
производството и акцентира на решение на Апелативен съд Бургас в тази насока. В
случай, че не се прекрати производството, намира гражданския иск за неоснователен.
Подсъдимият се присъединява към казаното от адвоката си.
В последната си дума моли да не се уважава гражданския иск.
Прокурорът изразява становище за частична основателност на гражданския
иск.
Гражданският ищец, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства, по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено от фактическа и правна страна, следното:
Първоначално производството по делото е образувано пред друг съдебен
състав на РС Бургас въз основа на обвинителен акт, внесен от Бургаската районна
прокуратура против Д.П.Л. с обвинение за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т. 2, предложение първо, вр. чл. 195, ал.1,
т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, букви „а“ и „б“, вр.чл.26, ал. 1 от НК.
Производството е протекло по общия ред като с протоколно определение от
29.10.2019г., преди даване ход на разпоредително заседание, е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от пострадалата Н.Д.Д. граждански иск срещу подсъдимия Д.П.Л. за сумата в
размер на 2517,33 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, произтичащи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано
от датата на деянието 21.01.2019г. до окончателното изплащане. Н.Д.Д. е конституирана като граждански ищец.
Проведено е съдебно следствие като първоначалният съдия-докладчик съдия
Г. Грънчев е намерил, че са събрани всички
доказателства за разкриване на обективната истина и на 11.02.2020г. е
постановена присъда, съгласно която Д.П.Л. ЕГН: ********** е признат за виновен
за това, че в периода от 07.01.2019 г. до 06.02.2019 г., в гр. Бургас,
действайки в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на патрон
на входна врата, отнел чужди движими вещи - преносим компютър (лаптоп) „Тошиба“, телевизор „Панасоник“,
парични суми, 3 бр. часовници, сребърни и златни накити, всичко на обща
стойност 5 227 лева и 4 стотинки (пет хиляди двеста двадесет и седем лева и четири
стотинки) от владението на С.М.Ш., Н.Д.Д., П.Х.П. и Ф.Ш.Х.,
без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.196, ал.1, т. 2, предложение първо, вр. чл. 195,
ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, букви „а“ и „б“, вр.чл.26, ал. 1 от НК,
поради което на основание чл.196, ал.1, т. 2, предложение първо, вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, букви „а“ и „б“, вр.чл.26, ал. 1 от НК, вр. чл.54
от НК като го ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/
години, което наказание да се изтърпи при първоначален „строг” режим. Приспаднато е на основание чл.59, ал.1, т.1
от НК времето, през което подс. Д.Л. е бил задържан с
мярка за неотклонение задържане под стража с постановление на наблюдаващият
прокурор, считано от 14.02.2019г. и по ЗМВР, считано от 12.02.2019г. до
13.02.2019г., като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване
от свобода. Подсъдимият Л. е осъден на
основание чл.189, ал.3 НПК да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Бургас, сумата
в размер на 1482,88 /хиляда четиристотин осемдесет и два лева и осемдесет и
осем стотинки/ лева, представляваща направените в хода на досъдебното
производство разноски.
На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК в полза на държавата са отнети
веществените доказателства: - 1 бр. полиетиленов
плик, съдържащ 2 броя видии; - 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ част от секретен патрон за
входна врата на жилище; - 1 бр. мобилен телефон, марка „Cubot“,
сребрист на цвят с прозрачен калъф и със СИМ карта на Виваком;
- 1 бр. отвертка с черно-оранжева дръжка; - 1 бр. френски ключ; - 4 броя
различни по вид шперцове ведно в черно платнено калъфче; - един чифт сиви
гумено платнени ръкавици намиращи се в черно платнено калъфче; - един брой шалте на кафяви райета; - един брой
черен кожен несесер
съдържащ двайсет броя инструменти; - един брой патрон с
надпис на него FF с ключ в него; - един брой френски ключ; - един брой права
отвертка с червена дръжка и с изкривен връх; - един брой отвертка със
светлозелена дръжка; - два броя халки от сив метал;
Веществените доказателства: - Чифт обици от метал, с форма на черна
роза; - 1 бр. дамски пръстен от бял сребрист метал с продълговат прозрачен
камък, - Чифт обици от бял метал със син камък с форма „ сърце“; - 1 бр.
пръстен от бял метал с 2 бели камъчета; - 1 бр. пръстен от жълт метал с 3 малки
бели камъчета; - 1 бр. накит от кафеникаво жълт метал в полукръг с малки бели
камъчета е постановено да се върнат на свидетелката К.Я..
Вещественото доказателство - един брой ръчен метален часовник с надпис
на циферблата „Сейко“ е постановено да се върне на подс. Д.П.Л..
Веществените доказателства - 2 бр. цветни снимки и 1 бр. CD диск,
съдържащ записи от охранителни камери, е постановено да останат приложени по
делото.
Така постановената присъда е обжалвана от подсъдимия и неговия защитник
пред БОС като с Решение от 30.09.2020г. по ВНОХД № 754/2020г. на БОС присъдата е
изменена и подс. Д.П.Л. е признат за НЕВИНЕН, в това
да е отнел: 1.) 1 бр. дамски часовник с червен циферблат на стойност 70,00 лева, 1 бр. дамски часовник
със жълт циферблат, на стойност 30,00 лева, 1 бр. дамски часовник със сив
циферблат на стойност 20, 00 лева, 1 бр. метална жълта гривна на стойност 20,
00 лева, чифт обеци на стойност 10, 00 лева, 1 бр. дамски пръстен на стойност
1, 00 лев от владението на С.М.Ш.; 2.)
парична сума от 380лв., представляваща разликата над 1200лв. до 1580, 00 лева,
от владението на Н.Д.Д.
и П.Х.П.; 3.) 1
бр. златна висулка по формата на слонче, на стойност 42.35 лева, 1 бр.
позлатена гривна, с камъни, марка „Фосил“, на стойност 10.00 лева, от
владението на Ф.Ш.Х., всичко на стойност
583,35лв., поради което и на основание
чл. 304 от НПК ОС Бургас го ОПРАВДАЛ за разликата над 4643,69лева до
предявената му с обвинението стойност на предмета на престъплението от 5227,04 лева и е намален размера на
наказанието от шест на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
ОТМЕНЕНА е присъдата в частта, с която на основание чл.53, ал.1, б. “а“
от НК са отнети в полза на Държавата веществените доказателства: 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ 2 броя видии;
1 бр. полиетиленов плик, съдържащ част от секретен
патрон за входна врата на жилище; 1 бр. отвертка с черно-оранжева дръжка; 1 бр.
френски ключ; 4 броя различни по вид шперцове ведно в черно платнено калъфче;
един чифт сиви гумено платнени ръкавици намиращи се в черно платнено калъфче;
един брой шалте на кафяви райета; един брой
черен кожен несесер,
съдържащ двайсет броя инструменти; един брой патрон с надпис
на него FF с ключ в него; един брой френски ключ; един брой права отвертка с
червена дръжка и с изкривен връх; един брой отвертка със светлозелена дръжка;
два броя халки от сив метал и вместо това Е ПОСТАНОВИЛ: 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ 2 броя видии;
1 бр. полиетиленов плик, съдържащ част от секретен
патрон за входна врата на жилище; един брой патрон с надпис на него FF с ключ в
него; два броя халки от сив метал, да останат за съхранение към делото, а
останалите да се върнат на подсъдимия. В останалата й част присъдата е
потвърдена.
БОС е констатирал, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по гражданския
иск и е върнал делото на БРС от стадия на съдебно заседание за произнасяне по приетия за съвместно
разглеждане граждански иск.
Със Заповед РД № 13-158/01.07.2020г. на и.ф. Административен
ръководител на БРС е възложено на съдия Марина Мавродиева да разгледа и реши
всички наказателни дела с докладчик съдия Грънчев,
допълнена със Заповед РД-13-297/08.12.2020г. на и.ф. Административен
ръководител на БРС съдия Марина Мавродиева да разгледа и реши всички дела с
докладчик съдия Грънчев, които се връщат от инстанционен контрол за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Предвид посоченото съдията докладчик е насрочил съдебно заседание за
разглеждане на предявения граждански иск.
Според този съдебен
състав на първо място следва да вземе становище относно възражението на
защитата за недопустимост на настоящото производство и искане за прекратяване
като се позовава на Решение на БАС по ВНОХД № 146/2013г. на БАС, с което е
отменена присъда на БОС и делото е върнато на друг състав на БОС за ново
разглеждане, тъй като съдът пропуснал да се произнесе по гражданския иск.
Този състав не споделя
съображенията за недопустимост на производството. От една страна делото е върнато от горната инстанция със
задължителни указания за произнасяне по гражданския иск като е указан и стадия,
от който да започне делото, а именно на стадия съдебно заседание.
От друга страна съгласно
разпоредбата на чл. 88, ал. 1 НПК гражданският иск в съдебното производство се
разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни
правила, се прилага Гражданският
процесуален кодекс. Изрично разпоредбата на чл. 88, ал. 2 НПК
предвижда, че разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за
отлагане на наказателното дело. Щом като гражданският иск не може да става
причина за отлагане на производството по делото, на още по-голямо основание не
може да бъде причина за отмяна на присъдата в наказателната част заради това,
че липсва произнасяне в гражданската част. Отмяната на присъдата изцяло на
основание, че липсва произнасяне по граждански иск противоречи на основната
задача на НПК да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на
виновните и правилно прилагане на закона.
Отделно недопустимо е
съдът да не разгледа и да не се произнесе по молба, с която е сезиран,
обратното би било равнозначно на отказ от съдебна защита. Съгласно чл. 2 ГПК
съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за
защита и съдействие на лични и имуществени права. В случая съдът е сезиран с молба
Н.Д. за осъждане на подсъдимия Л. да й заплати сумата в размер на 2517,33 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието
21.01.2019г. Действително молбата би могла да се предяви пред граждански съд,
но пострадалото лице е упражнило правото си на избор като я е предявило пред
наказателния съд, разглеждащ наказателното дело, молбата е допустима и затова е
била приета за съвместно разглеждане като пострадалата е конституирана като
граждански ищец. Съдът, след като е приел гражданския иск, дължи произнасяне,
каквото не е било направено от първия съд и заради което обстоятелство делото е
върнато от горната инстанция за произнасяне. Следва да се държи сметка, че НПК
и ГПК не правят разлика между гражданско и наказателно съдилище или граждански
и наказателен съдия, а уреждат реда, по който следва да протече производството
по делото. Този състав намира, че следвайки принципите на НПК, не е допустимо
по гражданския иск да се произнесе съдебният състав, който вече се е произнесъл
по вината на подсъдимия, при първото разглеждане на делото. Последният вече е
формирал своето вътрешно убеждение, участвал е при постановяване на присъда,
която е била изменена, включително и относно частта за обвинението за отнемане
на чужди движими вещи от владението на Н.Д. без нейно съгласие, поради което не
е допустимо, след проведен инстанционен контрол на
присъдата в нейната наказателно-правна част, същият състав да се произнесе и в
нейната гражданска част (налице е абсолютно основание за отвод чл. 29, ал.1, т.
1, б „а” НПК).
Ето защо делото се
насрочи за разглеждане и гражданският иск се разгледа и реши от нов съдебен
състав – съдия и съдебни заседатели, които не са взели участие при
постановяване на присъдата.
Изрично разпоредбата
на чл. 88, ал. 1 НПК предвижда, че гражданския иск се разглежда по реда на НПК,
а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският
процесуален кодекс. Ето защо гражданският иск се разгледа в състав
от съдия и съдебни заседатели, проведе се
съдебно следствие, на което се прочетоха и приеха относимите
и допустими към предмета на делото доказателства и доказателствени
средства. Своите изводи съдът изгради въз основа на приобщените писмени
доказателства Присъда № 31/11.02.2020г. по НОХД 4408/2019г. и Мотиви към нея, Решение
№ 132/30.09.2020 г. по ВНОХД № 754/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас;
Протокол на основание чл. 125, ал. 1 от Правилника за администрацията в
районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /л.8/
от съдебното производство; Протокол от съдебно заседание проведено на 10.10.2019 г. /л.25-26/ от делото; Протокол от съдебно
заседание от 29.10.2019 г. /л.45-47/ от делото, Протокол от съдебно заседание
от 03.12.2019 г. /л.69-75/ от делото; Протокол на основание чл. 123 от
Правилника за администрацията в съдилища /л.123/ от делото; Протокол от
09.01.2020 г. /л.128-133/ от делото; Протокол от 28.01.2020 г. /л.158-164/ от
делото; Протокол от 11.02.2020 г. /л.172-174/ от делото; Решение на Национално
бюро за правна помощ; Писмо по ТД на НАП относно влязъл в сила съдебен акт;
Протокол за доброволно предаване на лист № 55, том ІІІ от ДП.
Основателността на иск
при квалификацията на чл.45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната
отговорност на ответника фактически състав, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното,
виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като
конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите
обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
От съвкупния анализ на събраните доказателства
и влязлата в сила присъда се установява, че през месец януари на 2019г. се
извършвали ремонтни дейности в апартамент, обитаван от Н.Д.Д.
и П.Х.П.,***. Поради тази причина в жилището не живеел никой. Подсъдимият Л.
знаел това, тъй като през този период живеел в същата жилищна сграда. Решил да
проникне в жилището и да открадне вещи, които по-късно да продаде. В изпълнение
на замисленото през периода от 07.01.2019г. до 22.01.2019г. подсъдимият Л. чрез упражняване на натиск
успял да счупи патрона на входната врата. Тези негови действия довели до
повреждане на заключващия механизъм на вратата. По този начин той отворил
входната врата и влязъл в апартамента. От там той взел следните вещи-телевизор,
марка „Панасоник”, модел „ТХ- 50 CS630E” на стойност
937 лева и 33 стотинки и паричната сума от 1200 лева. С отнетите вещи
собственост на пострадалите Н.Д.Д. и П.Х.П.,
подсъдимият Л. напуснал имота.
Съгласно
чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Настоящият състав е обвързан от постановената присъда
като приема, че е доказано противоправното деяние и
участието на подсъдимия, който отнел от
владението на Н.Д. и П.П. без тяхно съгласие чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на патрон
на входна врата чужди движими вещи - телевизор „Панасоник“
и сумата в размер на 1200 лева.
Съгласно приетата
експертиза стойността на отнетия телевизор е 937,33 лева. Посоченият телевизор
е върнат на П.П. съгласно протокол на основание чл.
132 от Правилника за администрацията в съдилищата като по делото липсват
ангажирани доказателства телевизорът да е изключителна собственост на
гражданския ищец Н.П.. Предвид това, че веща е възстановена на собственика й,
гражданският иск в тази част се отхвърли. Не се събраха доказателства, от които
да се направи извод, че е отнета и сумата над 1200 лева от владението на
гражданския ищец П., поради което искът над тази сума също се отхвърли.
Правната норма, уредена в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предписва, че при забава за
изпълнение на парично задължение длъжникът дължи законната лихва за забава като
при непозволено увреждане последиците на забавата настъпват от датата на противоправното деяние, с което е причинена вреда. Съгласно
постановената присъда периода, в който са отнети от подсъдимия чужди движими
вещи от владението на различни лица, включително и Н.П., е 01.07.2019г. до
06.02.2019г. От показанията на св. П. се установява, че последно в апартамента,
от който са отнети вещите е имало работници на 01.07.2019г. като липсата на
вещи е констатирана на 21.01.2019г. Ето защо съдът прие, че следва да се
заплати и законната лихва заради забава от датата на деянието 21.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
С постановената допълнителна присъда съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК осъди Д.П.Л. да заплати по сметка на
Районен съд Бургас сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща
дължимата държавна такса върху стойността на уважения граждански иск.
Предвид обстоятелството, че по делото е представено решение на НБПП за
изплатено възнаграждение за един адвокат, назначен за служебен защитник на
подсъдимия в досъдебното производство, съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК
осъди Д.П.Л. да заплати в полза и по
сметка на Национално бюро за правна помощ, гр.София сумата от 270 /двеста и
седемдесет/ лева, представляващи направените по делото в досъдебната фаза (ДП №
110/2019г. по описа на 01 РУ-Бургас) разноски за служебен защитник.
По делото е постъпило и уведомление от ТД на НАП Бургас, че вещите,
отнети с постановената присъда - 1 бр. полиетиленов
плик, съдържащ 2 броя видии; 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ част от секретен патрон за
входна врата на жилище; 1 бр. отвертка с черно-оранжева дръжка; 1 бр. френски
ключ; 4 броя различни по вид шперцове ведно в черно платнено калъфче; един чифт
сиви гумено платнени ръкавици намиращи се в черно платнено калъфче; един брой шалте на кафяви райета; един брой
черен кожен несесер,
съдържащ двайсет броя инструменти; един брой патрон с надпис
на него FF с ключ в него; един брой френски ключ; един брой права отвертка с
червена дръжка и с изкривен връх; един брой отвертка със светлозелена дръжка;
два броя халки от сив метал ; СИМ карта на Виваком,
са вещи с малозначителна стойност и не следва да
бъдат предавани в НАП.
Съдът, след като съобрази изпратеното писмо от ТД на НАП, намери, че с
решение на БОС е отменена присъдата на БРС в частта относно веществените
доказателства, посочени от НАП и вещите не са отнети за предаване на държавата,
а е постановено: 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ 2
броя видии;1 бр. полиетиленов
плик, съдържащ част от секретен патрон за входна врата на жилище; един брой
патрон с надпис на него FF с ключ в него; два броя халки от сив метал, да
останат за съхранение към делото, а останалите вещи да се върнат на подсъдимия.
Относно СИМ карта на Виваком, съгласно писмото
на ТД на НАП, е вещ с малозначителна стойност, поради
което съдът постанови същата да остане на съхранение по делото, след което да
бъде унищожена като вещ без стойност, заедно с делото по реда на ПАС.
По тези съображения съдът постанови допълнителна присъда.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС