№ 288
гр. Пловдив, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20245300900445 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във
вр. с чл.429 КЗ.
Ищецът П. Г. Б. ЕГН ********** от с. ****, съдебен адрес ****, чрез
адв. В. Х., иска да бъде осъден ответника „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Г.М.Димитров“ № 1, сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.09.2021г. около
14.15 часа на път II – 84 км 69+250, причинено от Д.Г.Б. при управление на
МПС лека кола „Тойота Корола“ с рег. № ****, ведно с обезщетение за забава
в размер на законна лихва върху главницата от 20.09.2021г. до изплащане на
сумата.
Твърди, че на 20.09.2021г. пътува като пътник в лек автомобил „Тойота
Корола“ с рег. № ****, управляван от съпруга й Д.Г.Б. по път II – 84, който към
14.15 часа навлиза изцяло в лентата за насрещно движещите се коли и
причинява ПТП с насрещно движещия се товарен автомобил „Скания Р480“, с
украинска регистрация ****.
По случая е образувано ДП № 331 ЗМ 239/2021г. по описа на РУ Разлог,
пр.пр. 2775/2021г. по описа на ОП Благоевград. Събраните данни сочат вина
за настъпване на ПТП на водача Д.Г.Б., който почива следствие на ПТП.
1
Твърди основна техническа причина за възникване на опасната ситуация,
довела до ПТП, да е движението на МПС „Тойота Корола“ със скорост, която
не е била съобразена с влошената пътна обстановка – валеж, мокър асфалт,
наклон при управление на МПС. Констатирано е наличие на данни за
извършено престъпление по чл.343 ал.4 във вр. с чл.343 ал.3 б. „б“ във вр. с
чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като наказателната отговорност не е реализирана
поради настъпила смърт на извършителя.
След ПТП ищцата постъпва в МБАЛ – Благоевград, след около два
месеца е транспортирана в УМБАЛ „Св. Анна“. Получените от нея
увреждания са: мозъчно сътресение и счупване на бедрените кости на левия и
десния долен крайник. Извършени са оперативни интервенции по повод
счупване на двете бедрени кости, поставени са метални остеосинтези.
Двустранното счупване е причинило на ищцата трайно затруднение в
движението на двата долни крайника.
Поради незарастваща рана в дясна бедрена кост, с миграции на
металното остеосинтезно тяло, ищцата постъпва отново в УМБАЛ „Св. Анна“
на 30.11.2021г. Извършва се хирургическа обработка на раната, премахнати са
металните стабилизации поради усложнение в оздравителния процес на
оперативната рана при първата операция.
За импланти и консумативи е платила 7 279лв.
От тези увреждания търпи силни болки и страдания, които още са с
голяма интензивност. Търпи и психически стрес, тревожност, в резултат на
което настъпва промяна в психиката и социален дискомфорт. Има трудно и
продължително емоционално възстановяване.
За МПС „Тойота Корола“ с рег. № **** има сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника. Извънсъдебно
предявява претенция в размер на 107 279лв., от които 7 279лв. имуществени
вреди и 100 000лв. неимуществени вреди. Ответникът е платил доброволно
37 279лв. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, което е по –
ниско от претендираното и счита, че не репарира изцяло изживените болки и
страдания.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
2
Ответникът не признава исковете по основание и размер.
Признава съществуване на договор по задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите за процесното МПС. Признава
извънсъдебно предявяване на претенции за изплащане на застрахователно
обезщетение от ищцата за причинени имуществени и неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 20.09.2021г., във връзка с което е образувал
застрахователни преписи по щета № 0801-000094/2022-10 и щета № 0801-
000094/2022-11. Признава, че е определил обезщетение в размер на 7 279лв. за
имуществени вреди и 30 000лв. за неимуществени вреди, които е изплатил по
банковата сметка на ищцата с платежно нареждане от 10.01.2024г.
Не се признава, че заявените в исковата молба травматични увреждания
и здравословни усложнения се намират в причинно – следствена връзка с
произшествието. Не признава характера на уврежданията, проведеното
лечение, продължителност, естество. Не признава, че към момента има
затруднения в резултат на травмите, тъй като е следвало да отшумят за 2 – 3
месеца. Не признава, че оздравителния процес не е завършил.
Не признава настъпване на неимуществени вреди, интензитета и
проявлението им, периодът, през който са търпени.
Заявеният размер е изключително завишен, прекомерен, не
кореспондира с естеството на травмите, с характеристиките на проведеното
лечение.
Твърди, че ищцата има изключителен принос за настъпване на травмите
поради пътуване без поставен обезопасителен колан. С това е нарушила
чл.137а от ЗДвП и е създала предпоставки за настъпване на травмите,
респективно улеснила е възникването им. Уврежданията са настъпили в
резултат на непоставен обезопасителен колан от ищцата – липсвало е
възпиране на свободното движение на тялото и оттук е бил възможен контакт
на тялото с детайли от вътрешното оборудване на автомобила, в резултат на
което са настъпили травмите. Ако бе използвала обезопасителен колан,
ищцата не би получила процесните травми, а по – леки.
Твърди, че има неправилно проведено лечение, което е затруднило и
удължило възстановителния период. Ищцата не се е явявала на контролни
прегледи.
3
Не признава размера на претенцията, твърди, че е завишен и
противоречи на принципа на справедливост. Размерът евентуално следва да се
редуцира поради съпричиняване.
Възразява, че ще изпадне в забава след изтичане на рекламационния
срок по чл.496 ал.1 от КЗ, което не е настъпило, защото се е произнесъл по
претенцията.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид въведените
доводи и възражения, приема за установено следното:
Ответникът признава, че има възникнало застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка Гражданска отговорност на
автомобилисти за лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“ с рег. №
****, действаща от 26.11.2020г. до 26.11.2021г., валидна към 20.09.2021г.,
което се потвърждава от общодостъпните данни чрез справка она сайта на
Гаранционен фонд. Признава, че извънсъдебно ищцата е предявила претенции
за изплащане на обезщетения, по които е образувал застрахователни преписки
по щета № 0801-000094/2022-10 и щета № 0801-000094/2022-11. Признава, че
е определил обезщетение в размер на 7 279лв. за имуществени вреди и
30 000лв. за неимуществени вреди, които е изплатил по банковата сметка на
ищцата с платежно нареждане от 10.01.2024г.
На база тези признания за извършеното от ответника извънсъдебно
плащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по
сключената за МПС застраховка съдът приема, че за ответника е налице
признание на правното основание, на което е удовлетворил извънсъдебно
паричните претенции на ищеца по застрахователното правоотношение, а
именно елементите от фактически състав на деликта, породил отговорността
на деликвента и на неговия застраховател при настъпил застрахователен риск:
настъпване на ПТП на 20.09.2021г. около 14.15 часа на път II – 84 км 69+250,
причинено от Д.Г.Б. при управление на МПС лека кола „Тойота Корола“ с рег.
№ ****, за което ПТП водачът Д.Б. отговаря по смисъла на чл.45 от ЗЗД, в
резултат на което ПТП на ищцата П. Б. са причинени травматични
увреждания, от които е претърпяла имуществени вреди, напълно репарирани
от ответника в размер на 7 279лв., и неимуществени вреди, репарирани до
4
сумата от 30 000лв., която ответникът намира за достатъчна и справедлива.
Спорен между страните е останал въпроса за преживените болки и
страдания и оттук дали изплатената сума от 30 000лв. ги обезщетява напълно,
който е въведен в предмета на делото с факта на сезиране на съда с исковата
молба и отправената тук претенция.
От Постановление от 23.05.2023г. на Прокурор към Окръжна прокуратура
– Благоевград по ДП № 331 ЗМ – 239/2021г. на РУ на МВР гр. Разлог,
Протокол за оглед на местопроизшествие – ПТП, от 20.09.2021г. на РУ –
Разлог ОД на МВР – Благоевград и фотоалбум към него, се приема за
безспорно между страните, че на 20.09.2021г. около 14.00 часа, на път II – 84
км 69+250, през деня, при облачно време и мокър асфалт, е настъпило ПТП
между лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“ с рег. № ****,
управляван от Д.Г.Б., и композиция с влекач, марка и модел „Скания Р480“ с
рег. № **** и прикачено полуремарке, марка и модел „Шмидц“ с рег. № ****,
управлявано от **** гражданин С.С..
Ищцата П. Б. е била пътник на задна дясна седалка в лекия автомобил.
Не се оспорва от нейна страна в съдебно заседание, че е пътувала без поставен
обезопасителен колан.
Лекият автомобил навлиза изцяло в лентата за движение на товарния
автомобил. От настъпилото ПТП е причинена смъртта на две лица, между
които водачът Д.Б..
С постановлението на Окръжна прокуратура – Благоевград е прието, че
основна техническа причина за възникване на опасната обстановка, довела до
ПТП, е движение на ППС „Тойота“ модел „Корола“ с рег. № **** със скорост,
несъобразена с влошената пътна обстановка валеж, мокър асфалт, наклон и
движение в дясна крива с радиус 12 м /навлизане на МПС в десен завой/, за
което вина има водачът Д.Б., но поради настъпване на смъртта му
наказателното производство е прекратено.
От приложените медицински документи – Епикриза от 11.10.2021г. по
И.З. № 16785/2021г. на Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ
„Света Анна“ АД гр. София; Епикриза от Клиника по кардиология от 11.01. –
12.10.2021г. към УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София; Епикриза по И.З. №
21255/2021г. от 03.12.2021г. на Клиника по ортопедия и травматология към
5
УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София, се доказва, че след ПТП ищцата е
приета на 20.09.2021г. в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ
„Света Анна“ АД гр. София, насочена от Благоевград, където престоява до
11.10.2021г. с поставена диагноза – Политравма. За периода от 11.01.2021г. –
12.10.2021г. престоява в Клиника по кардиология към УМБАЛ „Света Анна“
АД гр. София с поставена диагноза Тромбоза и е извършена имплатнация на
вена кава филтър. На 30.11.2021г. отново е приета в Клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София, където престоява до
03.12.2021г. с поставена диагноза Открита рана на други части на
подбедрицата.
От изслушаната КСАТМЕ на вещите лица инж. Г. и д-р М., дадена
обективно, компетентно и безпристрастно, неоспорена от страните, която
съдът кредитира, се доказва, че ищцата е приета на 20.09.2021г. в болничното
заведение в тежко общо състояние, след загуба на съзнанието, и след
множество прегледи от различни специалисти се установява: 1.закрито,
раздробено счупване в средна – долна част на А./лява и Б./дясна бедрена кост;
2.контузия на главата и 3.комоцио; 4.разкъсно – контузна рана и 5.подкожен
хематом в областта на главата; 6.счупване на костите на носа; 7.счупване с
изкълчване на долната част на дясна лъчева кост; 8.счупване на първа дланна
кост на дясна ръка; 9.контузия на гръден кош с хевмоторакс; 10.фрактура на 2
– ро, 3 – то, 4 – то и 5 – то ребра в дясно.
Извършена е по спешност хирургична обработка на разкъсно – контузна
рана на главата; тампонада на носните кухини и поставяне на екстенция на
долните крайници; наместване и шиниране на дясна ръка.
Приета е в КОТ и след предоперативна подготовка е оперирана на
27.09.2021г. с извършено открито наместване на фрактурите на двете бедра и
поставяне на интрамедуарни, заключващи пирони; открито намесване на
фрактурата на долния край на дясна ръка – плака с винтове; наместване на
първа дланна кост и фиксиране с Киршнерови игли.
Започната е антибиотична, антитромботична, болкоуспокояваща и
реанимационна терапия. Лицето е започнало рехабилитация в леглото.
На 11.10.2021г., поради оток на дясно бедро, е приета в Клиника по
кардиология, където е доказана тромбоза – запушване на дясна, бедрена вена,
и е проведено лечение – дилатация /разширяване/ на стеноза. Изписа е на
6
12.10.2021г. с антитромботични препарати.
На 30.11.2021г. отново постъпва в КОТ на същата болница поради
оплаквания в лява бедрена кост, където е извършено оперативно отстраняване
на част от металните тела – отключване на интрамедуларните пирони.
Изписана е на 03.12.2021г.
След излизане от болницата около два месеца е на легло с изправяне до
легнало положение; след това за два месеца е ползвала проходилка и за още
два месеца е ползвала патерици. Била е в отпуск по болест с решение на ЛКК
за период от шест месеца.
При личен преглед на 27.05.2025г. вещото лице д-р М. установява, че П.
Б. се придвижва със самостоятелна походка без накуцване. Констатира
оперативен белег в областта на ляво и дясно бедро и дясна ръка. Лицето има
оплаквания в двете коленни стави поради дългото обездвижване и в дясна
китка при натоварване и промяна на времето.
Дава заключение, че получените от ищцата травматични увреждания са
в резултат на ПТП от 20.09.2021г. и са получени по директен механизъм. Те са
в резултат от действието и съприкосновението с твърди, тъпи предмети. Най –
близко стоящите при това ПТП предмети за ищцата, стояла на дясна задна
седалка, са облегалката на дясна предна седалка, тавана в купето и дясната
задна врата. Оздравителният период в областта на бедрената кост е около 4 – 5
месеца, за фрактурата на долния край на дясна ръка е в период от 30 дена. При
травми със счупване на двете бедрени кости, поради късното изправяне и
рехабилитация, периодът на възстановяване може да се удължи до 6 -7 месеца.
Ищцата е спазвала при лечението алгоритъма, необходим и предписан според
вида на травмите, характерен за добрите медицински практики. Липсва
медицинска документация за проведена рехабилитация в оторизирани
заведения, която при политравматични увреждания като процесните – със
засягане на множество крайници, е абсолютно задължителна, но лицето
съобщава за проведена рехабилитация в домашни условия от специалист, на
частни начала. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че са постигнати
много добри резултати като се отчита характера и вида на травматичните
увреждания на ищцата, при които не настъпва пълно и абсолютно
възстановяване в състоянието отпреди ПТП, както и че необходимостта от
провеждане на ежегодни рехабилитационни мероприятия остава за дълъг
7
период от време.
От комплексната експертиза се доказва, че лек автомобил Тойота Корола
от 2001г. е снабдена фабрично с пет триточкови обезопасителни колана – два
на предните седалки за водача и пътника, които са с инерционен механизъм и
претензионери, два задни странични колана, също с триточков механизъм, с
инерционен механизъм, но без претензионери, и един централен заден колан –
триточков, без претенционер. Инерционният механизъм позволява свободно
движение при нормално пътуване като при внезапно ускорение/спиране се
задейства заключващ механизъм, който блокира лентата на колана.
Претензионерът е пиротехническо устройство, което автоматично стяга
колана при удар и намалява хлабината между колана и тялото, което
минимизира риска от контакт с волана, таблото и въздушната възглавница.
Ограничителят на натоварването позволява малко отпускане на колана, за да
се намали налягането върху гърдите при силен удар.
Вещото лице Г. сочи, че процесното ПТП е със сложен вектор на
скоростта и натоварването. Лекият автомобил се е движел в дясна крива с
радиус 12 м и поради това е имало странична сила върху пътниците наляво
преди удара. Ударът на лекия автомобил с товарния автомобил Скания е
челен, с предна дясна част, под ъгъл 30 градуса, което кара автомобилът да се
деформира и тази деформация абсорбира една част от силата на удара. При
челен удар с 30 градусово отклонение от движението на влекача, тялото ще
бъде тласнато по сложна траектория: напред плюс надясно, а не директно
напред. В съдебно заседание допълва, че при тези удари, в резултат на
ротацията на автомобила, настъпва повдигане на задната част, което от своя
страна води и до изтласкване на телата на пасажерите нагоре.
На задните седалки предварителното центробежно натоварване преди
удара е тласнало телата наляво. Ударът под ъгъл води до рязко спиране и
усукване на седналото тяло. Съществува риск от удар в облегалката на
предната седалка под наклон, врата, С – колона, а при по – голяма деформация
е възможен и контакт с таван или стъкло. Максималното придвижване е 35 –
45 см в диагонална траектория: напред – надясно – горе.
Вещите лица очат, че при ищцата не се установяват белези и стигми на
т.нар. „коланни травми“ от медицинската документация и са на становище, че
лицето е било без поставен обезопасителен колан, което, както се посочи, не
8
се оспорва в съдебно заседание. Ако бе използвала такъв колан, според вещите
лица, категорично биха настъпили по – леки травми от получените, но не
могат да определят с точност какви поради влияние върху отговора на
множество фактори – положение на тялото, на предна седалка, на пасажера до
ищцата, килограми и години на пострадалата, кинетична енергия при
движение на телата, като се отчита, че коланът задържа само торса към
седалката, а главата и крайниците са свободностоящи и са неконтролируеми.
С оглед установените по делото обстоятелства, от правна страна се налагат
следните изводи:
Фактическият състав на заявеното основание за търсеното обезщетение –
настъпил деликт, представляващ ПТП, с извършител Д.Б., управлявал
застраховано при ответника МПС, и оттук настъпил застрахователен риск, е
доказано с оглед направеното от ответника признание чрез частично
удовлетворяване на ищеца извънсъдебно.
Причинените при ПТП травматични увреждания на ищцата, находящи си
в пряка причинно – следствена връзка с произшествието, се установиха от
представената медицинска документация и изслушаната комплексна
експертизи, поради което възраженията на ответника в тази насока са
недоказани и оттук неоснователни. Ищцата е получила политравма –
настъпилите увреждания са засегнали главата, дясна ръка, гръден кош, ребра,
бедра, което е довело до двукратно постъпване в болнично заведение,
съпроводено с оперативни интервенции, както и усложнение – запушване на
вена. Налице са временно опасни за живота увреждания – комоцио и контузия
на главата, както и множество счупвания и фрактури: счупвания на кости на
носа, раздробено счупване на лява и дясна бедрена кост, фрактури на 2 – ро, 3
– то, 4- то и 5 – то ребро в дясно; счупване с изкълчване на долна част на дясна
лъчева кост; счупване на първа дланна кост на дясна ръка. Счупването на
бедрените кости и фрактурите на ребрата са довели до обездвижване – за
период от два месеца лицето е било на легло, и до затруднено движение след
това – ищцата е ползвала проходилка два месеца и още два месеца патерици.
Възстановителният период е продължил над шест месеца. Въпреки че ищцата
вече се придвижва самостоятелно, без накуцвания, видът, характерът и броят
на травмите предопределя обективна невъзможност за възвръщане на
здравословното състояние преди ПТП. Настъпилите увреждания изискват
9
продължаване с рехабилитационни процедури трайно и в бъдеще.
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането като то може да
бъде платимо еднократно или периодично. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Към датата на ПТП П. Г. Б. е бил на 43г., трудоспособна, семейна. Съдът,
съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен резултати за
ищцата – настъпилите по вид и брой травматични увреждания, периода на
ползван болничен и период на възстановяване, указанията на ВКС за
съобразяване на социалните и икономически условия, като съдът приема за
доказани и прилага тези в страна към 20.09.2021г. /МРЗ към датата на деликта
е 650лв./, намира за справедлив размер на обезвреда на причинените й от
уврежданията неимуществените вреди, изразили се в преживени болки,
страдания, неудобства, променен личен и социален живот, сумата от 120
000лв.
Доказано и поради това основателно е възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице поради
непоставен обезопасителен колан, в резултат на което е съпричинало
настъпване на травматичните увреждания.
Съгласно трайно установената съдебна практика, съпричиняването по
чл.51 ал.2 от ЗЗД е обективен факт и при него не се изисква и не се изследва
вина на пострадалия. При съпричиняването е достатъчно да има принос на
пострадалия чрез конкретни действия и/или бездействия, с които е
способствал за настъпване на увреждащото действие или неговия вредоносен
резултат. Нужно е доказване на причинно – следствена връзка между
действията на пострадалия и настъпване на увреждането и/или неговите
последици. Принос има винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредата
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
вредите. Поради това практиката приема и е възможно съпричиняване както
от малолетни, така и от лица, които не разбират и не могат да ръководят
действията и постъпките си.
В горния смисъл са ППВС № 17/1963г., Решение № 12 от 14.07.2022г. на
ВКС по т.д. № 194/2021г., I т.о., ТК, докладчик Мадлена Желева, Решение №
10
198 от 03.02.2017г. на ВКС по т.д. № 3252/2015г, II т.о., ТК, докладчик
председателя Ваня Алексиева, Решение № 165 от 26.10.2010г. на ВКС по т.д.
№ 93/2010г., II т.о., ТК, докладчик Бонка Йонкова.
Съгласно чл.137а ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. От комплексната СМАТЕ се доказа, че при автомобил
„Тойота Корола“ 2021г. всяка седалка за пасажер е фабрично снабдена с
обезопасителен колан; че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен
колан на задна дясна седалка; че получените травматични увреждания са в
резултат на липсата му: настъпило е напускане на тялото на седалката и
политане напред в салона на автомобила, където тялото е съприкосновило
твърдите части на интериора и са настъпили увреждания на двата долни
крайника, глава, гръден кош, ръка. Доказано е от експертизата, че при
използван правилно обезопасителен колан категорично биха настъпили по –
леки травми от получените.
При определяне на приноса за настъпване на травматичните увреждания
съдът дава тежест от 90 % на поведението на водача на лекия автомобил, което
е основна причина за настъпване на инцидента с оглед несъобразената с
пътните условия и релеф скорост и поведение на пътя, довели до загуба на
контрол върху управлявания лек автомобил и навлизане в резултат на това в
лента за насрещно движение, където се пресича траекторията на насрещно
движещ се товарен автомобил, и 20 % на поведението ищцата П. Б., която
пътува без поставен обезопасителен колан, в резултат на което торсът й не е
задържан в близост до седалката, а полита първо наляво, след това е усукан и
се движи напред, нагоре, като достига и контактува с твърди елементи в
купето – друг пасажер в ляво, предна дясна седалка, таван, колона, врата,
което води до удар в главата – комоцио, и настъпване на значителни
натрошавания – на нос, на двете бедра в горна третина, на множество ребра,
на ръка.
В резултат на съпричиняването определеното обезщетение подлежи на
намаляване с 20 % и получената сума е 96000 лв. От нея ответникът е
изплатил извънсъдебно 30 000лв., поради което дължи 66 000лв. Искът е
заявен за 70 000лв. и като такъв се явява частично доказан както по основание,
11
така и по размер. За разликата над 66 000лв. следва да се отхвърли.
Претенцията за обезщетяване е по пряк иск на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилист,
който, по силата на чл. 493 ал.1 т.5 във вр. с чл.429 ал.3 от КЗ отговаря за
лихви за забава от датата на уведомяването му от застрахования или от датата
на предявяване на претенцията за изплащане на обезщетение от пострадалото
лице, но не и от датата на деликта, поради което искането за присъждане на
обезщетение за забава от 20.09.2021г. е неоснователно. Въпреки признанието
на ответника, страните не удостоверяват по делото на коя дата ищцата
извънсъдебно е сезира ответника, за да се възприеме тази дата като забава на
основание чл. 493 ал.1 т.5 във вр. с чл.429 ал.3 от КЗ. Ответникът признава
доброволно плащане на 10.01.2024г., което означава, че към този момент вече
е бил сезиран, поради което съдът приема тази дата като доказан момент на
забавата и от нея ще присъди обезщетението.
Съгласно изхода на спора – 94 % уважен иск и 6 % отхвърлен,
ответникът дължи на ищеца от направените по делото разноски в размер на
2 800лв. платена ДТ и 6000лв. платено възнаграждение за един адвокат, срещу
което в последно заседание се заяви изрично липса на възражение, общо
8800лв., сумата от 8 272лв. На ответника се дължат от платения депозит за
експертиза 1200лв. и 200лв. юрисконсултско възнаграждение общо 1400лв.,
сумата от 84лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да
плати на П. Г. Б. ЕГН ********** от с. ****, съдебен адрес ****, чрез адв. В.
Х., сумата от 66 000лв. /шестдесет и шест хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
20.09.2021г. около 14.15 часа на път II – 84 км 69+250, причинено от Д.Г.Б. при
управление на МПС лека кола „Тойота Корола“ с рег. № ****, ведно с
обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от
10.01.2024г. до изплащане на сумата и направените по делото разноски от
8 272лв /осем хиляди и двеста седемдесет и два лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска
12
за главница за разликата над уважения размер от 66 000лв. до предявения от
70 000лв. и за обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 20.09.2021г. до 10.01.2024г.
ОСЪЖДА П. Г. Б. ЕГН ********** от с. ****, съдебен адрес ****, чрез
адв. В. Х., да плати на „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, разноски по делото от 84лв. /осемдесет и четири лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13