Решение по дело №450/2017 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 170/22.11.2017г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на осми ноември, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 450/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на „МЕТАРЕКС“ ООД – Шумен срещу решение № 113/30.06.2017 г. по гр.д.№ 211/16 г. на Окръжен съд – Шумен, с което са отхвърлени исковете, предявени срещу „АРЕСГАЗ“ ООД: по чл.109 от ЗС – за отстраняване на прокарания през имота на ищеца газопровод с одорираща и катодна станции  и по чл.59 от ЗЗД - за присъждане на обезщетение в размер на 3000 лева, частично предявен иск, целият - в размер на 60000 лева, представляваща стойността на обезщетение за неправомерно ползване на имота за периода от м.07.2006 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, до окончателното й изплащане. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени.

В подаден писмен отговор противната страна оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от "МЕТАРЕКС" ООД срещу "Аресгаз" АД с правно основание чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Твърденията са, че при закупуването на недвижим имот, подробно описан в исковата молба през 2006 г., ищецът установил наличието на учреден  сервитут в полза на Община - Шумен за преминаване, прокарване и изграждане на обект от водния цикъл - публична общинска собственост. Въпреки, че други сервитутни права не били вписани, ответникът - без строителни книжа и съгласие на собственика, прокарал газопровод през имота и изградил станция в лицевата му част към булеварда с оградена площ около 41 кв. м. Моли за отстраняване на незаконно прокарания газопровод и станция и заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева, частично предявен иск, целият в размер на 60000 лева, за неправомерното ползване на имота от м.07. 2006 г. до м. 04. 2016 г., ведно със законната лихва.

          Оспорвайки изцяло исковете, ответникът твърди, че въпреки липсата на дадено съгласие от ищеца, изградените газопровод, станция за одориране и катодна станция представляват част от обект – "Газоразпределителна мрежа гр. Шумен, Клон 1", който е построен и въведен в експлоатация съобразно действащата при изграждането им нормативна уредба и не представляват неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС; прави възражение за погасяване по давност на претенцията по чл. 59 от ЗЗД от м.04.2006 г. до 22.04. 2011 г.; твърди, че газопроводната мрежа е изградена съобразно одобрен инвестиционен проект от Община - Шумен и издадено разрешение за строеж; имотът представлявал пасище – мера, а при възникването на сервитута и при въвеждането в експлоатацията на обектите ищцовото дружество не е било негов собственик; наличието на газопровода и станциите в имота, не прави невъзможно ползването му според предназначението.

            Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че решение № 2-2РС/30.03.2006 г. по чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ на наследниците на В.Б.С., бивш жител на гр.Шумен, било предоставено право на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, една от които - пасище, мера от 13,109 дка, трета категория, местност "Якова", имот №000136 по плана за земеразделяне, при посочени граници. След придобиване чрез дарение на част от имота с площ от 4110 кв.м. от М. И. С., на 23.11.2006 г. надареният продал на "Метарекс" ООД описаното пасище.

Заключенията на назначените СТЕ установяват, че процесният имот с идентификатор 83510.608.17 представлява част от имот с бивш № 000136 по КВС на кв.Дивдядово. Одобреният със заповед № РД-25-973/12.07.2004 г. на кмета на Община Шумен ПУП включвал и имот №000136 по КВС, като одобреното трасе за газопровод се разминавало незначително с изграденото на место. Одобреният с решение № 433 по протокол №24 от 31.05.2005 г. на ОС Шумен ПУП, включвал имот № 000136 по КВС. В съответствие с одобрен проект било издадено разрешение за строеж № 233/29.07.2004 г., като екзекутивът отразявал действителното трасе, преминаващо през имота. В съответствие с одобрения проект за монтаж на преместваемо съоръжение за обслужване и експлоатация на газоразпределителната мрежа, било издадено разрешение за строеж № 50/11.03.2005 г. Доказателства относно графичната част на одобреното трасе установяват наличност на част от плана, от която е видно че газопровода навлиза до средата на имота. Въпреки усилията на страните и на държавните и общински служби, останалата част от план - схемата не е открита поради преместване на служби и архиви.

При изграждането на газопровода имотът бил с трайно предназначение - земеделска земя, а със Заповед № РД-25-446/23.03.2015 г. на кмета на Община-Шумен предназначението е променено в "База за събиране /изкупуване/, временно съхранение, транспортиране на черни и цветни метали и сплавите им, пластмаса, хартия и други видове отпадъци, разкомплектоване на ИУМПС и предварително третиране на ИУЕЕО", а с одобрения ПУП попаднал в урбанизираната територия на Община Шумен. Ищцовата страна представя удостоверение, установяващо, че в службата по вписванията има вписан сервитут единствено в полза на Община Шумен - право на преминаване и право на прокарване за изграждане на обект на водния цикъл на общината - публична общинска собственост.

Съоръжението е изградено от стоманени тръби с диаметър 273 мм. Съобразно Наредба №16/9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, сервитутната зона /предвид новото предназначение на имота/, била по 40 см. от двете страни, а не по 1 метър, каквато била нанесена в парцеларния план /преди включването в урбанизираната територия/. От общо заградената с оградна мрежа катодна и одорираща станция, цялата 41 кв.м., 31 кв.м. попадали в имота на ищеца. Преместването на газопровода при изграждането му се наложило поради съществуваща постройка и изискванията за минимални отстояния от налични строежи. Към настоящия момент постройката не съществува. Плащането на сервитутното право за трасето извън урбанизираната територия било извършено на основание заповед № РД-25-270/13.03.2006г. на кмета на Община - Шумен с платежни нареждания от 17.04.2006 г. на "Булбанк" АД. Със заповед № РД-25-575/02.05.2006 г. на кмета на Община - Шумен било учредено право на прокарване на газопровод с обща дължина 2176,5 м. в землище кв."Дивдядово" гр.Шумен, извън урбанизираната територия през общински поземлени имоти, в които е включен и имот №136 - пасище, мера в местност "Якова", по трасе определено съгласно ПУП с посочените върхове на трасе на газоразпределителната мрежа, сервитутна зона и граници.

            Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът винаги следва да доказва, че соченото действие на ответника му пречи да упражнява своето право /ТР № 4/6.11.2017 г. по т.д. №4/2015  г. на ОСГК на ВКС/. Незаконността на действието следва да се преценява дотолкова, доколкото дава основание да се приеме, че ограничението е неоснователно или противоправно, но само когато пречи на правата на собственика на вещта. Когато правото на собственост е придобито при вече изградена инсталация, от значение е наличието на обстоятелства, водещи до извод за пречки относно осъществяване на правата на собственика в пълен обем.

Съдът подробно е обсъдил всички възражения на ищеца за незаконосъобразността на изградения газопровод и станции към него и е направил правилен извод за неоснователността им. Предвид липсата на представени доказателства относно датата на влизането в сила на решение № 2-2РС на ОСЗГ Шумен, с което праводателите на ищеца се легитимират като собственици, правилно е прието, че най-ранната дата на влизане в сила на решението е датата на отразеното в СВ - Шумен разпореждане с имота - 07.08.2006 г.

Обсъден е начинът на възникването на сервитутите съобразно чл.64, ал.4 от Закона за енергетиката, както и разположението на сервитутните зони, съобразно местоположението на енергийните обекти - чл.5 от Наредба № 16/9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Констатирано е наличието на двете предпоставки на чл.64, ал.4 от ЗЕ - влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на имотите и изплащане на еднократно обезщетение  на собственика от титуляра на сервитута. Както към датата на определяне на дължимото обезщетение - 13.03.2006 г., така и към датата на изплащането му - 17.04.2006 г., процесния имот е бил собственост на Община Шумен, поради което плащането е надлежно осъществено на действителния собственик.

Въз основа на тези изводи, правилно съдът е приел, че предявените искове са неоснователни, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество сумата от 2600 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 113/30.06.2017 г. по гр.д.№ 211/16 г. на Окръжен съд – Шумен

ОСЪЖДА "МЕТАРЕКС" ООД гр.Шумен с ЕИК *********, да заплати на "АРЕСГАЗ" АД гр.София с ЕИК ********* сумата от 2600 лева /две хиляди и шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.                 2.